Р Е Ш Е
Н И Е
№ 12
град Велико Търново, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 665/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по
жалба на *** Хр. К., като пълномощник на ЕТ „ЕДИТА – Е.Й.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Полтава“ № 9, вх. Б,
ет. 5, ап. 17, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ 11308/28.09.2022 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ –
Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП. Според жалбоподателя не е неизяснено какво конкретно е
нарушението, заради извършването на което е наложена ПАМ – дали е поради
констатирана неотчетена контролна покупка или поради несъобразяване на
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Излага
подробни доводи, че мотивите за срока на наложената ПАМ са бланкетни, поради
което определянето на 14-дневен срок е произволно, а същият е явно несъразмерен
в противоречие с чл. 6, ал. 2 от АПК. По тези мотиви се иска от съда да отмени
процесната заповед. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи,
че е безспорно установено извършеното от търговеца нарушение, а самата заповед
съдържа мотиви по отношение на срока, за който е определено запечатването.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 23.09.2022 г. в 11,05
ч. инспектори по приходите при ЦУ на НАП, ГДФК, са извършили проверка на
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за плодове и
зеленчуци, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Проф. Илия Янулов“ № 5,
стопанисван от ЕТ „ЕДИТА – Е.Й.“. При проверката е установено, че при извършена
контролна покупка на 1 кг. розов домат на стойност 5,00 лв., заплатени в брой
от старши инспектор А.М., не е издаден фискален бон
от наличното в обекта и въведено в експлоатация касово устройство, нито от
кочана с касови бележки. Плащането е прието от Е.П.М., която не е била в
трудовоправни отношения с дружеството, а според представената от нея декларация
на 23.09.2022 г. е извършвала безвъзмездна услуга на Е.М., като го замествала в
търговския обект. При проверката е установено също така, че в касата е налице
касова наличност в размер на 171 лв., а според ДФО № 020903/23.09.2022 г. е
разчетена касова наличност от фискалното устройство в размер на 0,00 лв. или е
налице разлика от 171 лв. между наличните парични средства в касата и тези,
маркирани във ФУ. Установено е също така в хода на проверката, че продажбите на
стоките плод и зеленчук се отразяват чрез ФУ на издадените ФКБ с общ
департамент: плодове и зеленчуци, което не позволява идентифицирането на вида
на стоката – нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г.
Часовникът на ФУ е назад с 1 ч. и 40 минути от астрономическото време. Констатациите
от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка сер. АА № 0105384/23.09.2022
г.
При тази
фактическа обстановка е издадена процесната ЗНПАМ № 11308 от 28.09.2022 г. от началник
отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която поради установените
нарушения на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. вр.
чл. 118, ал. 1 и ал. 3 вр. ал. 4, т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т
1, б. „а“ от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване на търговския
обект – „магазин плод-зеленчук“, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Проф.
Илия Янулов“ № 5, стопанисван от ЕТ „ЕДИТА – Е.Й.“, ЕИК ********* и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни, като запечатването да се извърши в 14-дневен
срок от влизане в сила на заповедта. Със заповедта също така е указано на търговеца
да отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове стоки в срок до
определената дата на запечатване. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 30.09.2022
г., а жалбата срещу нея е подадена чрез ответника на 14.10.2022 г.
В хода на производството са приети като доказателства материалите от административната преписка. От жалбоподателя е оспорена автентичността и верността на съдържанието на Протокол серия АА № 0105384/23.09.2022 г., във връзка с което е открито производство по оспорване по чл. 193 от ГПК. По искане на жалбоподателя са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетеля Е.П.М.. Същата заявява, че е продавала инцидентно в магазина по граждански договор за 2 дни, за което й било платено. Получила е ключовете за магазина, парола за СОД, отключила е магазина и е продавала в деня на проверката, но е пропуснала да издаде касов бон по време на проверката. След приключване на проверката стоката била върната от проверяващите. Тя е изготвила описа на паричните средства в касата.
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна,
предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. изп. директор на
НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на
ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. Следователно заповедта е издадена от материално и
териториално компетентен орган.
Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата
съдържа подробно описание на фактическите и правни основания за издаване на
акта, включително позоваване на съдържанието на Протокола за извършена проверка
сер. АА № 0105384/23.09.2022 г. Отделни мотиви са изложени за продължителността
на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. Съдът
не установява допуснати в хода на административното производство нарушения
на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените. Не се констатират и допуснати нарушения
при извършване на проверката в обекта на жалбоподателя, включително и по
отношение на компетентността на проверяващите органи по приходите. Правомощията
на длъжностните лица - инспектори в
отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП са разписани в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ДОПК, в която освен
изрично задължение и права като служителите, осъществяващи фискален контрол, са
им предоставени правомощията по ал. 1 на същата разпоредба на чл. 12 от ДОПК, в
който чл. 12, ал. 1, т. 1 е посочено, че органите по приходите при спазване на
разпоредбите на този кодекс извършват проверки и ревизии. Гореизложеното
обосновава материалната компетентност на лицата, извършили проверката. Относно
териториалната им компетентност приложение намира разпоредбата на ал. 6 на чл.
12 от ДОПК, че правомощията им се осъществяват на територията на цялата страна
независимо от компетентността по чл. 8 от ДОПК. Законодателят е предвидил
такава правна уредба, за да постигне целта за която е създадена дирекция
"Фискален контрол", а именно мобилност, ефективност и бързина, с
оглед спазването на данъчното законодателство.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС (изм. – ДВ,
бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ
за продажба по чл. 118. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на
ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето,
а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват
от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата по чл. 3, ал. 1.
От цитираните
разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред
неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или
касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана
компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана
за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на
мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при
определяне на продължителността на срока органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
На първо място,
неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не било ясно във връзка с
какво нарушение се налага процесната ПАМ. На стр. 2, предпоследен абзац от
ЗНПАМ изрично е отразено, че мярката се налага заради това, че едноличният
търговец не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за
продажба, като са посочени нарушените материалноправни разпоредби и правното
основание за налагане на ПАМ. Посочването в описателната част на заповедта на
другите нарушения, установени при проверката, е от значение за определянето на
срока на мярката, видно от изложеното по-долу.
В настоящия случай и
предвид доказателствата по делото органите по приходите чрез съставения по
време на проверката протокол са установили нарушение на разпоредбитe на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3,
ал. 1 от Наредбата вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Видно от данните по делото, при
извършената проверка на 23.09.2022 г. в търговския обект е установено, че при
извършена контролна покупка на 1 кг. розов домат на стойност 5 лв., от
продавача не е издаден фискален бон от инсталираното и работещо в обекта ФУ,
нито касова бележка от заверен кочан с касови бележки при плащането на стоката, както и е налице разлика в размер на 117
лв. между касовата наличност и отчетените средства. Протоколът от проверката, съставен по установения ред и форма от
органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална
доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за
установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Събраните в хода на административното производството
доказателства не са оборени в хода на съдебното производство, като неиздаването на касовата бележка
се потвърждава и от показанията на св. Е. Милева, т.е. извършеното оспорване от
жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК е неуспешно.
Не води до обратния извод
и обстоятелството, че лицето Е.М., която е приела плащането на сумата от 5
лева, не е била служител на проверяваното лице. От доказателствата по делото,
вкл. от показанията на този свидетел се установява безспорно, че проверката е
извършена в обект на едноличния търговец, а сумата е платена на Е.М., която е
била лицето, намиращо се в търговския обект и приемащо плащанията от името на търговеца.
При тези факти е без значение дали ЕТ е назначил лицето на трудов договор и
липсата на трудов договор не обосновава незаконосъобразност на оспорената ПАМ.
Задължението за регистриране и отчитане на продажбите е на търговеца, а не на
лицата, работещи по трудово правоотношение с него, като няма представени по
делото доказателства, лицето да е осъществявало дейност в свой интерес. Приложима е и нормата на чл. 30, ал. 2, изр.
второ от Търговския закон, предвиждаща, че когато
търговският помощник работи в общодостъпно място за търговия, той се смята
овластен да извършва сделките, които обикновено се извършват там.
При тези факти са
налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС. С оглед мястото на извършването на продажбата и характера
й - продажба на дребно, за жалбоподателя е било задължително да издаде фискален
бон предвид императивното задължение, посочено в разпоредбата на чл.25, ал.1, т. 1 от Наредбата във връзка с чл.3, ал.1 от
нея. Това задължение се поражда в момента на получаването на плащането във
връзка с отделна продажба. Както бе посочено, след като е
констатирано неиздаване на документ за извършената продажба в търговския обект
органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма
възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна
административна мярка или не.
Единствената
преценка, която притежава административният орган е тази по отношение на срока
на принудителната административна мярка, която преценка е била направена от
този орган с оглед на вида на извършеното нарушение. Принципно правилни са
възраженията на жалбоподателя, че при налагането на ПАМ издателят е длъжен изложи мотиви относно срокът ѝ
на действие, които не следва да преповтарят мотивите за налагането на самата
мярка. Съдебната практика на ВАС също е непротиворечива, че ЗНПАМ следва да е
надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ
(които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не
бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга
страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите на формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за законосъобразността
й
В случая обаче
според настоящия съдебен състав наред с общите и неконкретизирани мотиви, изрично
в заповедта за налагане на ПАМ административният орган е изложил конкретни и
относими мотиви, с които обосновава 14-дневния срок. Така според изложените в заповедта мотиви
на стр. 4 е посочено, че неиздаването на фискална касова бележка води до
нерегистриране и съответно неотчитане на продажбите в търговския обект,
съответно и до вреда на фиска. Посочено е, че от 17.09.2022 г., въпреки че ЗЛ е
работило на 23.09.2022 г., не е издавало ФКБ, които да доведат до автоматично
генериране и изпращане на дневен финансов отчет /за което е приложена справка
на л. 16 от делото/. Посочено е също така, че търговският обект се намира в
оживен жилищен квартал на областен град и е видно от касовата разлика, че
генерира съществени обороти, въпреки че е проверен 2 часа след началото на
работното време. На последно място е посочено, че са установени и още 2
нарушения в обекта: наименованието на стоката не позволява идентификация на
стоката – нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г.;
установена е разлика между фактическата наличност и тази по ФУ – нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
Изложеното
опровергава оплакването за липса на мотиви като в случая са съобразени
конкретните специфики на случая. С неиздаването на изискуемата по чл. 118, ал.
1 от ЗДДС фискална касова бележка за извършена в търговския обект продажба, при
всички положения е нарушена фискалната политика на държавата. Не следва да се
подценява обстоятелството, че констатираните нарушения са повече от едно.
Същевременно, размерът на фактическата наличност от 117 лева при нулеви
отчетени приходи, е индиция за други нерегистрирани продажби освен процесната,
което наред с неиздаването на фискални бонове, генериращи дневни финансови
отчети след 17.09.2022 г. говори за системност и постоянство в неспазването на
реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. Мотивиран и
фактически обоснован от конкретните обективни данни е изводът, че е извършено
нарушение и нарушителят може да извърши друго такова. Изложеното е показател за
трайно отклонение от спазване на данъчното законодателство и обосновава нуждата
от прилагането на ПАМ като при отчитане на индивидуалните специфики на търговския
обект и населеното място, определеният срок от 14 дни при допустими до 30 дни
се явява съразмерен.
Продължителността се обосновава още и от значимостта на охраняваното обществено
отношение. Съдът приема, че
определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до
него за същия срок по чл. 187, ал. 1 от ЗДД отговаря на тежестта на нарушението
и е съобразен с целите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради
което е законосъобразен и съобразен с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК
и целта на закона. Негативните последици от налагането на ПАМ върху
жалбоподателя са резултат от собственото му поведение, изразяващо се в
неиздаването на фискален бон за извършена продажба, като установеното
несъответствие между фактическата и отчетената парична наличност, индикира за
системност на това поведение.
На последно място,
заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. Видно от изложените
мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в
конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на
дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се касае за
законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда
налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителна
административна мярка "запечатване на обект" е насочена към постигане
именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й ЕТ
не е преустановил дейността си в търговския обект, т.е. съществува възможност
за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за
извършено плащане. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита
интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне
размера на публичните задължения. Законодателят в специалния
закон е преценил, че тази ПАМ постига регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели -
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и
предотвратяване на вредните последици от тях. Като всяка мярка на
административна принуда тя подтиква към изпълнение на неизпълнените задължения,
т. е. също като административните наказания преследва и предупредителни и
превъзпитателни цели
Предвид изложените
съображения, съдът намира, че с оспореният индивидуален административен акт
правилно е приложена ПАМ – запечатване на търговския обект и забрана на достъпа
до него за срок от 14 дни. В този смисъл е и актуална практика на ВАС по
идентични казуси, изразена напр. в Решение № 216 от 10.01.2023 г. на ВАС по
адм. д. № 5728/2022 г., I о, Решение № 11719 от 16.12.2022 г. на ВАС по адм. д.
№ 2839/2022 г., VIII о., Решение № 11525 от 13.12.2022 г. на ВАС по адм. д. №
1949/2022 г., VIII о., Решение № 11372 от 8.12.2022 г. на ВАС по адм. д. №
5289/2022 г., I о., Решение № 11167 от 6.12.2022 г. на ВАС по адм. д. №
3109/2022 г., I о. и др.
При този изход на
спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.
186, ал. 4 от ЗДДС обжалването на акта за налагане на
принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се
определят на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ в размер на 100 лева.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „ЕДИТА – Е.Й.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Полтава“ № 9, вх. Б, ет. 5, ап. 17, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11308/28.09.2022 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. ОСЪЖДА ЕТ „ЕДИТА – Е.Й.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Полтава“ № 9, вх. Б, ет. 5, ап. 17 да заплати на Национална агенция за
приходите гр. София разноски по делото в размер на 100 лв. /сто лева/ |
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: