№ 162
гр. София, 10.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно
търговско дело № 20221001000792 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 657, ал.4, т.1, вр. с чл. 657, ал.2 ТЗ.
Образувано е по жалба на „Виа 145“ЕООД срещу Определение №
261873/13.07.2022г. по т.д.№ 2949/2017г. на СГС, ТО, 21с-в, с което съдът по
несъстоятелността е отхвърлил молбата на кредитора „Виа 145“ЕООД за прекратяване на
правомощията на Н. Д. К., като синдик на „Брин“ЕООД, на основание чл.657, ал.2 от ТЗ.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, иска се
неговата отмяна поради съображения, които са изложени в жалбата.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените
доказателства намира за установено следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана
по същество тя е неоснователна.
Съдът е била сезиран с искане от кредитора „Виа 145“ЕООД за освобождаване на
назначения по делото синдик Н. К. на основание чл. 657, ал.2 ТЗ поради нейното
бездействие, изразяващо се в отказ да приеме търговската документация на длъжника, отказ
да приеме и съхранява съобразно взетото решение на събрание от 04.08.2020г., което е
станало и причина да не може да се проведе производство по осребряване имуществото на
длъжника, отказ да се приеме и предаде на НОИ трудовите досиета и ведомостите на
заплатите и служителите, непредприемане на действия по събиране на вземания на
„Брин“ЕООД и непредявяване на искове за отмяна на направени от „Брин“ЕООД плащания.
На първо място, правилни са изводите на съда по несъстоятелността, че не
представлява основание за освобождаване на синдика извършената от него преценка за
нецелесъобразност по отношение на завеждане на искове за попълване масата на
несъстоятелността срещу дружества, към които кредиторът твърди длъжникът да има
1
вземания при липса на доказателства относно съдържанието на правоотношенията и
изпълнение на обуславящите възникването на вземането насрещни задължения на
длъжника. По същия начин не представлява основание за освобождаване на синдика и
преценката му относно наличието на предпоставките и целесъобразността на действията по
предявяване на отменителни искове, които освен това са ограничени с изтичането на
процесуални преклузивни срокове, за които няма спор, че са изтекли още преди
назначаването на Н. К. като синдик на „Брин“ЕООД на 07.08.2020г. Правилно е посочено в
обжалваното определение, че съдът по несъстоятелността няма правото на преценка и на
контрол върху целесъобразността на действията по попълване масата на несъстоятелността,
поради които и стига да не се дължи на небоснован процесуален пропуск при предявяването
на исковете от страна на синдика, тези негови действия не могат да послужат като
основание да бъде ангажирана дисциплинарната или имуществена отговорност на синдика.
А и в крайна сметка щом кредиторът счита, че е съществувала възможност и е било налице
основание за предявяване на отменителен иск или иск за събиране на вземане на длъжника в
рамките на съответните преклузивни процесуални срокове, то е нямало пречка съгласно
разпоредбата на чл. 649, ал.1 ТЗ и сам да ги предяви щом е считал, че синдикът
необосновано е бездействал.
По отношение на твърденията на кредитора, че синдикът през продължителен период
от време е бездействал при приемане и съхранение на счетоводни книги, ведомости и пр.,
както и че това бездействие продължава и към настоящия момент настоящият съдебен
състав констатира, че жалбоподателят се основа и на факти за които се твърди да са се
осъществили през периода от встъпването в длъжност на синдика през 07.08.2020г. до м.
януари 2021г. По отношение на тях обаче е налице влязло в сила определение №
260491/15.02.2022г. на съда по несъстоятелността, с което по направено за пореден път
искане за освобождаване на синдика е отказано прилагане на принудителната мярка по чл.
чл.657, ал.2 от ТЗ, като основният аргумент на съда възприет и от САС в хода на въззивното
обжалване, е че за синдика няма задължение да приема търговските книжа на длъжника от
негов бивш служител или лице, което е различно от органния му представител. Настоящият
съд не е обвързан от решаващите изводи на съда по несъстоятелността направени по повод
на първото му произнасяне по искането за освобождаване на синдика за проявено
бездействие след датата на подаване на първото искане, но следва да зачете установителната
сила на акта му в отношенията между кредитора направил искането и синдика за липса на
основание за ангажиране на отговорността му поради проявено от него бездействие до този
момент, както и че е преклудирана повече възможността на кредитора да се позовава
отново на същите твърдения за нарушения на синдика, които да са основание за ангажиране
на отговорността му, вкл. и за прекратяване на правомощията му с ново искане по реда на
чл.657, ал.2 ТЗ. По тази причина и въззивният съд не следва да обсъжда представените с
частната жалба писмени доказателства сочещи за бездействие на синдика при издирване,
приемане и съхраняване на търговската документация, а само тези които сочат на проявено
бездействие след периода последващ първото направено искане за освобождаване от
длъжност- т.е. след 25.01.2022г. тъй като кредиторът е могъл да се позове на тях и при
2
първото произнасяне на съда по несъстоятелността, след което тази възможност се е
преклудирала.
От друга страна безспорно е, а и от обясненията дадени от синдика в хода на
процедурата по чл.657, ал.2 ТЗ, които са обективирани в писменото й становище с вх.№
295/12.07.2022г., че след 25.01.2022г., а и към настоящия момент продължава да не е
събрана необходимата счетоводна и друга търговска документация, както и документи за
собственост на активи на длъжника, което няма спор, че представлява пречка да се започне
процедурата по осребряване имуществото на длъжника. Като причина за това синдикът
продължава да се позовава на липсата на достатъчно оказано съдействие от лишения от
права управител на несъстоятелния длъжник, както и че за него не съществувало
задължението да приеме документацията на дружеството от лице, различно от органния му
представител. Продължава да се позовава, както и предишният път, на това, че многократно
е правил неуспешни опити да посети адресите на които му е посочено, че се намират книжа
на дружеството, както и да се свърже с лицата за които му е казано, че в тяхното държане се
намират движими вещи- леки автомобили собственост на дружеството. Настоящият съдебен
състав без да е обвързан от мотивите на съда по несъстоятелността и на САС при
предишното произнасяне по първото искане за прекратяване на правомощията на синдика,
намира че е повече от несериозно да се счита, че производството по несъстоятелност на
длъжника може да бъде заложник за един продължителен период от време на недостатъчно
изяснените взаимоотношения в между бившия управител, синдика и бивш служител на
дружеството по повод предаването на документацията на дружеството длъжник, като не е и
работа на съда по несъстоятелността да ги изяснява. Ако синдикът е считал, че действително
не му е оказано необходимото за това съдействие при представяне на необходимата
информация във връзка с дейността на предприятието и за имуществото си, било от
управителя или от лице за което се твърди, че в негово държане се намират тези документи,
синдикът е следвало да уведоми своевременно съда по несъстоятелността за това
обстоятелство, който от своя страна да предприеме действие по съдействие на синдика за
отстраняване на това бездействие, вкл. и чрез налагането на имуществена санкция на
виновните лица. Съгласно чл.640, ал.3 ТЗ ако длъжникът не изпълни задължението си по
ал.1 от същата разпоредба да предостави изисканата от него информация относно
състоянието на имуществото и търговската си дейност, съдът вкл. и по искане на синдика,
му налага глоба в размер от 1000 до 5000 лева. Информиране за такова проявено
бездействие от страна на длъжника или отказ да се предостави изискана информация,
съпроводено с искане за налагане на имуществена санкция по чл.640, ал.3 ТЗ, не е налице в
нито един от месечните отчети на синдика считано от датата на встъпването му в длъжност
от 04.08.2020г. Едва за първи път в писменото си становище дадено в хода на
производството по отстраняването му от длъжност синдикът е отправил към съда по
несъстоятелността искане управителят да бъде задължен да му предаде всички документи и
активи на дружеството, в това число, но не само : търговска документация, трудови досиета,
ведомости за заплати и прочие.
3
Следователно по никакъв начин не може да са направи извода възприет от
първоинстанционния съд, че не е налице виновно бездействие от страна на синдика
насочено към издирване на имуществото на длъжника. Както се посочи по-горе, ако се
приеме, че това се е дължало и на действията на трети лица, които са представлявали пречка
синдикът своевременно да изпълнява задълженията си по издиране имуществото на
търговската документация и имуществото на длъжника, то синдикът е могъл да уведоми
съда по несъстоятелността и по-рано като изиска за това от него необходимото съдействие.
При това положение действията на синдика също са станали причина за необоснованото
забавяне на производството по несъстоятелност на фазата по осребряване имуществото на
длъжника, но съдът намира, че сами по себе си тези действия на синдика не са от характера,
че да обосноват прилагането по отношение на синдика на най-тежката санкционна мярка по
чл.657, ал.2 ТЗ. Представени са доказателства, че синдикът все пак, макар и със закъснение е
поискал необходимото съдействие за отстраняване на пречките за събиране на необходимата
информация, както и че все пак, макар и не съвсем своевременно, е изпълнявал
задълженията си по подготовката и организирането на осребряването на масата на
несъстоятелността.
Следва да се отбележи, че прилагането на разпоредбата на чл. 657, ал. 2 ТЗ влече след
себе като последица невъзможността за освободеният на това основание синдик да бъде
назначаван занапред. Тази крайна и особено неблагоприятна за синдика мярка предполага
установеното неизпълнение на задълженията от негова страна да е съществено, системно
и/или трайно, със значителни неблагоприятни последици за производството по
несъстоятелност, както и за състоянието на дружеството. Същото се отнася и за
предпоставките по втората хипотеза от разпоредбата. При нея също следва да се установи,
че с осъществените от синдика действия или с бездействието си той в значителна степен,
реално и необратимо е засегнал интересите на кредиторите във връзка с попълване масата
на несъстоятелността или удовлетворяването на вземанията им; засегнал или е препятствал
реализиране интересите на длъжника, в резултат на което процедурата по несъстоятелност е
била обезсмислена, а такива действия нито се твърдят да са били извършвани, нито са били
ангажирани доказателства за това в хода на производството. В конкретния случай за
безспорно установеното лошо/забавено/ изпълнение на задълженията на синдика с оглед
продължителността на виновното му бездействие до момента в който то е преустановено, е
било достатъчно и напълно обосновано налагането на имуществената санкция по чл.663,
ал.1 ТЗ. Искане за налагането на такава имуществена санкция е направено едновременно с
искането за освобождаване по чл. 657, ал.2 ТЗ, но по това искане съдът по
несъстоятелността изобщо не се произнесъл. Тъй като в жалбата е налице изрично
оплакване в тази насока въззивният съд намира, че е налице сезиране с искане за допълване
по чл.250 ГПК на постановения съдебен акт, по което компетентен да се произнесе е само
първоинстанционният съд и след влизане в сила на настоящото определение делото следва
да се върне на съда по несъстоятелността за произнасяне по искането за налагане глоба на
синдика на основание чл. 663,ал.1 ТЗ.
4
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261873/13.07.2022г. по т.д.№ 2949/2017г. на СГС,
ТО, 21с-в, с което съдът по несъстоятелността е отхвърлил молбата на кредитора „Виа
145“ЕООД за прекратяване на правомощията на синдик Н. Д. К., като синдик на
„Брин“ЕООД, на основание чл.657, ал.2 от ТЗ.
Връща делото на съда по несъстоятелността за произнасяне по искането на
кредитора „Виа 145“ЕООД за налагане на глоба по чл. 663, ал.1 ТЗ, обективирано в молбата
му с вх.№ 292258/20.06.2022г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5