Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 30.11.2018г.
гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
окръжен съд – търговско отделение, на 07.11.2018г., в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА Членове: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Диана Иванова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно
търговско дело номер 1280 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Е."ЕАД против
Решение №433/06.07.2018г.
по гр.дело №320/2018г. по описа на К. районен съд, с което се признава за установено, че „Г.“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. К. ***,
представлявано от Г.К.В., не дължи на „Е.“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. П., район ***, ЕИК ***,
представлявано от М.М.М.-Д., Р.Д. и Ж.П.С. - заедно от всеки двама членове на
УС сумата от 651,93 лв., представляваща допълнително начислена ел. енергия,
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за електромер, отчитащ електроенергията за
имот с ИТН 4017717, на клиент с клиентски № ********** за периода от 18.02.2016
г. до 22.12.2016 г. по издадена фактура №
**********/19.01.2018 г, като се осъжда ответника „Е." ЕАД да заплати
на ищеца разноските по делото от 300 лв.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като са изложени
подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени изцяло
обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който въззиваемото дружество заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да
потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноските пред настоящата
инстанция..
Старозагорският окръжен съд, в изпълнение на правомощията
си по чл.269 ГПК и като взе предвид становищата и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предмет на предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника,
че ищеца не му дължи сумата от 651,93 лв., представляваща допълнително начислена
ел. енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството електрическа енергия за електромер, отчитащ
електроенергията за имот с ИТН 4017717, на клиент с клиентски № ********** за
периода от 18.02.2016 г. до 22.12.2016 г. по издадена фактура № **********/19.01.2018 г
За да извърши корекция на сметката на ищеца и да му
начисли допълнително 651,93 лв за ел.
енергия за горепосочения минал период, ответното дружество е приело, че
при проверка на СТИ на ищеца е установено неизмерване на ел. енергия, тъй като
електромерът е манипулиран и не отчита цялото количество консумирана от клиента
ел. енергия.
Видно от представения по делото констативен протокол от
метрологична експертиза на СТИ №782/11.08.2017г., извършена от БИМ, при
направен вътрешен оглед, не е констатирана нерегламентирана намеса по
електромера, пломбите против неправомерен достъп до вътрешната му конструкция
са налице и не са нарушени, отсътват механични дефекти по кутията, клемите и
клемния блок на електромера, а техническото състояние на частите и механизмите,
защитени от нереглраментиран достъп, съответства на изискванията. Посочено, е
че на дисплея на електромера се визуализират следните тарифи за активна
електроенергия, с показания, както следва: 1.8.1 ( първа
тарифа) – 009967,1 kWh, 1.8.2 (втора тарифа) – 005806,1 kWh, 1.8.0 (сумарна
тарифа) – 018280,5 kWh. Отразено е, че е променена тарифна таблица по часови
зони, като по време на проверката, електромерът отчита енергия, както
следва: от 11.00ч до 15.00ч. – на дневна
тарифа Т2, а от 09,00 до 11,00 ч и след 15.00ч., електромерът не отчита по нито
една от двете тарифи Т1 и Т2. Установена е разлика между стойността по
сумарната тарифа и стойностите по Т1 и Т2 в размер на 2507,3 кWh ел.
енергия, явяаща се по-малко отчетена ел. енергия. Въз основа на направените
констатации, е направен извод, че електромерът не съответства на метрологичните
и технически изисквания.
Според заключението на допуснатата пред първата инстанция
СТЕ, без електромерът да е отварян, е извършена софтуерна намеса в паметта му,
вследствие на която част от консумираната от ищеца и измерена от електромера
ел. енергия се натрупва в регистър 1.8.3, който не съответства на избраните от
ищеца тарифни зони - 1.8.1 – нощна и 1.8.2 – дневна. Въпросният регистър 1.8.3
не се визуализира, не се отчита и не се остойностява, в резултат на което
електромерът отчита по-малко от консумираната ел. енергия по заявените две
тарифи. Експертизата
приема, че препрограмирането на СТИ е извършено на 19.01.2016г., когато за
първи път се появяват показания в регистър 1.8.3, както и че незаплатената ел.
енергия е именно натрупаната в този нов регистър, която до 22.12.2015г. – датата
на демонтажа и подмяната на СТИ с №62751087, е 2507,1 kWh, стойността на
която по цените за този период е на стойност 324,59 лв. Разликата до сумата от
651,93 лв, начислена допълнително на ищеца, според вещото лице представлява
начислени допълнително суми за ел. енергия на други обекти на ищеца за
електромери №62750764 и №04051902.
Дотук изложената, установена по делото фактология и
събрани доказателства, мотивират съда да приеме, че за процесния случай,
принципно е приложима разпоредбата на чл.49, ал.1 (отм.) от
ПИКЕЕ, касаеща метод на корекция при повреда или
неточна работа на тарифния превключвател, поради която използваната
електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните
тарифи, избрани от клиента. Според
посочената разпоредба, в тези случаи, отчетената
електрическа енергия се разпределя на база на аналогичен предходен период, а при липсата на
такъв, количествата се коригират по следния начин: 1. при измерване на 2
тарифни зони - в съотношение 60 на сто за дневна зона и 40 на сто за нощна; 2.
при измерване на 3 тарифни зони - в съотношение 20 на сто за върхова зона, 55
на сто за дневна зона и 25 на сто за нощна зона. Това е така, тъй като видно от експертизата на БИМ, електромерът е отчитал
консумацията на ел. енергия в сумарната тарифа (1.8.0), която се визуализира на
дисплея му, но не е отчитал правилно тази консумация за съответните времеви
периоди по първа и втора тарифа (1.8.1 и 1.8.2). Предвид това, не може да се
възприеме извода в заключението на СТЕ, допусната пред първата инстанция, че
част от измерената от процесния електромер ел. енергия се натрупва в регистър,
който не се визуализира, отчита и остойностява. Тоест, консумацията на ел.
енергия се измерва, но се записва в друг регистър, респ. в устройството се
съдържат данни за действителното количество неотчетена и неостойностена
енергия. Така, като се вземе предвид констатацията от експертизата на БИМ, че е
променена тарифната таблица по часови зони, се налага извод, че се касае за повреда или неточна работа на тарифния превключвател, поради която
използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по
съответните тарифи, избрани от клиента, в
хипотезата на чл.49 ПИКЕЕ, а не за несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия в хипотезата на чл.50 ПИКЕЕ, по която според СТЕ е
извършена корекцията на сметката на ищеца. Следователно, извършената по реда на
чл.50, вр. чл.51 корекция на сметката на ищеца е неправомерна. Вследствие на
това, установеното количество ел. енергия по регистър 1.8.3 е остойностено по
реда на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ, вместо по реда на чл.49, ал.1, т.1 ИКЕЕ. Впрочем, по
делото не се установява дори спазване на реда по чл.51, ал.1 ПИКЕЕ (отм.), тъй
като липсват доказателства за извършено от оператора на електропреносната мрежа
преизчисляване на консумацията на ел.енергия за обекта на ищеца и предоставяне
на крайния снабдител на информация за дължимата
сума от съответния клиент, вследствие на установеното неизмерване, непълно или
неточно измерване, определена на база коригираните количества ел. енергия,
действащата цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от
обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си
разходи и дължимите мрежови цени.
Освен горното, следва да се посочи, че по делото не стана
ясно и не се доказа от ответника по какъв начин точно е извършена твърдяната
софтуеърна нерегламентирана намеса върху СТИ, измерващо ел. енергията за имота
на ищеца, при положение, че според СТЕ на БИМ и протокола за подмяна на
електромера, не е констатирана видима външна намеса върху него.
Не на последно място, съдът намира, че ответното
дружество не е изпълнило вмененото му от законодателя задължение да създаде в
общите си условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция на сметка
съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което не е осъществен
фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане или неотчитане на потребената ел.
енергия.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че извършената
корекция на сметката на ищеца за процесния минал период е неправомерна, поради
което ищецът не дължи на ответника сумата
в размер на 651,93 лв., представляваща допълнително начислена ел. енергия,
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за електромер, отчитащ електроенергията за
имот с ИТН 4017717, на клиент с клиентски № ********** за периода от 18.02.2016
г. до 22.12.2016 г. по издадена фактура №
**********/19.01.2018 г.
Тъй като първоинстанционният съд е стигнал до същия извод
и е уважил иска изцяло, обжалваното Решение №533/16.11.2017г.
по гр.дело №1608/2017г.
по описа на Казанлъшкия районен съд, ще бъде потвърдено изцяло.
На основание чл.272 ГПК, въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение,
които изцяло споделя.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
пред настоящата инстанция от 400 лв за адв. хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №433/06.07.2018г. по гр.дело №320/2018г. по описа на
Казанлъшкия районен съд.
ОСЪЖДА „Е."ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул.”***, да заплати на „Г.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. К. ***,
представлявано от Г.К.В., разноските по делото пред настоящата инстанция от
300 лв за адв. хонорар.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.