Р Е Ш Е Н И Е
Номер
113 Година
28.01.2020 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, Х състав, на двадесет
и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 2831 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.197 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.121, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Е.К.П. с ЕГН: **********,
с постоянен адрес *** против решение № 132/21.10.2019г. на директора на ТД на
НАП гр.Бургас, с което е потвърдено като
правилно и законосъобразно постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с изх.№
С190002-023-0002910/03.10.2019г. издадени от старши публичен изпълнител при ТД
на НАП Бургас. С жалбата се прави искане да се отмени мълчаливото
потвърждаване, като счита постановлението за незаконосъобразно, издадено при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалното правните разпоредби.
Ответникът – Директора на ТД на НАП гр.Бургас,
редовно уведомен, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение и да се потвърди
обжалваното решение.
От събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
С искания за предварително обезпечаване на
задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-02000219002486-039-002/02.10.2019г.
от орган по приходите при ТД на НАП гр.Бургас е поискано да бъдат наложени
мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени
в резултат на ревизията възложена на Е.П., със заповед за възлагане на ревизия
№ Р-02000219002486-020-001/15.04.2019г.. В мотивите на искането е посочено, че
е възложено ревизионно производство с цел установяване на отговорността за
непогасени данъчно-осигурителни задължения декларирани от „Екотермал Строй 1“
ООД, в общ размер на 440 827,29 лева, като размера на отговорността на
ревизираното лице Е.П. ще бъде определен пропорционално на притежаваните от нея
дялове в размер на 33,33% от капитала на дружеството. Очакваният размер на
задълженията, които ще бъдат установени с ревизионния акт е отговорност за ДДС
в размер на главница 72 409,52 лева за и лихви 55 799,58 лева,
изчислени към 01.10.2019г.. Налагането на предварителните обезпечителни мерки е
необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на
задълженията ще бъде невъзможно или значително затруднено.
С постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх.№ С190002-023-0002910/03.10.2019г.
на старши публичен изпълнител, за обезпечавана на бъдещо публично вземане, на
основание чл.121, ал.1 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми
по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление,
находящи се в „Първа Инвестиционна Банка“, „Банка Пиреос България“ АД,
„Централна Кооперативна Банка“, „Юробанк България“ АД и „Банка ДСК“ АД, всички
за сумата от 128 209,10 лева.
Постановлението е връчено на 11.10.2019г.,
видно от приложеното известие за доставяне и е обжалвано по административен ред
с жалба вх.№ 94-Е-198/16.10.2019г., подадена в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК.
С решение № 132/21.10.2019г. на директора на
ТД на НАП гр.Бургас е потвърдено, като правилно и законосъобразно постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№ С190002-023-0002910/03.10.2019г. на
старши публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас. В мотивите на решението е
прието, че постановлението е издадено от компетентен орган, при осъществяване
на възложените му с ДОПК правомощия, в предвидената от закона форма. Извършено
е въз основа на мотивирано искане, като очевидно големия общ размер на
очакваните публични задължения налага предприемането на действия по
предварителното им обезпечаване. Анализирано е имущественото състояние на
лицето и е установено, че размера на притежаваното от него имущество е доста
по-малък от размера на очакваните публични задължения. На лицето са разяснени
възможностите за издаване на временно разрешение за неотложни плащания по
чл.229 от ДОПК, което води до целесъобразност на наложените обезпечителни
мерки.
По делото липсват доказателства за датата на
връчване на решение № 132/21.10.2019г., поради което следва да се приеме, че жалба
вх.№ 94-Е-198#2/04.11.2019г. е подадена в срока по чл.197,
ал.2 от ДОПК.
Съдът, предвид установената фактическа
обстановка и събраните по делото
доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата
за неоснователна.
Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх.№ С190002-023-0002910/03.10.2019г.
е издадено от компетентен орган – старши публичен изпълнител в ТД на НАП
гр.Бургас, съобразно правомощията му по чл.167 от ДОПК, в предвидените в чл.196
от ДОПК писмена форма и съдържание, след постъпило мотивирано искане за
предварително обезпечаване на задълженията, направено от органа по приходите,
на който е възложено да извърши ревизия на Е.П..
Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на
ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния
изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни, като съгласно ал.2 предварителните
обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 с постановление на публичния
изпълнител и се обжалват по реда на чл.197. В ал.3 на чл.121 от ДОПК е
предвидено, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи,
обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на
лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не
спират извършваната от ревизираното лице дейност.
Видно от изложеното, законодателят е
предвидил, че обезпечението се извършва тогава когато ще е невъзможно или ще се
затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.
Правомощията на съда при обжалване на
наложените обезпечителни мерки са регламентирани в нормата на чл.197, ал.3 от ДОПК, като отмяната на мерките е поставена в зависимост от наличието на следните
условия - представяне от длъжника на
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 ал.1 и чл.195 ал.5 от ДОПК.
В случая от Е.П. не се предлага и предоставя обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, въпреки
изрично дадените и́ указания в този смисъл, с постановено по делото
определение № 2909/18.12.2019г..
В нормата на чл.121, ал.1 от ДОПК е предвидена възможност в
хода на ревизията органът по приходите да поиска мотивирано от публичния
изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, тоест
законодателя е призумирал наличието на изпълнително основание.
В случая безспорно е налице възложена ревизия
на Е.П., която към момента на издаване на постановлението за налагане на
обезпечителни мерки не е приключила и от органа по приходите е направено
мотивирано искане до публичния изпълнител за налагане на предварителни
обезпечителни мерки. Видно от представените по делото доказателства на
22.11.2019г. е издаден ревизионен акт № Р-02000219002486-091-001, връчен на
жалбоподателката на 28.11.2019г. и обжалван по административен ред с жалба вх.№
94-Е-228/11.12.2019г.. С този акт на Е.П. са установени задължения в общ размер
на 396 447,99 лева
Искането за налагането на обезпечителни мерки
е обосновано с наличието на предполагаеми задължения за отговорност по ЗДДС в
размер на главница 72 409,52 лева за и лихви 55 799,58 лева,
изчислени към 01.10.2019г. или общо 128 209,10 лева. Обезпечението е
наложено по искане направено по реда на чл.121 от ДОПК, тоест за обезпечаване
на бъдещи задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, като размерът
на тези задължения се определя от органа по приходите извършващ ревизията, като
публичния изпълнител, респективно териториалния директор не разполагат с
правомощия да установяват и контролират същите. След като в хода на
административното производство по налагане и обжалване на принудителни
административни мерки, административните органи не разполагат с правомощия да
контролира посочения от органа по приходите предполагаем размер на задълженията,
с такива правомощия не разполага и съда в хода на съдебното обжалване. Ето
защо, следва да се приеме, че предполагаемият размер на задълженията, чието
обезпечение е поискано, е този посочен от органа по приходите, в неговото искане за налагане на обезпечителни мерки. Също
така в настоящото производство е недопустимо да бъдат разглеждани и основанията
за ангажиране на отговорността на Е.П. по чл.19 от ДОПК, тъй като тяхното
наличие следва да бъде установено в хода на ревизионното производство, при
издаване на ревизионния акт, съответно в хода на неговото обжалване по
административен и съдебен ред. Обратното би означавало недопустимо, по реда на
косвения съдебен контрол да бъде извършена проверка за законосъобразност на
един ревизионен акт в производството по обжалване на постановление за налагане
на обезпечителни мерки. Ето защо и направените от жалбоподателката възражения в
този смисъл не следва да се обсъждат в настоящото производство.
В рамките на производството по издаване на
постановлението за налагане на обезпечителни мерки, публичният изпълнител дължи
преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на
предполагаемите публични вземания и при съобразяване на условията по чл.121,
ал.3 от ДОПК, той има правомощието да наложи обезпечителните мерки. Преценката
за затрудненото или невъзможното събиране на задълженията на Е.П. в случая е
направена на база предполагаемите размери на задълженията на лицето. В хода на
административното и съдебното производство от жалбоподателката не са ангажирани
доказателства, посредством които да се установи нейното финансово и имуществено
състояние, респективно, че притежава имущество и/или вземания, достатъчни да
покрият стойността на очакваните задължения по ревизионен акт. Ето защо, следва
да се приеме, че след като от публичния изпълнител е извършена преценка на
възможността предполагаемото задължение да се изпълни с разполагаемото
имущество на длъжника и е прието, че същото е недостатъчно, са били налице
предпоставките за налагане на обезпечителните мерки. Самата жалбоподателка не
твърди и не представя доказателства, че разполага с имущество над 128 209,10
лева, колкото е общия размер на предполагаемите задължения, поради което
правилно е прието, че тяхното изпълнение може да бъде невъзможно или значително
затруднено, който извод обосновава нуждата от налагането на предварителни обезпечителни
мерки на основание чл.121 от ДОПК.
Твърдението на жалбоподателката, че с
наложения запор върху банковата сметка „Банка ДСК“ АД не може да си покрива
ежемесечните разходи на семейството и средствата които постъпват по сметката са
от навършилите пълнолетие деца, които помагат за издръжката не би могъл да
доведе до извод различен от изложения. В ДОПК не е предвидено кои доходи и
имущества са несеквестириуеми, поради което и на основание §2 от ДОПК намират
приложение разпоредбите на ГПК. В случая, доколкото с издаденото постановление
е наложен запор на банкови сметки, то нормата на чл.444 от ГПК е неотносима,
тъй като в нея са предвидени кои вещи са несеквестируеми. В чл.446 от ГПК е
предвиден несеквестриуемия доход и това са трудовите възнаграждения, други
възнаграждения за труд и пенсии, който са до размера на минималната работна
заплата, съответно в чл.446а от ГПК е предвидена несеквестируемост и на доходи
от помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт. В случая не се твърди и
не се установява, по посочената банкова сметка ***ми по смисъла на посочени
разпоредби, като в случай, че бъде установено, че се касае за такива суми, то
срещу тях не може да се насочи принудително изпълнение, съответно спрямо тях не
следва да действа наложения запор, съгласно чл.446а, ал.2 и ал.3 от ГПК. Също
така, следва да се има предвиди и това, че в случай на неотложни плащания във
връзка с дейността му, лицето разполага с възможността предвидена нормата на
чл.229 от ДОПК и по негово искане публичният изпълнител може да разреши
определена част от постъпилите или постъпващите суми по сметките които са
запорирани, да се оставят на негово временно разпореждане. Тази възможност,
дори е изрично указана и в обжалваното решение.
Неоснователно и е възражението, че е нарушен
принципа за съразмерност предвиден в чл.6 от АПК, тъй като видно от самото
постановление за налагане на обезпечителни мерки, извършения запор е до сумата
от 128 209,10 лева, тоест до предполагаемия размер на задълженията, които
ще бъдат установени, а не въобще за всички постъпващи и налични суми. В случай,
че по банковите сметки са налични суми в по-голям от посочения размер няма
пречка лицето да оперира с тях, поради което не е налице несъразмерност на
наложеното обезпечение и то не засяга права и законни интереси в по-голяма
степен от тази необходимото за целта за която се налага обезпечението, а именно
да се осигури възможност да се съберат публичните задължения, които ще бъдат
установени в хода на образуваното ревизионно производство.
Възражението на жалбоподателката, че има само една банкова
сметка, ***ния запор върху банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и предоставени за доверително
управление, находящи се в изрично изброените банки, тъй като публичния
изпълнител няма как да знае това обстоятелство, което може да бъде установено в
хода на изпълнителното производство, но в един последващ момент.
С оглед на изложеното обжалваното решение и
потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки са издадени в съответствие с процесуалните и материалните изисквания на
закона и не страдат от твърдените от жалбоподателката пороци. Ето защо жалбата
на Е.П. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.197, ал.4 от ДОПК, решението
по делото е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.К.П. с ЕГН: **********,
с постоянен адрес *** против решение № 132/21.10.2019г. на директора на ТД на
НАП гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: