№ 1237
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000501546 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 138/25.03.2022 г. по гр.д. № 1396/2020 г. на ОС - Благоевград е
осъдена Община Банско да заплати на И. К., родена на ******** г., гражданка на
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
злополука на дата 17.12.2015 г. в гр. Банско, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 17.12.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумите 25 051.68
GBP, равняващи се на 54 059.52 лева за разлика във възнаграждението й за периода
01.01.2016 г. до 31.08.2018 г., други разходи – формуляр за претенция за пътуване до
личен лекар в размер на 30 GBP, 2 ски пакета в размер на 319.15 GBP; премия за
застраховка за пътуване 51.00 GBP или общо извършени разходи по тази точка в
размер на 400.15 GBP, равняващи се на 863.49 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 17.12.2015 г. до окончателното им изплащане, както и разноски в
размер на 15 488 лева.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди над уважения
размер до претендираните 119 787.53 лева, както и иска за имуществени вреди над
размера на уважената част до претендираните 113 584.62 английски паунда,
равностойни на 246 571.64 лева.
Ищцата И. К. е депозирала въззивна жалба против първоинстанционното
решение, в частта, в която искът за неимуществени вреди не е уважен в размер на
50 000 лева. Иска да бъде отменено обжалваното решение в обжалваната част и да й
бъдат присъдени още 50 000 лева или искът да бъде уважен за общо 100 000 лева.
Излага доводи, че присъденото обезщетение е занижено спрямо естеството и
интензитета на действително претърпените вреди.
1
Ответникът Община Банско е депозирал отговор на въззивната жалба, в който
излага доводи за нейната неоснователност. Моли същата да бъде оставена без
уважение.
Ответникът Община Банско също е депозирал и въззивна жалба против
първоинстанционното решение в неговата осъдителна част. Поддържа, че в тази част
решението е неправилно, моли същото да бъде отменено, а исковете – изцяло
отхвърлени. На първо място поддържа, че неправилно първоинстанционният съд
приел, че Община Банско е носител на извъндоговорното задължение да обезщети
вредите на ищцата. Съдът напълно игнорирал представените доказателства,
установяващи, че собственик на процесната шахта е „Чез“. Излага доводи, че шахтите
на съоръженията за пренос и доставка на ел. енергия, намиращи се върху тротоар към
улица – публична общинска собственост, са собственост на електроразпределителното
дружество. Поддържа, че отговорността за настъпили вреди от бездействие да осигури
предпазни огради към шахтата като част от съоръжение с повишена опасност, е на
електроразпределителното дружество, по арг. от чл. 26, ал. 5 ЗП, а не на Общината,
която има общото задължение да поддържа пътните принадлежности.
На следващо място ответникът поддържа, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, което не почива на доказателствата.
Неправилен и необоснован бил и изводът на съда, че ищцата е доказала
настъпилите вреди. Не било взето предвид, че заключението на вещото лице се
основава само на твърдения на ищцата, като вещото лице изрично посочило, че няма
доказателства за направените от ищцата изчисления. Така съдът приел и наличие на
загуба на възнаграждение без да има доказателства за наличие на трудово
правоотношение. Сочи липса на годни доказателства и за останалите претендирани
имуществени вреди.
По отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди се излагат
доводи, че същото е силно завишено и не отговаря на доказаните вреди. Излага доводи
и за погасяване по давност на увеличената част от иска в размер на 98 234.17 лева. Не
била доказана и причинно-следствена връзка между злополуката и претендираните
вреди.
Ищцата И. К. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи
за нейната неоснователност. Моли същата да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата И. К., гражданка на Великобритания, е твърдяла в исковата си молба, че
пристигнала в България заедно с двамата си сина на 17.12.2015 г. на ски ваканция в гр.
Банско. След среща с техния ски представител преди 15 ч., малко след 17 ч. те се
2
разделили с него, отишли да пазаруват в супермаркет, след което тръгнали по мост на
река Глазне. По това време било вече тъмно и въпреки уличното осветление нямало
добра видимост. Ищцата виждала до към ръба (края) на моста, но не и по-нататък.
След като стигнали края на моста ищцата стъпила напред, но кракът и пропаднал в
нещо като дупка на пътната настилка. Не успяла да балансира и паднала в дупката,
ханшът й от лявата страна и горната част на лявото бедро се ударили в ръба на метално
покритие, което смята, че е шахта за електричество или отводнителна шахта. Видно
било, че на мястото е имало ремонтни изкопни работи, но мястото нито било оградено,
нито имало някаква обозначителна табела. Ищцата изпитала силна болка и успяла да
стане с подкрепата на синовете си, като стъпвала на десния крак. Видяла, че левият й
крак стои някакси неправилно. В този момент преминала полицейска кола и полицаите
извикали Бърза помощ. Линейката я откарала в болницата в гр. Банско, където й
направили рентгенова снимка и й дали морфин за болката. След това била прехвърлена
в болницата в гр. Благоевград. Там била диагностицирана с фрактура на лява
тазобедрена кост и на 19.12.2015 г. й била направена операция за смяна на
тазобедрената става. На 25.12.2015 г. била репатрирана във Великобритания, където
веднага посетила болница и там била диагностицирана допълнително с фрактура на
лява бедрена кост. Изписана била с препоръка за физиотерапия и рехабилитация. В
ранните часове на 06.01.2016 г. ищцата получила изместване на бедрената кост. В
същото време раната започнала да секретира течност, поради което отново била приета
в болница и костта била наместена след упойка. Препоръчана и била ревизираща
операция поради наличната инфекция и неправилното подравняване на имплантите.
Такава била извършена на 08.01.2016 г., като отново била сменена тазобедрената кост с
такава за временно ползване. През март 2016 г. получила разрешение от лекаря си да
продължи с колоезденето, но при такова костта отново се изместила и била приета за
ново наместване. През май 2016 г. получила препоръка от втори лекар за процедура с
костна присадка, която да укрепи горната част на лявата бедрена кост.
Ищцата твърди, че вследствие падането си претърпяла сериозни неимуществени
и имуществени вреди. Търпяла силни болки, приемала медикаменти, не можела да се
движи самостоятелно, имала нужда от чужда помощ при обслужване и придвижване.
Търпените имуществени вреди се изразявали в загуба на печалба в размер на 25 051.67
британски паунда (разликата между получаваното преди инцидента възнаграждение
като учителка и сумите, които получавала след това за болнични в периода 01.01.2016
г. – 23.05.2016 г., като вследствие инцидента се пенсионирала на 31.08.2016 г. вместо
на 31.12.2018 г. и в този период не получавала възнаграждението на учител). В
приложения списък на специални щети и бъдещи загуби е посочено, че за периода
01.09.2015 г. до 31.08.2016 г. един учител следвало да получи 32 831 британски паунда.
Тъй като ищцата работела на непълен работен ден от два дни в седмицата, тя следвало
да получи 40% от посочената сума или 13 132.40 британски паунда годишно. Твърди,
че общо за исковия период следвало да получи 34 455.17 британски паунда, а получила
9 403.50 британски паунда, или с 25 051.67 британски паунда по-малко.
Претендирала е още разходи за подкрепа за лични грижи, която получавала
средно по 4.32 часа дневно от семейството и приятелите си, включително дневна
грижа, пътуване до болницата, пазаруване и почистване, на обща стойност 4 495.53
британски лири. За услуги (градинарство и декориране) претендира разходи в общ
размер на 5 860.76 британски паунда; за пътни разходи до болницата – 1022.85
британски паунда; други разходи, включващи формуляр за претенция за пътуване до
личния лекар (30 паунда), 2 ски пакета (1 възстановен) – 319.15 паунда и премия за
застраховка за пътуване – 51 паунда; лихва върху претенцията за загуба на печалба в
размер на 375.78 паунда от 01.01.2016 г.; върху поддръжката за лични грижи в размер
на 6833 паунда, считано от 17.12.2015 г., върху пътните грижи – 1534 паунда, считано
3
от 04-01.2016 г. и върху другите разходи – 6.08 паунда, считано от 17.12.2015 г., или
общо лихва в размер на 465.53 паунда.
Ищцата е претендирала още имуществени вреди за бъдещо лечение в размер на
7 676.67 паунда, за бъдещи услуги в размер на 39 101.18 паунда, за бъдещ транспорт –
5 398.60 паунда и за бъдещо лечение 24 111.68 паунда.
Общият размер на претенцията за имуществени вреди е 113 584.62 паунда с
левова равностойност 246 571.64 лева.
Претендирала е още обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки
и страдания в причинна връзка с падането си в дупката в размер на 21 553.36 лева.
Посочила е, че вредите претендира от Община Банско, тъй като тротоарът, на
който се намирала дупката, в която паднала ищцата, бил собственост на общината
съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, а според чл. 30, ал. 4 ЗП именно общината била длъжна да се
грижи за изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите. Съгласно чл. 167, ал.
1 ЗДвП общината следвало да поддържа тротоара в изправно състояние и да
сигнализира незабавно препятствията по него. Като не сторила това в случая
допуснала на тротоара да има необезопасена и несигнализирана дупка, общината
отговаряла за причинените в причинна връзка с това вреди. Тя отговаряла, дори да е
възложила поддръжката и ремонта на тротоара на трети лица.
Ответникът Община Банско е оспорвал иска по основание и размер. Твърдял е,
че няма дупка, в която паднала ищцата, а след моста е улицата, на която нивото е по-
ниско от моста и намиращата се на улицата шахта, а шахтата, в която ищцата се
ударила е собственост на „Чез Разпределение България“ АД, а не на общината, поради
което тя не отговаря. Евентуално се сочи относно имуществените вреди, че
отговорността следва да е само за разноските за първата операция, тъй като
следващите по думите на ищцата били вследствие неправилно подравняване на
имплантите, поради което отговорността за следващите операции била на болницата в
гр. Благоевград. Липсвало на следващо място неправомерно поведение на служителите
на общината и падането на ищцата било случайно събитие. Мястото било добре
осветено и ако ищцата е гледала пътя е нямало да се удари във въропросната шахта.
Сочи, че претендираните вреди са абсолютно недоказани и оспорва твърдените вреди
да са в причинна връзка с претърпения инцидент. Оспорвал е размера на вредите и е
твърдял, че ищцата ги е съпричинила, тъй като не гледала пътя. Освен това ищцата
сама сочела, че има левкимия, което заболяване повлияло на загубата й на баланс и на
срока на възстановяване. Като друго обстоятелство, допринесло за вредите сочи
колоезденето, което ищцата практикувала ищцата въпреки че не била възстановена и тя
не взела мерки да намали или ограничи вредата.
С молба от 11.01.2021 г. ищцата е уточнила претенцията си за имуществени
вреди, като е посочила, че претендира 54 059.49 лева - левова равностойност на
25 051.67 паунда за загубена печалба; 9 700.99 лева - левова равностойност на 4 495.53
паунда за поддръжка за лични грижи; 12 647 лева - левова равностойност на 5 860.76
паунда за услуги; 2 207.22 лева - левова равностойност на 1022.85 паунда за пътни
разходи; 863.49 лева - левова равностойност на 400.15 паунда за други разходи;
1004.57 лева - левова равностойност на 465.53 паунда за лихви; 16 565.63 лева - левова
равностойност на 7 676.67 паунда за бъдещо лечение; 84 377.21 лева - левова
равностойност на 39 101.18 паунда за бъдещи услуги; 1 649.74 лева - левова
равностойност на 5 398.60 паунда за бъдещ транспорт и 52 031.07 лева - левова
равностойност на 24 111.68 паунда за бъдещо лечение. Посочено е още, че се
претендират неимуществени вреди в размер на 23 017 лева.
С молба от 04.10.2021 г. (пояснена в о.с.з. на 05.10.2021 г.) ищцата е заявила, че
намалява претенциите си за имуществени вреди, както следва: претенцията за пътни
4
разходи с 1022.85 паунда с левова равностойност 2207.22 лева; за бъдещи услуги с
39 101.18 паунда с левова равностойност 84 377.21 лева; а за бъдещ транспорт с
5 398.60 паунда с левова равностойност 11 649.74 лева, като общият размер на
намаляването е 98 234.17 лева. Направено е още изявление за увеличаване на иска за
неимуществени вреди с 98 234.17 лева или на 119 787.53 лева (като е видно, че това
увеличение е направено от първоначално сочения размер от 21 553.36 лева).
В свое становище от 11.10.2021 г. Община Банско е заявил, че исканото
изменение е допустимо, но е направил възражение за погасяване по давност на
увеличената част от иска за неимуществени вреди.
С определение от 14.10.2021 г. ОС Благоевград е прекратил производството в
частта, с която се намаляват претенциите за имуществени вреди и е дал възможност на
ищцата да внесе допълнителна държавна такса за увеличението на иска за
неимуществени вреди.
В о.с.з. на 16.02.2022 г. е допуснато увеличение на иска за неимуществени вреди
на 119 787.53 лева.
При така определения предмет на делото, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск е такъв по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Делото е с международен елемент,
предвид обстоятелството, че ищцата е лице с британско гражданство и е с обичайно
местопребиваване във Великобритания, поради което следва да бъде определено
приложимото материално право. Съгласно чл. 4.1. от Регламент (ЕО) № 864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към
извъндоговорните задължения (Рим II), който е приложим в случая, предвид времето
на деликта (2015 г.), приложимото материално право в случая е правото по
местонастъпване на вредата (пряката вреда, а не непреките последици, която в случая е
травматичното увреждане на ищцата) и доколкото същата е настъпила в България, то
приложимо е българското материално право.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази
работа. Отговорността по чл. 49 от ЗДД има обезпечително-гаранционна функция, тъй
като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия.
Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са следните: вреди,
причинени на пострадалия от лице, на което ответникът е възложил някаква работа,
които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на
изпълнителя, при наличието на причинна връзка между противоправното поведение и
вредите. Противоправното поведение, на което в случая се позовава ищецът, е
бездействие на служители на ответната община да поддържат в безопасно състояние
тротоара и да предприемат действия за обозначаване по подходящ начин наличието на
дупка по тротоар в гр. Банско.
Пред настоящата инстанция е спорни всички елементи на отговорността по чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД. На първо място е спорно дали Община Банско е материално
легитимирана да отговаря за дължимото се на ищцата обезщетение при направените от
нея твърдения. На следващо място е спорно дали е доказано наличието на всички
факти от фактическия състав на посочената отговорност, включително е спорен
размерът на претенциите. Спорно е и дали увеличената допълнително част от
претенцията за неимуществени вреди е погасена по давност.
За установяване основателността на претенциите на ищцата са представени
следните допустими и относими доказателства:
Представен е документ, съставен от Съюза на учителите във Великобритания, в
който е посочен минимален, междинен и максимален обхват на плащанията на учители
5
в класна стая, на главни учители, на Лидерска група, на неквалифицирани учители и
др., с посочване заплащанията на различни нива за периода 01.01.2016 г. до 31.01.2018
г.
Представени са документи, съставени от Колеж по изкуствата Алтринчам за
периода 15.01.2016 г. – 15.07.2016 г., отразяващи месечни плащания на И. К., както и
три документа от същия вид за плащания от същия колеж на И. К., направени на
13.04.2017 г., 15.02.2018 г. и 15.03.2018 г.
Представена е разписка, издадена от Балкан ПМС Травел за платени на
17.12.2015 г. от И. К. 658.80 евро за 3х6 дни пълни ски пакети.
По делото е приета цялата медицинска документация, съдържаща се в ИЗ на И.
К. от Болницата в Благоевград, като от съставената Епикриза е видно, че И. К. е приета
в болницата на 17.12.2015 г. с окончателна диагноза Фрактура коли фемори синистра.
Ендопротеза. В анамнезата е посочено, че пациентът се оплаква от силна болка в ляв
долен крайник и невъзможност да се движи. При прегледа е установена палпаторна
болезненост в областта на левия трохантер на лява бедрена кост, а ходилото е във
външна ротация. Невъзможни са активни и пасивни движения в лява тазобедрена
става. Отразено е извършването на операция за тотална смяна на тазобедрена става.
Изписана е на 25.12.2015 г.
Представен е медицински доклад, изготвен от д-р Р. М. Т. – ортопедичен хирург
в Кралската ортопедична болница в Бирмингам, в който е описано лечението на И. К.,
като описанието съответства на твърденията в исковата молба. Направена е препоръка
за допълнителна операция за стабилизиране на тазобедрената става.
Видно от документ за преглед на ищцата в Болница Лейтън, Крю от 06.01.2016
г., установено е, че лявата протетична смяна на тазобедрената става е изместена и се
наблюдава свободен костен фрагмент.
Представен е документ от Мид Чешър Хоспитълс, видно от който на 08.01.2016
г. за извършена ревизия на лява тазобедрена става поради инфекция и е предвидена
ревизия втори етап. Представени са документи от последващи медицински прегледи,
като в документ от 17.06.2016 г. е посочено, че И. К. е сред чакащите за втори етап за
пълна смяна на тазобедрена кост с костно присаждане.
На 11.01.2018 . И. К. е прегледана от клиничен психолог и е изготвен
психологически доклад.
Въз основа на събраните медицински документи е изготвено заключение по
СМЕ от д-р А. С., ортопед-травматолог. Той е посочил, че вследствие инцидента
ищцата е получила субкапитална фрактура на лява бедрена кост. Разяснил е, че такава
фрактура може да се получи по три основни начини – просто падане, като по-
нестабилните възрастни хора падат настрани и получават директен удар в областта на
трохантера; външна ротация на крака и високоенергийна травма при ПТП. Посочил, е
че описаната от ищцата травма отговаря да е получена при директен удар в областта на
трохантера.
Вещото лице е посочил, че като усложнение след операцията в Благоевград
ищцата е получила инфекция и предна луксация на поставената ендопротеза.
Усложнението е довело до трайно намаляване на функционалния капацитет на левия
долен крайник около 50%. Състоянието й би могло да се подобри чрез рехабилитация.
Заявил е, че към момента на заключението лечебният процес при ищцата е
завършен, тъй като по нейни данни тя е претърпяла втори етап на ревизионно
ендопротезиране на 06.01.2020 г. Посочил е, че тя ще се възстанови, но не напълно. Ще
има намален функционален капацитет на левия долен крайник и обемът на движения
ще бъде намален. Мускулатурата е атрофична, мускулната сила е намалена. Тя няма да
6
може да кара велосипед както преди. При нея са извършени общо три операции.
Проведени са няколко курса на рехабилитация и лечение с антибиотици, обезболяващи
и антикоагуланти. Втората и третата операции са се наложили главно заради появилата
се инфекция. Само луксацията би могла да се отстрани чрез безкръвна репозиция.
Двете фази на репозицията са се наложили, защото това е бил по-щадящият и по-
сигурен за ищцата вариант. Наложителна е била втората операция и извършването й
показва прецизност на работата и добра оперативна техника.
Според вещото лице е недопустимо за пациент, който преди два месеца е
претърпял ендопротезиране, да се натоварва чрез колоездене в продължение на 200 км.
Относно предишни заболявания на ищцата са посочени синдром на
раздразненото черво, желязо-дефицитна анемия, хронична лимфоцитна левкемия,
болки в гръбнака, глезените и стъпалата.
Въз основа на събраните писмени доказателства е изготвено и прието
заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице И. С.. Същият е посочил, че ищцата е
получила плащания от Колеж по изкуствата Алтринчам за периода 15.01.2016 г. -
15.03.2018 г. общо в размер на 9 403.49 паунда. След разглеждане картата на заплатите
на учителите от Съюза на учителите и използване на посочените в тях брутни заплати
на учителите, вещото лице е посочил, че за периода януари 2016 г. – август 2018 г.
разликата между получените от И. К. плащания и нетния доход съгласно картата за
учителските възнаграждения е в общ размер на 25 051.68 паунда.
Поддръжката за лични грижи е изчислена според претенцията на ищцата и
според 8-точкова система на плащане на местната администрация, чиято ставка
отразява физически задачи, свързани с домашни задължения, на 4 495.53 паунда, равни
на 9700.99 лева. За претендираните разходи за услуги, пътни разходи във връзка с
лечение и други разходи вещото лице е работило по указания на ищцата, без
доказателства за реално сторени разходи. Единствено за пътуването до личен лекар е
представена разписка за 30 паунда и за два ски пакета е представена разписка за общо
три пакета на стойност 658.80 евро или 219.60 евро за пакет.
Изчислени са лихвите върху претенциите за специални разходи (така наречени
от ищцата) в общ размер на 465.52 паунда.
Посочени са разходите за бъдещо лечение – грижи и лечение, услуги, транспорт
в общ размер на 76 288.13 паунда.
Представено е Разрешение за строеж № 145/11.06.2007 г., издадено от Община
Банско за Кабелна канална мрежа, 2-ра категория по проект за СМР за част Електро,
ПБЗ, Геодезия. С допълнителна Заповед № 102/12.05.2008 г. като възложител
собственик по първата заповед са вписани „Чез Разпределение България“ АД и
„Мираж Банско“ АД.
По делото са разпитани няколко свидетели.
Свидетелят Т. Т. В. е посочил, че работи в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР. По-рано бил служител в РУ-Банско.
Спомня си случай през м. декември, тогава като патрул на обща обиколка в гр. Банско
заварили на ул. „Найден Геров“ на моста на реката две лица да се суетят, едното било
от женски пол и изпитвало болка и не можела да се движи. Жената не била българка,
говорела английски. Съобщили на дежурния да й окажат помощ. Не си спомня дали
жената била в шахтата или била до самата дупка. Проблемът бил, че в края на самия
мост имало отвор, който не бил обезопасен, изкоп или шахта. Този изкоп не бил
обезопасен. С нея имало едно лице, неин син. Било зимно време, нямало сняг. Било
осветено отстрани, имало хотели и реклами, но самият мост не бил осветен. Нивото
било по-ниско от самия мост, имало ремонтни работи и било разкопано. Опасно било,
7
не било оформено като шахта и май имало нещо кабели. Както била самата пешеходна
алея, която била циментирана, почвала дупка без междинно преминаване. Не били
забелязали дупката преди инцидента. От колата дупката е трудно забележима, защото
нивото е по-ниско и не се вижда. Не знае за други такива сигнали.
Свидетелят М. Ю. Д., който работи в Община Банско, инвеститорски контрол, е
запознат с моста на река Глазне на ул. „Найден Геров“. Била изградена пешеходна
бетонова настилка, а сега имало каменна настилка. Това бил най-осветеният мост,
защото бил близо до станция на кабинковия лифт. В непосредствена близост до моста
била разположена шахта на ЧЕЗ, покрита с полимер бетонови капаци и отстояла на
около 50 см. от моста, на който се качвали чрез стъпало. Според него през 2015 г.
ремонтни работи по моста не е имало. Не се сеща да е било обезопасявано и да е имало
дупка или изкоп. Не може да каже дали денивелацията се вижда с просто око. И сега, и
през 2015 г. от моста имало стъпало и до него рампа за инвалиди. За този участък не
били получавани сигнали за опасен участък.
Свидетелят Т. П. К., син на ищцата, е посочил, че през декември 2015 г. той,
майка му и брат му Д. отишли на ски-ваканция в Банско. След пристигането си излезли
на разходка и на пазар. След като напазарували, тръгнали към мястото, където били
настанени. Вече било тъмно. По пътя майка му пропаднала в дупка, която не била
осветена, оградена или обозначена. Тя вървяла пред двамата си сина и паднала, а те
успели да спрат. Дупката била дълбока около метър и смята, че са извършвани някакви
ремонтни работи и не може да формулира целта на тази дупка. В дупката имало
метална решетка и майка му се ударила в нея. След като се върнали в Англия,
свидетелят помагал на майка си в ежедневните дейности. След като я изписали тя не
можела да се движи, помагали й да се движи, шофирали вместо нея. Помагали й с брат
си. Тя трябвало да ходи много пъти до болницата, тъй като проблемът със ставата бил
много сериозен. Имало и последващи операции и процесът на възстановяване бил
много дълъг. Тя се опитвала да се възстанови психически, но нуждата от помощ от
семейството и усложненията, които се получили след операцията, изисквали от нея
допълнителни усилия и натоварвали нейната психика. Случилото се било много
травмиращо за нея и семейството й. След няколкото операции може да се движи
самостоятелно. Може и да кара колело, но не толкова продължително, както и преди.
Свидетелят Д. Д. Е. К. е посочил, че се настанили в хотела около 15 ч. и се
видели с техния ски-инструктор. Разделили се с него малко след 17 ч. Отишли в
супермаркет, когато излезли от него, вече било тъмно. Отправили се към хотела.
Когато пресичали моста от супермаркета към хотела, който не бил осветен изобщо,
когато приближили края на моста, майка му пропаднала в дупка, която очевидно се
дължала на ремонтни работи по тротоара. Двамата братя успели да спрат и не паднали
след нея. Нямало бариера или предпазни средства, с които да е оградена дупката.
Когато майка им паднала, си ударила бедрената кост в някаква решетка, която било а в
дупката. Изпитвала ужасна болка и не можела да се движи. Двамата с брат му успели
да я вдигнат, тя се подпирала на десния крак и успели да я извадят от дупката. След 5-
10 мин. дошла полицейска кола и те извикали линейка, която ги откарала в болницата в
гр. Банско. В линейката майка му изпитвала много силни болки. Поради малкия
капацитет на болницата в Банско, тя била закарана в болницата в Благоевград На 25.12.
се прибрала и в Англия веднага отишла в болница, където открили второ счупване.
Изписана била през януари 2016 г., след което имала нужда от помощ, не можела да
шофира, не можела да се движи сама и да изпълнява ежедневните дейности, така че
цялото семейство било ангажирано да й помага. Трябвало да й се пазарува.
Страданията й продължили няколко години, защото операцията в Благоевград била
частично успешна. През януари 2016 г. ставата й се дислоцирала, което било
изключително болезнено. Наложило се отново лечение и даване на обезболяващи.
8
След това отново имала нужда от помощ – къпане, готвене, чистене, ходене. Майка му
била много активен живот и много страдала от това, че не може да кара колело. Това
било психическа травма за нея. През април 2016 г. тя отново претърпяла консултация
относно ставата и отново имала нужда от помощ, кат ой причинило психически и
физически дискомфорт. Сега можела да ходи самостоятелно, да шофира и да кара
колело, но не както преди.
Представено е писмо от С. Т. до И. К., което според ищцата е писмо от нейния
работодател, в което се сочи знание, че тя е подала оставка от поста си и последният й
работен ден е 31.08.2016 г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
от правна страна следното:
Неоснователно е оплакването на Община Банско, че същата не е материално
легитимирана да отговаря за претърпените от ищцата вреди.
От събраните по делото доказателства и тяхната съвкупна преценка се
установява, че ищцата е паднала при стъпването си в дупка, находяща се
непосредствено след края на пешеходната част на мост на река Глазне в гр. Банско,
която не е била обезопасена и обозначена по никакъв начин. За това свидетелстват
двамата сина на ищцата, чиито показания съдът преценява при приложение правилото
на чл. 172 ГПК, но доколкото същите съвпадат с показанията на свидетеля Т. В., за
когото няма данни да е заинтересован по някакъв начин от изхода от спора, то тези
показания следва да бъдат изцяло възприети. Според показанията на тримата посочени
свидетели дупката е била непосредствено след пешеходната част в края на моста,
приличала е на такава от извършени изкопни работи и свидетелите изпитват
затруднение да определят нейната цел, като я наричат „дупка“ и „шахта“. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля М. Д., който твърди, че на процесното място през
2015 г. дупка не е имало, най-напред, защото същите противоречат на показанията на
останалите трима свидетели, а на следващо място, защото този свидетел е служител на
Община Банско и е заинтересован от изхода на спора. Очевидно според възприетите
показания не става дума за шахтата на ЧЕЗ, за която говори свидетелят Д., тъй като
според него тя се е намирала на поне 50 см. след края на моста, като не може да се
очаква, че ищцата е направила крачка по-голяма от 50 см., за да е паднала в тази шахта.
Очевидно става дума за някаква дупка, следваща непосредствено края на моста. Т.е.,
доколкото очевидно не става дума за пропадане в шахта на ЧЕЗ, а в дупка до нея, то не
следва изобщо да се обсъжда дали и до каква степен ЧЕЗ носи отговорност. Напротив,
в случая несъмнено отговорност носи Община Банско, тъй като уличната мрежа в
населените места е публична общинска собственост на основание пар.7, т.7 от ПЗР на
ЗМСМА и чл.8 ал.3 и ал.5 от ЗП. Собствеността на пътя се разпростира върху всички
основни негови елементи при условията на чл. 8 ал.5 ЗП. Съгласно чл. 5 ал.1 ЗП
пътната инфраструктура включва елементите в обхвата на пътя, пътни съоръжения и
пътни принадлежности. По силата на чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища е задължение на общината, като в чл.30 ал.4 ЗП е
указано, че поддържането на тротоарите като част от уличната пътна мрежа на
съответното място се организира от съответната община, а с чл.167 ал.1 ЗДвП е
вменено задължение на лицата, стопанисващи пътя, вкл. пътните принадлежности към
него по смисъла на пар.1 т.4 от ДР на ЗП, да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират за препятствията и да вземат мерки за отстраняването им. При
неизпълнението на тези дейности от общината, чиято собственост е пътя и
прилежащия му тротоар, това е бездействие, което обуславя ангажиране на
отговорността на ответника по реда на чл.49 ЗЗД при доказано увреждане на ищцата и
причинната връзка между настъпилите вреди и бездействието на ответника.
9
Дори да беше установено, че ищцата е паднала в отворена и необезопасена
шахта, собственост на ЧЕЗ, което би ангажирало и отговорността на това дружество в
качеството му на собственик на шахтата, то предвид горецитираните норми,
вменяващи на общината на друго основание задължение да поддържа, обезопасява и
сигнализира по подходящ начин препятствия по пътя и в частност по тротоара и
пешеходните пространства, отговорността на общината не е изключена и тя отговаря
наред с електроразпределителното дружество при условията на чл. 53 ЗЗД. Изцяло
прерогатив на пострадалия е срещу кого от делинквентите ще предяви иска си за
обезщетяване на вредите, като всеки от солидарно отговорните делинквенти отговаря в
пълен размер.
По делото по несъмнен начин е доказано посредством медицински документи и
заключение на СМЕ, че вследствие падането си в дупка ищцата е получила фрактура на
бедрената кост, която е наложила смяна на тазобедрената става, извършена в
болницата в Благоевград. Установено е още посредством същите доказателства, че
най-вече вследствие получената инфекция се е наложила нова смяна на тазобедрената
кост с временна такава на 06.01.2016 г. Вещото лице д-р С. е обяснил, че именно
инфекцията е наложила нова открита операция, а не само закрита репозиция на
изместената кост, както и че тази нова операция е била двуфазна – първо временна
тазобедрена кост, а впоследствие нова операция за поставяне на постоянна такава, тъй
като това е бил по-добрия и по-щадящ за ищцата метод. Макар по делото да не са
събрани медицински документи от третата операция, която е за поставяне на
постоянна тазобедрена става, в поне два от представените документа е посочено, че
ищцата чака за извършване на тази втора като етап операция. Същата и е извършена
през януари 2020 г. според вещото лице.
Неоснователно е възражението на Община Банско, че причинната връзка с
втората и третата операция е прекъсната от неправилно извършената операция в
Благоевград. Дори получената инфекция да е вследствие недобре направена първа
операция, то причинната връзка с травмата не се прекъсва, тъй като именно травмата е
сложила началото на причинната връзка и тя е основната причина за извършваните
впоследствие операции. Възможно е болницата също да отговаря за неправомерни
действия на нейните служители, но тази отговорност би била солидарна с
отговорността на общината, а както бе посочено и по-горе, пострадалият може да реши
да отправи цялата си претенция само към един от делинквентите и той отговаря пълно
- чл. 53 ЗЗД вр. чл. 122 ЗЗД.
В показанията на двамата сина на ищцата, които са логични и безпротиворечиви,
се съдържат данни, че при всяка от тези операции ищцата е имала период, в който е
изпитвала болка, не е можела да се движи сама, нито да извършва обичайните си
ежедневни дейности, поради което е имала постоянна нужда от чужда помощ.
Установява се още, че след възстановяването от третата поред операция, лечението й е
напълно завършено и тя се е възстановила, но въпреки това левият й крак има дефицит
при движение и дефицит на мускулна сила, поради което тя ще търпи известни
ограничения занапред. Така напр., тя няма да може да кара колело толкова
продължително, колкото го е правила преди инцидента.
Синовете на ищцата свидетелстват също, че тя е изпитвала много силна болка
след инцидента, а несъмнено такава тя е изпитвала и при всяка от трите операции и
месеци след това. Трудно е приела ограниченията в ежедневието й и невъзможността
да практикува както преди хобито си да кара колело.
Всичко изложено обосновава извод, че в причинна връзка с бездействието на
служителите на общината да поддържат в изправност пешеходните места и да
обозначават своевременно опасности в техния обхват, ищцата е претърпяла физическа
10
травма и свързаните с нея значителни болки и страдания.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази описаното по-горе увреждане и последиците от него, и
свързаните с тях физически и психически болки и страдания на ищцата, техния вид,
интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията,
възрастта на ищцата при инцидента – 63 г. – възраст, която макар по принцип да не се
характеризира с много динамичен начин на живот при ищцата не е препятствала нейна
значителна активност, включително каране на колело на дъги разстояния;
обстоятелството, че ежедневието на ищцата е било значително променено за период от
повече от три години; обстоятелството, че е лекувана оперативно, като е получила
усложнение, което е наложило нови две операции, всяка от които свързана с болки и
месеци невъзможност за самостоятелен живот, нужда от чужда помощ и свързаните с
това неудобства; продължителността на основния лечебен и възстановителен период –
около три години; обстоятелството, че ищцата не се е възстановила напълно към
момента, има ограничение във функцията на левия крак и намалена мускулна сила;
като се съобразят лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите
условия в страната към 2015 г. и принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата
на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че размерът на адекватната обезвреда на претърпените от
ищцата неимуществени вреди от ПТП е 70 000 лева. Ето защо е частично основателно
оплакването на ищцата, че присъденият й от първата инстанция размер на обезщетение
за неимуществени вреди е занижен съобразно претърпените вреди, съотв.,
неоснователно е оплакването на Община Банско за неговата прекомерност.
Неоснователно е оплакването на общината, че ОС – Благоевград не е приел за
основателно направеното възражение за погасяване по давност на обезщетението за
неимуществени вреди в частта му, с която същото е увеличено по реда на чл. 214, ал. 1
ГПК. В мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело №
3/2016 г. на ОСГТК е разяснена разликата при погасителната давност, когато е
предявен частичен иск, който впоследствие е увеличен до пълния размер на вземането
и иск, който не е предявен като частичен и впоследствие неговият размер е увеличен. В
първия случай с исковата молба е предявена само част от вземането, поради което
исковата молба прекъсва давността само за тази част, а не и за впоследствие
11
увеличената. Когато обаче е предявен иск, който не е посочено, че е частичен, в
предмета на спора е въведено цялото вземане, поради което се счита, че по-късно
увеличения размер е част от него и исковата молба прекъсва давността и за него. В
случай И. К. не е предявила частичен иск, т.е., въвела е в предмета на спора цялото си
вземане за неимуществени вреди такова, каквото първоначално е считала, че е то по
размер, а впоследствие е увеличила размера му. Ето защо, исковата молба е
прекъснала давността за цялото вземане, включително за неговия по-късно увеличен
размер, на 08.12.2020 г. Тъй като вземането й е възникнало на 17.12.2015 г., до
08.12.2020 г. не е изтекъл 5-годишния давностен срок и същият е прекъснат с исковата
молба.
Неоснователно е твърдението, че след като в първоначалната искова молба
ищцата е формулирала евентуален петитум, ако не бъде уважена в цялост претенцията
й за имуществени вреди, то с неуважената част да бъде увеличена претенцията за
неимуществени вреди, то това означавало, че искът е предявен като частичен. Този
евентуален петитум е само опит да се предяви един неконкретизиран евентуален иск,
който е недопустим, поради неопределеност на петитума. Дори да бе допустим такъв
евентуален иск, то той би бил самостоятелен иск, а не някаква част от главния иск за
неимуществени вреди. Освен това, същият не е поддържан, нито разгледан от съда в
течение на производството, а искът за неимуществени вреди след увеличението му
през 2022 г. по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК е ясно формулиран по размер.
Основателно е обаче оплакването на Община Банско, че първоинстанционният
съд е присъдил обезщетение за имуществени вреди, имащи характер на пропуснати
ползи, изразяващи се в разликата между получаваното преди инцидента
възнаграждение на учител и това, което И. К. е получила след инцидента, без да са
налице доказателства за пропуснатите ползи. Единственото доказателство относно
учителското възнаграждение на И. К. е представеният документ, издаден от Съюза на
учителите във Великобритания. Липсва обаче договор, от който да се установи на
първо място какъв вид учител е била И. К., (а в посочения документ възнаграждения са
посочени за различни видове учители) и на следващо място, който да посочи какво
точно е било месечното възнаграждение на И. К., доколкото в посочения документ са
дадени минимални, междинни и максимални възнаграждения. Ето защо, за периода
01.01.2016 г. – 31.08.2016 г. не е установено, че И. К. е получавала по-малко пари от
тези, които би получила, ако работеше.
За периода 01.09.2016 г. – 31.08.2018 г., когато И. К. по собствените й думи вече
е била предсрочно пенсионирана, освен горното, следва да бъде посочено още, че тук
не е доказана и причинна връзка между претендираните пропуснати ползи и
инцидента. По делото има данни (писмото от нейния работодател, представено от нея),
че тя доброволно е подала оставка, но няма доказателства, че тази оставка е била
наложена от невъзможността й да работи вече като учител поради претърпяната
травма.
По отношение на останалите присъдени имуществени вреди - формуляр за
претенция за пътуване до личен лекар в размер на 30 GBP, 2 ски пакета в размер на
319.15 GBP; премия за застраховка за пътуване 51.00 GBP или общо извършени
разходи по тази точка в размер на 400.15 GBP, равняващи се на 863.49 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2015 г. до окончателното им
изплащане, настоящият съдебен състав намира, че по делото са представени писмени
доказателства за направата им, както и причинната връзка на тези вреди с процесния
инцицент, поради което оплакването на Община Благоевград е неоснователно. По
отношение двата ски пакета на синовете на ищцата, за които има доказателства, че тя е
платила, логично е, след като двамата са дошли на почивка с майка си и поради
12
претърпения инцидент и невъзможността й да се придвижва вследствие на същия, те да
заминат заедно с нея обратно за Англия и да не могат да ползват пакетите, поради
което стойността им представлява вреда за ищцата. Логично е също поради
претърпеният инцидент тя да е платила завишена застрахователна премия за пътуване,
като дори при липса на категорично доказателство за размера й, съдът може да я
определи по реда на чл. 162 ГПК.
Пред първата инстанция Община Банско е направила и възражение за
съпричиняване от страна на ищцата, но същото не се поддържа пред настоящата
инстанция (въззивната жалба не съдържа конкретни оплаквания в тази връзка), поради
което и същото не следва да бъде разглеждано.
Поради частичното несъвпадане между крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва
да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска на И. К. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за сума над 50 000 лева до 70 000 лева, като
следва да й бъдат присъдени допълнително 20 0000 лева, ведно със законната лихва.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е уважен
иска й за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 25 051.68
GBP, равняващи се на 54 059.52 лева за разлика във възнаграждението й за периода
01.01.2016 г. до 31.08.2018 г. и този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция право на
разноски в настоящото производство имат и двете страни съобразно защитения
материален интерес.
Ищцата е доказала разноски в размер на 5000 евро за адвокатска защита по всяка
от двете въззивни жалби, както и 1000 лева – държавна такса по въззивната си жалба.
Настоящият съдебен състав намира за основателно направеното от адв. Г. възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което намалява адвокатското възнаграждение, дължимо се
на ищцата на 5000 лева, съобразно фактическата и правна сложност на въззивното
производство. Съобразно защитения интерес и по двете въззивни жалби й се дължат
2 387 лева – адвокатско възнаграждение и 400 лева – държавна такса.
Община Банско е доказала разноски за държавна такса – 2098.46 лева, от които й
се дължат 1138.62 лева. Платеното адвокатско възнаграждение е в размер на 7 652.06
лева, от които й се дължат 4 152.01 лева.
В първата инстанция ищцата е доказала разноски в размер на 54 523.96 лева, от
които й се дължат 10 544.93 лева, поради което първоинстанционното решение следва
да бъде отменено за горницата от присъдените й разноски.
Общината е доказала разноски пред първата инстанция в размер на 8756 лева, от
които й се дължат 7062.59 лева, или следва да й се присъдят допълнително 793.29 лева.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 138/25.03.2022 г. по гр.д. № 1396/2020 г. на ОС -
Благоевград в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД, предявен от И. К., родена на ******** г., гражданка на Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия против Община Банско да й заплати обезщетение
13
за неимуществени вреди за сума над 50 000 лева до 70 000 лева, както и в частта, с
която Община Банско е осъдена да заплати на И. К. сумата 25 051.68 GBP, равняващи
се на 54 059.52 лева за разлика във възнаграждението й за периода 01.01.2016 г. до
31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2015 г. до
окончателното им изплащане и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Община Банско да заплати на И. К. , родена на ******** г.,
гражданка на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия
допълнително към вече присъденото й от ОС – Благоевград обезщетение за
неимуществени вреди още 20 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 17.12.2015 г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49 вр. 45 ЗЗД, предявен от И. К.,
родена на ******** г., гражданка на Обединено Кралство Великобритания и Северна
Ирландия против Община Банско за заплащане на сумата 25 051.68 GBP, равняващи се
на 54 059.52 лева за разлика във възнаграждението й за периода 01.01.2016 г. до
31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2015 г. до
окончателното им изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 138/25.03.2022 г. по гр.д. № 1396/2020 г. на ОС -
Благоевград в частта, с която на И. К. са присъдени разноски пред ОС – Благоевград в
размер над 10 544.93 лева до присъдените 15 488 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 138/25.03.2022 г. по гр.д. № 1396/2020 г. на ОС –
Благоевград в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Община Банско да заплати на И. К., родена на ******** г.,
гражданка на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия сумата 2 387
лева – адвокатско възнаграждение и 400 лева – държавна такса, представляващи
разноски пред САС.
ОСЪЖДА И. К., родена на ******** г., гражданка на Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия да заплати на Община Банско сумата 4 152.01
лева – разноски пред САС и сумата 793.29 лева – допълнително разноски пред ОС –
Благоевград.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14