Р Е
Ш Е Н
И Е № . . . .
гр. Велинград, 29.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД,
V-ти граждански състав, в публично заседание на шестнадесети юли през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА
КОЦЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 1376 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба
на ищеца С.Н.М., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв.Марин Попов от САК,
със съд.адрес ***“, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.”Хан
Аспарух” №35.
Предявени са ОСИ с правно основание чл.31,
ал.2 от ЗС- за осъждане на ответника да заплати сумата от 1800лв.,
представляваща обезщетение за периода от 01.03.2015г. до 31.05.2015г. за
ползването на собствените на ищеца 2/3 идеални части от съсобствения между него
и ответника имот, представляващ
им.пл.№7696 от кв.424 по плана на гр.Велинград, целия с площ от 2729кв.м.,
разположен в двора на Основно училище „Георги Бенковски”, както и сумата от
547,40лв. – лихва за забава за периода от 21.12.2016г. до датата на и.м. –
27.12.2019г., ведно със законната лихви върху главницата от подаване на искова
молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че с
влязло в сила решение на ОС- Пазарджик от 14.06.2001 г. по гр. д. № 633
по описа за 2001г. ищцата била призната за съсобственик на 2/3 идеална част от
имот, възстановен по силата на ЗВСОНИ, намиращ се в гр. Велинград и
представляващ парцел № 424 с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения
регулационен план на гр. Велинград. Същият имот бил идентичен с имот пл. №
7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на града.
Ищцата и Община Велинград били съсобственици именно в тази част от процесния
имот, попадаща в двора на училище „Георги Бенковски“, като С.М. притежавала 2/3
идеални части от процесния имот, а останалата 1/3 идеална част от парцела
принадлежала на ответника - Община Велинград. От момента на възстановяване на
собствеността до настоящия момент, имотът се ползвал за училище, като в него
бил разположен дворът на ОУ “Георги Бенковски”. В случая Община Велинград била
предоставила съсобствения й с ищцата недвижим имот на училището в изпълнение на
функцията си да обезпечи достъпа до образование на гражданите на територията на
общината и това било законово вменено задължение на общината, в изпълнение на
което е предоставен имотът за ползване на училището. От това следвало, че става
дума за лично ползване на имота от Община Велинград. Предоставяйки процесния
имот за използване от училището, Община Велинград задоволила потребностите на
населението и изпълнила задълженията си свързани с образованието на
населението. Същевременно лишила ищцата от възможността свободно да използва
собствеността си, поради което на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС й дължала
обезщетение.
Настоява се на това, че ответникът -Община
Велинград многократно бил канен да заплати обезщетение за ползването на имота,
без такова да е било получавано. Това принудило ищцата да подаде искова молба
(служеща и като покана за изпълнение) за заплащане на обезщетение за ползването
на имота, на основание чл.31, ал. 2 от ЗС, за период до 16.07.2003г. С влязло в
сила решение на ВКС № 14/07 от 27.02.2007 г., по гр. д. № 2776 по описа за
2005г. (първо обезщетително производство), ответникът бил осъден да заплати
претендирайото обезщетение за лишаването от ползата на съсобствения имот за
съответния период. В решението си ВКС изложил подробни мотиви относно пасивната
легитимация на общината да отговаря по предявения иск, които аргументи имали
сила и към настоящото производство. В решението било взето предвид, че
съсобствения на страните по делото имот се ползва от друг самостоятелен субект
- общинско начално училище, но ВКС приел, че ответната община като съсобственик
на имота е допуснала същият да бъде използван за задоволяване на специфичните
образователни цели на самата община, което е в унисон с нейните нужди, и
фактически общинската собственост се ползва съобразно задачите на местното
самоуправление в сферата на образованието: “Вярно е, че училището е
самостоятелно юридическо лице, но като общинско такова, то е на издръжка на
общинския бюджет и предоставяйки му процесния имот за ползване общината
задоволява една своя потребност от образователни нужди за населението си. ”.
Доколкото имало известен спор в съдебната
практика относно тълкуването на чл.31 от ЗС, то с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 7/2012
г. от 02 ноември 2012 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния
касационен съд, се изяснил въпроса.
Твърди също, че след края на производството
по делото и продължаващия отказ на общината да заплаща обезщетение, каквото
искане ищеца депозирал многократно, били образувани три нови искови
производства на същото основание за период до 2008 г. Към настоящия момент ВКС
отклонил исканията за допускане до касация, като решенията по дела 346/2011 и
394/11 и на ПзОС, постановени в полза на ищеца, влезли в сила. По третото
образувано дело, ПзОС постановил решение в полза на ищеца (с изключение на иска за лихва), което
било касирано от ВКС по касационни жалби и на двете страни. След връщане на
делото от ВКС, с Решение № 314 на ВКС от 22.06.2011 г. по гр. д. №1568 по описа
за 2010 г., ПзОС постановил решение в полза на Община Велинград, което било
отменено с Решение № 104 на ВКС от 17.06.2013 г. по гр. д. № 1715 по описа за
2011 г., като съдебният състав постановил решение в полза на ищцата, както
относно главницата, така и относно лихвата за забава (второ обезщетително производство).
Останалите обезщетителни производства, които
завършили със съдебни актове в полза на ищеца били следните: Решение № 252 на
ОС- Пазарджик, от 10.06.2011г. по гр. д. № 346, по описа за 2011г.; Определение
№ 603 на ВКС от 02.05.2012г. по гр. д. № 1585, по описа за 2011г. (трето
обезщетитслно производство); Решение № 268 на ОС - Пазарджик, от 15.06.2011г.
по гр. д. № 394 по описа за 2011г.; Определение № 1298 на ВКС от 04.12.2012г.
по гр. д. № 1597 по описа за 2011г. (четвърто обезщетително производство). Тъй
като въз основа на горните обстоятелства било налице пасивна легитимация на
Община Велинград да отговаря по настоящия иск, и от друга страна, ответникът
продължавал да не заплаща обезщетение за ползването на имота, въпреки
отправените за това редица покани и четири искови молби, за ищцата възникнал правен интерес да иска осъждането
на общината за последващ период, а именно от 01.03.2015 г. до 31.05.2015 г.
Претендиралото обезщетение било в размер на 1800 лв., както и лихва за
съответния период (от 21.12.2016 г. - датата, на която длъжникът е изпаднал в
забава, до 20.12.2019 г. - датата на подаване на исковата молба), която е в
размер на 547.50 лева.
Въз основа на така очертаната обстановка се
иска осъждане на ответника Община Велинград да заплати на ищцата С.М. исковата
сума от 1800 лева за периода от 01.03.2015 г. до 31.05.2015 г на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и изложените
в исковата молба аргументи и приложените доказателства, както и сума в размер
на 547.50 лева, представляваща лихва за забава, изчислена от 21.12.2016 г. до
датата на подаване на исковата молба. Иска се и
присъждане на законната лихва от
датата на завеждане на настоящия иск до заплащането на сумата. Претендира и
разноски.
В определения срок по чл.131 ГПК е постъпил от ответника – Община Велинград чрез
представлявана на юриск. Стефанова. В
отговора си ответната община намира
исковете за напълно
неоснователни, като ги оспорват по основание и по размер и се иска да бъдат
отхвърлен изцяло, по следните съображения: Неоснователно и невярно било
твърдението на ищцата, че по силата на влязло в сила съдебно решение (Решение
от 14.06.2001 г. на ОС Пазарджик по в. гр. д. № 633/2001 г.) на същата са
признати права върху недвижим имот с площ от 2729 кв. м. Неоснователно и
невярно било и твърдението на ищцата, че посочения в диапозитива на цитираното
решение на ОС Пазарджик имот парцел II-2480 от кв. 424 по плана на гр.
Велинград от 1983 г. е идентичен с процесния поземлен имот № 7696. Според
диспозитива на влязло в сила Решение на Окръжен съд Пазарджик, постановено по
в.гр.д. № 633/2001г., на С.Н.М. е признато право на собственост върху 2/3
идеални части от парцел II-2480 от кв. 424, но по плана на гр. Велинград от
1983 г. В плана на гр. Велинград от 1983 г. имало нанесен имот с пл. № 2480,
който бил част от парцел II - за училище (попадащ в южната част на училищния
двор), като части от него попадали в прилежащите улици (южно и източно от
парнела). Площта на този имот била около 1370 кв. м. (изчислени графически но
плана). Следователно, с диспозитива на съдебното решение на ОС Пазарджик на С.Н.М.
са признати 2/3 идеални части от недвижим имот с площ от около 1370 кв. м., а
не от имот е площ 2729 кв. м. При имот с площ от около 1370 кв. м., на 2/3
идеални части съответства квадратура с размер от 913.34 кв. м. Поради това,
изчислено пропорционално на база квадратурата, съответстваща на идеалните части
от признатото (по съдебното решение на ОС Пазарджик) право на С.Н.М., същата не
притежава 2/3 идеални части от имот пл. № 7696. През процесния период част от
процесния имот пл. № 7696 (2 058 кв.м) попадала в УПИ II - за училище, части от
този имот (541 кв.м.) попадали в реализирани съгласно регулацията улици (части
от улица с осови точки 2180. 2182 /ул. „Бялата вода"/ и улица с осови
точки 2182.2188 /ул .„Калъчов мост"/), а други части (1,5 кв. м.) в У ПИ
VI от кв. 347 и (128,5 кв. м.) в УПИ VII от кв.347. Никоя от тези части не се ползвала лично и само от
Община Велинград. Също така и нямало никакво предоставяме от страна на общината
на имота на трети лица за ползване след настъпъването на реституцията, защото
както вече се споменало по-горе. Училището е изградено на това място много
преди това – още през 1966 г.
Освен това, ищцата нямала никакво основание
да претендира обезщетение от Община Велинград, тъй като не са налице законните
предпоставки за това.Община Велинград въобще не е създавала пречки на ищцата да
ползва имота съобразно предназначението му и правата й. Освен това, ищцата по
никакъв начин не е искала да го ползва реално, не е заявявала и подобни
претенции, в т. ч. и такива относими към процесния по делото период. За
процесния период няма искане от ищцата до общината за заплащане на подобно
обезщетение.Процесният имот не се ползва лично от Община Велинград, последната
не го е предоставяла под каквато и да е форма за ползване от грети лица, нито
от имота се получават някакви доходи.Неоснователни са твърденията в исковата
молба, че община Велинград е предоставила процесния недвижим имот за ползване
от училището.Отчужденият през 1950 г. бивш имот пл. № 1344 (от наследодателя на
ищцата) е отреден заедно с други имоти за училище още през 1966г., което е било
вече изградено както към 1992 г. (влизането в сила на ЗВСОНИ), така и към
момента на признаването на собствеността й с решението на ОС-Пазарджик по гр.д.
№ 633 / 2001 г. Това означава, че много преди възстановяването на собствеността
й и преди влизане в сила на реституционния закон, въз основа на който са
признати правата на ищцата, имотът е бил част от отредения за училище парцел.
За ищцата това е заварено при реституцията положение и предназначение, което не
е предизвикано след реституцията едностранно от Община Велинград положение. В
този смисъл, не можело да се твърди (тъй като подобно твърдение е невярно), че
общината е предоставила процесния имот за ползване на училището. В исковата
молба дори не се твърдяла по какъв начин, с какъв акт или действие е
осъществено претендираното „предаване”. Твърденията за предаване са ограничени
до абстрактната им обосновка, изчерпваща се с израза „в изпълнение на функцията
си да обезпечи достъпа до образование на гражданите на територията на общината
”. Неоснователно намира и твърдението в исковата молба, че общината ползва
имота лично, както и община Велинград да е лишила” ищцата „от възможността
свободно да използва собствеността си“. Невярно било и твърдението, че общината
многократно била канена да плаща обезщетение. Такива относими към настоящия
спор и процесен период доказателства нямало.
Твърди, че не било искано реалното ползване
на имота, за което общината не е създавала и не създава никакви пречки на
ищцата. Същата не можела да претендира парично обезщетение, защото не била
лишена или възпрепятствана да ползва мястото съобразно правата си. Хипотетично,
за да се приеме, че съсобственик, който използва сам общата вещ, съобразно
чл.31, ал.1 от ЗС започва да пречи на другите съсобственици, трябва да има
конкретно искане от друг съсобственик да си служи с вещта и това искане да е доведено
до знанието на първия съсобственик. В случая не било налице задължителното
изискване на закона общата вещ да се ползва лично само от единия съсобственик.
Неоснователността на иска се обосновавала още и от факта, че през процесния
период 2058 кв.м. от дворното място попадат в застроеното с училищна масивна
сграда и други обслужващи постройки място. Тези сгради не са съсобствени.
Поради това самото дворно място, попадащо евентуално в двора на това училище,
има качеството на обслужващо сградата, т.е. неговите функции са второстепенни и
такива са били преди и към момента на реституцията.
На самостоятелно основание, следвало да се
има предвид и обстоятелството, че общината нееднократно е полагала и полага
усилия да осигури възможност на г-жа М. да се ползва от имота според правата й
и според предназначението на имота, но ищцата по никакъв начин не проявявала
интерес и реално желание да ползва този имот. Горните съображения изключвали
напълно основателността на претенциите на С.М. за заплащане на обезщетение (по
смисъла на чл.31, ал.2 ЗС) от Община Велинград за процесния период. Ответника е
релевирал и възражение за изтекла погасителна давност.
По тези съображения се иска отхвърляне на
исковете, като неоснователни.
В о.з. ищецът чрез пълномощника си адв.Попов
подържат изцяло исковете си, с подробни съображения в защита.
В о.з. ответникът чрез пълномощника си юриск.Стефанова,
подържа възраженията си с подробни съображения в защита.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от ищеца доводи, както и възраженията на ответника, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят по обстоятелството, че
им.пл.№7696 от кв.424 по плана на гр.Велинград е съсобствен между тях, а и
същото се установява от представените съдебни решения, видно от които е
следното:
С Решение от 14.06.2001 година по гр.дело №
633/2001г. на Окръжен съд Пазарджик , влязло в сила на 13.06.2003г., е прието
за установено по отношение на Община Велинград, че С.Н.М. *** е собственик на 2/3 идеални
части от следния недвижим имот – парцел
ІІ-2480 от кв.424 по действащия план на Велинград от 1983г., като Община
Велинград е осъдена да предаде на С.М., владението върху описания по-горе имот.
Това Решение е вписано в Служба по
вписванията Велинград на 14.04.2009
година.
От скица № 90/18.01.2018г. -презаверена, е
видно по кадастралния план на гр.Велинград, одобрен със заповед
300-4-12/23.032004г. на Агенция по кадастър и регулационния план, одобрен с
Решение 229/04.08.2004 г. на ОС Велинград от имот 7696 в кв.124 с площ от 2 729 дка да е образувано
УПИ II-2480 – училище, както една част от него да попада в улица и друга в УПИ VII-2481, като
регулацията не е приложена и е записан – 1/3 на Община Велинград и 2/3 на С.Н.М.,
като е посочено основанието за това.
Страните не спорят по обстоятелството, че
между тях са водени няколко дела, всичките с предмет присъждане на обезщетение
за ползване на посочения имот за отделни
периоди от време, както твърди ищеца, а и по тях да е осъждан ответника да
заплаща обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за ползването от ответната община на
съсобствения между тях имот представляващ им.№ 7696, попадащ в парцел ІІ-2480-
за училище в кв. 424 по плана на Велинград.
От представените от ответната община
Пълномощно №39/24.07.2009г. и Протокол от 24.07.2009г., в съответствие с
твърденията на ответника се установява да са провеждани срещи във връзка с
евентуалното прекратяване на собствеността между страните и уреждане на
отношенията им в тази връзка, чрез доброволна делба. До това обаче няма данни
да се стигнало, като нито има доказателства нито твърдения за извършена
доброволна делба. От тях се установява също и да са правени от ответника предложения
за замяна на имоти, каквато няма данни да е направена. При което и към момента
все още е съсобствен между страните процесния имот представляващ им.№ 7696,
попадащ в парцел ІІ-2480- за училище в кв. 424 по плана на Велинград. Каквито и опити за прекратяване на
съсобствеността да е правел ответника през 2009г., те нямат връзка с процесния
период, а само доказват, че ищеца е имал интерес от имота си, който не може да
ползва, тъй като попада в двора на училище.
По делото са представени е няколко
писма-покани с изходящи номера от 2015г., в които ответника настоява да не
пречи на М. да използва имота си и да я кани да направи това, по начин да не
пречи на другия съсобственик. Те обаче нямат отношение към процесния период
м.03-м.05.2015г., тъй като са създадени е отправени през м.06. 2015г.
От приетата по делото и неоспорена от
страните комбинирана СТЕ и ССЕ изготвена от в.л.Б., която и съдът кредитира
като компетентна и безпристрастна, се установява следното: 1. дължимото
обезщетение за ползване на процесния имот
през периода 01.03.2015г.-31.05.2015г.
възлиза на сумата от 1934,52лв.
/0,47лв. за ползване на кв. метър и
квадратура за 2/3 ид.части от имота –2058кв.м., определена на база наемна
цена месечно за целия от 967,26лв./.
Освен това видно от ССЕ в нея са изчислени и
лихви за забавено плащане върху определения по-горе размер на обезщетенията по
чл.31,ал.2 ЗС, което за периода от 21.12.2016г. до 20.12.2019г. е в размер на
588,42лв.
Като свидетел на ищцовата страна е разпитана
Директорката на училище Л.З..Същата е установява,че е директор от 17 години и
откакто се водят дела знае,че част от имота ,която се намира до входа на
училището е на ищцата. Свидетелката не може да посочи размера на училищния
двор. Установява, че двора на училището е ограден, има охрана, която допуска
ученици, родители и други лица, ако директора разреши. В двора на училището не
се извършва друга дейност различна от училищната. Специално имота на ищцата се
ползвал за да играят децата и на него имало разположена детска площадка. А ищцата
не ползва никаква част от училищния двор.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна съдът формира и правните си изводи.
Предявените искове са с правно основание чл.
31, ал.2 от Закона за собствеността, за уважаването на които е необходимо да са
налице следните предпоставки –
съсобствена вещ; някой от съсобствениците да ползва вещта лично и по този начин да лишава останалите от ползата ,от която са лишени и
наличие на писмената покана.
В процесния случай се установи наличието и на трите
предпоставки, регламентирани в чл. 31,ал.2 от ЗС – страните по делото са
съсобственици на процесния имот при права 2/3 за ищцата и 1/3 за ответника;
този имот се ползва за училище; ограден е и ищцата няма достъп до него, като
освен това е налице и писмена показа за заплащане на обезщетението. Правото на
собственост на ищцата на 2/3 ид.части от процесния имот е установено с
влязло в сила решение, постановено по гр.дело № 633/2001 година на Окръжен съд
Пазарджик. Ответника – Община Велинград е предоставил ползването на целия имот
на ОУ”Г.Бенковски” Велинград, като е налице и писмена покана до другия
съсобственик – в случая писмена покана е посочената по-горе искова молба до ОС
Пазарджик от 21.07.2003 година, в която изрично ищцата претендира за
обезщетение за ползване на имота.
Относно размера на обезщетението, от което е била лишена ищцата при ползване на
целия имот от ответника, респ. от третото лице за спора, на което е
предоставено ползването, съдът приема заключението на съдебно-икономическата
експертиза, според което за периода
01.03.2015г.-31.05.2015г.,предмет
на иска, е 1934,52лв.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответната страна против исковите претенции. Действително част от имота попада
извън двора на училището, но размера на иска е определен от вещото лице на база
именно площта попадаща в училищния двор от 2058 кв.м. Идентичност между
процесния имот и имота признат за собственост на ищцата в размер на 2/3 ид.ч.
може да се приеме, че установена на база съпоставяне на площта, съседите,
предназначението и начина на ползване на имота описани в съдебното решение на
ПОС по гр.д.№633/2001г.,приложената по делото скица от 18.01.2008г., а и не на
последно място от доказателствата представени от самия ответник с отговора на
исковата молба писма-покани касаещи водена между страните по делото
кореспонденция именно относно имот пл.№7696 част от който попада в УПИ ІІ-за
училище в кв.424 по плана на гр.Велинград /писмо от Общината до ищцата на л.33, л.36 и л.39 от
делото ,например/.
Неоснователно е възражението,че ищцата не е
искала никога реално да ползва имота и ответната страна не е създавала пречки
за това. Съдът приема, че заради конкретния начин на използване на имота
предоставен от Общината на училище „Георги Бенковски“ за ищцата е налице пречка
и пълна невъзможност да ползва частта си от имота и тази пречка е създадена
именно от ответника, който е предоставил ползването на имота на трето лице.
Съдът намира неоснователно направеното от
ответника правопогасяващо възражение за изтекла в негова полза погасителна
давност за вземането на ищеца за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС от 1800лв. за
периода 01.03.2015г.-31.05.2015г. В
случая се касае за парично вземане за обезщетение по чл.31, ал.2 от СК за точно
определени периоди от време. А вземането за въпросното обезщетение се държи за
всеки отделен изтекъл период от време, през който са били налице предпоставките
за заплащането му визирани в чл.31, ал.2 от ЗС. Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане
на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. А съгласно чл.114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението
е възникнало. В случая вземането на ищеца за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС,
респективно задължението на ответника заплащането му възниква в деня следващ
изтичане на периода за който то се дължи, т.е. за обезщетение за м.03.2015г.,
вземането на ищеца възниква на 01.04.2015г. ; за обезщетение за м.04.2015г.,
вземането на ищеца възниква на 01.05.2015г., а за обезщетение за м.05.2015г., вземането
на ищеца възниква на 01.06.2015г. От тези дати до дата на постъпване на искова
молба в съда – 27.12.2019г. са изминали по-малко от 5 години и не е изтекъл
период от 5 години. При което и съгласно чл.110 от ЗЗД след като не е изтекла
петгодишната давност, то и това
вземането на ищеца за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за периода 01.03.2015г.-31.05.2015г.
не погасено по давност и като такова е дължимо.
Що се отнася до възражението за давност за
лихви, съдът намира същото за частично основателно, поради следното: Съгласно
чл.111, ал.1, б.В“ ЗЗД „с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземания
за лихви“. В конкретния случай се установява, че:
По делото ищецът е претендирал 547,50лв. – лихва
за забава за периода от 21.12.2016г. до 20.12.2019г. Искова молба е постъпила в
съда на 27.12.2019г. При което и за три години назад от тази дата или за
периода от 27.12.2016г. до 27.12.2019г.
вземането за лихви не погасено по давност. Погасено по давност е само вземането
за лихви за забава за времето от преди 27.12.2016г. или за периода от
21.12.2016г. до 27.12.2016г.
При така установеното от фактическа страна и
предвид изложените правни съображения, съдът намира, че предявените искове с
правно основание чл. 31,ал.2 от ЗС и чл.86 ЗЗД-
за заплащане на обезщетение в
размер на 1800лв. за периода 01.03.2015г.-31.05.2015г., за това, че съсобственият имот се ползва само
от единия от съсобствениците за училище, е ОСНОВАТЕЛЕН в пълния предявен размер
до колкото се установи дължимото обезщетение за този период да е 1934,52лв. И
тъй като ищеца не е изменил претенциите си по реда на чл.214 ГПК, то следва
да бъде уважен изцяло, като ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД бъде осъдена да заплати на С.Н.М.
*** сумата от 1800 лева - обезщетение по
чл.31, ал.2 от ЗС за периода 01.03.2015г.-31.05.2015г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.12.2019г. /дата на
искова молба, явяваща се и дата на поканата за плащане/ до окончателното
плащане.
По отношение на акцесорната претенция по
чл.86 от ЗЗД, съдът намира следното: Предвид основателност на главния иск и до
колкото се установи по-горе дължимостта на процесното обезщетение да е от първо
число на месеците април, май и юни 2015г., както и да е изтекла и погасителна
давност за задължението за лихви за , то за ответника е възникнало и задължение за заплащане на лихви за забава за периода от 27.12.2016г. до 27.12.2019г. /дата на искова
молба/.
