№ 434
гр. Дупница, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20251510100720 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.
Образувано е по предявени от ищцата К. К. С. срещу ответника „Кредит
Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на следните суми:
- сумата от 2175.59 лева – главница;
- сумата от 677.89 лева – възнаградителна лихва;
- сумата от 239.33 лева – мораторна лихва за периода от 05.07.2011г. до
27.08.2012г.;
- сумата от 61.86 лева – държавна такса;
- сумата от 100.00 лева – юристконсултско възнаграждение,
за които суми срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от 23.10.2012г. по
ЧГД № 2268/2012г. по описа на РС – Дупница, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20127430401228/2012г. по описа на ЧСИ ***, а впоследствие и
изпълнително дело № 20257440400136/2025г. по описа на ЧСИ ***.
В ИМ се твърди, че процесните суми са погасени по давност. Прилага писмени
доказателства, които като относими към предмета на делото следва да бъдат приети.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, в който се излагат съображения за оспорване
основателността на предявения иск. Излага съображения, че поради неизпълнение на
задължения на ищца по сключен договор за кредит с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД с № PLUS-01484300 срещу същата и издаден изпълнителен лист от
23.10.2012г. по ЧГД № 2268/2012г. по описа на РС – Дупница. Твърди, че приложимата
давност не е изтекла, тъй като същата e била прекъсвана многократно в хода на
образуваните изпълнителни дела. С оглед изложеното моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
1
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с
правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК длъжникът може да оспори
изпълнението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след
приключване на съдебното дирене. В настоящия случай ищцата се позовава на изтекла
погасителна давност за паричното задължение по изпълнителния лист от 23.10.2012г.
по ЧГД № 2268/2012г. по описа на РС – Дупница /л. 2 от приложеното изп. дело №
20127430401228/2012г. по описа на ЧСИ *** /.
С изпълнителния лист от 23.10.2012г. ищцата е осъдена да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД следните суми: сумата от 2175.59 лева – главница;
сумата от 677.89 лева – възнаградителна лихва; сумата от 239.33 лева – мораторна
лихва за периода от 05.07.2011г. до 27.08.2012г.; сумата от 61.86 лева – държавна
такса; сумата от 100.00 лева – юристконсултско възнаграждение.
Предмет на така предявените искове е установяване със сила на пресъдено
нещо между страните, че не съществува задължението на ищцата да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД следните суми: сумата от 2175.59 лева –
главница; сумата от 677.89 лева – възнаградителна лихва; сумата от 239.33 лева –
мораторна лихва за периода от 05.07.2011г. до 27.08.2012г.; сумата от 61.86 лева –
държавна такса; сумата от 100.00 лева – юристконсултско възнаграждение, за които
суми срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от 23.10.2012г. по ЧГД № 2268/2012г.
по описа на РС – Дупница, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20127430401228/2012г. по описа на ЧСИ ***, а впоследствие и изпълнително дело №
20257440400136/2025г. по описа на ЧСИ ***.
В тежест на ищцата, съобразно твърденията й е да докаже факта на
погасяването на процесните суми по давност като в случая следва да установи
началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за
който е текла. При установяване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да
докаже спирането или прекъсването на давността.
Във връзка с така разпределената доказателствена тежест следва да се вземат
предвид следните съображения, свързани със специфичния характер на
производството по чл. 439 ГПК:
Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу
него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК.
След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за
съществуване на вземането по чл. 422 ГПК. Ако възражение не бъде подадено в
предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което
установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила. Изпълнителният
лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно
изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Оспорването на вземането след
влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по
чл.424 ГПК: при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до
изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 ГПК или с които не е могъл
да се снабди в същия срок. Това производство има характеристиките на извънредния
способ за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Длъжникът
2
оспорва вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение, а не съдебно решение,
ползващо се със сила на пресъдено нещо, поради което и производството е специално.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Нормата на чл.439, ал.1 ГПК следва да се
тълкува във връзка с хипотезите по чл.439, ал.2 ГПК, т.е. фактите следва да са
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК заповедите за
изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила за разликата от
несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./. Затова разпоредбата на
чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо
че съдебно дирене не се провежда.
При всички положения обаче неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК,
оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на
вземането дават стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се
преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 ГПК или чл.439
ГПК /в този смисъл е и Определение № 956 от 22.12.2010г. по т. д. № 886/2010г., т. к.,
І т. о. на ВКС/.
В случая ищцата твърди, че процесните суми, предмет на издадения
изпълнителен лист са били погасени по давност в хода на образуваните изпълнителни
дела. В тази връзка следва да се посочи, че между страните е безспорно установено
обстоятелството досежно липсата на депозирано от наследодателя на ищците
възражение по реда на чл. 414 ГПК.
В тази връзка следва да се вземе предвид следното:
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на
която вземането е станало изискуемо.
В настоящия случай вземането е установено с разпореждане, постановено по
реда на чл. 410 ГПК, като съобразно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД вземането се
погасява с изтичане на петгодишната давност. Следователно давността започва да тече
от 23.10.2012г. – датата на издаване на изпълнителния лист.
Във връзка с изложеното следва да се съобрази и следното:
Доколкото не са ангажирани доказателства кога издадената заповед по чл. 410
ГПК е влязла в сила, то следва да се приеме, че давността започва да тече от
23.10.2012г. – датата на издаване на изпълнителния лист.
В настоящия случай е налице следното специфично обстоятелство, което се
установява от представените по делото писмени доказателства – въз основа на
издадения процесен изпълнителен лист са образувани 2 изпълнителни дела: от 2012г. и
от 2025г.
Видно от приложеното към настоящото дело изпълнително дело №
20127430401228/2012г. по описа на ЧСИ *** се установява, че на 17.12.2012г. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е депозирал молба за образуване на изпълнително
дело /л. 1/ като в самата молба не е посочен конкретен изпълнителен способ, който се
иска да бъде приложен спрямо длъжника.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че съгласно задължителните
3
постановки на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013г., ОСГТК, давността се прекъсва едва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. В тази връзка следва да се
посочи, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно чл. 116, б. “в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. В ТР изрично е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд.
В настоящия случай видно от представената покана за доброволно изпълнение
от 09.01.2013г. /л. 5 от изпълнително дело № 20127430401228/2012г. по описа на ЧСИ
***/ се установява, че е наложен запор върху трудово възнаграждение и МПС като
същевременно е насрочен и опис на движими вещи на 28.02.2013г.
Представена е и молба от ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД за
конституирането му като взискател предвид сключения договор за цесия с
първоначалния взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. С постановление от
25.08.2015г. /л. 17 от изпълнително дело № 20127430401228/2012г. по описа на ЧСИ
***/ ЧСИ Христова е конституирала ответника като взискател.
Депозирана е молба от ответника от 24.10.2016г. с искане за налагане на
възбрани върху недвижими имоти на длъжника /л. 34 от изпълнително дело №
20127430401228/2012г. по описа на ЧСИ ***/.
Депозирана е молба от ответника от 16.06.2017г. с искане за налагане на запор
4
върху банковите сметки на длъжника /л. 55 от изпълнително дело №
20127430401228/2012г. по описа на ЧСИ ***/.
Със запорно съобщение от 19.06.2017г. е наложен запор /л. 56 от Депозирана е
молба от ответника от 24.10.2016г. с искане за налагане на възбрани върху недвижими
имоти на длъжника /л. 34 от изпълнително дело № 20127430401228/2012г. по описа на
ЧСИ ***/.
Депозирана е молба от ответника от 31.10.2019г. с искане за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника /л. 75 от изпълнително дело №
20127430401228/2012г. по описа на ЧСИ ***/.
С постановление от 13.01.2025г. изп дело 20127430401228/2012г. по описа на
ЧСИ *** е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /л. 82 от
20127430401228/2012г. по описа на ЧСИ ***/.
С молба от 03.02.2025г. ответникът е поискал образуване на ново
изпълнително дело срещу ищеца като молбата е поискано налагане на запори върху
банковите сметки на длъжника /л. 2 от приложеното изпълнително дело №
20257440400136/2025г. по описа на ЧСИ ***/.
С оглед изложените съображения настоящият състав следва да прецени дали
вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност. Последното
изпълнително действие по изпълнително дело № 20127430401228/2012г. по описа на
ЧСИ *** е извършено на 31.10.2019г., когато е депозирана молба от ответника от
31.10.2019г. с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника /л. 75 от изпълнително дело № 20127430401228/2012г. по описа на ЧСИ
***/. Впоследствие едва на 03.02.2025г. ответникът е поискал образуване на ново
изпълнително дело срещу ищеца като молбата е поискано налагане на запори върху
банковите сметки на длъжника /л. 2 от приложеното изпълнително дело №
20257440400136/2025г. по описа на ЧСИ ***/. Следователно в периода от 31.10.2019г.
до 03.02.2025г. няма извършено нито едно изпълнително действие.
Предвид гореизложените съображения предявените искове са основателни и
доказани.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски в полза на ищеца в размер на 287.18 лева
– заплатена държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв. следва да се присъди в полза на
адв. В. В. Ч. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
5
Предвид изложените съображения, РС – Дупница, IV състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, предявени от К. К. С., с ЕГН **********, с адрес:
с. ***, ул. *** срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с ЕИК
*********, с адрес: гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, че К. К. С. не дължи
следните суми: сумата от 2175.59 лева – главница; сумата от 677.89 лева –
възнаградителна лихва; сумата от 239.33 лева – мораторна лихва за периода от
05.07.2011г. до 27.08.2012г.; сумата от 61.86 лева – държавна такса; сумата от 100.00
лева – юристконсултско възнаграждение, за които суми срещу ищцата е издаден
изпълнителен лист от 23.10.2012г. по ЧГД № 2268/2012г. по описа на РС – Дупница,
въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20127430401228/2012г. по
описа на ЧСИ ***, а впоследствие и изпълнително дело № 20257440400136/2025г. по
описа на ЧСИ ***.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с ЕИК *********,
с адрес: гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21 да заплати на К. К. С., с ЕГН
**********, с адрес: с. ***, ул. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 287.18
лева – разноски за производството пред РС – Дупница.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с ЕИК *********,
с адрес: гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21 да заплати на адв. В. В. Ч. от САК
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6