ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София,
12.08.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 235 по
описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.
На 24.02.2020 г. е обявен
в Търговския регистър по партидата на “Х.2.”
ЕООД, ЕИК ********, изготвеният от синдика Списък на приетите от
синдика предявени вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.
На 10.06.2020 г. е обявен
в Търговския регистър по партидата на “Х.2.”
ЕООД изготвеният от синдика Списък на
приетите от синдика предявени вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ.
В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ са подадени от длъжника “Х.2.” ЕООД възражение с вх. № 26296/27.02.2020 г., с пощенско клеймо от 26.02.2020 г., срещу списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, в частта, с която са включени вземанията на кредитора Е.Б.А., и възражение с вх. № 26633/28.02.2020 г., с пощенско клеймо от 26.02.2020 г., срещу списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл.685, ал. 1 от ТЗ, в частта, с която са включени вземанията на кредитора В.К.А., както и от кредитора НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ възражение с вх. № 54644/17.06.2020 г. срещу списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, в частта за поредността на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ на вземанията на кредитора “В.И К.” ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК ********.
Съдът, като обсъди изготвения от синдика списък, направеното възражение, доводите на страните, становището на синдика и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По възражение с вх. № 26296/27.02.2020 г., подадено от длъжника “Х.2.” ЕООД, и по възражение с вх. № 26633/28.02.2020 г., подадено от длъжника “Х.2.” ЕООД:
Съдът намира, че следва да разгледа гореописаните възражения съвместно, предвид обстоятелството, че вземанията произтичат от едно и също правоотношение, както и предвид общите факти и обстоятелства.
Кредиторът Е.Б.А. е
предявил процесните вземания срещу длъжника с молба с вх. № 12490/31.01.2020
г., с пощенско клеймо от 30.01.2020г.
Кредиторът В.К.А. е предявил процесните вземания
срещу длъжника с молба с вх. № 12503/31.01.2020 г., с пощенско клеймо от
30.01.2020 г.
Всеки от кредиторите Е.Б.А.
и В.К.А. твърди, че длъжникът “Х.2.” ЕООД
им дължи по договор за наем от 30.04.2018
г. и допълнително споразумение от 03.05.2018 г. за периода от м. 05.2018 г. до
м. 01.2020 г. общата сума в размер на 216 500 лева, формирана както
следва: за м. 05.2018 г. – 2 500 лева; за м. 06.2018 г. - 8 000 лева; за м.
07.2018 г. - 8 000 лева; за м. 08.2018 г. – 11 000 лева; за м. 09.2018 г. - 11
000 лева; за м. 10.2018 г. – 11000 лева; за м. 11.2018 г. – 11 000 лева; за м. 12.2018 г. – 11
000 лева; за м. 01.2019 г. – 11000 лева; м. 02.2019 г. – 11 000 лева; м. 03.2019
г. – 11 000 лева; м. 04.2019 г. – 11 000 лева; м. 05.2019 г. – 11 000 лева;
м. 06.2019 г. – 11 000 лева; м. 07.2019 г. – 11 000 лева; м. 08.2019 г. – 11
000 лева; м. 09.2019 г. – 11 000 лева; м. 10.2019 г. – 11 000 лева; м. 11.2019
г. – 11 000 лева; м. 12.2019 г. – 11 000 лева; м. 01.2020 г. – 11 000 лева. Твърди,
че длъжникът им дължи и разноски в общ размер на 3 290 лева – съдебно-деловодни разноски по гр.д. № 6813/2019
г. по описа на СГС и 5300 лева – съдебно-деловодни разноски, присъдени по т.д.
№ 235/2019 г. по описа на СГС.
Кредиторът Е.Б.А.
е предявила вземания, произтичащи от
неплатени суми по гореописания договор за наем в общ размер на 108250
лева за периода от м. 05.2018 г. до м.
01.2020 г., както следва: за м. 05.2018 г. – 1250 лева; за м. 06.2018 г.
- 4 000 лева; за м. 07.2018 г. - 4 000 лева; за м. 08.2018 г. – 5500 лева; за
м. 09.2018 г. - 5 500 лева; за м. 10.2018 г. – 5500 лева; за м. 11.2018 г. – 5500
лева; за м. 12.2018
г. – 5 500 лева; за м. 01.2019 г. – 5500 лева; м. 02.2019 г. – 5 500 лева; м. 03.2019
г. – 5 500 лева; м. 04.2019 г. – 5 500 лева; м. 05.2019 г. – 5 500 лева; м. 06.2019
г. – 5 500 лева; м. 07.2019 г. – 5 500 лева; м. 08.2019 г. – 5 500 лева; м. 09.2019
г.– 5 500 лева; м. 10.2019 г. – 5 500 лева; м. 11.2019 г. – 5 500 лева; м.
12.2019 г. – 5 500 лева; м. 01.2020 г. – 5 500 лева. Предявила е и вземания за
присъдени разноски в размер на 1 645
лева – съдебно-деловодни разноски по гр.д. № 6813/2019 г. по описа на СГС и 2 650
лева – съдебно-деловодни разноски, присъдени по т.д. № 235/2019 г. по описа на
СГС.
Предявените с
молбата вземания на кредитора Е.Б.А. са включени под т. 1 в изготвения от синдика Списък на приетите от
синдика вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, както следва: вземане в размер
на 108 250 лева, произтичащо от неплатени суми за ползване на недвижим
имот съгласно договор за наем от 30.04.2018 г. и допълнително споразумение от
03.05.2018 г. за периода от м. 05.2018 г. до м. 01.2020 г.; вземане в размер на
1 645 лева – съдебно-деловодни разноски, присъдени по гр.д. № 6813/2019 г.
по описа на СГС, и вземане в размер на 2 650 лева – съдебно-деловодни
разноски, присъдени по т.д. № 235/2019 г. по описа на СГС.
Кредиторът В.К.А. е предявил вземания, произтичащи от неплатени суми по гореописания
договор за наем в общ размер на 108250 лева за периода от м. 05.2018 г. до м. 01.2020 г., както следва: за
м. 05.2018 г. – 1250 лева; за м. 06.2018 г. - 4 000 лева; за м. 07.2018 г. - 4
000 лева; за м. 08.2018 г. – 5500 лева; за м. 09.2018 г. - 5 500 лева; за м.
10.2018 г. – 5500 лева; за м. 11.2018 г. – 5500 лева; за м. 12.2018 г. – 5 500 лева; за м. 01.2019
г. – 5500 лева; м. 02.2019 г. – 5 500 лева; м. 03.2019 г. – 5 500 лева; м. 04.2019
г. – 5 500 лева; м. 05.2019 г. – 5 500 лева; м. 06.2019 г. – 5 500 лева; м. 07.2019
г. – 5 500 лева; м. 08.2019 г. – 5 500 лева; м. 09.2019 г.– 5 500 лева; м.
10.2019 г. – 5 500 лева; м. 11.2019 г. – 5 500 лева; м. 12.2019 г. – 5 500
лева; м. 01.2020 г. – 5 500 лева. Предявил е и вземания за присъдени разноски в
размер на 1 645 лева –
съдебно-деловодни разноски по гр.д. № 6813/2019 г. по описа на СГС и 2 650
лева – съдебно-деловодни разноски, присъдени по т.д. № 235/2019 г. по описа на
СГС.
Предявените с
молбата вземания на кредитора В.К.А.
са включени под т. 2 в изготвения от
синдика Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, както
следва: вземане в размер на 108 250 лева, произтичащо от неплатени суми за
ползване на недвижим имот съгласно договор за наем от 30.04.2018 г. и
допълнително споразумение от 03.05.2018 г. за периода от м. 05.2018 г. до м.
01.2020 г.; вземане в размер на 1 645 лева – съдебно-деловодни разноски,
присъдени по гр.д. № 6813/2019 г. по описа на СГС, и вземане в размер на 2 650
лева – съдебно-деловодни разноски, присъдени по т.д. № 235/2019 г. по описа на
СГС.
В подадените възражения срещу вземанията на кредитора Е.Б.А., съответно на кредитора В.К.А., длъжникът “Х.2.” ЕООД оспорва размера на приетите вземания по договора за наем. Оспорва също, че присъдените разноски по посочените дела не следва да бъдат приети, тъй като решенията не са влезли в сила.
