Решение по дело №1829/2018 на Районен съд - Кюстендил

 

                                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                      05.04.2018 град Кюстендил

                                               В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

 

Кюстендилски районен съд, Х-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                        Районен съдия: Пламен Деянов.,

при секретаря  Гергана Милушева,

като разгледа докладваното от съдията Деянов АНД. № 1829/2018 г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Делото е образувано по жалбата от “ Теленор България ”ЕАД, гр.София, район Младост, жк. „Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 представлявано от пълномошника юрисконсулт Р. Р. , тел:***, против наказателно постановление № К-14625/23.08.2018 г., издадено от Е. М. Г. , директор на ГД”Контрол на пазара” при КЗП,за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград с което на жалбоподателя на основание чл.233, ал.2 във вр. с чл.113, ал.1 ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Претендира се отмяна на атакуваното постановление, с доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото, поради липса на извършено нарушение.

Наказващият орган не е  изразил становище по жалбата.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

На 26.01.2018 г. служители на КЗП – свидетелите В.И.Х. и Р.М.Т. извършили проверка в магазин, находящ се в гр.Кюстендил, ул. „***”№***, в който се осъществявала дейност от жалбоподателя. Проверката била по повод, постъпила в комисията жалба с входящ №С-03-565/19.01.2018г. от А. И. Р. относно поредица направени от нея рекламаций на закупен телефон и отказ за разваляне на сключения договор и възстановяване на сумата заплатена за телефона.Установено било, че са направени поредица от рекламаций в периода от 30.12.2015 год. до 22.12.2017 година включително. Видно от отразените в протокол ремонти телефона е поправян многократно. На клиента е издаден сервизен протокол с описание на повредите и при поискане разваляне на договора и връщане заплатената цена за на практика негодният телефон е получил отказ. На практика мобилният оператор не е положил достатъчно грижи за отстраняване повредите до степен възможност за употреба на телефона по предназначение без проблеми. Това му нарушение инспекторите квалифицирали като такова по чл.113 , ал.1 от закон за защита на потребителите.

Посочените констатации били отразени в констативен протокол 2018 № К 2650804 от 26.01.2018 г. След като така е изяснена фактическата обстановка на търговеца е наредено да представи становище по жалбата, което да съдържа доказателства, че телефонът е експлоатиран неправилно и не следва да бъде подменен или заплатената за него сума върната.

Това дало основание на проверяващите да съставят АУАН № К 14625 от 29.03.2018 година, чрез които вменили във вина на „Теленор България“ ЕАД отказа да изпълни задължението си по чл.113 , ал.1 от ЗЗП. Въз основа на така издадения АУАН е издадено и атакуваното от жалбоподателя НП.

            По този начин на 26.01.2018 г. е прието, че търговецът "Теленор България " ЕАД е извършил нарушение на чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

            Нарушението е извършено на 22.12.2017 г. и установено на 05.02.2018 година при извършената проверка.

            Нарушението е констатирано с протокол № К-2650804 от 26.01.2018 г. и е съставен Акт № К-1425

            Съдът възприема фактическата обстановка от данните, внесени в процеса чрез: показанията на актосъставителя В.И.Х. и р.М.Т.. Актосъставитела поддържа констатациите в АУАН,  констативен протокол 2018 № К 2650804 от 26.01.2018 г.

            Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

            Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирано лице.

            Обжалваното наказателно постановление съдържа изискуемите от чл. 57, ал. 1 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно: посочени са името, длъжността и местослуженето на лицето, което го е издало, посочени са номер и дата на издаването му както и въз основа на какъв АУАН и кое лице го е съставило.

            Посочени са данните на нарушителя, направено е описание на нарушението, мястото и датата, на която е констатирано и извършено, както и кои законови разпоредби са нарушени, какъв е вида и размера на наказанието, подлежи ли на обжалване, в какъв срок, пред кой съд, подписано от длъжностното лице, което го е издало.

            Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването му.

            Налице е и съответствие между отразеното в НП и в АУАН, въз основа на който то е издадено.

            Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при спазване на административно производствените правила и материалния закон. Съществува пълно съответствие при описанието на фактическата обстановка в АУАН и в НП, чрез индивидуализиране на нарушението, което е санкционирано, установените обстоятелства, при които е настъпило, като са посочени датата и мястото на неговото извършване.

Съдът не възприема довода на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в непосочване на датата на които АНО е приел, че е извършено нарушението, тъй като нарушението на чл. 113, ал. 1 от ЗПП се осъществява чрез бездействие и продължава докато бъде преустановено или установено.

В конкретния случай и в АУАН, и в НП ясно е посочена датата на приетата и вписана рекламация - 07.12.2017 г., който именно е началният момент на срока за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба, конкретизирано е, че се касае за едномесечен срок, в който търговецът не привел потребителската стока в съответствие с договора за продажба, при което и търговецът е осъществил състава на нарушението, визирано в правната норма.

            Нарушението е продължило да се осъществява и след изтичане на срока, посочен в чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, като последно това е било констатирано на 05.02.2018 г.

            За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че при нарушенията, осъществени чрез бездействие, непосочването на датата на извършването на нарушението не може да бъде съществено нарушение, ограничило правото на защита на наказаното лице, защото нарушението се осъществява непрекъснато и то трае, докато не е преустановено или установено.

            Изпълнителното деяние, релевантно за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 233 ал.2 от ЗЗП, е неизпълнение на визираното в чл. 113, ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл.113 ал.2 ЗЗП задължение търговецът да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.

            Съставомерните признаци, които следва да се установят са бездействие на търговеца да приведе стоката в съответствие с договора в рамките на законоустановения едномесечен срок, който тече от датата на предявяване на рекламацията, а на основание приетите по делото писмени и гласни доказателства настоящия съдебен състав намира, че в наказателното постановление тези факти са изрично констатирани - посочено е наличието на несъответствие с договора и датата на предявяване на рекламацията, както и обстоятелството, че стоката не е била приведена в съответствие с договора.

            Ето защо следва да се приеме, че всички факти, които имат отношение към ангажиране на отговорността на търговеца съобразно чл. 83 от ЗАНН, са посочени в наказателното постановление, а правата на търговеца, който е и страна-жалбоподател не са засегнати по какъвто и да било начин.

            Гаранцията има за цел да осигури на потребителя защита при доставката на стоки, прехвърлянето на риска и тяхното съответствие с договора за продажба.

            След като от доказателствата по делото не се установява, че дефектът се дължи на неправилна експлоатация/обратно, в сервизната карта/л. 30 от делото/ е посочено "добро състояние, следи от ползване, няма следи от удари", то за търговецът е възникнало и задължението по чл. 113, ал. 1 от ЗЗД да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. Като не е изпълнил това си задължение в рамките на едномесечния срок от предявяване на рекламацията, правилно търговецът е привлечен към отговорност по чл. 233 от ЗЗП.

            Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за липса на пълно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при неговото извършване, тъй като същото е описано подробно и в хронология, което не дава основание да се приеме, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

            На следващо място, от данните, внесени в процеса/включително и показанията на актосъставителката/, следва, че клиентът посещава магазина със закупената стока, заявява за проблем, изпробва се устройството на място описва се и се изпраща информация в оторизирания сервиз.

            По вида и размера на наказанието:

            С оглед извършеното административно нарушение правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 233 от ЗЗП и му е наложено административно наказание "имуществената санкция", предвид това, че се касае за юридическо лице.

            Предвид границите за определяне на същата, а именно от 500 до 3000 лева, съдът намира, че наложена санкция над предвидения в закона минимум или такава в размер от 1000 лева, е необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното с оглед вида и тежестта на констатираното нарушение, поради което и съдът намира размера на наложеното наказание завишен. Ето защо и предвид липсата на наличие на отегчаващи обстоятелства, които да обосновават налагането на имуществена санкция над предвидения в закона минимум, настоящият състав счита, че същият следва да бъде редуциран на 500 лева, като намира, че този размер на санкцията се явява съответен на извършеното нарушение и би способствал за постигането на целите регламентирани в нормата на чл. 12 от ЗАНН.

 

            Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

                                                           Р Е Ш И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № К-14625/23.08.2018г., издадено от Е. М. Г.,Директор на Регионална дирекция за област София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД”Контрол на пазара” при КЗП, с което на жалбоподателя „Теленор България ”ЕАД, гр.София, район Младост, жк. „Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 представлявано от О. Б. Ш. на основание чл.233,ал.2 във вр. с чл.113, ал.1 ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

 

                                                                       Районен съдия :