РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. Каданлък, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20255510100239 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК от Н. Т. С. против
В. В. С..
В исковата молба ищцата заявява, че с ответника са живели на семейни
начала от *** г. От съжителството си имат едно дете В. В. С., ЕГН **********,
роден на *** г., което понастоящем е на ***.
Сочи, че с ответника са живели на квартира в град Б., но след раждането
на сина им им било много трудно да се оправят сами и решили да се приберат
в К., за да са близо до родителите на ищцата, на които разчитали да им
помагат. През месец *** г., когато детето било на *** се преместили да живеят
в К. на квартира. Ответникът все не можел да си намери подходяща работа,
парите не достигали, разчитали на майчинството на ищцата и на нейните
спестявания, както и на ежедневната помощ на родителите й както в грижите
за детето така и финансово.
Заявява, че В. не можел да поеме никаква отговорност за дом, семейство,
дете и така започнали и скандалите помежду им. Отношенията им охладнели
и едва няколко месеца след като се установили в К. през месец *** г.
ответникът се изнесъл от дома им. Твърди, че оттогава живеят сами с детето и
единствено тя полага грижи за отглеждането и възпитанието на сина им,
подпомагана от родителите си.
Сочи, че след раздялата им праз м. *** г. се разбрали ответникът да дава
издръжка за детето им (тогава на 1 г.) – по 170 лева на месец. В началото
сравнително редовно плащал договорената издръжка, но през 2019 г. започнал
изключително рядко да праща пари.
1
Заявява, че за целия период от раздялата им от *** г. за детето се грижи
единствено и само тя. Живеят на квартира, за която плаща месечен наем 300
лева. Създала е прекрасни условия за нормалното му развитие и отглеждане.
Стреми се да не го лишава от нищо. Води го на море, на планина, на
екскурзии. След изтичане на платеното майчинство започнала работа веднага.
Записала детето на детска ясла, после на детска градина, а сега вече е ученик.
Твърди, че след раздялата им ответникът се върнал да живее в дома на
родителите си в град С., където живее и досега. Вземал е детето при себе си
когато на него му е удобно.
Счита, че детето е момче и има нужда от връзка с *** си. Сочи, че
винаги е държала ***та да е информиран за състоянието на детето им, да е
част от живота му, да не се отчуждават и е поощрявала срещите и контактите
между тях.
Заявява, че сега детето им е на *** – ***. Освен посещенията в училище
ходи на *** в Спортен клуб Т., за които заплаща месечна такса от 65 лева,
годишна такса от 35 лева, както и допълнителни разноски свързани с ходене за
участия в състезания и спортни екипировки. Ежедневните нужди на детето им
са свързани с разходи, с които се справя само тя.
Твърди,че от *** са разделени с ответника и за целия този период
същият й е давал частично някакви суми за издръжката на детето. За
последната една година 5 пъти й е пращал пари за издръжка на обща стойност
1570 лева, или средно на месеца по 130 лева, а тази сума е крайно
недостатъчна за дете в ***, имайки предвид, че минималната издръжка за
страната за този период е била 235 лв. Счита, че за минало време ответникът е
следвало да заплаща на детето по 300 лева на месец, т.е. със 170 лева повече.
Сочи, че същият има редовна работа, демонстрира добър начин на живот и
има възможност да заплаща на сина си адекватна на нуждите и възрастта му
издръжка. След раздялата им не е изпълнявал задълженията си за издръжка,
нито е имал каквито и да е отговорности спрямо детето. Водили са разговори,
но нищо не е се случило.
Счита, че ***та би следвало вече да поеме отговорност и да започне да
плаща редовно месечна издръжка като сумата от 400 лв. е достатъчна за
детето, с оглед възрастта и нуждите му, а за ***та това няма да е проблем.
Предвид факта, че последните месеци цените главоломно са скочили и всичко
се е увеличило, за детето са й необходими повече средства за закупуване на
дрехи, лекарства, обувки, учебни помагала, разходи по отглеждането му.
Твърди, че тя сама не може да поеме абсолютно всичко, както го е
правила вече *** години. Работи в А. АД – К.. Заплатата, която получава е
около 1400 лв. на месец, но са се увеличили и разходите по отглеждането на
детето.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което:
1. Да предостави родителските права над малолетното им дете В. В. С.,
ЕГН **********, на неговата майка и законен представител Н. Т. С., ЕГН
**********.
2. Да определи местоживеене на малолетното дете В. В. С., ЕГН
********** при неговата майка и законен представител Н. Т. С., ЕГН
********** на настоящия й адрес: гр. К., ул. ***.
2
3. Да определи режим па лични контакти на детето с *** си В. В. С.,
ЕГН ********** - всяка първа и трета седмица в месеца за дните - петък,
събота и неделя за времето от 18.00 часа в петък до 18.00 ч. в неделя с
преспиване; всяка година през лятото за един месец когато това не съвпада с
платения годишен отпуск на майката .
4. Да осъди ***та В. В. С., ЕГН **********, да заплаща за малолетното
си дете В. В. С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
Н. Т. С., ЕГН ********** месечна издръжка в размер 400 /четиристотин/ лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда, до настъпване на законни основания за изменяването
или прекратяването й.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника В. В. С.,
ЕГН ********** да заплати за малолетното си дете В. В. С. ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Н. Т. С. ЕГН **********
издръжка за минало време за една година назад , в размер на 2040 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на настоящия иск.
Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание исковата молба
се поддържа от адвокат Р. Г., която моли съда да уважи предявените искове
като основателни и доказани. Подробни съображения излага в писмена защита
по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Д., в
качеството й на пълномощник на ответника, с който заявява, че счита така
предявените искове за допустими, но частично основателни.
Не отрича, че ищцата и ответникът са съжителствали на семейни начала
и са родители на детето В. В. С., но счита за невярно твърдението, че ***та не
е подпомагал майката в отглеждането на детето. Освен, че е превеждал
парични суми на майката, и той и неговите родители са давали многократно
парични суми от 20 до 50 лв. на самото дете, в т.ч. през последната една
година, за да се покриват личните му разходи. Не отрича, че основно грижите
за детето се полагат от ищцата, но счита това за неизбежно, тъй като живеят
на голямо разстояние един от друг и тези пътувания са голям разход за
ответника, а доходите му не са големи. Прилага удостовеР.е за доход с изх. №
*** г. от което е видно, че първите няколко месеца на 2024 г. сумата която
ответникът е получавал от работодателя си, след направените удръжки, е в
размер от 1013 лв. до 1052 лв. месечно, а през останалите месеци - около
1500-1600 лв.
Сочи, че детето посещава *** си веднъж или два пъти в месеца за по
няколко дни, а през ваканциите е оставало за по две-три седмици. Това лято
дори стояло около 20 дни при *** си. Дори по Коледните и Новогодишните
празници било при *** си за около 10 дни. Твърди, че никога не е имало
проблем между ищцата и ответника за това колко време ще прекара детето с
*** си и същият го е взимал винаги когато има възможност и детето е
оставало при него колкото то пожелае, естествено съобразено е училищните
му задължения.
Заявява, че ответникът живее е родителите си в гр. С., като на детето са
осигуР. всички необходими условия, за да се чувства удобно там. ***та много
пъти е купувал на детето обувки и дрехи, дори е закупил дрехи и обувки,
3
които да стоят при него, за да има повече избор на облекло, когато го
посещава. Закупувал е лекарства, когато е било болно, както и всичко друго,
което е било необходимо. Твърди, че с детето са ходили на море, на планина,
навсякъде където то поиска, в т.ч. и през последната една година. Като цяло
детето се чувствало добре при *** си и неговите родители.
Предвид това счита иска за присъждане на сумата в размер на 2040 лв. -
издръжка за минало време за изцяло неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Ответникът е съгласен родителските права да се предоставят на майката
и местоживеенето на детето да бъде на нейния адрес. Изразява съгласие и с
така предложения от ищцата режим на лични контакти, който ***та да има с
детето.
Заявява, че възразява срещу претендирания размер на месечна издръжка.
Съгласен е да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 300 лв., като
това е предложил и на ищцата. Месечна издръжка от 300 лв. напълно отговаря
на нуждите на детето и финансовата възможност на ***та. Размер от 400 лв.
месечна издръжка е прекадено голяма за ответника, тъй като месечното му
трудово възнаграждение не е голямо, както е видно и от приложения документ
за доход, издаден от работодателя му. Сочи, че ***та има допълнителни
разходи, които прави за детето, освен сумата която превежда на ищцата като
закупуването на дрехи, обувки, дава му джобни, води го на почивки и др.
Освен това има и допълнителни ежемесечни разходи, като разход за гориво, за
да взема детето при себе си,. а това не е малък разход, имайки предвид
разстоянието между градовете в които живеят – 170 км. в посока.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение с което:
1. Да предостави упражняването на родителските права върху детето В.
В. С. на неговата майка и постанови местоживеене на детето на нейния адрес:
2. Да определи режим на лични контакти между ***та и детето, както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца за дните – петък, събота и
неделя за времето от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя, с преспиване: всяка
година през лятото за един месец, когато това не съвпада с платения годишен
отпуск на майката;
3. Да постанови В. В. С. да заплаща месечна издръжка на детето си В. В.
С., чрез неговата майка в размер на 300,00 лв. месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба, до настъпване на законните основания за нейното
изменение или прекратяване;
4. Да отхвърли подадения иск за присъждане на сумата в размер на 2040
лв. – издръжка за минало време, като изцяло неоснователен и недоказан.
Претендира присъждането на разноски, съразмерно на отхвърлените искове. В
съдебно заседание пълномощника на ответника адвокат В. Д. моли съда да
отхвърли предявените искове.
Дирекция „Социално подпомагане” – К. не изпраща процесуален
представител по делото. По делото е представен социален доклад изготвен от
Отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” – К.
относно защита правата и интересите на детето В. В. С..
4
По делото е представен и приет социален доклад изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане“ – С..
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като взе
предвид становищата на страните намира за установена следната фактическа
и правна обстановка:
От представеното удостовеР.е за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № ***г. издадено от Община Б. се установява, че детето е с родители
майка Н. Т. С. и *** В. В. С./лист 5 от делото/.
Представено е удостовеР.е издадено от „А.“ АД – К., от което се
установява, че Н. Т. С. е получила за периода от месец 11/2023г. до месец
10/2024г. брутен доход в размер на 20 894.88 лева съответно нетен доход в
размер на 16 237 лева /лист 6 от делото/.
Представена е декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на Н. Т. С., от която се установява, че същата получава трудово
възнаграждение в размер на 1 400 лева и притежава лек автомобил. В
декларацията е посочено, че ищцата не получава доходи от свободни
професии и от наеми и хонорари.
Представена е и служебна бележка издадена от Спортен клуб по ***
„Т.“, филиал град К.. От същата се установява, че В. В. С. участва в
тР.ровъчния процес от 2021г. до момента, като картата, която закупува
майката е в размер на 65 лева месечно.
Представено е и удостовеР.е от 11.02.2025г. издадено от „К.“ ЕООД, от
което се установява, че за периода 01.2024г. до 12.2024г. В. В. С. е получил
сумата в размер на 16 990.95 лева.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Я.Н. С., А. Ю.А. и В.З. С..
От показанията на свидетелката С.а /майка на ищцата/ се установява, че
*** й задно с детето живее на квартира от 3 години. Сочи, че когато страните
се разделили детето нямало година. Твърди, че оттогава до сега *** й се грижи
за В.. „В. от време на време си го взема детето..“ Знаела, че са разбрали В. да
дава „някаква издръжка. Впоследствие започна да я бави да не я дява
издръжката“. Детето ходило на *** и участвало в състезания. В края месеца В.
завършвал учебната година и бел записан на частна занималня „Мисля, че
струва 30 лева на ден занималнята“. В. вземел В. един или два пъти през
месеца при него в С.. „От баба му и дядо му – да има пари. Единият път 100
лева, единият път каза, че има парички в раницата, колко не знам“. Не знаела
***та да е давал пари за първия учебен ден на детето.
Свидетеля А. А. /съпруг на ищцата/ твърди, че Н. заедно с детето си
живеели под наем. Заявява, че през последните пет месеца „откакто е минало
предното дело“ В. е ходил при *** си по един път на месец. Сочи, че за
времето през което са били заедно с Н. издръжката не се плащала ежемесечно,
„а през месец –два, с уговорки, молби и настояване на Н. за изплащане на
договорената сума. Последно миналата седмица е пусната издръжката за два
месеца, за април и май наведнъж.“ Сочи, че когато детето се връщало от *** си
имало пари. „То казва, че са му дадени от баба му и дядо му. За Нова година
също са му дали пари. Заявява, че майката не вземала парите, за да плати тока
или спорта на детето. Детето си имало касички, където си прибирало парите.
5
В. ходел на *** два пъти седмично. Ежемесечна такса в размер на 100 лева се
плащала за всяко състезание, които в повечето случаи били в други градове. За
лятото В. бил записан на частна занималня. „Това ще струва 30 лева на ден“.
Това била таксата, която включвала едно хранени на ден. „За останалите
хранения трябва да му се дават пари като ходят по заведения, за да може да
разполага с пари за храна“. Знаел, че бабата и дядото на В. му давали пари
„Последните два пъти по 100 лева.
От показанията на свидетеля С. /*** на ответника/ се установява, че
минимум по два пъти в месеца детето е при тях. „Лятото кара по 10-14 дни“.
Твърди, че В. превеждал пари. „Ние даваме пари минимум 100 лева, за първия
учебен ден – 500 лева, за други идвания – 100 лева, последният път – 100 лева
на ръка на майката. Заявява, че и за първия учебен ден дали парите на
майката. „Няма как едно 7-годишна дете да си крие парите“. За Коледа му
купили подарък и му дали 200 лева. Казали на майка му, че са му дали пари, за
да му купи нещо.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, когато родителите, не
живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят
децата им, спорът се разрешава от районния съд. При този иск съдът определя
не само при кого от тях да живеят децата им, но и кой от родителите да
упражнява родителските права по отношение на тях, режима на лични
отношения и издръжката на децата. Това е така защото живеенето с родителя
е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения,
като текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото детето
живее. При решаването на въпроса при кой от двамата родители следва да
живее детето, респ. кой родител следва да упражнява родителските права,
съдът трябва да се ръководи изключително от интересите на детето,
преценени с оглед на редица обстоятелства – родителски качества; полагане
грижи и умение за възпитание; морални качества на родителя; привързаност
на детето, възможността за осигуряване на по-добри условия за неговото
отглеждане и възпитание и др.
Не е спорно, а и видно от представеното удостовеР.е за раждане,
издадено по акт за раждане № ***г. съставен в град Б., че страните по делото
са родители на детето В. В. С., родено на ***г. в град Б.. Не се спори също, че
родителите на детето нямат сключен граждански брак.
Не е спорно, че страните по делото са постигнали спогодба при
определянето на привременни мерки по настоящето дело, съгласно която
родителските права спрямо детето В. В. С., ЕГН ********** си предоставят
на майката, на ***та се определя следния режим на лични контакти с детето:
всяка първа и трета седмица за дните петък, събота, неделя за времето от 18.00
часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и всяка година през
лятото за един месец, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, като ***та е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на
малолетното дете в размер на 350 лева до постановяване на влязло в сила
съдебно решение по тези въпроси.
6
От представения по делото социален доклад се установява, че страните
по делото са живеели на семейни начала. От общото им съжителство имат
едно дете В. В. С.. През месец ***г. страните по делото се разделили.
Посочено е, след раздялата между страните през ***г. до момента майката
задоволява изцяло базисните потребности на сина си, като често ***та не е
осигурявал редовно средства за детето. ***та заплащал издръжка с един месец
закъснение. ***та закупувал дрехи и играчки като подаръци по време на
празниците на сина си. В. е ученик в *** клас в Основно училище „Н.“ – К..
Любим предмет на детето е математика. Познава буквите, пише под диктовка,
чете и смята. В общуването и речта не са установени отклонения. В. обича да
контактува с деца на неговата възраст. Посочено е, че детето е силно
емоционално привързано към майка си. Обича да се изявява и има лидерски
качества. Спортна натура със спортен дух и обича да се съревновава, като се
стреми към първото място. Посочено е, че майката с детето В. и съпругът й
живеят в жилище под наем находящо се в град К., за което се заплаща 300 лева
месечно. Апартаментът се състои от две спални, хол, малка трапезария с
кухненски бокс. Детето е приело съпруга на майката и се чувства спокойно в
негово присъствие. Последният помага за отглеждането и възпитанието на В..
В заключителната част на социалния доклад е посочено, че майката отговорно
изпълнява родителските си задължения и успява да осигури на сина си
достатъчно добра среда за неговото здравословно, емоционално, психическо и
физическо развитие. Посочено е, че в интерес на детето В. е присъждане на
издръжка в размер съответстващ, както на реализираните месечни разходи за
за задоволяване на основните му потребности, така й на съществуващия
жизнен стандарт в страната.
От приетия по делото социален доклад изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане“ - С. се установява, че В. посещава *** си два пъти месечно.
Жилището в което живее В. С. представлява масивна двуетажна къща
собственост на *** му. Вторият етажа се ползва от ***та и неговите родители.
Състои се от хол, кухня, две спални, коридор и санитарни помещения.
Личното пространство за детето е осигурено и обезопасено, съобразено с
възрастта и потребностите му. Връзката между *** и дете не е прекъсната и
емоционалната връзка между него и В. е много силна. Момчето е превързано
и към баба си и дязо си по бащина линия.
Съдът, като прецени показанията на свидетелите Я.Н. С., А. Ю.А. и В.З.
С., съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, кредитира същите с доверие,
тъй като същите са логични, взаимнодопълващи се и непосредствени,
подкрепени от събраните по делото доказателства.
Основен критерий за решението, свързано с текущото осъществяване на
родителските функции /материални грижи, възпитание и надзор/ са
интересите на детето В..
По делото се установи, че от раздялата на страните преди през ***г.
ищцата е полагала лични и преки и непосредствени грижи за възпитанието и
отглеждането на В. за разлика от ответника.
С оглед възрастта на детето, посоченото в социалния доклад, че между
детето и майка му съществува силна емоционална привързаност съдът
намира, че родителските права спрямо малолетното дете следва да бъдат
упражнявани от майката. Връзката между ***та и детето не е прекъсната и не
7
е лишена от съдържание. По делото не е установено ищцата да е имала или да
има аморални или противообществени прояви, които да създават отрицателен
неин облик и лош пример за това дете. Не е и установено и социалната среда,
в която живее същата да е неподходяща за детето на страните. Всички тези
обстоятелства в съчетание със становището на Дирекция „Социална
подпомагане” – К. налагат само извода, че в интерес на това дете е на ищцата
по делото да се предоставят за упражняване родителските права върху него,
тъй като тя очевидно е по-пригодна от ответника да го отглежда и възпитава /
р. II от ППВС № 1/1974 г./.
Местоживеенето на детето при родителя е съществен елемент от
упражняването на родителските права.
Въз основа на съдебното решение малолетното дете следва родителя, на
когото съдът е възложил да упражнява родителските права и задължения.
Поддържането на лични отношения между родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права е изключително важен и
деликатен въпрос. Осъществяването им се налага не само в интерес на
родителя, при когото не остава да живее детето, но преди всичко в интерес на
самото дете. Последното, с оглед неговото психическо развитие изпитва
естествена нужда да контактува и с двамата си родители. Ето защо,
законодателят вменява в задължение на съда, при постановяване решението за
определяне местоживеенето на детето и упражняването на родителските права
върху него, да реши и въпроса с личните контакти. Съдът следва да определи
такъв режим на лични отношения, който от една страна да удовлетворява
правото на родителя, при когото не остава да живее детето, да го вижда,
възпитава, и общува с него, и от друга страна, да охрани изцяло интересите на
това дете. Общуването на детето с родителя съдейства за правилното му
възпитание и следователно е в негов интерес, а не в негова вреда.
За да се определи времето през което този контакт следва да се
осъществи, съдът съобрази възрастта на детето и местожителството на детето.
По изложените съображения съдът намира, че следва да бъде определен
режим на лично контакти между ***та и детето както следва всяка първа и
трета седмица за дните петък, събота, неделя за времето от 18.00 часа в петък
до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и всяка година през лятото за един
месец, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
При решаване на въпроса за дължимата се на децата издръжка съдът
съобрази нуждата от такава с оглед възрастта и обикновените условия на
живот, както и възможностите на родителите му да осигурят издръжка с оглед
на техните доходи, имущество и квалификация. От своя страна чл. 143, ал.2 от
СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетието си деца, като това задължение е безусловно, независимо от това
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. С
оглед на тази разпоредба и двамата родители дължат издръжка на детето си,
като размера на същата се определя, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 и
ал.2 от СК.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата
8
издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1
от СК, като издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от
минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК). По отношение на
ненавършилите пълнолетие лица задължението за издръжка е безусловно.
Децата с оглед възрастта си са неработоспособни, поради което имат право на
издръжка от родителите си. Нуждите на децата са обичайни за лице на тяхната
възраст - за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и др., както
и общите разходи за издръжката на домакинството на майката в което се
отглежда се установява от самия факт на биологичното съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално. По делото не се установяват
специални здравословни и образователни потребности на детето,
претендиращо издръжка.
Размерът на издръжката, се определя от нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. По делото се
установи, че родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от
заболявания, които да ги възпрепятстват да осъществяват трудови дейности.
Не се твърди, а и няма данни за други задължения на някой от родителите, т. е.
задължения за издръжка в полза на друго лице. Относно размера на
издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и
издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява от
единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с
увеличен размер на издръжката. С оглед гореизложеното, ответникът следва
да поеме по-голям дял от паричната издръжка на ищеца. В разпоредбата на чл.
142, ал. 2 от СК законодателят е предвидил, че минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. С
Постановление № 359 от 23.10. 2024 г. Министерският съвет е определил
минималната работна заплата за страната да бъде в размер на 1077 лева т.е.
размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 269.25 лева. Този
минимален размер касае издръжката, дължима само от единия родител.
Съгласно т. 5 от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС,
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите
на родителя, при когото се отглежда детето. Усилията, които полага родителят
във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при определяне размера
на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г.
на Пленума на ВС. По делото се установи, че ***та на детето не е задължен да
плаща издръжка на други лица. Видно от социалния доклад, майката и детето
живеят в апартамент, под наем. По делото не се събраха доказателства ***та
да е неработоспособен или с намалена работоспособност по здравословни
причини, призната от компетентни органи. Установено е по делото, че ***та
получава средно месечно възнаграждение през последната една година в
размер на 2 023.35 лева., видно от удостовеР.е с изх. № ***г., от което се
установява, че за последните 12 месеца на ответника е начислено брутно
трудово възнаграждение в размер на 24 280.21 лева. Установи се, че ***та
живее в жилище собственост на неговите родители и следователно няма
разходи за наем. Определеният общ размер на необходимата издръжка следва
9
да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл.
143, ал. 1 от СК, а именно техните възможности и материално състояние.
Така, отчитайки безусловния характер на издръжката, както и факта, че
ответникът няма алиментни задължения с примат над задължението му да
осигурява издръжка на низходящата си като лице от първи ред на чл. 140, ал. 1
от СК, съдът намира, че ответника е в състояние без особени затруднения да
поеме издръжка за В. в размер на 350 лева като над този размер до
претендирания размер от 400 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Така определеният размер на издръжката следва да бъде присъден
считано от датата на завеждане с исковата молба – 30.01.2025 г., ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
По правната си същност издръжката представлява задължение за
доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето
защо нуждата на детето от издръжка следва да се ограничат до обикновените
условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта,
който е поддържал до момента или който иска да поддържа. В случай, че са
налице някакви изключителни нужди на детето, разходите за тези нужди не
могат да бъдат причислени към издръжката, а би могло да се иска добавка на
основание чл. 137, ал. 4 от СК.
По иска с правно основание чл. 149 СК.
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се
претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при
първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била
престирана такава, съобразно право по закон. Възможността да се търси
издръжка „за минало време“ обхваща периода, за който такава издръжка не е
определена, като законодателят е ограничил този период до една година преди
предявяване на иска за определяне на издръжка. От събраните по делото
доказателства не се установи ответникът да е осигурявал издръжка на детето
си В. през процесния минал период от датата на фактическа раздяла през
***г. до 30.01.2025 г. - датата на подаване на исковата молба. За установяване
на това обстоятелството ответникът дължи пълно и главно доказване, което
същият не е провел в настоящото производство. В хода на производството се
установи, че ответникът в този период не е живял с детето си. Не е спорно по
делото, че детето В. е посещавало *** си в град С.. веднъж или два пъти през
месеца. От свидетелските показания се установи, че детето се е връщало при
майка си с пари от порядъка на 100, 150, 200 лева. Установи се, че тези
средства са му давани от баба му и дядо му по бащина линия. На първо място
следва да се отбележи, че тези пари са давани от бабата и дядото по бащина
линия на детето, а не от *** му, на когото е вменено безусловното задължение
да плаща издръжка ежемесечно. Съдът приема, че тези пери са за подаръци за
детето за първия учебен ден, Нова Година, за рожден ден и по други поводи.
Същите обаче не могат да бъдат приети като средства, които са давани за
издръжка. По делото не бяха оспоР. и обстоятелството, че преките и
непосредствени грижи по отглеждането на детето са били поети от ищцата
след раздялата между страните. По тези съображения не би могла да се
приеме, че ответника е престирал дължимата издръжка в натура. Полагането
на грижи за детето при посещението му при *** му веднъж или два пъти в
месеца е крайно недостатъчно, за да се приеме, че ответника е престирал
10
необходимата издръжка в натура.
При тези доказателства съдът приема за установено липса на
престирани издръжка и грижи от страна на ответника за целия период – от
30.01.2024 г. до 30.01.2025г., поради което счита, че искът за издръжка за
минало време се явява основателен. Съдът счита, че следва да бъде присъдена
претендираната издръжка за минало време в общ размер на 2040 лева,
представляваща разликата между 3600 лева, дължима издръжка за година
назад в размер на по 300 лева на месец и платените през последната година от
***та 1570 лева. Съдът отчете обстоятелството, че ответникът няма
алиментни задължения към други лица, както и, че за процесния период
социално-икономическите условия в страната са се променили, но не особено,
поради което детето е имало необходимост от издръжка.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 831.25 лева
представляващи възнаграждение за един адвокат в производството и платена
държавна такса съразмерно уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сумата в размер на 100 лева, съразмерно отхвърлената
част от исковете.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд
– К. сумата от 504 лева, представляващи дължима държавна такса върху
размера на присъдените издръжки.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето В. В. С., ЕГН ********** на майката Н. Т. С., ЕГН **********, с адрес
град К., ***.
ПОСТАНОВЯВА малолетното дете В. В. С., ЕГН ********** да живее
при майка си Н. Т. С., ЕГН **********, с адрес град К., ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на ***та В. В. С., ЕГН
**********, с адрес град С., улица ***, с детето В. В. С., ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета седмица за дните петък, събота, неделя за
времето от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и
всяка година през лятото за един месец, когато това не съвпада с платения
годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН **********, с адрес град С., улица *** да
заплати на малолетното си дете В. В. С., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител Н. Т. С., ЕГН **********, с адрес град К., ***
издръжка за минало време в размер на 2040 лева, за периода от 30.01.2024 г. до
11
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.01.2025 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 30.01.2025 г., до
окончателното й изплащане, на основание чл. 149 СК.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН **********, с адрес град С., улица *** да
заплаща на малолетното си дете В. В. С., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Н. Т. С., ЕГН **********, с адрес град К., ***
ежемесечна издръжка в размер на 350 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба – 30.01.2025 г., до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения
иск до пълния му предявен размер от 400 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН **********, с адрес град С., улица *** да
заплати на Н. Т. С., ЕГН **********, с адрес град К., ***, сумата от 831.25
лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Н. Т. С., ЕГН **********, с адрес град К., *** да заплати на
В. В. С., ЕГН **********, с адрес град С., улица *** сумата от 100 лева,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН **********, с адрес град С., улица *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К.
държавна такса в размер на 504 лева върху присъдения размер и на
издръжката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал.1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
12