Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/…………………….12.2016 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
АНДОН ВЪЛКОВ – Мл. съдия
при
участието на секретаря Г.С., сложи за разглеждане в. гр. дело № 1795 по описа на съда за 2016 год, докладвано от съдията
К. Иванов и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от И.С.М.
и А.С.А., чрез процесуални представители срещу Решение № 2236/08.06.2016 год.,
постановено по гр. дело № 13972/2015 год. по описа на РС – Варна, ХХІV-ти
състав, с което са отхвърлени предявените от двамата въззивници против Община
Варна активно субективно съединени искове за приемане за установено в
отношенията между страните, че И.С.М. и А.С.А. са собственици на ПИ
10135.5403.3508 по КК на гр. Варна, одобрена със Заповед РД – 18 –
73/23.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 757 кв. м.,
находящ се в гр. Варна, кв. Галата, местност „Боровец – юг” при съседи: ПИ
10135.5403.3040, ПИ 10135.5403.1748, ПИ 10135.5403.5202, ПИ 10135.5403.1745 въз
основа на наследяване от Е. И. М., починала на 15.03.2013г., а от нея – по
давностно владение, осъществено в периода от 1978 год. до смъртта и́ на
15.03.2013 год.
В жалбата са наведени оплаквания, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на
материалния закон. Твърди се, че от
доказателствата по делото безспорно се установява осъществяваното от
наследодателката на двамата ищци давностно владение върху процесния имот в
периода 1978 год. до смъртта й на 1503.2013 год. Отправено е искане за отмяна
на решението и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени,
ведно с присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор, поддържан в
съдебно заседание чрез процесуален представител въззиваемата страна /ответник
по исковете/ община Варна оспорва жалбата, счита решението за правилно и
настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски. Излага
съображения.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищците И.С.М. и А.С.А.
навеждат следните твърдения: Наследници са по закон на Е. И. М., б. ж. на гр.
Варна, починала на 15.03.2013 год. С Решение 13/12 от 19.07.1978г. на Председателя на ИК на ОбНС – Варна по реда
на ПМС № 76/1977 год. на наследодателката им Е. И. М. е предоставено право на
ползване върху хавра с
площ от 600 кв.м., находяща се в гр. Варна, местност “Боровец” при съседи: Т. Л.
и Я. Д.. С предоставянето за ползване на горния имот, Е. М. е установила
фактическа власт върху същия, освен това е завлядала и земя с площ от 1157 кв.
м., извън предоставения й за ползване по ПМС 76/1977 год. имот от 600 кв. м. От
1978 г. до смъртта си на 15.03.2013 год. наследодателката на ищците е владяла
имот с обща площ от 1757 кв. м. в местност “Боровец”, землище гр. Варна, отразен
понастоящем в КК на гр. Варна като ПИ с идентификатор 10135.5403.3508
и го е придобила по давност. След смъртта й по силата на наследствено правоприемство
собствеността върху горния имот е преминала върху ищците.
Твърдят, че община Варна е актувала
имота с АЧОС, с което оспорва правото им на собственост върху имота.
В съответствие с наведените
твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ищците са собственици на ПИ 10135.5403.3508 по КК на
гр. Варна с площ от 1 757 кв. м., находящ се в гр. Варна, кв. Галата,
местност „Боровец – юг” при съседи: ПИ 10135.5403.3040; ПИ 10135.5403.1748; ПИ
10135.5403.5202 и ПИ 10135.5403.1745, въз основа на наследяване от Е. И. М.,
починала на 15.03.2013г., а от нея – по давностно владение, осъществено в
периода от 1978 год. до смъртта й на 15.03.2013 год.
В съдебно заседание ищците, чрез
процесуални представители, поддържат исковете си и настояват да бъдат уважени.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание чрез процесуален представител,
ответникът община Варна оспорва исковете. Твърди, че наследодателката
на ищците Е. М. е бивш ползвател на имот с площ от 600 кв. м. в м-ст Боровец,
землище Галата, Варна, отразен като ПИ с пл. № 1746 по КП на ползвателите на м.
„Боровец-юг“. С влизане в сила на ЗСПЗЗ, правото й на ползване е прекратено и
същата е придобила качеството държател на имота. Не е упражнила правото си на
изкупуване на предоставения й за ползване имот по реда и при условията на § 4а
ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че по отношение на процесния имот – ПИ 10135.5403.3508
по КК на гр. Варна с площ от 1 757 кв. м., находящ се в гр. Варна, кв.
Галата, местност „Боровец – юг” са налице
пречки за придобиването му по давност от наследодателката на ищците, тъй
като имотът е собственост на общината при хипотезата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ –
имотът е бил земеделска земя, включена в блок на ТКЗС, подлежала е на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не е заявена за реституция в сроковете по
ЗСПЗЗ, не е изкупена по реда на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е., не принадлежи
на граждани, на ЮЛ, нито на Държавата, поради което е общинска собственост.
През 2015 год. имотът е актуван с АОС №
8258/26.03.2015г. Твърди се също, че имотът е бил включен в държавния поземлен
фонд и същият съгласно чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ не може да се придобива по давност.
Поради изложеното счита, че ищците не са собственици на имота. Настоява за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за наследници, изд.
от община Варна е видно, че ищците И.С.М. и А.С.А. са наследници по закон
/деца/ на Е. И. М., б. ж. на гр. Варна, починала на 15.03.2013 год.
Въз основа на удостоверение № 84, издадено от Председателя на ИК на ОНС
– Варна, съгласно ПМС № 76/05.12.1977 г. и Решение № 13/12 от 19.07.1978г. ИК
на ОбНС – Варна, на Е. М. е предоставено право на ползване върху хавра с площ
от 0, 6 дка в местността „Боровец” при граници: ползуватели Т. Л. и Я. Д..
Не е спорно по делото, че след влизане в сила на ЗСПЗЗ Е. М. не е
упражнила правото си на изкупуване на предоставения й за ползване имот.
Представени са
доказателства, от които е видно, че през м. октомври 2012 год. Е. М. е
заплатила данък за недвижим имот № 3508, находящ се в местност „Боровец – юг” и
такса „смет” за имота, за времето 2017 – 2012 год., ведно с начислени лихви за
същия период.
За 2013 год. данъкът за
имота и такса смет са заплатени от наследниците й И.М. и А.А..
От съдържащите се в
преписката по издаването на АЧОС документи се установява, че на 10.07.2014 г. А.А.
лично и в качеството на пълномощник на И.М.,*** да му бъде заверена молба – декларация във връзка с извършване на обстоятелствена
проверка относно имот № 10135.5403.3508, находящ се в гр. Варна, местност
„Боровец – юг”.
По повод заявлението, на
26.02.2015г. служители на Дирекция „ОСИСД” при Община Варна са извършили оглед
на ПИ № 3508 по КК на район „Аспарухово”, с.о.”Боровец – юг” с площ от
1 757 кв.м., при който са установили, че имотът не се обработва, а от
северозападната част е ограден с бетонови колове и мрежа, в която е поставена
каравана. Отразено е в протокола, че в Дирекция „ОСИСД” при Община Варна, „няма
документи за владение и ползване”. Останалата югоизточна част от имота е
неоградена и необработена, без данни същата да се владее от някого. В
констативния протокол е посочено, че по ПНИ на с. о. ”Боровец – юг”, ПИ № 3508
е образуван от ПИ № 1746 по КП на ползвателите към ПКП с площ от 852, 55 кв.м.,
записан на ползвателя Е. М. /Мустафова/, който не е извършил плащане по § 4а,
ал. 1 ЗСПЗЗ; от ПИ № 1747 с площ от 822, 07 кв. м., без записан собственик и 83
кв. м. от ПИ № 1745, записан на Я. Д., целият с площ от 683, 48 кв.м.
При
огледа, извършен от служители при Община Варна, е установено още, че
новообразуваният имот № 3508 с площ от 1 757 кв. м., е образуван от имоти
по КП на ползвателите, както следва: 83 кв. м. от ПИ № 1745, целият с площ от
683, 48 кв. м., записан на Я. Д.; ПИ № 1746 с цялата си площ от 852, 55 кв. м.
и ПИ № 1747 с цялата си площ от 822, 07 кв. м.
Въз
основа на изготвения доклад е съставен АЧОС № 8258/26.03.2015г., с който ПИ с
идентификатор № 10135.5403.3508 по КК на гр. Варна, с площ от 1 757 кв.м.,
находящ се в гр. Варна, с.о.”Боровец – юг” при граници: ПИ № 10135.5403.3040, №
10135.5403.1748, № 10135.5403.5202, № 10135.5403.1745, е актуван като общински,
на осн. чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. Актът е вписан в Служба по вписвания – Варна на
31.03.2015г., вх. рег. № 6944, акт № 151, том XVII, дело № 3537.
От
заключението на съдебно – техническа експертиза от 16.03.2016 год., неоспорено
от страните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно и от
изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява следното:
В
най–стария кадастрален план от 1983г., включващ територии около кв. ”Галата”, Варна,
включително и местност „Боровец – юг”, в имот № 297 с площ от 954 кв. м. и имот
№ 298 с площ от 801 кв.м. липсва застрояване и лице /лица, на които те да са
записани. Експертът е отразил върху скица № 1 към заключението /графична извадка
от КП от 1983 г./, от която се установява, че имот № 297 с площ от 954 кв. м.
граничи на запад с имот № 296 с площ от 720 кв. м., записан на Я. Д., на север
- територия от КВС – залесена с дървесни видове, на изток - имот № 298 с площ
от 801 кв.м. – неустановен собственик, а на юг – черен път.
От
регистъра на последващия за същата територия КП от 1991г. имот № 1746 с площ от
853 кв. м. е записан на Е. И. М., а граничещите с него имоти № 1745 с площ от
673 кв.м. на Я. Д. и № 1747 с площ от 846 кв.м. на неидентифициран собственик.
Имот № 1746 граничи още с гора /дъб, габър/ и с имот № 3040 – записан на Община
Варна.
В съдебно заседание,
експертът посочва, че имот № 297 по плана от 1983г. съответства на имот № 1746
по плана от 1991г., като разликата в площта е резултат от неправилното и
заснемане.
През 1997г. е изработен
помощен комбиниран план на вилна зона „Боровец – юг”, съвместяващ плана за
старите имотни граници /ПСИГ/, съдържащ имотите на бившите собственици и КП, в
който са нанесени имотите на ползвателите.
В ПСИГ
към ПКП имот – хавра на Е. М. не е отразен, същият попада в стар имот № 0.71,
целият с площ от 11 854 кв.м., записан на неидентифициран собственик.
В КП от
1997г. към ПКП на местността, е отразен имот № 403.1746 с площ от 852 кв. м.
записан на Е. М.. Така записаният имот граничи на запад с имот 403.1745,
записан на Я. Д., на север – територия на КВС, залесена с дървесни видове, на
изток с имот 403.1747 с площ от 846 кв.м., записан на МЗХП – София, без
посочено основание. Имот № 1746 по КП с площ от 852 кв.м., записан на Е. М.
попада с част от площта си в ПИ № 297, целият с площ от 954 кв.м. по КП от
1983г. и с цялата си площ в стар имот № 0.71 с площ от 11 584 кв. м. Имот
№ 1747 по КП с площ от 822 кв.м., записан на МЗХП - София попада с част от
площта си в ПИ № 298, целият с площ от 801 кв.м. по КП от 1983г. и с цялата си
площ в стар имот № 0.71 с площ от 11 584 кв.м. и в част от имот № 1748 с
площ от 833 кв. м., записан на Янка Андреева Лазарова. Имот № 1745 по КП с площ
от 673 кв.м., записан на Я. Д. попада с част от площта си в ПИ № 297, целият с
площ от 853 кв.м. по КП от 1983г. и с цялата си площ в стар имот № 0.71 с площ
от 11 584 кв. м. ПИ № 1746 и ПИ № 1747 съответстват на ПИ 297 и ПИ № 298
по предходния КП от 1983г., попадат изцяло в границите на стар ПИ 0.71 по ПКП и
съответстват /са идентични/ с ПИ 1746 и ПИ № 1747 по КП от 1991г. по
местоположение, граници и площ. В плана за новообразуваните имоти на с. о.”Боровец
– юг”, одобрен със заповед № РД – 1 – 7706 – 467/04.12.2002г. на Областния
управител на област с административен център – Варна, имот № 3508 е с площ от
1 758 кв. м. и в регистъра към плана е записан на неидентифициран собственик.
В имот № 3508 по ПНИ на с. о.”Боровец – юг” с цялата си площ и граници попадат
имоти № 1746 с площ от 852 кв. м. и № 1747 по КП от 1997 г. към ПКП с площ от
822 кв.м., както и част от ПИ № 1745, записан в КП към ПКП на Я. Д. с площ от
83 кв. м. Имот № 3508 попада изцяло в стар имот № 0.71 по ПКП. В Кадастралната
карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със заповед от 23.06.2008г. на
ИД на АГКК, ПИ № 5403.3508 с площ от 1 757 кв. м., отразен в комбинирана
скица № 4 към заключението, е записан на неидентифициран собственик. Въз основа
на АЧОС от 31.03.2015г. е записан на Община Варна. Имот № 3508 с площ от
1 757 кв.м. е идентичен по площ и граници на имот № 3508 по ПНИ, попада
изцяло в стар имот № 0.71 по ПКП. В неговите граници попадат изцяло ПИ № 1746 с
площ от 852 кв.м., записан на Е. М. и ПИ № 1747 по КП от 1997г. с площ от 822
кв.м., записан на МСГХ – София, както и 82 кв. м. от ПИ 1745, записан на Я. Д..
С решение 2134//24.03.2010г. на ОбС – Варна е одобрен ПУП – ПУР за с. о.”Боровец
– юг”, който план за улична регулация на селищното образувание е изработен
върху основата на КК.
При извършения оглед на
ПИ № 3508, експертът е установил, че процесния имот е ограден от
северозападната и североизточната част. Ограда е поставена откъм имот № 3040 –
записан на Община Варна и откъм гората или имот номер 5403.5202 с площ от
54 364 кв.м., записан на МЗГ – ДГС. Липсва ограда между имот 3508 и имот
1745, записан на Я. Д.. Вместо ограда между съседните имоти има пътека, обозначаваща
границата. В частта от имот 3508 съответстваща на ПИ 403.1746 по КП от 1997г. с
площ от 852 кв.м., е поставен преместваем „фургон – каравана”. Земята, в която
попада ПИ 3508, е била стопанисвана и обработвана от създадените след 1959 г.
ТКЗС „Черно море”, по – късно от ДЗС „Д. Кондов”, АПК „Д. Кондов” и НПЛВК
/Научно производствен лозаро – винарски комплекс/.
Според експерта, земята в
територията на с.о.”Боровец – юг” от 1995г. до 29.05.2000 г., е била
земеделска, а от 29.05.2000 г. до настоящия момент, е със статут на
урбанизирана територия. Според заключението за имот 3508, предмет на делото, не
е проведена реституционна процедура, нито процедура по чл. 19 ЗСПЗЗ. Имотът не
е бил държавна собственост и за него не е съставян акт за държавна собственост.
От показанията на свидетелите Д. Д.
и Х. К., ангажирани от ищците се установява следното: В периода от 2004г. –
2006г., г – н Д. посетил за първи път имот с площ над 1 дка, находящ се в
Галата – юг, местност „Кантара”, за който знае, че е собствен на И.М.. В негов
е поставена каравана, принадлежаща също на И.М.. Имотът граничи с дворно място,
в което има две новопостроени къщи, с друг имот, който също е застроен, с гора
и лозя /път/. Още при първото си посещение в имота, г – н Д. установил, че
същият е ограден от всички страни с ограда от бетонови колчета и мрежа, която
по думите на И.М. е направена от него, брат му и тяхната майка. Имотът е
ограден със същата ограда и до лятото на 2015г., когато го е посетил за
последен път. Караваната с поставена пред нея тента позволява в нея да
пренощуват поне четирима души. Всяко лято, когато И.М. е в страната, заедно с г
– н Д. и понякога с А.А. го посещават и си правят барбекю. До смъртта на
майката на ищците Е., починала през 2013г., за имота се е грижила както тя,
така и синовете й. В имота са гледани ябълка и праскова и „още доста овошки”. В
градината е имало и зеленчуци – домати и пипер. След смъртта й, И.М. е
продължил да поддържа дворното място, което е с обработена тревичка и подрязани
дръвчета. Заедно с брат си, И.М. са засаждали домати, краставици и патладжани.
Дворното място не е водоснабдено, нито електрифицирано.
Свидетелят Х. К. е посетил за първи
път дворно място с площ около декар, декар и половина и повече през 2000 г.,
намиращо се в „Боровец – юг”, до което се стига през кв. Галата, гробищния парк
на кв.”Аспарухово”, местност „Кантара”, а след това се завива на ляво. За него
знае от И.М., че е наследствено, придобито от неговата майка. Дворното място
представлява овощна градина, в която са посадени плодни дръвчета – череши,
ябълки и лешници. Отделно в имота са засадени и зеленчуци. Имотът граничи с
лозе, дъбова гора и поле. Имотът не е водоснабден и електрифициран. Г – н М.
споделил намерението си да осигури вода и ток, а за по – голямо удобство,
когато се обработва, е поставена каравана. Насажденията са поливани с вода,
осигурена от кладенец, намиращ се в съседен имот. Имотът дори и при последното
посещение на свидетеля през есента на 2015г. е бил ограден от всички страни с
ограда от тЕ. мрежа с бетонови колове.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от страни
с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, като неизгодно за
тях и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Между страните липсва спор, че владеният от
наследодателката на двамата въззивници, а след смъртта й и от тях самите имот е
идентичен с актувания такъв в АЧОС, поради което наличието на претендирани права
и от двете насрещни страни обуславя правния интерес от предявените от ищците субективно
съединени искове. Доколкото твърдението, че имотът е общински е въведено като
възражение от ответната страна, съставляващо пречка за придобиването му по
давност, предвид въведения с §1 ЗИД на ЗС
мораториум, то в тежест на въззиваемата страна – Община Варна е да докаже тези
свои права, респ. да докаже твърденията си за наличието на пречки за
придобиване на собствеността върху имота по давност.
Цитираната в АЧОС разпоредба /чл. 2, ал.1,
т.7 ЗОС/ не съставлява конкретен придобивен способ, а само сочи
начините, в резултат на които общината може да придобие права на собственост –
сделка, давност или по друг начин определен със закон. В отговора по чл. 131 ГПК
въззиваемата страна се позовава на разпоредбата на чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата,
гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на
тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване /т. е., земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в
предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели
по реда и при условията на §4 и сл. от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е разпоредбата
на чл. 19 ЗСПЗЗ.
Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично
посочени в закона остават държавна собственост – чл. 24 ЗСПЗЗ. В обхвата на
реституционния закон не са включени и земеделски земи, които не са били
обобществявани/отнемани и които са останали собственост на физически лица в
реалните им граници, т. е., земи, които не попадат в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ.
Придобиването правото на собственост
относно земите по чл. 25, ал.1
ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона, за разлика от
хипотезите по чл. 25, ал. 2
ЗСПЗЗ, които предвиждат възстановяване на притежавани преди 1947 г.
от общините земеделски земи /вр. Конституция
на НРБ от 1947 г./ по административен ред с акт на органа по поземлената
собственост.
Установено е по делото, че територията,
в която попада процесният имот е била стопанисвана
и обработвана от създадените след 1959 г. ТКЗС „Черно море”, по – късно от ДЗС
„Д. Кондов”, АПК „Д. Кондов” и НПЛВК /Научно производствен лозаро – винарски
комплекс/, т. е., в територия, което била е обобществена.
Установено е също, че процесният имот
попада в терен по §4 ЗСПЗЗ,
за който е одобрен и ПНИ, съгласно Заповед №
РД–1–7706– 467/04.12.2002г. на Областния управител на област с административен
център – Варна, по който план имотът е нанесен с № 403.3508 с площ от 1 758 кв. м. и в регистъра към плана на
новообразуваните имоти е записан на неидентифициран собственик. По
одобрената през 2008 г. кадастрална карта имотът е заснет с идентификатор
10135.5403.3508, отново записан на "неидентифициран собственик".
Имотът с № 403.3508 по ПНИ е
образуван от имоти 1746; 1747 и част от 1745 по КП на ползвателите към ПНИ. Имот
с пл. № 1746 по КП на ползвателите е бил предоставен за ползване на
наследодателката на двамата ищци, като не е спорно, че същата не е упражнила
правата си по § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ да изкупи имота в размерите по § 4з от
ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съобразно таблицата за разпределение
на кадастралните единици към ПНИ имоти с пл. № № 1745; 1746 и 1747 по КП
попадат изцяло в границите на стар имот с № 71 по плана на старите имотни
граници, който стар имот според записването в регистъра също е с
неидентифициран собственик. Няма данни стар имот с пл. № 71 по плана на старите
имотни граници да е бил заявяван за реституция.
По делото няма данни за имота с №
403.3508 по ПНИ да са издадени заповеди по §4к ал.7
ЗСПЗЗ, в полза на бивши собственици или на правоимащи по § 4а и сл.
от ПЗР на ЗСПЗЗ.
До 01.06.1996 г. за имота не е
съставян акт за държавна собственост, респ. същият не е бил предмет на
отчуждаване и възстановяване по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПНМИ и др.
От изложеното следва извода, че към
датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот е имал характера на
земеделска земя по см. на чл. 2 от
същия закон. При изготвянето на ПКП същият е отразен като част от
стар имот пл. № 71, с неидентифициран стар собственик и с оглед
обстоятелството, че е бил коопериран /бил е в блок на ТКЗС/ следва, че е
подлежал на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ. Ирелевантно е
обстоятелството, че с включването му в селищно образувание, на основание § 4, ал. 2
ЗСПЗЗ през 2000 г. с решение на ОбС – Варна вече попада в
строителните граници и е със статут на урбанизирана територия.
Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ по
отношение на имотите, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ /т. е., по отношение на
имоти, включени в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/ изтеклата до 21.11.1997 год.
придобивна давност не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази
разпоредба в сила, т. е., от 22.11.1997 год.
Поради изложеното и предвид
обстоятелството, че за процесния имот не са подавани заявления за
възстановяването му в предвидения в ЗСПЗЗ срок, както и липсата на доказателства
да
е придобит /целия или части от него/ по реда и при условията на § 4а и сл. от
ПЗР на ЗСПЗЗ, настоящият състав приема, че по отношение на този имот е налице хипотезата на чл. 25, ал.1
ЗСПЗЗ. След влизане в сила на ПНИ същият е станал частна общинска
собственост и по отношение на него е приложим въведения с § 1 на ЗС
/последна ред. ДВ бр.107/2014 г./ мораториум, съгласно който за периода 01.06.2006
год. - 31.12.2017 г. давността спира да тече.
Следователно наследодателката на
ищците не е придобила процесния имот по давност в периода 1978 год. до
15.03.2013 год. Давност в нейна полза е започнала да тече от 22.11.1997 год. /чл.
5, ал. 2 ЗВСОНИ/, но е спряна, считано от 01.06.2006 год. до 31.12.2017 год.,
поради което и до 15.03.2013 год. не е изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС
десетгодишен давностен срок.
Поради изложеното двамата ищци не са
собственици на имота по наследяване от Е. М., доколкото правото на собственост
върху този имот не е било в нейния патримониум към момента на смъртта й на
15.03.2013 год.
Предявените от ищците искове са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, в полза на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 2011, 15
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2236/08.06.2016 год., постановено по гр. дело № 13972/2015 год. по описа на РС
– Варна, ХХІV-ти състав, с което са отхвърлени предявените от И.С.М. и А.С.А.,***
активно субективно съединени искове за приемане за установено в отношенията
между страните, че И.С.М. и А.С.А. са собственици на ПИ 10135.5403.3508 по КК
на гр. Варна, одобрена със Заповед РД – 18 – 73/23.03.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 1 757 кв. м., находящ се в гр. Варна, кв.
Галата, местност „Боровец–юг” при съседи: ПИ 10135.5403.3040; ПИ
10135.5403.1748; ПИ 10135.5403.5202 и ПИ 10135.5403.1745, въз основа на наследяване
от Е. И. М., б. ж. на гр. Варна, починала на 15.03.2013 год., а от нея – по
давностно владение, осъществено в периода от 1978 год. до смъртта и́ на
15.03.2013 год.
ОСЪЖДА И.С.М. ЕГН ********** *** и А.С.А.
ЕГН ********** *** Иван Рилски № 60, вх. А, ет. 3, ап. 7 да заплатят на Община
Варна, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 2011, 15
лева /две хиляди и единадесет лева и 15 ст./ - разноски за настоящата
инстанция, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба при условията на чл. 280 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.