МОТИВИ по присъда № 36 по
НОХ дело № 851/12.06.2019 г. по описа за 2018 г. на
Районен съд гр. КЮСТЕНДИЛ
РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА гр.Кюстендил е предявила обвинение против Г.И.Т., роден на *** год.
в гр. Кюстендил, ***, ***, омъжена, с висше образование,управител на „Т.“***,
осъждана, за престъпление по чл.
343 в, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК.
В
обвинителният акт се твърди, че на 31.03.2017 г. в гр. Кюстендил, по улица
„Гороцветна“ срещу дом с № 18 в посока ул.“Гургулят“ , е управлявала МПС – лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган“Сценик с ДК № ****, собственост на К. Й. С.,
без съответното свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от
наказването и по административен ред за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление, а именно: с НП № 17-1139-000664/22.05.2017 година,
влязло в сила на 20.06.2017 година на началник сектор „Пътна полиция“ – Р. Б.
при ОД МВР гр. Кюстендил - престъпление по чл.
343в, ал. 2, във вр. с ал.
1 от НК,
Представителят
на Районна прокуратура гр. Кюстендил в съдебно заседание поддържа обвинението
по обвинителния акт, като предлага на подсъдимата да се наложи справедливо
наказание "Лишаване от свобода" и "лишаване от право да
управлява МПС". Акцентира върху това, че са налице само отегчаващи вината
обстоятелства след като подсъдимата вече е осъдена с влязла в сила присъда
изпълнението на която е отложено но същата не и е повлияла възпиращо и тя не се
е превъзпитала и престанала да извършва престъпления.
Подсъдимата
не се признава за виновна по повдигнатото и предявено обвинение. В хода на
съдебното следствие защитавана от адвокат М. дава обяснение, като отрича изцяло
съзнателно извършване на престъплението по чл. 343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
На практика оспорва описаната фактическа обстановка в обвинителния акт.
Твърди,че е правоспособен водач, че не е извършила никакво нарушение нежели
престъпление. Не се признава за виновна и иска да бъде оправдана.
Въз
основана събраните в наказателното производство доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата
Г.И.Т., роден на *** год. в гр. Кюстендил, ЕГН – ********** не притежава
свидетелство за управление на МПС.Същото и е отнето по определения от закона
ред преди поредно извършено от нея нарушение на ЗДвП. Осъдена е с влязло в сила
на 20.06.2017 година споразумение за извършено престъпление по чл. 343В ал.2
във вр. с ал.1 от НК. Т. Е. за това ,че е управлявала МПС в едногодишния срок
от наказването и по административен ред за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление на МПС. Независимо от това, че изпълнението на
наказанието по предходното и осъждане е отложено по редът на чл.66 ал.1 от НК
на 31.03.2017 г. в гр. Кюстендил, по улица „Гороцветна“ срещу дом с № 18 в
посока ул.“Гургулят“, е управлявала МПС – лек автомобил марка „Рено“, модел
„Меган Сценик“ с ДК №***, собственост на К. Й. С., без съответното свидетелство
за управление на МПС в едногодишния срок от наказването и по административен
ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление, а именно:
с НП № 17-1139-000664/22.05.2017 година, влязло в сила на 20.06.2017 година на
началник сектор „Пътна полиция“ – Р. Б. при ОД МВР гр. Кюстендил.
Подсъдимата
Т. била спряна за проверка от свидетелите по делото И.И.В. и колегата му А.В.И..
Т. била сама в автомобила.При проверката не представила СУМПС. Затова
служителите на МВР се обадили на оперативният дежурен по управление. Той от
своя страна изпратил на място служители на КАТ – Пътна полиция. Така на мястото
на проверката пристигнали и свидетелите Б.С.С. и колегата му С.В.А.. Те от своя
страна извършили проверка в РСОД и установили, че свидетелството за управление
на МПС на обвиняемата Т. е било отнето за предходно нарушение на ЗДвП. За
констатираното съставили АУАН бл. Номер 149 037/31.10.2017 година и тя го
подписала без възражения. Иззели регистрационните табели на автомобилът, СРМПС
част II . така на
практика спрели автомобилът от движение. Допълнителна проверка по случая е
извършена от свидетеля Б.В.С. *** сектор „ПП“. Той от своя страна установил
безспорно ,че обвиняемата е със статут отнето СУМПС на дата 23.04.2013 година
на основание издадена ЗППАМ № 90031/30.03.2011 год. по чл. 171, т.4 от ЗДвП.
Заповедта и е връчена на 10.04.2013 година. Същата не е обжалвана и е влязла в
законна сила. Т.Е. Т. е знаела добре,че не притежава необходимото СУМПС за да
управлява МПС. Но въпреки това на 10.11.2016 година в гр. Кюстендил е
управлявала МПС и е осъдена за това, че е управлявала без съответното
свидетелство за управление на МПС с влязло в сила на 04.05.2017 година
споразумение по НОХД -315/2017 година на „лишаване от свобода „ за срок от осем
месеца, изпълнението на което наказание е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните в двете
фази на наказателното производство доказателства – обясненията на подсъдимата Т.,
съпоставени с показанията на свидетелите И.И.В., А.В.И., Б.С.С., С.В.А. и Б.В.С..
Съдът кредитира изцяло свидетелските им показания, тъй като същите са
последователни, логични, непротиворечиви, кореспондират по между си и са
относими към предмета на делото. Показанията на тези свидетели се допълват
логично и от писмените доказателства по делото: заверен препис от наказателно
постановление НП № 17-1139-000664/22.05.2017 година, влязло в сила на
20.06.2017 на Н-к сектор ПП при ОД-МВР гр. Кюстендил; АУАН бл. Номер
149 037/31.10.2017 година. Справка за нарушител водач на МПС на името на
подсъдимата.
Справката
е в обем от седемнадесет листа и очертава широк спектър на извършени от
обвиняемата нарушения на ЗДвП. По делото е приложена и справка съдимост на
подсъдимата в обем от пет листа съдържаща тринадесет осъждания всичките за
извършени от подсъдимата престъпления свързани с управление на МПС.
На практика подсъдимата Т. дава обяснения, само и единствено за
да оспорва установената фактическа
обстановка. Стреми се да навежда твърдения за липсата на умисъл в извършване на
престъплението, като очевидно при това игнорира всички доказателства по делото
твърдейки, че кара безопасно и не допуска извършване на ПТП.
При
така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна за
установено по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимата, след като на
31.03.2017 г. в гр. Кюстендил, по улица „Гороцветна“ срещу дом с № 18 в посока
ул.“Гургулят“ , е управлявала МПС – лек автомобил марка „Рено“, модел
„Меган“Сценик с ДК №***, собственост на К. Й. С., без съответното свидетелство
за управление на МПС в едногодишния срок от наказването и по административен
ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление, а именно:
с НП № 17-1139-000664/22.05.2017 година, влязло в сила на 20.06.2017 година на
началник сектор „Пътна полиция“ – Р. Б. при ОД МВР гр. Кюстендил. както от
обективна, така и от субективна страна, при форма на вината - пряк умисъл, е
осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК.
Именно за което съдът я призна за ВИНОВНА.
Подсъдимата
Т. е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е обществено
опасните му последици и е искала настъпването им. В сравнително кратък период
след последното и осъждане тя дръзва да извърши същото престъпление при това,
че добре знае наличието на отложено наказание за предходното извършено от нея
престъпление в изпитателен срок от три години.
Установените
по делото фактически положения, обосновават единствения извод за завишената
степен на обществена опасност от страна на обвиняемата и на извършеното
престъпление по транспорта. Ярко очертават личността и на извършител на транспортни
престъпления. Обществената опасност на едно престъпление (чл. 10 от НК) може да се
прояви като увреждане на обекта на посегателство или като застрашаване на този
обект, т. е като създаване на опасност от увреждане. Този вид транспортни
престъпления са предпоставка за възникване на ПТП с възможни необратими и
неблагоприятни последици за живота и здравето на хората. Затова макар и
формалното престъпление по чл. 343 в, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК, за
което подсъдимата Т. е била вече осъждана не изисква като резултат нанасянето
на материални или нематериални вреди на конкретен предмет. Достатъчно е
формалното му извършване а тя си е позволила в кратък период от време и то в
условията на изпитателния срок да го извърши отново.
Затова
съдът счита, че по отношение на подсъдимата липсват смекчаващи вината
обстоятелства. В същото време са налице множество отегчаващи я такива. Посочено
бе по горе многобройните и осъждания. Твърди се дългогодишен стаж като водач на
МПС но този стаж е съпътстван с множество извършени нарушения на ЗДвП. /Виж
справката на водача на МПС приложена в делото/. Очевидно предприетите до този момент
санкции не са успели да изиграят своята възпираща и превъзпитаващи функции.
Ярко изразено при нея е отегчаващо вината обстоятелство, завишаващо значително
степента на обществена опасност на личността на дееца, изразено в многобройните
нарушения на правилата за движение по пътищата, допуснати от обвиняемата през
продължителен период от време. Конкретното деяние се явява закономерен резултат
на усвоеното от подсъдимата поведение на системен нарушител на правилата за
движение по пътищата. В тази връзка следва да се отбележи и упоритостта при
извършване на нарушенията. Многобройните административни санкции по ЗДвП
доказват, че подсъдимата Т. последователно е пренебрегвала задължителността на
правилата за движение и е поставял в риск сигурността на всички останали водачи
на МПС и пътници в тях. Въпреки наложените и санкции тя е продължавала да
нарушава ЗДвП, показвайки пълно неуважение към законовите разпоредби.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението е
доказано по един несъмнен и безспорен начин, така както го изисква нормата на чл. 303 от НПК, поради което
подсъдимата следва да бъде призната за
виновна и на основание чл. 303, ал. 2 от НПК осъдена за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК.
По
отношение на подсъдимата Г.И.Т., ЕГН - ********** съдът приема, че е
осъществила, както от обективна, така и от субективна страна състава на чл. 343в, ал. 2във вр. с ал.1 от НК.
От
обективна страна:
Подсъдимата
Т. *** срещу дом с № 18 в посока ул.“Гургулят“ , е управлявала МПС – лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган“Сценик с ДК № ****, собственост на К. Й. С.,
без съответното свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от
наказването и по административен ред за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление, а именно: с НП № 17-1139-000664/22.05.2017 година,
влязло в сила на 20.06.2017 година.
От
субективна страна:
Деянието
е извършено при форма на вината пряк умисъл, т. е. подсъдимата Т. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала настъпването на тези последици, който умисъл се извлича от
конкретното поведение и действия на дееца преди и по време на извършване на
деянието. Видно от извършената проверка е, че тя е управлявала МПС-то без
СУМПС, което и е отнето за предходно извършено нарушение на ЗДвП в минало
време. Подсъдимата е знаела тези обстоятелства. Това и знаене се потвърждава от
сключеното от нея споразумение с КРП при предходното и осъждане за същото
такова престъпление и въпреки това в условията на изпитателния срок по
предходното осъждане тя е управлявал
МПС-то, напълно съзнавайки, че няма това право.
За посоченото по-горе
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" от една до
три години и "глоба" от петстотин до хиляда и двеста лева.
С
оглед изпълнение на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК съдът преценявайки
доказателствата по делото, както и личността на подсъдимата ръководейки се от
разпоредбата и на чл.54 ал.2 от НК, съгласно която смекчаващите обстоятелства
обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите – на по-тежко
наказание. То при наличието само на отегчаващите вината обстоятелства счете, че
следва наказанието лишаване от свобода да е около и над средния размер.
Водим
от това разбиране съдът наложи на подсъдимата за извършеното от нея
престъпление по чл. 343в, ал.2 във вр. с ал.21 от НК наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години, както и кумулативно предвиденото в закона
наказание „Глоба“ в размер на хиляда
лева.
Относно
кумулативно наложеното на подсъдимата наказание глоба в размер на хиляда лева,
съд констатира, че при граници на наказанието, предвидени в закона от петстотин
лева до хиляда и двеста лева, то следва да е над средния размер.
Последица
от обстоятелството, че деянието по настоящото дело е извършено на 31.10.2017 г.
в изпитателния срок по НОХД № 315/2017 г. на КРС и подсъдимата Т. е осъществила
състав на умишлено престъпление от общ характер, наложи съдът да приложи
разпоредбата на чл. 68 , ал.1 от НК. Затова с присъдата си съдът приведе в
изпълнение наложеното по НОХД № 315/2017 година наказание „Лишаване от свобода“
за срок от осем месеца.
Съдът
определи изтърпяването на двете наказания да бъде при „Общ“ режим.
Така
постановявайки своето решение съдът счита, че целите на наказанието по чл. 36 от НК ще бъдат реализирани.
Водим
от горното, на основание закона и вътрешното си убеждение, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: