РЕШЕНИЕ

 

Номер 598                        10.04  Година  2020           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                  ХХІІІ наказателен  състав

 

На      единадесети  март                                       2020    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    236     по описа за            2020     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 482632-F505212/06.12.2019г. на Директора Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на С. И СИН 2009 ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 970.66лв. за извършено нарушение по чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

          ОСЪЖДА С. И СИН 2009 ООД ЕИК ********* да заплати на ТД на НАП гр. Пловдив сумата от 120лв., представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.

МОТИВИ :

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 482632-F505212/06.12.2019г. на Директора Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на С. И СИН 2009 ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 970.66лв. за извършено нарушение по чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

   Жалбоподателят С. И СИН 2009 ООД чрез пълномощника си по делото адв. А. твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразен, счита че са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

   Въззиваемата страна- ЦУ на НАП гр. Пловдив чрез пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против жалбоподателя за това, че като данъчно задължено лице не е начислило в срок ДДС в размер на 970.66лв. по облагаеми доставки на стойност 5823.95лв., извършени за данъчен период 01.05.-31.05.2019г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД НАП гр. Пловдив в срок, въпреки че е било длъжно. Задължението за регистрация е възникнало към 28.02.2019г. в срок до 07.03.2019г. е следвало да подаде заявление за регистрация, тъй като облагаемия оборот за периода 01.03.2018г.-28.02.2019г. е в размер над 50 000лв.-50943.89лв., формиран от търговска дейност - ресторант.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № F505212/20.08.2019г., същият е съставен против жалбоподателя за посочените нарушения, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят С.С.Д. изцяло поддържа отразените в него констатации. Допълва, че нарушението е установено по повод на извършена служебна проверка на търговеца във връзка с подадено от него заявление за регистрация по ЗДДС, от когото били изискани документи и от тях се установил облагаемия оборот за процесния период.

      От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на С. И СИН 2009 ООД административно нарушение по чл. 180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая и подкрепени изцяло от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, протокол, въпросник, справка за оборот, съкратен отчет на фискална памет, обяснения, Акт за регистрация по ЗДДС, Заповеди, пълномощно.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискването на територията на горецитираните норми от ЗДДС да начисли дължимия ДДС по облагаеми доставки за период когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД НАП гр. Пловдив в срок, въпреки че е било длъжно.

    Относно наведените в жалбата и съдебно заседание възражения, съдът намира същите за напълно неоснователни. На първо място, видно от текстовете като на АУАН, така и на атакуваното НП, безспорно се установява деянието и извършителя, поради което и не може да се приеме, че е налице нарушение на процесуалните правила или нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Освен това напълно правилно е била определена датата, до която е следвало да се подаде заявлението за регистрация по ЗДДС, която безспорно се извежда от представените писмени доказателства за реализирания оборот за едногодишен период до 28.02.2019г. В тази връзка действително са били взети предвид и всички извършени от търговеца сторно операции, които се констатират от представените по делото съкратени отчети с фискална памет.   

Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че то не е първо по рода си за жалбоподателя – видно от посочените от самия него писмени доказателства-съставен АУАН за същото нарушение, спрямо което е приложен чл.28 от ЗАНН. Макар извършеното да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС в законоустановения срок и то в продължителен период от време, не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с надлежното начисляване на ДДС и подаване на съответната информация за това към данъчната администрация. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление № 482632-F505212/06.12.2019г. на Директора Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на С. И СИН 2009 ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 970.66лв. за извършено нарушение по чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

Що се отнася до размера на наложеното наказание „Имуществена санкция” от 970.66лв., то същата е наложена в твърди предвидения в закона размер, при правилна преценка на обстоятелствата по случая. Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер, като за съда отсъства правна възможност да го измени.

         По делото не се твърдят други, а и при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП.

         С оглед изхода на делото е на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН, жалбоподателят С. И СИН 2009 ООД следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП гр. Пловдив сумата от 120лв., представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.