Р Е Ш Е Н И Е
№ 237
гр.
Хасково, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на шести октомври, през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
при
секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Валентина Радева - Ранчева
от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 814 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Т.
Б. К. от гр. Х., подадена чрез адв. М.П., против Решение №12 от 10.06.2021г.,
постановено по АНД №201 по описа на Районен съд Димитровград за 2021 г.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд било неправилно, поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Сочи се, че неправилно районният съд приел, че няма крайна необходимост в
дефиницията ѝ по чл.13, ал.1 от НК, защото такава не била доказана.
Напротив, при безспорно установената фактическа обстановка, че охранителният
автомобил бил управляван със скорост над разрешената, за което водачът бил
мотивиран от обстоятелството, че по същото време при подаден сигнал за аларма
на охраняван обект изникнала нуждата от предотвратяване на посегателство към
имуществото на трети лица и предотвратяване на евентуално престъпление, то
безспорно била налице крайна необходимост от извършване на противоправното
деяние, а именно – да спаси обществени интереси, което в конкретната обстановка
не могъл да избегне по друг начин. От друга страна, първоинстанционният съд
неправилно приел, че случаят не бил маловажен, тъй като не се наблюдавал нисък
интензитет на обществена опасност в контекста на чл.28 от ЗАНН, без да изложи
мотивите си за този свой извод. В случая се касаело за такъв специален
автомобил на фирмата, който изпълнявал задача по охрана и който формално
допуснал нарушение с превишаване нa скоростта, без да е създал каквато и да е
опасност за останалите участници в движението. Липсвали твърдения и
доказателства дали превишавайки скоростта в конкретния случай се стигнало до
застрашаване на нечий живот или имущество. Твърди се, че в случая се касаело до
очевидно маловажен случай на нарушение, което било напълно формално и било
извършено по причини в интерес на обществото и поради това не следвало да се
санкционира. По изложените съображения се моли да бъде отменено решението на
районния съд и да бъде постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания
електронен фиш, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатски хонорар.
Ответникът, редовно призован, не
изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
Хасково намира решението на Районен съд Димитровград за правилно и
законосъобразно, а жалбата за неоснователна.
Административен съд Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С проверяваното решение състав на
Районен съд Димитровград е потвърдил обжалвания пред него Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, серия К №… на ОДМВР – Хасково, с който на Т. Б. К. – законен
представител на фирма ЕТ „Р.И.С.-999 – Д.К. – Т. Б.“, на основание чл.189,
ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП),
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева, за
извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на дата 27.12.2020 г. в 15.55 часа.
За да потвърди обжалвания електронен
фиш, районният съд е приел, че в конкретния случай се установява извършването
на описаното в него административно нарушение, като е мотивирал изводите си.
Констатирал е, че атакуваният електронен фиш съдържа всички реквизити,
изискуеми по закон – чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдът е обсъдил наведените от
жалбоподателя доводи и е изложил съображения защо приема същите за
неоснователни.
Решението е правилно. Същото е
постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са
възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Предвид правните изводи на съда, фактическите му са
направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
От представените по делото
доказателства е видно, че е спазена процедурата за издаване на електронния фиш.
Извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е
установено и заснето с мобилно по смисъла на §6, т.65 б.“б“ от ДР на ЗДвП автоматизирано
техническо средство.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Настоящата инстанция намира за
правилни изводите на районния съд, че обжалваният електронен фиш съдържа всички
необходими реквизити съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Процесният фиш съдържа
данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата,
срокът, сметката или мястото на доброволното ѝ заплащане.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от
министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, обн. ДВ, бр.36 от 2015г.
(Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата.
В случая се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4, ал.1 от Наредбата, според
която за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на
Българския институт по метрология. Спазването на това изискване се установява
от представения по административната преписка Протокол № 2-53-20 от проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 14.10.2020 г. и Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №10.02.4835. Тези доказателства не са
оспорени и са приети като годни за установяване на посочените в тях факти.
В преписката се съдържа и Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система TFR1-M, №596, за
дата на използване 27.12.2020 г. (задължително изискване на чл.10 от
Наредбата), в който изрично e отбелязано обстоятелството, че ограничението на
скоростта от 50 км/ч. е общо ограничение на скоростта, важимо за мястото на
нарушението – гр. Д., както и посоката на задействане и мястото на контрол. При
така попълнени в протокола данни, по несъмнен начин се потвърждава и визираната
от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
По делото е представен заснетият клип
(снимка), на който освен автомобила, са отразени локацията, включително с GPS
координати, датата и часът на заснемане, заснетата скорост. На снимката ясно се
вижда и заснетото МПС, собственост на касатора.
Неоснователни са възраженията на
касатора, че неправилно районният съд приел, че няма крайна необходимост в
дефиницията ѝ по чл.13, ал.1 от НК, съответно неправилно приел, че
случаят не бил маловажен, като се сочи също, че в случая се касаело за такъв
специален автомобил на фирмата, който изпълнявал задача по охрана.
Касационният жалбоподател обаче не
представя доказателства във връзка с твърдението си, че е действал при условията
на крайна необходимост. Според чл.8 от ЗАНН, не са административни нарушения
деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. В
тази връзка, следва да се отбележи, че съгласно чл.13, ал.1 от НК, не е
общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост
- за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго
лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да
избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни
от предотвратените. Т. е. характерът на извършеното виновно деяние и
представляващо административно нарушение отпада, само ако са налице посочените
в закона предпоставки. В настоящия случай правилно районният съд е приел, че не
се касае до административно нарушение, по отношение на което да е приложим
института на крайната необходимост. Освен разпечатка на сигналите от процесната
дата, липсват данни, че действията са били продиктувани от наличието на
непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане посочения обект. Наред с
това, в чл.91, ал.3 и ал.4 от ЗДвП законодателят изчерпателно е посочил
моторните превозни средства, ползващи специален режим на движение, като с оглед
цитираните норми, правилно районният съд е приел, че автомобилите, с които се
осъществява частна охранителна дейност не са автомобили със специален режим на
движение по смисъла на чл.91 от ЗДвП. Обоснован е и изводът на районния съд, че
случаят не е маловажен.
Касационната инстанция приема, че
нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени
доказателства. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба
от 100 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП вид
и размер на наказанието, и на констатираното превишение на скоростта за
движение.
Решението на районния съд, с което
електронният фиш е потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие
с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №12/10.06.2021 г.,
постановено по АНД №201 по описа на Районен съд Димитровград за 2021 година.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.