Решение по дело №229/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 518
Дата: 16 ноември 2022 г.
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20223100900229
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 518
****, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20223100900229 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от Б. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ****, чрез адвокат
Д. И. Д. от АК - Добрич, срещу „Застрахователно дружество Евроинс" АД, със седалище гр.
София, с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца сумата от 48394.74 лв., представляваща стойността на причинени
имуществени щети по лек автомобил „Ауди А8" с per. № * **** **, вследствие на настъпило
на 06.11.2021г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 1814.79 лв., съставляващо размера на
законната лихва, изчислена върху неизплатената сума от 48394.74 лв. за периода от
02.12.2021г. (датата на извършеното от ответника частично плащане в размер на 10845.19
лв.) до 12.04.2022г.
В исковата молба се твърди, че на на 06.11.2021г. Б. С. Д. е предоставила
собствения си лек автомобил „Ауди А8" с per. № * **** ** на П.Б. Д., който е управлявал
автомобила около 10.30 ч. в ****, ж. к. „Младост" 1 по бул. „Сливница" в посока към бул.
„Янош Хунияди". По локалната улица се движил лек автомобил „Форд Фюжън" с per. № *
**** **, управляван от С. Х. Т., който предприел маневра завой наляво по бул. „Сливница"
в посока към бул. „Република", без да пропусне движещия се по пътя с предимство лек
автомобил „Ауди А8", в резултат на което е настъпило ПТП с причинени материални щети
по двата автомобила.
Бил съставен АУАН №****** на С. Х. Т. за извършено нарушение на чл. 50, ал. 1
от ЗДвП и протокол за ПТП № 1823773/06.11.2021г. по описа на сектор „Пътна Полиция"
към ОД на МВР ****. Сочи се, че лекият автомобил „Форд Фюжън" с per. № * **** ** по
време на настъпване на процесното ПТП е имал валидно сключена застраховка
„Гражданскаотговорност" в „Застрахователно дружество Евроинс" АД за периода от
05.05.2021г. до 04.05.2022г.
1
По молба на ищцата било образувано обезпечително производство по ч.гр.д. №
16816/2021г. по описа на PC - Варна, 7 ми състав, по което била назначена и приета
автотехническа експертиза. Съобразно заключението вследствие на възникналото ПТП по
лекия автомобил марка „Ауди А8" са били нанесени следните повреди: счупени бленда; 4
броя държачи; свързващ елемент; капаче; опора; щанга задна ос; 2 броя скоби за брава;
плафон за регистрационен номер; палец; сензор; комплект сензори за предпаздване; 4 броя
въздуховоди; челно стъкло; арматурно табло; скоба; придържаща пружина, гел за „Rain
sensor"; 2 броя въздушни възглавници; свързващ елемент; предна маска; подкалник; калник;
фар; решетка радиатор; решетка въздуховод; водач предна броня; греда предна броня;
решетка; държач; 2 броя панти за капак; кондензатор климатик; интеркулер;
рециркулационен радиатор; спойлер; 2 броя декоративни лайсни; броня; планка; носач;
пиропатрон за защита на пеше; 4 броя предпазни колана; 2 броя опори; 2 броя табели;
броня; облицовка; нит; защитен профил на праг; рог; талебка; 3 броя защити от удари;
преден капак; спойлер; 2 броя планки; нарушено лаково покритие. За възстановяването на
автомобила в състоянието от преди произшествието са необходими още почистващ
препарат; апликатор за почистване; двукомпонетно лепило; тел за отД.е на стъкла;
охлаждаща течност концентрат; дестилирана вода 1 л; фреон R1234YF 1 кг и масло за
компресор, боя и материали, а също така и труд, свързан с извършването на
възстановителните дейности, включително и с необходимата специализирана техника.
Видно от заключението е определена стойност на необходимите възстановителни дейности е
в размер на 59239.93 лв.
Относно механизма на настъпване на ПТП се твърди, че сблъсъкът на двете
МПС-та по време на движение е настъпил поради отнемане предимството на лекия
автомобил „Ауди А8" при извършване на ляв завой от лекия автомобил „Форд Фюжън".
Сочи се, че според приетото заключение на вещото лице в производството по чл. 207 от
ГПК, установеният механизъм за настъпване на ПТП е в причинно - следствена връзка с
описаните щети на лекия автомобил „Ауди А8" с per. № * **** **.
На 02.12.2021г. „Застрахователно дружество Евроинс" АД е заплатило на ищцата
сумата от 10845.19 лв., поради което в настоящото производство се претендира сума в
размер на 48394.74 лв., представляваща разлика между изплатената сума и определения
размер на обезщетение съгласно извършената оценка на щетите по лекия автомобил „Ауди
А8" с per. № * **** ** в производството по ч. гр. д. № 16816/2021г.
Твърди се, че ответното дружество дължи и обезщетение за забава в размер на
1814.79 лв., съставляващо размера на законната лихва изчислена върху неизплатената сума
от 48394.74 лв. за периода от 02.12.2021 г. (датата на извършеното от ответника частично
плащане в размер на 10845.19 лв.) до 11.04.2022г.
С допълнителната искова молба се оспорват направените в отговора възражения
за съпричиняване и за неустановеност на механизма на ПТП, като се отправя искане да
бъдат приети за ненуждаещи се от доказване фактите, които ответната страна не оспорва в
отговора.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Застрахователно дружество
Евроинс" АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание
и размер. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение относно процесния
автомобил, действащо през периода на ПТП, предявената извънсъдебна претенция и
стойността на ремонта на автомобила в официален сервиз. Оспорва се механизма на ПТП,
като се сочи, че ПТП е настъпило поради предприетото от лекия автомобил „Ауди А8"
изпреварване на колона от коли без добра видимост и с превишена скорост. В евентуалност
се релевира и възражение за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил „Ауди
А8" в размер не по-малко от 50%. С допълнителния отговор се поддържат направените с
отговора възражения относно механизма на настъпване на ПТП, както и за съпричиняване
2
от страна на водача на лекия автомобил „Ауди А8".
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:
Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните
факти: застрахователно правоотношение за процесния лек автомобил, предявената
извънсъдебна претенция, по която ответното дружество е извършило плащане в размер на
10845,19 лв., факта, че стойността на ремонта на процесния автомобил в официален сервиз
възлиза на 48394,74 лв., след приспадане на извършеното плащане.
Като доказателство по делото са приети констативен протокол за ПТП от
06.11.2021г., акт №542553 от 06.11.2021г. и наказателно постановление №21-0819-004917 от
23.11.2021г., видно от което на С. Т. е наложена глоба за нарушение по чл.179, ал.2,
вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.
Представени са по делото молба от Б. С. Д. до „ЗД ЕВРОИНС" АД за изплащане
на обезщетение за имуществени вреди и уведомление от 08.11.2021г., с което представят
списък на необходимите документи, които да се представят към претенцията. Представено е
също преводно нареждане за превод на сума в размер на 10845,19 лв. от „Застрахователно
дружество Евроинс" АД в полза на Б. С. Д. с основание ******
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа
експертиза процесното ПТП е настъпило на 06.11.2021г. в гр.Варна, на бул.“Сливница“, в
района на кръстовището с ул.“Атанас Стоев“, в светлата част на денонощието. По
бул.“Сливница“ направо в посока към бул.“Ян Хуняди“ в дясната пътна лента се движел лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. №*****, управляван от П.Б. Д.. Пътят е
обозначен като път с предимство. Пред автомобила Ауди в същата лента се движел лек
автомобил, който подал светлинен сигнал за завой надясно и Ауди преминал в лявата пътна
лента, за да го заобиколи, при което настъпило ПТП с лек автомобил „Форд Фюжън" с per.
№ * **** **, извършващ ляв завой от ул. “Атанас Стоев“, при наличие на пътен знак „Стоп“.
Преди удара лекият автомобил Ауди е изменил траекторията си надясно в опит за
спасителна маневра, но удар е настъпил между предна лява част на предната броня на Ауди
и задната част на задна лява врата на Форд. След първоначалния удар са пострадали и други
части и детайли на автомобила. Скоростта на автомобила Ауди в момента на удара не може
да се определи, по показания на водача скоростта му преди ПТП е била около 50 км/ч,
опасната зона на автомобила при тази скорост е 30,63м. В момента на навлизане на Форд на
бул.“Сливница“, Ауди е отстоял на 51,81м от мястото на удара по траекторията си на
движение – вероятно все още е бил в дясната лента на движение, единствената възможност
за водача на Ауди да предотврати ПТП е да предприеме аварийно спиране в момента, в
който Форд навлиза на бул.“Сливница“.
По искане на ответната страна като свидетел е разпитан С. Х. Т., без дела и
родство със страните. От показанията на свидетеля се установява, че е бил водач на „Форд
Фюжън". Преди да предприеме ляв завой, се огледал, видял една червена кола в дясната
лента, която все още била далече, на 50 – 6-м, предприел маневра, но се сблъскал с друга
кола, която явно се е движила зад червената кола. Вече бил почти излязъл от лентата и
3
тогава бил ударен
По искане на ищцовата страна като свидетел е разпитан П.Б. Д., без дела и
родство със страните. От показанията му се установява, че е бил водач на лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А8“. В показанията си свидетелят заявява, че преди ПТП е шофирал
по бул.“Сливница“ преди Мебелна палата, в дясната лента. Автомобилът отпред завивал
надясно, поради което той предприел маневра в лявата лента. С периферното си зрение
между Мебелна палата и блоковото пространство видял как водачът на „Форд Фюжън"
изобщо не спрял на стопа, направо преминал и излязъл пред него на около 5-6м. Свидетелят
опитал да избегне удара, но не успял и ударил другия автомобил в задна лява гума.
По искане на ищцовата страна като свидетел е разпитан и Б.Д. К., без дела и
родство със страните. От показанията му се установява, че преди ПТП е шофирал по същия
път, две коли след „Ауди“, поради което видял как настъпило ПТП в лявата лента между
лекия автомобил „Ауди“ и „Форд Фюжън", който извършвал ляв завой. Свидетелят заявява,
че е видял как водачът на „Форд Фюжън" не спрял на стопа и изскочил пред „Ауди“.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава
на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за
осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка
“гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за
забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /ДВ бр.102/2015г., в сила от 01.01.2016г./
законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” към процесната дата между собственика на „Форд Фюжън" с per. № * ****
4
** и „Застрахователно дружество Евроинс" АД не е спорно между страните. През процесния
период водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката
“гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да
предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна
застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
Факта на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие не е
спорен между страните и се установява посредством приетия като доказателство и
неоспорен от страните в процеса официален удостоверителен документ – констативен
протокол за ПТП. Видно от акт №542553 от 06.11.2021г. и наказателно постановление №21-
0819-004917 от 23.11.2021г. на водача на „Форд Фюжън" С. Т. е наложена глоба за
нарушение по чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.
С оглед изясняване механизма на настъпване на ПТП, по делото е изслушано и
заключение на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
приема като дадено обективно, компетентно и безпристрастно и кредитира в цялост.
Съобразно заключението на вещото лице ПТП е настъпило вследствие на това, че водачът
на „Форд Фюжън" е предприел маневра ляв завой, при което е отнел предимството на лек
автомобил „Ауди“, движещ се по път с предимство.
Въз основа на така изложеното заключение се налага извода, че водачът е
нарушил задължението си по чл.50, ал.1 от ЗДвП на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по
пътя с предимство. Изложените изводи мотивират обосновано становище за противоправния
характер на поведението на водача на лекия автомобил, който е излязъл на път с
предимство, без да пропусне движещото се по него МПС, с което е осъществил нарушение
на чл.50, ал.1 от ЗДвП.
При установяване факта на извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, на доказване подлежат причинените имуществени вреди и техния
размер, както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени,
тъй като обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото имущество. За
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество, т.е. по пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество - чл. 400, ал.1 от КЗ, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400,
5
ал.2 от КЗ.
В случая не е спорно между страните, че стойността на ремонта на процесния
автомобил в официален сервиз възлиза на 59239,93 лв., както е установено в хода на
проведеното производство с правно основание чл.207 от ГПК. След приспадане на
извършеното плащане остатъчната стойност е в размер на 48394,74 лв.
Въведено е с отговора по чл.367, ал.1 от ГПК възражение от ответника за
съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в шофиране с превишена,
евентуално несъобразена скорост, с което се е поставил в невъзможност да предотврати
сблъсъка чрез спиране. Съобразно последователно формираната практика на ВКС по реда на
чл. 290 ГПК, приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
В случая от събраните доказателства не се установява по безспорен начин
скоростта, с която се е движил лекият автомобил „Ауди“ преди ПТП. Единствените данни за
скоростта произтичат от показанията на водача, който заявява, че е шофирал с около 50км/ч.
Като се има предвид неговата заинтересованост от изхода на делото, показанията му следва
да се ценят при условията на чл.172 от ГПК, но липсват други ангажирани доказателства, от
които да се направи безспорен извод за шофиране с превишена скорост. Същевременно от
показанията на самия водач се установява, че е видял как „Форд Фюжън" не е спрял на знак
„Стоп“, тоест го е възприел още преди да навлезе в завоя. Според заключението на вещото
лице в момента на навлизане на „Форд Фюжън" на бул.“Сливница“, „Ауди“ се е намирал на
около 51,81м от мястото на удара. Доколкото опасната зона за спиране на автомобил „Ауди“
със скорост 50 км/ч е 30,63м, водачът на „Ауди“, след като е възприел завиващия автомобил,
е имал възможността да спре или да намали скоростта достатъчно, за да се предотврати
сблъсък. Като не е намалил скоростта, шофьорът на „Ауди“ е осъществил нарушение на
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, предвиждаща, че водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
При така събраните данни по делото съдът приема, че с поведението си водачът
на пострадалия автомобил също е допринесъл за настъпване на ПТП, като не е предприел
действия по намаляване на скоростта или спиране, въпреки че е възприел възникналата
опасност на пътя, поради което и възражението за съпричиняване е основателно.
Съобразявайки завишената отговорност, която водачът носи при управлението на МПС, съдът
определя съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на 1/3.
Въз основа на така приетото за основателно възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на пострадалия автомобил, дължимото
обезщетение в размер на възстановителната стойност след приспадане на платената от
застрахователя сума следва да бъде намалено с 1/3, тоест възлиза на 32263,16 лв.
С оглед на това и предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважено и
искането за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени
вреди. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
6
обезщетение за забава към увредения, което се покрива от застрахователя на основание
функционалната отговорност. С разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 494, т.10 от
действащия Кодекс на застраховането /в сила от 01.01.2016г./, приложим спрямо
настоящото застрахователно правоотношение, е ограничена функционалната отговорност на
застрахователя за дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията
за неимуществени и имуществени вреди до лихви за забава на застрахования, считано от по-
ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3 от КЗ). В случая се претендира законната лихва
от по-късна дата, а именно когато е извършено плащане от застрахователя - 02.12.2021г. до
12.04.2022г., поради което претенцията се явява основателна. По размер дължимото
обезщетение за забава се установява чрез изчисление посредством лихвен калкулатор в
размер 1182,98 лв.
Предвид изхода от спора разноски се дължат на страните съобразно уважената
част от предявените искове на ищеца и отхвърлената част – на ответника. В съответствие с
отправеното искане и представените доказателства за плащане, както и съобразно уважената
част от иска в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдена
сумата 3613 лв. Възражението за прекомерност, своевременно релевирано от ответната
страна, се явява неоснователно с оглед сходството на претендираните размери на адв.
възнаграждения с минималните съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г.
Ответникът е представил списък по чл.80 от ГПК с описани разноски - внесени
депозити за вещо лице и за призоваване на свидетел общо 240 лв., с оглед на отправеното
искане следва да му бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв.
Съобразно изхода от спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени 180 лв.
пропорционално на отхвърлената част от предявените искове.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432 КЗ вр. чл.45 и 86 ЗЗД ЗАД „Застрахователно дружество
Евроинс" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Б. С. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес ****, сумата от 32263,16 лв. /тридесет и две хиляди двеста
шестдесет и три лева и 16 ст./, представляваща стойността на причинени имуществени щети
по лек автомобил „Ауди А8" с per. № * **** **, вследствие на настъпило на 06.11.2021г.
ПТП, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 1814.79 лв., представляващо обезщетение за
забава върху главницата за периода от 02.12.2021г. до 12.04.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница до претендирания размер от 48394.74 лв., както и иска за обезщетение за забава до
претендирания размер от 1814,79 лв.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Б. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ****,
сумата 3613 лв., представляващи разноски в производството съобразно уважената част от
7
предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗА.

ОСЪЖДА Б. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ****, ДА ЗАПЛАТИ на
„Застрахователно дружество Евроинс" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата
180 лв., представляващи разноски в производството съобразно отхвърлената част от
предявените искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8