№ 17
гр. Пазарджик, 16.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20245200500795 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-ищец Г. Н. Г., редовно призован не се явява. За него се
явява адв.М. Д. с пълномощно по делото.
За жалбоподателя-ответник „Е.“ЕООД, редовно призовани се явява
адв.С., надлежно упълномощен.
Адв.Д.: - Да се даде ход на делото.
Адв.С.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик по гр. д.№ 4095 по описа на съда
за 2022 година е осъдено дружеството „Е." ЕООД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. "Б.Б." N 86, да заплати на Г. Н. Г. с ЕГН
1
**********, сумата 15290 /петнадесет хиляди двеста и деветдесет/лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от трудова
злополука, настъпила на 26.03.2021 г. в с. З., изразяващи се в претърпени
болки и страдания и неудобства в ежедневието, в резултат от травма -
счупване на прешлен, контузия на главата, тазобедрената става и коляното,
ведно със законната лихва, считано от деня на настъпването на вредите -
26.03.2021 г., до окончателното изплащане на главницата, като е отхвърлен
иска за разликата над 15290 лева до претендираната сума 60000 лева, от които
за разликата от 15290 лв. до 18750 лв. - като погасен чрез прихващане със
застрахователно обезщетение, изплатено от "Метлайф Юръп" д.а.к. - клон
България по застраховка, сключена от работодателя, и за разликата над 18750
лв. - като неоснователен.
Осъдено е дружеството „Е." ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. "Б.Б." N 86, да заплати на Г. Н. Г. с ЕГН **********,
сумата 1966,38 /хиляда деветстотин шестдесет и шест лева 38 ст./,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от трудова
злополука, настъпила на 26.03.2021 г. в с. З., изразяващи се в разходи за
лечение и рехабилитация след получената травма - счупване на прешлен,
ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска - 22.12.2022 г.,
до окончателното изплащане на главницата.
Осъдено е дружеството „Е." ЕООД да заплати по сметката на съда
държавна такса в размер 690,26 лв.; на Г. Н. Г. разноски по делото в размер
1517,71 лв.
Осъден е Г. Н. Г. да заплати на „Е." ЕООД разноски по делото в размер
5012 лв.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Г. Н., в частта ,с която
предявения иск за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
26.03.2021г. - датата на настъпване на вредите до окончателното изплащане на
обезщетението, е отхвърлен за разликата над уважения размер от 15290 лева
до предявения размер от 60 000 лева, ведно със законна лихва от 26.03.2021г.
до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, в която
ищецът е осъден да заплати разноски в полза на ответната застрахователна
компания за сумата от 5012 лева, като неправилно, незаконосъобразно,
необосновано.
Определения размер бил несправедлив. Съдът обсъдил и взел предвид
само една част от установените по делото обективни обстоятелства, като друга
част неправилно приел, че не съществуват или изобщо не е обсъдил.
Обстоятелства, от значение за определяне на размер на обезщетението, които
съдът не е обсъдил били сериозността на травмата - фракура на 12 последния
гръден прешлен и контузия на главата. Съдът не отчел в своето решение
достатъчно, че фрактурата на Тх 12 е лекувана оперативно - под обща
2
анестезия и е поставен в прешлена гръбначен цимент ,както и консервативно
- медикаментозно. Вещото лице приело, че според него, травмата е изиграла
отключващ момент за появата на дископатия или дискова херния на Л4 и Л5.
В областта на счупването , според вещото лице тялото на Тх 12 е снижено,
налице е торако-лумбална кифоза с пик Тх 12. Според вещото лице имало
торакална и лумбална остеохондроза. В тази връзка били оплакванията от
болки при промяна на времето. Установено било при прегледа ,че ищецът има
болки при ходене и при навеждане в зоната на Л4, Л5 в дясно. Според вещото
лице, необходимо е да се уточни диагнозата и лечението от специалист
невролог за патология ниско в кръста. Вещото лице, изготвили СМЕ е
специалист по Ортопедия и травматология и самия експерт посочил, че по
въпросите, досежно настъпили усложнения от счупването на Тх 12, следва да
се произнесе невролог, тъй като не са от неговата компетентност.
Съдът неправилно отказал да допусне експертиза от невролог, за да се
установи какви са последиците и усложненията от причинените на ищеца
травматични увреди. Съдът не отчел в пълнота и причинените неудобства и
неблагоприятни промени и последици в живота на пострадалия, вида и
характера на всички увреди, непосредствената опасност за живота му - не се
обсъждани и не са взети предвид вида и характера на всяко едно от
причинените травматични увреди (контузия на главата и счупване на Тх 12 -
последен гръден прешлен), последици за организма на мъжа, който е бил
активен човек преди настъпване на инцидента. Травмите са наложили
извършване на тежка операция под обща интубационна анестезия,
продължила няколко часа, При определяне на справедливия размер на
обезщетение, съдът неправилно приел, че периода на възстановяване бил 4-5
месеца. В заключението си и в обясненията в съдебно заседание експерта
обяснил ,че поне 4-5 месеца, пострадалият е бил изцяло зависим от близките
си във всички аспекти на живота си, а възстановителния период е около 1
година ,при обичаен ход на оздравителния процес.
Съдът неправилно интерпретирал показанията на св. Найден Ташев,
баща на ищеца, който установява, че 3 месеца се е грижил постоянно за него,
като оставал да спи у ищеца. През първия месец било много трудно ,тъй като
ищецът изобщо не можел да се движи и се налагало използване на памперси.
Според този свидетел след инцидента Г. се променил , вече не бил този
човек, затворил се и спрял да излиза с приятели. Тези показания били
последователни, непротиворечиви и житейски логични и следвало да бъдат
съобразени от съда.
Съдът погрешно приел, че нямало остатъчни последици, въпреки, че
такива са посочени от вещото лице в СМЕ. Не бил съобразен дългия период на
възстановяване - около 1 година, като през първите 3 месеца, ищецът е бил на
легло и изцяло е бил зависим от грижата на близките си.
Ищецът не се бил възстановил напълно от травмите , което не било взето
предвид от първоинстанционния съд.
3
Определеното обезщетение било несправедливо и не възмездявало
търпените от ищеца вреди. Несправедлив бил определения размер от 25 000
лева, като и неоснователно бил редуциран ,като съдът е приел съпричиняване
в размер на ¼ и приспаднал 3640 лева, за да се достигне до присъдената сума
от 15290 лева. Съдът не е обсъдил в цялост вида и характера на уврежданията.
При определяне размера на обезщетението , съдът не отчел още два
фактора - на първо място конкретните икономически условия към момента на
увреждането .След месец март 2020г. настъпили силни инфлационни
процеси, и значително и неколкократно се увеличили размерите на
минималната и средната работни заплати, както за страната ни, така и в
световен мащаб. Вторият фактор бил практиката на съдилищата , с която
съдът не се бил съобразил.
Позовават се на съдебна практика по сходни казуси.
Неправилно съдът приел наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия Г., изразяващо се в проява на груба небрежност при извършване
на дейността, за която е назначен по трудов договор. Ищецът бил назначен
като шофьор при ищеца и нямал допълнителни задължения. В експертизата
си и вещото лице посочило ,че камиона и контейнера имат система за
обезопасяване, но тя изисква за част от функциите й специални квалификация
на кранист, с каквато квалификация ищецът не разполагал. А за една от
функциите на обезопасителната система, е необходимо обучение, Не било
установено по делото такова обучение да е извършено от страна на ответника.
Представените инструктажи нямали отношение към този въпрос. Съдът
погрешно приел, че в тази ситуация, ищецът е могъл да пусне
стабилизаторите, които са част от мулилифт системата, за която се изисква
специална квалификация на кранист.
От показанията на свидетеля – очевидец- багерист, било видно ,че
ситуацията се е развила много бързо.
Изяснено било от експерта по делото ,че основната причина за
произшествието е неправилното натоварване на контейнера на камиона и
съответно невъзможността да бъде разтоварен. Решението не било съобразено
със съдебната практика , според която, за да бъде намалено на основание
чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да
бъде надлежно релевиран от ответното дружество, чрез защитно възражение
пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Само
обстоятелството, че пострадалият не е използвал наличните на камиона
обезопасителни системи не водело до извода за проявена груба небрежност от
негова страна, нито до съпричиняване на вредосносния резултат .
На следващо място, съдът неправилно приел, че по делото било
доказано, че на пострадалият е заплатено застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка “трудова злополука”. Касаело се за доброволно , а
не задължително застраховане и не следвало да бъде приспадано платеното ,
4
доколкото покрива други рискове .Не били представени доказателства в
подкрепа на това твърдение на ответника. На ищеца не било платено
обезщетение по застраховка “Трудова злополука“.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете
уважени в пълен размер ,излагат се доводи и относно разноските ,като
претендира такива - адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.
Ответникът по исковете не оспорва ,че на 26.03.2021 год. е настъпила
злополука с ищеца, че същата е призната за трудова от НОИ.
Считат определеното от съда обезщетение в размер на 25 000 лв. за
неотговарящо на обективните критерии за справедливост.
Ищецът имал предходно заболяване на кръста и левия крак, което
обстоятелство било установено въз основа на медицинската документация и
обсъдено от експерта по делото.
Оспорват твърденията ,че в резултат на инцидента ищецът получил
посочените във въззивната жалба увреждания.
Установено било от събраните по делото доказателства, че ищецът не е
спазвал предписаните му следболнични терапии. Според заключението на
експерта след изписването ищецът не е имал болки и страдания.
Обобщават доводите си : Ищецът е имал заболяване на гръбнака и левия
крак преди инцидента, бил е неколкократно лекуван от личния му лекар, а
също така и насочван към специалист невролог, именно във връзка с неговите
постоянни оплаквания за болки в гръбнака, появили се преди злополуката.
Тези негови предходни заболявания и произтичащите от тези заболявания
влошаване на здравето и морални страдания, обаче не се намират в пряка и
непосредствена последица от процесната трудова злополука. Гръбнакът го е
болял много преди инцидента, поради тази причина е ходил и на преглед при
личния лекар. След инцидента обаче не отива на физиотерапия, защото не го
боли, отива едва след шест месеца, което води до извод, че след инцидента е
нямал болки в гръбнака, а появилите се такива след шест месеца не са от
злополуката, а от негово предходно заболяване.
Считат, че показанията на бащата на ищеца като свидетел, следва да се
преценяват с оглед чл.172 от ГПК.
Претендираното обезщетение било завишено.
Още с отговора на исковата молба ответникът направил възражение за
съпричиняване.
Считат, че пострадалия е проявил груба небрежност, изразила се в липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни правила за
безопасност.
От представените доказателства се установявало ,че ищецът е
5
разполагал с необходимата квалификация за управление на процесния товарен
автомобил, в това число и квалификация да борави с лифтком устройството за
разтоварване на товари.
На ищеца бил проведен инструктаж . Анализирайки показанията на
свидетеля П. и заключението на експерта ,правят извод ,че ищецът въпреки ,че
е могъл ,не е предприел необходимите действия, за да предотврати
злополуката.
В този смисъл били и показанията на св. Секулов, който предупредил, че
товарът в контейнерът е неравномерно разположен и следва да се
предприемат действия за предотвратяване на инциденти. Въпреки това
ищецът не е приел предложената от него помощ с багера да уравновеси
товара, като го разположи равномерно в контейнера. Напротив, заявил
категорично, че не иска неговата помощ, знае как и може да се оправи сам.
Ищецът е работил с този камион отдавна и бил напълно наясно каква е
функцията на стабилизаторите, както и обстоятелството, че при разтоварване
на товар от камиона, спускането на стабилизаторите е абсолютно
задължително. Въпреки това при процесния инцидент ищецът съзнателно
пренебрегнал основно правило за безопасност и забраната - да не се
предприема сваляне на натоварения контейнер от камиона преди спускане на
стабилизаторите. По този начин ищецът сам се отклонил от правилата, които
е знаел, не е извършил спускане на стабилизаторите, което на практика е
могло да предотврати злополуката.
Излагат доводите си за това ,че поведението на служителя следва да
бъде окачествено като груба небрежност, обосноваваща намаляване на
дължимото обезщетение на основание чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като от
обстоятелствата става несъмнено ясно, че определени негови действия могат
да доведат до обръщане на камиона и до настъпване на злополука, увреждаща
здравето му, но въпреки това са били предприети от шофьора действия в
нарушение с установените технологични правила и правилата за безопасност
/контролирането натоварването на контейнера, разположението и укрепването
на товара, спускането на статичните хидравлични стабилизатори при
разтоварване/, както и в нарушение с проведените от работодателя
инструктажи за работа.
Претендират разноски.
В отговора не се излагат доводи по повод оплакването във въззивната
жалба ,че неправилно е извършено приспадане на получено застрахователно
обезщетение.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от „Е.“ ООД. Решението е
обжалвано в частта , с която „Е.’’ ЕООД, с ЕИК ******** е осъдено да заплати
на Г. Н. Г. с ЕГН **********, сумата 15 290 /петнадесет хиляди двеста и
деветдесет/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
6
претърпени от трудова злополука, настъпила на 26.03.2021 г. в с. З.,
изразяващи се в претърпени болки и страдания и неудобства в ежедневието, в
резултат от травма - счупване на прешлен, контузия на главата, тазобедрената
става и коляното, ведно със законната лихва, считано от деня на настъпването
на вредите - 26.03.2021г.. до окончателното изплащане на главницата и
осъдено дружеството Е.” ЕООД, с ЕИК ******** да заплати на Г. Н. Г. с ЕГН
**********, сумата 1 966.38 /хиляда деветстотин шестдесет и шест лева 38
ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
трудова злополука, настъпила на 26.03.2021 г. в с. З.. изразяващи се в разходи
за лечение и рехабилитация след получената травма - счупване на прешлен,
ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска - 22.12.2022 г.,
до окончателното изплащане на главницата.
По отношение на имуществените вреди не са изложени никакви доводи
в насрещната жалба.
Молят решението да бъде отменено и исковете отхвърлени изцяло.
Доводите в насрещната жалба относно несправедливостта на
присъденото обезщетение са напълно идентични с тези , изложени в писмения
отговор.
Въпреки,че правят искане за отхвърляне исковете изцяло в насрещната
жалба излагат и доводите си относно наличие на груба небрежност от страна
на ищеца и съответно наличие на основание за намаляване на обезщетението
по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ. Считат ,че съпричиняването е в много по-
висока степен от приетата от първоинстанционния съд. Съображенията в
жалбата отново са идентични с тези в писмения отговор.
Доводи относно присъдените имуществени вреди не са изложени.
Постъпил е отговор от Г. Г. на насрещната въззивна жалба.
Оспорват се оплакванията ,че обезщетението е несправедливо завишено
, както и ,че ищецът е имал предходно заболяване. Нямало доказателства за
това, като преди злополуката той бил напълно работоспособен. След
злополуката ищецът изпълнявал предписанията за лечение.
Във връзка с изложеното в насрещната жалба отново са изложени
обстоятелства относно характера на уврежданията и продължителността на
възстановителния период.
Ищецът счита ,че не е проявена груба небрежност от негова страна ,
което да предполага намаляване на обезщетението в какъвто и да е размер.
7
Повторени са доводите относно този въпрос , подробно изложени във
въззивната жалба на ищеца.
По молба на ищеца по реда на чл.248 от ГПК е постановено определение
№ 1869 от 26.06.2024 година , с което е изменено решение № 180/12.02.2024 г.,
постановено по делото в частта му относно разноските , като е отменено
решението в частта, в която ответникът "Е." ЕООД е осъден да заплати на
ищеца Г. Н. Г. разноски по делото в размер 1517,71 лв. и вместо това е осъден
ответника "Е." ЕООД да заплати на М. И. Д., адвокат от Софийска адвокатска
колегия, адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 от ЗА в размер 1885,48 лв.
Оставено е без уважение искането за изменение на решението в частта му за
разноските, присъдени в полза на "Е." ЕООД, дължими от ищец Г. Н. Г..
Против това решение е постъпила частна жалба / наречена „молба“/ от
процесуалния представител на ищеца.
Искът за неимуществени вреди бил уважен в размер на 25.48 % и
съответно отхвърлен на 74.52 %. Размерът на адвокатско възнаграждения при
материален интерес от 60 000 лева възлизало на сумата от 5450 лева.
Съобразно отхвърлената част на иска за неимуществени вреди, присъдената
сума 5012 лева била прекомерно завишена, с оглед правната и фактическа
сложност на делото, броя на съдебните заседания и извършена работа,
Претендира намаляването и на 4061 лева. Моли определението да бъде
отменено и отхвърлена претенцията за разноски , а ако има доказателства за
сторени такива да се присъдят в размер на 4061 лева.
Писмен отговор на частната жалба не е постъпил.
Адв.Д.: - Поддържам въззивната жалба. Поддържам отговора. Оспорвам
насрещната въззивна жалба. Поддържам и частната жалба.
адв.С.: - Поддържам подадената от нас насрещна въззивна жалба. Поддържам
и отговора по подадената въззивна жалба.
Страните /по отделно/: Нямаме доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.Д.: - Ув. Окр. Съдии, моля да ми дадете възможност да представя
8
писмено становище. Претендирам разноски. Представям списък за ответната
страна.
Адв.С.: -Представям списък за разноски с копие за другата страна. Ув.
Окр. Съдии, искам да обърна внимание на 2 факта по настоящото дело. На
първо място считам, че е безспорно обстоятелството, че е налице трудова
злополука. Това обстоятелство ние не го оспорваме. Считаме, че от събраните
доказателства по делото се установява, че ищецът е проявил форма на вина
самонадеяност и по този начин е изпаднал в ситуация на проявена груба
небрежност по отношение на защита на здравето си, което следва да бъде
отчетено като съпричиняване относно вредоносния резултат. Ищецът е бил
предупреден на първо място от разпитания при първоинстанционния съд
свидетел, който още в самото начало е видял, че товарът на камиона е бил
наклонен. Предупредил го е, че товарът е наклонен и е поискал да му помогне
като избута товара с багера си, така че същият да не се преобърне. Ищецът не
реагира на така подадения сигнал, като счита, че товарът е правилно
натоварен. След това и втори път той проявява тази самонадеяност, когато
предприема действия по свалянето на контейнера. Основното допуснато от
него нарушение тук е, че същият не е пуснал стабилизаторите на камиона.
Искам да обърна внимание, че вещото лице в съдебно заседание при
първоинстанционния съд категорично заяви, че не е необходимо специално
обучение за работа с този мултилифт, тъй като това устройство е елементарно,
управлява се от няколко лоста и няколко копчета и всеки един човек може да
го управлява. Ищецът е работил при работодателя доста дълго време,
управлявал е това МПС и е бил наясно как действа мултилифта и какво е
действието на стабилизаторите. В този аспект са показанията на разпитания по
делото директора на автотранспорта при работодателя - свидетеля П., че
всички шофьори са наясно, че трябва да пускат стабилизаторите при
разтоварване на контейнерите, но те не го правят, поради нехайство
немарливост и бързина. Именно такъв е и настоящият случай. Ищецът е бил
наясно, че товарът е тежък, че за да се укрепи камионът при разтоварване е
следвало да пусне действащите стабилизатори. Това не го е направил.
Обезщетението за вредите, които се претендират не са в такъв размер.
Събраните по делото доказателства установяват, че ищецът не е търпял вреди,
които да са по-дълъг период от нормално възстановяване. От събраната по
делото медицинска документация и от заключението на СМЕ се установява,
9
че ищецът е имал и предходни заболявания по отношение на кръста, като
вещото лице казва:“Явно Г. си е имал и предходно заболяване.“ Също така
считам, че той не е изпълнил предписанията за възстановяване като се е явил
на рехабилитация едва 6 месеца след инцидента. Самото вещо лице казва:
„Няма как, ако го е боляло и е търпял действително болки, да не потърси
медицинска помощ и да не се яви на рехабилитация“. В този смисъл считам,
че претендирания размер на обезщетението е завишен, тъй като настъпилия
инцидент и претърпените от ищеца болки и страдания не са в пряка и
непосредствена последица от инцидента.
В случай, че уважите насрещната жалба моля да ни бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Адв.Д.: По делото по никакъв начин не се събраха доказателства да е
извършвано обучение от страна на работодателя за конкретно този камион и
системите, които има той, като вещото лице обясни пред първата инстанция,
че той с неговата мултилифт система представлява кран, а за кран трябва
отделно свидетелство от компетентните държавни органи, за каквито
безспорно се прие по делото, че доверителят ми не разполага. По делото от
изслушаните свидетелски показания стана ясно, че доверителят ми, това е
разпореждане от работодателя оставя камиона, след това се качва на друг и
върши друга работа, докато се натоварва с въпросния товар, след което се
връща и взема този т.е., през времето докато товарят камиона му, той прави
друго нещо. И той не е бил на самия камион, докато е натоварван по
разпореждане на самия работодател. Безспорно по делото се прие, че е налице
многобройна медицинска документация, от която е видно, че доверителят ми
ежемесечно е бил на контролни прегледи и вследствие на тези прегледи са му
били предписани рехабилитации през този период от време. Вещото лице
пред първата инстанция заяви, че при контролните прегледи били издавани
амбулаторни листове, а не били издавани някакви други медицински, но той
каза, че това е обичайна практика на лекарите. Това, че е издаден амбулаторен
лист и доверителят ми е бил на контролен преглед е факт. Това, че е трябвало
да бъдат издадени други медицински листове, той не носи отговорност. В
амбулаторния лист ясно е посочено какво е било състоянието му.
Правя възражение за прекомерност на претендираните в т.1 и т.2
адвокатски хонорари в представения Списък на разноски от ответната страна.
10
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ДАВА срок до 20 януари на адв.Д. да представи писмено становище по
делото с препис за ответната страна.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в срок до 15.02.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11