Решение по дело №87/2021 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска” към ГД „МРР”, ЦМУ, Агенция „Митници”, против решение № 417/07.01.2021 г., постановено по АНД № 410/2020 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 749/06.04.2020 г., издадено от началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска” към ГД „МРР”, ЦМУ, Агенция „Митници”, с което, за нарушение и на основание чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС, на ответника е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 10732,08 лева, а на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС е присъдено заплащане на равностойност на пазарна цена на предмета на нарушението в размер на 11731,63 лева.

Съдебното решение се обжалва като неправилно, като по същество касаторът оспорва изводите на съдебния състав и заключението на назначената експертиза. Претендира се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът поддържа касационните основания чрез процесуалния си представител.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените разноски за процесуално представителство.

Окръжна прокуратура Видин, редовно уведомени, дават становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.

По делото е установена следната фактическа обстановка: на 11.11.2019 г. в 09:30 ч. служители на касатора извършили проверка на търговски обект: бензиностанция „ТИП-2”, находяща се в гр. Видин, път към Ферибот 1, стопанисван от дружество „ТИП” ООД, ЕИК *********. След като били събрани и обсъдени наличните писмени доказателства и извършени съответни технически експертизи, от проверяващите било прието, че ответникът по касация е държал акцизна стока – енергиен продукт с код по КН 27102011, общо 8306,56 литра, без данъчен документ по ЗАДС или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз, с което е осъществил състава на нарушението по чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС.

В производството пред ВРС е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение по поставени от уличения като нарушител въпроси. Същата не е оспорена и е приета от първоинстанционния съдебен състав, който е обосновал правните си изводи върху направените заключение от вещото лице. В резултат на събраните доказателства в административнонаказателното производство и пред ВРС съдът е приел като решаващ мотив, че не е спазена процедурата по установяване на нарушението по повод изчисляване на количеството на горивото, не е установена по безспорен начин действителната фактическа обстановка, което е довело до нарушение императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 и т.7 от ЗАНН, както и до неправилно определяне на размера на наложеното административно наказание.

Описаното е довело и до съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на нарушителя, които не могат да бъдат санирани.

Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

Решението е обосновано и правилно, като за него не се установяват отменителни основания.

Действително служителите на касатора са допуснали съществена грешка при изчисляване на количествата, установени като налични в обекта в началото на проверявания период – 01.09.2019 г., тези в момента на проверката на 11.11.2019 г. и извършените доставки и продажби през този период. Съхраняваните и получени в търговския обект обеми дизелово гориво са изчислени в обем към 15ºС, докато продадените количества са изчислявани в обем към температурата в момента на продажбата. По този начин не са взети предвид специфичните характеристики на дизеловото гориво, който променя съществено своя обем при промяна на температурите и което е обсъдено детайлно в заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Видно от приложените справки към преписката, през проверявания период температурите са варирали между 13ºС и 30ºС, което неизбежно е довело до формиране на излишък в обемите на наличните горива.

Следва да се отчете и обстоятелството, че в АУАН и НП не е обсъден и въпросът за наличието на възникване на разлики в количеството и обема на предмета на процесното нарушение в резултат на нормативно допустими грешки на разходомерите на наличните в обекта колонки за продажба на дизелово гориво. Съгласно Приложение № 5 към чл.2 от Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствията на средствата за измерване, максимално допустимите грешки на измервателните системи за течности, различни от вода, могат да бъдат от +0,5% до -0,5% от преминалите количества. Видно от данните по преписката и от заключението на експертизата, преминалият обем дизелово гориво през проверявания период възлиза на 1441463,56 литра. При това положение органите на касатора е следвало да отчетат както разликите в обема в резултат на външните условия (температура при доставяне и при продажба), както и допустимите грешки на разходомерите на дизеловите колонки в обекта при определяне предмета на нарушението. Безспорно това не е направено както в АУАН, така и в процесното НП.

В тази връзка следва да се отбележи и обстоятелството, че при извършената проверка не са установени доставки в търговския обект на недекларирани количества акцизен продукт (дизелово гориво), което да подкрепи направения извод за осъществяване на деянието по чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС.

Възраженията на касатора, че изводите на съда, както и заключението на изготвената пред ВРС експертиза са неправилни, се опровергават от данните по делото. В тази връзка следва да се отбележи, че касаторът е имал възможност да оспори заключението на вещото лице и да поиска назначаване на нова експертиза, което обаче не е направено своевременно.

При това положение Административен съд Видин намира, че оспореното решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно, и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, както и своевременно направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от представителя на ответника, съдът намира същото за основателно. Разноските следва да бъдат присъдени в претендирания размер от 500,00 лева, за което е представено писмено доказателство – договор за правна защита и съдействие от 26.04.2021 г.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 417/07.01.2021 г., постановено по АНД № 410/2020 г. по описа на Районен съд Видин.

ОСЪЖДА Агенция „Митници” да заплати от бюджета си в полза на „ТИП” ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул.”Широка” № 100, представлявано от управителя Л.И.Т., сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляващи разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                 2.