№ 16241
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:.....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20221110154034 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, …...2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИИСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: .....
при участието на секретаря ..
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 54034 по описа за 2022 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Г. К. Г. срещу срещу ..., кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне
поставена камера за видеонаблюдение, поставена на обща площадка на етаж 1 и да
преустанови заснемането, съединен с иск по чл. 49, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за причинени
неимуществени вреди от неоснователно и неправомерно поведение на ответника в размер
на 1200 лева - обезщетение за неимуществени вреди, считано от 07.03.2019 г. – момента на
встъпване на ищеца във владение на имота (съгласно уточнителна молба с вх. № 40701 от
14.02.2023 г.).
Ищецът твърди, че без знанието и съгласието на етажните собственици, и без да
има качеството на администратор на лични данни, ответника е монтирал камера за
видеонаблюдение на входа срещу входната врата до асансьора на стълбищната площадка на
първия етаж, като не била поставена указателна табела за това, нито били информирани
живущите в сградата. Посочва, че не било взето решение на ЕС за монтиране на камерата,
както че ищецът не е давал изрично съгласие да бъде заснеман. Сочи, че на 19.07.2022 г. в
публичен чат е публикувано видео, с маркер дата и час – 02.07.2022 г., 19:26 ч., в което
ищецът бил заснет във фоайето на сградата как си избърсва обувките от изтривалката, което
предизвикало у ищеца притеснение и страх от възможността за злоупотреба с
1
информацията, събирана чрез монтираната камера. Ето защо предявява настоящите искове.
Претендира съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника .., с която се оспорват
исковите претенции по основание, доколкото камерата не била собственост на ЕС и същата
е сложена преди предаване на самостоятелните обекти, респективно преди въвеждане в
експлоатация на сградата от строителя. Оспорва да е материално легитимиран да отговаря
по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На първо място съдът намира възражението на ответника, че не е легитимиран да
отговаря по исковете за неоснователно, доколкото относно това кой е управител на .. по
делото са представени Договор за възлагане на управление на етажната собственост от
26.10.2022 г., ведно с приложенията към същия и Протокол от проведено ОС на ЕС с
административен адрес: .... (л. 38-55 от делото), от които се установява, че на основание чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС на .... е възложено управлението на ... Дружеството ... е юридическо
лице, на което по смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС вр. чл. 23, ал. 4 ЗУЕС са възложени
правомощията на управителя включително и тези уредени в чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, а именно да
представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени
срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател
или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този
закон. Поради това съдът намира, че към 05.10.2022 г. – датата на подаване на исковата
молба ... ООД е било надлежно упълномощено да изпълнява правомощията на управителя,
поради което ответникът притежава пасивна процесуална и материална легитимация по
спора.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС:
В ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, е разяснено, че
искът по чл. 109 ЗС, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на
правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без
да отнема владението на собственика.
Горното обуславя правния интерес от предявяване на негаторен иск по чл. 109 ЗС
като способ за защита на правото на собственост срещу всички неоснователни действия,
които препятстват или ограничават собственика при упражняването му в пълен обем.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са действията на ответника по
монтиране на видеокамера, за която се твърди, че пречи на ищеца да ползва пълноценно
собствения си имот.
Предпоставка за уважаване на иска по чл. 109 ЗС е провеждане на пълно и главно
доказване на обстоятелството, че тъкмо ответникът е извършил посочените в исковата молба
неоснователни въздействия, а именно, че ответникът му пречи да упражнява в пълен обем
правото му на собственост (над самостоятелния му обект и общи части в сградата),
посредством видеозаснемане, което ответникът извършва, на площадката на етаж номер 1 -
обща част в сградата.
С приетия и неоспорен от страните доклад по делото като безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните по делото са отделени обстоятелства, че ищецът е
собственик на обект в сграда в режим на етажна собственост, като на площадката на етаж
едно има поставена видео камера, която площадка е обща част по смисъла на ЗУЕС.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗУЕС при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която
е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени
2
между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите,
гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените
помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и
вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове
инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на
портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползуване. Несъмнено площадката на първия етаж е обща част на сградата по смисъла на чл.
38 ЗС.
Между страните не е спорно, че процесната камера е монтирана на партерния етаж
(в преддверието) в сградата, където се намира имотът на ищеца, като наличието й се
потвърждава както от разпитаната в хода на делото свидетелка Боева, така и от приетото
експертно заключения по СТЕ. Последното съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено и му дава вяра. От същото се установява, че видеонаблюдението е монтирано от
строителя на комплекса по време на изграждането, като процесната камера е монтирана на
партерния етаж (в преддверието), в ъгъла над асансьорната врата, а полезрението й обхваща
вътрешната страна на преддверието. Камерата не черпи захранване от етажната собственост
на ищеца. Установява се, че същата осъществява видеозапис, като времето, за което се
записва е около 4-5 дни назад във времето, а най-старите данни автоматично се изтриват и се
припокриват с нови. Експертът е установил, че достъп до системата на видеозаснемането
имат 9 човека, сред които е Борислав Палешников – член на УС на ЕС. Вещото лице е
установило, че соченият в исковата молба видеозапис от 02.07.2022 г. не се съхранява в
системата за видеонаблюдение.
Съгласно мотивите на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г., ОСГК на ВКС,
извън хипотезата, в която естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е
ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, за
уважаването на негаторния иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само
че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника
създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените
/чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това
са недопустими, е конкретна по всяко дело.
За да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС, с който съдът дава търсената защита за
нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е
действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това
действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената
глаголна форма, сочеща на резултат в сегашно време, изисква установяване на действието и
съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между
конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняването
на правото на собственост на ищеца от тези действия. Неоснователното действие следва да е
такова, че да създава пречки за ползване на собствената вещ.
Безспорно, в защита на своето право на собственост, всеки един от етажните
собственици има възможността да постави камери за видеонаблюдение над собствения си
имот. Спорен е въпросът дали е основателно действието по поставяне на камера в имот, в
чийто обхват на заснемане/наблюдение попадат общи части.
Не се установи по делото да е налице решение на общото събрание на етажната
собственост в сградата, въз основа на което именно ответникът да е бил упълномощен да
монтира процесната камера, напротив от заключението на СТЕ се установи, че същата е
монтирана от строителя при изграждането на сградата.
От показанията на разпитаната свидетелка Боева, в кредитираната им от съда част,
се установява, че в действителност процесният запис е съществувал, както и че същият е бил
публикуван в публичен чат (Viber), от който запис се вижда, че ищецът, преминавайки през
3
входната врата на входа на сградата, изтрива краката си в изтривалка. Това обстоятелство не
е достатъчен аргумент за съда да достигне до извод, че с действията си ответникът
неоснователно е създал пречки за собственика – ищец да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем.
С оглед горното съдът приема, че в производството не се доказа, че именно
ответникът е автор на твърдяните от ищеца неправомерни действия. Дори да се приеме, че
ответникът, като изпълняващ функциите управител на ЕС, с грижата на добър стопанин, е
отговорен за процесното видеонаблюдение, то съдът не приема, че същият е нарушил
правото на собственост на ищеца в такъв обем, че извършваните действия да са
противоправни и да налагат съдебна санкция за отстраняване на процесната камера,
намираща се в общите части на имота на ищеца. Попадането в обхвата на видеонаблюдение
на процесната камера на общи части (преддверие) от имота на ищеца е законосъобразно и не
създава пречки за никого. С монтирането и поддържането на тази камера, която няма
директна видимост към имота на ищеца, не се осъществява неоснователно въздействие,
създаващо пречка за ищеца за нормалното използване на собствения му имот, нито се
накърнява правото му на собственост, ограничавайки спокойното и пълноценно
упражняване на фактическа власт върху имота, напротив би могло да предотврати незаконно
посегателство върху същото. Съдът не споделя наведеното в исковата молба твърдение, че
на ищеца са нарушени правата, закрепени в чл. 32 от Конституцията на РБ, доколкото съдът
приема, че със закупуването на имота си ищецът е изразил съгласие за видеонаблюдение,
тъй като, както вече беше отбелязано по-горе, същото вече е било монтирано от строителя
на комплекса, което обстоятелство бе установено от заключението по СТЕ.
По изложените съображения съдът намира, че по делото не се установиха
неоснователни действия от страна на ответника към момента на подаване на исковата молба,
нито към настоящия момент, поради което предявеният негаторен иск по чл. 109 ЗС е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, виновно
причинени на другиму. За да бъде уважен искът с правно основание чл. 45 ЗЗД следва по
безспорен начин да бъдат установени всички елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане: деяние /действие или бездействие/, противоправност на
деянието; настъпване на конкретни вреди в неговия патримониум и наличие на причинно-
следствена връзка между деянието и вредите. Вината на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага, респективно в тежест на ответника е да установи обстоятелства, обуславящи
липса на такава.
Както вече беше посочено съдът намира, че от събраните по делото доказателства
не се установява релевираното в исковата молба деяние от ответника.
Предвид изложеното и поради липса на елемент от фактическия състав на
деликтната отговорност, съдът приема, че и искът с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45
ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
ответникът, който е претендирал такива за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение
за вещо лице по СТЕ, но е доказал направата само за последното, което е в размер на сумата
от 350 лева (л. 102 от делото), поради което същата следва да му се присъди.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: ...., със съдебен адрес:
..., срещу ..., със седалище и адрес на управление: ... иск с правно основание чл. 109 ЗС за
осъждане на ответника да демонтира камера за видеонаблюдение, поставена на обща
площадка на първия етаж на сграда, находяща се в .... и да преустанови видеозаснемането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: ...., със съдебен адрес:
..., срещу ..., със седалище и адрес на управление: ... иск с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от неоснователно и неправомерно поведение на ответника, считано от 07.03.2019 г. –
момента на встъпване на ищеца във владение на имота.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: ...., със
съдебен адрес: ... да заплати на ..., със седалище и адрес на управление: ..... сумата от 350
лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5