РЕШЕНИЕ
№
гр...., 17.08.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публичното заседание на осми
август през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д №382 по описа за 2016 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по молба на А.М.Б. с ЕГН **********, адрес: *** против А.Т.Б. с ЕГН **********,
адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че с ответника сключили граждански
брак на 20.04.2016г. в град Койнаре като от брака си имат две пълнолетни деца.
Твърди се, че в началото съпружеските им отношения протичали нормално, но през
2009г. се разделили поради несходство в характерите и заживели отделно. Посочва се, че през
същата година ответницата заминала в чужбина и от тогава до настоящия момент
страните не са контактували вкл. по
телефона. Посочва се още, че брака е изпразнен от съдържание заради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, както и същия не е в полза на страните и обществото, поради
което запазването му е лишено от смисъл тъй като съществува формално. Иска се
от съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака като ищецът не претендира
лична издръжка, семейното жилище е
собственост на трети лица, а ответницата следва да запази фамилното си име Б..
В срока
по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В
съдебно заседание ищеца, редовно призована се явява лично и поддържа молбата и
моли съда да я уважи.
Ответника,
редовно призован, не се явява лично. Представлява се от пълномощник адвокат
Валери Каменополски – АК Плевен, който счита иска за допустим и основателен.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Безспорно
по делото е и се установява от представения дубликат на удостоверение за
сключен граждански брак от 20.04.2016г.,
че на 01.12.1990г. в гр.Койнаре А.М.Б. с ЕГН ********** и А.Т. Ангелова с ЕГН **********
сключили граждански брак като съпругата приела фамилното име Б. след брака.
Не
се оспорва по делото и обстоятелството,
че страните нямат родени от брака непълнолетни деца.
Спорно по делото е настъпило ли е дълбоко и непоправимо
разстройство в брака на страните.
От изложените по-горе факти и обстоятелства, както и от петитума
на исковата молба, съдът приема, че е сезиран с иск
с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на
сключения между страните граждански брак поради настъпило в него дълбоко и
непоправимо разстройство.
За
установяване настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака са
приобщени и гласни доказателства.
От показанията на
свидетеля М.Б. /брат на ищеца/ се
установява, че страните са във
фактическа раздяла от седем години, като всеки от тях живее самостоятелен
живот. Свидетеля посочва, че ответницата сама е напуснал семейното жилище и
понастоящем се намира в чужбина. Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетеля като обективни и безпристрастни и съответстващи на обективната
действителност по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
От доказателствата по делото се
установи, и съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите
са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и
уважение, лишили са се от чувство за близост, общност и единство, както и
желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. Съдът основава
изводите си в тази насока на събраните в хода на делото гласни доказателства.
По категоричен и убедителен начин последните установяват, че между страните са
се създали отчуждение в брачните отношения. Предвид всичко изложено, съдът
намира, че запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата
на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде
прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК. В тази насока е и изразеното категорично
несъгласие на ответника брачната им
връзка с ищцата да бъде запазена.
Предвид горното, съдът намира, че искът за развод е
доказан по основание и следва да бъде уважен, като бракът между страните бъде
прекратен с развод като дълбоко и непоправимо разстроен. Настъпилото
разстройство е дълбоко и непоправимо и не може да бъде санирано с поведението
на съпрузите. В тази насока са и показанията на разпитания в хода на
съдебното дирене свидетел.
По делото не е поискано произнасяне по въпроса
за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, както и
по чл.53 и чл.56 СК, поради което съдът
не следва да се произнася в тази насока.
По отношение на фамилното име на съпругата след прекратяване
на брака, същата желае да запази фамилното си име Б..
Семейното жилище находящо се в, е собственост на родителите на
ищеца и следва да се запази настоящото
правно положение по отношение на него.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр. 22 от
28.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г., съдът определя окончателна държавна
такса в размер на 50,00 лв., от която
следва да бъде приспадната заплатената държавна такса от ищеца в размер на25
лв. Разликата в размер на 25 лв. следва
да бъде заплатена от ответника по делото.
Мотивиран от така изложените
съображения, Районен съд- ... :
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1 СК
брака между А.М.Б. с ЕГН **********,
адрес: *** против А.Т.Б. с ЕГН **********, адрес: ***за
което е съставен акт за сключен граждански брак №0048/01.12.1990г. от
длъжностното лице по гражданско състояние при Община, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по вината за разстройството на брака.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след развода
между А.Т.Б. с ЕГН **********, адрес: ***, да
продължи да носи фамилно име Б..
ОСЪЖДА А.Т.Б. с ЕГН **********, адрес
*** да заплати в полза на Държавата към
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-... държавна такса в
размер на 25 / двадесет и пет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
гр.Плевен в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: