Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260000
гр.Севлиево 28.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският Районен
съд в открито заседание на 29.07.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ЦВЕТКОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Цветков
гр.дело № 1187 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 135 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че първият ответник е солидарен длъжник по
Договор за банков револвиращ кредит № 0012/616/21102015 г., Договор за банков
кредит – овърдрафт № 0003/616/15032016 и Договор за банков револвиращ кредит №
0012/616/18082016.Втората ответница е солидарен длъжник по първите два
договора.
Поради неплащане на задълженията по кредитите Банката е подала заявления за
издаване на заповеди за изпълнение по чл.417 ГПК.По ч.гр.д.№ № 324/19 г.;
1420/18 г. и 325/19 г. по описа на РС – Севлиево са издадени изпълнителни листове, а пред ЧСИ З.В. са
образувани изп.д. №№ 590/19 г.; 1236/18 г. и 589/19 г.В законния срок не са
подадени възражения.
С нотариален акт за дарение № 156, том ІІ, рег.№ 2895, дело № 344 от
16.11.2018 г. на нотариус Н.К.– рег. № 298 НК ответникът М.У. заедно с втората
ответница – съпругата му И.У. са дарили на малолетната си дъщеря – ответницата С.М.У.
следният свой собствен недвижим имот, а именно: СОС с кадастрален идентификатор
65927.501.4914.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Севлиево,
с адрес: гр.Севлиево, ***** с площ от 72.46 кв.м., предназначение: жилище,
апартамент, ведно с прилежащите му избено помещение № 8, таванско помещение №
7, както и 8.233% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото.
Ищецът твърди, че дарението е
извършено при настъпил падеж на
задължение по договор за кредит,
което задължение е било изискуемо и ликвидно, в същото време не е погасено.Това
е задължението, произтичащо от Договор за банков кредит овърдрафт № №
0003/616/15032016 г. и последващите анекси към него. Освен това длъжниците са били в просрочие по кредитното задължение,
произтичащо от Договор за банков револвиращ кредит № 0012/616/21102015 г. и
анексите към него, както и по Договор за
банков револвиращ кредит № 0012/616/18082016.По последният кредитен продукт
длъжниците са били в просрочие от 20.02.2018 год., т.е. близо десет месеца
преди извършване на разпоредителната сделка.
От извършените в хода на трите изпълнителни производства имуществени справки
е установено, че няма секвестируеми активи, които да са достатъчни за
удовлетворяване вземанията на кредитора, т.е
извършената прехвърлителна сделка е увреждаща за ищеца, като кредитор, тъй
като ответника М.У. и втората ответница – съпругата му И.У., са се разпоредили
с имуществото си и по този начин възпрепятстват възможността на ищеца да се
удовлетвори от него.Затова моли съда да признае за недействителна по отношение
на него сделката, обективирана в нотариален акт № 156, том ІІ, рег.№ 2895, дело
№ 344 от 16.11.2018 г. на нотариус Н.К.– рег. № 298 НК.Претендира разноските по
делото.
Ответниците М.У. и съпругата му И.У. са представили отговори в законния
месечен срок.
Ответницата И.У., счита, че иска е неоснователен и недоказан, тъй като тя
не е получавала кредит от банката.Договорът за кредит бил сключен с фирмата на
съпруга й, която е ЕООД, не е знаела, че той е спрял да обслужва кредита си, не
е била търсена от служители на банката относно погасяване на суми по кредита и
не са й изпращани съобщения или предявявани претенции от банката лично към нея.Твърди,
че са извършили дарението с цел да обезпечат детето си, тъй като им е
предстояло пътуване в чужбина.
Ответникът М.У. моли иска на банката да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, тъй като според него от исковата молба не ставало ясно от кой от
посочените договори за кредит произтичат претенциите на банката, оспорва иска
по размер и изтъква, че е бил въведен в заблуждение от банката по отношение на
това, че отговаря за кредита не само с имуществото на представляваното от него
търговско дружество, но и с личното си имущество.
Довереникът на ответниците адв.К. в с.з. на 24.06.2020 год. поддържа изложеното в отговорите на
доверителите си.Прави възражение, че в ИМ няма искане за приемане на
приложените към нея документи, както и че не става ясно за доказване на какви
обстоятелства са представени същите.Прави искане за допускане на свидетел, при
довеждане и за приемане като доказателство по делото на разпечатка от
електронна кореспонденция между отв. У. и Х.К.– служител във филиала на ищцовото дружество в гр.Севлиево.
В дадения от съда в с.з. на 29.07.2020 год., което е проведено в отсъствието
на представител на ищеца срок, който с Молба, получена в съда на 28.07.2020
год. е поискал това, 10-дневен срок не са постъпили писмени бележки от нито една от страните.
По делото се събраха писмени и
гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложения Договор за банков револвиращ кредит от 21.10.2015 г.
между ищеца и „ИМС 2013“ЕООД, представлявано от отв.М.У., като кредитополучател
и отв.М.У. като солидарен длъжник е бил сключен договор, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 30 100 лв.С Анекс № 1 от 09.03.2016 год.
към горецитирания договор размерът на револвиращия кредит е увеличен на 44 000
лв.С Анекс № 4 от 12.04.2017 год. кредитния лимит е увеличен на 63 000 лв.С
последния Анекс като солидарен длъжник е встъпила и отв. И.У..
На 15.03.2016 г. е сключен Договор за банков кредит – овърдрафт №
0003/616/15032016 /изменян в последствие с два анекса/, като кредитополучател
по този Договор е отново „ИМС 2013“ ЕООД и солидарен длъжник – отв.М.У..По
силата на този договор на кредитополучателя е предоставен банков кредит в размер
на 15 000 лв.Съгласно Анекс № 2 от 12.04.2017 г. като солидарен длъжник по
кредита е встъпила отв. И.У..
На 18.08.2016 год. е сключен Договор за банков револвиращ кредит №
0012/616/18082015 с кредитополучател „ИМС
2013“ЕООД и солидарен длъжник – отв.У..
Тъй като длъжниците не са обслужвали задълженията си по цитираните договори
редовно и са изпаднали в просрочие, кредиторът е подал заявления за издаване на
Заповеди за незабавно изпълнение.От приложените Заповед № 763 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 09.11.2018 г. – л.
62, Заповед № 269 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК от 25.04.2019 г. – л. 64 и
Заповед № 195 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 28.03.2019 г. – л. 66, издадени съответно по ч.гр.д. № 1420/18
г., ч.гр.д. № 325/19 г. и ч.гр.д. №
324/19 г. по описа на РС – Севлиево, е видно, че кредитополучателят и
солидарните длъжници са осъдени да
заплатят на ищеца претендираните суми.И тъй като се касае за производство по
реда на чл.417 ГПК са били издадени и изпълнителните листове - № 743 от
12.11.2018 г. – л. 61, № 338 от 30.04.2019 г. – л.63 и № 262 от 28.03.2019 г. –
л. 65.Въз основа на горецитираните изпълнителни листове пред ЧСИ З.В. са
образувани изп.д. №№ 590/19 г.; 1236/18г. и 589/19 г.
Видно от приложения от ищеца нотариален акт № 156, том ІІ, рег.№ 2895, дело
№ 344 от 16.11.2018 г. на Нотариус Н.К.– рег. № 298 НК, вписан в СВ-Севлиево с
вх.рег. № 3003 от 16.11.2018 г., акт № 168, т.8, дело 1623 /л.71/ ответниците М.У.
и И.У. са дарили на дъщеря си – отв.С.У. – малолетна, следния свой собствен
недвижим имот, а именно: СОС с идентификатор 65927.502.4914.1.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Севлиево, с адрес -
гр.Севлиево, ****, с площ от 72.46 кв.м., предназначение: жилище, апартамент,
ведно с прилежащите му: избено помещение № 8 и таванско помещение № 7, както и
8.233% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху
мястото, като дарителите са си запазили правото на ползване върху имота.
Тези обстоятелства не се оспорват от страните и са документирани от
приложените писмени доказателства.
Не се оспорва и обстоятелството, че ищецът има качеството кредитор.
Въз основа на установените релевантни обстоятелства, съдът достига до
следните правни изводи:
Уважаването на Павловия иск изисква ищецът да докаже следните елементи от
фактическия състав – 1. Качествата кредитор и длъжник; 2. Конкретно действие на
длъжника, с което кредиторът се счита за увреден от длъжника и третото лице; 3.
Знание от страна на длъжника при извършване на действието, че уврежда кредитора
си, като знанието за увреждане по отношение на третото лице в случая се
предполага до доказване на противното, съгласно чл.135, ал.2 ЗЗД, тъй като
третото лице е детето на длъжниците.
Оборване на презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД е доказателствена тежест на
ответниците.
За установяване на първия елемент ищецът представи Договорите за кредит.Между
страните няма спор, че по силата на тези договори ищцовата Банка е кредитор,
което се приема и от съда.
Основният спор обаче е досежно обстоятелството имат ли качеството
„длъжници“ ответниците М. и И. Устови, предвид това, че в договорите и анексите
към тях са посочени като „солидарни длъжници“.Доверителят на ответниците адв.К.
в о.с.з. на 29.07.2020 г.од, изразява
становище, че отв.И.У. не е кредитополучател, а гарант, поръчител по тези
договори, а по отношение на поръчителя Павловият иск е неприложим.
Съдът категорично не приема тезата на ответната страна, че солидарният
длъжник отговаря при условията на поръчителството.Това е очевидно и от ЗЗД,
който в чл.121-127 урежда солидарните задължения, а в чл.138 и сл. –
поръчителството.Дали се касае за солидарно отговорен длъжник или за поръчител
следва да се установи от договорите и др.документи, ако има такива.От
представените договори и анексите към тях е видно, че навсякъде ответниците М.
и И. Устови са посочени и са се подписвали като „солидарен длъжник“.По делото
не е представен договор за поръчителство, страна по който да са тези ответници.Липсва
каквото и да е тяхно изявление в качество на поръчители.Следователно
ответниците И. и М. Устови имат качество на солидарни длъжници, а не на поръчители.Този
извод се налага и от изричното упоменаване на качеството им в договорите и
анексите.
Източник на солидарната отговорност е конкретният договор/и, както е в
настоящия казус и именно тези договори са юридическият факт, от който се
поражда едновременно главното задължение и солидарността.
Поръчителството е договор, различен от договора по главното задължение.Налице
са и други сериозни различия между отговорността на поръчителя и тази на
солидарния длъжник, но съдът няма да ги обсъжда, тъй като качеството „солидарен
длъжник“ на ответниците И. и М. Устови е безспорно.
В този смисъл съдът приема, че ищецът установи и следващият елемент от
състава на иска по чл.135 ЗЗД – че ответниците И. и М. Устови са длъжници по
смисъла на този текст, независимо, че са солидарни длъжници.
Вторият елемент от фактическия състав на чл.135 ЗЗД е осъществен на
16.11.2018 г., когато между ответниците – съпрузи и тяхното дете е сключена
безвъзмездната сделка дарение, с която длъжниците са се разпоредили със своя
собствен недвижим имот.
Въпреки че ответниците не правят възражение по чл.135, ал.3 ЗЗД, съдът ще
обсъди този законов текст, тъй като към датата на разпореждане с имота двете от
заповедите за изпълнение, респективно изпълнителните листи все още не са били
издадени, а и трите изп.дела са образувани след разпореждането с имота.
Съдът счита, че отв.У. е придобил качество длъжник в деня на сключване на
договорите за кредит през 2016 г., а съпругата му съответно при сключване на
Анексите към тях.Качеството кредитор и длъжник следва от облигационното
отношение, което свързва двете страни, а не от изпълнителния лист /ако е
издаден такъв/, който само констатира това качество на страните.
Съдебната практика е трайна чрез много решения на ВКС, че „целта на иска по
чл.135 ЗЗД е да се възпрепятства недобросъвестният длъжник да намали възможностите
за удовлетворяване на кредиторите, а такава възможност има не само когато
вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да настъпи
изискуемостта или преди с решение на съд то да бъде признато в определен
размер.Следователно нито от текста на чл.135, ал.1 ЗЗД, нито от целта и духа на
закона може да се направи заключение, че вземането на кредитора трябва да бъде
установено по размер и да е вече изискуемо, за да може с успех да се предяви
отменителния иск.От значение е вземането да предшества по време увреждащото
действие на длъжника.“ – Решение № 362 от 16.11.2014 г. на ВКС по гр.д.№
2574/15 г. ІV г.о. ГС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Съдебната практика е постоянна и трайна и в становището си, че увреждащо
кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора
спрямо длъжника – когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или
по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора.
Основателността на иска по чл.135 ЗЗД обаче е обусловена и от субективен
елемент – наличие на знание /представа/ у длъжника, че извършвайки определено
правно действие с имуществото си, уврежда своя кредитор.В съдебната практика се
приема, че не е необходимо намерение за увреждане, т.е. умишлено предприето
намаляване на активите, а е достатъчно простото знание у длъжника, че той има
кредитори, които биха могли да се удовлетворят от имуществото му, ако не
изпълни задълженията си към тях – чл.133 ЗЗД.Безвъзмездното разпореждане
обективно предполага намаление на актива на длъжника, който актив би послужил
за удовлетворяване на кредитора при принудителното изпълнение.Затова в тези
случаи тежестта на доказване на факта, че няма увреждане, е на ответника по
делото –длъжник.Без значение за спора е дали длъжникът е имал ясна представа за
размера на кредиторовото вземане –
релевантно е знанието за неговото съществуване.Именно на основата на тази
правна постановка съдът счита, че знанието у ответниците-съпрузите Устови е
било налице.На тях им е било известно, че преди разпоредителната сделка, в
качеството си на солидарни длъжници имат сключени договори за кредит.Нещо
повече, отв.У. участва в тези договори и в качеството си на представляващ
главния длъжник и кредитополучател „ИМС 2013“ ЕООД и е получил сумите по
кредитите.
Поради това съдът приема, че е налице и третият кумулативен елемент от
състава на Павловия иск – знание у длъжника за увреждащо действие от сделката.В
писмения отговор на И.У. се съдържат подробни обяснения защо е сключена
сделката, като тя твърди, че това е било направено с цел обезпечаване на дъщеря им, тъй като те са заминали за
чужбина.Подобни са и обясненията на М.У., които той дава в съдебно заседание,
като той твърди, че съпругата му е имала връзка с друг мъж, той е виждал, че
нещата между тях не вървят и че им предстои рано или късно раздяла и заради
това са извършили дарението на апартамента.Подобно е и становището на
доверителя на ответниците-адв.К., който излага тезата, че ако може да се предполага
и търси знание за увреждане на кредитора у някой от ответниците, то това би
било само по отношение на дарената- С.У., тъй като сделката е безвъзмездна.
Законът прави разграничение относно безвъзмездните и възмездните
разпоредителни действия на длъжника, като при безвъзмездните сделки, каквато е
сделката предмет на разглеждане по настоящото дело, придава правно значение
единствено на знанието на длъжниците – ответниците М. и И. Устови и не се интересува
от знанието или незнанието на третото лице, в чиято полза е извършено
разпореждането, в случая малолетното им дете.А по отношение на конкретни
роднински връзки – съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника,
законът дори въвежда презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД, като знанието за
увреждане на кредитора у третото лице от този роднински кръг се предполага до
доказване на противното.Страните по дарението са родители и дете и при тяхна
доказателствена тежест не обориха презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД.
Доверителят на ответниците - адв.К. в о.с.з. на 29.07.2020 год. отбелязва,
че недвижимия имот, предмет на дарението, е единственото жилище, което неговите
доверители притежават, но не представя никакви доказателства за това, както и
не прави възражение за несеквестируемост на същия.
Но, дори да приемем, че е така, съдът счита, че ако длъжникът се разпореди
с единственото си жилище в полза на трето лице, не може да се ползва от
несеквестируемостта.В практиката на ВКС се приема, че при разпоредително
действие несеквестируемостта отпада, тъй като длъжникът признава /щом прехвърля
вещта/, че не се нуждае от нея и от разпореждането се облагодетелства друг,
вместо кредиторът да бъде удовлетворен.Още повече това важи за безвъзмездното
разпореждане.В този смисъл Павловият иск срещу несеквестируема вещ е допустим и
съдът не е длъжен да изследва дали се касае за единствено жилище на
ответника-длъжник.
Затова съдът счита, че длъжникът не доказа по ясен и безспорен начин, че
разполага с други средства, с които може да удовлетвори задължението си към
кредитора, което би било основание искът по чл.135 ЗЗД да не се уважи.Още
повече, че от представените от ищеца три броя удостоверения от ЧСИ З.В., издадени
на 08.11.2019 год. /л.113, 114 и 115/ е видно, че по изпълнителните дела,
образувани въз основа на издадените в полза на ищеца изпълнителни листи не е
установено каквото и да било секвестируемо имущество, към което би могло да се
насочи принудително изпълнение.
По повод възражението на ищеца относно това, че отговорите на ответниците М.
и И. Устови не са подадени в срок, съдът намира, че същото е несъстоятелно, тъй
като видно пощенското клеймо върху плика, с който са изпратени отговорите е с
дата – 31.01.2020 год., а срокът за отговор е изтекъл на 03.02.2020 год., т.е.
отговорите са подадени в срок.
Показанията на разпитания в с.з. на 24.06.2020 г. свидетел Гюнайдин Идиризов Узунов - баща на
ответницата И.У. по никакъв начин не променят установената по делото фактическа
обстановка.
Мотивиран от горното съдът счита предявеният иск за основателен и доказан.
По разноските
С оглед изхода на делото разноски дължи само ответникът.
Ищецът е представил списък на разноските – л.78 и 179.
За внесената д.т. по исковото производство в размер на 758.57 лв. има
представено Авизо преводно нареждане – л.80, както и за адвокатски хонорар в
размер на 3366.86 лв. е представено Авизо местен превод – л.79, за последната
сума от списъка – 162.30 лв. за вписване на исковата молба няма представен платежен
документ.Това са разноските, посочени в списъка по чл.80 ГПК и претендирани от
ищеца.
Съдебната практика приема, че съдът присъжда разноските в съответствие с
твърдението на страната за осъществяването им, така както същото е отразено в
списъка за разноски по чл.80 ГПК и доколкото е документирано извършването им.С
Разпореждане № 1358/27.11.2019 г. и по повод постъпила молба от страна на
ищцовото дружество, на последното е възстановена сумата от 109.36 лева,
представляваща надвнесена държавна такса или с други думи заплатената държавна
такса е в размер на 649,21 лева.Затова ответниците ще бъдат осъдени да заплатят
на ищеца разноски в размер на 4 016,07 лв.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, пл.“Света Неделя“ № 7,
сделката, извършена с нотариален акт за дарение № 156, том ІІ, рег. № 2895,
дело № 344 от 16.11.2018 г. на Нотариус Н.К.– рег. № 298 НК, вписан в СВ-Севлиево
с вх.рег. № 3003 от 16.11.2018 г., акт № 168, т.8, дело 1623, с която длъжниците М.А.У. ***, с ЕГН ********** и И.Г.У. ***, с ЕГН **********, са дарили на дъщеря си С.М.У., с ЕГН **********- малолетна,
действаща чрез особен представител – адв.Емилия Гълъбова следния недвижим имот:
- Самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент с идентификатор
№65927.501.4914.1.3 /шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем точка,
петстотин и едно, точка четири хиляди деветстотин и четиринадесет, точка едно,
точка три/, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 65927.501.4914 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Севлиево, одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008 год. на ИД на АГКК, с
адрес: гр.Севлиево, **** /седемнадесет/, етаж 1 /едно/, апартамент № 3 /три/,
със застроена площ от 72.46 /седемдесет и две цяло и четиридесет и шест стотни/
кв.м., състоящ се от: спалня, дневна, столова с кухненски бокс, сервизни
помещения /баня-тоалетна/, килер, коридор и две тераси, при съседи: на същия
етаж - имот с идентификатор 65927.501.4914.1.2; под обекта-имот с идентификатор
65927.501.4914.1.13, имот с идентификатор – 65927.501.4914.1.14, имот с
идентификатор – 65927.501.4914.1.12; над обекта – имот с идентификатор
65927.501.4914.1.5.2, заедно с прилежащите му избено помещение № 8 /осем/ със
застроена площ от 13.99 /тринадесет цяло и деветдесет и девет стотни/ кв.м.,
при граници: отгоре - гаражи, изток - двор и калканен зид, запад – общ коридор
и избено помещение на П.И.П.и И.П., север - двор, юг – избено помещение на Х.И.и
ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 7 /седем/ със застроена площ от 13.14 /тринадесет цяло и
четиринадесет стотни/ кв.м., при граници: отдолу- апартамент на Н.И.П., изток – общ коридор и таванско помещение на
Тотьо Хараланов, север – таванско помещение на С.Г.и юг – двор, както и 8.233%
/осем цяло двеста тридесет и три хилядни процента/ идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, на
осн. чл.135, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.А.У. ***, с ЕГН ********** и И.Г.У. ***,
с ЕГН **********, да заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, с
ЕИК831919536, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Света
Неделя“ № 7, направените по делото разноски всеки в размер на 2008,04 / Две хиляди и осем лв. и
четири ст. / лева, на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, че
след влизане в сила на решението следва да го впише съгласно ПВ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: