О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е № 711
01.07.2020 г. гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - наказателно отделение, в
закрито заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Даниела Събчева ВЧНД
№ 911/2020г по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал.7 -8 НПК.
С определение №550 от 10.04.2020г. по ЧНД№
1287/2020г Районен съд- Пловдив е потвърдил
постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив, с което на основание чл. 243,
ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК е било прекратено наказателното
производство по ДП №550/2018г, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“,
пр.2, вр.342, ал.1, пр.3 от НК.
В
определението първостепенния съд сочи, че водачът на лекия автомобил ** не е
извършила нарушение на ЗДвП, които да са в пряка причинна връзка с настъпването
на телесни повреди на пострадалия. Изтъква се, че основните причини за
телесните повреди на пострадалия се явява обстоятелството, че той се е движил
със скорост от 77 км/ч, поради което не е могъл да спре, тъй като лентата, в
която се е движил е била заета. По този начин според първоинстанционният съд
пострадалият сам се поставил в невъзможност да спре при предвидимо препятствие.
Срещу определението на първоинстанционния съд е постъпила жалба от пострадалия,
чрез повереника му адв.* с искане определението на първостепенния съд да бъде
отменено. В жалбата се твърди, че първостепенния съд е приел фактическа
обстановка, която се различава от установената от страна на прокурора, по
отношение на обстоятелството предприела ли е свид.* маневра завой наляво.
Именно това обстоятелство се изтъква в жалбата да е от значение при преценка
съставомерността на деянието. Твърди се, че освен превишената скорост, с която
се е движил пострадалият от значение за настъпване на резултата е започването
на маневра от страна на свид.* напред и наляво с привеждане на автомобила в
движение със скорост 14 км/ч, в момент който е имала видимост към
мотоциклетиста, но въпреки това предприела маневрата, с което е затворила
лентата за движение и създала опасност от сблъсък. Изтъква се, че съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП пострадалият е нямал задължение да
заобиколи препятствието на пътя, а единствено да спре.
Настоящата
съдебна инстанция намира депозираната жалба за ДОПУСТИМА, подадена в
законоустановения срок от процесуално легитимиран субект, доколкото волята на
пострадалия е изразена чрез процесуалния му представител по делото.
По
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Основните
факти по делото са следните:
Свид. С.С.Д. като правоспособен водач, на 14.06.2017г., около 19:00 часа, в
гр.Хисаря, управлявал моторно превозно средство - мотоциклет „Сузуки” DR Z400,
с peг. № ****. Пътувайки за дома си, свид.Д. *** /преди кръстовището на булеварда
с ул. „Антон Иванов”/, скорост около 77км/ч., при ограничение на скоростта в
участъка до З0 км/ч за всички моторни превозни средства. Междувременно свид. ***,
също правоспособен водач на моторно превозно средство, била паркирала пред
кварталния хранителен магазин „Вълчев”, който се намирал в гр.Хисаря, на
Т-образното кръстовище на бул. „Христо Ботев” и ул. „Антон Иванов”. **
управлявала лек автомобил марка „Пежо 307” с peг. № ****. В посочения пътен
участък на Т-образното кръстовище имало две пешеходни пътеки, тип „Зебра“, а
платното за движение на бул. „Христо Ботев” било със суха, равна, асфалтова
настилка, с две срещуположни ленти за движение – дясна /северна/ и лява /южна/,
разделени с хоризонтална маркировка тип „прекъсната”. Магазинът „Вълчев” се намирал от страната на
дясната /северна/ лента за движение на бул. „Христо Ботев” срещу ул. „Антон
Иванов”. Пред магазина имало изграден паркинг за автомобилите на клиентите,
като тротоарът бил пригоден за паркиране, което се осъществявало перпендикулярно
на булеварда. По този начин на предвидено за паркиране място на десния тротоар
на бул. „Христо Ботев” била паркирала свид.*, като предницата на автомобила й
сочела входа на магазина. След като решила да тръгва свид.* потеглила с
автомобила си на заден ход, но веднага спряла, за да изчака да преминат няколко
автомобила по дясната лента, които се движили зад нейния автомобил. След това
тя отново потеглила на заден ход, като успешно извършила тази маневра и изнесла
автомобила върху дясното платно на движение на булеварда, изправяйки го по
продължението на пътното платно по посока на движението. След това ** възнамерявала
да предприеме маневра „завой на ляво”, за да се включи в движението по ул.
„Антон Иванов” и да стигне до дома си. В изпълнение на тези си намерения тя
включила левия мигач на автомобила и започнала да се движи бавно напред, със
скорост около 14 км/ч., като се отклонила на ляво, възнамерявайки да извърши
завой на ляво. В един момент тя видяла, че зад нея, от изток, където се намира
кв. „Момина баня”, в нейната лента за движение и по посоката на същата- на
запад, пътува мотоциклет „Сузуки” DR Z400, с peг. № ****, управляван от
собственика му свид. С.С.Д.. В момента,
в който възприела движещия се мотоциклет свид. ** веднага преустановила
движението на автомобила си като той останал не навлязъл в лявата лента за
движение. Свид. С.Д., който се движили с около 77 км/ч, при посоченото със знак
ограничение за всички МПС от 30км/ч, също забелязал лекия автомобил марка „Пежо
307” на свид.*, който първоначално бил спрял в дясната лента за движение с
насочена, предница на запад към центъра на гр. Хисар, а след това сзапочнал да
се предвижва напред и леко наляво. Свид. С.Д. реагирал с екстремно задействане
на спирачната система на мотоциклета, изнасяйки същия към средата на пътното
платно за движение. След като се изравнил от ляво с лекия автомобил „Пежо 307“
с малко странично разстояние, той изгубил контрол над управлението на
мотоциклета и паднал от него, а после и мотоциклетът паднал странично на
платното за движение срещу ул. „Антон Иванов”- на място, определено от следата,
фиксирана в протокола за оглед /в дясна лента близо до разделителната линия/,
без да има съприкосновение между двете моторни превозни средства. След
падането, свид. С.Д. се претърколил няколко пъти, излязъл от платното за движение
на бул.„Христо Ботев” и се ударил в стъблото на крайпътно дърво след
кръстовището на отстрещния тротоар. В резултат на това му било причинено
открито счупване на костите на лявата подбедрица в долната й трета, довело до
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, както и счуване на
дясната лъчева кост в долната й трета, довело до трайно затрудняване движенията
на десния горен крайник, които увреждания съставляват средна телесна повреда по
смисъла на чл.128, ал.2 вр. ал.1 от НК. След падането си мотоциклетът преминал,
суркайки се странично известно време, в лентата за насрещно движение, като
спрял на платното за движение в близост до същото дърво, където се ударил
свидетелят С.Д..
Изложените обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите Д. и *,
проверени и подкрепени от показанията на останалите свидетели, от веществените
доказателства- видеозаписи от охранителни камери, от обективните находки- следи
установени при огледа на МП и от повторната тройна автотеническа експертиза, изготвена
по делото.
При така установената фактическа обстановка първостепенинят съд не е
обсъдил в пълнота действията на всеки от двамата водачи на МПС и тяхното
значение за достигането на настъпилия резултат. Такъв едностранен подход е
ползван и от прокурора при постановяване прекратяване на наказателното
производство.
Безспорно се установява по делото с каква скорост се е движил свид.Д. преди
да възприеме лекия автомобил на пътното платно пред него, както и се сочи от
експертизата, че резултатът би бил избегнат при скорост по-малка от 64 км/ч. Не
се спори и от страна на процесуалния представител на Д., че тази скорост е била
превишена по смисъла на ЗДвП, както и че същата се намира в причинно-следствена
връзка с настъпилия резултат. Изтъква се обаче, че това не е единственото
обстоятелство довело до резултата, твърдение, което е останало непроверено в
пълнота на досъдебното производство и необсъдено от прокурора и от първостепенния
съд.
И свид.Д. и свид.* са били участници в движението, движили се в една и съща
посока и в една и съща лента за движение. Свид. * се е движила пред свид.Д.,
напред и леко наляво, резултат от намерението й да извърши ляв завой- маневра,
която е била разрешена на конкретният пътен участък. Водачът, който има
намерение да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, на основание чл.25 от ЗДвП, е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Макар и прокурорът и първостепенният съд да са приели, че е било
започнато изпълнението на маневра от свид.*, изразяваща се в привеждане на
автомобила в движение за изпълнение на завой наляво, не е направен анализ на
доказателствата дали тази маневра е създала опасност за участника в движението,
движещ се след нея. Няколкократно се набляга на обстоятелството, че свид.* е
спряла автомобила и не е навлязла в насрещната лента за движение. Последното
безспорно е така, но това обстоятелство има различно значение и неопровергава
само по себе си възможността свид.* да е създала опасност на участника в
движението след нея, привеждайки автомобила си в движение напред и наляво.
С оглед разпоредбата на чл.25
от ЗДвП задължението за водача да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците възниква преди той да предприеме самата маневра. Следва да се
установи дали свид.*, предприемайки маневрата, макар и в началото на нейното на
изпълнение, е навлязла в опасната зона за движение на мотоциклетиста, като е
препречила пътя му и съответно създала ли е с това опасност за мотоциклетиста,
който се движи след нея. Доказателства в тази насока са събрани чрез
приобщените видеозаписи, видно от които за време от 1 секунда л.а.Пежо
излиза от кадъра 820,239s, след което
м-т Сузуки пада и напуска кадъра 820,758s. Очевидно
автомобилът е започнал изпълнението на маневрата и се е движил непосредствено
преди падането на мотоциклетиста, което е било възприето от последния като
опасност на пътя. В тази насока е и заключението на вещите лица в изготвената
по делото тройна автотехническа експертиза – стр.171-174 от ДП. Съгласно същото
в случай, че водачът на мотоциклетът е възнамерявал да премине през
разстоянието между лекия автомобил от лявата му страна и пътната маркировка на
платното за движение, то при отклоняването на лекия автомобил наляво това
разстояние е било заето от него, автомобилът е навлязъл в коридора за движение
на мотоциклета. Направените изчисления от вещите лица сочат, че при започване
на маневрата от страна на лекия автомобил разстоянието между него и мотоциклета
е било най-много 23м. На това разстояние е моментът на начало на реакцията на
мотоциклетиста и на това разстояние той е бил видим за водача на лекия
автомобил. В тази част от експертизата се сочи, че са били съобразени данните
от протокола за оглед, протокола за следствен експеримент и видеозаписа, като
положението на лекия автомобил е коригирано, за да съответства на обективните
данни за липса на удар между двете МПС. Не се сочи обаче дали такъв удар би
последвал ако не бе настъпило падане на мотоциклетиста, т.е. коя е причината
ударът да не настъпи- падането на мотоциклетиста, довело до съответното
отклонение на траекторията на движението му или предприетото спиране на лекия
автомобил. Съмнения да е бил възможен първия вариант възниква от скицата изготвена
от вещите лица- стр.172 от ДП, видно от която предната лява част на автомобила
и посоката на движение на мотоциклетиста попадат в една линия. Това налага необходимост
от назначаване на допълнителна автотехническа експертиза.
Освен въпросът за възможността
да настъпи удар, допълнителната експертиза следва да още да отговори дали с
предприетата маневра автомобилът Пежо е навлязъл в опасната зона на движение на
мотоциклетиста и в каква степен. Необходимо е при експертизата да се провери и
механизма на настъпване на общественоопасните последици според твърденията на
пострадалия в неговия разпит. Пострадалият сочи в разпита си, че след като е
възприел непреодолимо препятствие на пътя, за да избегне възможен удар, е
скочил от мотора. Не е изяснено в достатъчна степен по делото дали падането на
пострадалия е резултат на негово лично решение или е било резултат на
неовладяване на моторното превозно средство. Това обстоятелство има различно
правно значение и в двете хипотези- ако е било възможно настъпване на удар
между превозните средства и ако не е било възможно това, поради различното им
местоположение.
Всичко изложено до тук, сочи,
че проведеното разследване е било едностранчиво и непълно и не отговаря на
изискванията на чл.14 от НПК. Механизмът, по който са настъпили обществено
опасните последици не е изяснен в пълнота. Не са били изследвани всички
обстоятелства по делото, което освен с нужният задълбочен и всеобхватен анализ
и оценка на доказателствата, следва да се обезпечи и с допълнителни експертни
знания.
Воден от горното, съдът намира, че жалбата на пострадалия, чрез
процесуалния му представител е основателна и като такава следва да бъде
уважена, а определението на първостепенния съд се явява незаконосъобразно,
поради което следва да се отмени. Делото следва да бъде върнато на Районна
прокуратура Пловдив за провеждане на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото.
Ето
защо на
основание чл. 243, ал. 8 от НПК,
Пловдивски окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ
определение №550 от 10.04.2020г. на Районен съд-
Пловдив, по ЧНД№ 1287/2020г по описа на същия съд, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.02.2020г на
Районна прокуратура гр.Пловдив по досъдебно производство №152/2017г по описа на
РУ на МВР гр.Хисар.
ВРЪЩА
ДЕЛОТО на Районна прокуратура гр.Пловдив за отстраняване на допуснатите
процесуални нарушения.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.