Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 09.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри
състав, в публично заседание на тридесети юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Валентина Илиева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. № 2 860 по описа за 2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА „Д.З.” ЕАД да заплати следните
суми:
1.
на З.В.А.:
– 27 000,00 лева на основание чл. 226,
ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за З. КЗ) (отм) обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие
(ПТП) от 26.12.2013 г., плюс законната лихва от 26.12.2013 г. до окончателното
изплащане;
- 413,10 лева разноски по делото на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК;
2. на СГС – 810,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1,
във връзка с чл. 223 от КЗ (отм) на З.А. срещу „Д.З.“ ЕАД за разликата над
27 000,00 лева до пълния предявен размер от 50 000,00 лева.
[3] ОСЪЖДА З.А. да заплати на „Д.З.“ ЕАД 1 456,36
лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 540,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва
частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната
сума и представи вносен документ. Ако ищцата обжалва изцяло решението, тя
следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 230,00 лева
държавна такса по сметка на САС. Ако тя обжалва частично решението, тя следва
да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса,
определена по следната формула – обжалваема сума Х0,02Х500,00/2 000,00. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция. Делото е търговско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[6] З.А. заявява в искова молба от 08.03.2016 г.,
че на 26.12.2013 г. е участвала в ПТП, предизвикано от А.А.. От това ПТП З.А. е
получила: сътресение на мозъка; контузия на гръдния кош със счупвА.на шесто
ребро в дясната половина по средната мишнична линия и фрактура на пето и шесто
ребро в лявата гръдна половина; контузия в областта на тазобедрената става;
контузия в областта на гръбначния стълб.
[7] З.А. твърди, че от уврежданията е претърпяла
неимуществени вреди за 50 000,00 лева. Гражданската отговорност на А.А. е
била застрахована при ответника „Д.З.“ ЕАД (ДЗИ). ДЗИ не е изплатил обезщетение
на ищцата. Затова тя моли съда да осъди ДЗИ да ѝ заплати търсеното
обезщетение. З.А. търси и обезщетение за забава от датата на ПТП – 26.12.2013
г. (исковата молба, л. 2-6 от делото).
2. По писмения отговор на ответника
[8] ДЗИ е подал писмен отговор. Той е
заявил, че:
1. А.А. не е бил виновен за настъпването на ПТП,
тъй като то е било последица от внезапно влошавА.на здравословното му
състояние;
2. ищцата не е претърпяла твърдените от нея
увреждания, както и неимуществените вреди от тях;
3. размерът на търсеното обезщетение е завишен;
4. ищцата е допринесла за настъпването на ПТП,
тъй като е била без поставен обезопасителен колан. Затова той моли съда да
отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 78-81 от делото).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ
СРЕДСТВА
1.
Обстоятелства,
които съдът установява
[9] Не се спори, че З.А. е била родена на *** г. Тя е била спокойна и
контакта, имала е много приятели (показанията на свидетелкатаВ.А., л. 261-262).
[10] Не се спори, че З.А. е била омъжена за А.А.. Те са живеели в Бургас
(показанията на свидетелкатаР., л. 260). А.А. е страдал от: генерализирана
атеросклероза със засягА.на аортата и венечните съдове на сърцето; хронична
исхемична болест на сърцето; хипертрофия на миокарда на лявата сърдечна камера;
задебелявА.на предното платно на аортната клапа със скъсявА.и задебелявА.на
сухожилните нишки (стр. 5-6 от заключението на д-р Ш., л. 232-237).
[11] На 26.12.2013 г. около 15:00 часа А.А. е управлявал лек
автомобил „ПЕЖО“ по автомагистрала „Тракия“ в посока от София към Бургас
(протокола за оглед, л. 16; констативния протокол, л. 11; показанията на
свидетелката А.Р., л. 259). В колата на задната лява седалка зад водача е
пътувала ищцата З.А., на задната дясна седалка е пътувала нейната по-малка
внучка, а на предната дясна седалка е пътувала свидетелката А.Р. (показанията
на свидетелкатаР., л. 259-260).
[12] Около км 295 автомобилът е започнал бавно да навлиза в аварийната лента.
СвидетелкатаР. е погледнала къмА.А., видяла е, че той е бил със затворени очи и
го е побутнала. Той е отворил очите си, опитал се е да овладее автомобила, но
рязко е завил (показанията на свидетелкатаР., л. 259-260). Автомобилът е
напуснал платното за движение вдясно, преобърнал се е през таван с летежна фаза
и се е ударил в терена с тавана надолу (стр. 3 от заключението на вещите лица Т.
и Ш., л. 228-231). От удара таванът на автомобила е навлязъл с около 30 см в
самото купе (пак там, стр. 4; снимката на стр. 3 от заключението). Затварянето
на очите наА.А. и загубата на контрол над автомобила от него не се е дължало на
клинична проява на сърдечно-съдовите му заболявания.
[13] Вследствие на удара З.А. е получила: контузия на главата със сътресение на
мозъка; контузия на гръдния кош със счупване на шесто дясно ребро по средната
мишнична линия и на пето и шесто леви ребра без разместване; контузия в
областта на тазобедрената става; контузия в областта на гръбначния стълб
(заключението на д-р К., л. 238-241). Не се спори, че към този момент
гражданската отговорност наА.А. е била застрахована при ответника ДЗИ.
Независимо дали З.А. е била или не с поставен обезопасителен колан, тя би
получила същите травми (заключението на вещите лица Т. и д-р Ш., стр. 4).
[14] З.А. е била лекувана консервативно чрез – противооточни вливания на солеви
и глюкозни разтвори, антибиотици и обезболяващи медикаменти. Ищцата е била в
болница три дни. Тя е изпитвала силни болки и страдания през първите 10-15 дни
след ПТП и с времето те постепенно са затихнали (заключението на д-р К., л. 238-241).
Няколко месеца за З.А. се е грижила нейната дъщеря свидетелкатаВ.А.
(показанията на свидетелкатаВ.А., л. 261-262). Към настоящия момент ищцата е възстановена
от уврежданията (заключението на д-р К.). Сега тя продължава да живее със
свидетелкатаВ.А. в София, като само лятото посещава Бургас (показанията на
свидетелкатаВ.А., л. 262).
[15] Не се спори, че ДЗИ не е изплащал обезщетение на З.А. за претърпените от нея
неимуществени вреди вследствие на ПТП. З.А. е заплатила: 500,00 лева държавна
такса (л. 74) – за разликата до 2 000,00 лева съдът я е освободил от
заплащането на държавна такса (определението, л. 70); 250,00 лева за вещи лица
(л. 104) и 15,00 лева за съдебни удостоверения (л. 109). Тя е била
представлявана от адвокат, но липсват доказателства за уговорено адвокатско
възнаграждение. ДЗИ е заплатил: 690,00 лева за вещи лица (л. 98-99); 10,00 лева
за съдебни удостоверения (л. 101); 30,00 лева за разпит на свидетел (л. 126);
2 436,00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС (л. 244-248).
2.Обстоятелства,
по които се спори
[16] Основното спорно обстоятелство е далиА.А. е
затворил очите си и е загубил контрол над управлението на автомобила вследствие
на клинична проява на сърдечно-съдовите му заболявания. Това обстоятелство е
било изгодно за ответника. Затова тежестта на доказването му е била за него.
Нито д-р Ч.[1],
изготвил съдебно-медицинската експертиза на труп в досъдебното производство,
нито д-р Ш. категорично приемат това. Ето защо съдът приема, че затварянето на
очите наА.А. и загубата от него на контрол над автомобила не се дължи на
клинична проява на сърдечно-съдовите му заболявания.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[17] З.А. е предявила иск по чл. 226, ал. 1, връзка
с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за З. КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. Искът е частично основателен.
1. По
иска по по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал., 1 от КЗ (отм)
[18] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка ГО
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм)).
[19] Следователно
предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие,
покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на
виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при
ответника; 4.
вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени
вреди/имуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за
тези вреди.
[20] Съдът установи, че:
1. З.А. е участвала в процесното ПТП;
2. това ПТП е причинило увреждания на ищцата;
3. виновен за настъпването на ПТП е билА.А., а неговата
гражданска отговорност е била застрахована при ДЗИ;
4. от уврежданията ищцата е претърпяла неимуществени вреди;
5. ДЗИ не е изплатил обезщетение на ищцата за тези вреди.
[21] За да определи обезщетението за неимуществени вреди,
съдът следва да изясни към кой момент
следва да направи това. Съдебната
практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на
увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в
икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[2]). Ето защо съдът приема, че
следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 26.12.2013
г.
[22] Съгласно чл. 52 от ЗЗД,
обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост.
Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на
извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното
влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).
[23] При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към
момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[3]; 1-2012-II Т.О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).
[24] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни
съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи
(не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на
увреждането)[4]. Макар настоящият съд да не
е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи
различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост
на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната
система. Затова съдът отчита и този фактор.
[25]
Към 26.12.2013 г. З.А. е била на 71 години. Тя е била спокойна и контакта,
имала е много приятели.
[26]
Вследствие на процесното ПТП тя е получила: контузия на главата със сътресение
на мозъка; контузия на гръдния кош със счупване на шесто дясно ребро по
средната мишнична линия и на пето и шесто леви ребра без разместване; контузия
в областта на тазобедрената става; контузия в областта на гръбначния стълб. З.А.
е била лекувана консервативно три дни в болница чрез – противооточни вливания
на солеви и глюкозни разтвори, антибиотици и обезболяващи медикаменти. Тя е
изпитвала силни болки и страдания през първите 10-15 дни след ПТП и с времето
те постепенно са затихнали. Няколко месеца за З.А. се е грижила нейната дъщеря
свидетелкатаВ.А.. Към настоящия момент ищцата е възстановена от уврежданията.
Сега тя продължава да живее със свидетелкатаВ.А. в София, като само лятото
посещава Б..
[27] Минималният размер на застрахователните суми по
застраховка ГО за неимуществени вреди при телесно увреждане на едно лице до
01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е
бил 1 000 000,00 лева, а
след 11.06.2012 г. – 2 000 000,00 лева (чл. 266 и § 27 от ДР на КЗ
(отм)). Или увеличението от 2010 г. до 26.12.2013 г., когато е настъпило ПТП, е
100 % ((2 000000-1 000000)/1 000000Х100)).
[28] Икономическата обстановка в страната за този период
също се е променяла, но не толкова съществено както застрахователните лимити.
Така например размерите на минималната работна заплата са били: 240,00 лева от
20.01.2009 г.[5] до 01.11.2011 г.; 270,00
лева от 01.11.2011 г.[6] до 01.05.2012 г.; 290,00
лева от 01.05.2012 г.[7] до 01.01.2013 г.; 310,00 лева
от 01.01.2013 г.[8] до; 340,00 лева от
01.01.2014 г.[9].
[29]
САС със свои решения е потвърдил две решения на настоящия съд, чийто предмет е
бил обезщетяването на неимуществени вреди от близки увреждания. Първото решение
на САС е 825-2016-1-ви с-в по гр. д. 5 010/2015 г., с което той е
потвърдил решение на настоящия съд по гр. д. 2 894/2014 г. Увреждането е
било настъпило през 2013 г., като ищецът е имал само счупване на ребра без
сътресение на мозъка и съдът е определил обезщетение от 20 000,00 лева[10]. Второто
решение на САС е 695-2017-7-ми с-в по гр. д. 5 011/2016 г. и с него той е
потвърдил решение на настоящия съд по гр. д. 19 937/2014 г. Увреждането е
било настъпило през 2014 г., като то е било по-тежко от настоящото (това
изрично е заявил д-р К. при разпита му от съда). Съдът е определил обезщетение
от 35 000,00 лева[11].
[30]
Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и отчита всички фактори за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че в случая
по първото цитирано решение ищецът е имал само счупване на ребра без сътресение
на мозъка. Съдът също така отчита, че случаят по второто цитирано решение е
по-тежък от настоящия и е за събитие от 2014 г., когато минималната работна
заплата е била малко по-висока от тази за 2013 г. Ето защо съдът приема, че 27 000,00
лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от З.А..
[31]
Налице са предпоставките за уважаването на иска за 27 000,00 лева. Затова
съдът осъжда ДЗИ да заплати на З.А. 27 000,00 лева обезщетение, като
отхвърля иска за разликата над 27 000,00 лева до пълния предявен размер от
50 000,00 лева.
[32]
ДЗИ е възразил, че З.А. е допринесла за настъпването на уврежданията, тъй като
е била без поставен обезопасителен колан. Съдът установи, че дори тя да е била
с такъв, отново би получила подобни увреждания. Затова съдът приема, че не е
налице съпричиняване и възражението на ДЗИ е неоснователно.
2. По разноските
[33]
З.А. търси разноски. Тя е направила такива за 765,00 лева.
[34]
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от иска. Съдът уважава иска на З.А. за 27 000,00 лева при предявен
размер от 50 000,00 лева. Затова съдът осъжда ДЗИ да заплати на З.А. 413,10
лева разноски по делото (765,00х28 000,00/50 000,00). Съдът осъжда ДЗИ да
заплати по сметка на СГС 810,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК (27 000,00х0,04-500,00х27 000,00/50 000,00).
[35]
ДЗИ също търси разноски. Той е направил такива за 3 166,00 лева.
[36]
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска на З.А. за 23 000,00 лева
при предявен размер от 50 000,00 лева. Затова съдът осъжда З.А. да заплати
на ДЗИ 1 456,36 лева разноски по делото (3 166,00х23 000,00/50
000,00).
Съдия:
[1] Д-р Чаушев е
дал заключение, че „…е възможно
причините за загубата над управлението на автомобила да са били остро настъпили
ритъмни и проводни нарушения на сърцето, които са довели до остро нарушение на
сърдечната дейност“ (заключението, л. 134).
[2] Решението е
постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за първоинстанционните
и въззивните съдилища.
Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата практика на
съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за
неимуществени вреди.
[3] Решението е
постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за първоинстанционните
и въззивните съдилища.
Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко съдът при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и
нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка.
Това, че „...критерият
за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а
всякога детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден
етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието
първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО
по т. д. 708/2009 г. и решение 749-2008-II ТО по т. д. 387/2008 г. (те са
цитирани в решение
83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.). И двете решения са били
постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но
касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос от този за
критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволени
увреждания. В решение 83-2009-II
Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения,
като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните
нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.
[4] За това, че при
определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да
се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н.
д. 382/2010 г.
[5] Постановление
1/10.01.2009 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[6] Постановление
180/30.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[7] Постановление
300/10.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[8] Постановление
250/11.10.2012 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[9] Постановление
249/31.10.2013 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата
[10] Съдът е установил, че към
20.08.2013 г. ищецът е бил на 66 години. Вследствие на процесното ПТП ищецът е
получил контузия на гръден кош, счупване на четвърто, пето, шесто и седмо ребра
в ляво, както и ожулвания по крайниците. След ПТП ищецът е получил спешна
медицинска помощ и лечение в МБАЛ гр. Добрич. Извършени са били хематологични,
рентгенови и ехографски изследвания и консултации със специалисти. При шесто
ребро са били установени две фрактурни линии, т.е. двойно счупване. Ищецът е
бил поставен на строг постелен режим с включена инфузионна, седативна и
обезболяваща терапия. Постепенно състоянието му се е подобрило и той е бил
изписан от болницата, като лечението е продължило амбулаторно. Лечебният и
възстановителен период е продължил три месеца, като през първите два месеца
болките са били най-интензивни. Ищецът е имал значителни затруднения при
дишането. Това е налагало той да ползва седативни и обезболяващи средства. Към
момента на провеждане на съдебното дирене здравословното състояние на
пострадалия е било стабилизирано. Счупените ребра са били зараснали окончателно
с малка остатъчна деформация от натрупания калус. Дихателната дейност е била
възстановена. Освен единични болки в зоната на счупените ребра, други негативни
последици за вбъдеще не са се очаквали.
[11] Съдът е установил, че към
31.03.2014 г. пострадалият е бил на 53 години. Вследствие на ПТП той е получил: мозъчно сътресение; счупване на лявата ябълчна кост на лицевия скелет;
счупване на второ, и трето ляво ребро и счупване на две места на четвърто ребро
с малък излив в косто-диафрагмалния синус; кръвоизлив в левия максиларен синус;
контузия на лявата раменна става. Ищецът е бил в болница около 10-11 дни. Там
за него се е грижила съпругата му, тъй като той не е могъл да се придвижва сам,
имал е нужда от помощ за тоалета си, необходима му е била течна храна. Ищецът е
бил в отпуск поради временна неработоспособност малко над три месеца и
половина. Той е търпял болки
и страдания за около три месеца, като болките са били особено интензивни през
първия месец и постепенно са затихнали към края на периода. Към момента на
провеждане на съдебното дирене фрактурите на ребрата и счупването на ябълчната
кост на лицето са били зараснали окончателно.
Катастрофата се е отразила негативно на психическото състояние на ищеца.
Той е развил посткомоционен синдром, който е представлявал психично
разстройство. Синдромът не е подлежал на обратно развитие, но задълбочаването
му е могло да бъде забавено. Ищецът все още се е страхувал от автомобили.