Видно от заключение по ССЕ размерът на
лихвите за забава е определени на база главница от 1934,52лв. и то за периода,
за които са претендирани лихиви за забава. Ето защо и съдът не кредитира
заключение по ССЕ в частта в която е изчислен размер на дължими лихви за
забавено плащане. И тъй като са налице
предпоставките за уважаване на исковете за мораторни лихви, то съда
определятехния размер, съобразно периодите за които се установява да се дължат
такива и вземането не погасено по давност, а именно: лихвата за забава върху
сумата от 1800 лева - обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, за периода на забава от
27.12.2016г. до 27.12.2019г., изчислени от съда с „апис“ калкулатор е в размер
на 548,0 лв. Тъй като ищецът е претендирал
лихви в размер на 547,50лв., а не изменил претенцията си за мораторни лихви по
реда на чл.214 ГПК, то следва иска по чл.86 ЗЗД да бъде уважен изцяло, като
ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД бъде осъдена да заплати на С.Н.М. *** сумата от 547,50лв. –мораторни лихви за
периода от 27.12.2016г. до 27.12.2019г.
Предвид изхода на спора и на основание
чл.78,ал.1 ГПК ищецът има право на разноски, като е представляван от адвокат и
е представил доказателства за направени такива в размер на общо 1322лв., в това
число: 1000лв. за адв.възнаграждение, 122лв. за държавна такса, 200лв. за ССЕ и
призоваване на свидетел.
Ответникът е релевирал възражение по чл.78,
ал.5 от ГПК за намаляване на разноски на ищеца за адв.възнаграждение, поради
прекомерност. Същото съдът намира за основателно, поради следното: Цената на
иска е 2347,40лв. /1800лв.+ 547,50лв./. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ при
цена на иска от 1000лв. до 5000лв., възнагражденията на адвоката са 300 лв. + 7
% за горницата над 1000 лв. При което за тази цена на иска минималното
адв.възнаграждение е в размер на 394,32лв. На следващо място делото не е с
правна или фактическа сложност и усилията на адвоката са концентрирани само в
написване на искова молба, изслушване на СТЕ и разпит на един свидетел. Ето
защо и на ищеца ще се присъдят разноски за адв възнаграждение в размер на 394,32лв.
или общо разноски от 716,32лв. /394,32лв.+ 122лв.+ 200лв./, която сума ще се осъди ответникът да
му заплати.
С оглед изхода от спора ответника няма право
на разноски, а направените от него такива остават за негова сметка.
Мотивиран от горното РС Велинград, V
граждански състав,
Р Е
Ш И :
О С Ъ Ж
Д А
ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух" №
35, да заплати на С.Н.М., с ЕГН**********,***,
със съдебен адрес ***, чрез адв. Мартин
Попов, СУМАТА от 1800.00 лева
/хиляда и осемстотин лева/, представляваща обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС
за периода от 01.03.2015г. до 31.05.2015г. за ползването на собствените на
ищеца 2/3 идеални части от съсобствения между него и ответника имот, представляващ им.пл.№7696 от кв.424 по
плана на гр.Велинград, целия с площ от 2729кв.м., от които 2058 кв.м.
разположени в двора на Основно училище „Георги Бенковски” и попадащи в парцел
ІІ-За училище в кв. 424 по отменения регулационен план на град Велинград, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 27.12.2019г. до окончателното
плащане, както и СУМАТА от 547,50лв. /петстотин четиридесет и седем лева и 50ст./,
представляваща законна лихва за забава върху горното обезщетение за периода от
27.12.2016г. до 27.12.2019г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за лихви за забавено плащане за периода от 21.12.2016г. до 27.12.2019г.,
като погасен по давност.
О С Ъ Ж
Д А
ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух" №
35, да заплати на С.Н.М.,с ЕГН**********,***,
със съдебен адрес ***, чрез адв. Мартин
Попов, СУМАТА от 716,32лв. /седемстотин
и шестнадесет лева и 32ст./ разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от
него да се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)