№ 5974
гр. София, 04.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110115122 по описа за 2022 година
В. И. К., с ЕГН **********, с адрес: **********************, чрез адв. Н. А. – САК e
предявил срещу М. ***********, роден на **********г. във ******************, със статут
на постоянно пребиваващ в Република България чужденец, с ЛНЧ **************, с адрес
в РБ: гр. ********************** обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.
422 ГПК, във вр. чл. 415 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми:
-8 990 лв., представляваща общ размер на главница по пет договора за заем, сключени между
страните както следва: на 27.11.2013г. за сумата в размер на 3 000 лв.; на 29.11.2013г. за сума
в размер на 3 000 лв.; на 03.12.2013г. за сумата в размер на 2 200 лв.; на 09.01.2014г. за
сумата в размер на 400 лв. и на 18.01.2014г. за сумата в размер на 390 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК в съда – 20.07.2017г., до окончателното изплащане, както и за:
3 005, 26 лв. – мораторна лихва за периода от 05.04.2014г. до 19.07.2017г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.05.2019г. по
ч.гр.д. № 49551/2017г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 30-ти състав.
Със справка по чл. 366 от ГПК ищецът уточнява искането за лихви по следния начин:
По договора от 27.11.2013г. за сума в размер на 3000 лв. се претендира лихва в размер на
1002, 87 лв. за периода от 05.04.2014г. до 19.07.2017г.;
По договора от 29.11.2013г. за сума в размер на 3000 лв. се претендира лихва в размер на
1002, 87 лв. за периода от 05.04.2014г. до 19.07.2017г.;
По договора от 03.12.2013г. за сума в размер на 2200 лв. се претендира лихва в размер на
735, 43 лв. за периода от 05.04.2014г. до 19.07.2017г.;
1
По договора от 09.01.2014г. за сума в размер на 400 лв. се претендира лихва в размер на
133, 72 лв., за периода от 05.04.2014г. до 19.07.2017г. и
По договора от 18.01.2014г. за сума в размер на 390 лв. се претендира лихва в размер на
130, 37 лв., за периода от 05.04.2014г. до 19.07.2017г.
Ответникът, чрез адв. Р. П. оспорва предявените искове като неоснователни.
Ищецът твърди, че в периода от 27.11.2013г. до 18.01.2014г. е предоставил на ответника
суми в заем в общ размер на 8 990 лв., както следва: на 27.11.2013г. – сумата от 3 000 лв.; на
29.11.2013 г. – сумата от 3 000 лв.; на 03.12.2013 г. – сумата от 2200 лв.; на 09.01.2014 г. –
сумата от 400 лв. и на 18.01.2014 г. – сумата от 390 лв., като посочените суми били
преведени по банковата сметка на ответника. Твърди, че на 05.04.2014г. е поканил ответника
да върне заетите суми, но плащане не е последвало. Сочи, че сумите били изискуеми от
датата на получаване на поканата. Ответникът бил в забава за погасяване на задълженията
си по договорите за заем, поради което дължал мораторна лихва, която за периода от
05.04.2014 г. до 19.07.2017г. възлизала в общ размер на 3 005,26 лв. За вземанията си ищецът
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.05.2019 г. по ч.
гр. д. № 49551/2017 г. на СРС, I ГО, 30-ти състав. Заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове.
Ищецът претендира и сторените по делото разноски.
Ответникът признава, че в периода от 23.07.2013г. до 18.01.2014г. ищецът му е
предоставил заеми в общ размер на 41 940 лв., включващи и претенидраните в настоящото
производство главници, чрез 26 бр. банкови превода, като той започнал да връща заетите
суми на части и за периода от 27.01.2014г. до 15.09.2015г. е върнал сума в общ размер на 32
411 лв. Твърди, че за връщането на предоставените от ищеца суми били образувани общо
четири заповедни производства, а именно: 1) ч.гр.д. № 49548/2017г. на СРС, продължило в
исково производство по гр.д. № 43216/2018 г. на СРС и завършило с в.гр.д. № 15644/2019г.
на СГС за сумата в общ размер на 10 600 лв. по 12 бр. договори за заем, сключени в периода
от 23.07.2013 г. до 05.11.2013 г.; 2) ч.гр.д. № 49549/2017 г. на СРС, продължило в исково
производство по гр.д. № 17751/2019 г. на СРС,78-ми състав и завършило с в.гр.д. №
7360/2021 г. на СГС за сумата в общ размер на 11350 лв. по 6 бр. договора за заем, сключени
в периода от 06.11.2013г. до 14.11.2013г.; 3) ч.гр.д. № 49550/2017 г. на СРС, продължило в
исково производство по гр.д. № 32978/2023г. на СРС, което към момента на постановяване
на настоящото решение е приключило и касае сума в общ размер на 11 000 лв. по 3 бр.
договора за заем, сключени в периода от 15.11.2013 г. до 23.11.2013 г.; 4) ч.гр.д. 49551/2017 г.
на СРС, 30-ти състав, продължило в настоящото исково производство за сумата в общ
размер на 8 990 лв. по 5 бр. договора за заем, сключени в периода от 27.11.2013г. до
18.01.2014г. По първото дело ищецът се снабдил с изпълнителен лист и образувал
изпълнително дело, по което ответникът платил всички дължими суми – общо 10 600 лв. С
оглед изложеното счита, че ответникът е погасил изцяло задълженията си към ищеца по
процесните договори за заем, тъй като ответникът бил платил на ищеца сума в общ размер
2
на 43 000 лв., а ищецът бил предоставил на ответника заеми в общ размер на 41 940 лв.
Оспорва и исковете за мораторни лихви. В тази връзка сочи, че страните не са уговаряли
срок и начин на връщане на заетите суми, поради което вземанията за главници ставали
изискуеми след покана, каквато оспорва да е получил. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, във връзка с твърденията на страните се установи,
че между ищеца В. И. К. и ответника М. *********** са налице валидни облигационни
правоотношения, възникнали въз основа на сключени между тях устни договори за заем, по
силата на които ищецът е предоставил на ответника следните суми: на 27.11.2013г. – сумата
от 3 000 лв., преведена по банкова сметка на ответника в банка ДСК с IBAN
********************, за което на л. 10 от ч.гр.д. № 49551/2017г. на СРС е приложено
преводно нареждане; на 29.11.2013г. – сумата от 3 000 лв., преведена по банкова сметка на
ответника в банка ДСК с IBAN ****************, за което на л. 11 от ч.гр.д. № 49551/2017г.
на СРС е приложено преводно нареждане; на 03.12.2013 г. – сумата от 2 200 лв., преведена
по банкова сметка на ответника в банка ДСК с IBAN *******************, за което на л. 12
от ч.гр.д. № 49551/2017г. на СРС е приложено преводно нареждане; на 09.01.2014г. – сумата
от 400 лв., преведена по банкова сметка на ответника в банка ДСК с IBAN
********************, за което на л. 13 от ч.гр.д. № 49551/2017г. на СРС е приложено
преводно нареждане; на 11.01.2014г., а не на 18.01.2014г. както твърди ищеца – сума от 390
лв., преведена по банкова сметка на ответника в банка ДСК с IBAN ***************, за
което на л. 14 от ч.гр.д. № 49551/2017г. на СРС е приложено преводно нареждане. Всички
посочени суми ищецът е превел на ответника от банкова сметка с IBAN
*******************. В заповедното производство ищецът е представил още покана за
доброволно изпълнение, адресирана до ответника, с която го е поканил да изпълни
доброволно задълженията си по сключените за времето от 23.07.2013г. до 11.01.2014г.
договори за заем като върне предоставените му суми в 21-дневен срок от получаване на
поканата на имейл адреса на ответника. Както по ч.гр.д. № 49551/2017г., така и по
настоящото дело не са представени доказателства за датата на връчване на ответника на тази
покана.
В исковото производство са представени още следните документи: 10 броя преводни
нареждания за различни по размер суми, за които М. *********** твърди, че е върнал на
ищеца В. К. чрез парични преводи по банковата му сметка в **************** –
****************, а именно: с преводно нареждане от 03.09.2014г. – 2 925 лв.; с преводно
нареждане от 02.03.2014г. – 5 883 лв.; с преводно нареждане от 23.04.2014г. – 2 935 лв.; с
преводно нареждане от 09.06.2014г. – 2 935 лв.; с преводно нареждане от 15.03.2014г. – 2 000
лв.; с преводно нареждане от 17.03.2014г. – 3 929 лв.; с преводно нареждане от 23.04.2014г. –
2 935 лв., с преводно нареждане от 27.01.2014г. – 1 000 лв., с преводно нареждане от
26.03.2014г. – 3 929 лв.; с преводно нареждане от 27.01.2014г. – 1 000 лв. На л. 42 от делото е
представена банкова референция на Банка ДСК за сума в размер на 2 940 лв., която не
следва да се цени като доказателство по делото не само защото не съдържа дата, но и
3
защото не е представена в превод на български език. Представено е и сверено копие на
постановление за прекратяване на наказателно производство от 15.05.2017г. по ДП №
2966/2015г. по описа на 06 РУ на СДВР /номер на прокурорската преписка не се чете/, което
по разглежданият по делото казус не дава повече информация от твърденията и признанията
на страните, във връзка със сключените между тях договори за заем. Като доказателство по
делото са приети и сверени копия на заключение по съдебно-счетоводна експертиза и по
допълнителна такава, изготвени и приети като доказателства по гр. д. № 32978/2023г. на
СРС, 125-ти с-в, тъй като за същите са налице данни, че не са оспорени от В. К. и М.
*********** и разглеждат сочените от тях 26 броя договори за заем.
Във връзка с твърденията на ответника, по искане на адв. Р. П., **************** е
изпратило по делото следната информация: Превод с посочена референция
244FTRO124271903 от дата 06.03.2014г. за сума в размер на 5883, 00 не съществува. Превод
с посочена референция 244FTRO140760201 oт дата 17.03.2014г. има в размер на 2 000 лв. На
дата 26.03.2014г. с реф. 244FTRO140853201 има превод в размер на 3929 лв. Превод с
посочена референция 244FTRO140252465 от дата 14.04.2014г. за сума от 2940 лв. не
съществува. Превод с посочена референция 244FTRO141607602 от дата 09.06.2014г. има в
размер на 2935 лв.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е обявено, че между страните са
налице валидни облигационни правоотношения, възникнали въз основа на сключени между
тях договори за заем, по силата на които ищецът е предоставил на ответника следните суми:
на 27.11.2013 г. – сумата от 3 000,00 лв.; на 29.11.2013 г.–сумата от 3 000,00 лв.; на 03.12.2013
г. – сумата от 2 200,00 лв.; на 09.01.2014 г. – сумата от 400,00 лв.; на 18.01.2014 г. – сумата от
390,00 лв. Затова съдът приема, че страните са постигнали съгласие заемодателят да
предостави определена парична сума на заемателя, а заемателят да я върне след изтичане на
уговорения в договорите срок. Договорът за заем е реален, ответникът не спори, а признава,
че през процесния период от време – от 27.11.2013г. до 18.01.2014г. е получил по банков път
процесните по делото суми. Затова при наличие на горните обстоятелства и правни изводи,
ищецът който претендира връщане на даденото от него в заем трябва да докаже, че
вземанията му са изискуеми, т.е. с настъпил падеж. Процесните договори са сключени устно
и по делото не са събрани доказателства за датите, които заемодателят и заемателя са
уговорили като падежи. Не се доказаха и твърденията на ищеца, че заемателят ответник е
бил поканен да плати задълженията си. По делото не се ангажираха доказателства от
ищецът, че страните са постигнали съгласие затова кога следва сумите, предмет на
договорите за заем да бъдат върнати. Затова съгласно чл. 240, ал.4 от ЗЗД, заемателят ще
изпадне в забава с последиците от нея, вкл. да дължи лихва, от изтичане на един месец от
получаване на поканата за връщане на сумата. При липса на доказателства за по-ранна дата,
в разглежданият казус за покана следва да се счита датата, на която е депозирано в съда
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно: 20.07.2017г.
Ответникът, обаче, твърди, че е започнал да изплаща процесните задължения на по-ранни
дати от посочената, а именно през 2014г., за което представя и описаните по-горе преводни
4
нареждания. Затова спорен по делото е въпросът дали ответникът М. *********** е платил
изцяло или частично процесните по делото задължения и на кои дати. Отговор на този
въпрос не може да се даде като се вземат предвид само представените от ответника с
исковата молба преводни нареждания, защото както той сам сочи, в процесния период от
време, както и преди и след него, е имал качеството на заемател на пари по устно сключени
с ищеца В. К. договори за заем, във връзка с което освен настоящото дело са водени още три
дела, описани от ответника и по-горе по делото. Понастоящем и трите дела – гр.д. №
43216/2018г., гр.д. № 17751/2019г. и гр.д. № 32978/2023г. са приключили със съдебни
решения, като решенията по първите две са влезли в сила. Следователно установеното по
тях е със сила на пресъдено нещо, която следва да се зачете и в настоящото производство.
Затова следва да се посочи, че за периода от 23.07.2013г. до 11.01.2014г., ищецът К. чрез
общо 26 банкови превода от банковата си сметка в **************** е наредил в полза на
ответника М. *********** сума в общ размер на 41 940 лв., предоставена в заем.
Видно от решение № 24544/16.10.2019г. по дело № 43216/2018г. на СРС, 78- ми състав, за
което не се спори, че е потвърдено с решение № 266398/4.11.2021г. на СГС по дело №
15644/2019г., е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо
10600 лева – дадена му в заем по договори за заем, сключени за период 6-11.2013г., като
следва: 600 лева по договор за заем от 23.7.2013г.; 600 лева по договор за заем от
25.7.2013г.; 800 лева по договор за заем от 25.9.2013г.; 800лв. по договор за заем от
26.9.2013г.; 900 лева по договор за заем от 1.10.2013г.; 1000 лева по договор за заем от
8.10.2013г.; 900 лева по договор за заем от 23.10.2013г.; 900 лева по договор за заем от
24.10.2013г.; 900 лв. по договор за заем от 25.10.2013г; 1100 лева по договор за заем от
4.11.2013г.; 1100 лева по договор за заем от 5.11.2013г., ведно със законна лихва и са
присъдени разноски.
С разпореждане от 17.5.2023г. на ЧСИ по изпълнително дело № 20228390400153,
производството е приключено поради плащане на вземането, предмет на изпълнителен лист,
издаден въз основа на съдебното решение за вземането от общо 10600 лева главница,
законна лихва, разноски по делото, и определените възнаграждения и такси.
Видно от решение № 20262176/26.11.2020г. по дело № 17751/2019г. на СРС, 25- ти състав,
за което не се спори, че с решение № 2260/3.5.2023г. на СГС по дело № 20211100507360 е
потвърдено, е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума от общо 11 350
лева включващи: 1150 лева – задължение по договор за заем от 6.11.2013г.; 1100 лева по
договор за заем от 7.11.2013г.; 900 лева по договор за заем от 8.11.2013г.; 1600 лева – по
договор за заем от 11.11.2013г.; 1600 лева по договор за заем от 12.11.2013г.; 5000 лева по
договор за заем от 14.11.2013г.
От съобщение с дата 11.7.2023г. е видно, че срещу ответника е образувано ИД №
20238390400394 при взискател – ищецът К., въз основа изпълнителен лист, издаден по гр.д.
№ 17751/2019г. за посочените вземания по главница по заповедта за изпълнение, разноски
по исковото и въззивно производство, и определеното възнаграждение и такса, като с
постановление от 4.8.2023г. ЧСИ е постановил спиране на изпълнението, защото 20 % от
5
сумата е била внесена, а с постановление от 17.5.2024г., ЧСИ е прекратил изпълнителното
производство, поради пълното плащане на вземането.
По гр.д. № 32978/2023г. по описа на СРС е постановено решение № 17801/03.10.2024г.,
което не е влязло в сила и не се ползва със сила на присъдено нещо. С него за друг период,
различен от процесния, е прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сума от общо
11 000 лв. - главници по три неформални договора за паричен заем, сключени с
превеждането на сумата по банкова сметка на ответника с IBAN: *******************,
както следва: на 15.11.2013г. – 3500 лв.; на 20.11.2013г. – 3500 лв. и на 23.11.2013 г. – 4000
лв, заедно със законната лихва от подаване на заявлението – 20.7.2017г. до плащането.
При това положение, с оглед на разпределената между страните доказателствена тежест,
ищеца доказа: наличието на валидни облигационни правоотношения между ищеца и
ответника, възникнали въз основа на сключени между тях договори за заем, по силата на
които ищецът е предоставил на ответника суми в твърдения размер; че за ответника е
възникнало задължение да върне заетите суми, считано от един месец от датата на поканата
– 20.07.2017г.; размера на претендираните главници и настъпването на изискуемостта им.
Безспорно процесния период по настоящото дело, обхващаш датите: 27.11.2013г.;
29.11.2013г.; 03.12.2013г.; 09.01.2014г. и 18.01.2014г., е част от периода от време за който
ищецът твърди, а ответникът не отрича, че е получавал парични суми като заем, а именно
посоченият по-горе от 23.07.2013г. до 11.01.2014г., чрез общо 26 банкови превода.
Процесните периоди по посочените по-горе три други дела на СРС, а именно: по гр.д. №
43216/2018г.; по гр.д. № 17751/2019г. и по гр.д. № 32978/2023г. също се включват в периода
от 23.07.2013г. до 11.01.2014г., затова производството по делото, което е приключило с
решение, което обаче не е влязло в сила е преюдициално по отношение на производството
по настоящото дело. Дали решението по гр.д. № 32 978/2023г. ще реши спора между
страните със сила на пресъдено нещо относно договорите за заем, сключени на: 15.11.2013г.;
20.11.2013г. и 23.11.2013г., ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото
дело, поради което то трябва да се спре на осн. чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 10.09.2024г.
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
На осн. чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК СПИРА производството по настоящото гр.д. №
15122/2022г. по приключване на производството по гр.д. № 32 978/2023г. по описа на СРС,
125-ти с-в, с влязло в сила решение.
Настоящото определение не поставя край на производството по делото, поради което не
подлежи на обжалване.
От председателят на 125-ти с-в на СРС да се изиска информация дали решението,
6
постановено по гр. д. № 32 978/2023г. по описа на този състав е влязло в сила.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7