Р Е Ш
Е Н И Е
№ 306 02.12.2016г. гр. Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на втори
ноември две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурора Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 16 по описа за
2016 г., за да се произнесе, съобрази следното
Производството е с правно основание чл.203 от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по исковата молба на Б.И.К. против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, с която са предявени искове за обезщетение
за претърпени в Затвора в гр.Стара
Загора неимуществени вреди от бездействие на ответника и негови служители в
периода 08.05.2013г -
26.06.2015г. формулирани както следва:
1. иск за сумата от 40 000лв - обезщетение за неимуществени вреди от неосигуряването
на достатъчно жилищна площ и лоши хигиенно-битови условия/т.1 и т.2 от исковата молба/; 2. иск
за сумата от 10 000лв - обезщетение за неимуществени вреди /безпокойство и
страх/, причинени от настаняването ищеца в общи
стая и коридор с лица, обвинени по чл.116 от НК и в нарушение на чл.248
ал.1 т.1 от ЗИНЗС/т.3 от и.м./ и 3. иск за сумата от 10 000лв - обезщетение
за неимуществени вреди от неосигуряване възможност за участие в програми за
адаптация, спортни и др.мероприятия, нарушение по чл.153 ал.1 и чл.164 ал.1 от ЗИНЗС/т.4 от исковата молба/.
Ищецът твърди, че в периода 08.05.2013г - 26.06.2015г пребивавал в
Затвора – Стара Загора, като му били осигурени твърде малка жилищна
площ и липса на свободен достъп до санитарен възел /тоалетна и мивка с течаща вода/
през нощта. Твърди, че липсата на санитарен
възел задълбочила оплакванията му от трудно и болезнено уриниране, както и че
въпреки настояванията му, не му били незабавно осигурени преглед и лечение, а
по-късно след като бил приет и лекуван при диагноза „остър простатит” в лечебно
заведение не му била осигурена възможност да се яви на контролни прегледи, нито
били дадени предписаните лекарства. На
следващо място твърди, че незаконосъобразно в затвора не били изолирани лицата обвинени в „убийство”, за деяния по чл.116 от НК, като пребиваването му в общи коридор и стая /килия №20, 8 група/ с такива
лица предизвикало у него постоянен стрес, напрежение, разстройство на съня и
страх. Третият иск се основавана изявления, че ищеца не бил включен в програми
за адаптация, спорт и др.подобни мероприятия. В следствие на така описаните
условия при които е пребивавал в Затвора – Стара Загора при изтърпяване на
наложеното му наказание, твърди че претърпял неимуществени вреди, основно изразяващи се в психически,
физически и емоционален дискомфорт и унижаване на човешкото достойнство по
смисъла на чл.3 от КЗПЧОС, за които търси ”достойно” като размер обезщетение.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез назначен по реда на Закона за
правната помощ процесуален представител — адв.С.С. поддържа исковата молба,
ангажира доказателства и пледира за
уважаване на претенцията му.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Стефка Петрова Тенева-Стоянова оспорва иска като неоснователен и
отправя искане за отхвърлянето му. Твърди, че от 2013г е открита процедура по
проектиране реконструкция корпуса на Затвора в гр.Стара Загора, приключена с
приемане на проекто-сметната документация през 2014г, в началото на 2015г е
открита процедура за възлагане на СМР— „площадково водоснабдяване,
преустройство на санитарно битовите помещения в Затвора-Стара Загора”, за което
е и сключен договор от 01.06.2015г /писмен отговор л.25/. Сочи, че към момента
всяко от спалните помещения има осигурена възможност за постоянен достъп до
санитарен възел. Отрича да са претърпени вреди от настаняване ищеца в общ
коридор с лица, подсъдими и осъдени за извършени престъпления по чл.116 НК, с
оглед обстоятелството че ищецът е рецидивист, като множеството наложени му
наказания от Началника на затвора и Педагогическия съвет към СОУ говорят за характерологичните му данни. Сочи
се, че спортни и др.мероприятия провеждани спрямо ищеца, а адаптационната
програма не се следва. Счита, че не са
доказани кумулативно изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за
причинени на Б.К. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна
административна дейност, а именно —незаконосъобразна административна дейност и
вреди, в пряка причинна връзка с такава. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото
на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава
мотивирано заключение за недоказаност на исковата претенция и предлага искът да
бъде отхвърлен като неоснователен.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
В периода 08.05.2013г - 25.06.2015г ищецът Б.И.К. пребивава в Затвора в гр.Стара Загора за изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода”, по присъди по НОХД №403/2013г. на РС Димитровград за престъпление по чл.150
от НК и по НОХД 2575/2011г на РС Стара Загора за престъпление по чл.152 от НК
/справка изх.№ 579 от 24.03.2016г на началника на затвора, л.28/.
