Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 11

Сливен, 19.05.2021 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Сливенският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и шести април  през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………Радост Гърдева…. и в присъствието на прокурора…………….……………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……т.дело № 93  по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 511 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата В.Р.К. твърди в ИМ, че е наследник на Р.А.К. по закон. На 29.07.2017г. на АМ Тракия преди гр.Карнобат в посока гр.Бургас нейният наследодател управлявал л.а. Ф.Г.С РЕГ. №****когато бил ударен в задната част от движещия след него л.а.Ф.Т.С РЕГ. №****, управляван от гражданин на Унгария Л.Ф. роден на ***г. Във връзка с настъпилото ПТП било образувано ДП на РУ - Карнобат. Твърди че смъртта на сина й е настъпила в резултат на възникналото ПТП като пряка и непосредствена последица, като за същото към настоящия момент е образувано само ДП, което не е приключило и не е ясно дали по същото ще бъде образувано наказателно производство. Твърди че от смъртта на сина си претърпяла неописуеми страдания и мъка, тъй като същият бил физически здрав, в разцвета на силите си, оказвал й неоценима помощ и на нея така и на брат си и сестра си, издържал нея и семейството, били в отлични отношения и неговата загуба продължава да й причинява мъка и страдания. Твърди че ответникът следва да бъда ангажиран на основание разпоредбата на чл.511 ал.1 от КЗ, тъй като застрахования водач чуждестранен гражданин е застрахован в застрахователно дружество „K§H“ Biztosito Ztr, с полица Н /07/44058343 със срок на валидност от 07.06.2017г. до 05.08.2018г. и същият няма като кореспондент застрахователно дружество на територията на страната. Счита че размера на претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на сумата 150 000 лева, като моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати обезщетението ведно със законната лихва за забава считано от 29.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените разноски.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва основателността на предявените искове, като на първо място оспорва посочения в ИМ механизъм на ПТП и причините за неговото настъпване. Твърди че водачът управлявал автомобила с унгарска регистрация не е виновен за настъпването на ПТП, не е извършил нарушения по ЗДвП.  В условията на евентуалност, ако се установи виновно противоправно поведение от страна на водача Ф. прави възражения за съпричиняване на вредоносния резултат, поради следното поведение на починалия наследник на ищцата: движение с превишена скорост, движение с несъобразена скорост, управление на МПС в нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП, предприемане на маневра за престрояване в нарушение на чл.25 ал.2 от ЗДвП. Оспорва вида и обема на претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и размера на претендираното обезщетение. Оспорва претенцията за законна лихва, поради неоснователността на главния иск и предвид предявяването й от датата на увреждането, като твърди че отговорността на ответника възниква и същият изпада в забава за заплащане на обезщетението едва след изтичане на срока по чл.496 от КЗ и при условие, че са представени всички изискуеми документи. Моли да бъде отхвърлен предявения иск.

В с.з. ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск. Претендират разноски по представен списък.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Н., оспорва изцяло предявения иск и моли да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан или ако бъде уважен да е в намален размер. Претендира разноски. Представя списък на разноските.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата В.Р.К. е майка и наследник по закон на Р.А.К., починал на 29.07.2017г.

На 29.07.2017 г. на автомагистрала Тракия, км 237, в района на гр. Карнобат, в посока гр. Бургас, в светлата част на денонощието се е движел лек автомобил Ф. Г., с рег. № ****, управляван от Р.А.К.. В същата посока се е движел лек автомобил Ф.Т., с рег. № ****, унгарска регистрация, управляван от Л.Ф.. В автомобила управляван от Р. К. се возила и свид. Д.Д., която живеела на съпружески начала с К.. В автомобила Ф.Т.се возели и свид. Т.М. и съпругите на водача и на свидетеля –М. Л. и И.  М., всички унгарски граждани. Автомобилът Ф.Г.се движел в дясната лента за движение, а автомобилът Ф.Т.в лявата лента за движение. Скоростта на автомобила Ф.Г.към момента на удара и преди настъпване на ПТП е около 100 км/ч. Скоростта на лек автомобил Ф.Т.към момента на удара и преди настъпване на ПТП е около 125 км/ч. Опасната зона за спиране на Ф.Т.при движение с така изчислената скорост на движение е около 125 м.