Синдикът Б.К. изразява становище, че възражението е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Кредиторът с оспорено вземане Е.Б.А., съответно кредиторът В.К.А., оспорва възражението на длъжника като неоснователно.
Към всяка от молбите за предявяване на вземания е представен Договор за наем от 30.04.2018 г., сключен между В.К.А. и Е.Б.А. като наемодател и длъжника “Х.2.” ЕООД като наемател, по силата на който наемодателите отдават на наемателя за временно възмездно ползване следния техен недвижим имот, а именно: сграда с идентификатор 56784.258.392.1, находяща се в гр. Пловдив, ул. “********№ **въведена в експлоатация на 31.01.2017 г., със застроена площ от 332 кв.м. и разгъната застроена площ от 763,20 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 56784.258.392 с площ от 636 кв.м., ведно с движимите вещи, находящи се в сградата, която се състои от партер, два етажа и мансарда, с предназначение “Дом за възрастни хора”.
Съгласно чл. 3 от договора за наем, същият се сключва за срок от четири години, считано от 01.05.2018 г.
Съгласно чл. 4 и чл. 5 от договора за наем, за предоставяне ползването на имота наемателят се задължава да заплаща месечна наемна цена в размер на 3 000 лева, платима по банков път до 5-то число на текущия месец, за който се отнася.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора за наем, ако наемателят не заплати наемната цена до 5-то число на текущия месец, действието на договора се прекратява по право, без да е необходимо уведомяване от страна на наемодателя и наемателят е длъжен да освободи и предаде имота незабавно, както и да заплати неустойка в размер на един месечен наем.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора за наем, когато в случая по чл. 6, ал. 1 от договора наемателят продължава да ползва наетата площ след 5-то число на месеца, без да е заплатил наемната цена, то той дължи двукратно увеличен месечен наем за времето на неоснователното задържане.
Съгласно чл. 19, т. 4, изр. първо от договора за наем, договорът се прекратява от всяка от страните с тримесечно писмено предизвестие, отправено до другата страна.
Представен е също приемо-предавателен протокол от 30.04.2018 г. за предаване на имота от наемодателя на наемателя “Х.2.” ЕООД.
Представено е и допълнително споразумение (анекс) към договора за наем, сключено на 03.05.2018 г. между В.К.А. и Е.Б.А. като наемодател и “Х.2.” ЕООД като наемател, с което страните изменят чл. 1 и чл.4 от договора за наем, като добавят още един обект – поземлен имот с идентификатор 56784.258.459, с площ от 234 кв.м., съставляващ паркинг, и променят месечната наемна цена на 5 500 лева.
Представен е препис от решение № 4648/25.06.2019 г. по гр.д. № 6813/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 11 състав.
Представен е препис от решение № 10/03.01.2020 г. по т.д. № 235/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Възраженията, подадени
от длъжника, са процесуално допустими – подадени са в срок и от легитимирано
лице с правен интерес.
Предявените вземания от кредитора Е.Б.А., съответно кредитора
В.К.А., произтичат от неплатени суми за
ползване от дружеството длъжник “Х.2.” ЕООД на недвижим имот съгласно договор за наем от 30.04.2018 г. и
допълнително споразумение от 03.05.2018 г. за периода от м. 05.2018 г. до м. 01.2020
г. В молбите за предявяване на вземания кредиторите сочат, че договорът за наем
е прекратен автоматично на 30.06.2018 г.
При разглеждане на молбата за откриване на производството по несъстоятелност по чл. 625 от ТЗ, подадена от Е.Б.А. и В.К.А., е представена пред съда покана, изпратена от наемодателите кредитори и връчена на “Х.2.” ЕООД на 19.07.2018 г., с която наемодателите уведомяват наемателя, че считат договора за прекратен на 06.05.2018 г. на основание чл. 6, ал. 1 от договора за наем, поради неплащане на наемната цена в пълен размер. Поканват го да освободи и върне имот на наемодателите в седмодневен срок от получаване на поканата. Уведомяват го, че ако не се приеме от съда прекратяването на договора за наем на основание чл. 6, ал. 1 от договора, то изявлението да се счита като отправено до наемателя тримесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем съгласно чл. 19, предл. четвърто от същия.
Представена е също покана, изпратена от наемодателите кредитори и връчена на “Х.2.” ЕООД на 17.01.2019 г., с която наемодателите канят “Х.2.” ЕООД в тридневен срок от връчването й да им заплати дължимата сума за ползването на имота по договора в общ размер на 84 500 лева, както и предвид прекратяването на договора за наем да им върне наетия имот. Тези две покани, макар и да не са представени отново към молбите за предявяване на вземанията, са служебно известни на съда и се вземат предвид при разглеждането на подадените възражения.
Доколкото кредиторът Е.Б.А., съответно кредиторът В.К.А. се легитимират с вземания за
ползването на имота по договора за наем, следва да се разгледа от съда
прекратяването на договора. С поканата, изпратена от наемодателите кредитори и
връчена на “Х.2.” ЕООД на 19.07.2018 г.,
наемодателите уведомяват наемателя “Х.2.”
ЕООД, че считат договора за прекратен на 06.05.2018 г. на основание чл. 6, ал.
1 от договора за наем, поради неплащане на наемната цена в пълен размер. В случая не е даден срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока договорът се смята за развален по
реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, а не се сочи някоя от предвидените в чл. 87, ал.2
от ЗЗД хипотези. В отклонение от нормата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, в разпоредбата
на чл. 6, ал. 1 от процесния договор за наем страните са постигнали
договореност, че ако наемателят не заплати наемната цена до 5-то число на
текущия месец, договорът се прекратява по право, без да е необходимо
уведомяване от страна на наемодателя. Съгласно нормата на чл. 20а от ЗЗД,
договорите имат сила на закон между страните, които са ги сключили, доколкото
не противоречат на императивните разпоредби на действащия закон.
В Решение № 251/07.01.2013 г. по т.д. №
1002/2011 г. по описа на ВКС, Т. К., ІІ Т.О. е даден отговор на поставения
правен въпрос относно характера на нормата на чл.87, ал. 1 от ЗЗД и за
съотношението между договореното от страните по двустранен договор и
установеното в посочената норма и по-конкретно – необходимо ли е изправната
страна да определя допълнителен срок за изпълнение по реда на чл. 87,
ал. 1 ЗЗД, ако страните предварително са установили условията, при сбъдване на
които изправната страна може да развали договора. ВКС е приел, че при отсъствие
на императивни разпоредби относно развалянето на предварителния договор за
продажба на недвижим имот, страните са свободни сами да определят условията,
при които настъпва разваляне на същия с едностранно волеизявление на изправната
до неизправната страна, в това число и да предвидят, че изявлението за
разваляне може да бъде отправено и поражда действие след изтичането на
предварително определен от тях срок след настъпване падежа на изпълнението, без
да е необходимо даването на допълнителен срок за изпълнение.
С оглед на цитираната практика на ВКС и доколкото в нормите, уреждащи наемните правоотношения, не са налице императивни разпоредби относно развалянето на такива договори, страните са свободни да уговорят ред за разваляне на сключен между тях договор за наем без допълнителен срок за изпълнение, какъвто е настоящият случай – в чл. 6, ал. 1 от договора за наем.
Съдът намира, че в случая не е осъществена предвидената в чл. 6, ал. 1 от договора за наем хипотеза. Видно от претендираните суми в молбата за предявяване на вземанията и това не е спорно между страните по възражението, че част от наемната цена за м. май 2018 г. в размер на 3 000 лева е платена, т.е. налице е частично изпълнение, а не пълно неизпълнение по смисъла на чл. 6, ал. 1 от договора.
В горецитираната покана на наемодателите кредитори, връчена на “Х.2.” ЕООД на 19.07.2018 г., наемодателите отправят до наемателя тримесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем съгласно чл. 19, предл. четвърто от същия. С оглед на това договорът за наем е прекратен с изтичането на тримесечния срок на предизвестие, т.е. на 19.10.2018 г. След тази дата наемателят дължи обезщетение, ако продължава ползването на имота въпреки противопоставянето на наемодателя, съгласно чл. 236, изр. второ от ЗЗД.
В случая до прекратяването на договора за наем на 19.10.2018 г. вземанията на наемодателите кредитори за наемна цена възлизат общо на 18 983 лева (по 2 500 лева – остатък от наемна цена за всеки от месеците май, юни, юли и август, 2018 г.; 5 500 лева– наемна цена за месец септември 2018 г. и 3 483 лева – наемна цена до 19.10.2018 г. включително).
След прекратяване на наемното правоотношение ако наемателят продължи ползването на наетия имот, въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение не по-ниско от уговорения наем. Същото ще бъде съизмеримо със средната пазарна цена, ако ищецът докаже, че в периода, когато е бил лишен от ползване, тази цена е надвишавала по размер уговорения наем (така в Решение № 125/11.09.2013 г. по т.д. № 612/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.; Решение № 54/11.07.2011 г. по т.д. № 377/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.; Решение № 146/01.12.2010 г. по т.д. № 934/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
В случая при прекратяване на договора за наем с изтичането на срока на предизвестието по чл. 19, т. 4 от същия наемодателите кредитори не установяват пазарната цена да е надвишавала размера на наема за периода от 20.10.2018 г. до м.01.2020 г. включително. Не може да се приложи и нормата на чл. 6, ал. 2 от договора за наем, тъй като същата препраща към ал. 1 от същия текст. Поради това обезщетението в полза на наемодателите кредитори за ползване на имота би възлязло общо на 84 517 лева (2 017 лева за периода от 20.10.2018 г. до 31.10.2018 г. и по 5 500 лева – за всеки от месеците за периода м. 11.2018 г. – м. 01.2020 г.).
Следователно вземанията на кредитора Е.Б.А. за ползване на имота възлизат за периода от м. 05.2018 г. до м. 01.2020 г. общо на 51 750 лева, както следва: за м. 05.2018 г. – 1 250 лева; за м. 06.2018 г. - 1 250 лева; за м. 07.2018 г. - 1 250 лева; за м. 08.2018 г. – 1 250 лева; за м. 09.2018 г. – 2 750 лева; за м. 10.2018 г. – 2 750 лева (от които 1 741,50 лева - наем за периода 01.10.2018 г. – 19.10.2018 г. включително и 1 008,50 лева – обезщетение за ползване за периода от 20.10.2018 г. до 31.10.2018 г.); за м. 11.2018 г. – 2 750 лева; за м. 12.2018 г. – 2 750 лева; за м. 01.2019 г. – 2 750 лева; м. 02.2019 г. – 2 750 лева; м. 03.2019 г. – 2 750 лева; м. 04.2019 г. – 2 750 лева; м. 05.2019 г. – 2 750 лева; м. 06.2019 г. – 2 750 лева; м. 07.2019 г. – 2 750 лева; м. 08.2019 г. – 2 750 лева; м. 09.2019 г. – 2 750 лева; м. 10.2019 г. – 2 750 лева; м. 11.2019 г. – 2 750 лева; м. 12.2019 г. – 2 750 лева; м. 01.2020 г. – 2 750 лева.
В същия размер и по същия начин са формирани вземанията на
кредитора В.К.А. за ползването на имота за
периода от м. 05.2018 г. до м. 01.2020 г.
По изложените съображения съдът
намира, че възраженията на длъжника в частта относно включените като приети
вземания за ползване на имота са частично основателни и от списъка на приетите
вземания следва да бъдат изключени вземанията на кредитора Е.Б.А.,
съответно на кредитора В.К.А., за
ползването на недвижимия имот за периода от м. 05.2018 г. до м. 01.2020 г. за
горницата над 51 750 лева до 108 250 лева. В останалата част
възраженията на длъжника относно
вземанията за ползване на имота следва да бъдат оставени без уважение
като неоснователни.
Предявени са от кредитора
Е.Б.А., съответно от кредитора В.К.А., и вземания за присъдени разноски по две дела.
Видно от служебно извършена справка от електронната деловодна система по гр.д. № 6813/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 11 състав, по делото е подадена от “Х.2.” ЕООД въззивна жалба с вх. № 99765/06.08.2019 г. Няма данни решението от 25.06.2019 г. по гр.д. № 6813/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 11 състав, да е влязло в сила.
Видно от служебно
извършена справка от електронната деловодна система по настоящото търговско
дело № 235/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-8 състав, по делото е подадена от “Х.2.” ЕООД въззивна жалба с вх. № 2970/10.01.2020 г. срещу решение №
10/03.01.2020 г. С оглед на това постановеното по настоящото дело решение от
03.01.2020 г. не е влязло в сила към момента на приключване на съдебното дирене
по възраженията.
По изложените съображения съдът
намира, че възраженията на длъжника в тази част са основателни и вземанията на
кредитора Е.Б.А., съответно на кредитора В.К.А., за разноските по гр.д. № 6813/2019 г. по описа на СГС и
по т.д. № 35/2019 г. по описа на СГС следва
да бъдат изключени от списъка на приетите вземания на кредиторите на дружеството.
По възражение с вх. № 54644/17.06.2020 г., подадено от кредитора НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
Кредиторът “В.И К.” ЕООД, гр. Пловдив, е предявил процесните вземания срещу длъжника с молба с вх. № 39359/05.05.2020 г., с пощенско клеймо от 04.05.2020 г.
Предявените с
молбата вземания на кредитора “В.И
К.” ЕООД, гр. Пловдив, са
включени под т. 2 в изготвения от синдика
Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството, предявени
в срока по чл.
688, ал. 1 от ТЗ, както следва:
вземане в размер на 1 524,89 лева – главници за предоставени ВиК услуги за
периода от 29.11.2019 г. до 28.04.2020 г. съгласно издадени фактури, поредност
по чл. 722 от ТЗ – чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ; вземане в размер на 5,17 лева –
лихва върху сумата от 1 524,89 лева за периода от 31.01.2020 г. до
29.02.2020 г., поредност по чл. 722 от ТЗ – чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ.
В подаденото възражение кредиторът НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ оспорва, че вземането на кредитора “В.И К.” ЕООД, гр. Пловдив, не е с посочената в списъка от синдика поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ, а с поредност по чл. 722, ал.1, т. 8 от ТЗ за главниците, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ за главниците, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ за лихвите следа датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Синдикът Б.К. изразява становище, че е допусната техническа грешка в посочената
поредност на удовлетворяване на вземането, като същата следва да бъде със
сочената от възразилия кредитор поредност.
Кредиторът с оспорено вземане “В.И К.” ЕООД, гр. Пловдив, не изразява становище по възражението.
При така установеното съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ предвижда, че синдикът съставя списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяване. Поредността на удовлетворяване на вземанията не е задължителен елемент от списъка на приетите вземания съгласно чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а факултативен такъв. С оглед на това поредността на удовлетворяване на вземанията по реда на чл. 722 от ТЗ, извън обезпечението на вземането, е предмет на разглеждане при разпределение на осребреното имущество на длъжника. В случая кредиторът НАП оспорва поредността на удовлетворяване на вземанията на кредитора “В.И К.” ЕООД по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ. Това възражение не може да бъде разгледано в настоящото производство, а едва при оспорване на бъдеща сметка за разпределение на осребрено имущество на длъжника.
По
изложените съображения съдът намира, че подаденото възражение от възразилия
кредитор Държавата чрез НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.
Синдикът е посочил поредността на вземанията в изготвените от него списъци на приетите вземания. В становището си синдикът заявява, че е допуснал техническа грешка в посочената в списъка поредност на удовлетворяване на вземанията на кредитора “В.И К.” ЕООД, като не сочи обаче поредността за удовлетворяване на вземанията, нито кои от тях са възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и кои след ДРОПН. С оглед на това съдът намира, че в настоящото производство не може да бъде поправена такава техническа грешка, допусната от синдика. Това не лишава страните в настоящото производство от възможността да оспорват по предвидения в закона ред бъдеща сметка за разпределение с оглед поредността за удовлетворяване на вземанията по чл. 722, ал. 1 от ТЗ.
По останалите включени в списъците вземания на кредиторите на дружеството, срещу които не са постъпили възражения, съдът следва да ги одобри във вида, в който са изготвени от синдика.
На основание чл. 674, ал. 2 от ТЗ, след одобряване от съда на списъка с
приетите вземания по чл. 692, ал. 1 от ТЗ съдът следва незабавно да свика
събранието на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ - определяне реда и начина за осребряване
имуществото на длъжника, определяне метода и условията на оценка на
имуществото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им. Доколкото
предвид нормата на чл. 669, ал. 3 от ТЗ първо събрание на кредиторите не е
проведено, то с постановяване на настоящото определение по аргумент от
разпоредбата на чл.669, ал. 4 от ТЗ, в дневния ред на събранието на кредиторите
следва да бъде включена точка за избор на постоянен синдик на дружеството и
определяне на възнаграждението му.
Събранието на кредиторите следва да бъде насрочено в кратък срок, при спазване на изискването за публикуване на поканата в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел най-малко седем дни преди датата на събранието, съгласно чл. 675, ал. 1 вр. с чл. 619, ал. 4 от ТЗ, и при съобразяване на графика на заседанията. С оглед на това, съдът намира, че следва да свика събрание на кредитори за 06.10.2020 г. от 9,40 часа.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
:
ОДОБРЯВА, на основание
чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на “Х.2.” ЕООД, ЕИК ********, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен
в Търговския регистър на 24.02.2020 г.,
със следните изменения:
ИЗКЛЮЧВА от списъка на приетите вземания предявените с молба вх. № 12490/31.01.2020
г. вземания на Е.Б.А., както следва: вземането
на Е.Б.А., произтичащо от неплатени суми за
ползване на недвижим имот съгласно договор за наем от 30.04.2018 г. и
допълнително споразумение от 03.05.2018 г. за периода от м. 05.2018 г. до м.
01.2020 г., за горницата над 51 750 лева до 108 250 лева;
вземането на Е.Б.А. в размер на 1 645
лева – съдебно-деловодни разноски, присъдени по гр.д. № 6813/2019 г. по описа
на СГС; вземането на Е.Б.А. в размер
на 2 650 лева– съдебно-деловодни разноски, присъдени по т.д. № 235/2019 г.
по описа на СГС.
ИЗКЛЮЧВА от списъка на приетите вземания предявените с молба вх. № 12503/31.01.2020
г. вземания на В.К.А., както следва: вземането на В.К.А., произтичащо от неплатени суми за ползване на недвижим имот
съгласно договор за наем от 30.04.2018 г. и допълнително споразумение от
03.05.2018 г. за периода от м. 05.2018 г. до м. 01.2020 г., за горницата над 51 750
лева до 108 250 лева; вземането на В.К.А.
в размер на 1 645 лева – съдебно-деловодни разноски, присъдени по гр.д. №
6813/2019 г. по описа на СГС; вземането на В.К.А. в размер на 2 650
лева – съдебно-деловодни разноски, присъдени по т.д. № 235/2019 г. по описа на
СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 26296/27.02.2020 г., подадено от длъжника “Х.2.” ЕООД, ЕИК ********, в останалата част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение
с вх. № 26633/28.02.2020 г., подадено от длъжника “Х.2.”
ЕООД, ЕИК ********, в останалата част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
като недопустимо възражение вх. № 54644/ 17.06.2020 г., подадено от кредитора НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ.
ОДОБРЯВА, на основание
чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на “Х.2.” ЕООД, ЕИК ********, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, обявен
в Търговския регистър на 10.06.2020 г.
СВИКВА събрание на кредиторите на “Х.2.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, партер, което следва да се проведе на 06.10.2020 г. от 9,40 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “******, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, Софийски градски съд, при следния дневен ред: 1. Избор на постоянен синдик на дружеството и определяне на възнаграждението му. 2. Определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника. 3. Определяне метода и условията на оценка на имуществото. 4. Избор на оценители и определяне на възнаграждението им.
Определението в частта, в която е оставено без разглеждане подадено възражение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по възражението по реда на ГПК, а в останалата част определението не подлежи на обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото определение за обявяване в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията.
НЕЗАБАВНО
да се изпрати покана за събрание на
кредиторите за обявяване в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по
вписванията, с което длъжникът и всички кредитори се смятат за редовно
уведомени на основание чл. 675, ал. 2 от ТЗ.
Препис от определението да се изпрати на синдика.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ :