РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. Бургас , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120202318 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „Радост и Здраве – И.Г.”, ЕИК ********* срещу
Наказателно постановление № 507617-F539749 от 24.08.2020 г., издадено от началник на
Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 185, ал. 2, изречение второ, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 42, ал.
1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС му е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност
на обжалваното НП. Твърди се, че наказателното постановление е антидатирано и не е бил
спазен предвиденият в чл. 34, ал. 1 ЗАНН срок за издаването му. Сочи, че провереният обект
е без стационарен. Жалбоподателят, редовно уведомени, представляват се от адв. Евтимов.
Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Претендира разноски.
ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва
жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно. Счита нарушението за безспорно доказано. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
на страните, намира за установено следното:
1
От фактическа страна:
На 24.02.2020г., служители на НАП, в това число и свидетелят Р.А. извършили
проверка на търговски обект - сергия, находящ се в гр. Бургас, общински пазар „К.”, сергия
№**, стопанисван от жалбоподателя. Към момента на проверката, в обекта се използвало
фискално устройство с ИН на ФУ №DT545539 и ИН на ФП №02545539. При проверката
жалбоподателят не представил свидетелство за регистрация на ФУ, като се установило, че
такова свидетелство не се съхранява в търговския обект.
За установеното нарушение свидетелят А. съставил срещу жалбоподателя АУАН на
28.02.2020 г., а впоследствие на 24.08.2020 г. било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и свидетелските показания на актосъставителя. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда
фактическа обстановка.
Жалбоподателят не оспорва така приетите за осъществили се от съда факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи
(упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на
НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В тази връзка остава недоказано
възражението на жалбоподателя, че НП е антидатирано, за да му се придаде вид на издадено
в срок.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на материалния закон, които обуславят отмяна на
обжалвания акт.
В случая жалбоподателят е бил наказан за нарушение на чл. 42, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която разпоредба
лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект
свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД и ЕСФП, с изключение на случаите на
изпитване на нов тип ЕСФП в реални условия. По делото не е спорно обстоятелството, че
жалбоподателят е задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредбата. От събраните по делото
2
доказателства, в това число и от разппита на свидетеля А. – съставил АУАН се установява,
че процесният обект е бил без стационарен. Следователно жалбоподателят, стопанисващ
обекта, не попада в обхвата на нормата на чл. 42, ал. 1 от Наредбата. Изискването за
съхранение на свидетелство за регистрация на ФУ за без стационарните обекти е закрепено
в разпоредбата на чл. 42, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Т.е. предвид
установените обстоятелства, в АУАН и в НП е посочена неправилна правна квалификация
на вмененото на жалбоподателя нарушение. От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че към момента на извършената проверка на 24.02.2020г. в
търговския обект - сергия №**, находящ се в гр. Бургас, общински пазар „К.” не се е
съхранявало свидетелството за регистрация на намиращото се в обекта ФУ. Като не е
съобразил, че в настоящия случай се касае за без стационарен обект, така установените
факти неправилно са били подведени от наказващия орган под нормата на чл. 42, ал. 1 от
Наредбата, а не под правилната правна квалификация - чл. 42, ал. 3, т. 1 от Наредбата. Ето
защо съдът намира, че в административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение, което опорочава процедурата по съставяне на процесните АУАН и
НП. Допуснатата неточност при квалифициране на извършеното от жалбоподателя деяние
безспорно нарушава правото му на защита и води до извод за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. По тази причина НП следва да бъде отменено.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното НП,
на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят направените
разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор
за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил в брой 150 лева за адвокат, като
същата сума се претендира за присъждане. Претенцията за присъждане на разноски в размер
на 150 лева е основателна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 507617-F539749 от 24.08.2020 г., издадено
от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на ЕТ
„Радост и Здраве – И.Г.”, ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2, изречение второ, вр.
чл. 185, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер
на 500 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплатят на ЕТ „Радост и Здраве –
И.Г.”, ЕИК ********* сумата от 150 лева, представляваща разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
3
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4