Решение по дело №5141/2018 на Районен съд - Варна

      Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 1296 /26.06.2019 г., гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:            

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                          

  с участието на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5141 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на Н.Б.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 3, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. И.З. от АК – Сливен срещу Наказателно постановление № 03 – 007767 от 21.06.2017 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на жалбоподателя К., на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева) за това, че на 08.03.2017 г. в гр. Варна, местност „Долна трака“, ул. „Първа“ № 2145 в офис, стопанисван от „Ейс Софт“ ООД, Н.Б.К., в качеството на работник не оказва съдействие на контролен орган при изпълнение на служебните му задължения, тъй като при извършена проверка по работни места, свързана с контрол по спазване на трудовото законодателство в обект – офис на „Ейс Софт“ ООД, находящ се в гр. Варна, местност „Долна трака“, ул. „Първа“ № 2145 същият не предоставя информация за своето трудово правоотношение с дружеството, стопанисващо обекта на контрол, както и не съдейства за попълване и подписване на декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, предоставена му по време на проверката – нарушение на разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда.

         Жалбоподателят Н.Б.К. изразява недоволството си от издаденото наказателно постановление, навеждайки твърдения, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на материалния закон, не е налице обективна и субективна съставомерност на деянието, за което е ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя, както и, че липсват доказателства в подкрепа на нарушението.   Поради гореизложените съображения, моли за отмяна на наказателното постановление.

         В проведеното на 22.04.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5141 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Н.Б.К. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество.

         В проведеното на 22.04.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5141 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Дарина Ошавкова, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се, че лицето Н.Б.К. е установен да полага труд в обекта на контрол, а същевременно е отказал да съдейства на инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“, които са извършвали проверка.

 

 

 

         От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

         На 08.03.2017 г. св. С.Й.М. – началник отдел „АИПО“ в дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна и св. Д.Й.Д. – инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в офис, находящ се в гр. Варна, местност „Долна трака“, ул. „Първа“ № 2145, стопанисван от търговското дружество „Ейс Софт“ ООД – гр. Варна.

         В хода на проверката, двамата инспектори от дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна установили, че в едно от помещенията в офиса, на едно от работните места е застанало лицето Н.Б.К. и го помолили да попълни декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда.

         Жалбоподателят К. започнал да попълва предоставената му декларация, като попълнил трите си имена, ЕГН, постоянен адрес, посочил наименованието на дружеството, с което се намира в трудови правоотношения, посочил работно време и размер на трудовото възнаграждение, декларирал, че има сключен трудов договор, но не посочил почивните си дни, не декларирал дали е получил заверено уведомление и екземпляр от сключен трудов договор, като също така отказал да подпише декларацията.

         Приемайки, че по този начин, с това свое поведение е нарушил разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда, на 26.04.2017 г. св. М. му съставила акт за установяване на административно нарушение, с който го санкционирала за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

         В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения АУАН не било депозирано, като на 21.06.2017 г. директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, наложил на Н.Б.К. административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева за извършено нарушение на чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда.

 

         По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

         Жалбата срещу наказателното постановление се явява процесуално допустима, доколкото липсват данни препис от Наказателно постановление № 03 – 007767 от 21.06.2017 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна да е бил връчван на жалбоподателя Н.Б.К..

         Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните причини:

         Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото съдебно производство съдът следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, но при допуснато нарушение на материалния закон.

         Разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда предвижда задължение за работниците/служителите да окажат съдействие на контролните органи, изпълняващи надзор върху спазването на трудовото законодателство.

         В случая отговорността на жалбоподателя К. е ангажирана за това, че не е съдействал за попълване и подписване на предоставената му от инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна декларация в офиса, стопанисван от „Ейс Софт“ ООД, както и, че не е декларирал отношенията си с дружеството „Ейс Софт“ ООД. Тези фактически констатации не могат да бъдат споделени от съда.

         На първо място веднага се забелязват серизоните вътрешни противоречия в показанията на св. М., която в началото на разпита си беше категорична, че жалбоподателят К. е отказвал по всякакъв начин да съдейства на проверяващите инспектори, но впоследствие самата тя призна, че К. сам е попълнил една значителна част от декларацията, като единствено не е попълнил графата „други обстоятелства“ и не се е подписал.

         В крайна сметка обаче от попълнените лично от жалбоподателя данни според съда може да се установят основните елементи на трудовото му правоотношение – работодател, работно време, трудово възнаграждение.

         Самият Н.Б.К. е декларирал наличието на трудови правоотношения с дружеството „Антина Стройинвест“ ЕООД – гр. Варна, като от представената от процесуалния представител на въззиваемата страна справка от информационната система на ИА „Главна инспекция по труда“ се установява, че за периода 26.04.2016 г. до 17.02.2018 г. Н.Б.К. действително е бил в трудово правоотношение с „Антина Стройинвест“ ЕООД, с ЕИК: *********. При това условие, се налага обоснования извод, че на практика същият е декларирал абсолютно верни обстоятелства, поради което и съдът не вижда причина да бъде ангажирана административно – наказателната му отговорност.

         Св. М. обоснова позицията си за съставяне на АУАН на жалбоподателя с това, че същият е вписал като свой работодател дружество, което не е проверяваното дружество „Ейс Софт“ ООД, което стопанисва офиса в местност „Долна трака“ ул. „Първа“ № 2145. В крайна сметка отново от представената от процесуалния представител на въззиваемата страна справка от информационната система на ИА „Главна инспекция по труда“ се установява, че жалбоподателят К. не се е намирал в трудови правоотношения с „Ейс Софт“ ООД, поради което и същият не е имал задължение да декларира подoбно обстоятелство.

         Действително след като е декларирал една голяма част от елементите на своето трудово правоотношение, по някаква причина жалбоподателят е отказал да подпише декларацията, което не е особено коректно поведение, но в крайна сметка по – важното е, че жалбоподателят е декларирал напълно достатъчни данни, които могат да способстват да бъде извършена проверка от страна на инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна по отношение неговото лично трудово правоотношение.

         При условие, че между него и „Ейс Софт“ ООД не са налични трудови правоотношения, същият няма задължение да ги декларира, поради което и е неправилно да му бъде потърсена и респ. ангажирана административно – наказателната му отговорност за това конкретно нарушение. В същата посока са и показанията на св. Мартин Василев Панайотов (управител на „Ейс Софт“ ООД), който категорично потвърди, че никога не е имало трудови правоотношения между представляваното от него дружество и жалбоподателя К..

         Ето защо според съда, със своето поведение на 08.03.2017 г. Н.Б.К. не е извършил нарушение на чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда, поради което и не следва да понесе административно – наказателна отговорност за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

         Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 007767 от 21.06.2017 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 007767 от 21.06.2017 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на Н.Б.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 3, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева) за това, че на 08.03.2017 г. в гр. Варна, местност „Долна трака“, ул. „Първа“ № 2145 в офис, стопанисван от „Ейс Софт“ ООД, Н.Б.К., в качеството на работник не оказва съдействие на контролен орган при изпълнение на служебните му задължения, тъй като при извършена проверка по работни места, свързана с контрол по спазване на трудовото законодателство в обект – офис на „Ейс Софт“ ООД, находящ се в гр. Варна, местност „Долна трака“, ул. „Първа“ № 2145 същият не предоставя информация за своето трудово правоотношение с дружеството, стопанисващо обекта на контрол, както и не съдейства за попълване и подписване на декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, предоставена му по време на проверката – нарушение на разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда.

           Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: