№ 968
гр. Русе, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520106968 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26,
ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ПЛ. М. Ц. срещу „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ КЧТ, в която се твърди, че на 09.02.2018 г.
между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за
паричен кредит, по силата на което на ищцата като кредитополучател била
предоставена от ответното дружество като кредитор сума в размер на 6000лв.,
за срок от 60 месеца. Твърди се, че този договор е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, тъй като са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7
и т. 10 от същия закон, в която насока се излагат аргументи. С оглед
нищожността на договора, кредитополучателят следвало да дължи връщане
само на предоставената му в заем сума от 6000лв., не и останалите уговорени
разноски по договора, включително и застрахователни премии. В условията
на евентуалност се счита, че ако не бъде прието становището на ищцовата
страна за цялостна недействителност на сключеният договор, то следва да се
приемат за недействителни клаузите от същия, определящи годишният
процент на разходите, клаузата за заплащане на такса ангажимент, за
възнаградителна лихва и клаузата, определяща дължимостта на
1
застрахователни премии, както и нищожност на погасителния план.
С оглед на изложеното, се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което да се признае за установено по отношение на ответника „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, Клон България, че Договор за паричен кредит №
***** е изцяло недействителен и да бъде прогласена нищожността му като
противоречащ на императивните изисквания на закона и на добрите нрави, а в
условията на евентуалност да се прогласи нищожността на отделни негови
клаузи – за определяне на ГПР, за заплащане на „такса ангажимент“, за
възнаградителна лихва, за определяне на застрахователна премия, за
нищожност на погасителния план и за нищожност на приложения към
договора застрахователен сертификат.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за
неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че процесният договор не
страда от пороците, посочени в молбата, в който смисъл се излагат подробни
съображения. Счита, че всички императивни изисквания на Закона за
потребителския кредит са съобразени и договорът не противоречи на нито
едно от тях.
В срока по чл. 131 ГПК, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ е предявило насрещен иск срещу ПЛ. М. Ц.. В условията на
евентуалност, в случай че бъде признат за недействителен сключения между
страните договор, се претендира ответницата по насрещният иск да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 937,07лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 09.02.2018г.до 21.11.2020г., изчислена
върху отпуснатата в заем главница при отразени всички частични плащания
от ответника съобразно приложената към доказателствата по делото справка
от дружеството кредитор.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата по насрещния иск изразява
становище за неговата неоснователност. Твърди се, че тя е изплатила сума в
размер 9143,55лв., което сочело, че сума от 3143,55лв. е била използвана
неправомерно от ищеца по насрещния иск и по-скоро той дължал лихва за
забава, а не ответницата на кредитора, поради което се моли насрещният иск
да бъде оставен без уважение.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
2
Няма спор по делото, а и се установява от представените и неоспорени
писмени доказателства, че на 09.02.2018г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ в качеството на кредитор и ответника ПЛ. М.
Ц. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски
паричен кредит, при следните параметри: размер на кредита – 6000лв.,
застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ –
2016лв., такса „ангажимент“ 210лв., брой погасителни вноски 60, размер на
погасителната вноска 216,45лв., обща стойност на плащанията 12 987лв.,
годишен процент на разходите (ГПР) 32,31%, ГЛП 26,52%, падеж на първа
погасително вноска 20.03.2018г., а на последна 20.02.2023г.
По делото е представена справка от ответното дружество, в която са
отбелязани датата и размера на направените вноски от ищцата за погасяване
на задължението й по процесния кредит, въз основа на които е изчислено
претендираното обезщетение за забава по насрещния иск.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Няма спор по делото, че между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ е сключен договор за паричен заем. Не се
спори и относно параметрите му и условията при които същият е следвало да
бъде върнат, както и за размера на погасената от длъжника сума по договора.
Между страните по делото са възникнали правоотношения по договор
за потребителски кредит. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
От събраните по делото доказателства се установява, че само част от
императивно определеното съдържание на договора е изпълнено, но не
всички реквизити по чл. 11, ал.1 ЗПК са налице, в който смисъл са направени
и възражения от процесуалния представител на ищцата.
В процесния договор липсва ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са
включени в него и как се формира ГПР. Така не е ясно при определяне на
ГПР по договора дали в посочен размер от 32,31% е включен размера на
застрахователната премия. Съобразявайки размера на последната, съотнесен
към главницата по заема и договорната лихва, отговора на въпроса следва да е
3
отрицателен, т.е. застрахователната премия не е включена в ГПР по
процесния договор. В случая е очевидно, че сключването на застрахователна
полица е задължително условие за отпускане на паричния заем, а не избор на
кредитополучателя. Съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Тоест, в посочената величина като глобален израз на всичко дължимо по
кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния
договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва.
Изложеното дава основание да се приеме, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК - поради посочените по-горе
нарушения на чл. 11, ал.1 т.9-10 ЗПК при неговото сключване.
В процесния договор са посочени броя, размера и падежа на
погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми във
вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница,
лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски. В погасителния
план е посочена само оставащата главница към съответната падежна дата.
Следователно договорът не отговаря и на изискването на чл.11, ал.1, т.12
ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо,
допълнителните разходи, което също е основание по чл.22 ЗПК за
недействителност.
Кредитното правоотношение е недействително и на още едно
самостоятелно основание. Законодателят с нормата на чл. 10, ал.1 ЗПК
изисква договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички
негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не
по-малък от 12 (pt), в два екземпляра - по един за всяка от страните. В
настоящият случай представените по делото Договор за кредит, ОУ,
приложения, застрахователен сертификат и общи условия към него са
сключени в противоречие с цитираното законово изискване. Не всички
4
елементи на договора са представени с размер шрифт не по-малък от 12,
което по силата на чл. 22 ЗПК прави договора недействителен (в този смисъл
Решение № 35 от 22.03.2018г. по в.т.д. №3/2018г. по описа на ОС – Русе). За
установяването на това обстоятелство не са необходими специални знания, а е
достатъчно извършването на визуално сравнение. Така например на шрифт 12
е съставеното от съда разпореждане по чл. 131 ГПК на стр. 67 от делото.
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между
страните се явява недействително и предявеният главен иск за прогласяване
нищожността му поради противоречие със закона (императивни правни
норми от ЗПК) следва да бъде уважен. В този случай съдът не следва да се
произнася по останалите наведени от ищцата възражения за
недействителност на договора или на отделни негови клаузи, т. е. по
предявените в условията на евентуалност съединени искове, включително и
за правните последици от недействителността на договора, доколкото ищцата
не е претендирала установяване на такива.
По насрещния иск:
С оглед нормата на чл. 23 ЗПК, която намира приложение към спора,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита, т.е. длъжникът дължи да възстанови на кредитора
чистата стойност на предоставения финансов ресурс, в случая 6000лв.
Прогласяването на нищожността на договора има за правна последица
трансформиране на уговореното като срочно задължение по договора за
потребителски кредит в безсрочно такова, без уговорен падеж, т.е. за
настъпване изискуемостта на задължението следва да е налице покана от
кредитора, каквато в случая не е налице. Поради това насрещният иск за
осъждане на кредитополучателя да заплати обезщетение за забава по
договора за период от преди предявяване на исковата претенция следва да се
отхвърли изцяло като неоснователно.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че съгласно
представената от ищеца по насрещния иск справка за платени от ответницата
суми по процесния договор, то е налице плащане на сума, която надвишава
тази която е предоставена реално в заем. Поради това основателно се явява и
възражението на ответницата по насрещния иск, че дори е надвнесла суми по
договора, които надвишават задължението й за главница, включително и това
5
претендирано като обезщетение за забава в настоящото производство,
каквото поначало не се дължи при нищожен договор. По изложените
съображения следва насрещния иск да бъде изцяло отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на спора в полза на ищцата следва да се присъдят
направените от нея по делото разноски по първоначалния и по насрещния
иск, в общ размер на 990лв. съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за реалното заплащане на претендираните разходи.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от ПЛ. М. Ц. ЕГН********** с адрес
гр. Русе, ****** иск срещу „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България“ ЕИК204915054, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда 14, представлявано от управителите
Димитър Димитров и Жозе Мануел Салоио нищожността на сключения
между тях договор за потребителски паричен кредит № ***** от
09.02.2018г., като противоречащ на закона.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България“ ЕИК204915054, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда 14, представлявано от
управителите Димитър Димитров и Жозе Мануел Салоио срещу ПЛ. М. Ц.
ЕГН********** с адрес гр. Русе, ****** насрещен иск за заплащане на
сумата от 937,07лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
09.02.2018г. до 21.11.2020г. върху неплатената главница по договор за
потребителски паричен кредит № ***** от 09.02.2018г.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“
ЕИК204915054, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост
4“, Бизнес парк, сграда 14, представлявано от управителите Димитър
Димитров и Жозе Мануел Салоио да заплати на ПЛ. М. Ц. ЕГН********** с
адрес гр. Русе, ****** сумата от 990лв. разноски за настоящото исково
производство.
6
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7