№ 21372
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110142791 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Ди Ей Си“
ЕООД срещу ЗАД „Армеец“ АД, с която ищецът претендира осъждането на
ответника за сума в размер на 500 лв. – частично вземане от общо дължимото
в размер на 5997 лв., представляващо стойност на изискуемо и неизплатено от
ответното дружество застрахователно обезщетение. Ищецът извежда
процесуалната си легитимация за предявяване на настоящия иск при
твърдения, че на 20.05.2024 г. е сключил с В.Л.Б. договор за цесия, по силата
на който цедентът В.Б. е прехвърлил в полза на дружеството вземането си за
дължимото от ответника застрахователно обезщетение. Излага доводи, че
В.Л.Б. е страна по сключен с ответното дружеството договор за имуществена
застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № ******, с
предмет – лек автомобил /л.а/ марка „*“, модел „****”, с рег. № *****, с
период на валидност от 08.12.2023 г. до 07.12.2024 г. Твърди, че на 21.02.2024
г., около 17:20 часа, в гр. София, на бул. „Ц.Б.”, в посока пл. „Руски паметник“,
след кръстовището между ул. „Ал. Пушкин“ и ул. „**“, е реализирано
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участието на л.а. „* ****”,
управляван от В.Б. и л.а. „***”, с рег. № ******, управляван от Д. С.. Сочи, че
водачът на л.а. „* ****“ е спрял на посочения пътен участък поради червен
светлинен сигнал на светофара, като след появата на зелен сигнал
автомобилът потеглил, при движение със скорост от около 20-30 км./ч. По
това време, водачът на намиращия се зад него л.а. „*“, поради бързата си
скорост, не успял да намали скоростта или да промени посоката си и ударил в
задната част застрахованото имущество. За произшествието бил съставен
Двустранен констативен протокол за ПТП, като на място пристигнал екип на
„Пътна полиция“, който съставил акт на водача на л.а. „*“. Вследствие от
настъпилото събитие били нанесени щети по л.а. „* ****“, по повод които
1
пред застрахователя на 26.02.2024 г. била заведена преписка по щета №
*******. С писмо с изх. № ***/21.03.2024 г. застрахователят отказал
изплащането на обезщетение във връзка с настъпилото събитие, като посочил,
че причина за реализираните увреждания по автомобила е поведението на
водача на застрахованото имущество, който при условията на груба
небрежност е предприел маневра за обратен завой при наличие на двойно
непрекъсната пътна маркировка. На 15.04.2024 г., във връзка с повторна молба
до застрахователя за изплащане на дължимото обезщетение, В.Б. отново
получил отказ от ответника, доколкото същият изложил твърдения, че не
осигурява застрахователно покритие за щети, причинени в резултат на
умишлени или характеризиращи се с груба небрежност действия или
бездействия, съгласно т. 10.11 от общите условия на дружеството. Ищецът
поддържа, че настъпилото събитие представлява покрит риск от
застрахователя, поради което е налице основание за изплащане на
застрахователно обезщетение. Твърди, че произшествието е настъпило по
вина на водача на л.а. „*“, който се е движил с несъобразена скорост зад л.а. „*
****“, при неспазване на нужната дистанция. Оспорва твърденията на
застрахователя относно наличието на груба небрежност. Поддържа, че
отказът на дружеството за изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение е неоснователен. В тази връзка, моли съда да осъди ответника за
сума в размер на 500 лв. – частично вземане от общо дължимото в размер на
5997 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, представляващо стойност на
неизплатеното от застрахователя обезщетение по щета № ******* във връзка с
настъпилото застрахователно събитие на 21.02.2024 г. Претендира разноски. В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва
предявения иск по основание и размер. Твърди, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Потвърждава наличието на застрахователно правоотношение с предмет
процесния лек автомобил. Оспорва наличието на застрахователно събитие,
представляващо покрит риск от застрахователя. Твърди, че настъпилото
събитие представлява изрично изключен от застрахователното покритие риск,
съгласно т. 10.11 от приложимите Общите условия по застраховка „Каско“ на
МПС. Излага съображения, поради които счита, че причина за настъпилото
събитие е поведението на водача на л.а. „* ****“, който е допуснал грубо
нарушение на правилата за движение по пътищата, доколкото е предприел
маневра за обратен завой, без подаден светлинен сигнал, при наличие на
двойна непрекъсната линия, вследствие от което е бил ударен от движещия се
зад него л.а. „*“. Твърди, че от съдържанието на съставения във връзка с
произшествието Двустранен констативен протокол за ПТП се установява, че
В.Б. е признал вината си във връзка с реализираното ПТП. Поддържа, че
поведението на водача на л.а. „* ****“ представлява груба небрежност, поради
което е налице основание за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение. При условията на евентуалност твърди, че застрахователното
обезщетение следва да намалено с 90%. Излага доводи, че застрахованият е
допуснал неизпълнение на уговорени в застрахователния договор задължения,
доколкото не е предприел предохранителни действия и мерки за предпазване
на застрахованото МПС, като не е спазвал стриктно правилата за движение,
поради което застрахователят може да откаже или да намали размера на
застрахователното обезщетение. Поддържа, че с поведението си
застрахованият е допринесъл за настъпването на вредите по застрахованото
2
имущество. При условията на евентуалност твърди съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на л.а. „* ****“ с рег. № *****.
Счита, че размерът на исковата претенция е прекомерно завишен и не
кореспондира с действителния размер на вредите към датата на настъпване на
процесното събитие. Твърди, че не всички щети по автомобила се намират в
пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото събитие. Моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен, евентуално да намали размера
на претендираното застрахователно обезщетение. Релевира възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, страните са редовно призовани, изпращат
представители, чрез които поддържат исканията си. Ищецът увеличава
размера на иска си за сумата от 6843,59 лева, вече като пълен, а не като
частичен.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните се
явяват фактите относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по сключен между В.Л.Б. и ЗАД „Армеец“ АД договор за
имуществена застраховка „Каско“ с предмет - л.а. „* ****“ с № *****,
настъпилото на 21.02.2024 г. пътнотранспортно произшествие, вследствие от
което са били нанесени щети по л.а. „* ****“, за отстраняването на които пред
застрахователя е била заведена преписка по щета № *******, по която е
постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Безспорен
между страните е и фактът на сключване между В.Л.Б. и ищеца на договор за
цесия. В открито съдебно заседание за безспорен беше обявен и фактът, че
всички вноски от застрахователната премия са изплатени в цялост.
По дело е представен Двустранен констативен протокол за ПТП (л. 41 от
делото), от който се установява, че на 21.02.2024 г. при движение в крайно
лява пътна лента по бул. Ц.Б. ІІІ водачът на л.а. „* ****“, е направил маневра
за ляв завой, при което е напуснал лентата си на движение в опит да направи
обратен завой и да се включи в лентата за движение в обратната посока. В
този момент между него и движещият се зад него л.а. * е настъпил удар.
Представени са и декларации, описи по претенции и заявления към ответника,
от които се установяват констатираните вреди и отправянето на
застрахователна претенция от страна на В.Л.Б. към ответника. Последните
факти не се и оспорват между страните. По делото е представен и препис от
общите условия на ответника по застраховка „Каско“ (л. 20-л.37 от делото).
В рамките на настоящото дело също е назначена и изслушана
неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза. Установява, че
механизмът на ПТП е същият, като констатирания в протокола: На 21.02.2024
г., около 17:20 часа, лек автомобил „Мазда ЦХ 7“, с рег.№ ******, се движел
по бул. „Ц.Б.“, с посока от ул. „Околовръстен път“ към ул. „**“, и в района
след кръстовището с ул. „Александър Пушкин“, водачът реализирал ПТП с
извършващия пред него маневра за обратен завой (при наличието на двойна
непрекъсната линия) лек автомобил „* **** 4матик“, с рег.№ *****. Щетите,
причинени на л.а. „* ****“са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Стойността за възстановяването им по средни пазарни цени
възлиза на 6843,59 лева, а по средни пазарни цени в общ сервиз – на 6790,55
лева.
Като свидетел по делото е разпитан Д. А С. – водач на л.а. *. Заявява, че
си спомня за процесното ПТП. Движел се по „Ц.Б.“ около 17:30 часа, в доста
3
сериозен трафик. Пътувал от „*“ към кръстовището с бул. „**“. Пред него се
движел, л.а. „*“. Движели се в лявата лента, *ът бил пред него, на около 7-10
метра. В един момент отишъл плътно вдясно, без мигач и след това започнал
да прави пълна маневра, за да мине в другото платно – насрещното, за да
обърне посоката на движение. Свидетелят не очаквал това да се случи, нямало
никаква индикация, че тази маневра ще бъде предприета. Набил спирачки, но
не можал да спре и го ударил отзад. Другият автомобил му отнел
предимството. Неговият автомобил бил ударен в предницата, а другият
автомобил отзад в лявата страна, тъй като вече почти бил направил маневрата.
Свидетелят не очаквал да се случи това, защото лентата там била двойно
непресечена и това било непредвидено. Свидетелят изчаквал в колоната от
автомобили на светофара, бил непосредствено след автомобила, който ударил.
Всички коли тръгнали едновременно. Движел се с около 40-45 км/ч при удара.
Маркировката била за двулентово платно във всяка посока, с двойно
непресечена лента между двете платна. С другия водач имали съгласие за
вината. От КАТ „Пътна полиция“ не им връчили фиш за глоба. Другият водач
се изнесъл вдясно, за да може с една маневра да направи обратния завой.
Свидетелят бил в лявата лента на двулентовия път, колата на другия водач
била пред него. Изнесъл се без мигач вдясно и в един момент без никакъв
сигнал направил обратен завой. В лявата лента настъпило ПТП. Преди да
настъпи ПТП свидетелят бил на 7-10 метра отстояние.
След анализ съдът намира, че следва да цени свидетелските показания в
цялост, с изключение на твърдението, че л.а. * е направил завой надясно и от
дясната пътна лента е започнал да предприема маневрата за обратен завой. В
тази си част свидетелските показания се опровергават от приетата съдебно-
техническа експертиза.
Като свидетел по делото беше разпитан и В.Л.Б. – водач на л.а. *.
Заявява, че си спомня за процесното произшествие. Карал по бул. „Ц.Б.“ в
посока към центъра на София. Чакал на светофара, след което тръгнал. Имал
идеята да направи обратен завой, при което преминал през кръстовището.
През цялото време карал изключително бавно, с максимум 20 км/ч, след като
преминал през кръстовището. На кръстовището се пресичали бул. „Ц.Б.
трети“ и улицата за към „*“. Преминавайки през кръстовището, имал идеята
да направя обратен завой. Карал изключително бавно през цялото време. В
момента, в който се случила катастрофата още бил в движение, но бил
намалил. Пред него нямало друга кола, той бил първа кола на светофара.
Отдясно имало друг автомобил. Зад него имало кола, колата, която го
блъснала. Била на разстояние около 20-30 метра зад него. До него вдясно
имало друг автомобил, който се движел в същата посока като него, тоест
платното било с 2 ленти за движение. В момента, в който настъпил инцидента,
бил в лявата лента за движение. Бил тръгнал да намалява, но бил в лявата
лента. Преди да започне да прави маневрата, не бил минавал в дясната лента.
Автомобилът го ударил отзад, в задната част на неговия автомобил. Била
увредена задната броня и задният ляв стоп. По-скоро в лявата част го ударил
другият автомобил. Потвърждава, че декларацията, находяща се на лист 42 и
43 от делото е попълнена и подписана от него. Няма спомен дали подал
светлинен сигнал. Видял пътната маркировка и затова намалил скоростта, за
да прецени ситуацията и дали може да извърши дадената маневра. Пътната
маркировка била много изтрита, но била непрекъсната линия.
След анализ съдът намира, че следва да цени свидетелските показания в
4
цялост, с изключение на твърдението, че л.а. * не е започнал да предприема
маневрата за обратен завой. В тази си част свидетелските показания се
опровергават от приетата съдебно-техническа експертиза.
По искане на страните беше допусната и очна ставка между двамата
свидетели. Всеки от тях заяви своята гледна точка за инцидента. Между тях не
беше постигнато съгласие за никакви обстоятелства и никакви нови факти не
бяха доказани. Поради това съдът счита, че с това доказателствено средство
не бяха установени никакви факти и то няма доказателствена стойност.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3
или 5. Заплащането на застрахователно обезщетение е предпоставено от
предявяване от страна на застрахования на застрахователна претенция,
съгласно чл. 380, ал. 1 КЗ. В случая обстоятелството на сключен между
страните договор за застраховка и предявяването на застрахователна
претенция е безспорно между страните. Наличието на застрахователно
събитие, в смисъл на настъпване на ПТП също не се оспорва. Механизмът на
ПТП съдът намира за установен от показанията на свидетеля С. и приетата
съдебно-техническа експертиза, от която се установява и причинно-
следствената връзка между ПТП и вредите. Размерът им съдът също намира
за доказан от експертизата на сумата от 6843,59 лева, тъй като това са
средните пазарни цени.
По отношение наличието на обстоятелства, изключващи отговорността
на ответника: с отговора на искова молба ответникът поддържа становището,
че водачът на л.а. „* **** проявил груба небрежност, поради което не
следвало да бъде заплащано обезщетение. Съгласно раздел VІ, т. 10.11 от
общите условия на ответника, не се покрива щета на застрахованото МПС,
причинена при, от или вследствие на умишлени или с груба небрежност
действия на водача на МПС, които са предизвикали застрахователно събитие.
Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане
на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и
най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-
елементарна степен на загриженост. В този смисъл грубата небрежност не се
отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по
степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според
различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Изводът за наличие
или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект, е
обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като
съдът въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по
делото следва да прецени дали поведението на причинителя на
застрахователното събитие, съставлява действие, което може да се
квалифицира като груба небрежност. В практиката си – Решение №
105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, I т. о., Решение № 86 от
18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 185 от
5.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на ВКС, I т. о., Решение № 49 от 29.07.2013 г.
по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 2 от 20.05.2013 г. по т. д. №
1031/2011 г. на ВКС, I т. о. и др., Върховният касационен съд нееднократно
5
застъпва становището че, за да бъде отказано от застрахователя плащане на
застрахователно обезщетение на основание чл. 408, ал. 1, т. 2 КЗ, е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1/ неизпълнение на задължение по
застрахователния договор; 2/ неизпълнението на задължението да е
значително с оглед интереса на застрахователя; 3/ да е предвидено в закон или
в застрахователния договор; 4/ настъпването на застрахователното събитие да
е следствие от неизпълнение на това задължение, т. е. между неизпълнението
на задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да
съществува пряка причинно-следствена връзка. Само неизпълнението на
задължение, което по своето естество би могло да обуслови като закономерна
своя последица настъпването на застрахователното събитие, респективно
увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или се явява
препятстващо доказването им може да обуслови отказ за плащане на
застрахователно обезщетение. След анализ на доказателствената съвкупност
съдът намира за доказано поведение на водача на л.а. * – свидетеля Б – което
да осъществява смисъла на „груба небрежност“. Безспорно беше установено,
от приетата експертиза, от показанията на свидетеля С. и от самия Б, че той е
започнал да предприема маневра за обратен завой при наличие на двойна
непрекъсната линия на пътното платно, като по този начин е нарушил
разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗДвП. На
следващо място е предприел тази маневра без да подаде за това светлинен
сигнал, с което е нарушил разпоредбата на чл. 26 от ЗДвП. Твърдяното от
ищеца нарушение на правилата за движение от страна на водача на л.а. * не се
установи по делото. На първо място не беше установено водачът на този
автомобил да се е движил с неразрешена или несъобразена скорост. В
показанията си свидетелят С. посочи, че се е движил със скорост около 40-45
км./ч. Мнението на свидетелят Б, че С. се е движил с по-висока скорост не се
споделя от съда, тъй като е необосновано и изведено на базата на
предположения. Нарушението на чл. 23, ал. 1 ЗДвП т.е. липсата на дистанция
от страна на водача на л.а. * също не се установява по делото. Разпитано в
съдебно заседание вещото лице установи, че причина за настъпването на ПТП
е било и движението на този автомобил. Настоящата инстанция обаче не
счита, че с това си поведение свидетелят С. е нарушил посочената разпоредба,
тъй като последният не е бил длъжен да предполага, че в нарушение на
законовите изисквания, водачът на л.а. * ще предприеме маневра за обратен
завой без подаване на светлинен сигнал и с пресичане на двойна непрекъсната
линия. На следващо място, дори и да се приеме нарушение на тази
разпоредба, това е ирелевантно в случая. Претендираното обезщетение е по
застраховка Каско, а както вече се посочи с цитираната съдебна практика,
релевантно за възникването на тази отговорност или респективно за
невъзникването , е наличието на умисъл или груба небрежност от страна на
водача, който е страна по застрахователното правоотношение. В случая това е
свидетелят Б, за когото такава груба небрежност вече беше установена. В
заключение съдът намира, че изискванията на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ са
изпълнени и застрахователят законосъобразно е отказал изплащането на
обезщетението. Такова вземане не е възникнало в патримониума на свидетеля
Б и респективно не е могло да бъде прехвърлено от него на ищеца с процесния
договор за цесия. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ответника.
От него бяха заплатени 250 лева – депозит за експертиза, 50 лева – депозит за
6
свидетел и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 150 лева
съобразно с фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ди Ей Си ЕООД, ЕИК: ********* със
съдебен адрес гр. София, ул. * № 60, ет. 3 срещу ЗАД Армеец АД, ЕИК
********* с адрес гр. София, ул. * № 2 иск с правно основание чл. 405, ал. 1
КЗ, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от
6843,59 лева – дължимо застрахователно обезщетение по сключена
застраховка Каско вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 21.02.2024 г., около 17:20 часа, в гр. София, с участието на лек автомобил
„* ****” и лек автомобил „***”, с рег. № ******, което вземане било
прехвърлено на ищеца от застрахованото лице – В.Л.Б., ЕГН: ********** с
договор за цесия от 20.05.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 18.07.2024 г, до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ди Ей Си ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на ЗАД Армеец
АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумите 250 лева – депозит
за експертиза, 50 лева – депозит за свидетел и 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7