Р Е Ш
Е Н И Е
№ .............
гр. В. Търново, 11.06.2019
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд,
четиринадесети състав, в публично заседание на 22.05.2019 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БОБЕВ
при секретаря М. Ранкова, като разгледа докладваното от
съдията Емил Бобев НАХД № 573 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е
сезиран с жалба от Н.Х.М. с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Б.С. от АК -
Кърджали, против НП № 24-0000061 от 25.02.2019 год., издадено от Началника на
Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО "АА") – В. Търново,
с което за извършено от М. нарушение по чл. 89 т. 2 от Наредба № 33 от
03.11.1999 год. на МТ, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93 ал. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр), му е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 500 (петстотин) лева. Със жалбата се излагат доводи относно
незаконосъобразността на атакуваното НП, като се моли пълната му отмяна.
В съдебно
заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява и не се представлява. Не
представя нови доказателства и няма искания за събиране на такива. По пощата е
изпратено писмено становище от жалбоподателя, в което отново се излагат доводи
относно несъставомерността на извършеното деяние, както и относно
незаконосъобразността на процесното НП, като се моли неговата отмяна.
Въззиваемата страна ОО
"АА" – В.Търново – редовно призована, се представлява от Й.И. -
Началник ОО" АА" - В. Търново, надлежно упълномощен. Същия счита, че
НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Към придружителното писмо на въззиваемата страна е представено писмено
становище от Началника на ОО "АА" - В. Търново, в което се излагат
доводи относно правилността и законосъобразността на процесното НП, които се
поддържат и в съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 19.02.2019 год., около 10:50 часа екип от контролни органи при ОО
"АА" - В. Търново в състав П.Р.П. - ст. инспектор и В.А.М., са извършвали
контрол на Първокласен път І-5 Русе - В .Търново - Габрово при км 100+735, местност
"Дервент". Около 10:50 контролните органи са спрели и са извършили
проверка на съчленено ППС с влекач "Даф ТЕ47ХС" с peг. № ****** и полуремарке peг. № ******,
управлявано от жалбоподателя Н.Х.М. с ЕГН **********,***. При
извършената проверка контролните органи установили, че с процесното ППС се извършва превоз на товар - отпадъчна хартия,
видно от кантарна бележка, съпровождаща товара и визуална проверка от страна на
проверяващите, с цел запознаване с вида на товара. Установено било, че превозът
се извършва от гр. Русе до гр. Стара Загора, че превозът е обществен, но
водачът М. не може да представи пътен лист съгласно изискванията на Наредба 33/1999
год. на Министерство на транспорта, както и товарителница. Водачът дал обяснения,
че не му е даден пътен лист.
При
така установеното св. П.П. в присъствието на св. В.М., както и в присъствието
на Н.М., съставил срещу последния АУАН № 261488 от 19.02.2019 год., затова, че
на 19.02.2019 год.
около 10.50 ч. на Път І-5 - Русе - В. Търново, км. 100.735, местност
"Дервент", управлява съчленено ППС "Даф ТЕ47ХС" с peг. № ****** и полуремарке peг. № ******,
като извършва обществен превоз на товари (отпадъчна хартия) видно от кантарна
бележка от 18.02.2019 г. от гр. Русе до гр. Ст. Загора с лиценз на Общността №
16742 валиден до 12.01.2027 год. за международен автомобилен превоз на товари.
При извършена проверка е установено следното административно нарушение: Водачът
М. по време на работа и при поискване от контролните органи не представя
попълнен пътен лист по образец (приложение 11 от Наредба № 33/99 г. на МТ) за
извършвания от него превоз.
Като нарушена в АУАН е посочена
разпоредбата на чл. 89 т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 год. на МТ за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.
АУАН е бил връчен на М. по
съответния ред, който го е подписал доброволно. В графата за възражения същия
саморъчно е записал: "Имам възражения към акт".
В законоустановения 3-дневен срок
по чл. 44 от ЗАНН, пред наказващия орган не са били депозирани допълнителни
писмени възражения. Такива са били депозирани и са представени писмени
доказателства - международна товарителница СМR, но след изтичане на срока по
чл. 44 от ЗАНН (едва на 26.02.2019 год. - л. 35 от делото).
Въз основа на описания АУАН от
Началника на ОО "АА" - гр. Велико Търново е издадено и атакуваното
наказателно постановление № 24-0000061 от 25.02.2019 год., с което за извършено
от М. нарушение по чл. 89 т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 год. на МТ, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93 ал. 2 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвПр), му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500
(петстотин) лева. НП е било връчено лично на М. на 14.03.2019 год., който го е
обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок чрез процесуалния
си представител - адв. Б.С. от АК - Кърджали, редовно упълномощен.
При така установеното от
фактическа срана, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е
от активно-легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59 от ЗАНН
(видно от приложените към АНП писмени доказателства - пощенски плик с който е
изпратена жалбата).
По същество жалбата се явява неоснователна по следните причини:
От правна страна настоящия
съдебен състав приема, че в хода на административно наказателното производство
не са допуснати нарушения на административно производствените правила. АУАН е
изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен
орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Съдът
счита, че процесното нарушение е напълно доказано от обективна страна и
инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява административно нарушение по
чл. 89 т. 2 от Наредба № 33/1999 г. на МТ. Доказателствата по делото
обосновават по безспорен начин факта, че жалбоподателят е извършил вмененото му
административно нарушение по чл. 89 т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 год. на
МТ за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.
Това се установява от показанията на разпитаните свидетели - П.П. (актосъставител)
и В.М. (свидетел при установяване на нарушението, съставяне и връчване на АУАН.
Обстоятелството, че М. не е представил пътен лист към момента на извършване на
проверката не се оспорва и от самия него и от процесуалния му представител.
Цитираната разпоредба вменява в
задължение на водачите на МПС по време на работа да представят при поискване от
контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за
движението по пътищата и следните документи: "т. 2 попълнен пътен лист по
образец (приложение № 11), с изключение на случаите при придвижване на превозно
средство без товар на територията на Република България до товарен пункт, като
част от международен превоз".
Съдът намира за неоснователни
изложените в жалбата и в представеното писмено становище доводи, че извършвания
от М. превоз не е "Обществен превоз на товари" по смисъла на закона,
а е "Превоз за собствена сметка" по смисъла на § 1 т. 4 б.
"а" от Допълнителните разпоредби на ЗАвПр. Съгласно посочената
разпоредба "Превоз за собствена сметка" е превоз на товари без
заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от
собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни
средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и
превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в
рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието,
а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са
били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити,
преработени или поправени от него.
По време на извършената проверка,
жалбоподателят не е представил никакви документи, с които да докаже, че товара,
описан в представената кантарна бележка (отпадъчна хартия - 58 бали), е
собственост и принадлежи на превозвача „******“ ЕООД с ЕИК: ******, за чиято
сметка се твърди, че е извършван превоза. Още повече, че за да бъде определен и
класифициран превоза, като превоз за собствена сметка, би следвало описания
превоз да притежава определени белези на такъв, и да отговаря на определени
изисквания, нормативно закрепени в Наредба № Н-8 от 27.06.2008 год. за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка, а именно: документ за произход и собственост на товара, заповед за
извършване на превоза от лицето, за чиято сметка се извършва, обзначаване на
превозното средство с табела с надпис "Превоз за собствена сметка" и
т.н. Нито едно от тези изисквания не са били изпълнени и налице към момента на
извършване на проверката. В показанията си пре съда св. П. категорично заявява,
че водачът не е представил никакви документи удостоверяващи, че с процесното ППС
се извършва превоз за собствена сметка, като включително не е имало поставена
обозначителна табела на предното стъкло на превозното средство от дясната
страна съобразно изискванията на чл. 19 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка.
Напротив - в постъпило след
нормативно установения 3-дневен срок писмено възражение с рег. индекс и дата №
52-00- 32-879/26.02.2019 год. до началника на ОО „АА“ В. Търново срещу
съставения АУАН, самия Н.М. заявява, че е пътувал с документи за извършване на
международен транспорт, които трябвало да бъдат „задействани“ в Стара Загора,
но към момента на проверката не представя пътен лист. От приложената към
възражението международна товарителница (CMR) е видно от т. 3 на същата, че
товаренето е извършено в Стара Загора на 19.02.2019 год., което потвърждава, че
международния превоз започва от гр. Стара Загора, а обществения превоз
извършван от гр. Русе до гр. Стара Загора (към момента на който е извършена
проверката от контролните органи) по никакъв начин не попада в хипотезата на
извършван превоз, като част от международен такъв, тъй като към момента на
проверката, водачът Н.М. е управлявал състав от ППС с товар, потвърдено и от кантарната
бележка и визуалната проверка извършена на място от контролните органи. В т.
10, 11, 12, 13 от представената международна товарителница се съдържа и
подробно описание на превозвания товар, който напълно съвпада по вид и
количество с товара, който е описан в кантарната бележка, която доказва, че към
11.10 ч. на 19.02.2019 год. на ПП І-5 Русе-Велико Търново, км. 100,735,
местност „Дервент“, когато водачът е спрян за проверка и е установено
нарушението, се е извършвал обществен превоз на товар, без за това да са били
представени изискуемите превозни документи, което от своя страна напълно
изключва хипотезата за извършван превоз за собствена сметка. Съгласно чл. 89 т.
2 и т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 год. на МТ за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България по време на работа водачът
задължително представя при поискване на контролните органи следните документи:
попълнен пътен лист по образец (приложение 11) и товарителница (приложение 15).
По категоричен начин наредбата вменява представянето на посочените документи в
задължение на водачите, а не на техните работодатели, поради което и
възраженията, наведени в този смисъл в жалбата са неоснователни. Именно в
тежест на жалбоподателя е било да представи при поискване двата документа -
товарителница и попълнен пътен лист, следователно той е следвало да се снабди с
документите, преди да започне работата.
Съдът намира за неоснователен и
изложения в жалбата и в писмените бележки довод, че извършвания от М. превоз
попадал в изключението на разпоредбата на чл. 89 т. 2 изр. от ЗАвПр последно, а
именно: "...... с изключение на случаите при придвижване на
превозно средство без товар на територията на Република България до товарен
пункт, като част от международен превоз", като се твърди, че извършвания
от жалбоподателя превоз бил част от международен превоз. Действително
разпоредбата на чл. 89 т. 2 изр. от ЗАвПр последно допуска такова изключение,
но закона е категоричен, че това изключение касае само придвижване на превозно
средство без товар на територията на Република България до товарен пункт, като
от доказателствата по делото се установява, че конкретния случай не е такъв и
това изключение не е приложимо. В конкретния случай е имало превоз на товар,
което е категорично установено по делото. В този смисъл съдът намира, че не е
допуснато соченото процесуално нарушение на правилата на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН.
Неоснователен е и изложения в
жалбата и писмените бележки довод, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като в нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 10 от ЗАНН в
процесното НП не бил посочен съдът, пред който наказателното постановление
подлежи на обжалване. От приложения по делото оригинал на процесното НП е
видно, че в същото е отразено, че постановлението може да се обжалва чрез
наказващия орган пред районния съд по местоизвършване на нарушението по реда на
ЗАНН. Вярно е, че не посочен конкретния съд (ВТРС), но след като жалбоподателя
е обжалвал процесното НП по реда и в срока по чл. 59 от ЗАНН пред компетентния
съд и жалбата му е разгледана, то в никакъв случай не може да се твърди, че е
нарушено правото му на защита по какъвто й да е начин. Съдът констатира и липса на основания за приложение на чл. 28
от ЗАНН, предполагащ маловажност на деянието, доколкото последното е формално,
което не предполага като функция, настъпването на някакви последици. В
конкретния случай, няма данни санкционираният водач изобщо да е имал пътен
лист, който да представи. Наказващия орган е изложил в НП макар и кратки мотиви
относно неприложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай. Конкретното
нарушение се извършва единствено чрез бездействие и попада под хипотезата на
т.нар. формални нарушения, които ex lege се санкционират. Липсата или наличието на общественоопасни
последици и недопускането на други нарушения от водача до настоящия момент са
ирелевантни в случая, като посочената норма е създадена с цел да дисциплинира
задължените субекти, като осъществяването на деянието и санкционирането му е
необходимо да се преценява с оглед значимостта на обществените отношения, чието
гарантиране се цели от законодателя.
По отношение на наложената
санкция, в разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози,
изрично е установен размера на наказанието "Глоба" – 500 (петстотин)
лева при такова нарушение, т.е. същото е определено в случая от наказващия
орган към предвидения в закона точен размер
и не може да бъде намалявано или увеличавано. Наложеното наказание е съответно
на извършеното нарушение и с размер необходим за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
С оглед на гореизложените
съображения съдът счете, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0000061 от 25.02.2019 год., издадено от
Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" – гр. В. Търново,
с което на Н.Х.М. с ЕГН **********,***, за извършено от него нарушение по чл. 89
т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 год. на МТ, на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 93 ал. 2 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 500 (петстотин) лева – като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(
Емил Бобев )