ОПРЕДЕЛЕНИЕ № ______

Гр.Сливен, 17.09.2019г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в съдебно заседание на трети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

с участието на секретаря Соня Василева, като се запозна с докладваното от съдия Христина Марева т.д.н. № 113 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по несъстоятелност на длъжника "ФАНТАЗИЯ 21" ООД ЕИК ******* и намира правното си основание в част четвърта на ТЗ, като разглеждането е по подадено от .

Образувано е по подадени възражения от управителя на "ФАНТАЗИЯ 21" ООД - С.К.Н. в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, на основание чл. 692, ал. 2 ТЗ, срещу вземания на кредитор „СТАРА СОКС“ ЕООД, ЕИК *******, предявени с молба от 05.02.2019 г. и включени от синдика – Л.А. в списъка на приети вземания, предявени в срока па чл. 685, ал.1 ТЗ, изготвен от синдика и обявен по партидата на длъжника на 11.03.2019г.  

С възражението на първо място се оспорва вземане за сумата от 47 016.20лв., представляваща разноски по две изпълнителни дела – и.д. № 201883704011053 и и.д. № 20188370401054 по описа на ЧСИ П. Георгиев.,  

Твърди се, че относно начислените адвокатско възнаграждение и авансови такси липсват доказателства за заплащането им от взискателя.

Относно начислена сума 1 602  лв. за принудително отнемане се твърди, че не се е състояло.

По отношение на сумата 20 195.04 лв., представляваща разноски за охрана по изрично посочени във възражението фактури се изтъква, че една от фактурите за м. октомври 2018 год. дублира едно и също плащане за охрана. Оспорен е фактът на извършване на действия за охрана от фирма „Кремък“ ЕООД, с която е сключен писмен договор, но тази фирма не била назначена от съдебния изпълнител по реда на чл. 470 от ГПК и възнаграждението не е било определено от съдебния изпълнител, съгласно чл. 472 от ГПК. Твърди се, че липсвали доказателства за заплащането на сумите от взискателя и се иска тези суми да бъдат изключени от списъка с приетите вземания. Изтъква се също, че нямало доказателства за доставка и монтаж и съответно пускане в експлоатация на СОТ охранителна система на стойност 1807.94 лв. и няма доказателства за плащането. Сочи се също, че фактурите са издадени на името на взискателя „СТАРА СОКС“ ЕООД и същите са заведени в неговото счетоводство като разходи на това дружество. Освен по въпросите за съществуването и наличие на доказателства за оспорените вземания се възразява и за включването им в списъка за приетите вземания като обезпечени с договорна ипотека във връзка с договора за кредит.

На следващо място е оспорено включеното в списъка с приети вземания за сумите от 481 758.91 лв. и 76 131.80 лв., като се твърди, че липсват основания за тези задължения, произтичащи от договор за прехвърляне на вземания от 12.04.2018 год.; спогодба от 31.05.2018 год.; договор за банков револвиращ кредит № 7/21.02.2014 год.; договор за овърдрафт кредит за оборотни средства № 24/06.12.2012 год.; изп.лист, издаден на 25.06.2018 год. по ч.гр.дело № 3050/2018 год. Изтъква се, че вземането - в общ размер от 557 890.71 лв. произтича от сключена спогодба на 31.05.2018 год. с нотариална заверка на подписа на съуправителя Й.М.Й., който задължил общото дружество да заплати сумата от 498 055.61 лв. от датата на сключването му, като се поддържа, че действието е извършено без знанието и съгласието на другия съдружник и управител С.Н., който освен това е и солидарен длъжник и по договор за банков кредит № 7/21.02.2014 год. и договор за овърдрафт  кредит за оборотни средства № 27/06.12.2012 год., вземанията по който са обезпечени с договорни ипотеки и особени залози. Твърди се, че договорът е сключен във вреда на дружеството, като към датата на сключването на този договор управителят, който го е сключил, бил наясно със състоянието на неплатежоспособност на длъжника. Поддържа се също, че така сключената спогодба е симулативна.

Иска се съдът да изключи оспорените задължения от списъка с приетите вземания – предявени от кредитора „СТАРА СОКС“ ЕООД.

В срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ синдикът Л.А. е представила писмено становище, в което оспорва възраженията. Поддържа, че за всяко от вземанията са представени доказателства. Претенциите за заплащане на разноски в изпълнителното производство са били приети от ЧСИ и са представени писмени доказателства за извършването им. Относно задълженията в размер на общо 557 890.71 лв. по съображения за сключване на спогодбата от 31.05.2018г. само от единия от управителите и във вреда на дружеството изтъква, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение, срещу която не е било подадено възражение по чл. 414 ГПК.

В с.з. по повод подаденото от длъжника възражение, дружеството се представлява от управителя С.Н. и пълномощника – адв. Андрева, която поддържа възражението по изложените в него съображения.

 

Синдикът поддържа становището си за неоснователност на възраженията на длъжника.

Кредиторът „СТАРА СОКС“ ЕООД се представлява в с.з. от пълномощника – адв. Ив. З., който оспорва възражението като неоснователно. Изтъква съображения за вътрешно противоречие на изложените във възражението аргументи. В представени писмени бележки по същество, развива подробно доводи и съображения за неоснователност по фактите и доказателствата, като оспорва и правните доводи относно основанието за заплащане на разноски за охрана в изпълнителното производство.

Като се запозна с възражението и данните по делото, касаещи оспорените вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ – включени от синдика в списъка с приети вземания, съдът намира за установено следното:

Възражението е допустимо – подадено е в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от надлежен представител на длъжника "ФАНТАЗИЯ 21" ООД – управителя С.Н., чието волеизявление е надлежно формирано, предвид възможността за разделно упражняване на представителната власт за дружеството от всеки от двата управители. По въпроса за наличието на предпоставки за разглеждане на възражението по реда на чл. 692, ал. 1 ТЗ е налице и влязло в сила определение от 30.07-2019г. по ч.т.д.н. № 209/2019г. по описа на Бургаски апелативен съд.

В подкрепа на така оспорените вземания, предявени вземане с молбата на кредитора „СТАРА СОКС“ ЕООД  са представени писмени доказателства, както следва:

Разпореждане от 05.07.2018г. оп и.д. № 1054 с приети разноски в размер на 5 000 лв., представляващи хонорар съгласно чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/09.07.200г. за МАВ; фактура № 25301/05.09.2018г. на ЧСИ за сумата от 8 579.88 лв. с потвърждение за плащане, референция *********, 560 лв. възнаграждение на вещо лице с потвърждение за плащане; разпореждане от 01.08.2018г.за намаляване на разноски за адвокатско възнаграждение от 16 000 лв. на 9 098.11лв.; разпореждане на основание чл. 434 ГПК по представени фактури – 4 707 лв. – факт. № 21878/31.08.2018г. за охрана на имот е.д. № 67338.98.50, 2 736 лв.- по фактура **********/04.10.2018г. – такса за СОТ за м. септември и фактура № **********/04.10.2018г. за такса СОТ за м. октомври; 1 807.94 лв. по фактура № 21909/06.09.2018г. такса СОТ – охрана и такса за доставка и монтаж, пускане в експлоатация – общо 11 987.04 лв. – фактури с потвърждения за плащане; фактура № **********/02.11.2018г. – 2 280 лв. СОТ за м. ноември с потвърждение за плащане; фактура № **********/03.12.2018г. за 2 280 лв. с потвърждение за плащане, фактура № **********/03.01.2019г. – 2 280 лв. с потвърждение за плащане; фактура 25302/05.09.2018г. за 3 412.17 лв. разноски по и.д. № 1054; Изпълнителен лист от 25.06.2018г. за сумата от 399 967.23 лв. – главница; 6 888.32 лв. – мораторна лихва от 01.04.2018г. до 01.06.2018г.; 24 766.17 лв. – редовна и наказателни лихви; 24 583.73 лв. – разноски в заповедното производство, по заповед за изпълнение № 1603/25.06.2018г. по ч.гр.д. № 3050/2018г. на СлРС; изпълнителен лист от 08.06.2018г. за 63 401 лв. главница по спогодба от 31.05.2018г., ведно със законна лихва от 06.06.2018г.; 1 091.91 лв. мораторна лихва за периода от 01.04.2018г. до 01.06.2018г.; 1 940.98 лв. – редовна и наказателна лихви до 01.06.2018г.; 1 333.12 лв. – такса и 4 050 лв. – адв. възнаграждение по заповед за изпълнение № 1434/08.06.2018г. по ч.гр.д. № 2693/2018г. на СлРС; Нотариален акт № 49, т. VІІІ, рег. № 11 939, д. № 1215/2015г. – ІІ, н.а. № 149/т. І, рег. № 1647/,д. № 135/2014г- Ш.; договор за прехвърляне на вземания от 12.04.2018г., уведомление вр. на 25.04.2018г., договор за особен залог от 06.12.2012г., 21.02.2014г. и др.

Представените доказателства с молбата за предявяване на вземанията установяват съществуването на оспорените вземания, като във връзка с подаденото възражение не е оборена тяхната доказателствена стойност.

Производството по чл. 692, ал. 2 ТЗ макар и състезателно, не е исково. Оборването на формалната доказателствена стойност и събиране на доказателства в оспорване на материалната, би могло да се направи въз основа на други писмени и безспорни доказателства, които да са представени от оспорващия длъжник, за установяване на правоизключващи или правопогасяващи факти. Такива доказателства не се представиха от длъжника в настоящото производство по оспорването му с възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ. Съдебният акт по чл. 692, ал. 4 ТЗ няма сила на пресъдено нещо относно съществуването на оспорените вземания. С оглед изискването за бързина в производството по несъстоятелност и подготвителния характер на това производство спрямо същинското исково производство по установителния иск на основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, е изключено и възлагането в тежест на кредитора, чието вземане е оспорено, за пълно и главно доказване при наличието на редовни от външна страна писмени доказателства, съобразени от синдика при изготвяне на списъците за приемане на предявените вземания.

Твърдението, че една от фактурите за м. октомври 2018 год. дублира едно и също плащане за охрана, е невярно, тъй като макар и да са издадени в рамките на един месец, фактурите касаят различни месечни задължения. Предвид изложеното по-горе, възражението относно функционалната обусловеност на задълженията за плащане от надлежното престиране на услугите по охрана на имуществото на длъжника, също е неоснователно. Същото се отнася и за вземането на стойност 1807.94 лв. за доставка и монтаж и съответно пускане в експлоатация на СОТ охранителна система. Обстоятелството, че възлагането на охраната върху фирма „Кремък“ ЕООД не е в рамките на действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 470 от ГПК и чл. 472 от ГПК сам по себе си не изключва съществуването на вземанията. Противно на твърденията, с молбата за предявяване на вземанията са представени доказателства за заплащането на сумите от взискателя. Представени са и актовете за приемане от съдебния изпълнител на разноските, като подлежащи на плащане във връзка с изпълнителното производство и липсват доказателства за успешно провеждане на защита на длъжника срещу тези действия на съдебния изпълнител.

Възражението за включване на тези вземания като обезпечени с поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ също е неоснователно. Видно от договора за кредит и за прехвърляне на вземанията, дадените обезпечения се отнасят и за разноските, свързани със събирането на вземанията, съобразно което правилно са включени от синдика с тази поредност на удовлетворяване.

Неоснователни са възраженията и за оспорените вземания за сумите от 481 758.91 лв. и 76 131.80 лв., като се твърди, че липсват основания за тези задължения, произтичащи от договор за прехвърляне на вземания от 12.04.2018 год.; спогодба от 31.05.2018 год.; договор за банков револвиращ кредит № 7/21.02.2014 год.; договор за овърдрафт кредит за оборотни средства № 24/06.12.2012 год.; изп. лист, издаден на 25.06.2018 год. по ч.гр.дело № 3050/2018 год. Вземането - в общ размер от 557 890.71 лв., произтича от договорните отношения с банката и прехвърляне на вземанията с договора от 12.04.2018г. Сключената спогодба на 31.05.2018 год. с нотариална заверка на подписа на съуправителя Й.М.Й. има значението само на документ, даващ основание за събирането им по реда на заповедното производство – чл. 410 – чл. 425 ГПК.

Срещу издадената в заповедното производство заповед за изпълнение и изпълнителния лист не е направено възражение от длъжника, като изпълнителният лист удостоверява по безспорен начин дължимостта на посочените в него суми. Предвид липсата на вписано в ТР по партидата на длъжника ограничение на представителната власт в отклонение на правилото по чл. 141, ал. 2 ТЗ, което ограничение да е предвидено и в дружествения договор, извършените действия по сключване на спогодбата съгласно същата разпоредба обвързват дружеството в отношенията му с трети лица, на които невписаните ограничения не са противопоставими.

Що се отнася до твърденията за нищожност поради сключване на спогодбата във вреда на дружеството и нейния симулативен характер, при липсата на представени с възражението безспорни писмени доказателства в подкрепа на това твърдение, предвид изложеното по-горе относно доказателствената тежест, с оглед характера на производството по чл. 692, ал. 2 ТЗ и липсата СПН на съдебния акт по чл. 692, ал. 4 ТЗ, същото е неоснователно.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че следва да остави без уважение възраженията и да одобри списъка на приетите вземания представен от синдика.

Ръководен от изложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на С.К.Н., в качеството му на Управител на длъжника „Фантазия 21“ ООД и „Н.“ ЕООД срещу списъка на приети вземания, предявени в срока по чл. 685 ал.1 от ТЗ, изготвен от синдика и обявен по партидата на длъжника на 11.03.2019г. 

 

ОДОБРЯВА списъците на предявени вземания в срока по чл. 685 ал.1 от ТЗ на приети и неприети вземания изготвени от синдика Л.А. и обявени  в ТР на 11.03.2019г.

 

Настоящото определение да се обяви в ТР.

 

Да се впише настоящото определение в регистъра за производствата по несъстоятелност в СлОС.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА: