№ 1075
гр. Русе, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520101253 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл. 415, вр.
чл. 422, ал. 1 от ГПК и материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1
от ЗЗД от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. чрез клона си в Република България,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк
София, сграда 14, представлявано от законния представител O*O* чрез юрисконсулт
Н*А*М* против С. К. Н., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Русе, ул. Й*Д* № 100.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски паричен кредит № CARU-
14509561, сключен на 06.02.2017 год. отпуснал на ответника кредит в общ размер 8000.00
лева, който трябвало да бъде върнат в срок от 60 месеца, обхващащ периода от сключване на
договора до 20.02.2022 год. Месечните вноски са в размер на 237.52 лева. Кредитодателят
превел сумата на посочена от длъжника банкова сметка. Ищецът заявява, че ответникът е
платил само 9 вноски по договора, последната от които на 20.12.2017 год. Останало
задължение в размер на 7450.00 лева за главница, 3313.45 лева- възнаградителна лихва за
периода 20.12.2017 год.- 20.02.2022 год. и 2042.42 лева- мораторна лихва за периода
20.01.2018 год.- 16.11.2020 год. Заявява, че за посочените суми се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена срещу ответника по ч.гр.д. № 5558/2020 год. по
описа на РРС, която заповед му била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
му дължи сумите по заповедта за изпълнение. Претендира деловодните разноски в исковото
и заповедното производства.
В условията на евентуалност, ако бъде прието, че предсрочната изискуемост на вземането
1
не е надлежно обявена на ответника, предявява осъдителни искове за същите суми.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 06.02.2017 год. страните по делото са сключили Договор за потребителски паричен
кредит № CARU-14509561. Уговорената сума 8000 лева е преведена на посочената от
кредитополучателя банкова сметка (чл. 1 от ОУ и изречение последно от раздел
„Удостоверявания”).
В раздел „Параметри и условия” е уговорено задължение в размер на 1800.00 лева за
застрахователна премия. Тази сума е включена в общия размер на задължението и съответно
в погасителните вноски.
В първото открито съдебно заседание съдът е дал указания на ищеца, че не представя
доказателства за методиката, която е използвана при определяне на компонентите на ГПР,
съгласно Приложение № 1 към ЗПК във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗПК, както и договора за
застраховка, въз основа на който е включил в част от месечната погасителна вноска
застрахователната премия в размер на 1800 лева. Предупредил го е, че ако не представи
посочените писмени доказателства в срок до следващото съдебно заседание, съдът ще
приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК. Ищецът не е изпълнил указанията на съда, поради
което на основание чл. 161 от ГПК, приема за доказани обстоятелствата, за установяване на
които е създал пречки, а именно: че липсва методика, въз основа на която са определени
компонентите на ГПР, съгласно Приложение № 1 към ЗПК във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
както и че договорът за застраховка, въз основа на който е включил в част от месечната
погасителна вноска застрахователната премия в размер на 1800 лева, не отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ГПК, а именно да е с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12 спрямо другите, представени по делото елементи на договора.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./ съдът служебно следи за наличието на
неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител. Приложеният към исковата молба
договор попада под приложното поле на Закона защита на потребителите -
кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР
на ЗЗП. Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с
дейността на кредитна институция по смисъла на § 13, т.12 от ДР. на ЗЗП. По отношение на
договора е приложим и ЗПК. Ищецът черпи правата си от Договор за потребителски
паричен кредит № CARU-14509561, сключен на 06.02.2017 год., който сключил с ответника.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит е недействителен, като
неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно: приложените договор и
общи условия не са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък от 12 със
сертификата за застраховка и общи условия към застрахователния договор.
В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е посочено, че
2
изискването цялата необходима на потребителя информация да бъде представена в
договора ясно и кратко е поставено с цел на потребителя да бъде дадена възможност да
познава своите права и задължения. Изискването за разбираемост има съдържателна и
формална страна. От една страна клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по
начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на
шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне
опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. Макар последното изискване
да не се съдържа изрично в Директива 2008/48/ЕО, то е намерило място в разпоредбата на
чл.10, ал.1 от ЗПК. Тази разпоредба поставя допълнителни условия към формата на договора
за потребителски кредит като освен да е в писмена форма, изисква и всички негови
елементи да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Неспазването на това изискване е санкционирано от законодателя с недействителност
(нищожност) на договора за кредит – чл. 22 от ЗПК. Така е и в разглеждания случай. Както
беше посочено по- горе, ищецът създаде пречки за установяване вида и размер на шрифта на
застрахователния договор и общите условия към него, поради което той следва да търпи
санкцията на чл. 161 от ГПК.
Ищецът не е ангажирал доказателства и относно начина, по който е определил размера на
ГПР, а се е задоволил с простото посочване на произволно число- 21.46 %, поради което
съдът не може да прецени дали са взети предвид допусканията, посочени в Приложение № 1
към ЗПК във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Т.е. договорът не е сключен по ясен и разбираем
начин. В случая в договора за кредит формално фигурира размерът на ГПР – 21.46 %, но в
него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те
са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в Приложение № 1 към закона, поради което не
може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. Нито в договора, нито в условията по договора за кредит, имащи характер на общи
условия, не е посочено какви точно разходи, освен възнаградителната лихва, са включени в
ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите ГПР
компоненти. Така например в договора за кредит е уговорено заплащане на такса
ангажимент в размер на 160.00, както и застрахователна премия в размер на 1800.00 лева,
като заплащането им представлява разход за кредитополучателя и е била известна на
кредитора към момента на сключване на договора за кредит. Въпреки това в договора и
условията по него липсва каквото и да е посочване дали таксата и застрахователната премия
са включени в размера на ГПР и какъв процент от размера на кредита представляват те на
годишна база. Това, освен че противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, лишава
кредитополучателя, а и съда от възможността да извърши преценка за съответствието на
договора с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на
разходите по кредита. Поради това съдът приема, че договорът за потребителски кредит е
сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Отделно от горното, не става ясно от какви компоненти се състоят погасителните вноски-
каква част от тях е главница, договорна лихва, застрахователна премия, такса ангажимент.
По изложените съображения и предвид недействителността на договора на посоченото
3
основание – чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Поради това потребителят дължи връщане на главницата от 8000.00
лева и законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението до пълното
погасяване на дълга. Като недължими по силата на чл. 23 от ЗПК следва да бъдат отречени
вземанията за възнаградителна и мораторна лихва.
Според т. 1 от ТР 8 от 02.04.2019 год. по тълк.д. № 8/2017 год. на ОСГТК на ВКС
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските
с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Ищецът признава, че ответникът е заплатил общо 9 месечни вноски към 20.12.2017 год.
Съгласно погасителния план, техният размер е 2137.68 лева. Следователно оставащата
дължима сума от главницата е 5862.32 лева.
Макар исковете, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, да са отхвърлени, съдът намира, че не
дължи произнасяне по заявените при евентуалност осъдителни искове за тези вземания,
доколкото същите са предявени под условие, че не се установи надлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, а както се посочи договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, не е породил желаните от страните
правни последици и обявяването на предсрочна изискуемост е без правно значение.
Съобразно уважената част от иска, на ищеца се следва съответната част от разноските в
заповедното производство, която е равна на 117.25 лева- държавна такса и 50.00 лева-
юрисконсултско възнаграждение. Дължимите разноски в исковото производство на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК са в размер на 117.25 лева- държавна такса и 100.00 лева-
юрисконсултско възнаграждение. Общият размер на разноските е 384.50 лева.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО задължението на С. К. Н., ЕГН ********** от гр. Русе,
ул. Й*Ц* 91 по отношение на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А. чрез БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., клон България, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, законен
представител: Д*Т*Д* пълномощник: юрисконсулт Н*А*М*, произхождащо от Договор за
потребителски паричен кредит № CARU-14509561, сключен на 06.02.2017 год., за сумата
5862.32 лева- главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК- 27.11.2020 год. до изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска да бъде
4
признато за установено задължението по посочения договор за главница над сумата 5862.32
лева до предявената 7450.07 лева, както и за сумите: 3313.45 лева- възнаградителна лихва за
периода 20.12.2017 год.- 20.02.2022 год. и 2042.42 лева- мораторна лихва за периода
20.01.2018 год.- 16.11.2020 год.
ОСЪЖДА С. К. Н., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. Й*Ц* 91 да заплати на БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А. чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А.,
клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 14, законен представител: Д*Т*Д* пълномощник: юрисконсулт
Н*А*М* разноски в заповедното и исковото производство в общ размер 384.50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5