№ 18616
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110133144 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 357, във връзка с чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ.
Ищецът И. К. Ц. твърди, че работи при ответника на длъжност „Оператор,
парогенератор“ на цех „Котелен“, ТР „София изток“, като със Заповед № 9/17.05.2021г. му е
наложено наказание „забележка“. Заявява, че процесната заповед не отговаря на
изискванията на чл. 195, ал.1 КТ и същата не е мотивирана. Претендира наложеното му
наказание да бъде отменено. Претендира разноски.
Ответникът „..........“ ЕАД е получил препис от исковата молба и в срока по чл. 131 от
ГПК е подал писмен отговор. Твърди, че преди да наложи дисциплинарното наказание с
процесната заповед са поискани /рег. индекс №ЧР- 36/23.04.2021г./ от ищеца писмени
обяснения, като такива са дадени /рег. индекс №ЧР-36/27.04.2021г./. Заявява, че процесната
заповед отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ. Поддържа, че дисциплинарното
нарушение е описано- на 29.03.2021г. в 10.40 часа ищецът е получил разпореждане от
Валентин Георгиев /“оператор, парогенератор-старши“/, което е отказал да изпълни, като
съставлява отказ да се изпълни разпореждане на по-горестоящ работник. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в доклада,
обективиран в Определение №5536/02.03.2022 г., че между страните в настоящото
производство съществува трудово правоотношение, въз основа на което ищецът заема по
трудов договор при ответника длъжност „оператор, парогенератор“ на цех „Котелен“ в ТР
1
„София изток“, както и че му е наложено наказание „забележка“ с процесната заповед. Тези
правнорелевантни обстоятелства са признати за ненуждаещи се от доказване между страните
по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК в първото по делото заседание.
При действието на трудовия договор за нарушения на трудовата дисциплина
работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни
наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се
налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице. Законосъобразността
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание предполага тя да е издадена в рамките
на специално дисциплинарно производство и да е съставена в определена форма. Следва да
се установи и съществуването на посочените в нея основания.
Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят преди да наложи дисциплинарно
наказание следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения. Освен средство за събиране на доказателства, обясненията са и средство за
защита, тъй като именно чрез изискването им работникът или служителят се информира за
започналото против него дисциплинарно производство и за нарушенията, за които ще бъде
ангажирана отговорността му. В настоящия случай това задължение на работодателя е
изпълнено. По делото е представено Обяснение на служителя, дадено в деня на извършване
на нарушението – 29.03.2021 г., в което е заявил, че „…поради незачитането и
недооценяването на извършените работни манипулации свързани с работния процес от
Началник Котелен цех, както и от Началник смяна и Старши оператор в последната около
година и половина и постоянните „изблици на характер“, несвързани с работния процес, бе
отказана наредба пряко свързана с тези. Обход бе направен 1 час по-рано…“. Представено е
също и Писмо с изх. № ЧР-36/23.04.2021 г., в което официално са поискани обяснения от
служителя, като са конкретизирани и нарушенията, за които е започнало дисциплинарно
производство и което е връчено на ищеца на 26.04.2021 г. На 27.04.2021 г. И. Ц. е депозирал
Обяснения, в които заявява, че за първи път отказва да изпълни разпореждане на
ръководителя В. Георгиев, който му изкрещял да направи оглед на 6-ти котел, където
налягането не било добре, което било установено при по-рано направения от него оглед
/сам/. Сочи, че тази заповед на ръководителя създава за него опасност за живота и здравето
му и противоречи на вътрешния правилник и условията за безопасност, съгласно които при
пробив следва да бъдат изпращани двама човека на обход. Заявява, че в обяснението си е
посочил ниско оценяване, за да не накърни служебното положение на В. Георгиев. В тези
обяснения е посочено, че служителя е получил Доклад К- 2867/08.04.2021 г. на 26.04.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Ищецът твърди,
че при издаването на процесната заповед не са спазени формалните изисквания за налагане
на дисциплинарното наказание, а именно: 1. не е посочено мястото на извършване на
нарушението; 2. не е посочено времето, по което служителят е отказал да изпълни
разпореждането на други негови началници; 3. не са посочени обективните и субективните
2
признаци на деянието /при твърдения че е бил поставен в невъзможност да изпълни
възложената задача, тъй като му е било необходимо специално облекло и участието на още
двама работници/; 4. не са описани нарушенията на трудовата дисциплина.
От Заповед № 9/17.05.2021 г., издадена от Изпълнителния директор на „..........“ ЕАД
се установява, че на ищеца е наложено наказание „забележка“ за това, че на 29.03.2021 г.
служителят е отказал да изпълни служебните си задължения, представляващо нарушение на
чл. 187, ал. 3 КТ – неизпълнение на възложената работа и на чл. 187, т. 10 КТ –
неизпълнение на трудовите задължения, определени в длъжностната характеристика при
възникване на трудовото правоотношение. В Заповедта е посочено, че около 10:40 часа му
било възложено от Валентин Георгиев – „оператор, парогенератор-старши“ да извърши
обход на съоръженията. Като мотив за отказа да извърши обход, служителят изтъкнал, че не
е получил допълнително материално стимулиране /ДМС/, а след това е добавил и наличието
на опасност за здравето му и недобра работна етика. След получен отказ за изпълнение на
служебните му задължения в трети топлинен щит бил извикан и Р. Василев – „Началник
смяна“. Същият му разпоредил да бъде извършен обход по съоръженията, но служителят
отказал и на него. На място бил извикан и инж. Димитър Пенелов – „Ръководител, особено
производство“, който след разговор със служителя установил, че последния отказва да
изпълни служебно разпореждане /което е в кръга на основните му трудови задължения/,
дадено от „оператор, парогенератор-Старши“, а впоследствие и от „Началник смяна“.
Посочено е, че нарушението е установено от Изпълнителния директор след запознаване с
Доклад с рег. Индекс К-2867/08.0.202 г. от Антония Мартинова. Заповедта е връчена на И.
Ц. на 19.05.2021 г.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че в обстоятелствената част
на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание са описани нарушенията на
трудовата дисциплина, като е визирано неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологичните правила (чл. 187, т. 3 от КТ) и неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове (чл. 187, т. 10 от КТ).
Изложени са подробно и фактическите основания за налагане на дисциплинарното
наказание, субективното отношение на служителя, като са взети предвид и дадените от него
обяснения. Неоснователни се явяват твърденията на ищеца, че в заповедта липсват
посочените от него реквизити. Работодателят може по своя преценка да посочи часа на
нарушението, но няма такова задължение. Достатъчно е в заповедта да фигурира датата или
период на извършване на нарушението. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ не поставя
изискване към работодателя да посочи всички обективни и субективни елементи на
изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностна
характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и
какво е дисциплинарното нарушение според класификацията в чл. 187 от КТ е извършено.
Достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника начин. В случая е посочено времето и мястото на извършеното нарушение на
трудовата дисциплина, а именно на 29.03.2021 г., около 10:40, в трети топлинен щит. Както
3
бе посочено не е необходимо посочването на часа от страна на работодателя, а още по-малко
на всеки отказ от страна на служителя да изпълни трудовите си задължения. Посочени са и
обективните и субективните признаци на деянието, като са описани нарушенията на
трудовата дисциплина – отказ от страна на служителя да направи обход на съоръженията.
Освен в процесната заповед, извършеното нарушение на трудовата дисциплина е описано
подробно и в Доклад К-2867/08.04.2021 г., с който ищецът изрично е заявил, че е запознат.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното
наказание е мотивирана.
Законосъобразността на атакуваната заповед е поставена в зависимост от това от
събраните по делото доказателства да се установи дали нарушенията, послужили като
основание за налагане на дисциплинарно наказание, са извършени от ищеца виновно.
Доказателствената тежест за установяване на твърденията за извършени нарушения е
възложена на ответника.
Във връзка с установяване на нарушението, за което е наложено дисциплинарно
наказание, ответникът е ангажирал писмени доказателства от които се установява
извършеното.
Представени са сведения за смяната и за денонощието от 29.03.2021 г. от инженер Д.
Пенелов, в които е посочено, че на посочената дата работникът И. Ц. от Котелен цех е
отказал да изпълни служебно разпореждане на Началник смяна Котелен цех – Р. Василев и
на Старши -оператор – Валентин Георгиев - да направи обход, за което бил уведомен.
Установи се по делото от представената Длъжностна характеристика, /връчена на
ищеца лично на 05.06.2018 г./, че сред основните задължения на заеманата от него длъжност
са експлоатационно обслужване на парогенератори, както и поддържане на зададения
режим на работа, съгласно оперативните разпореждания на ръководител особено
производство и началник-смяната. В длъжностната характеристика е посочено, че в
ежедневната работа операторът на парогенератор е подчинен: административно – на
началник цеха; оперативно – на началник смяна. Предвидено е, че задачите се получават от
началник смяна и оператор – парогенератор /старши/.
Както бе посочено по-горе в дадените Писмени обяснения /тези от 29.03.2021 г. и от
27.04.2021 г./ ищецът е признал, че е отказал да изпълни разпореждане на ръководителя,
като единствено твърди различни причини за това. По този начин ищецът сам е признал
допуснатото нарушение на трудовата дисциплина.
По делото е изслушан по един свидетел на всяка от страните, чиито показания съдът
кредитира в посочените части. Свидетелят И.ов – колега на ищеца, който не е бил пряк
свидетел на развилата се на 29.03.2021 г. ситуация заявява, че доколкото знае ищецът е
наказан поради конфликт възникнал по повод определеното му допълнителното материално
стимулиране, с което не бил съгласен. Показанията в останалата част представляват
преразказ на думи на ищеца по повод изпращането му на обход или предположения и
мнения на свидетеля, с оглед на което не следва да се ценят и обсъждат подробно.
4
Изслушани са показанията на свидетеля Валентин Георгиев – старши оператор, който
твърди, че на 29.03.2021 г. е изпълнявал трудовите си задължения заедно с ищеца и друг
техен колега. Дава показания, че в 9:30 часа на 29.03.2021 г. поетапно били извикани
служителите да подпишат документи за допълнително материално стимулиране. Връщайки
се на работното място свидетелят установил, че ищеца си е качил краката на пулта и си е
гледал таблета, като въпреки направената му от свидетеля забележка не преустановил тези
си действия и заявил, че не го интересува, тъй като няма да получи ДМС. Свидетелят му
разпоредил да направи обход на дясната страна на котела, където имало пробив и следвало
да се следи по-често, за да се вземе решение дали да бъде спрян. Служителят отказал със
същите мотиви - неполучаването на ДМС. Старшият оператор информирал Началник-
смяната за отказа, който от своя страна повикал дежурния инженер, като ищецът отказал да
изпълни и техните разпореждания да отиде да направи обход. Въпросът дали на ищеца са
давани разпореждания да прави кафе не са свързани с предмета на делото, поради което не
следва да се обсъждат показанията в тази част.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото несъмнено се установи виновното
поведение на служителя И. Ц., който не е изпълнил заповедите на лицата, които съгласно
представената по делото длъжностна характеристика имат правомощието да му дават
разпореждания. Съгласно чл. 126, ал.1, т. 7 КТ при изпълнение на работата, за която се е
уговорил, работникът или служителят е длъжен да изпълнява законните нареждания на
работодателя. Несъмнено отказът да изпълни дадената му заповед е извършен умишлено,
тъй като служителят не е получил допълнително материално стимулиране, което се
установява, както от свидетелските показания, така и от изложеното от него в Обясненията
от 29.03.2021 г. Неоснователен се явява доводът на ищеца, че не е изпълнил разпореждането
на Валентин Георгиев, тъй като същото противоречи на правилника за безопасност.
Действително съгласно чл. 283 КТ работникът или служителят има право да откаже
изпълнението или да преустанови работата, когато възникне сериозна и непосредствена
опасност за живота или здравето му, като незабавно уведоми прекия ръководител. В тези
случаи продължаването на работата се допуска само след отстраняване на опасността, по
нареждане на работодателя или на непосредствения ръководител. От една страна в случая
няма спор, че работника не е уведомил прекия си ръководител в контекста на чл. 283 КТ
веднага - нито след получаване на заповедта за направата на обход, нито в дадените от него
обяснения по реда на чл. 193 КТ в същия ден, а едва при Обясненията от 27.04.2021 г. На
следващо място не се доказа и да има предписание обходите да се извършват по двама,
каквито са твърденията на ищеца. Както е изяснено от показанията на свидетеля Георгиев,
то ищецът е следвало единствено да погледне пробивът от дясната страна на котела и да
докладва да неговото състояние, без да предприема каквито и да е действия, които биха
застрашили здравето му. Освен това, както свидетелят, така и ищецът са заявили, че обход е
направен от И. Ц. по-рано същия ден, за когато ищецът не твърди да са нарушени
изискванията за безопасност на труда. Съгласно представената по делото Маршрутна карта
обходите по маршрутите следва да се извършват най-малко 4 пъти на смяна, през равни
интервали от време. Видно от представените от ответника писмени доказателства, ищецът е
5
бил запознат с правилата за използване на лични предпазни средства, проведен му е
първоначален инструктаж по безопасност, както и извънреден такъв на 02.03.2021 г. и му е
издадено разрешение да бъде опуснат до самостоятелна работа. При тази доказателствена
съвкупност съдът не споделя твърденията на ищеца за порок при даване на заповедта за
извършване на обход на дясната страна на котела, като лицата, които са я дали имат
съответното правомощие, нареждането попада в кръга на трудовите функции, които ищецът
изпълнява, не са налице обстоятелства, които да доведат до законосъобразен отказ от страна
на служителя да изпълни заповедта, които да са свързани с наличието на сериозна и
непосредствена опасност за неговото здраве и безопасност, за които прекия му ръководител
да е уведомен. След анализ на събраните по делото доказателства съдът достигна до извод,
че неизпълнението от страна на ищеца на даденото му разпореждане се корени в несъгласие
с определеното му допълнително материално стимулиране, както и в личности дразнения в
отношенията между И. Ц. и Валентин Георгиев, които обаче не са основание за
неизпълнение на възложените на ищеца трудови функции, съгласно връчената му
длъжностната характеристика.
За осъщественото от ищеца виновно нарушение на трудовата дисциплина,
ответникът, в рамките на дисциплинарната си власт му е наложил съответно наказание
„забележка“, при определяне на което е отчел тежестта на извършеното нарушение,
обстоятелствата, при които същото е извършено, както и конкретното поведение на ищеца,
включително липсата на критичност към собственото си поведение. В допълнение на това
следва да се подчертае, че спрямо ищеца е наложено най-лекото по тежест дисциплинарно
наказание „забележка“, което съпоставено с установените факти, съдът намира за
съответстващо на тежестта на нарушението.
В заключение от събрание доказателства се установи, че на 29.03.2021 г. И. Ц. не е
изпълнил задълженията си да направи обход на съоръженията по нареждане на Началник
смяна и оператор парогенератор /Старши/, с което на свой ред е нарушил чл. 187, т.3 КТ и
т. 10 КТ. Процесното дисциплинарно наказание е наложено за извършени нарушения, за
които сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ не са били изтекли. Съдът намира, че процесната
заповед е издадена от лице, притежаващо работодателска власт по отношение на ищеца,
като това обстоятелство не е спорно между страните.
Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователен
предявения от И. К. Ц. иск за отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание
„забележка“ и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съобразно чл. 359 от КТ, върху ищеца не следва да бъде възлагана дължимата такса
за отхвърления иск.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на ответника на
основание чл.78, ал. 3, във връзка с ал. 8 от ГПК за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Дружба-2“, бл. 415, вх. Г, ет. 3, ап. 86, против „..........“ ЕАД, ЕИК: .........., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, иск с правно основание чл. 357, във
връзка с чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарното му наказание „забележка“,
наложено със Заповед № 9/17.05.2021 г. на Изпълнителния директор на дружеството.
ОСЪЖДА И. К. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба-2“, бл. 415, вх.
Г, ет. 3, ап. 86 да заплати на „..........“ ЕАД, ЕИК: .........., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл.78, ал. 3, във връзка с ал. 8 ГПК, сумата
от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7