Произшествието между двата автомобила е настъпило в зоната на прав участък от пътя, хоризонтален, равен, без дупки и неравности, чист от инертни материали. Огледът е бил проведен в светлата част на денонощието, ясно време, нормална видимост, суха пътна настилка. Движението по платното в посока Бургас е еднопосочно, с две ленти за движение и аварийна лента, като ширината на лентите е по 4 м, а на аварийната от 2,8 м. Лентите за движение са разделени с прекъсната линия, а аварийната е ограничена от дясната лента с непрекъсната. В дясно от платното следва затревен равен банкет, с ширина 1,4 м и низходящ скат, обрасъл с висока растителност.

Водачът на автомобил Ф. Т. е предприел промяна на направлението на движение на автомобила от собствената лява лента към дясната активна лента. С така предприетите действия от водача на автомобила Ф.Г., той е допуснал управлявания от него автомобил да навлезе в опасната зона за спиране на автомобила Ф. Г.. Настъпил е удар, като мястото на удара се намира на около 39,4 м по направление източно от мерната линия и 1,1 м на дясно южно от дясната граница на лявата скоростна лента за движение. Към момента на удара Ф.Г.се намира изцяло в дясната активна лента за движение -собствената, с надлъжна ос успоредна на оста на пътя, а Ф.Т.с по-голямата си част в лентата за движение на Ф. Г., с надлъжната си ос на дясно под ъгъл до около 4°. Скоростта на Г. в момента на удара е около 100 км/ч, а на Т., около 125 км/ч. След удара Ф.Г.е продължил движението си напред и надясно, завъртайки се около вертикална ос, в посока обратна на часовата стрелка, отложил е следи по асфалтовата настилка и банкета и се е преобърнал в дясно извън платното за движение. Автомобил Ф. Т. е продължил движението си напред и надясно и е спрял в аварийната лента.

Техническата причина за настъпване на ПТП е навлизане на лек автомобил Т. в лентата за движение на Г. и реализиране на удар между предната и предно-страничната му дясна част и задната лява странична част на Г..

Ударът между двата автомобила е настъпил, видно от категоричното заключение на назначената тройна авто-техническа експертиза в дясната лента, т.е. в лентата, в която се е движил лек автомобил Ф. Г.. Водачът на лека автомобил Ф.Г.не е бил в  състояние да предотврати настъпването на удара между двете МПС. Водачът на Ф.Т.е можел да предотврати настъпването на ПТП, като запази движението си в лява лента, без да я напуска.

Спорен между страните е механизма на настъпване на ПТП и съответно спорно е на кой от двамата водачи поведението е противоправно,  съответно виновно. По настоящото дело са събрани доказателства чрез изслушването на еднолична и тройна авто-технически експертизи и свидетелски показания. Разпитана е като свидетел Д.Д., която е пътувала в автомобила Ф. Г.. Тя свидетелства, че е пътувала на седалката до шофьора, когато е чула удар, видяла, че тое стиснал волана и след това не си спомня нищо. Следващия й спомен е когато колата е била в канавката, как е и излязла и е видяла, че шофьора е мъртъв. Спомня си, че другия автомобил е бил спрял, но тогава не е знаела, че удара е между него и тяхната кола. Твърди, че той не е предприемал маневра изпреварване.

По делегация е разпитан и свид. Т.М., който се е возил на предна седалка до шофьора на Ф.Г.. Същия свидетелства, че са се движили при добра видимост, нормален трафик по вътрешната (лявата) лента. Според него са се ударили в друга кола, а не с Ф. Г.. Твърди, че този автомобил е бил тъмен на цвят и е ударил дясната предна страна на тяхната кола, вследствие на което тя се е завъртяла няколко пъти и спряла. Не е видял Ф.Г.преди удара, а е видял, след като е спрял, една жена да излиза от канавката и тогава е видял падналия там Ф. Г.. Твърди, че техния автомобил не се е ударил с Ф. Г..

Разпитани са свидетелите Г.З. и Л.К., които са дали показания, че са пътували по същото време и на същото място. Свидетелката К. дава показания, че е пътувала в същата посока, като между нейната кола и Ф.Г.се е движил черен автомобил с унгарска регистрация. Твърди, че била далече и не видял засичане, а само как Ф.Г.се преобърнал и паднал в канавката. Твърди, че черния автомобил се отклонил първо вляво, после вдясно и спрял в аварийната лента. Твърди, че всички автомобили се движили в дясната лента. Не спряла, след като видяла преобръщането, а се престроила в лява лента и продължила.

Свидетелят З. пътувал в обратна посока – към град София в момента, в който е станало ПТП. Той твърди в показанията си, че  видял облак прах и долната част на Ф. Г. после видял как той се преобръща и пада в канавката. Той не видял друга кола, твърди че скоростта му е била висока и минал бързо край мястото.

От заключението на първоначално назначената авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Х.У., както и от разпита му в с.з. се установява, че огледния протокол е така изготвен, че не са описани множество обективни находки, които са необходими да изготвянето на категорично заключение. Вещото лице дава заключение, че по принцип са възможни два механизма на ПТП – автомобилът Ф.Т.да е навлязъл в лентата за движене на Ф.Г.и да е ударил неговата задна дясно страна със своята предна лява страна, както и обратното - Ф.Г.да е непуснал своята лента за движение и да е навлязъл в лява лента, където се е движил Ф.Т.и да го е ударил неговата предна лява страна със своята задна дясна страна.   Вещото лице не посачва с категоричност по кой от двата механизма се е осъществило ПТП.

По делото е назначена и тройна авто-техническа експертиза, в състава на която са включени вещи лица с много висока компетентност. Тази експертиза  дава категорично заключение, че механизма на ПТП е чрез навлизане на Ф.Т.в дясната лента на движение, където се е движил Ф.Г.. Разпитани в с.з. вещите лица обясняват, че са изготвили експертизата само по обективните находки и огледния протокол, тъй като свидетелските показания са изключително противоречиви. Вещите лица са извършили компютърна симулация, която посочват, че потвърждава тяхното заключение. Заключението е убедително и обосновано, като се акцентира на факта, че не е възможно Ф.Г.да е навлязъл в лява лента и тама да е ударил Ф.Г., тъй като в този слечя посоката на силата би била на ляво и Ф.Т.би се ударил в лявата мантинела. Разпитани в с.з. те обясняват, че са налице обективни находки в дясната лента и в аварийната лента, което подкрепя тяхното заключение. Считат, че извода им се подкрепя и от факта, че по Ф.Г.няма масивни челни деформации. И единичната и тройната експертиза посочват, че положението на лоста за мигача не може да даде достоверна информация дали същия е бил задействан по време на удара, той като при този силен удар е възможно всякакво негово положение. Няма данни, според тройната експертиза за спукана гума или за загуба на управление.

С Постановление от 03.12.2019г. по ДП 282, ЗМ -260/2017г. по описа на РУ-Карнобат е било прекратено наказателното производство, като е  прието, че вината за ПТП е на починалия водач. По ДП са били назначени няколко експертизи, които са дали противоречиви заключения. Постановлението е било отменено с определение № 34/04.05.2020г. по ЧНД № 284/20 на БОС, а това определение също е било отменено с определение № 230/21.07.2020г. по ВЧНД № 148/20 по описа на БАС и е било потвърдено прекратяването.

Изводите в постановлението за прекратяване не обвързват настоящия състав със задължителна сила за разлика от евентуална присъда.

При наличието на изброените доказателства и като прецени всички тях в съвкупност, настоящият състав на съда приема горните фактически изводи. Те са основани предимно на заключението на тройната експертиза, изслушана по настоящото дело. Същата описва механизма на ПТП с категоричност и го обосновава с обективните находки и данни. Свидетелските показания, събрани от настоящия състав са освен противоречиви и взаимно изключващи се, така и много непълни. Двамата пътници в двата автомобила дават взаимно изключващи се показания, което може да се обясни с тяхната заинтересованост и лоялност към шофьорите. Другите двама свидетели, които са очевидци също си противоречат, а също така  и не са възприели изцяло ситуацията по време на удара, а са видели само преобръщащия се автомобил. Свид. К. твърди, че Ф.Т.се е движил в дясна лента, което не се твърди от никой друг. Тя също така посочва различен цвят и модел на Ф.Г.. При наличието на тези противоречви показания, съдът намира че следва основе фактическите си констатации на заключението на тройната експертиза, която при съобразяване с обективните находки и прилагайки научни правила дава заключение за механизма на настъпване на ПТП.

Въпреки твърденията на пълномощника на ответната страна, че е налице съдебна практика, че показаният на свидетелите дадени в ДП са годни доказателства в исковото производство, не счита че следва да кредитира същите, тъй като не са събрани по реда на ГПК. Освен изложеното те не биха променили по никакъв начин изводите относно относимите факти по делото.

В резултат на травмите от ПТП водачът Р.А.К. е починал на място, видно от изслушаната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице доктор Ч..  Същият е получил от ударите вътре в купето, чрез удряне и притискане съчетана автомобилна травма, със счупване на черепа и множество счупвания на ребрата и контузия на белия дроб, като непосредствената причина за настъпването на смъртта е била изпадането в тежък травматичен хеморагичен шок, вследствие на получените травматични увреждания. Самостоятелно смъртоносни са били както уврежданията на главата, така и тези на гръдния кош. Вещото лице дава заключение, че липсват данни за употребен алкохол от страна на водача на Ф.Г.и такова заключение не може да се даде със сигурност при аутопсията.

Гражданската отговорност на водача на автомобил Ф.Т.е била застрахована при унгарски застраховател по валидна застраховка гражданска отговорност при застрахователя „Маджар Поста Бистосито“ (Majar Posta Bistosito), което застрахователно дружество няма кореспондент в България.

Ищцата е отправила  претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди към ответника НББАЗ, по който е образувана щета № BG – 18-Н-00013. Ответникът е отказал заплащане на обезщетение, като е уведомил ищцата че ще се произнесе след приключване на прокурорската преписка. 

От показанията на разпитаните свидетели В. П., И. К. и Д.Д. се установява, че ищцата е преживяла много тежко загубата на сина си. Първоначално тя отказвала да приеме факта. След това била емоционално съсипана, сломена, психически и физически изтощена. И до момента продължава да страда от загубата и не може да я преживее. Не може да спи, плаче непрекъснато. Влошила се психическото и физическото й здраве. Приживе синът й се грижил много за нея. Тъй като съпругът й бил починал отдавна, синът й поел мъжките задължения в дома й.  Всеки от тях живеел в отделно домакинство, но отношенията им били много близки.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, като кредитира показанията на разпитаните свидетели и изготвените заключение на САТЕ и съдебно-медицинската експертизи, с изключение на варианта в т.6 на едноличната САТЕ.   

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан с правно основание чл. 511 ал.1 т.2 от КЗ и следва да бъде уважен, но е предявен в завишен размер.

Разпоредбата на чл. 511 от КЗ предвижда, когато ПТП е настъпила но територията на България, с участието на виновен водач, който управлява МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро, членува в съвета на бюрата, за причинените вреди, ако застрахователя няма кореспондент на територията на България, следва да отговаря НББАЗ. В случая, не се спори от ответната страна, че тя е надлежен ответник.

Съобразно чл. 511 ал.3 от КЗ претенцията е предявена първо пред НББАЗ и то не се е произнесло в срок, което е предпоставка за предявяване на настоящия иск. 

Установи се от събраните доказателства, че процесното ПТП е виновно причинено от водача на лек автомобил Ф.Т.– Л.Ф.. Последният е нарушил правилата за движение по пътищата, като е предприел маневра престрояване в нарушение на чл. 25 ал.1 и  чл. 20 ал.2 пр. последно от ЗДвП. В резултат противоправното му действие е настъпил вредоносния резултат – смъртта на сина ищцата, като пряка и непосредствена последица от причиненото ПТП и получените травми от ударите от вътрешността на Ф.Г.по тялото на водача му.

Тъй като липсва приключило с присъда наказателно производство, в настоящото такова подлежи на пълно главно доказване всеки от елементите на непозволеното увреждане. Съдът намира, че същите – деяние, противоправност, вреда и вина са безспорно доказани от събраните доказателства.

Недоказани останаха възраженията на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на Ф.Г.. Не се доказа, че същия е управлявал автомобила със скорост над разрешената, нито, че е предприел неправилна маневра, като се е престроил от дясна в лява лента, нито че е бил под въздействието на алкохол по време на ПТП.

От събраните гласни доказателства се установи, че ищцата, като майка на загиналия водач е преживяла много тежко неговата смърт. Била е много разстроена, не на себе си и състоянието й не се подобрявало с времето, а се влошавало.

  С противоправното си деяние, което е извършено виновно,  застрахованият при унгарски застраховател е причинила на ищцата неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от нея психически болки и страдания от причинената смъртта на сина й. Налице е причинна връзка между  противоправното деяние и вредата. Търпените болки и страдания са пряка и непосредствена последица от причинената смърт.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът взе предвид обстоятелството, че се касае за загуба най-близкия човек, каквото е детето, макар и то да е пълнолетно и самостоятелно и да живее в отделно домакинство. Отношенията между двамата си били много близки и със загубата на сина си, ищцата е загубила опора и човек, който се е грижил за нея. Последиците от травмата от загубата не са преодолени от ищцата и тя продължава да страда. При така изложените конкретни обстоятелства, следва да бъде определено обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на по 120 000лв.

Ответникът е направил възражение за намаляване размера на дължимото обезщетение поради съпричиняване на вредоносния резултат.  Възражението е недоказано.

Искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ищцата е претендирала присъждането на лихви за забава върху присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането до предявяване на иска. Искането й е основателно, но не от датата на увреждането, а от изтичане на три месеца от датата на предявяване на застрахователната претенция. Ищецът не е  представил доказателства за датата на предявяване на претенцията пред НББАЗ (чрез обратна разписка или вх. №), поради което съдът приема, че тя е предявена на 12.02.2018г. – датата, на която е потвърдено образуването на щетата. С оглед този извод, законната лихва за забава, следва да се присъди, считано от 12.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, а искането в частта за периода от 29.07.2017г. до 11.05.2018г. да се отхвърли като неоснователно.

На ищцата се дължат разноски, съразмерно на уважената част от иска. Тя е била освободена от такси и разноски. На същата е осъществена безплатна адвокатска защита, поради което на адв. М.Д. следва да се заплати от ответника възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА в размер на 4 130лв.

Ищцата дължи на ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 2 599лв.

Ответникът дължи и държавна такса върху присъдената сума на основание чл. 78 ал.6 от ГПК в размер на 6 000лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,  р-н  Средец, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, със съдебен адрес ***, чрез адв. Б.Н., да заплати на В.Р.К. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 6, чрез адв. М.Д., сумата от 120 000 (сто и двадесет хиляди ) лева,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане –причинена смърт на Р.А.К., в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 29.07.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от 12.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница до пълния му размер от над 120 000 лв. до 150 000лв. и иска за присъждане на законната лихва за забава за периода от 29.07.2017г. до 11.05.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,  р-н  Средец, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 да заплати на адвокат М. ЛЮЧЕНОВ Д. ЕГН ********** на основание чл. 38 ал.2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска защита сумата 4 130 лв.

ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,  р-н  Средец, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 да заплати по сметка на Окръжен съд Сливен сумата 6 000 лв. държавна такса.

ОСЪЖДА В.Р.К. ЕГН ********** *** да заплати на СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,  р-н  Средец, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 2 599 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :