Определение по дело №51/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 84
Дата: 6 март 2020 г. (в сила от 10 септември 2020 г.)
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20203500500051
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                             06.03.2020 г.                                   гр.Търговище

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                    граждански състав            На шести март                                                                                                   2020 година В закрито заседание  в състав

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:           ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                                                                   БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от Председателя

В.ч.гр.д. № 51  по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                 Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

                 Образувано е по постъпила частна жалба от Д.С.Д. и В.П.Д. ***, срещу разпореждане № 5298/25.11.2019 г. по гр. д. № 1334/2018 г. на ШРС.

                 С обжалваното разпореждане е постановено връщане на подадена  от настоящите жалбоподатели молба за отмяна на влязло в сила решение № 322/08.04.2019г. по гр.д. № 1334/2018 г. на ШРС, поради невнасяне на дължимата държавна такса от  371.81 лв., в указания срок.

                 С определение № 98/12.02.2020 г. по В.ч.т.№ 86/2020 г. на Варненски апелативен съд, по реда на чл. 23 ал. 3 от ГПК, ТОС е определен за съд, който следва да се произнесе по депозираната частна жалба.

                 В частната жалба се приповтарят доводите, изложени в молбата за отмяна, без да се излагат каквито и да било съображения за неизпълнение на указанията на първоинстанционния съд за внасяне на държавна такса за администриране на молбата за отмяна.

                 По допустимостта на частната жалба:

                 Жалбата е депозирана в срока по чл. 275 ал. 1 вр. с чл. 279 от ГПК (съобщението е връчено на 09.12.2019г., жалбата е подадена на 16.12.2019 г.), от оправомощено лице/а, имащо интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, внесена е дължимата държавна такса, поради което и ч.жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

                 За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

                 С  решение № 322/08.04.2019г. по гр.д. № 1334/2018г. по описа на ШРС е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Д.С.Д. с ЕГН **********, като кредитополучател и В.П.Д. с ЕГН **********, като поръчител и двамата с адрес гр.Шумен, ул.“-------дължат солидарно в полза н. “А.з.с.н.в.” ЕАД *** сумата от 15 963.45 лв. -представляваща частично претендирана главница по неплатените погасителни месечни вноски за периода от 21.05.2017г. до 21.01.2019г. по Договор за потребителски кредит № 2355724 от 21.07.2016г. сключен между ответниците и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, за които е обявена предсрочна изискуемост и вземанията по който са прехвърлени н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2017г. и Приложение № 1 към него, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 06.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2 180.58 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.03.2017г. до 18.10.2017г., както и сума в размер на 446.25 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.05.2017г. до 06.03.2018г. за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 355 от 08.03.2018г. по ч.гр.д. № 682/2018г. на ШРС, като е отхвърлен иска за обезщетение за забава за горницата над присъдената сума до пълния му предявен размер от 1046.40 лв., като неоснователен; присъдени са разноски.

                 С решение № 146/11.10.2019г., постановено по В.гр.д.№ 252/2019г. поа описа на ОС-Търговище горецитираното първоинстанционно решение е потвърдено в частта, с която са уважени предявените искови претенции, и в частта за разноските.   

                 С молба от 21.10.2019 г. ответниците по гр.д. № 1334/2018г. по описа на ШРС - Д.С.Д. и В.П.Д. са подали молба за отмяна на влязлото в сила решение № 322/08.04.2019г., постановено по делото.

                 С определение от 22.10.2019 г. съдът е указал внасянето на държавна такса в размер на 371,81лв., Указанията са връчени на жалбоподателите на 06.11.2019г. В съобщението до молителите съдът им е указал изрично последиците от неизпълнение на дадените указания. В указания срок, изтекъл на 13.11.2019 г., по делото не са представени доказателства за заплащането на таксата, поради което и е постановено обжалваното разпореждане № 5298/25.11.2019г.  за връщане на молбата за отмяна.

                 След депозиране на молбата за отмяна, ответниците са депозирали касационна жалба вх. № 4003/14.11.2019г. (пощ.клеймо 13.11.2019г.) срещу въззивното решение.

                 С разпореждане №  293/23.11.2019г. постановено по Вгр.д.№ 252/2019г. на ОС-Търговище, е постановено връщане на подадената касационна жалба на осн.чл. 286 ал. 1 т. 3 от ГПК, ПОТВЪРДЕНО с определение от 12.02.2020 г. по т.д. № 77/2020 г. на АпС-Варна.

                 При така установеното частната жалба се явява неоснователна.     Съгласно чл. 18 ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, по молба за отмяна се събира държавна такса в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство.

                 Съобразно цената на иска дължимата държавна такса е в размер на 371,81лв., в какъвто размер е определена и от първоинстанционния съд.

                 В срока, указан им от съда, жалбоподателите не са отстранили нередовността на депозираната от тях молба за отмяна, поради което и правилно на осн.чл. 286 от ГПК, във вр. с чл.306 и чл. 261 т. 4 от ГПК молбата им е била върната.

                 С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без движение.

                 Водим от горното, съдът

 

                                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

                 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частната жалба на Д.С.Д. и В.П.Д.,***, срещу разпореждане № 5298/25.11.2019 г. по гр. д. № 1334/2018 г. на РС-Шумен, с което е постановено връщане на подадената от тях молба за отмяна на влязло в сила решение № 322/08.04.2019г. по гр.д. № 1334/2018 г. на ШРС.

                 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му, с частна жалба пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 ал. 1 и 2 ГПК – на осн.чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

 

 

                                                                                            1.                                    

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 

 

                                                                                            2.