РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Ц. Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000064 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 294 от ГПК.
С решение № 233 от 07.05.2019 година, постановено по т. дело №
337/2018 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, са отхвърлени като
неоснователни исковете на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, срещу Ц.А. И.а и А. Л.
ИВ., двамата от с. Т., Община Б., ул. „П.“ № *, за осъждане на ответниците да
заплатят солидарно на ищеца сумата от 30437.14 швейцарски франка /CHF/,
представляваща част от дължима главница в размер на 108 952.96 CHF по
договор за кредит за покупка на недвижим имот № ***/********** г.,
приложение към договора от 29.05.2008 г., допълнително споразумение от
25.06.2009 г., допълнително споразумение от 25.06.2010 г., допълнително
споразумение от 13.07.2011 г., допълнително споразумение от 15.08.2012 г. и
допълнително споразумение от 26.09.2013 г.
1
Осъдени са Ц.А. И.а и А. Л. ИВ. да заплатят на „Ю.Б.“ АД сумата от
1390.31 лева, представляваща нотариални разноски, дължими на основание
договор за кредит за покупка на недвижим имот № ***/********** г., както и
сумата от 125,31 лв. - разноски за производството по делото пред първата
инстанция.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца
„Ю.Б.“ АД в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата от
30437,14 швейцарски франка. Оплакванията са за неправилност, нарушения
на процесуалните правила и необоснованост на решението в обжалваната
част. Искането е за неговата отмяна в тази част и постановяване на ново по
същество, с което се уважи предявения иск.
По въззивната жалба на „Ю.Б.“ АД е образувано в.т. дело №
517/2019 година по описа на Пловдивския апелативен съд.
С решение № 39 от 04.02.2020 година, постановено по това дело,
въззивният съд е потвърдил решение № 233 от 07.05.2019 година,
постановено по т.дело № 337/2018 година на ОС – Пловдив в обжалваната
част.
Решението на Пловдивския апелативен съд е обжалвано с касационна
жалба от „Ю.Б.“ АД.
С решение № 60108/28.01.2022 година, постановено по т. дело №
1159/2020 година на ВКС, ІІ т.о., в производство по чл. 290 от ГПК, е
отменено решение № 39 от 04.02.2020 година по в.т. дело № 517/2019 година
на АС – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
този съд.
Настоящото производство е образувано след връщане на делото от
ВКС за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция съгласно
разпоредбата на чл. 294 от ГПК, съдът е обвързан от указанията на ВКС по
прилагането и тълкуването на закона, които са задължителни за него.
Съобразявайки предмета на произнасяне в настоящото производство,
очертан с отменителното решение на ВКС, настоящият съдебен състав намира
следното:
Обжалваното по делото решение е постановено по предявени от
2
„Ю.Б.“ АД срещу Ц.А. И.а и А. Л. ИВ. осъдителни искове, като въззивната
жалба е срещу решението в частта, с което е отхвърлен иска за 30437,14
швейцарски франка, претендирани като част от дължима главница по
договор за кредит в общ размер 108 952,96 швейцарски франка за периода от
02.12.2014 година до 08.05.2018 година.
Обстоятелствата, изложени в исковата молба, въз основа на която е
образувано производството по т. дело № 337/2018 година по описа на
Окръжен съд – Пловдив са следните:
Твърди се, че на ********** година между банката – ищец и двамата
ответници като кредитополучатели е сключен договор за кредит за покупка
на недвижим имот ***/********** година, по силата на който е предоставен
кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарските
франкове на 62 200 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към еврото
на банката в деня на усвояване на кредита / чл. 1 ал. 1 от договора/, именно
103351 швейцарски франка към датата на усвояване 29.05.2008 година
съгласно приложение № 1 към договора. Съгласно чл. 1, ал. 4 от договора
двамата кредитополучатели отговаряли солидарно за връщането на кредита.
В чл. 3, ал. 1 от договора било уговорено, че кредитополучателите дължат
годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата, който към момента на сключване на договора бил
4,5% плюс договорна надбавка от 1,15 пункта. Чл. 18, ал. 1 от договора
предвиждал, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и
при неизпълнение от страна на кредитополучателите на което и да е
задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем, а съгласно чл. 18 ал. 2 от договора при
неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски,изцяло
или частично, целият остатък от кредита се превръщал в предсрочно и изцяло
изискуем, считано от датата на последната вноска, без да е необходимо
каквото и да е изявление на страните. С договор за цесия от 15.07.2008
година банката прехвърлила на „Б. АД вземанията, произтичащи от
процесния договор. В исковата молба е посочено, че с пет броя
допълнителни споразумения от 25.06.2009 година, от 25.06.2010 година, от
13.07.2011 година, от 15.08.2012 година и от 26.09.2013 година били
предоговорени условията на договора за кредит поради наличие на
3
просрочени плащания, бил въвеждан период на облекчено погасяване на
общия дълг с фиксирана годишна лихва и фиксиран размер на погасителните
вноски, като със съгласие на длъжниците сумата на съществуващите
просрочия за главница, лихви и такси била преоформена чрез натрупването й
към усвоената редовна главница по кредита. По силата на нов договор за
цесия от 28.10.2015 година „Б. АД прехвърлило обратно на „Ю.Б.“ АД всички
свои вземания, произтичащи от процесния договор за кредит ведно с
прилежащите му допълнителни споразумения, за което кредитополучателите
били уведомени с нотариални покани, връчени им по реда на чл. 47 от ГПК на
22.08.2017 година и на 28.03.2018 година. С подписването на всяко
допълнително споразумение се увеличавал размера на главницата по кредита
поради посочените преоформяния на просрочените главници, лихви и такси.
Поради забавяне на плащанията по договора за кредит с начален момент от
02.12.2014 година банката обявила кредита за предсрочно изискуем, като
изявлението й достигнало до ответниците с връчените им нотариални покани
на 27.02.2017 година и на 28.03.2018 година, с които те били поканени да
погасят изцяло задълженията си към банката. В исковата молба се твърди, че
към датата на нейното подаване непогасените вноски са общо 42 броя за
периода след 02.12.2014 година. Към датата на исковата молба общият
размер на задълженията по договора възлизал на 140337,54 швейцарски
франка, от които 108952,96 швейцарски франка главница за периода от
02.12.2014 година до 08.05.2018 година. Искането е за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 30437,14 швейцарски
франка – частичен иск от общата дължима главница по договора за кредит за
периода от 02.12.2014 година до 08.05.2018 година.
От събраните по делото доказателства е установено, че на 22.05. 2008
година между „Ю.Б.“ АД и ответниците е сключен договор за кредит за
покупка на недвижим имот № ***4, по силата на който „Ю.“ АД, чийто
правоприемник е ищецът „Ю.Б.“ АД, се е задължило да предостави на
двамата ответници като кредитополучатели кредит в швейцарски франкове,
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 62200 евро по курс
„купува“ за швейцарския франк към еврото на „Ю.“ АД в деня на усвояване
на кредита, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на
договора.
В чл. 2 от договора страните са уговорили конкретните условия за
4
реалното усвояване на кредита. Посочено е, че разрешеният кредит се усвоява
по конкретно посочена блокирана сметка в швейцарски франкове на
кредитополучателя Ц. И.а, след представяне на подробно описаните в чл. 2,
ал. 2 от Договора документи, включително и молба за превалутиране /по
образец на банката/. Според клаузите в чл. 2 от договора едва след
изпълнение на тези условия, усвоеният кредит в швейцарски франкове по
сметката по чл. 2, ал. 1 се превалутира служебно от банката в евро по
търговски курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката за
съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в
банката сметка на кредитополучателя в евро - чл. 2, ал. 3 от договора.
Чл. 3 от сключения между страните договор урежда дължимите
договорни лихви. В ал. 1 е посочено, че годишната лихва е в размер на сбора
от БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от
1,15 пункта, като е вписано, че към момента на сключване на договора БЛП
на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е 4,5%. Според ал. 5
на чл. 3 от договора действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне
и промените в него стават задължителни незабавно за страните, като
промените в размера му и началната дата, от която той е в сила, се обявяват
на видно място в банковите салони. В ал. 3 на чл. 3 от договора е уредена
лихвата при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, а именно редовната лихва по ал. 1 плюс
10 пункта надбавка.
Съгласно с чл. 5, ал. 1 крайният срок за погасяване на кредита е 348
месеца, считано от датата на усвояването му, която се установява с
подписване на Приложение № 1 като неразделна част от договора.
Според клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора кредитополучателят
погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер
на всяка вноска съгласно погасителен план, представляващ неразделна част
от договора.
В чл. 6, ал. 2 от договора за кредит е предвидено погасяването на
кредита да се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен -
швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна
вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил
5
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има
средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита
може да се извърши с тези средства след служебното им превалутиране от
банката по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева/евро, за
което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменно
и безусловно съгласие и оправомощава банката.
В чл.12 е уговорено, че банката запазва правото си по време на
действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви
по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при
евентуалното му превалутиране по реда на чл.20. Измененията в Тарифата
и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от
компетентния банков орган и са задължителни за страните, като
кредитополучателят се уведомява чрез съобщения в банковите салони и на
интернет страницата на банката.
Уговорената е и възможността банката да обяви кредита частично или
изцяло за предсрочно изискуем, когато не се погаси която и да е вноска – чл.
18 ал. 1. Според чл. 18 ал. 2 от договора при неиздължаване на три
последователни месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък от
кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска автоматично, без да е необходимо
волеизявление на страните.
В чл. 20 от договора за кредит са предвидени възможности
кредитополучателят да поиска от банката превалутиране на кредита от
швейцарски франкове в лева или евро, като във връзка с това е постигнато
съгласие да се заплати комисионна съгласно действаща към момента на
искането Тарифа на банката. В ал. 2 на чл. 20 е изразено съгласие
превалутирането да стане по действащия курс купува на банката за
швейцарски франкове, както и да се прилагат по отношение на
превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на
чл. 12, ал.2 от договора за съответната валута и вид на кредита. В чл. 21 е
дадено определение на операцията превалутиране-промяна на валутата, в
която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се
приложи лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при
6
изчисляване на лихвата по същия.
В чл. 22 от договора е вписано изявление на кредитополучателите за
знание и съгласие с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев/евро,
както и превалутирането по чл. 20 от договора може да има като последица
вкл. и за случаите на чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро. Посочено е, че
кредитополучателите приемат да носят за своя сметка риска от тези
промени и повишаване и че са съгласни да поемат всички вреди от
промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит. Ал. 2 съдържа декларация, че кредитополучателите
са запознати с икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора и че са съгласни с
настъпването им.
В чл. 27 е материализирано съгласие на страните по договора, че във
всеки един момент от действието му банката има право едностранно да
прехвърли вземанията си, произтичащи от него на дружества или институции
от групата на Е. (***), включително и на „Б. АД, гр. С. или на други
финансови или нефинансови институции или дружества, вкл. такива, чиято
дейност включва секюритизация. Предвидено е и, че в случай на
прехвърляне на кредита банката следва да уведоми длъжника за новия
кредитор, като прехвърлянето ще има действие спрямо него при
уведомяването му. В ал. 2 на този член се говори за възможност при
прехвърляне на вземанията на „Б. АД страните по цесията да се договорят
длъжниците да продължат да осигуряват средства за погасяване на
дължимите вноски по сметката им в банката, по която това е правено и до
момента, респективно същата да превежда вноските на съответния падеж по
открита при нея сметка на цесионера.
Според приетото по делото Приложение № 1 от 29.05.2008 г. към
договора, датата на усвояване на кредита е 29.05.2008 г., при приложим курс
„купува“ за швейцарския франк на банката към еврото към датата на
усвояване на кредита 1,6615789. В приложението е посочено, че
определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от
кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от
7
договора е 103351 швейцарски франка.
Установено е с представените по делото писмени доказателства, че
въз основа на предварително дадено от кредитополучателя съгласие,
съдържащо се в чл. 28 от договора, банката е прехвърлила вземанията си по
кредита на „Б. АД с договор от 15.07.2008 г.
По делото са представени пет броя допълнителни споразумения към
договора за кредит, сключени с двамата ответници съответно на 25.06.2009
година, 25.06.2010 година, 13.07.2011 година, 15.08.2012 година и 26.09.2013
година, страна по които е цесионерът „Б. АД. С всички тях са
предоговаряни условията на договора за кредит поради наличие на
просрочени плащания, включващи главница, лихви и такси в посочени
размери, въвеждан е период на облекчено погасяване на общия дълг с
фиксирана годишна лихва и фиксиран размер на погасителните вноски в
съответен размер, като със съгласие на длъжниците сумата на
съществуващите просрочия и на начислената, но непогасена през периода на
облекчено погасяване лихва е преоформяна чрез натрупването й към общия
размер на дълга, след което върху общия размер на дълга е предвидено
начисляване на годишна лихва, равна на сбора на действащия към датата на
съответното споразумение БЛП на банката за жилищни кредити в
щвейцарски франкове, плюс посочена в споразуменията договорна лихвена
надбавка.
Впоследствие, с нова цесия от 28.10.2015 г., „Б. АД е прехвърлило
обратно на „Ю.Б.” АД всички свои вземания, произтичащи от договори за
кредит, изброени в приложенията, сред които е и процесния договор, както и
от всички анекси към тези договори, заедно с всички обезпечения,
привилегии и други принадлежности, включително начислената до
съответната дата лихва, включително и правата спрямо солидарните
длъжници и поръчителите по кредитите.
Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка,
съобразявайки доводите и възраженията на страните по делото, както и
задължителните указания, съдържащи се в отменителното решение на ВКС,
съдът намира следното:
По задължителен за настоящата инстанция начин, доколкото става
дума за прилагане и тълкуване на закона, е прието от ВКС, че двамата
8
ответници Ц.А. И.а и А. Л. ИВ. имат качеството на потребители по смисъла
на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП и се ползват със защитата по глава VІ от ЗЗП, респ.
че банката –ищец се явява търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Изрично в решението на ВКС е посочено, че клаузите от договора, свързани с
носенето на валутния риск – чл. 22, чл. 20, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 / последните две
разпоредби в частта, с която е прието, че превалутирането се извършва по
курс „купува“, съответно „продава“ на банката за швейцарския франк към
евро/лева/ към деня на превалутирането/погасяването/, са нищожни на
основание чл. 143, т. 19 във връзка с чл. 146 от ЗЗП / преди изменението с ДВ
бр. 100/2019 година/ и при невъзможност за приложение на разпоредбата на
чл. 144, ал. 3, т. 1 от същия закон. Прието е, че валутата, в която се договоря и
е предоставен кредита, респ. в която се дължи връщането му ведно с
възнаградителна лихва, не е евро, а швейцарски франкове и че клузите на чл.
1, ал. 1 и ал. 3, чл. 6, ал. 2 и чл. 20, ал. 2 /последните две в останалата им част,
извън посочената по-горе/ не се отразяват на волята на страните по този
въпрос, респ. не дават основание за различни изводи . В решението на ВКС е
посочено по задължителен за настоящия съдебен състав начин, че договорът
може да се прилага и без неравноправните клаузи на чл. 22 и посочените по-
горе части от чл. 20, ал. 2 и чл. 6, ал. 2, тъй като те не се отразяват на
съществените задължения на страните, а именно на задължението на банката
да отпусне на заемателя паричната сума за определена цел и при уговорени
условия и срок и задължението на заемателя да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне при изтичане на срока, като запазването на
действието на договора без тези клаузи не противоречи на интересите на
кредитополучателите- потребители.
Указанията на ВКС в отменителното решение са свързани с
произнасяне по възраженията на ответниците за нищожност по смисъла на
чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 1 и чл. 145, ал. 2 от ЗЗД на клаузата на
чл. 3, ал. 5 от договора, предвиждаща, че базовият лихвен процент на банката
не подлежи на договаряне, както и за нищожност по чл. 26 от ЗЗД във връзка
с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД на клаузите от споразуменията, обективиращи съгласие
за прибавяне към непогасената главница на просрочени задължения за лихви
и такси. Посочено е освен това, че следва да се установи дали са били налице
условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от банката, респ.
дали към датата, на която на ответниците са връчени нотариалните покани с
9
изявленията на банката за обявяване предсрочната изискуемост на кредита
или при упражняването на това право в хода на исковото производство, е
имало неизпълнени задължения и при извод за наличие на такива – за
тяхното присъждане във валутата на договора – швейцарски франкове,
платими от ответниците и в лева или евро съобразно курс „купува“ за
швейцарския франк към датата на усвояване на кредита / 1,6615789
швейцарски франка за едно евро и 0,8495518 швейцарски франка за един лев/.
В изпълнение на указанията на ВКС следва да бъде извършена
преценка за неравноправността, респ. нищожност съгласно чл. 146 ал. 1 от
ЗЗП на посочените по-горе клаузи от договора и допълнителните
споразумение. Следва да се посочи, че липсват доказателства те да
уговорени индивидуално. Доказателствената тежест за установяване на
индивидуалния характер на уговорките е за банката, но такива доказателства
липсват.
Според чл. 143, ал.1 от ЗЗП неравноправна е клауза в договор,
сключен с потребител, съдържаща уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
В чл. 145, ал.1 на ЗЗП законодателят сочи, че неравноправната клауза
в договор, сключен с потребител се преценява, като се вземат предвид видът
на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички
останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
Нищожните клаузи от договора, с които валутният риск е прехвърлен
изцяло върху кредитополучателя, без той да може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
договора и в нарушение на принципа за добросъвестност, установени по
задължителен за настоящия съдебен състав начин в отменителното решение
на ВКС, не създават задължения за потребителя. Той не следва да носи риска
от тяхното прилагане, свързано с промяната в курса на швейцарския франк
към еврото и увеличаването на евровата, респ. левовата равностойност на
дължимите вноски в швейцарски франкове. Поради това неговото
задължение се ограничава до заплащане на усвоената сума по кредита по
курса на швейцарския франк към евро, респ. лева, посочен при усвояването
10
, а именно 1,6615789 швейцарски франка за едно евро, респ. 0,8495518
швейцарски франка за един лев. Общият размер на усвоената на 29.05.2008
година сума съгласно приложение № 1, е 103351 швейцарски франка.
Изложеното до тук в мотивите на съда е съобразено с предмета на
предявения иск, с който се претендира заплащане на главницата по договора
за кредит, но не и на лихви – договорни и за забава. Дължимостта на лихвите
не е предмет на настоящия спор.
Според задължителните указания на ВКС, със съдебното си решение
настоящият състав следва да се произнесе по въпроса за валидността на
клаузата на чл. 3 ал. 5 от договора, предвиждаща че базовия лихвен процент
на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от
която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони, а
договорените в настоящия договор надбавки не се променят. Тази клауза на
договора е нищожна съгласно чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, доколкото предвижда
възможност за едностранна промяна от страна на банката, без ясно посочени
обективни критерии, незабавно приложение по отношение на
кредитополучателите, без възможност за договаряне и без личното им
уведомяване, освен чрез обявление на видно място в банковите салони.
Неравноправният характер на клаузата на чл. 3 ал. 5 от договора,
предвиждаща възможност за банката едностранно и автоматично, без ясни
критерии да променя лихвения процент, в случая не се отразява на изхода на
спора, макар че в претенцията за главница са включени и изтекли лихви
съгласно сключените между страните допълнителни споразумения.
Това е така, тъй като преоформянето на задълженията чрез
прибавянето на изтекли лихви към главницата по отпуснатия кредит с
допълнителните споразумения не обвързва страните по договора. Тези клаузи
от допълнителните споразумения са нищожни като противоречащи на закона.
Те имат за последица т.нар. „анатоцизъм“ по смисъла на чл. 10 ал. 3 от ЗЗД –
начисляване на възнаградителни лихви върху лихви. Вече изтеклите лихви
стават част от главницата и върху тях започват да се начисляват нови лихви,
което е допустимо само при изрична уговорка между търговци на основание
чл. 294, ал. 1 от ТЗ, пред каквато хипотеза не сме изправени в случая. За
11
банката не съществува възможност за олихвяване на изтекли лихви съгласно
чл. 10 ал. 3 от ЗЗД, включително при преструктурирането по чл. 13 от
Наредба № 9 от 03.04.2008 година за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен
риск / отм./. В тази насока е и възприетото от съдебната практика разрешение
– решение № 66 от 29.07.2019 година на ВКС по т. дело № 1504/2018 година
на второ т.о.
Т.е. при преценка за размера на дължимата главница, която е предмет
на предявения осъдителен иск, съдът ще съобрази първоначално отпуснатата
и усвоена сума и евентуално прибавените към нея такси с допълнителните
споразумения като част от главницата от една страна, а от друга извършените
погашения по кредита. Данните се съдържат в приетата по настоящото дело
съдебно-икономическа експертиза по въпросите, формулирани в
отменителното решение на ВКС.
Според приетата от въззивната инстанция експертиза, която съдът
възприема като компетентна, незаинтересована и неоспорена от страните,
съобразена с отпуснатия и усвоен размер на главницата, без последващите
увеличения с прибавяне на лихви и при съобразяване на курса на
швейцарския франк спрямо еврото и лева към датата 29.05.2008 година /
усвояването на кредита/ и по отношение на погасителните вноски, направени
в различна от швейцарския франк валута, общо погасените суми по
договора са в размер на 35797,33 швейцарски франка. Последната вноска за
погасявания на задължения по договора за кредит е от 17.12.2014 година.
От вноска с дата на падеж 02.12.2014 година до вноска с дата на падеж
08.05.2018 година / датата преди завеждане на исковата молба по настоящото
дело/ не са извършвани каквито и да е погасявания на задължения по
договора за кредит от кредитополучателите. От заключението на вещото лице
Т. е видно, че общо заплатената сума от 35 797,34 швейцарски франка,
включваща плащания директно в швейцарски франкове и в левове, но
съобразно курса на швейцарския франк към лева към датата на усвояване на
кредита 29.05.2008 година, е достатъчна за погасяване на всички вноски по
първоначалния договор и погасителен план към него до № 59 включително с
дата на падежа 29.04.2013 година и частично за лихва № 60 в размер на 317,16
швейцарски франка с падеж 29.05.2013 година.
12
При тези данни и при съобразяване на клаузата на чл. 18 ал. 2 от
сключения между страните договор за кредит следва да се приеме, че
обективните предпоставки за предсрочната изискуемост на кредита, а именно
неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло
или частично, са настъпили към 29.07.2013 година. С връчването на първата
нотариална покана на ответниците на 22.08.2017 година / неоспорена от тях/,
съдържаща изявлението на банката, е настъпила предсрочната изискуемост
на кредита. При липса на плащания на задълженията по договора за кредит
от ответниците след 17.12.2014 година и на постигнати последващи
споразумения между страните следва да се приеме предсрочна изискуемост
на кредита към 22.08.2017 година и наличието й както към датата на
връчване на втората нотариална покана – 28.03.2018 година, така и към датата
на исковата молба – 09.05.2018 година.
След извършените от кредитополучателите плащания на задължения
по договора за кредит, чиито общ размер е 35 797,34 швейцарски франка,
размерът на вземането на „Ю.Б.“АД във вариант съобразно първоначалния
договор / първоначалния погасителен план/, при обявена предсрочна
изискуемост на кредита и при прилагане на курс „купува“ на банката за
швейцарския франк към датата на усвояване на кредита, без приложение на
едностранно изменяния от банката размер на лихвата и без допълнителните
споразумения, включва 95354,94 швейцарски франка вземане за главница и
25383,41 швейцарски франка вземане за възнаградителна лихва.
На страница 7 от заключението на вещото лице, таблица 1.3. се
съдържат данни за дължимите такси по договора за кредит. Вещото лице е
отразило, че общият размер на таксите е 443,84 швейцарски франка, от тях са
погасени 78,83 швейцарски франка и дължимата сума за такси е 365,01
швейцарски франка.
От петте допълнителни споразумения, сключени между страните,
представени като доказателство по делото е видно, че само с едно от тях, а
именно това от 13.07.2011 година, в чл. 3 във връзка с чл. 2 т. 3 е постигнато
съгласие за преоформяне на дълга чрез прибавяне освен на главница и лихви
и на просрочени такси в размер на 4,94 швейцарски франка. С останалите
четири допълнителни споразумения преоформянето на дълга касае само
дължими главници и лихви по договора, като тези клаузи са нищожни, в
13
каквато насока съдът изложи мотиви по-горе.
Предмет на предявения по настоящото дело осъдителен иск е
главницата по договора за кредит след обявената предсрочна изискуемост, но
и не и дължимите такси. Към дължимата главницата по първоначалния
договор от общо 95354,94 швейцарски франка следва да бъде прибавена и
сумата от 4,94 швейцарски франка, представляваща част от дължимите такси
по договора, които са трансформирани като главница с допълнителното
споразумение от 13.07.2011 година. Клаузата от това допълнително
споразумение, с която към отпуснатата главница са прибавени и задължения
за такси по договора за кредит не е нищожна. В случая не става дума за
анатоцизъм по смисъла на чл. 10 ал. 3 от ЗЗД. Освен това не се твърди и не е
установено да е извършвана едностранна промяна на таксите от страна на
банката след сключването на договора, за да се приеме нищожност на
основание чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.
От съвкупната преценка на събраните доказателства по делото е видно,
че общият размер на дължимата главница по процесния договор след
прибавяне към остатъка от първоначалната такава и на част от дължимите
такси с допълнителното споразумение, е 95359,88 швейцарски франка или
тяхната равностойност в евро или лева съобразно курса на швейцарския
франк към тези валути към 29.05.2008 година, а именно 1,6615789
швейцарски франка за едно евро, респ. 0,8495518 швейцарски франка за един
лев/ при фиксиран курс на еврото към лева от 1,95583 лева за едно евро/.
От общата дължима сума от 95359,88 швейцарски франка,
представляващи главница по процесния договор, осъдителният иск срещу
двамата ответници солидарно е предявен като частичен до размера на
30437,14 швейцарски франка и следва да бъде уважен изцяло до този размер.
Първоинстанционното решение за отхвърляне на частичния иск в този размер
следва да бъде отменено и следва да се постанови ново по същество, с което
ответниците да се осъдят да заплатят на ищеца сумата от 30437,14
швейцарски франка или равностойността в евро или в лева съобразно
посочения по-горе курс, представляваща част от общо дължима сума от
95359,88 швейцарски франка главница по процесния договор за кредит, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба 09.05.2018 година до
окончателното й изплащане.
14
С оглед изхода на спора ответниците дължат на „Ю.Б.“ АД и
направените по делото разноски както пред първата инстанция, така и пред
въззивната и пред касационната инстанция. Дължимите разноски за първата
инстанция съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата
за реалното им заплащане са общо 4691,66 лева. С първоинстанционното
решение са присъдени разноски в размер на 125,31 лева, като с настоящото
решение следва да бъде присъдената разликата от 4566,35 лева. За
въззивното производство са претендирани разноски в общ размер на 2814,95
лева, включващи заплатената държавна такса с две платежни нареждания
за 1243,01 лева и за 1071,94 лева, както и 500 лева разноски за експертиза.
На жалбоподателя следва да бъде присъдена само държавната такса от
1243,01 лева, която е дължима и е заплатена в изпълнение на разпореждане на
съда. ДТ от 1071,94 лева е внесена от жалбоподателя, без да е дължима,
поради което не следва да бъде присъждана като разноски. Направените пред
ВКС разноски са в общ размер на 1101,94 лева заплатена държавна такса.
Общият размер на разноските, които ответниците следва да заплатят на
„Ю.Б.“ АД, включващ изброените по-горе суми, е 7411,30 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 233 от 07.05.2019 година, постановено по т.
дело № 337/2018 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, С КОЯТО са отхвърлени като неоснователни
исковете на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, срещу Ц.А. И.а, ЕГН ********** и А. Л.
ИВ., ЕГН **********, двамата от с. Т., Община Б., ул. „П.“ № *, за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от
30437.14 швейцарски франка /CHF/, представляваща част от дължима
главница в размер на 108 952.96 CHF по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № ***/********** г., приложение към договора от
29.05.2008 г., допълнително споразумение от 25.06.2009 г., допълнително
споразумение от 25.06.2010 г., допълнително споразумение от 13.07.2011 г.,
допълнително споразумение от 15.08.2012 г. и допълнително споразумение от
26.09.2013 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
15
ОСЪЖДА Ц.А. И.а, ЕГН ********** и А. Л. ИВ., ЕГН **********,
двамата от с. Т., Община Б., ул. „П.“ № * да заплатят солидарно на „Ю.Б.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., район В., ул. „О.“
№ *** сумата от 30437,14 швейцарски франка или равностойността в
евро или в лева съобразно курса на швейцарския франк към тези валути към
29.05.2008 година, а именно 1,6615789 швейцарски франка за едно евро, респ.
0,8495518 швейцарски франка за един лев, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба 09.05.2018 година до окончателното изплащане
на сумата, която сума е претендирана по предявен частичен иск и
представлява част от общо дължима главница от 95359,88 швейцарски
франка по договор за кредит за покупка на недвижим имот №
***/********** г., приложение към договора от 29.05.2008 г., допълнително
споразумение от 25.06.2009 г., допълнително споразумение от 25.06.2010 г.,
допълнително споразумение от 13.07.2011 г., допълнително споразумение от
15.08.2012 г. и допълнително споразумение от 26.09.2013 г.
ОСЪЖДА Ц.А. И.а, ЕГН ********** и А. Л. ИВ., ЕГН **********,
двамата от с. Т., Община Б., ул. „П.“ № * да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление град С., район В., ул. „О.“ № ***,
направените по делото разноски в общ размер на 7411,30 лева, включващи
4566,35 лева за първоинстанционното производство, 1743,01 лева за
въззивното производство и 1101,94 лева за касационното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16
17