№ 286
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000502636 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 4550/27.07.2024 г., постановено по гр. д. № 8170/2023 г.
по описа на СГС, IГО, 10 състав, е осъдил ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ да заплати на С. Б. К., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата
от 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, както и сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за защита и пропуснат трудов доход, от
незаконно повдигнато обвинение по НОХД № 4631/2020 г. на СГС, по който
ищецът е оправдан, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2022 г. до
окончателно плащане, както и сумата от 531, 75 лв., на основание чл.78, ал.1
ГПК, представляваща съдебни разноски.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, е депозирана въззивна жалба от ищеца С. Б. К.. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Счита, че
решаващият съд е следвало да отчете, че ограничаването на свободата на
ищеца за период от една година надхвърля изискването за разумен срок при
постановяване на мярката. Тази мярка е изключителна по своя характер, като
прилагането й спрямо млад подсъдим, който не е задържан под стража да този
момент, води до допълнителни вреди. Неправилно решаващият съд е приел,
че е претърпял обичайните вреди, както и че липсва възражение за
нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок. Не е
отчетена възрастта на ищеца към момента на увреждането. Той е бил в съвсем
млада възраст, на която е присъщ активен начин на живот, интензивни
1
социални контакти, започване на трудова дейност, изграждане на партньорска
връзка. В този период незаконното ограничаване на личната свобода за период
от 12 месеца е относително по – тежко за понасяне от млад човек.
Първоинстанционният съд не е отчел и обстоятелството, че освен
задържането му под стража на 22.07.2020 г., ведно с обиск и предявяване на
обвинение, ищецът е участвал лично в шест заседания пред СГС и три
заседания пред САС, четири открити заседания по искания относно мярката за
неотклонение. След постановяване на оправдателната присъда СГП е
протестирала изменението на мярката му за неотклонение, довело до
влизането й в сила чак на 20.07.2021 г. СГП е протестирала и изменението на
мярката за неотклонение от „задържане под стажа“ в „домашен арест“, което е
оставено без уважение. Неправилно съдът е приел, че повдигнатото обвинение
не е станало обществено достояние, както и с него не е уронен престижът на
ищеца. обискът в дома на ищеца на 22.07.2020 г. и последвалото задържане са
извършени пред съседите на ищеца. Последните и неговите колеги са узнали,
че срещу него се води наказателно производство. Въпреки съдебното минало
на ищеца предишните му осъждания не са били разгласени, нито
придвижването на ищеца е било ограничено. При определяне размера на
дължимото обезщетение съдът не е съобразил стандарта на живот и
икономическата конюнктура в конкретния момент. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивнта жалба от ответника ПОРКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника срещу горепосоченото
съдебно решение в част, с която са уважени предявените искове. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Счита, е неправилно
решаващият съд е приел, че са доказани елементите от фактическия състав на
спорното право. Счита, че определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди е силно завишен, в нарушение на чл.52 ЗЗД, както и на
формираната съдебна практика по сходни казуси. Решаващият съд не е отчел,
че повдигнатото обвинение не е повлияло трайно и необратимо върху
здравословното физическо и психическо състояние на лицето. Също така
оправдателната присъда сама по себе си има ефект на възмездяване на
вредите. Поддържа, че определеният размер на обезщетението не е съобразен
и с продължителността на воденото наказателно производство и конкретно
сока на наказателна репресия от датата на привличането на ищеца като
обвиняем до датата на влизане в сила на оправдателната присъда: 22.07.2020 г.
– 01.11.2022 г. Този срок не е прекомерен. Същевременно определеното от
съда обезщетение счита, че е прекомерно, в нарушение с принципа на
справедливост. С депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът
е оспорил предявеният иск за имуществени вреди като неоснователен и
недоказан. При постановяване на обжалваното съдебно решение съдът не е
обсъдил заявените възражения. Без ангажирани по делото доказателства
решаващият съд е приел, че заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца
възлиза на 2 000 лв., както и че основното му трудово възнаграждение е
възлизало на 1 100 лв. Съдът не е обсъдил довода на ответника, че ищецът е
многократно осъждан преди повдигане на обвинението и внасяне на
обвинителния акт в съда. В периода, за който ищецът твърди, че е претърпял
2
имуществени вреди, спрямо него са водени наказателни производства, които
са приключили с осъдителни присъди за деяния, извършени по време на
изпитателен срок. С оглед на това счита, че оставането на ищеца без доход не е
в причинна връзка с процесното наказателно производство. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените
искове в условията на евентуалност – да намали размера на обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпи писмен отговор от ищеца, с
който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
правилно и законосъобразно. Съгласно представения по делото договор
ищецът е заплатил на представлявалия го по наказателното дело адвокат
възнаграждение в размер на 2 000 лв. В договора е удостоверено, че сумата е
платена изцяло и в брой. Трудовият договор на ищеца е регистриран в НОИ, а
възнаграждението му е описано в трудовата му книжка. За времето на
задържането на ищеца под стража същият не е могъл да упражнява правото си
на труд и да получава уговореното трудово възнаграждение. По друго дело
ищецът не е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража, а
наложените му наказания „лишаване от свобода“ са били отложени по чл.66
НК. Моли съда да потвърди решението в ожалваната от ответника част.
Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, намира следното:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86
ЗЗД. Ищецът твърди, че спрямо него е образувано наказателно производство
за деяние по чл.354а, ал.1, пр.5 НК и било образувана пр. пр. № 15662/2020 г.
по описа на СГП. Взета му била мярка за неотклонение „задържане под
стража“ за периода 22.07.2020 г. до 21.01.2021 г., а от 21.01.2021 г.
до23.04.2021 г. му е наложена мярка „домашен арест“, с приложено
електронно наблюдение за времето на мярката. Във връзка с внесен
обвинителен акт е образувано НОХД № 4631/2020 г. по описа на СГС, НО, 19
състав. След проведени седем съдени заседания с присъда от 09.07.2021 г. е
признат за невиновен в повдигнатото обвинение. С решение № 212/13.07.2022
г. по ВНОХД № 1380/2021 г. по описа на САС, оправдателната присъда била
потвърдена. Решението не е протестирано от ответника. В резултат от
незаконното обвинение претърпял множество болки и страдания. Изпитвал
страх, притеснение и стрес от евентуална осъдителна присъда за деяние, което
не е извършил. Ищецът е изгубил вяра в обществото от несправедливо
повдигнатото обвинение, опасявал се от възможността да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ и „глоба“.
Задържането му и последвалият домашен арест неоправдано ограничили
правната му сфера. За продължителен период от време бил задържан за
деяние, което не е извършил. Незаконното му задържане са му причинили
психически травми. В периода на задържането му имал перспектива за живота
си, но възможностите за развитие на задържан под стража млад човек на 27
години към този момент са били силно ограничени. Престоят му в
пенетенциарно заведение довел до личностов регрес. Преживеният от него
стрес не бил отминал и понастоящем. Имал смущения в съня, затворил се в
себе си, станал тъжен и умислен, изпитвал вътрешно напрежение, срам и
3
притеснение, бил дискредитиран сред съседите му, доброто му име и
авторитета му пострадали в резултат на извършения на 22.07.2020 г. обиск в
дома му и задържането му за дълъг период от време Поддържа, че дългият
период, в който е бил обект на наказателна репресия, противоречи на
изискването за разглеждане на делото в разумен срок, съгласно чл.6 ЕКЗПЧОС
и чл.22 НПК. Ищецът изпитвал объркване, постоянен стрес, бил уплашен от
продължителното наказателно производство. Към момента на задържането му
ищецът получавал месечно трудово възнаграждение в размер на 1 000 лв. За
времето от 22.07.2020 г. до 21.07.2021 г. е претърпял имуществени вреди на
стойност от 12 000 лв. - пропуснати ползи от неполучено трудово
възнаграждение. Претърпял е и имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство
в размер на 2 000 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 100 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, сумата от 12 000 лв. – неполучено трудово
възнаграждение и 2 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със
законната лихва, считано от 13.07.2022 г. до окончателното изплащане.
Претендира сторените по делото разноски
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът –
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер. Счита, че твърденията на ищеца не
са подкрепени с доказателства.. твърди, че ищецът многократно осъждан
преди повдигане и предявяване на обвинението – с влязла в сила на 01.04.2019
г. присъда по НОХД № 10324/2013 г. на СРС ищецът е осъден за извършено
престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. с ал.1 НК, като му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, изпълнението на което е
било отложено, на основание чл.66, ал.1 ТК, за срок от 4 години. С протоколно
определение от 29.05.2020 г. по НОХД № 2532/2019 г. на СРС е одобрено
постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство
срещу ищеца и признаването му за виновен за извършено престъпление по
чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено. Съгласно формираната
съдебна практика осъждането на ищеца има значение за исковете по ЗОДОВ.
В периода, за който ищецът твърди, че е търпял вреди, е бил в изпитателен
срок по водени няколко наказателни производства срещу него, влезли в сила с
осъдителни присъди, поради което липсва причинна връзка между заявените в
исковата молба вреди и воденото спрямо него наказателно производство.
Липсват данни ответникът да е предоставял официална информация за лицето
и воденото спрямо него наказателно производство. С оглед на това счита, че
неоснователно се твърди от ищеца, че воденото наказателно производство се е
отразило на репутацията му и е засегнало авторитета му. Счита, че
наказателното производство е приключило в разумен срок. Мярката за
неотклонение „задържане под стража“ е взета от съда. Счита, че
претенираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и не е
съобразено с принципа на справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства и за претърпени от ищеца имуществени вреди.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Страните не спорят, а и от данните, съдържащи се в наказателното
производство се установява, че на 22.07.2020 г. е издадена заповедта за
4
задържане на ищеца за 24 ч. за престъпление по чл.354а НК. На същата дата е
извършен обиск на ищеца, за което е съставен протокол.
С постановление от 22.07.2024 г. на разследващ полицай при 05
СДВР, ДП № 1270/2020 г. по описа на 05 РУ –СДВР и пр. пр. № 15662/2020 г.
по описа на СГП, ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.354а, ал.1 НК – за това, че на 22.07.2020 г., около 01.05 ч. в гр. София, на
бул. „Мадрид“, пред баничарница № 55, без надлежно разрешително,
разпространил, като продал на И. Г. Г., за сумата от 20 лв., високонаркотично
вещество – 2 броя таблетки екстази, с нетно тегло 0, 85 грама, включено в
списък на „Растения и вещества с висока степен на риск за обществено здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманитарната и ветеринарната медицина“, Приложение № 1 към чл.3, т.1 от
Наредба за реда за квалифициране на растенията и веществата като
наркотични. С постановление от същата дата ищецът е задържан за 72 часа.
С определение от 22.07.2020 г. на СГС, постановено по НЧД №
2667/2020 г. по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“.
С определение от 30.07.2020 г., постановено по ВНЧД № 828/2020 г.
по описа на САС, е потвърдено горепосоченото определение.
С определение от 09.10.2020 г., постановено по НЧД № 3604/2020 г.
по описа на СГС, НО, 29 състав, е оставена без уважение молбата на
защитника на обвиняемия С. Б. К. за изменение на мярката за неотклонение
„задържане под стража“ в по-лека и е потвърдена мярката за неотклонение
„задържане под стража“ по ДП № 1270/2020 г. по описа на 05 РУ –СДВР и пр.
пр. № 15662/2020 г. по описа на СГП.
Срещу ищеца е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 354а,
ал.1, изр.1, пр.5, алт.1 НК за горепосоченото деяние.
След проведени 6 открити съдебни заседания, с присъда от
09.07.2021 г. СГС, постановена по НОХД № 4631/2020 г. по описа на СГС, НО,
19 състав, подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото
обвинение по чл.354а, ал.1 НК.
По повод на протест от СГП е образувано ВНОХД № 1380/2021 г. по
описа на САС, НО, 1 наказателен състав. С решение от 13.07.2022 г.,
постановено по посоченото дело, оправдателната присъда на СГС е
потвърдена. Решението не е обжалвано, поради което оправдателната присъда
е влязла в сила на 01.11.2022 г. Във въззивното производство са проведени 3
открити съдебни заседания. Ищецът е участвал в още 4 открити съдебни
заседания и във връзка с отправените искания за изменение на мярката му за
неотклонение.
В производството по ВНОХД № 1380/2021 г. по описа на САС, НО, 1
наказателен състав, е представен договор за правна защита и съдействие,
сключен между С. Б. К. и адв. В. П. К. с предмет – оказване на правна защита
и съдействие по посоченото дело. Договорено е адвокатско възнаграждение в
размер на 2 000 лв. в договора е удостоверено, че сумата от 2 000 лв. е платена
в брой.
Видно от представеното удостоверение, издадено от МП, ГД
„Изпълнение на наказанията“, ищецът е бил задържан в арест на бул. „Г. М.
Димитров“ № 42, на 22.07.2020 г. по пр. п. № 15662/22.07.2020 г. по описа на
СГП, ДП № 1270/2020 г. по описа на 05 РУП-СДВР, за извършено
5
престъпление по чл.354а, ал.1 НК. На 21.01.2021 г. е преведен в затвора в гр.
***. Постъпил в затвора в гр. *** на 21.01.2021 г. като обвиняем по
посоченото ДП. Освободен на 23.04.2021 г. д изменение на мярката за
неотклонение в „домашен арест“. На лицето е прилагана мярка за
неотклонение чрез електронно наблюдение в Контролния център на ГДИН на
адрес: гр. ***, ж. к. „***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап. *, наложена с протоколно
определение № 404/22.04.2021 г. по ВНЧД № 439/2021 г. на САС, НО, 3
състав, влязло в сила на 22.04.2021 г. Електронното наблюдение е приложено
на 23.04.2021 г. в 17.56 ч. и е прекратено на 20.07.2021 г в 14.46 ч., на
основание протоколно определение № 261906 от 09.07.2021 г. по НОХД №
4631/2020 г. по описа на СГС, НО, 19 състав, като мярката за неотклонение
„домашен арест“ е изменена в „подписка“.
По делото е представена справка за съдимост на ищеца, съгласно
която с влязла в сила присъда от 01.04.2019 г. по дело № 10324/2013 г. по
описа на СРС, за престъпление по чл.198, ал.1 вр. с чл.20, ал.4 вр. ал.1 и чл.54
НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години,
като на основание чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнение на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години. С влязло в сила на
29.05.2020 г определение по дело № 2532/19 г. по описа на СРС е одобрено
постигнато споразумение между прокурор от СРП и С. Б. К. за престъпление
по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 НК, като му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването
на наказанието е отложено за срок от 3 години.
С писмо от 04.04.2024 г. НАП, ТД на НАП София, офис Оборище се
установява, че в информационната система на НАП има данни, че от
27.09.2019 г. С. К. има регистриран трудов договор с „Валмекс“ ЕООД, който е
прекратен на 15.08.2022 г. Основното трудово възнаграждение възлиза на 1
100 лв. Тези обстоятелства са вписани и в трудовата книжка на ищеца, препис
– извлечение от която е представен по делото.
От показанията на свидетеля В. В. Г. се установява, че познавал
ищеца от 2018 г. Живеели в един квартал, били в една компания. След
задържането му ищецът не бил добре. До 2020 г. работел във фирма за ВиК и
сондажи. Ищецът работел, ходел по дискотеки, басейни, излизали по
заведения. През 2020 г. ищецът бил задържан. Преди това имал условна
присъда. Разбрал за задържането на ищеца от неговата майка. Заедно с техен
общ приятел събирали пари, за да носят на ищеца храна, цигари, пари.
Събирали пари и за да помогнат на семейството му. Ищецът живеел заедно с
майка си и брат си, който имал здравословни проблеми. След задържането на
ищеца свидетелят го видял, когато бил под домашен арест. Бил много унил.
Повтарял, че това не е правилно, че било постановка, че е задържан
неправомерно. Ищецът станал друг човек физически и психически, отслабнал,
имал сенки под очите от недоспиване и притеснение. След приключване на
задържането ме ищецът запозна да излиза, но бил притеснен за развръзката на
наказателното производство, да не влезе в затвора. Притеснявал се заради
предходната му условна присъда. След домашния арест ищецът също имал
нужда от помощ, имал много дългове. Понастоящем работел в чужбина, за да
може да си върне дълговете и да си върне нормалния живот. От майката на
ищеца знаел, че ищецът бил много притеснен, изпадал в състояния, които не
били адекватни. Имал недоспиване, нервни кризи, не бил в нормално
6
състояние. Ищецът живеел в св. „***“. Дълговете му били към 2-3 приятели,
които са му давали пари. Имал задължения от бързи кредити и кредитни
карти.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат
от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими. Разгледани
по същество, жалбите са неоснователни.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Жалбоподателят – ответник оспорва наличието на основание за
ангажиране на отговорността му.
Наказателното производство срещу ищеца е образувано от СГП.
Предвид обстоятелството, че съгласно чл.136, ал.3 ЗСВ и чл.137
Прокуратурата е единна и централизирана, като същата е юридическо лице на
бюджетна издръжка, ответникът е надлежно материално – правно
легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, следва да се установи, че ищецът е претърпял имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
действията на органите на прокуратурата от незаконно повдигнатото му и
поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което същият е
оправдан с влязла в сила присъда.
В случая СГП е повдигнала и поддържала обвинение срещу ищеца в
извършване на престъпление по чл.354а, ал.1 НК – разпространение на
наркотични вещества, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от
3 до 12 години и глоба от 20 000 лв. до 100 000 лв. Престъплението е тежко по
смисъла на чл.93, т.7 НК.
С влязла в сила присъда ищецът е оправдан по повдигнатото
обвинение.
По делото са ангажирани и доказателства относно претърпените от
ищеца имуществени и неимуществени вреди в резултат на воденото срещу
него наказателно производство.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът е
изпълнил доказателствената си тежест да установи всички елементи от
сложния правопораждащ фактически състав, в каквато насока са и изводите на
решаващия съд. Ето защо доводите на жалбоподателя - ответник, че не следва
да се ангажира отговорността му, се явяват неоснователни.
Спори се между страните в производството и относно обема на
отговорността на ответника.
Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика в
понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята
цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален
7
дискомфорт в определен период от време. Установеният в чл.52 ЗЗД критерий
за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение,
продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на
мерките на процесуална принуда - дали ищецът е бил задържан и
продължителността на задържането му, вида и продължителността на другите
мерки за неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения в
рамките на наказателното производство, броя и продължителността на
извършените с негово участие процесуални действия, начинът, по който
обвинението се е отразило върху пострадалия, с оглед личността му и начина
на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация
на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и
др. При определяне размера на обезщетението следва да се отчете и
стандартът на живот в страната към периода на увреждането (решение №
298/04.07.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл. 290 ГПК; решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 50058 от 30.03.2023 г. по гр. д. № 1937/2022 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО и др.).
Досъдебното производство е образувано срещу ищеца на 22.07.2020,
когато е привлечен като обвиняем. Същевременно оправдателната присъда е
влязла в сила на 01.11.2021 г. С оглед на това наказателното производство е
продължило малко над 1 години и 3 месеца, в разумен срок. Спрямо ищеца е
приложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода
22.07.2020 г. – 23.04.2021 г. – 9 месеца, а за периода 23.04.2021 г. – 20.07.2021 г.
му е наложена мярка за неотклонение „домашен арест“ – 3 месеца.
Интензивността на предприетите спрямо обвиняемия процесуални действия и
особено мярката за неотклонение са довели до ограничаване на правото му на
придвижване, правото му на труд и комуникация със семейството, близките и
приятелите му. В съдебното производство са проведени общо 9 открити
съдебни заседания, както и 4 открити съдебния заседания за промяна на
мярката му за неотклонение, в които ищецът е взимал участие.
От ангажираните показания на разпитания по делото свидетел В. В.
Г., ценени по реда на чл.172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, се
установи, че ищецът се притеснявал от воденото срещу него наказателно
производство, отслабнал, нарушил се сънят му. Ищецът се притеснявал от
изхода на делото, станал унил. Считал, че случилото се е постановка, че е
задържан неправомерно. Ищецът ограничил контактите си, не излизал. Съдът
възприема показанията на свидетеля, тъй като същата има преки и
непосредствени впечатления относно обстоятелствата, за които е разпитан.
Показанията му са логични и последователни и кореспондират с останалите
ангажирани по делото доказателства.
От значение за отговорността на ответника е и обстоятелството, че не
8
са налице трайни и необратими последици за ищеца, в резултат от воденото
спрямо него наказателно производство.
Основателни са доводите на жалбоподателя - ответник, че при
преценка обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди от значение е
също така и обстоятелството, че ищецът е осъждан с влязла в сила присъда и
одобрено от съда споразумение, като му е наложено наказание лишаване от
свобода 3 години, изпълнението му е отложено за срок от 4 години, както и
лишаване от свобода за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено за
срок от 3 години. Ответникът своевременно е заявил възражение в тази насока
– с писмения отговор на исковата молба, както и е ангажирал по делото
доказателства в подкрепа на възражението си.
Съгласно формираната съдебна практика, обективирана в решение №
376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО, решение №
50017/21.02.2023 г. по гр. д. № 1090/2022 г. на ВКС, ГК, III ГО, решение №
140/14.12.2017 г. по гр. д. № 919/2017 г. на ВКС, ГК, III ГО, решение №
176/13.10.2016 г. по гр. д. № 964/2016 г. на ВКС, ГК, III ГО и др., съдебното
минало и наличието на предишни осъждания следва да бъдат отчетени, наред
с начина на живот, интересите, социалната среда, трудовата биография, като
обстоятелства, имащи отношение към личността на пострадалия. С оглед на
това част от предявените за обезщетяване неимуществени вреди са причинени
от собственото незаконосъобразно поведение на ищеца, довело до предходни
негови осъждания с налагане на наказание „лишаване от свобода”, макар
същите да не са изтърпени ефективно. Ангажирането на наказателната
отговорност на ищеца посредством осъдителна присъда и одобрено от съда
споразумение за извършени тежки престъпления от общ характер сочат на по
– нисък интензитет на усещането за накърнено лично достойнство, добро име
и чувство за справедливост от процесните обвинения, в сравнение с лице,
което никога не е било обект на успешно проведено наказателно преследване.
Обоснован е изводът на решаващия съд, че повдигнатото на ищеца
обвинение не е станало обществено достояние, доколкото доказателства за
противното не са ангажирани по делото.
По изложените съображения, с оглед продължителността на воденото
спрямо ищеца наказателно производство – 1 година и 3 месеца, взетата мярка
за неотклонение „задържане под стража“ за период от 9 месеца, мярката за
неотклонение „домашен арест“ за период от 3 месеца, постановяване на
оправдателна присъда още при първото разглеждане на делото, причинените
на ищеца негативни изживявания и дискомфорт от воденото спрямо него
наказателно производство, притесненията за изхода на делото и преживения
стрес, възрастта на ищеца към момента на задържането му – 27 години, както
и липсата на трайни и необратими последици за ищеца от незаконно
повдигнатото и поддържано обвинение, предходните осъждания на ищеца
включително на лишаване от свобода, които не са изтърпени ефективно и
съобразявайки принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52
ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г.,
съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди възлиза на 12 000 лв. Обезщетението в този размер ще възмезди в най -
пълна степен претърпените от ищеца емоционални неудобства във връзка с
воденото наказателно производство срещу него. Този размер на
обезщетението съответства на характера и степента на търпените от ищеца
9
болки и страдания и удовлетворява обществения критерий за справедливост
при съществуващите в страна обществено - икономически условия на живот
към момента на увреждането, с оглед конкретните обстоятелства по делото и
липсата на твърдения за трайни негативни последици за психичното и
физическото състояние на ищеца. Отделно от това осъждането на ответника
само по себе си има ефекта на овъзмездяване (решение № 359/25.09.2012 г.,
постановено по гр. д. № 1224/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 60251 от
19.11.2021 г. по гр. д. № 281/2021 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда
на чл.290 ГПК и др.).
По изложените съображения предявеният иск за присъждане на
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е основателен за
сумата от 12 000 лв.
Ищецът претендира заплащането на обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разноски за организиране на защитата му в
наказателното производство, както и пропуснатото трудово възнаграждение за
периода на приложената спрямо него мярка .
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от 11.12.2018
г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК на ВКС, в НПК не е уредена отговорността за
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето,
признато за невиновно или по отношение на което наказателното
производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се
претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на
вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ. Тази
отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от
неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за
отговорността на държавата за причинени вреди не са уредени особени
правила в ЗОДОВ. Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или
прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена
вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като
то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство.
Жалбоподателят – ответник поддържа, че по делото не е доказано
ищецът да е платил адвокатско възнаграждение в претендирания размер. От
обсъдения по – горе договор за правна защита и съдействие се установи, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. за процесуално
представителство във въззивното производство е заплатено от ищеца на
процесуалния му представител в брой. Ето защо оплакванията на
жалбоподателя – ответник се явяват неоснователни.
Във въззивната жалба на ответника са заявени доводи, че
решаващият съд не е посочил периода, през който ищецът е пропуснал трудов
доход, както и липсват доказателства относно неговия размер.
С обжалваното решение съдът е разгледал исковата претенция за
пропуснато от ищеца трудово възнаграждение за периода 22.07.2020 г. –
21.07.2021 г. Този период е изрично посочен при описване на търсената от
ищеца защита и е съобразен от решаващия съд при формиране на изводите му
за основателност на исковата претенция. По делото са ангажирани
категорични доказателства – официални документи по смисъла на чл.179
ГПК, относно получаваното от ищеца трудово възнаграждение преди
задържането му под стража - справка от НАП, препис – извлечение от
10
трудовата книжка на ищеца, обсъдени по – горе. Така ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи размера на пропуснатото трудово
възнаграждение в резултат обективната му невъзможност да полага труд през
време на наложените му мерки за неотклонение „задържане под стража“ и
„домашен арест“.
По изложените съображения доводите на жалбоподателя – ответник
се явяват неоснователни. С оглед на това предявения иск за заплащане на
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди е изцяло
основателен.
Страните не спорят относно момента, от който се дължи законна
лихва върху дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на
въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4550/27.07.2024 г., постановено по гр.
д. № 8170/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11