През посочения период е бил настанен и пребивавал преимуществено в девета група /осъдени, неработещи, учащи
се/, където пребивавал с 6 - 8 лишени от свобода в спално помещение, като е
местен и в други спални помещения. Поради извършван понастоящем ремонт на
спалните помещения не могат да се посочат от ответника конкретните размери на
спалното помещение, в което ищецът е пребивавал, нито да се конкретизират
другите такива. За ненуждаещ се от доказване е приет факта, че към никое от
спалните помещения, в които ищецът е пребивавал по време на престоя си не е
имало санитарен възел /тоалетна и умивалник с течаща вода/. Лишените от свобода,
вкл.К. ползвали общ за коридора
санитарен възел. Достъпът до него през светлата част от денонощието —от 6:00 ч
до 20:00ч —бил свободен, а през тъмната
част на денонощието този достъп не им е бил позволяван. Т.е. през нощта
лишените от свобода, вкл.ищецът не са можели да ползват санитарното помещение,
като използвали за естествените си нужди кофа. Спалните помещения са били
обзавеждани с маси, столове и легла, метални шкафове за вещи.
От 06.04.2015 до 09.04.2015г К. е посетил курс по йога. Същият е взел
участие в турнир по волейбол през м.май 2014г. Неучастието на К. в провежданите
ежеседмично спортни турнири е поради неизразяване на такова желание от него. По
време на пребиваването си в ІХ група е записан като ученик в СОУ „Поп Минчо
Кънчев” за продължаване образованието си (учебна 2013/ 2014г, ІХ клас, който
завършва успешно). Участвал в извън класните форми на обучение - театрална
постановка, за която получил награда. Впоследствие през учебната 2014/2015г е
наказан за уронване авторитета на учителите и прехвърлен на самостоятелна форма
на обучение, но не се явява и не
завършва 10-ти клас /справка л.155—156 от директора наСОУ „Поп Минчо Кънчев”/.
Администрацията на Затвора в гр.Стара Загора не съхранява данни в какви други
групи е настаняван ищеца, поради това, че затворническото му досие е в Затвора
в гр.Пазарджик, откъдето е бил освободен.
Горните обстоятелства се установяват от становище от 24.03.2016г с
характер на справка за л.св.Б.К. от ИСДВР л.30—31, писмо изх.№1165/30.06.2016г
от Началника на Затвора в гр.Стара Загора, свидетелски показания.
В периода на престой спрямо К. са извършвани прегледи и лечение,
съгласно справка от 24.03.2016г от доктор Петкова /л.29/. През м.юни 2013г и
м.февруари 2014г - лекуван във връзка с разноцветен лишей; през м.юли 2013г, м.април2014г, м.януари 2015г
и м.май 2015г - прегледан и лекуван след сбивания с друг л.св, като са описани
получените всеки път травми,
предимно в областта на лицето и гръден
кош. През м.09.2013г-колика реналис. От
07.10.2014г до 10.10.2014г е хоспитализиран в отделение по хирургия, дейности
по урология в МБАЛ „Св.Иван
Рилски” ЕООД клон Стара Загора
/медицински център „Берое”/ за диагностика и лечение. Съгласно епикриза от д-р
Стефан Тенев лечението спрямо К. е проведено при диагноза „остър простатит”. Указани контролни
прегледи - на 16.10.2014г и на 23.10.2014г, и лекарствено лечение. От писмо на
д-р Салутски от това лечебно заведение, се сочи липса на данни за явяване на
ищеца на контролни прегледи на тези дати / л.137/.
В периода 03.02.2015г-04.08.2015г е в ход процедура по възлагане на
обществена поръчка, а след м.08.2015г са в ход строително-монтажни работи по
два обекта в рамките на Затвора в гр.Стара Загора с цел осигуряване към всяко
спално помещение на самостоятелен санитарен възел — „Площадково водоснабдяване
на Затвора” и „Преустройство на санитарно-битови помещения в корпуси А, Б и В”
/л.32—36/.
По делото са приобщени като доказателства представените от страните
писмени такива.
За изясняване на обстоятелствата
по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
В.И.С., П.П.С., Д.Н.К. и Николай Желязков Колев.
Свидетелите С., С. и К., твърдят
да са пребивавали с ищеца в Затвора в гр.Стара Загора през различни периоди от
исковия период, в общи спални помещения или съседни /св.С./, които помещения еднозначно
описват като пренаселени спрямо настанените в тях лица («...в килия 131, в
която бяхме 16 човека.Около 5/4 метра беше»—св.С.), заети почти изцяло с
обзавеждането в тях -легла /на два етажа/, маса, шкафове/не за всички
настанени/, кофа, при липса на умивалник в същото поещение. Свидетелите С.С. и К.
еднозначно сочат че нито те, нито други лишени от свобода са можели да ползват
през тъмната част на денонощието санитарни помещения, поради което ползвали за
физиологични потребности кофа, една обща. Тези обстоятелства не са спорни.
Отделно свидетелите заявяват по фактите, предмет на спора, следното: Свидетелят
С. твърди, че в периода 2013г-2015г пребивавал с ищеца в Затвора в гр.Стара
Загора в общ коридор, в съседни спални помещения —свидетелят в №131, а Б. - в
№127. Признава, че самия той бил съден за грабеж и убийство, така и съкилийника
му, почти във всяка килия имало човек, съден за убийство. Отрича да са
провеждани спрямо лишените от свобода спортни, културни и др.мероприятия, нито
такива за адаптация. Свидетелят не участвал в такива мероприятия, не знае дали
ищецът е участвал. Знае за случаи, в които ищецът многократно се е сбивал с
други затворници. Ако някой от лишените от свобода е болен го водят в болница,
но много трудно, трябвали връзки. Знаел, че ищецът имал проблеми с пикочния
мехур, трудно ходел по нужда и многократно му било отказвано да бъде заведен в болница.
Свидетелят С. твърди, че пребивавал с ищеца в Затвора —Стара Загора за период
от 3-4 месеца в 9-та група килия №128, след това в общ коридор в 8 група, а
след това били заедно в Затвора в Пазарджик, където станали близки. В затвора в
Стара Загора, в 8-а група «било общо - убийци и всякакви». Свидетелят твърди, че
той самия ходил при психолог, тъй като се страхувал от един от лишените от
свобода, съден за убийство и който заплашвал, че ще убие някого. Твърди, че
когато били в 9-та група няколко човека влезли в килията, набили Б., после
дошли полицаите, и те също го набили. Твърди, че в Затвора гр.Стара Загора се
провеждат спортни турнири /волейбол и футбол/, но записването ставало срещу
почерпване на записващия отговорник. Свидетелят Д.К. твърди че познава Б. от
пребиваването си с него в ІХ група в Затвора гр.Стара Загора, през 2013-2014г,
за период от около 20 дни, били в една килия. Не е чувал Б. да се оплаква от
обстановката, същия имал бъбречно заболяване, много трудно уринирал в кофата.
Свидетелят Николай Желязков
Колев работи като инспектор социални
дейности и възпитателна работа /ИСДВР/ в Затвора в гр.Стара Загора, вкл.работил
е като такъв през исковия период. Описва функциите и задачите, с които е
свързано изпълнението на работата. Приблизителния брой на лишените от свобода в
ІХ група сочи като 105-115човека, променлива бройка, съобразно решението на
разпределителната комисия. Твърди, че всеки новопостъпил престоява в приемно
отделение от 14 до 30 денонощия с цел
адаптация и през този период спрямо същия се изготвя от ИСДВР оценка на риска, медицински
преглед, среща с психолог и др.мероприятия. След процеса по адаптация се
предлага на разпределителна комисия, където лицето се изслушва, заедно с
психолога, инспекторите СД, медицинско лице и въз основа на това изслушване и оценка на данните, лицето
бива разпределено в конкретна група. Осъдените лица са в отделни килии от тези,
които са обвиняеми и подсъдими, но в общ коридор. Описва процедурата по
преместване на л.св. от група в група, воденето за това на регистър, като
поради динамиката на тези процеси и отдалечеността на периода, било невъзможно
да се уточни спрямо ищеца точно в кои групи е бил и при какви битови условия. По памет твърди,
че Б.К. е бил често преместван от едно спално помещение в друго, поради
несъвместимост с останалите лишени от свобода. Свидетелят постоянно получавал
оплаквания, че К. дразни, заплашва, заканва се на другите лишени от свобода,
стига се до физическа саморазправа, като преместването само временно туширало
проблемите от такъв характер. Свидетелят твърди, че ежеседмично обявявал и
обявява на информационното табло на групата всяка програма, дейност, започване
на учебната година. Всяка сутрин минавал на проверка и съобщавал на лишените от
свобода от всяка килия за текущия месец каква спортна дейност или програма
стартира и според желаещите изготвял списъци. Ищецът участвал в турнир по
волейбол през м.април 2014г, в което свидетелят, тогава застъпващ за 9 група,
приел като знак за мотивацията на ищеца да спазва правилника. Заявява, че
обещанията, каквито чул от ищеца, впоследствие не били изпълнени. През 2014г ищецът
посещавал училище, участвал в пиеса, за което като бил награден, но през 2015г
класния ръководител се обадила на свидетеля и му казала, че ищецът заплашвал и
обиждал учители, по повод на което е наказан и зачислен към самостоятелна форма
на обучение. Свидетелят твърди, че ищецът не се готвел за изпитите. Твърди, че Б.
не се е оплаквал да е бил заплашван от друго лице, а е бил консултиран с ИСДВР
психолог за преодоляване на неговите собствени агресивни състояние и за да се
приобщи към групата. Твърди, че във всички килии, в които е бил местен Б.,
резултата е бил времемен, основно се изразявал във физическа саморазправа,
защото последният бил конфликтен и дразнел останалите л.св. Описва оборудването
в килиите, раздаваните постелъчно бельо, завивки, дрехи, препарати и др.
Неколкократно е извеждал ищеца до медицинския център поради проблем с простата
и бъбреци, като твърди, че на минутата се е реагирало. Свидетелят твърди, че не
е бил в приемно отделение през 2013г, като в 9-та група е предложил на ищеца всякакви
методи и стратегии, каквито са му познати, за да може да се адаптира. Твърди,
че задължително се провежда адаптационна програма /както на входа, така и на
изхода/, т.е.вкл.преди лишения от свобода да бъде освободен, това са
специализирани програми.
Приложен
е по делото действалия в исковия период Правилник за вътрешния ред в затворите
и затворническите общежития от закрит тип /л.108—122/.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявените искове за присъждане на обезщетение за вреди от
незаконосъобразна административна дейност са процесуално допустими. Предявени
са от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат незаконосъобразна
административна дейност - бездействия на длъжностни лица на държавата, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на
правосъдието, с териториални служби, в т.ч. затворите /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/ –
т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно
легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Твърдяната като незаконосъобразна деятелност представлява
административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни
лица специализирана дейност по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”
не се свързва единствено с прилагане на законово
предвидените ограничения във връзка с изпълнението на наказанието, а обхваща и
дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от осъдените
лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и
статут. Ето защо съдът приема, че предявените срещу ГДИН искове с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, настъпването на които вреди се обосновава с различни проявни форми на административна
дейност на служители на ГДИН, в частност – на Затвора гр.Стара Загора, е
допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на
увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.
Първия от предявените искове е частично основателен, а останалите —неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква
при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е
при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна
вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице
кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален
ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената
тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение
за понесените вреди.
Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на ищеца, че
съдът е сезиран с отделен иск за обезвреда от непредоставяне на медицинско
обслужване, тъй като изявления в този смисъл не се съдържат. От изложението в т.2 от исковата молба е видно,
че ищецът претендира обезщетение за вреди от липсата на санитарен възел, като
произтичащите от това неудобства илюстрира със здравословния си проблем.
Изразеното недоволство от това, че въпреки оплакванията за болезнено и трудно
уриниране не му било обърнато внимание от затворническата администрация, не бил
заведен на контролен преглед и не били осигурени лекарства, не се свързва с
формулиране на отделно искане за обезщетение.
Не е формулирано и отделно искане за обезвреда от неспазване реда за подаване
на жалби. Твърдението на ищеца, че била върната жалбата му до съда е в явно
противоречие с признанието му, че единствено е било указано от страна на
инспектор Колев /ИСДВР/ да залепи на плика марка, което е и в съответствие с
разпоредбата на чл.90 ал.3 от ЗИНЗС.
Не е предявен и иск за обезвреда от лишаване ищеца от достъп до самодейни
органи /чл.168 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС/, тъй като правото на лишения от свобода да
участва в избирането и да бъде избиран в самодейните органи не кореспондира с административно задължение,
изпълнение ли не на което да бъде предмет на иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулирани искания,
съдът приема, че е сезиран:
Първо - с иск за обезвреда в размер 40 000 лв (сбор
от сумите 10 хил и 30 хил. лв - т.1. и т.2 от исковата молба) за неимуществени
вреди, дискомфорт, унижаване на човешкото достойнство и влошаване
здравословното състояние, като общ резултат от неосигуряването достатъчно хигиенно-битови
условия в Затвора – гр. Стара Загора, в т.ч. неосигуряване на достатъчна
жилищна площ и на постоянен достъп до санитарен възел.
Второ - с иск за обезвреда за 10 000лв - обезщетение за неимуществени
вреди /безпокойство и страх/, причинени от настаняването ищеца в общи стая и коридор с лица, обвинени по чл.116 от НК и в нарушение на чл.248 ал.1 т.1 от ЗИНЗС (т.3 от и.м.).
Трето - с иск за сумата от 10 000лв - обезщетение за неимуществени
вреди от неосигуряване възможност за участие в програми за адаптация, спортни и
др.мероприятия в нарушение на чл.153 ал.1 от ЗИНЗС (т.4 от и.м.). Исковете ще
бъдат разгледани поотделно. Доколкото обаче обезвреда се търси за да възмезди
едно общо, оценено като негативно психо-емоционално и физиологично състояние на
ищеца, макар от различни проявления на административна дейност, то при наличие
на предпоставки за присъждането му, размера следва да се определи глобално и в
размер, според установяванията за характера, интензитета и отражението спрямо вредоносния
резултат на незаконна административна
дейност и нейната продължителност.
По иска за обезвреда на вреди, от неблагоприятни битови и
санитарно-хигиенни условия, при които Б.К. е бил поставен при изтърпяване
наложено му наказание в Затвора – Стара Загора:
Съдът намира този иск за доказан по основание.
Установено е по делото че битовите и санитарно-хигиенните условия в
Затвора-Стара Загора през исковия период са били незадоволителни.
Характеризират се с пренаселеност на спалните помещения, липса на постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода за периода от приблизително 10 часа от
денонощието - за времето от 20ч. вечерта до 6ч. сутринта. Условия с такъв характер сочат на накърняване
на забраната за унижаващо човека отношение
съдържаща се в чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и в чл.3 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Тези
условия нарушават правото на хуманно отношение и уважение спрямо всеки човек,
предвидено и закрепено в чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и
политически права /обн. ДВ бр.60/ 1970г., в сила за РБългария от 23.03.1976г./.
По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни
престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е
регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода
съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на
наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото
и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им
/чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на
прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. Според ЕСПЧ „безчовечно или
унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, отвъд неизбежния
елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране
или наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото Йовчев
срещу България „мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв
елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия,
които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и
метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с
интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със
задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от
свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени”. Според
разпоредбата на чл. 31, ал.5 от Конституцията на Република България на лишените от свобода следва да
се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са
ограничени от действието на присъдата. Изпълнението на всяко едно наказание е
насочено към постигането на целите на закона, като са въведени изисквания за
осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на
осъдените и зачитане на правата и достойнството им. За тази цел законодателят е
предвидил, забрана за умишлено поставяне на лишените от свобода в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване
от достатъчна жилищна площ, хигиенни условия, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други
виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето. Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода
трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие. Съгласно чл. 96, ал.2
ППЗИНЗС, помещенията, устроени като наказателни килии, трябва да
отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат
пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат
условия за проветряване и обезопасено легло.
В случая по делото не се спори,
установява се от свидетелските показания на свидетелите С., С. и К. че в
несъответствие с хигиенните и здравни изисквания, площта на спалните помещения
в Затвора в гр.Стара Загора се явява твърде малка спрямо настанените лица, като
през голяма част от денонощието вътре се извършват физиологични нужди, което
неминуемо създава риск за здравето. Установено бе, не се оспорва от ответника,
че лишените от свобода вкл. и от Б.К. са използвали за облекчаване на
физиологичните нужди кофа през нощта кофа, при това пред други лица.
Съвкупността от тези обстоятелства - пренаселването на спалните помещения,
малката жилищна площ, съпроводено с лишаването на лицата от достъп до санитарен
възел през тъмната част от денонощието и принуждаването им да вършат това в
кофа в спалното помещение говори за влошени санитарно-хигиенни условия.
С тези условия се явява надхвърлен прага на строгост, присъщ на
наказанието лишаване от свобода. Условия
от такова естество биха създали
дискомфорт и неудобство у всеки човек, създали са и у ищеца. Затова
признанието на Б.К. че изпитвал срам и неудобство да върши физиологичните си
потребности пред другите лица в килията, съдът кредитира с доверие. Това
неудобство на ищеца с голяма степен на вероятност е било задълбочено и от здравословния
му проблем от урологично естество. Гореизложените обстоятелства /липсата на постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода и произтичащата от това необходимост извън рамките на определените хигиенни мероприятия
ищецът да ползва кофа за облекчаване на физиологичните си нужди; малката жилищна площ на спалните помещения спрямо
настанените в тях лица/ в своята съвкупност и преценени с оглед периода /две
години/ неминуемо водят до потискане,
унижаване, неблагоприятно засягане на личността, накърняване на човешкото
достойнство и усещане за непълноцен и нездравословен живот. Затова признанието на Б.К. че изпитвал срам и неудобство да върши физиологичните си потребности пред другите
лица в килията, съдът кредитира с доверие. Това неудобство на ищеца с голяма
степен на вероятност е било задълбочено
и от здравословния му проблем от урологично естество.
Сочения урологичен проблем, свързан с оплаквания за затруднено и
болезнено уриниране, е показателен за неудобствата, изпитани от ищеца при
пребиваването в описаните битови условия, но не се явява последица от тях. По
делото се установи, че К. е имал оплаквания от често, болезнено и трудно
уриниране /потвърдено от св.С., св.К., св.Колев/. Това състояние и оплаквания
не се твърдят, нито се доказват в причинна връзка с условията, при които е бил
поставен. Сочения здравословен проблем не е останал по причина на
администрацията на затвора нелекуван. Св.Колев, инспектор в затвора в гр.Стара
Загора сочи, че при поискване от страна на лишения от свобода за привеждането
му в МЦ, веднага се е откликвало. През
м.10.2014г ищецът е бил хоспитализиран в МБАЛ „Св.Иван Рилски” клон Стара
Загора в отделението по хирургия, с
дейности по урология, за оценка и лечение на състоянието. Диагнозата, която му
е била поставена е „остър простатит” /епикриза на л.5/. Направени са му
изследвания и е предписана терапия. Няма данни ищецът да е уведомил затворническата
администрация, че следва да се яви на указаните в епикризата дати за контролен
преглед, нито да е помолил за закупуване на предписаните лекарства.По делото е
приложена справка за проведени спрямо К. 11 прегледа и назначено лечение от МЦ на Затвора Стара Загора /л.29/.
