Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.10.2021
г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
На
двадесет и осми септември година 2021
В открито съдебно заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Гергана Х. - Коюмджиева
секретар: Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 13999 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са искове с
пр.основение чл.26, ал.1 пр.1 и пр.3 от ЗЗД, вр.чл. 146 от ЗЗП, вр.чл.143 от
ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузи от договор за валутен кредит, искове
с пр.основание чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД,
предявени при обективно кумулативно и субективно евентуално съединяване.
Производството по делото е образувано по искова молба на И.Д.Н. ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Д. Ф.-САК
срещу „Ю.Б.“ АД и „Б.Р.С.“ АД, с която са предявени следните обективно и
субективно съединени искове:
1. Искове с правно основание чл.26, ал.1 пр.1 и
пр.3 от ЗЗД, вр.чл. 146, вр.чл.143 от ЗЗП да бъде призната за устновена спрямо
„Ю.Б.“ АД нищожността на следните договорни клаузи: на чл.1, ал. 1 /в частите,
регламентиращи задължение в швейцарски франкове /, на чл. 3, ал. 5, на чл. 6,
ал. 2 /в частта на изречение първо „швейцарски франкове” и на изречение второ/,
на чл. 6, ал. 3, на чл. 12 и на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договор за
потребителски кредит № HL 39180 от 18.07.2008г., както и на чл. 7 от
допълнително споразумение от 28.01.2011г.
в частта Базов лихвен процент.
2.
Иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на „Ю.Б.”
АД да заплати на ищеца сумата в размер на 4 000 CHF, представляваща разликата
за периода от 24.10.2013г. до 24.10.2018г. между предварително уговорените и
реално заплатените месечни вноски за лихва по договор за потребителски кредит №
HL 39180 от 18.07.2008г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба до окончателно заплащане на вземането.
3.
В условията на евентуалност, е предявен иск с пр. основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД за осъждане "Б.Р.С." АД да заплати на ищеца сумата в
размер на 4 000 CHF, представляваща разликата за периода от 24.10.2013г. до
24.10.2018г. между предварително уговорените и реално заплатените месечни
вноски за лихва по договор за потребителски кредит № HL 39180 от 18.07.2008г.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до
окончателно заплащане на вземането.
4. Иск
с пр. основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на „Ю.Б.” АД да заплати
на ищеца сумата в размер на 400 CHF, представляваща недължимо получени такси за
периода от 24.10.2013г. до 24.10.2018г. между предварително уговорените и
реално заплатените месечни вноски за лихва по договор за потребителски кредит №
HL 39180 от 18.07.2008г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба до окончателно заплащане на вземането.
5.
В условията на евентуалност е предявен иск с пр. основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД "Б.Р.С."
АД да заплати на ищеца сумата в размер на 400 CHF, представляваща недължимо
получени такси за периода от 24.10.2013г. до 24.10.2018г. между предварително
уговорените и реално заплатените месечни вноски за лихва по договор за
потребителски кредит № HL 39180 от 18.07.2008г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на исковата молба до окончателно заплащане на вземането.
6. Иск
с пр. основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Ю.Б.” АД
да заплати на ищеца И.Д.Н. сумата в
размер на, 40 000 евро представляваща недължимо надвзети за периода
24.10.2013г. до 24.10.2018г. курсови разлики по договор за потребителски кредит № HL 39180 от 18.07.2008г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателно
заплащане на вземането.
7. В условията на евентуалност е
предявен иск с пр. основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника "Б.Р.С."
АД да заплати на ищеца сумата в размер на
40 000 евро представляваща недължимо надвзети за периода 24.10.2013г. до
24.10.2018г. курсови разлики по договор за потребителски кредит № HL 39180 от
18.07.2008г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата
молба до окончателно заплащане на вземането.
Ищецът претендира съдебно
–деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL 39180 от 18.07.2008г., „Ю.Б.” АД /правоприемник на „Ю.И Е.Д.
Б.“ АД и на „П. б.“ АД/ е предоставила на ищецът И.Н. и на неговата съпруга Л.Х.
Н. кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 80 000
евро по курс „купува” за швейцарския франк към евро на „Ю. И Е. Д. Б.” АД в
деня на усвояване на кредита. След усвояването на кредита вземанията на банката
са цедирани на първия ответник "Б.Р.С." АД, с който ищецът и
съкредитополучателката Л. Х. са сключили анекси за изменение и допълнение на
кредитната сделка от март 2010г. от 05.03.2010г. от 28.01.2011г. и от
26.09.2012г.
Твърди се, че съгласно чл. 6, ал. 1 от договора за кредит ищецът се е
съгласил да заплаща кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва с
размер на всяка вноска съгласно погасителен план. Договорената месечната
анюитетна вноска е била със срок за погасяване 195 месеца, а съгласно чл. 3,
ал. 1 от договора първоначалният лихвен процент на възнаградителната лихва е
бил в размер на 5, 65 %. След сключването на кредитния контракт, ответниците
неколкократно са увеличавали лихвените нива, като първото увеличение е
извършено още при първата погасителна вноска на 24.08.2008г. Твърди, че
ответниците не са спазвали договорения погасителен план, като са отнасяли суми
за погасяване на лихви за сметка на дължимата съгласно него главница, с което
допълнително са увредили ищеца. На основание на чл. 12 от договора, едностранно
са увеличавани и таксите, събирани от ответниците за управление на кредита.
По силата на чл. 1, ал. 1 и ал.3 от договора, ответната финансова
институция е поела ангажимент да предостави кредитен лимит в швейцарски
франкове в размер на равностойността на 80 000 евро, без в договора да се
уточнява каква сума ще бъде усвоена във франкове. Съгласно чл. 2, ал. 1 от
договора неизвестната равностойност в швейцарски франкове на 80 000 евро се
превежда по блокирана сметка, открита на името на И.Н.. В деня на
усвояване на кредита на 24.07.2008г. страните са подписали Приложение № 1 към
договора от 18.07.2008г., в което са посочили приложимия към същата дата курс
„купува“ на банката за швейцарски франк, както и конкретно определения
съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. С блокираната
сметка кредитополучателите не са могли да оперират, тъй като тя е служела само
за служебно превалутиране чрез банковия курс на швейцарския франк към еврото по
неизвестен алгоритъм още в деня на отпускането на кредита и оттам - за целия му
срок. Кредитът е усвоен от друга открита на името на кредитополучателя сметка в
евро. Тези обстоятелства се установяват от съдържанието на договора - в чл. 3,
ал. 2 от договора е поставено условие средствата в швейцарски франкове да бъдат
преведени в блокираната сметка след подаване на молба за превалутиране на
кредита в евро, а съгласно чл. 3, ал. 3 от контракта предоставените швейцарски
франкове се превалутират отново в евро, които се усвояват от потребителите на
кредитните услуги на банката. По силата на чл. 6, ал. 2 от договора
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен - швейцарски франкове, следователно макар и предоставен в евро и
след като банката се е лишила от имущество на стойност в евро на практика кредитът е индексиран в швейцарски франкове
/това е т.нар. в икономическата теория и практика „арбитражна сделка“, с която
потребителите са били ощетени/. Чрез арбитражната сделка се осъществява
прикрита еврова сделка в ущърб на потребителите. По този начин се нарушават и
редица разпоредби на ЗПУПС, които регламентират начина на изпълнение на
паричните задължения, уговорени в чужда валута (чл. 34, чл. 39, ал. 1, т. 2,
чл. 64, ал. 5 и ал. 7, чл. 66, чл. 68 и др.).
Ищецът поддържа, че чрез тези договорки за потребителите са настъпили
тежки неблагоприятни последици от прехвърлянето изцяло върху тях на валутния
риск от покачването на швейцарския франк спрямо лева, независимо че реално са
усвоени евра, с които единствено те са имали възможност да закупят апартамент и
да извършат основен ремонт и обзавеждането му, което е било целта на отпуснатия
кредит, но цялата главница и погасителните вноски се определят съобразно
действащия курс на швейцарския франк. Заявява, че главницата нараства постоянно
според курса на франка въпреки извършените погасявания. Посочва, че с
допълнителните споразумения от март 2010г., от 05.03.2010г. и от 26.09.2012г.,
сключени със цесионерът „БРС“ АД страните са уредили отношенията си по повод
извършените предсрочни погасявания на суми, както следва: 29 300 шв. франка
през март 2010г. и на 5 500 шв. франка през 2012г. Поради затрудненията да
заплащат увеличените месечни вноски, ищецът е забавил част от плащанията, като
с допълнително споразумение от 28.01.2011г. страните са се договорили
формираните просрочия за лихви, такси и главница да бъдат погасени чрез добавянето
им към главницата, за облекчен период на плащане от 12 месеца, през който се
начисляват, но не се изплащат договорни лихви, които по силата на същото
споразумение се капитализират към главничния дълг. Сочи, че „БРС“ АД е цедирал
с договор от 25.10.2017г. обратно на банката вземанията по договора за кредит,
за което обстоятелство е уведомил ищецът по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. З
Твърди се, че ответната банка е
нарушила правилата на добросъвестността и изискванията на чл. 58, ал. 1 и ал. 2
и чл. 59, ал. 2 от ЗКИ и на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и на ищецът не е предоставена
необходимата преддоговорна информация, поради което той е бил лишен от
възможността да даде информирано съгласие по сключвания от него и съпругата му
договор за кредит. Поддърга, че договорните уговорки противоречат на
изискването, регламентирано в чл. 147, ал.1 от ЗЗП.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на ИМ от
ответниците „Ю.Б.“ АД и „Б.Р.С.“ АД, чрез пълномощника им адв.М. К. -САК. В
отговора е наведено възражение за недопустимост на исковата претенция. Не се
оспорва факта, че на 18.07.2008г. между И.Н. и Л. Х. – Н., от една страна, и ответтната банката, от друга страна, е сключен
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL39180. Оспорват твърдението в
исковата молба, че кредитът е в евро. Поддържат, че договорената сума в
швейцарски франкове е с равностойност на 80 000 евро, но кредитът е поискан от
ищеца не в евро, а в швейцарски франкове, поради което сумата по кредита в
швейцарски франкове е постъпила в специалната кредитна сметка на името на И.Н..
Твърди се, че задължението по Договора за кредит е било окончателно погасено на
01.03.2019г. Сочи се, че с изплащане на последната месечна анюитетна вноска по
Договора за кредит ишецът И.Н. е изпълнил задълженията си по кредитното
отношение. Ответниците твърдят, че Договорът за кредит е сключен след
индивидуално договаряне на всеки от основните елементи на договора за банков
кредит, както те са очертани в определението в чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ —
размера и валутата на кредита, срока на връщане на заема, размер на
възнаградителната лихва, обезпечението за точното изпълнение на задълженията на
кредитополучателя. Считат, че исковете за обявяване на нищожността на
посочените в исковата молба части от клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 3, ал. 5,
чл. 6, ал. 2, чл. 6, ал. 3, чл. 12, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договора за кредит
и на чл. 7 от Допълнителното споразумение от 28.01.2011г. са неоснователни. Договорът
за кредит е сключен индивидуално с ищеца при пълно съобразяване на всички
обстоятелства, които са били специфични конкретно за И.Н. и Л.Х. - Николаева и
са били от значение за ответната банката.
Оспорват твърдението, че клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2,
чл. 6, ал. 3, чл. 12, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договора за кредит и на чл. 7 от
Допълнителното споразумение от 28.01.2011г. не са отговаряли на изискванията за
добросъвестност. Не е вярно твърдението, че клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6,
ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от Договора и на чл. 7 от Допълнителното споразумение от
28.01.2011г. са давали възможност на Банката и на И А. Б.по свое усмотрение да
променят в своя полза БЛП в нарушение на изискванията за добросъвестност при
сключване на Договора, както се твърди в исковата молба. Считат, че исковете за
връщане от Банката, а при условията на евентуалност от И Ар Би, на надплатени
от Ищеца за периода 24.102013г. - 24.10.2018г. суми по Договора за кредит и
акцесорният иск за лихви за забава са неоснователни. Претендират разноски.
В хода на делото ответникът „Б.Р.С.“
АД ЕИК:****** е заличен като търговец, като негов универсален правоприемник е
„И А.Б. Л.Б.“ АД. Считано от от 04.02.2020г. търговско дружество „И А. Б. Л. Б.“
АД ЕИК******* също е прекратено без ликвидация поради преобразуване чрез
вливане в „Ю.Б.“ АД. Предвид на това, с
протоколно определение постановено в о.с.з. на 17.11.2020 г. на основание чл.227 от ГПК ответникът „Ю.Б.“
АД е конституиран като процесуален провоприемник на „Б.Р.С.“ АД и
производството е продължило едиствено с участието на „Ю.Б.“ АД, като ответник
по исковете.
Софийски
градски съд, ГО, I- 7 състав,
преценявайки събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл.12 от ГПК във вр. с чл. 235 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се
спори, като се установява и от приетия Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 391180 от 18.07.2008г., че между ответната банката (с наименование Ю. и Е.Д.Б.АД към сключването)
от една страна и от друга страна ищеца И.Д.Н. със съпругата му Л. Х. Н. е
възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по силата на което
ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателя, а кредитополучателят –
да върне, заемна сума в размер на равностойността в швейцарски франкове на 80
000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Ю. И Еф Д. Б.“ АД в
деня на усвояване на кредита за посочените в договора цели. /л.31-л.34/. В чл.1, ал.1, изр. второ е предвидено, че в деня
на усвояване на кредита банката ще предостави равностойността в швейцарски
франкове на 25 880 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на
банката в деня на усвояване за покупка на следния недвижим имот: апратмент №3 в
груб строеж, кв.31 в гр.София, м. ******, със складово помещение 17, равностойността
в швейцарски франкове на 54120 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към
евро на банката в деня на усвояване за други разплащания. В чл. 2, ал.1 е
уговорено, че кредитът се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя в
швейцарски франкове в „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, и се ползва от кредитополучателя при
условията на ал. 3 и ал. 4. В чл. 2, ал. 3 е уговорено, че усвоеният кредит в
швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в
евро по търговски курс „купува“ швейцарския франк към евро на банката за
съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката
сметка на кредитополучателя в съответната валута като е посочено, че с
подписване на настоящия договор кредитополучателят дава своето безусловно и
неотменимо съгласие и оправомощава банката за служебно извършване на горните
действия. Крайният срок за погасяване на погасяване на кредита е 195 месеца,
считано от датата на усвояване (чл. 5, ал. 1 от договора). Кредитът се погасява
на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска
съгласно погасителен план (чл. 6, ал. 1 от договора). Уговорена е
възнаградителната лихва за ползвания кредит. Съгласно чл. 3, ал. 1 за
усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на
сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка от 1.15 пункт. Към
момента на сключване на настоящия договор БЛП на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове е в размер на 4.5 % (четири цяло и пет десети) процента.
В чл. 6, ал. 2 е
предвидено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият
е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски
франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по
своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката
освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране
на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския
франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на договора е
дал своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.
В чл. 21 от
договора е предвидена възможност на кредитополучателя да поиска от банката да
превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в
евро/лева, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисиона,
съгласно действащата към датата на превалутирането тарифа на банката, като в
този случай се съгласява превалутирането да се извърши по обявения курс
„купува” на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както
и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени
от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита.
С чл. 23 от
договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев, може да има за последица, включително
в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни
вноски по кредита изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя
сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме
всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на
валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит, както и
че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от договора, както и че е съгласен с
настъпването им.
Договорът е сключен в изискуемата от закона
писмена форма (430, ал.3 ТЗ) и съдържа съществените условия на договора за
кредит (чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ).
От приложение №1
към договора за кредит HL
391180 (л.35
от делото) се
установява, че договорената заемна сума е усвоена от кредитополучателя на 24.07.2008г.,
което се установява и от приетото заключение на вещото лице Т. Б. по съдебно-
икономическата експертиза (вж. отговор на задача 6). В чл.2 от
приложение №1 е отразено, че към датата на усвояване на кредитополучателя е
предоставен кредите лимит от 133 198 шв. франка, както и че, към датата на
усвояване на кредита /24.07.2008г./ приложимия курс „купува“ за швейцарски
франк на „Ю.И Е.Д.Б.“ към еврото е 0, 6006.
Установява се от
приложения договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 30.07.2008г.
и приложение към него, че банката (с наименование „Ю.И Е.Д.Б.“ АД към датата на
договора) е прехвърлила на Б.Р.С. АД вземането си по процесния договор за
кредит, а с договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.10.2017г. и приложение към него Б.Р.С. АД е
прехвърлило вземането по процесния договор за кредит на банката. Не е спорно,
че ищецът е уведомен за извършената цесия. След цесията от 30.07.2008г.
цесионерът Б.Р.С. АД, като кредитор, и ищеца, като кредитополучател, са
сключили седем допълнителни споразумения /ДП/, както следва – ДП от 5.03.2010г., ДП от 28.01.2011г., ДП от 29.09.2011г., анекс
от 14.03.2012г., анекс от 26.09.2012г., анекс
от 26.09.2013г., с които изменят съдържанието на договор за кредит HL 391180
/ 2008г. Последният е посочен в споразуменията и анекса само с номер, който
съвпада с номера на процесния договор; не са посочени първоначалните страни на
договор за кредит HL 391180 /2008г., нито са описани някои от съществените
първоначални уговорки, за да се направи от това извод, че споразуменията и
анекса са сключени за изменение именно на процесния договор. Тъй като нито
ищецът, нито ответникът оспорват, че допълнителните споразумения и анекса са
сключени към този договор, а и не се твърди и не се доказва ищецът да е сключил
с „Б.Р.С.“ АД друг договор за кредит, идентичен по номер с процесния, съдът приема,
че страните са сключили споразуменията и анексите за изменение на процесния
договор за кредит. По делото е приложено уведомление до ищеца за двете извършени
цесии, подписано от представител на ответната банка и Б.Р.С. АД./л.41 от
делото/
Допълнително споразумение от 28.01.2011г.,
страните договорили дванадесет месечен
период на облекчено погасяване на дълга /с
конкретизиран в чл.2 размер/, през който период се начислява фиксирана
годишна лихва от 7,15 процента и през който кредитополучателя погасява дълга на
равни месечни вноски от 600 шв. франка. В клаузата на чл.6 от допълнителното споразумение е
предвидено, че след изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се
натрупва начислената непогасена лихва. В
чл.7 изр. II
е предвидено, че действащия базов лихвен процент /БЛП/ на кредитора за жилищни
кредити в съответната валута не подлежи на договаряне и промените в него стават
задължителни за страните, като кредиторът уведомява кредитополучателя за новия
размер на базов
лихвен процент /БЛП/, чрез обявяване на видно място в банковите салони. /л.38-л.39
от делото/
По делото е приет неоспорен формуляр –
искане за жилищно-ипотечен кредит от
17.05.2008г. от ищеца И.Н.Д. и съпругата му Л.Х.-Н.за предоставяне на жилищен
кредит от 80 000 равностойността
на евро в швейцарски франкове в деня на усвояване. Последното е отразено като
отметка на един от възможни пет отговора за желана валута. /л.304
от делото/,
за придобиване на апартамент в гр.София,
м. Люлин – 9.
Прието е и писмено искане за усвояване на суми по договор за кредит HL
391180 / 2008г. с вх.№0500-0963 от
24.07.2008г. от ищеца И.Н. до ответната банка, за заверяване на сметката му
в Ю. и Е.Д.Б.АД със сумата 133 198 щвейцарски франка./л.309
от делото/, както
и молба за превалутиране към договор за жилищен кредит 391180 / 2008г. /л.311
от делото/.
Не е
спорно, като се установява и от заключението на ССчЕ че на 21.02.2019г. кредитът е изцяло погасен от ищеца Н..
От изслушаното по делото
заключение на Съдебносчетоводна експертиза с в.л. Ю. Б. Х. /л.583-л.613/,
неоспорено
от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт, се установява, че общо платените от ищеца И.Д.Н.
суми по договора за кредит HL 391180/ 18.07.2008г. възлизат на: 187 904,01
шв.фр. (в това число - 134 986,20 шв.фр. главница + 46 933,73 шв. франка
редовни лихви+ 2 395,03 шв.фр. такса управление + 1 793,97 шв.фр. наказателни
лихви + 697,29 шв.фр. такси просрочие + 2 123,78 шв.фр. имуществена застраховка
+ 732,50 шв.фр. такса предсрочно погасяване на кредита + 101, 29 шв.фр.
такса за подновяване на ипотека. Относно
формирането на лихвата по процесния кредит, вещото лице сочи, че от действащата
методология, към датата на сключване на процесния договор за кредит базовият
лихвен процент /БЛП/ е определен като сбор от два компонента: трансферна цена на ресурса и буферна
надбавка. Пояснено е, че компонентът трансферна цена на ресурса се формира
от всички разходи на банката, направени за привличане на паричен ресурс на
междубанковия пазар (в страната) и външни пазари и се влияе от изменението в
пазарните стойности на следните подкомпонента:
-
пазарните (бенчмаркови) лихвени материали - индексите на Sofibor (Софибор),
Euribor (Юрибор), Libor (Либор) в зависимост от валутата на кредита.
-
рискова премия, приложима за банката по привличане на финансов ресурс
-
директните нелихвени разходи на Банката за привличане на паричен ресурс,
в т.ч.:
-
Минимални
задължителни резерви (МЗР)
-
Фонд
за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ .
Относно компонента - буферна надбавка е
пояснено, че включва оценката /под формата на лихвена премия/ на нивото на
риска при най – кредитоспособните клиенти, като същата следва да абсорбира
временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер на 0,5 % на годишна база. Вещото лице сочи, че методологията за определяне на БЛП на
ответната банка предвижда /в т.5.2/, че Комитетът по управление на активите и
пасивите заседава не п-рядко от веднъж месечно, разглежда нивата на БЛП и при
„необходимост“ ги актуализира, при промяна на един или повече от изброените
компоненти.
В ССчЕ са проследени промените в нивата на БЛП за периода след сключване
на процесния договори за кредит. Сочи
се, че към 18.07.2008 г., когато е сключен процесният договор за кредит, БЛП на
банката за ипотечни кредити в швейцарски франкове е 5,00%. За периода от 18.07.2008г. до 22.10.2018 г.
(дата на депозиране на исковата молба) БЛП в шв.франкове е претърпял две
промени, влезли в сила, както следва:
-Първата промяната на БЛП след сключване на процесиите договори за
кредит е увеличение на БЛП с 2,20% (двеста и двадесет базисни пункта), в сила
от 10.10.2008 г., съгласно т.2 от извлечение от Протокол № 94/17.10.2008 г. от
заседание на КУАП за промяна на размера на БЛП по жилищни кредити. Считано от
10.10.2008 г. БЛП за ипотечни кредити в швейцарски франкове е в размер на
7,20%.
- Втората промяна на БЛП след сключване на процесния договор за кредит е
намаление на БЛП с -0,25% (минус двадесет и пет базисни пункта), в сила от
10.09.2012 г., съгласно т.11 от извлечение от Протокол № 144/03.11.2012 г. от
заседание на КУАП за промяна на размера на БЛП по жилищни кредити. Обоснован е
извод, че в Методологията за определяне на БЛП, в Общите условия за жилищно
кредитиране или в друг официален документ на управляващия орган на ответната
банка липсва обективно установен механизъм за изчисляване стойността на БЛП
и неговите компоненти, включително за относителното тегло на всеки от
подкомпонентите в общото ниво на БЛП./отговор на зад.3.1./
В Приложение 2 към ССчЕ /л.604-л.606/ вещото лице е
проследило:
-
размерът на платената от ответниците възнаградителна лихва по счетоводни данни
на банката - ищец (с увеличение на договорения лихвен процент) за периода от сключване
на кредитната сделка до 24.07.2018 г. (вкл. за периода от 24.10.2013 г. до
24.07.2018 г. вкл.)
-
размерът на изчислената от експертизата възнаградителна лихва съобразно
договорения лихвен процент в размер на
6,15% (БЛП 4,50% +1,15 процентни пункта надбавка) за периода от сключване
на кредитната сделка до 24.07.2018 г. (вкл. за периода от 24.10.2013 г. до
24.07.2018 г. вкл.)
-
разликата между реално платената възнаградителна лихва и изчислената от вещото
лице възнаградителна лихва (без увеличение на договорения лихвен процент 6,15%)
за периода от сключване на кредитната сделка до 24.07.2018 г. (вкл. за периода
от 24.10.2013 г. до 24.07.2018 г. вкл.). /отговор на задача 3.2./
Пояснено е, че изчисленията са извършени към 24.07.2018 г., а не към
24.10.2018 г., както е поставена задачата, че падежна дата 24.07.2018 г. е
последната, на която е дължима месечна анюитетна вноска по кредита (с —
включени главница и лихва), съобразно погасителния план по кредита, който е
променян при извършени предсрочни погасявания на главница, както следва: на
05.03.2010г. /предсрочно погасена главница в р-р на 29 300 шв.фр/, на
06.03.2012г. /предсрочно погасена главница в р-р на 1 300 шв.фр/, на
26.09.2012г. /предсрочно погасена главница в р-р на 5 500 шв.фр/, на
26.09.2013г. /предсрочно
погасена главница в р-р на 5 250 шв.фр./ Установява се, че считано от датата на
предсрочното погасяване е изготвен нов
погасителен план и срокът на договора е променен от 64 на 58 месеца с краен
срок за погасяване 24.07.2018г.
В отговора на задача 3.2. от заключението се сочи, че за периода
от 18.07.2008 г. до 24.07.2018 г. платената от ищеца възнаградителна лихва е в размер на 46933,72
шв.фр., а изчислена без увеличение на договорения лихвен процент възнаградителна лихва в размер на 40100,55
шв.фр. /с договорения БЛП от 6,15%/, като разликата възлиза на 6 833,17 шв.фр.
Според заключението на ССчЕ за периода от 24.10.2013 г. до 24.07.2018
г. платената от ищеца възнаградителна лихва в размер на 10 826,76 шв.фр., а
изчислена без увеличение на договорения лихвен процент възнаградителна лихва е в размер на 9 198,51 шв.фр.
/договорения БЛП от 6,15%/. Видно от ССчЕ разликата
между възнаградителната лихва платена с увеличение на лихвения процент и
възнаградителната лихва с договорения лихвен процент е 1 628,25 шв.франка.
Констатирано е, че възнаградителната лихва по
процесния кредит е получавана от двамата ответника.
В
отговора на задача 6 вещото лице е направило изчисление на надвзетите суми за
главница и лихви под формата на курсови разлики, като разлика между актуалния курс на БНБ за
шв.фр. към лева към датата на всяка една от извършените от ищеца вноски и
първоначалния курс, посочен в Приложение № 1 към договор за потребителски кредит
№ HL 39180 от 18.07.2008 г. Вещото
лице е оногледило и представило
изчисленията в курсовие разлики в Приложение 4 към ССчЕ. /л.610 –л.613 от делото/
В отговора на зад. 6.2. от ССчЕ е обоснован извод, че за периода от
24.10.2013 г. до 24.07.2018 г. надвзетите суми от курсови разлики са, както
следва:
-
За главница в размер на 34 008,36 лева;
-
За възнаградителна лихва в размер на 5 826,72 лева;
-
За наказателна лихва в размер на 956,81 лева, или общо сума в 40 791,81 лв.
от курсови разлики. /съобразно
уточнението на периода направено от в.л.Ю. Х. в о.с.з. на 20.04.2021г./ В заключението на ССчЕ е изчислено, че за
периода от 24.08.2008г. до 27.07.2018г.
общо сумата от платени курсови разлики е 71 702, 58лв., вкл. главница,
договорна лихва и наказателна лихва.
Изчислението на надплатените такси под формата на курсови разлики, изчислени
като разлика между курса, посочен в Приложение № 1 към договор за потребителски
кредит № HL 39180 от 18.07.2008 г. и
курса на БНБ за шв.фр. към лева в периода на изпълнение на договора е
представено в Приложение 3 към експертизата (колона 18). Обоснован е извод, че за периода от
24.10.2013 г. до 24.07.2018 г. курсови
разлики от платени такси общо в размер на
1 205,67 лева. /отговор на зад.5.2/
Пояснено е, че за периода 30.07.2008 г. - 26.07.2017 г., когато
вземането по кредита е цедирано на „Б.Р.С.“ ЕАД, кредитът е обслужван от
разплащателната погасителна сметка в швейцарски франкове с титуляр И.Д.Н., т.е.
сумите, които са прехвърляни към „Б.Р.С.“ ЕАД са в оригиналната валута на
кредита - швейцарски франкове, като курсовите
разлики са оставали в полза на ответна
банка.
Според приетото заключение предоставеният кредит в швейцарски франкове е
изплатен от банката на ищеца и съпругата му в евро./отговор на зад.9/ Размерът
на използваните от тях кредитни средства, съобразно целта на кредита - покупка
на недвижим имот, е 80 000,00 евро, колкото е равностойността на усвоените 133
198 швейцарски франка на датата на усвояване на кредита - 24.07.2008 г. по крос-курс
евро/швейцарски франк 0,6006 (Приложение
1 към договор кредит
№ HL 39180 от 18.07.2008 ). Констатирано е, че средствата в размер на 80 000,00 евро са
постъпили по разплащателна сметка в евро на И.Н. в банката с аналитичен номер ********
от разплащателната му сметка в швейцарски франкове № ******* 3 в същия ден -
24.07.2008 г. със счетоводна операция тип „Арбитраж“ с основание:
„Покупко-продажба на валута”.
Счетоводната операция е взета с банково бордеро № 7754565/ 24.07.2008 г.
на ответника. Видно от счетоводното записване, сметката в евро на ищеца е
кредитирана (заверена) с 80 000,38 евро срещу дебитиране (задължаване) на
сметката му в швейцарски франкове със 133 198 шв.фр.
Съгласно чл. 2, ал.1 на договора за кредит, сметка № ************ в
швейцарски франкове, по която банката е предоставила кредитните средства в
размер на 133 198 шв.фр., е блокирана, а със средства по блокирана сметка не
могат да се извършват разпоредителни операции. Ищецът е имал възможност да ползва усвоените в швейцарски
франк кредитни средства в евро, от евровата си разплащателна сметка № *************,
съобразно уговореното в чл. 1, ал. 1 на договора за кредит предназначение.
Вещото лице пояснява, че арбитражните
операции са едновременна покупка и продажба на едни и същи или сходни финансови
инструменти, осъществени на различни пазари, с цел извличане на печалба
вследствие на разликата в цените на тези инструменти. Обосновано е, че валутният
арбитраж е вид арбитражна операция, при която се извършва размяна на една
валута за друга с цел извличане на печалба вследствие на разликата в цените на
валутите. Превалутирането на процесния
кредит е осчетоводено на същата дата - 24.07.2008 г. с банково бордеро №
7754565 като банката е дебитирала (задължила) разплащателната сметка в
швейцарски франкове с постъпилите средства от кредита в размер на 133 198,00
щвейцарски франка и е кредитирала (заверила) разплащателна сметка в евро на И.Д.Н.
с аналитичен номер ************** със сумата 80 000,38 евро./отговор на зад.9/
Счетоводната операция е валутна сделка тип „Арбитраж” по кръстосан обменен курс
швейцарски франк/евро през лева.
Превалутирането е извършено, както следва:
-
по курс „продава“ на банката 1,9595 лв. за евро на 24.07.2008 г. и
-
по курс „купува“ на банката 1,1769 лв. за швейцарски франк на 24.07.2008 г.
Кръстосан (крос - курс) швейцарски
франк/евро 0,6006124 (1,1769 лв.: 1,9595 лв.)
Сочи се, че равностойността в швейцарски
франкове на 80 000,38 евро в деня на сделката е 133 198,00 швейцарски франка
(80 000,38 евро х 1,9595 / 1,1769 или 133 198,00 шв.фр. х 0,6006124).
Според заключението на ССчЕ левовата
равностойност на 80 000,38 евро е 156 760,74 лв., а левовата равностойност на
138 198,00 шв.фр. е 162 645,23 лв.
Според ССчЕ за плащане на задълженията по процесния кредит ищецът е
захранвал разплащателна си сметка в щвейцарски франкове, както следва : с внесени в брой левове на каса в банката,
обменяни по курс „купува“ на банката за швейцарски франк в деня на вноската; с
внесени в брой евро на каса в банката, обменяно по кръстосан (крос - курс)
шв.фр./евро, както и с внесени в брой швейцарски франкове на каса в банката.
От приетото неоспорено заключение на Допълнителната
съдебносчетоводна експертиза с в.л. Ю. Б. Х.
се установява, че в случаите, когато ищецът е купувал щвейцарските
франкове за погасяване на кредита от ответната банка, курсовите разлики са
изчислени като разлика между актуалния (пазарен) валутен курс на ответната
банка в деня на внасяне на всяка погасителна вноска и кръстосания (кроскурс) на
банката CHF / EUR в деня на усвояване на кредита.
За внесените в брой на каса левове -
курс „продава“ швейцарки франк за лева на банката. За внесените в брой на каса
суми в евро - курс „купува“ евро за лева на банката. Кръстосан (кроскурс) на
банката CHF / EUR 0.6006, определен на база съотношението на курс „купува“ на банката
за швейцарки франк 1.1769 към курс „продава“ на банката за евро 1.9505 в
деня на усвояване на кредита - 24.07.2008 г. (1.1769 : 1.9505). Изчислението
на надвзетите суми за главница и лихви под формата на курсови разлики, е
представено и онагледено от вещото лице в Приложение 1 към Д ССчЕ. Установява се, че за
периода от 24.10.2013 г. до 24.07.2018 г. надвзетите суми от курсови разлики
са, както следва:
-
За главница в размер на 34 068,36 лева
-
За възнаградителна лихва в размер на 5 856,51 лева
-
За наказателна лихва в размер на 964,03 лева
Обоснован е извод, че общо курсови разлики възлизат на 40 888,90лева.
Пояснено е, че курсовите разлики са изчислени само за внесените от ищеца
по разплащателната му сметка, обслужваща кредита, суми в лева и евро за
погасяване на главница, лихви и такси. Внесените суми в швейцарки франкове не
са взети предвид при изчисленията.
Констатирано е, че внесените от
ищеца на каса в ответната банка суми са във валути, както следва:
-
Левове общо в размер на 80 884,73 лева (колона 3 на Приложение 2).
-
Евро общо в размер на 3 857,87 евро (колона 5).
-
Швейцарски франкове общо в размер на 128 896,00 шв.фр (колона 2).
Приетото заключение на
Съдебносчетоводна експертиза и Допълнителната ССчЕ с в.л. Ю. Б. Х., съдът възприема като
обективно и компетнтно дадено.
В приетото заключение на съдебно- икономическата експертиза с в.л. Т.Б. е проследено какви изменения са настъпили в
периода 24.10.2013г. до 24.10.2018г. в размера на БЛП за кредити в швейцарски
франкове на Банката и как са се отразили настъпилите в исковия период на БЛП в
швейцарски франкове изменения на лихвата по процесния Договор за кредит. От
заключението на СИЕ се установява още, че след усвояването на кредита на
24.07.2008 г. ищецът е започал да погасява дълга в швейцарски франкове.
Извършени са реални плащания по кредита на обща стойност 188 777.13 CHF, в т.
ч. платената първоначално сума за еднократна такса за управление на кредита. /отг.
на задача7/Плащанията са извършвани предимно чрез внасяне на каса на суми в шв.
франкове - 128 896.00 CHF. Отделно от това, констатира се и внасяне на каса на
суми в лева и обменени чрез валутна сделка за шв. франкове — 52 583.57 CHF,
както и внасяне на евро обменени чрез арбитражна валутна сделка за шв. франкове
- 7 297.56 CHF.
С внесените суми са погасявани
задължения свързани с процесния кредит за главница, лихви, месечни такси,
еднократна такса управление, имуществени застраховки. Обосновано е, че за
погасяване на дълга по процесния кредит ищецът е внесъл ефективно 188 777.13
CHF, в т. ч. платената първоначално сума за еднократна такса за управление на
кредита. Според вида на валутата внесената сума се разпределя така:
-
128 896.00 CHF - вноски на каса в швейц. франкове;
-
52 583.57 CHF - вноски на каса в лева, обменени за швейц. франкове;
-
7 297.56 CHF - вноски на каса в евро, обменени за швейц. франкове.
При
така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл.26,
ал.1 пр.1 и пр.3 от ЗЗД, вр.чл. 146 от ЗЗП, вр.чл.143 от ЗЗП за установяване
нищожност на клаузи от договора за кредит:
Ищецът е физическо лице, на което по силата на сключения с банката
договор е предоставен банков кредит за покупка на апартамент и за други
разплащания. Не се твърди, а и от събраните по делото доказателства не се установява
кредитът да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност
от страна на ищцата, поради което същата има качеството на потребители по см.
на пар .13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно се явява търговец
по см. на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Следователно, приложими са разпоредбите
за защита на потребителите в същия закон.
Относно клаузите за носене на валутния риск в чл. 23, ал. 1 и ал. 2 на
договора за кредит:
Съществен за спорния въпрос за валидността на клаузата за валутата на
предоставения кредит е въпросът за валидността на клаузата в договора за
валутния риск в чл. 23. Съгласно ал. 1 на чл. 23 кредитополучателят декларира,
че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев/евро, както и
превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в
случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски
по кредита, изразени в евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска
от такива промени и повишаване, както и, че е съгласен да поеме всички вреди
(включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и
новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Съгласно ал. 2 на чл. 23
кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от този
договор, както и че е съгласен с настъпването им. Следователно, с клаузата на
чл. 23 кредитополучателят е поел за своя сметка риска и всички вреди от
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро.
Съставът споделя становището, застъпено в решение № 295/22.02.2019г. по
т.д. № 3539/2015г. на ВКС, II т.о., в което въз основа на задължителна практика
на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС, както и
практика на ВКС е обосновано, че е неравноправна неиндивидуално договорена
клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена
по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират
изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП (в т.см. Решение № 384/29.03.2019г. по дело №
2520/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 294/27.03.2019г. по т.д. №
1599/2017г. на ВКС, ТК, II т.о.; вж. и дело С-119/17 на СЕС, дело № С-119/17
СЕС, което препраща към решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16, т. 1 от
диспозитива на решението по дело С-186/16 на СЕС, т.2, т.3, т.54 и т.56 от
диспозитива на решението на СЕС по дело С-186/16, т. 55 от разяснителната част
на решението си по дело С-186/16 СЕС, дело № С-119/17).
Разпоредбата на
чл. 147, ал. 1 ЗЗП предвижда клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като съгласно
ал. 2 при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по
благоприятен за потребителя начин. Договорната клауза на чл. 23, ал. 1 не
отговаря на изискването за яснота и разбираемост. Не е доказано банката да е
предоставила на потребителя към момента на сключване на договора за кредит
подробна информация, която би му позволи да прецени икономическите последици от
клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, за които ще му бъде
икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която
получава доходите си, както и да му е разяснила реално икономическите аспекти и
рискове на превалутирането на кредита в швейцарски франкове. Предоставената от
банката информация, декларирана в спорната клауза, че е възможна промяна на
обявения от банката курс купува и / или продава на швейцарския франк и, че това
ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в евро в посока повишаването му,
не води до извод, че е налице „достатъчна информираност” на потребителя.
Кредитополучателят е сключил жилищен кредит в швейцарски франкове при необходим
му, с оглед целта на кредита (вж. чл. 1, ал. 1 от договора), паричен ресурс в
евро – „резервната валута” на страната (вж. чл.29 ЗБНБ), при клауза в договора,
възпрепятстваща реалното предоставяне на потребителя на паричен ресурс в
швейцарски франкове (вж. по-долу за клаузите за валутата на кредита). Това води
до извод, че към момента на сключването на договора потребителят е възприел
предлаганият му кредитен продукт за по-изгоден с оглед по-ниския лихвен
процент, доверявайки се на стабилността на швейцарския франк като една от
основните световни валути. Не е доказано, обаче, че на потребителя, като
по-слабата страна в правоотношението, включително с оглед степен на
информираност, е предоставена информация при сключването на договор за жилищен
кредит със срок на издължаване от 195 месеца (вж. чл. 5 от договора) за
очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да
разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност, както и
какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира
валутния риск. Предвид липсата на информация в дългосрочен план за промяната в
обменните курсове на швейцарския франк, кредитополучателят не е могъл да
прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите си
задължения от валутния риск, който поема със сключването на договора за кредит
в тази валута, и се е съгласил с установените предварително от банката условия,
без да може да повлияе на съдържанието им, включително на изявленията в чл. 23,
ал. 2 от договора, че е „запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21 - 23 от договора“. С
непредоставянето на необходимата информация на потребителя банката като
икономически по-силна страна е нарушила принципа на добросъвестност, като
впоследствие след сключване на договора в хода на неговото изпълнение
процесната договорна клауза на чл. 23, ал. 1 е довела до значителна
неравнопоставеност между страните (вж. по-долу са осъдителните искове).
Потребителят не е защитен от клаузата на чл. 21 от договора, предвиждаща, че
кредиторът има право да поиска от банката да превалутира предоставения му
кредит в български лева или евро, тъй като упражняването на правото на
превалутиране е предпоставено от съгласието на банката, която има противоположни
на кредитополучателя икономически интереси. Поради
това, че с клаузата на чл. 23, ал. 1 във вреда на потребителя върху него се
прехвърля изцяло валутния риск, то се създава значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по договора за кредит по смисъла на чл. 143,
ал. 1, т. 20 ЗЗП. Следователно, клаузата
е неравноправна. Неравноправна е и клаузата на ал. 2 на чл. 23, т.к. макар
и да съдържа декларация на кредитополучателя, че е запознат и разбира
икономическият смисъл и правните последици на посочените разпоредби, тази
декларация се базира не неясни условия на договора като от съдържанието на
договора и събраните доказателства не може да се установи, че действително
кредитополучателят е разбирал икономическия смисъл и правните последици на
посочените в клаузата разпоредби.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако
е уговорена индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия
(чл.146, ал.2 ЗЗП), като тежестта на доказване, че определено условие на
договора е индивидуално уговорено, е на търговеца / доставчика - чл.146, ал.4
ЗЗП (в т.см. решение № 98/17г. по т.д. № 535/2016г. на ВКС, ТК, II ТО, решение
№ 51/04.04.2016г. по т.д. № 504/2015г. на ВКС, ТК, II ТО, и решение №
77/22.04.2015г. по гр.д.№ 4452/2014г. на ВКС, ГК, III ГО). Съгласно практиката
на ВКС по приложението на чл.146, ал.2 и ал.4 ЗЗП подписването на договор за
банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да
докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като
неравноправни, са били индивидуално уговорени с него, тъй като доказателствената
тежест за установяване на обстоятелството, че клаузата е индивидуално
уговорена, се носи именно от доставчика на услугата - ответната банка (в т.см.
решение № 98/17г. по т.д. № 535/2016г. на ВКС, ТК, II ТО, решение №
51/04.04.2016г. по т.д. № 504/2015г. на ВКС, ТК, II ТО, и решение №
77/22.04.2015г. по гр.д.№ 4452/2014г. на ВКС, ГК, III ГО). По делото не са
ангажирани доказателства потребителят да е могъл да изрази становище по
съдържанието на договора, вкл. по клаузите на чл.23 от него, както да е имал
възможност да повлияе върху съдържанието им. Следователно, не е доказано, че
спорните клаузи са индивидуално договорени. Предвид неравноправния им характер,
и поради това, че не е доказано клаузите да са индивидуално уговорени спорните
клаузи на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр.
чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП. По изложените съображения, исковете за установяване
нищожност на клаузите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит са
основателни и следва да бъдат уважени.
Относно клаузата на чл. 1, ал. 1 от
договора за кредит /в частит регламентиращи задължение за швейцарски франкове/:
С чл. 1, ал. 1 от договора за кредит
е уговорено банката да предостави на кредитополучателя кредитният лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността в щвейцарски франкове на 80 000
евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Ю.И Е.Д.Б.АД в деня на
усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на
25000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Ю. И Е.Д.Б.АД в
деня на усвояване на кредита за покупка на посочен в тази клауза имот и
равностойността в швейцарски франкове на 80 000 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на Ю. И Е.Д.Б.АД в деня на усвояване на кредита за
други разплащания като кредитополучателят се е задължил да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора в деня на усвояване на кредита страните
подписват приложение №1 към договора за кредит, представляващо неразделна част
от него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за
швейцарския франк на Ю. и Е.Д.Б.АД, както и конкретно определения съобразно
този курс размер на кредита в швейцарски франкове. В чл. 2, ал. 1 е уговорено,
че кредитът се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя в швейцарски
франкове в Ю. И Е.Д.Б.АД, и се ползва от кредитополучателя при условията на ал.
3 и ал. 4. В чл. 2, ал. 3 е уговорено, че усвоеният кредит в швейцарски
франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в евро по
търговски курс „купува“ швейцарския франк към евро на банката за съответната
валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на
кредитополучателя в съответната валута като е посочено, че с подписване на
настоящия договор кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо
съгласие и оправомощава банката за служебно извършване на горните действия. От
граматическото и логическо тълкуване на посочените разпоредби следва, че
страните са договорили сумата да бъде предоставена в евро, реален паричен поток
от банката - кредитор към кредитополучателя в швейцарски франкове не е
осъществен (сметката във франкове е блокирана и кредитополучателят не е имал
възможност да се разпорежда със средствата по тази сметка), а действителното
усвояване на кредита е договорено да бъде извършено в евро - резервната валута
на страната (режимът на Паричен съвет е регламентиран в чл. 29 и сл. на ЗБНБ).
От приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че при предоставяне на договорената сума е спазен
уговорения в договора механизъм за предоставяне на средствата (сумата е била
преведена по блокирана сметка на кредитополучателя във франкове, с която той не
може да се разпорежда, след което от тази сметка сумата е преведена по еврова
сметка на кредитополучателя – вж. заключението на ССчЕ). Реално, валутата
швейцарски франкове, в която е сключен кредитният договор има само функцията на
парична виртуална единица, служеща за изчисление. Част от заетата сума
(равностойността в швейцарски франкове на 80000 евро) е предоставена за покупка
на посочения в чл.1, ал.1 недвижим имот, като липсват доказателства имотът да е
купен при заплатена цена в швейцарски франкове, нито са налице данни, че за
извършване на покупката са били необходими швейцарски франкове.
Доводът на ищеца, че не бил
съгласен договорът да се сключи за договорената заемна сума в швейцарски
франкове, съответно – за противоречие на договора с чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД е неоснователен - волята му сумата да бъде предоставена и погасявана в
швейцарски франкове е изразена не само в клаузата на чл. 1, ал. 1 от договора
за кредит, но във всички спорни клаузи. Сключването, обаче, на договорните
клаузи, уреждащи превалутирането на отпуснатия кредит от франкове в евро следва
от липсата на достатъчна информация от страна на кредитолучателя, за да прецени
валутния риск, който поема със сключването на договора в швейцарски франкове.
Валутата, в която следва да се погаси задължението е съществен елемент
от договора за кредит, тъй като се отнася до самото естество на задължението на
длъжника. Предвид, че договорът за кредит е сключен за 195 месеца и при
систематичния й прочит с клаузата за поемане на валутния риск от промяната в
курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро,
както и при липса на прозрачно изложен точен механизъм, за който се отнася
клаузата за валутния риск и липсата на ясни и разбираеми критерии, на основание
на които потребителят да предвиди икономически последици от поемане на
задължение за плащане на предоставената сума в швейцарски франкове, клаузата на
чл. 1, ал. 1 не отговаря на критериите за яснота и разбираемост. Т.к. клаузата
в договора за валутния риск е нищожна (вж. по-горе за клаузата на чл. 23 от
договора), нищожна е и уговорката за предоставяне на кредита в швейцарски
франкове. От систематичното и логическо тълкуване на спорните клаузи следва да
се приеме, че страните биха сключили договорът и без частта за предоставяне на
кредита в швейцарски франкове, съответно - договорът (арг. чл. 26, ал. 4 ЗЗД) е
действителен и следва да се приравни на договор за кредит в евро (вж. т. 20 от
определението от 22.02.2018г. по дело С-119/17 на СЕС, постановено по чл. 99 от
Процедурния правилник на СЕС). Поради
изложените съображения, искът за прогласяване нищожност на чл. 1, ал. 1 в
частта „банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски
франкове по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Ю. И Е.Д.Б.АД в деня
на усвояване на кредита“ е основателен и следва да бъде уважен.
Относно клаузите на чл. 3, ал. 5
от договора за кредит:
Съгласно ал. 5 на чл. 3 от
договора действащият БЛП на банката за
швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски
франкове и датата, от която той е в сила, чрез
обявяване им на видно място в банковите салони. Договорените в договора
надбавки не се променят. В договора не са посочени критериите, при които
банката ще може да променя БЛП и поради това, не отговарят на изискванията за
яснота и разбираемост. Поради това, макар, че клаузата касае цена на договора,
подлежи на преценка за неравноправност (арг. чл. 145, ал. 2 ЗЗП).
Възнаградителната лихва е цената за предоставената заемна сума. Коментираната
клауза на договора покрива хипотеза на едностранна промяна от търговеца на
характеристиките на стоката или услугата без основание, изрично регламентирана
като неравноправна в чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП (вж. по-горе относно
неприложимост на изключенията на чл. 144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП). От събраните
доказателства не се установява клаузата да е индивидуално уговорена, съответно
– приложима е разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. По изложените съображения, искът за установяване нищожност на клаузата
на чл. 3, ал. 5 от процесния договор за кредит е основателен и следва да бъде
уважен.
Относно
клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл.6, ал.
3 от договора за кредит:
Съгласно чл. 6, ал. 2 погасяването на кредита се извършва във валутата,
в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в
банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката, освен във
валутата на кредита, и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския към
евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава
своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. Неоснователно е
твърдението, че клаузата била нищожна поради липса на съгласие на
кредитополучателят за предоставяне на заемната сума в швейцарски франкове по
изложените по-горе съображения (вж. по-горе за клаузата на чл. 1, ал. 1 от
договора за кредит). След като частта от клаузата в договора, че банката
предоставя договорената заеманата сума в швейцарски франкове е нищожна (вж.
по-горе за клаузата на чл. 1, ал. 1 от договора за кредит), то нищожна е и
уговорката, според която погасяването на кредита се извършва във валутата, в
която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове, откъдето следва, че е
нищожна и уговорката, че при наличие на средства в лева или евро банката
служебно превалутира наличните средства в швейцарски франкове. Поради изложеното, искът за установяване
нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 2 следва да бъде уважен.
Неравноправна е
и клаузата на чл. 6, ал.3, съгласно която, в случай, че по време на действието
на договора банката промени базовия си лихвен процент за жилищни кредити,
размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1 (съгласно погасителен план
към договора) се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което
кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменяемо
и безусловно съгласие. Доколкото
промяната на размера на погасителните вноски е обвързана от недопустима промяна
на БЛП (вж. аргументите по-горе относно нищожност на клаузата чл.3, ал.5 от
договора), клаузата на чл.6, ал.3 е също
нищожна. Следователно, искът е основателен и следва да бъде уважен.
Относно клаузата чл. 12, ал. 1 от договора за кредит:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от
договора банката запазва правото си по време на действие на договора да променя
Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които Ю. и Е.Д.Б.АД
прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски
франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21.
Изрично посочено е, че измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в
сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни
за страните по договора. В ал. 2 на чл. 12 е договорено, че за промените по чл.
12, ал. 1 банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони
и на интернет страницата й (към датата на сключване на настоящия договор –
www.postbank.bg). В договора не са посочени критериите, при които банката ще
може да променя Тарифата, съответно – клаузата не отговаря на изискванията за
яснота и разбираемост. Клаузата покрива хипотеза на едностранна промяна от
търговеца на характеристиките на стоката или услугата без основание, която
изрично е регламентирана като неравноправна в чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП. В
конкретния случай не са приложими изключенията, предвидени в чл. 144, ал. 2 и
ал. 3 ЗЗП (вж. по-горе аргументите в тази връзка). Не е доказано, че клаузата е
индивидуално договорена, съответно, на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, същата е
нищожна. По изложените съображения, искът за установяване нищожност на клаузата
на чл. 12, ал. 1 е основателен и следва да бъде уважен.
Относно клаузта на чл.7 от Допълнително споразумение от 28.01.2011г. в
частта базов лихвен процент:
Сългасно клаузата на чл.7 от
Допълнително споразумение от 28.01.2011г. , след изтичане на периода на
облекчено погасяване, върху общия размер на дълга, след натрупването на лихвата
по предходния член в размер равен на действащия към същата дата Базов лихвен
процент /БЛП/ на кредитора за жилищни кредити в съответната валута намален с
0,05 пункта. Според изречение второ на чл.7 от
Допълнително споразумение от 28.01.2011г. действащия базов лихвен процент
/БЛП/ на
банката за съответната валута не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя
за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила,
чрез обявяване им на видно място в банковите салони.
В първата част на чл.7 от
допълнителното споразумение е уговорено, че всички плащания във връзка с
кредита се преоформят служебно от кредитора на датата на споразумението чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално
предоставения кредит. Прибавянето на просрочени задължения за лихви към размера
на редовната главница, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ (в т.см. Решение № 66 от
29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018г., ТК, II отд.), какъвто не е
настоящия случай. Капитализирането на такси и други плащания към редовната
главница не е анатоцизъм и не е забранено от закона (в т.см. Решение № 66 от
29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018г., ТК, II отд.). Следователно,
клаузата на чл.7 от допълнително споразумение от 28.01.2011г- е недействителна
в частта за капитализиране на лихвите по кредита поради противоречие със закона.
Доколкото
промяната на размера на погасителните вноски е обвързана от недопустима промяна
на БЛП (вж. аргументите по-горе относно нищожност на клаузата чл.3, ал.5 от
договора), клаузата на чл.7 в частта относно БЛП е също нищожна.
По
осъдителните искове по чл. 55, ал., предл.1 ЗЗД:
Възникването на
спорното материално право за връщането на дадено при начална липса на правно
основание се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки :
1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила
в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от
имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание, т.
е. без да е бил налице годен юридически факт, без да е било възникнало
задължение за заплащане на възнаградителна лихва над действително уговорения
размер.
Следователно, в тежест на ищеца е да докаже даването, респ. получаването
на имущественото благо, а в тежест на ответника е да докаже възникването и
съществуването на правното основание за това имуществено разместване от
патримониума на ищците в неговия имуществен комплекс.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 4000 шв.фр., представляваща платена без
основание сума за месечни вноски за лихви за периода от 24.10. 2013 г.
до 24.10.2018 г.:
От
приетото заключение на ССчЕ /отговор на зад. 3.2 и Приложение
№2/
е видно, че за същия период ищецът е надплатил сума в размер на 1628,25 щв.фр, вследствие на промяната в
размера на месечната вноска, съгласно приложимата възнаградителна лихва, след
промяната в годишния лихвен процент, вследствие промяната в базовия лихвен
процент, в сравнение с размера й по първоначалния договор за кредит. Искът е
доказан по основание и до размера от
1628,25 шв. фр., в който следва да бъде уважен, а за разликата над 1628, 25шв.фр. до пълния предявен размер
от 4000 шв.фр. отхвърлен.
Поради уважаване на иска, следва да бъде
уважен и акцесорния иск за законна лихва върху присъдената сума.
По
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 400 шв.фр., представляваща платени без основание такси
кредита за периода от 24.10. 2013 г.
до 24.10.2018 г.:
От
ССчЕ се установява, че за процесния период от 24.10. 2013 г. до 24.10.2018 г.: ищецът е надплатил сума за
курсови разлики от платени такси общо в размер на 1 205,67 лева.
/отговор на зад.5.2/ С оглед по курс на
БНБ към 22.10.2018 г. за швейцарски франк 1,70725 лв., претендирания размер от
400 шв.фр. е с равностойност от 682, 90лв., поради което искът е основателен за
целия предявен размер.
Поради уважаване на иска,
следва да бъде уважен и акцесорния иск за законна лихва върху присъдената сума.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД за сумата от
40 000 евро представляваща недължимо надвзети за периода 24.10.2013г. до
24.10.2018г. курсови разлики по договор за потребителски кредит № HL
39180 от 18.07.2008г.,
По изложените по-горе съображения, кредитополучателят не е следвало да
носи валутния риск от промяна в курса на швейцарския франк към българския лев
или евро и договорът следва да се третира като предоставен в евро и подлежащ на
връщане в евро (вж. по-горе за клаузата по чл. 23 и чл. 1 от договора за
кредит). Съгласно заключението на вещото лице по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза за периода 24.10.2013г. до 24.07.2018г. е
получена валутна разлика в размер на 40 888,90 лева, платени повече за
погасяване на главница, възнаградителна лихва и наказателна лихва, вследствие
на увеличилия се валутен курс за швейцарския франк спрямо лева (вж. отговора на
задача 1.1. от заключението на Допълнителна ССчЕ, депозирано на 14.09.2021 г.). Следователно, искът е
основателен и следва да бъде уважен до размера от 40 888,90 лв. с равностойност
20 906, 16 евро по фиксирания
валутен курс на БНБ. За разликата до пълния предявен размер от 40000 евро осъдителния кондикционен иск следва да бъде
отхвърлен.
Поради уважаване на иска, следва да бъде
уважен и акцесорния иск за законна лихва върху присъдената сума.
Поради
уважаването на главните искове и настъпилото в хода на зелото процесуално
правоприемство между ответниците, съдът
не дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност искове.
По разноските:
С оглед искането по чл.78, ал.1 ГПК
и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят направените разноски (депозити
за експертизи, адвокатско възнаграждение) съразмерно с уважената част на
исковете. Общо сторените разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК
възлизат на 3600лв. На ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски в
размер на 2700 лв.
С оглед искането по чл. 78, ал. 3 ГПК и изхода на делото, на ответника
следва да се присъдят направените разноски съразмерно на отхвърлената част на исковете
в размер на 1473,50 лв. Общо сторените разноски съгласно представен списък по
чл.80 ГПК възлизат на 5 893,99лв.
Ответникът
следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 1876,31 лева.
Водим от горното и в същия
смисъл, Софийският градски съд, ГО, I – 7 състав
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете,
предявени от И.Д.Н. ЕГН **********,
чрез пълномощника адв.Д.Ф., със съдебен адрес ***, срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление ***,
както следва:
- на основание чл.26, ал.1 пр.1 и
пр.3 от ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП е нищожна клаузата на чл. 1,
ал. 1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL37564/2008г. В ЧАСТТА
„банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове
по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Ю. И Е.Д.Б.АД в деня на
усвояване на кредита“,
- на основание чл.26, ал.1 пр.1 и пр.3 от ЗЗД,вр. чл. 146 ЗЗП, вр.
чл.143 ЗЗП
е нищожна клаузата на чл.3, ал. 5 от договора за кредит за покупка на недвижим
имот HL37564/2008г.,
- на основание чл.26, ал.1 пр.1 и
пр.3 от ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП е нищожна клаузата на чл.6,
ал. 2 от договора за кредит за покупка на недвижим имот HL37564/2008г.,
- на основание чл.26, ал.1 пр.1 и
пр.3 от ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП е нищожна клаузата на чл.6,
ал. 3 от договора за кредит за покупка на недвижим имот HL37564/2008г.,
- на основание чл.26, ал.1 пр.1 и
пр.3 от ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП е нищожна клаузата на чл.12,
ал. 1 от договора за кредит за покупка на недвижим имот HL37564/2008г,
- на основание чл.26, ал.1 пр.1 и
пр.3 от ЗЗД,вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП е нищожна клаузата на чл.23,
ал. 1 от договора за кредит за покупка на недвижим имот HL37564/2008г.,
- на основание чл.26, ал.1 пр.1 и
пр.3 от ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП е нищожна клаузата на чл.23,
ал. 2 от договора за кредит за покупка на недвижим имот HL37564/2008г.
- на основание чл.26, ал.1 пр.1 и пр.3
от ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП е нищожна клаузата на чл. 7 от
допълнително споразумение от 28.01.2011г.
в частта Базов лихвен процент.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД, ЕИК*****, да заплати на
И.Д.Н. ЕГН **********, следните суми:
- на основание чл.55, ал.1, предл.
първо ЗЗД сумата от 20 906, 16 /двадесет
хиляди деветстотин и шест евро и 16 евроцента/евро /с
левова равностойност от 40888,90 лв./, представляваща платена без основание
сума поради валутната разлика между швейцарски франк и евро за периода от 24.10.2013г.
до 24.10.2018г., ведно със законната
лихва считано от 22.10.2018 г. до
окончателното плащане,
- на основание чл.55, ал.1, предл.
първо ЗЗД сумата от 1628, 25 шв.франка,
платена без основание като месечни вноски за лихви за периода от 24.10.2013г. до 24.10.2018г., ведно със законната лихва считано от
22.10.2018г. до окончателното плащане,
- на основание чл.55, ал.1, предл.
първо ЗЗД сумата от 400 шв. франка,
платени без основание банкове такси по кредита за периода от 24.10.2013г. до
24.10.2018г., ведно със законната
лихва за забава от 22.10.2018 г. до
окончателното плащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ:
- иска с правно чл.55, ал.1,
предл. първо ЗЗД за разликата над 20906,16 евро до предявения размер от 40 000
евро, представляваща платена без основание сума поради валутната разлика между
швейцарски франк и евро за периода от 24.10.2013г. до 24.10.2018г.
- иска с правно основание чл.55,
ал.1, предл. първо ЗЗД, за разликата над сумата 1628,25 шв.фр. до пълния
предявен размер от 4 000 шв.фр., платени без основание месечни вноски за лихви
за периода от от 24.10.2013г. до 24.10.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК******, да заплати на И.Д.Н. ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2700 лв., представляваща направени съдебни разноски пред СГС.
ОСЪЖДА И.Д.Н. ЕГН **********,
да заплати на Ю.Б. АД, ЕИК*****, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1473,50 лв., представляваща съдебни
разноски пред СГС.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД да заплати на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 1876,31 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: