СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
08.03.19г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 07.02.19г. /с участието на секретаря Р. Манолова/ гражданско дело № 5155/18г. и констатира следното:
Предявен
е иск от М. П. против М. К. с правно основание чл.
74 от ЗЗД и евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД – и двата за сума в размер на
13 500 евро.
Правната
квалификация на исковете е направена в съответствие с последната /уточняваща/
молба на ищеца от 28.12.17г. и с определението на ВОС от 02.01.18г.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
19.10.12г. страните /в качеството на купувачи/ са сключили договор за покупка
на: апартамент № 17 , находящ се в град Варна, ул. *******с площ от 52, 6 кв.
м., заедно с избено помещение № 4, с площ от 2, 4 кв. м., заедно с 3, 28 ид. ч.
от дворното място, в което е построена сградата. Сделката е обективирана в
нотариален акт № 28 от 19.10.12г. на нотариус Ж. Т. /където имота е описан,
индивидуализиран подробно/.
Главният
иск /по чл. 74 от ЗЗД/ е неоснователен, съответно евентуалният иск /по чл. 59
от ЗЗД/ следва да бъде уважен:
От
една страна:
Представената
пред настоящата инстанция пощенска разписка удостоверява, че исковете са
предявени в рамките на законния 5-годишен давностен срок /по чл. 110 от ЗЗД/ -
започнал да тече /в хипотезата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/ на 19.10.12г. /когато
е била сключена процесната сделка, съответно – когато е била платена цената по
нея/. Възражението на ответницата в тази връзка е – неоснователно.
Заявените
от ищеца твърдения /поддържани както в исковата молба, така и в допълнителните
– уточняващи молби към нея/, преценени в контекста и на събраният по делото
доказателствен материал /писмен, гласен и експертен – преценен в съвкупност/ се
явяват неотносими към правилото по чл. 74 от ЗЗД:
Липсват
доказателства /съответно и твърдения/ ответницата да е поемала /преди подписване
на договора от 19.10.12г./ лично задължение спрямо продавача по посочената
сделка /т.е. към момента на сключването на последната не е съществувало предходно
възникнало задължение на М. К., което ищецът да
изпълни по смисъла на чл. 74 от ЗЗД/. С оглед това – този иск /главен/ следва
да бъде отхвърлен.
По
делото не се спори /а този факт е и удостоверен със събраният писмен и гласен
доказателствен материал – преценен в съвкупност/, че ищецът е платил изцяло /със
свои лични средства/ продажната цена на имота в размер на общо 27 000
евро. В такава хипотеза следва да се приеме, че ответницата /придобивайки
½ ид. ч. от имота/ се е обогатила /със стойността на половината имот –
или със сума в размер на 13 500 евро/ за сметка на ищеца.
Досежно
защитната теза на ответницата - че същата е придобила процесната ½ ид.
ч. от имота /или половината от стойността на същия/ по дарение от ищеца:
Действително
– в процесния нотариален ответницата изрично е вписана като купувач. Този факт
обаче /сам по себе си/ не може да обоснове директен /непременен/ извод /в
контекста на правилото по чл. 225 от ЗЗД/, че ищецът е дарил М. К.
със собствеността върху ½ ид. ч. от имота /или с половината от
стойността на същия/. Възприемането на противната логика на практика би отрекло
изначално /принципно/ правото на ищеца да води иск по чл. 59 от ЗЗД /в хипотеза
като процесната/. С други думи – действителната воля на ищеца /към момента на
посоченото разпореждане/ следва да бъде установена по делото с други
доказателства /извън съдържанието на процесния нотариален акт/.
В
тази връзка:
Принципно
– дарението е безвъзмездна сделка, която води до съществено имуществено
разместване в патримониума на страните по сделката /позитивно за надарения и
негативно за дарителя/. Поради това - в случая /а и във всяка хипотеза –
подобна на настоящата/ волята на дарителя да се разпореди и то именно безвъзмездно
със свой имот /или със стойността на същия/ следва да бъде установена
категорично /еднозначно/. Косвен аргумент в подкрепа на този извод е фактът, че
законът /в тази насока е конкретното правило на чл. 225, ал. 2 от ЗЗД/ изрично
въвежда форма на сделката /именно - за да е налице яснота относно правните
последици на правоотношението и преди всичко - за да бъде фиксирана безусловно
волята на дарителя/. В контекста на изложеното:
Събраните
по делото доказателства – писмени и гласни /преценени в съвкупност/ не
установяват по несъмнен начин дарствената воля на М. П. /на практика нито едно
доказателство, в това число и свидетелско показание/ не установява – пряко и
конкретно изразено желание, воля на ищеца /извън съгласието му М. К. да бъде
вписана като купувач в нотариалния акт/ да надари ответницата. Вярно
е, че събраният по делото гласен доказателствен материал /показанията и на
двете разпитани свидетелки/ косвено удостоверява мотив на М. П. да извърши
дарение в полза на М. К.. Липсата на еднозначни /категорични/
доказателства в тази връзка обаче – досежно конкретната воля на ищеца
/съобразно изложеното по-горе/ не може да обоснове извод за реално извършено дарение.
С оглед това
председателят на състава приема, че в случая фактическите и правни предпоставки
на чл. 59 от ЗЗД се явяват удостоверени и това налага уважаване на иска.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
М.Н.К. ЕГН **********
да
плати на М.М.П. ЕГН ********** сумата 13 500 евро – на основание чл. 59 от ЗЗД и 2 856 лева - съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 74 от ЗЗД.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: