Р Е Ш
Е Н И Е № 60/29.3.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти
административен състав, в публично заседание на пети март 2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ
СТОЯНОВА
при Секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от Съдия Ваня Стоянова адм. д. № 19 по описа на съда за 2021 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на Р.А.И. ***, на Т.Й.П. *** и
на А.В.А. ***, против Решение № 2153-28-1 от 11.01.2021 г. на Директора на ТП
на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата им с вх. № Ц1012-28-272
от 17.12.2020 г. против Разпореждане № РО-5-28-00849179 от 02.12.2020 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ- Ямбол, с което на
основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено на
лицата Р.А.И., Т.Й.П. и А.В.А. да внесат суми по Ревизионен акт за начет №
РМ-5-28-00841741 от 16.11.2020 г. в размер на 1 217,28 лева, от които главница
в размер на 1 090.57 лева и лихва в размер на 126,71 лева.
С доводи за незаконосъобразност на оспорения акт се
иска отмяната му като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Излагат се съображения за
липса на мотиви в произнесеното решение, което според оспорващите е нарушило
правото им на защита, а така също и възпрепятства извършването на адекватна
преценка досежно материалната му законосъобразност; в
тази връзка се сочи, че в мотивите на процесното
решение не са обсъдени оплакванията на жалбоподателите против атакуваното
разпореждане, поради което се счита, че актът не е мотивиран. Излагат се и
доводи за несъответствие на оспорения акт с материалноправните
разпоредби, като се твърди, че произнесеното от НЕЛК решение е нищожно, тъй
като е постановено след изтичане на визирания в закона преклузивен
тримесечен срок от постъпване на медицинските документи при горестоящия
административен орган. По тези съображения се претендира отмяната на процесното решение, като се прави и искане за присъждане на
сторените в производството разноски.
В съдебно заседание за оспорващите се явява адвокат Д.Д., редовно упълномощена, която поддържа жалбата на посочените
в нея основания и иска отмяната на процесния акт с
присъждане на разноските по делото съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответната страна - Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол,
в съдебно заседание се представлява от Старши юрисконсулт С.М., редовно
упълномощена, която застъпва становище за неоснователност на жалбата и иска
отхвърлянето ѝ. Поддържа представения писмен отговор. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
С писмо № 1029-28-219 от 24.02.2020 г. Отдел „Пенсии“
при ТП на НОИ - Ямбол уведомило Отдел КПК при ТП на НОИ - Ямбол, че с
Разпореждане № 55/протокол № Р01024 от
05.07.2019г., считано от
02.06.2019г. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на М.П.В.
на основание чл. 98, ал. 7 от КСО и ЕР № 2121 от 07.06.2019г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Пантелеймон” гр. Ямбол, в който е определена 71 % трайно
намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Същата е изплатена до
31.01.2020 г.
С жалба № 1012-28-187 от 28.06.2019 г. Медицинската
комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ — Ямбол обжалва ЕР №
2121/07.06.2019 г.
С ЕР № 1268 от
10.10.2019 г. НЕЛК специализиран състав по психични,
вътрешни и ССЗ отменя и определя нов 40 % трайно намалена работоспособност/вид
и степен на увреждане. Потвърждава по всички поводи.
Впоследствие, с
Разпореждане № 20/прот. № Р01003 от 30.01.2020г.
е прекратена личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на М.П.В. от датата на отпускането.
Изискано е становище от Медицинската комисия по чл.
98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ — Ямбол и същата се е произнесла със становище №
1029-28-219#1 от 02.03.2020 г. Със заповед № 3P-5-28-00832615 от 27.10.2020 г.
е възложено на контролен орган на ТП на НОИ — Ямбол да извърши частична ревизия
по разходите на ДОО във връзка с отменените актове на ОМЕ на жалбоподателите.
Ревизията е извършена и е приключила с издаването на Ревизионен акт за начет №
РМ-5-28-00841741 от 16.11.2020 г., ведно с анализ към ревизионния акт, в които
е установено, че пенсията е неправомерно изплатена по вина на начетените лица,
които носят солидарна отговорност и следва да внесат установения начет по
сметка па ТП на НОИ-Ямбол. С
Възражение № Ц1054-28-3 от 23.11.2020 г. начетените лица И., П. и А. възразили
срещу така съставения ревизионен акт за начет. Контролният орган на ТП на
НОИ-Ямбол се произнесъл с мотивирано заключение № Ц1054-28-3#1 от 25.11.2020 г., с което потвърдил съставения
ревизионен акт за начет.
С Разпореждане № РО-5-28-00849179 от 02.12.2020 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Ямбол на основание
чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено лицата Р.А.И., Т.Й.П.
и А.В.А. да внесат суми по Ревизионен акт за начет № РМ-5-28-00841741 от 16.
11. 2020 г в размер на 1 217.28лв, от които които
главница в размер на 1 090.57 лева и лихва в размер на 126,71 лева. Така
издаденото разпореждане е връчено на адресатите по надлежния ред, както следва:
Т.Й.П. – лично на 14.01.2021 г., а на А.В.А. и на Р.А.И. – лично на 13.01.2021
г. На 17.12.2020 г. начетените лица
депозирали Жалба вх. № Ц1012-28-272 по описа на ТП на НОИ-Ямбол против
Разпореждане № РО-5-28-00849148 от 02.12.2020 г. на Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ – Ямбол, по която горестоящият
административен орган се произнесъл с Решение № 2153-28-1от 11.01.2021 г., с
което оставил без уважение жалбата по подробно изложени в акта съображения.
Жалба против Решение № 2153-28-1 от 11.01.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ-Ямбол е депозирана чрез административния орган до съда
на 20.01.2021 г., въз основа на която е образувано настоящото съдебно
производство.
При тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от
надлежно легитимирани страни с правен интерес от обжалването, против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, в законоустановения
срок по чл. 118, ал. 1 от КСО.
Разгледана по същество, съдът
я преценя като основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.
110, ал.1, т.1 от КСО
контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите
лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях
щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни
разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или
осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните
разпоредби при издаването им. Съгласно ал.3 на същата
разпоредба за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен
институт, издава разпореждания, като рзпорежданията
се издават в 14-дневен срок след изтичането на срока по ал. 2, съгласно която
по съставените актове за начет отговорните лица могат да направят възражения в
7-дневен срок от връчването им, а контролният орган се произнася по
възражението с мотивирано заключение. В ал.3 е предвидено още, че
разпорежданията подлежат на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от
връчването им.
Видно от разпоредбата на чл.
117, ал.1, т.2, б. "в" от КСО жалбите срещу разпореждания за събиране на сумите по ревизионните
актове за начет се подават пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт, като съгласно чл.
118, ал.1 от КСО
решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му
пред административния съд.
С оглед гореизложеното настоящия съдебен
състав намира, че при извършване на ревизията, приключила с процесния
акт за начет и разпореждането за неговото изпълнение не са допуснати нарушения
на административно - производствените правила, но констатира, че при
реализирането на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК е допуснато
нарушение на материалният закон. Съображенията за това са следните:
Както бе посочено по-горе в настоящото
решение в чл.
110, ал. 1, т. 1 КСО е предвидено,
че контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на
физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за
причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно
извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на
осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската
експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при
издаването им. Цитираната разпоредба е специална норма на института на
непозволеното увреждане, уреден в чл.
45 от Закона за задълженията и договорите. Следователно увреждането настъпва, след като са
осъществени всички юридически факти от сложния фактически състав на чл.
110, ал.1, т.1 от КСО.
Разпоредбата на чл.
105, ал. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/ определя статута на териториалните експертни лекарски
комисии като структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. В
тази връзка следва да се отбележи, че при издаването на експертни решения
лекарите от ТЕЛК не действат като физически лица или юридически лица, а като
членове на колективен орган на медицинската експертиза. В цитираната разпоредба
на чл.
110, ал. 1, т. 1 КСО не е
предвидена възможност за ангажиране на това основание на отговорността на
длъжностни лица и на административни органи по смисъла на §.1,
т.1 от ДР на АПК, към
които се отнасят всички носители на административни правомощия, овластени въз основа на закон.
На следващо място следва да се посочи, че
по смисъла на чл.
110, ал.1, т.1 от КСО да
са причинени щети на държавното обществено осигуряване, означава тези щети да
са в следствие от неправилно извършени осигурителни разходи и от актове на
медицинската експертиза, като тези актове следва да са отменени, поради
нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В тази връзка следва
да се отбележи, че деликтната отговорност е
гражданска отговорност, а в гражданското право вината не е субективното
отношение на дееца към деянието и неговите обществено опасни последици (както в
наказателното право), а неполагане на дължимата грижа според един абстрактен
модел - поведението на определена категория лица (от добрия стопанин, добрия
търговец, добрия работник). В случая членовете на ТЕЛК следва да полагат
дължимата грижа, и да постановяват решението си след извършени констатации на
база медицинските изследвания и документация, и след извършен преглед на
освидетелстваното лице - арг. от чл.
62 от Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/. В експертните решения членовете както на
ТЕЛК, така и на НЕЛК изразяват експертно мнение, въз основа на придобити
професионални знания и опит из областта на медицината и като израз на
вътрешното им убеждение при интерпретация на наличните клинични данни и
лабораторни изследвания за дадено заболяване. И двете експертизи действат в
рамките на своята професионална компетентност при определяне на % ТНР и
началният момент, от който е настъпила ТНР и не може да се приеме, че са налице
"нарушения на нормативни разпоредби при издаването на отмененото експертно
решение", ако причината за отмяна е само разлика при поставянето на
точната диагноза. Под "нарушения на нормативните разпоредби при издаване
актове на медицинската експертиза" в този смисъл се разбират нарушения на
законовите изисквания, уреждащи процедурата по издаването им, съдържанието и
формата на индивидуалния административен акт, но не и разликите в
професионалните мнения, становища и оценки основани на собствената
професионална квалификация и опит, както и преценката на представената
медицинска документация от лицето. Нещо повече, в случая дори не става ясно в
какво конкретно се изразяват посочените нарушения на разпоредбите, касаещи
експертизата на работоспособността и конкретно чл.
62 и чл.
63, ал.1 от НМЕ,
доколкото разпоредбите съдържат общо предписание за начина на определяне на
работоспособността.
Съгласно чл.
62 НМЕ видът и степента
на увреждането и степента на трайно намалената работоспособност се определят
въз основа на подробна клинична експертна анамнеза, задълбочен клиничен
преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната
медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на
заболелия орган и организма като цяло. В чл.
63 НМЕ е предвидено, че
установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният
функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно
Приложение № 1. Отговорността по чл.
110, ал. 3, вр. ал.
1, т. 1 КСО се носи за
вреди, които са причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК, когато отмяната е
поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В случая не са
установени нарушения на нормативни разпоредби, тъй като оценката на ТНР на М.П.В.,
която е направена с ЕР на ТЕЛК относно съществуващото му заболяване е в
съответствие с част 9, раздел ХІV, т.2.2 от НМЕ, която не е предвидена в диапазон „ от….до“, а е
определена конкретно и тя е 71% за хроничен улцерозен
колит, персистиращ и
трудноповлияващ се на лечение. НЕЛК отменя ЕР
на ТЕЛК и определя нов процент т.н.р.-равен на 40%, съгласно т. 2, 2.1 от Методика за приложение № 2 към чл. 63, ал.3 от 03.08.2018г.същия
раздел. Наред с това в случая не е установено, нито се твърди от ТЕЛК да е
допуснато нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална
страна, като например да не е взета предвид изобщо медицинската документация,
каквато е била представена и е налице, да е нарушена процедурата по издаване на
решението или е налице действие или бездействие изискуемо според правната
норма. Дейността на членовете на медицинската експертиза е експертна, същата се
извършва по правилата за медицинската експертиза, но същевременно се изразява в
независима субективна и според вътрешните убеждения и медицински знания оценка
на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние на
освидетелстваното лице. След като не са допуснали нарушения на нормативните
изисквания, а са обосновали извод във връзка с оценката на работоспособността
при наличната медицинска документация, лекарите - членове на ТЕЛК не следва да
носят отговорност за своята професионална дейност. При регламентиране на
отговорността на органите на медицинската експертиза на работоспособността по чл.
110, ал. 3, вр. ал.
1, т. 1 КСО законодателят
е имал предвид да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване
на медицинската експертиза извън рамките на професионалното вътрешно убеждение.
Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, не следва да се тълкува разширително, в смисъл във всички случаи на отменено
решение на ТЕЛК, членовете на комисията дължат да понесат финансова тежест от
този факт, за причинени щети на ДОО. Причиняването на щети/вреди/ предполага
наличие на виновно поведение, а формите на вина са съответно умисъл и
непредпазливост, последната проявена като небрежност и /или самонадеяност.
Именно за да бъде установено и доказано, дали се касае за виновно поведение, в
решението на НЕЛК следваше да има мотиви относно това в какво се изразява „нарушаването на нормативните
разпоредби“ при издаването на отмененото ЕР на ТЕЛК.
Нещо повече, в случая няма спор, че са
направени осигурителни разходи, но тези разходи са направени на основание на
законовата разпоредба на чл.
98, ал. 7 КСО, която
предвижда, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на
медицинската комисия или по реда на чл.
112 от Закона за здравето,
до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното
решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и
възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост.
Т.е. предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт е
предвидено в закона, и следователно изплащането на личната пенсия за
инвалидност в определен размер е осъществено на правно основание, поради което
следва, че осигурителните разходи за изплатената пенсия не са причинени пряко
от отмененото експертно решение на органа на медицинската експертиза - ТЕЛК.
С оглед гореизложеното в случая не е
осъществен съставът на чл.
110, ал.1, т.1, предложение последно от КСО и не са налице условия за ангажиране на имуществената
отговорност на членовете на ТЕЛК. В
изложения смисъл е и актуалната съдебна практика на ВАС, шесто отделение,
намерила израз в редица постановени съдебни актове, като например решение №
1690 от 09.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2256/2016
г., VI о., решение № 9108 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 9170/2015 г., VI о., решение № 4297 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2015 г., VI о., решение № 3364 от 24.03.2016
г. на ВАС по адм. д. № 8191/2015 г., VI о., решение №
2672 от 06.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12945/2016
г., VI о. и др.
Предвид изложеното, оспореният
административен акт като издаден в нарушение на материалния закон по смисъла на
чл.
146, т.4 от АПК следва да
бъде отменен, ведно с потвърденото с него Разпореждане № РО-5-28-00849179 от 02.12.2020 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ- Ямбол, с което на основание чл.
110, ал. 3 от КСО е разпоредено на лицата Р.А.И., Т.Й.П.
и А.В.А. да внесат суми по Ревизионен акт за начет № РМ-5-28-00841741 от
16.11.2020 г. в размер на 1 217,28 лева, от които главница в размер на
1 090.57 лева и лихва в размер на 126,71 лева.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 120, ал. 2 от КСО, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на жалбоподателите сторените от тях разноски по делото в общ размер
на 230 лева – платено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса или по
76,67 лева за всеки от жалбоподателите.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
ЯАС, четвърти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-28-1 от 11.01.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ-Ямбол и потвърденото с
него Разпореждане № РО-5-28-00849179 от 02.12.2020 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ- Ямбол, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено на лицата Р.А.И., Т.Й.П. и А.В.А. да внесат
суми по Ревизионен акт за начет № РМ-5-28-00841741 от 16.11.2020 г. в размер на
1 217,28 лева, от които главница в размер на 1 090.57 лева и лихва в
размер на 126,71 лева.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Ямбол да заплати на Р.А.И. ***, на Т.Й.П.
*** и на А.В.А. ***, сума в общ размер на 230 (двеста и тридесет) лева, или суми
в размер на 76,67 лв. (седемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) за
всяко от горепосочените лица, съставляващи направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете