О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 31.05.2018г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на тридесет и първи
май
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕВИН ШАКИРОВА
МЛ.С. ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 1160 по
описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294
вр. чл. 298, ал. 3 от ГПК.
С Решение № 50 от 16.05.2018г. по
гр.д. № 2104/2017г. на ВКС, III ГО
е отменено Решение № 6 от 05.01.2017г. по в.гр.д. № 1810/2016г. по описа на
ВОС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни
указания по прилагането и тълкуването на закона.
Въззивното производство е образувано
по повод три въззивни жалби:
1/ жалба на С.Г.М., Д.М.Т., А.Х.Т., действащ лично и със съгласието на
своята майка и законен представител А.Е.М., Ц.И.Г. и Й.Н.Я. срещу Решение № 902
от 09.03.2016г. по гр.д. № 7469/2015г. по описа на ВРС, ХХХI-ви състав, поправено и допълнено с
Решение № 2896 от 15.07.2016г., В ЧАСТИТЕ,
с които на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивниците срещу К.А.О. искове за
прогласяване нищожността на упълномощителна сделка обективирана в Пълномощно
рег. № 222/11.03.2014г. заверено от зам. кмета на Община Долни чифлик поради липса на съгласие и представителна
власт за договаряне сам със себе, както и за прогласяване нищожността на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
от 20.03.2014г,. обективиран в НА № 43, т. І, рег. № 3839, н.д. №39/2014г. на Нотариус
с район на действие, този на ВРС поради
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
Въззивната жалба е основана на оплаквания
за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено при нарушение
на материалния закон, на съществени процесуални правила, на Конституцията на
РБ, на основни принципи на ГПК и на ПЕС, както и на съдебната практика. ВРС не
е изпълнил задължението си да се произнесе по всички наведени доводи и
възражения по спорното материално право, в т.ч.: за нищожността на
упълномощителната сделка, поради неконкретизиране на предмета й; поради
нарушение на императивната норма на чл. 83 от ЗННД и нищожност на нотариалното
удостоверяване на пълномощното поради липса на материална удостоверителна
компетентност на зам. Кмета на Община Долни Чифлик за извършването й. Към този
момент не е имало издадена заповед на Кмета на общината за делегиране на
удостоверителна власт; за нищожност на нотариалното удостоверяване в двете
пълномощни, поради неотразяване на мястото, където са извършени; за нищожност съответно
на алеаторния договор, поради липса на представителна власт, съответно на съгласие
на представлявания пълномощникът да договаря сам със себе си. Моли в тази
връзка да се отмени решението в обжалваните части и се постанови решение, с
което предявените искове за нищожност бъдат уважени.
В срока и по реда на чл. 263, ал. 1
от ГПК отговор на същата не е депозиран от другата страна.
2/ жалба на К.А.О. срещу Решение № 902 от 09.03.2016г. по гр.д. №
7469/2015г. по описа на ВРС, ХХХI-ви състав, поправено и допълнено с Решение № 2896 от
15.07.2016г., В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е
развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
от 20.03.2014г. обективиран в НА № 43, т. І, рег. № 3839, н.д. № 39/2014г. на
нотариус с район на действие, този на ВРС до размера от по 1/9 ид.ч. за всеки
от ищците С.Г.М., Д.М.Т., А.Х.Т., действащ лично и със съгласието на своята
майка и законен представител А.Е.М. и от по 1/3 ид.ч. за всеки от ищците Ц.И.Г.
и Й.Н.Я. поради неизпълнение.
Жалбата съдържа оплаквания за
неправилност на решението в обжалваните части , като постановено в нарушение на
материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Изложени са доводи, че правният извод за недоказана
изправност на преобретателката по задължението за полагане на грижи за
прехвърлителката в обем, изискуем с оглед спецификата на алеаторния договор е
основан и извлечен единствено от събраните по делото гласни доказателства, без
цялостна оценка на доказателствата по делото съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК.
При преценка на гласните доказателства, ВРС не е отчел, че показанията на един
от свидетелите на ответницата са най-преки, обективни и дългосрочни – съсед от
40 години, живеещ на 8 метра от прехвърлителката. Моли в тази връзка за
постановяване на решение, с което обжалваното такова се отмени с изводи за
липса на материалнопревните предпоставки за разваляне на договора и се
постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени.
В отговор на жалбата, въззиваемите
оспорват същата и доводите, на които е основана. Излагат подробни съображения,
с които обосновават правилност и законосъобразност на решението в тези части, в
които молят да се потвърди.
3/
жалба на С.Г.М., Д.М.Т., А.Х.Т.,
действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител А.Е.М., Ц.И.Г.
и Й.Н.Я. срещу Решение № 2896 от 15.07.2016г. допълващо Решение № 902 от
09.03.2016г. по гр.д. № 7469/2015г. по описа на ВРС, ХХХI-ви състав, в частта за разноските,
с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК
е допълнено основното решение посредством присъждане на разноски на К.А.О..
Тази жалба е основана на оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на решението, като основано на неправилни
фактически и правни изводи. Поддържа довод, че съгласно ГПК /2008г./ разноски
се присъждат само за отхвърлен иск, но не и за частично уважен такъв. При
частично уважаване на искови претенци, насрещни разноски в полза на ответната
страна не се присъждат.
В срока и по реда на чл. 263, ал. 1
от ГПК отговор на същата не е депозиран от другата страна.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивните жалби са допустими. Депозирани
са от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на съществените изисквания
за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Във въззивните жалби и отговора не
са обективирани искания за събиране на нови доказателства.
На 30.05.2018г. въззивниците са
депозирали молба, обективираща искане за връщане на недължимо платена сума по
гр.д. № 7469/2015г. по описа на ВРС, ХХХI-ви състав, искане за което са
отправили с молба от 04.11.2016г. в размер на 250.40 лв. Компетентен да се
произнесе по това искане с правно основание чл. 4б от ЗДТ е ВРС, поради което
делото следва да се изпрати за произнасяне.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
25.06.2018г. от 10:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или към
спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
отношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на ВРС, XXXI-ви състав за произнасяне по искането
с правно основание чл. 4б от ЗДТ, обективирано в молба вх. № 30642/04.11.2016г.
и в молба вх. № 15870/30.05.2018г. След произнасянето, делото незабавно да се
изпрати на ВОС за разглеждането му в открито съдебно заседание насрочено за
25.06.2018г.
Копие
от настоящето определение да изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.