Това, наред с данните за проведено лечение в отделение с урологична насоченост
на МБАЛ, обуславя извод, че ищецът е бил лекуван при нужда, извършвани са му прегледи, консултации и изследвания. Не се
твърди ищецът да е неработоспособен, нито в недобро здравословно състояние.
По делото не се доказва незадоволителните битови условия в Затвора да са
довели до конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо заболяване/
на ищеца. Но в контекста на съдебната
практика на ЕСПЧ и критиките към формалистичния подход на българските съдилища
при отхвърляне на исковете за обезщетения за вреди от нечовешки и унизителни
условия при изтърпяване на наказанията поради необоснованост и недоказаност на
претърпени нематериални вреди, следва да се приеме, че ищецът е претърпял
неприятни негативни изживявания от от незадоволителното битово и хигиенно
положение в затвора, съпроводено с липсата на достъп до санитарен възел през
тъмната част от денонощието, квалифицирани като унизително и обидно отношение. При осъществяване на
правнорегламентирана дейност длъжностните лица от затвора гр.Стара Загора са
нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на
правото на К. на хуманно отношение и на уважение на достойнството, закрепено като основно човешко право. Изпълнението
на наложеното на ищеца наказание и свързаните с това законови изисквания за
сигурност и охрана на лишените от свобода лица, неминуемо водят до ограничения,
но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки
за изолация и произтичащите от тях ограничения, са довели до необосновано
нарушаване на основни субективни права на Б.К. и общочовешки ценности, защитени
от ЕКПЧ /право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката
личност достойнство/, като са рефлектирали неблагоприятно върху личната му
сфера.
Съдът приема за установено по делото и обстоятелството, че в период,
продължил около две години - от 08.05.2013г до 26.06.2015г. администрацията на
Затвора гр.Стара Загора не е взела адекватни мерки за преустановаване
нарушението, изразяващо се в неосигуряване здравословна и хигиенна битова среда
в спалните помещения, заемани от ищеца. Извършваните ремонтни дейности в насока
отстраняване на нарушението са в ход от м.август 2015г. С описаните
бездействия, в затвора в Стара Загора се явяват нарушени изискванията на чл.2 т.3 от ЗИНЗС, чл.7 т.5 б.”д” и чл.96
ал.2 от ППЗИНЗС - за осигуряване спазване на хигиенните норми и санитарните
правила, вкл.в помещенията, устроени като наказателни килии. Действително по делото
няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица,
довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до
унизително отношение, както изтъква ответника. Липсата на подобна цел обаче не
може категорично да изключи нарушението. Освен това отговорността по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата
отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при
изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия и бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. Необходимо и достатъчно за ангажирането на тази
отговорност е да бъде установено настъпване на неблагоприятно засягане на имуществени
права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни
права и основни ценности, което следва закономерно от обективния факт на
наличие на незаконосъобразна административна дейност.
Негативните преживявания, физически, емоционален, а и физиологичен дискомфорт на К. следствие поставянето му при
описаните битови условия, макар и без
конкретно увреждане на здравето, доколкото са довели до унижаване на човешкото
му достойнство, представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на
незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация в нарушение на
изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве на лишените от свобода лица и
зачитане на правата и достойнството им, които бездействия са рефлектирали върху
личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена и с нормата
на чл.3 от ЕКПЧОС. Кумулативно са налице елементите от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от Б.К. иск срещу Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията”, е доказан по основание.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените
неимуществени вреди /претендирано от ищеца като такова в размер на 40 000лв./,
следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД /приложима по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ/,
размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост. Понятието „справедливост” е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само
по себе си има характер на овъзмездяване, а размера на обезщетението като
паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен
при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. В случая периода от време през което ищецът е бил поставен в условия
унижаващи човешкото достойнство е около 2 години, въпросното ограничение в ползването на
санитарен възел се явява не постоянно въведено, а само през нощта. Отчитайки
посочените по-горе обстоятелства, предвид характера и интензитета на породените
негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето /физическо или
психическо/, съдът приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/
лв. С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Б.К. иск срещу
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, по безспорен начин е установено и
доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически
състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на
администрацията на Затвора гр.Стара Загора, изразяващи се в неосигуряване на
необходимите битови и санитарно-хигиенни условия, за периода от 08.05.2013г до 26.06.2015г, поради което исковата
претенция се явява доказана по основание и следва да бъде уважена в размера на
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от 1600 лв, а в
останалата си част до размера на претендираното обезщетение от 40 000лв., искът
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По иска за присъждане на 10 000лв - обезщетение за неимуществени вреди
/безпокойство и страх/, причинени от настаняването ищеца в общи стая и коридор с лица, обвинени по чл.116 от НК и в нарушение на чл.248 ал.1 т.1 от ЗИНЗС.
Съдът намира този иск за неоснователен и недоказан.
Същият се основава на твърдения за причинени неимуществени вреди —
безпокойство, страх, нарушен сън следствие неизолирането на лица, обвинени и подсъдими
за убийство, в нарушение на чл.248 ал.1 т.1 от ЗИНЗС. Според тази законова
разпоредба, в затворите обвиняемите и подсъдимите се държат в постоянно заключени
помещения, без право на участие в колективни мероприятия когато са обвинени за
престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 15 години
или доживотен затвор. Забраната в разпоредбата визира обвиняемите и
подсъдимите, а не вече осъдените лица. Първо, по делото не се установява
неизолиране в постоянно заключени помещения на лица, които да са обвиняеми и
подсъдими за такива престъпления.
Обстоятелството, че през част от исковия период ищецът е пребивавал в общи
спални помещения или общ коридор с лица, които са с присъди за убийство
/св.Стайков признава, че самия той е съден за такова престъпление, св.С.
твърди, че бил заедно с ищеца в 8 група, където имало осъдени за убийство/, не
осъществява хипотезата на чл.248, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Няма данни К. да е
съжителствал с осъдени лица, спрямо които да е постановен строг режим на
изпълнение на наказанието, свързван с изискване да се приведат в постоянно
заключени помещения, при засилен надзор и охрана. Макар ищеца да е пребивавал временно в осма
група, която по данни на св.С. включва и
лица, обвиняеми за убийство, съдът намира за недоказано, че въпросните лица не
са били поставени в постоянно заключени помещения и без да участват в
колективни мероприятия.
На следващо място, вреди от твърдяното естество — страх, притеснение,
нарушение на съня като последица от съжителството с обвинени в убийство лица не
бяха доказани, напротив опровергават се от събраните писмени и гласни
доказателства. По делото се доказа, че ищецът бил често местен от едно спално
помещение в друго поради своето собствено агресивно спрямо околните поведение. Св.Колев,
инспектор „ИСДВР” в Затвора в гр.Стара Загора твърди, че причина за честите
преместванията на ищеца е неговата несъвместимост с останалите лишени от свобода.
Свидетелят постоянно получавал оплаквания, че К. дразни, заплашва, заканва се
на другите лишени от свобода, стига се до физическа саморазправа. За
агресивното поведение на К. свидетелства честота на наказването му за физическо
насилие спрямо други лишени от свобода, видно от приложените заповеди за
налагане на дисциплинарно наказание на ищеца на основание чл.100 вр.с чл.97 т.4 ЗИНЗС (л.158—165). Потвърждава се от
справката от МЦ честите медицински прегледи спрямо ищеца следствие сбиванията му с други л.св., каквито данни
има за м.юли 2013г, м.април 2014г, м.януари 2015г и м.май 2015г. Т.е. К. се проявява
като лице, което системно нарушава правилата, елемент от вътрешния ред /чл.4
ал.2 т.8 от Правилника—л.109 по делото/ и поради това самият той е лице, подлежащо
на изолация по см. на т.2 от чл.248, ал.1 ЗИНЗС. Поведението, което е
манифестирал в затвора посредством словесни и физически нападки спрямо други
лишени от свобода, противопоставяне на порядките в училището към затвора и
агресивни прояви спрямо педагози /справка от Директора на СОУ «Поп Минчо
Кънчев» на л.155/, опровергава възможността да се е уплашил от неизолирането на
лица, обвинени в престъпления от визираните в чл.248 ал.1 т.1 от ЗИНЗС. В тази насока, основателно е твърдението на
ответника, че от описаните агресивни спрямо околните прояви на ищеца, се опровергава
вероятността от настъпване на претендираните вреди.
За пълнота на изложението следва
да се каже, че справката, представена от Директора на СОУ «Поп Минчо Кънчев» /л.155/
досежно наложените на ищеца наказания /чл.139 ал.1 т.1 и т.5 от ППЗНП/, първо
забележка, а след това и преместване в самостоятелна форма на обучение има
характер на официален удостоверителен документ, като тези обстоятелства не бяха
опроверган от ищеца. Същата справка, в
частта съдържаща характерологични данни за ищеца, относно поведението му през
2014/2015г, описано така: «проявява целенасочена агресия», «заплашва и обижда
своите съученици», «поведението му ескалира като агресията се насочва и към
преподавателите в училище» и пр., се
явява частен свидетелстващ документ. В тази си част фактите, предмет на засвидетелстване
с този документ напълно се потвърждават
от другите събрани по делото доказателства /вкл.свидетелските показания на
св.Колев /.
С оглед на изложеното, съдът намира, че така
предявения иск за вреди от нарушение на чл.248 ал.1 т.1 от ЗИНЗС за
неоснователен и недоказан, поради липса на която и да е от обуславящите го
предпоставки.
По иска за обезщетение за
вреди от непроведена спрямо ищеца адаптационна програма и от това, че не участвал в спортни прояви поради пречки от
служителя „ИСДВР”, т.е. от неизпълнение на разпоредбите на чл.153, ал.1 и
чл.164 ал.1 от ЗИНЗС:
Съгласно чл.153 ал.1 от ЗИНЗС осъдените, обвиняемите
и подсъдимите задължително се включват в програма за адаптация към условията на
затвора непосредствено след постъпването им в тях. Програмата за адаптация е с
продължителност до 3 месеца. Провеждането на програмата се свързва с
предоставяне на лишените от свобода се предоставя информация на достъпен за тях
език относно целите и формите на социалната дейност и възпитателната работа в
местата за лишаване от свобода. От разпоредбата следва, че за да бъде адресат
на посоченото като дължимо поведение, лицето следва да е сред изброените
категории и да е постъпило в затвора,
непосредствено след което се следва включването му в адаптационна програма. От
доказателствата поделото не се установява дължимост в исковия период на
соченото за неизпълнено задължение, доколкото спрямо К. началото на изпълнение
на наказанието е 22.10.2012г, във връзка
с деянието за което е съден по НОХД №403/13г.по описа на РС Димитровград /справка
л.28/. Към 08.05.2013г, когато е
началото на исковия период, съответстващ на привеждането на ищеца в затвора в
гр.Стара Загора, спрямо него не се е следвало провеждане адаптационна програма.
На следващо място, съдът намира твърдяното неизпълнение на горното задължение
за недоказано. Св.Колев, инспектор СДВР в затвора в гр.Стара Загора подробно
обясни методологията и съдържанието на адаптационната програма по принцип,
вкл.престоя на лицето в приемно отделение, провеждане спрямо него на оценка на
риска, изслушването му, подлагането му на медицински и др.прегледи. Свидетелят,
освен че изключи вероятността такава да не е проведена спрямо някое лице, заяви,
че лично е провеждал многократно беседи с К. и е приложил спрямо него всички
познати му способи за да му въздейства. Неподатливостта на ищеца на
въздействие, показателния брой нарушения на вътрешния ред в Затвора в гр.Стара
Загора, агресивния характер на проявите му, неуважително поведение спрямо
всякакви лица, обстоятелството, че наказването му с първата от присъдите не е
оказало каквото и да е поправително въздействие, правят недостоверно
твърдението му, че не се приспособил в затвора поради непровеждане спрямо него
на адаптационна програма.
Не се доказва твърдението на ищеца за
незаконосъобразното му изключване от спортни мероприятия. Обратното се
установява от свидетелските показания на св.К. и св.Колев, които сочат
провеждани спортни турнири, в които се записвали желаещите. Разпоредбата на
чл.164 ал.1 от ЗИНЗС предвижда осигуряване на условия за участие в спортни игри
и упражнения по един час на ден, извън времето за престой на открито, не е
императивна и не създава задължение на администрацията да го изпълни точно в
този обем. Изпълнението на разпоредбата е според възможностите на съответното
място за лишаване от свобода, при съобразяване
с наличната материална база, брой лишени от свобода и др. Съгласно чл.151 ал.5
от ППЗИНЗС, на всеки лишен от свобода се осигурява възможност за физическа
активност и спорт. Възможност за такава активност спрямо ищеца през исковия
период администрацията на затвора е осигурила посредством провеждани
ежеседмични турнири по волейбол и футбол, като няма доказателства ищецът да е
пожелал да се включи в такива, но да му е било отказано.
С оглед на изложеното, искът за 10000лв - обезщетение
за вреди от непроведена спрямо ищеца адаптационна програма и неучастие в спортни прояви следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ
на Б.И.К., ЕГН ********** СУМАТА от 1600 /хиляда и шестстотин/ лева - обезщетение
за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на Затвора гр.Стара Загора, изразяващи се в неосигуряване на
необходимите битови и санитарно-хигиенни условия в периода от 08.05.2013г до 26.06.2015г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.И.К. против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София в останалата му част до 40 000лв като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.И.К. против Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.София за сумата от 10 000лв - обезщетение за неимуществени
вреди /безпокойство и страх/, причинени от настаняването на ищеца в общи стая и коридор с лица, обвинени по чл.116 от НК и в нарушение на чл.248 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.И.К. против Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.София за сумата от 10 000лв - обезщетение за неимуществени
вреди обезщетение за неимуществени вреди от неосигуряване възможност за участие
в програми за адаптация, спортни и др.мероприятия, в нарушение на чл.153, ал.1 и чл.164, ал.1 от ЗИНЗС, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: