РЕШЕНИЕ
№
гр.София, .…01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, IX въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесeти ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Зоя Пандурска
и в присъствието на прокурора Ангел Попколев, като разгледа докладваното от
съдия Ангелова ВНОХД 3497 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 25.10.2017 г. по НОХД №
12122/2015 г. по описа на СРС - НО, 14 състав, подсъдимият А.Ц.П. е признат за
невиновен в това, на 13.07.2014 г., около 10.40 ч. в гр. София, по ул.
„Безименна“ с посока на движение от село Желява към вилна зона на село Желява и
на 1600 метра след село Желява при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Фолксфаген“, модел „Голф” с регистрационен номер СО *******,
да е реализирал пътно-транспортно произшествие с насрещно движещия се велосипед
марка “RAM” модел “XCTWO”, управляван от Г.Р.У., при което да е нарушил
правилата за движение по пътищата, установени в закона за движение по пътищата,
а именно: Чл. 15.(1) от Закона за движение по пътищата: „На пътя водачът на
пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а
когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната
свободна лента”, като предната лява зона на автомобила, управляван от водача П.,
се е намирала в средната част на пътя, в резултат на което по непредпазливост
да е причинил средна телесна повреда на Г.Р.У., изразяваща се в счупване на
дясната ключица, което е довело до трайно затрудняване на движенията на десния
горен крайник /за период повече от 30 дни от датата на травмата/ като след
деянието деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.3,
пр.6, б. „а“, пр.2 вр. ал.1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Софийска районна прокуратура протестира
присъдата като излага доводи за нейната неправилност поради нарушение на
материалния закон. Представителят на държавното обвинение се позовава на
повторната комплексна медико-автотехническа експертиза, след което прави
задълбочена ретроспекция на заключението на вещите лица и набляга на неговото
кредитиране. Подчертава обстоятелството, че тази експертиза е била необходима,
поради особеното мнение на специалиста по техническа механика в първоначално
назначената тройна КМАТЕ. Застъпва се тезата, че подсъдимият П. е разбрал, че
се движи срещу колона от велосипедисти, което е следвало да изостри вниманието
му и го е задължавало да управлява МПС-то си така, че да не създава опасност за
никого. В заключение се прави препратка към показанията на приятелката на
подсъдимия, която е твърдяла, че автомобилът се е движел със скорост не
по-малка от 25 км/ч., което съвпада и с мнението на експерта П.П.. Претендира
се отмяна на оправдателната присъдата и постановяване на нова осъдителна такава.
Въззивният съд е сезиран и с жалба от
частния обвинител Г.У., в която се декларира, че присъдата е незаконосъобразна,
необоснована и постановена без обстоен анализ на събраните по делото
доказателства. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен.
В срока по чл.322 НПК е постъпило
възражение срещу въззивния протест от адв. П. – упълномощен защитник на
подсъдимия. Сочи се, че протестът е необоснован, бланкетен и съдържащ
ограничено формулирани правни аргументи. Изтъква се, че районният съд е
подложил на детайлен анализ всички събрани по делото доказателства в
съответствие с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 НПК. Намира за
правилен извода, че създадената пътна ситуация от правна страна представлява
„случайно деяние“. Подробно се излагат твърдения за провеждането на дуатлона в
нарушение на чл.88 от ЗДвП и липсата на издадена заповед от кмета на Столична
община за обезпечаване на безопасността на движението по трасето на спортното
мероприятие. Уточнява се, че подсъдимият П. не е имал задължението да се
съобрази с поставените от организаторите указателни табели, представляващи
ламиниран бял лист-формат А4, тъй като същите са били за улеснение единствено
на състезателите. Направено е позоваване и на показанията на частния обвинител,
в които е споменал, че пътят не е бил затворен за други участници в движението.
Изразено е съгласие с частичното възприемане на повторната КМАТЕ, където
скоростта на велосипедиста е определена на 40км/ч и на първоначалната КМАТЕ
досежно обстоятелствата, при които са получени травматичните увреждания на
пострадалия. Отбелязано е, че показанията на свидетелката У. и на пострадалия,
касаещи причинените от падането на велосипеда върху предния капак на автомобила
щети, са достоверни и логични. Допълнено е, че по делото липсват доказателства,
въз основа на които прокурорът е констатирал, че подсъдимият е бил
предварително уведомен за състезанието, както и такива, установяващи нарушение
на правилата за движение от последния. Според защитника
на подсъдимия изначално отсъства престъпно деяние, което обосновава
правилността на присъдата и същият желае нейното потвърждаване.
В речта си в съдебните прения прокурорът
при СГП поддържа протеста и изразява становище за наличие на
причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилото
увреждане. На следващо място обобщава, че подсъдимият, управлявайки автомобила
си, е осъществил действие в насрещната лента за движение, в резултат на което е
ограничил максимално възможността за разминаване с насрещно движещия се
колоездач. Претендира за постановяване на осъдителна присъда с налагане на
наказание лишаване от свобода около средния размер, изтърпяването на което да
бъде отложено по реда на чл.66 НК.
Повереникът на частния обвинител счита,
че делото пред първата инстанция е проведено при извършени редица процесуални
пропуски. Освен стартирането му при незаконен състав, частично са повторени
съдебно-следствените действия и три от протоколите на съдебните заседания не са
подписани от членовете на състава, а само от председателя. Твърди се, че
съдията при районен съд избирателно е кредитирал елементи от различните
експертизи като преимуществено се е придържал към повторната комплексна
медико-автотехническа експертиза. Според повереника механизмът на пътно-транспортното
произшествие отговаря на констатацията, че велосипедистът е паднал върху
предния капак на лекия автомобил и обуславя извод за движение в насрещното
платно на автомобила. Сочи се, че съдът
си противоречи като е заключил, че подсъдимият е нарушил чл.15, ал.1 от ЗДвП,
въпреки което е постановил оправдателна присъда. Повереникът възразява срещу довода
за неуведоменост на подсъдимия за състезанието, тъй като правилата за движение
по пътищата са задължителни за всички и въпреки липсата на официално издадена
заповед, от обясненията на подсъдимия личало, че за същият е бил наясно, че се
провежда някакъв турнир. Финално се констатира, че подсъдимият по
непредпазливост е предизвикал средна телесна повреда на частния обвинител в
условията на съпричиняване. Моли се за отмяна на присъдата и осъждането на
подсъдимия П..
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция частният обвинител се явява лично, поддържайки казаното от повереника
си и заявява, че е претърпял четири операции.
Защитникът на подсъдимия дублира
доводите си, изложени в писмените възражения срещу въззивния протест и прави
забележка за неправилен прочит на мотивите от представителя на частния
обвинител. Настоява за потвърждаване на първостепенната присъда.
При упражняване правото си на реплика повереникът
изтъква, че акцентът на делото не трябва да пада върху организаторите на
състезанието, а върху поведението на двамата водачи, съобразно доказателствата
и експертизите.
В последната си дума подсъдимият моли за
потвърждаване на присъдата.
Софийски градски съд, като взе предвид сезиращите
го документи и изложените в тях доводи, съобрази становищата на страните в
съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките
на компетенциите си по чл.314 и сл. от НПК намира за установено следното:
Въззивният протест и въззивната жалба са
подадени в законния срок, от надлежно легитимирани страни, срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което са и допустими, но разгледани по същество протестът и жалбата са неоснователни.
Спорът пред настоящата инстанция е
фокусиран и върху фактите, и върху правната им оценка. При все това обвързан от
задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт,
въззивният съд следва да разгледа всички въпроси, отнесени до правилността на
присъдата.
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните пред районен съд доказателствени материали, обсъдени в
мотивите на присъдата. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са
събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК
доказателства. Изследвани са фактите и обстоятелствата, установявани и изведени
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният
съд, подлагайки на анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи необходимост
въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите
по делото, поради което споделя фактическите констатации на контролирания съд.
Поради това и настоящият въззивен състав
приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.07.2014 г. се провеждало
състезание по дуатлон - бягане и колоездене, в гр.Бухово с обособено трасе като
стартът на състезанието бил до картинг пистата, където и завършвало. През
трасето минавал асфалтов път около 400 м. като на този път се намирал представител
на организаторите, който насочвал участниците и при необходимост уведомявал
преминаващи леки автомобили по маршрута за наличие на състезание. На същата
дата подс. А.П. управлявал моторно превозно средство - л. а. „Фолксваген голф”
с ДК № СО ******* и се движел в гр.София, по ул. „Безименна”, с посока на
движение от с.Желява към вилна зона на с.Желява. Около 10.40 часа П. се намирал
на 1600 метра след с.Желява, където реализирал пътно-транспортно произшествие с
насрещно движещия се велосипедист Г.Р.У. с велосипед „RAM” модел „XCTWO”.
Пътното платно в този участък било двупосочно, без маркировка и с обща широчина
4.5 м., като подсъдимият П. се движел със скорост 24-25 км/ч., с наклон на
изкачване, а велосипедистът - със скорост 40 км/ч. съответно с наклон на
спускане около 4.5%. Произшествието възникнало непосредствено след остър десен
завой на пътното платно по посоката на движение на лекия автомобил. Мястото
било с ограничена видимост, поради завоя и растителността около платното за
движение, като и двете превозни средства се движели около средата на пътя. И
двамата водачи опитали да спрат, като св.У. използвал двете спирачки на
велосипеда. Вследствие на това и поради наклона на пътя той се отделил от
велосипеда и паднал върху предния капак на автомобила, след което паднал на
пътното платно вляво от автомобила. Велосипедът му продължил пътя си
неконтролирано и се ударил в предната част на автомобила. Подсъдимият П. слязъл
от автомобила и заедно със св.У. опитали да окажат помощ на пострадалия. Друг
участник в състезанието - св.И. се обадил на спешна помощ и уведомил
организаторите на състезанието. Тъй като автомобилът бил на терен, в който се
провеждало състезание, подсъдимият П. поискал телефонния номер на пострадалия и
напуснал местопроизшествието. Към момента на напускането му, състезанието не
било спряно и по пътя се движели участниците в него. На 14.07.2014 г.
подсъдимият П. се свързал с пострадалия У. от ползвания от него мобилен телефон
представил се и искал да уредят отношенията си. Св.У. предоставил мобилния
номер, от който се обадил подсъдимият П. и посочил имената, с които се
представил. По този начин подсъдимият П. бил установен от разследващите органи.
Вследствие произшествието Г.У. получил следните травматични увреждания:
счупване на дясна ключица, довела до трайно, за повече от 30 дни, затруднение
на движението на горен десен крайник, охлузвания в областта на дясната лакътна
става, контузия на гръдния кош, счупване на 4-то ребро вдясно и малък
десностранен пневмоторакс, довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Горепосочената фактология се подкрепя от
гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката В.Д.У.(л. 64 от
СП), показанията на свидетеля Г.Р.У. (л. 65-66 от СП), показанията на свидетеля
И.А.Л.(л.66 от СП), показанията на свидетеля Т.И.П.(л. 87 от СП) и показанията
на свидетеля В.И. (л. 91-92 от СП), писмените доказателства и доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие от 13.07.2014 г. с предмет
велосипед „RAM-XCTWO“ (л.14-15 от ДП); протокол за оглед на
местопроизшествие от 13.07.2014 г. (л.16-17 от ДП); протокол за оглед на местопроизшествие от
22.07.2014 г. (л.18-21 от ДП); фотоалбум (л.22-23 от ДП); писмо от Дирекция
„Национална система 112“ на МВР (л.24 от ДП); скица (л.25 от ДП); фотоалбум с №
К-748(л.26-28 от ДП); заключение на съдебномедицинска експертиза по писмени
данни (л.37-40 от ДП, прочетено по реда на чл.282 НПК л.65 от СП); заключение
на автотехническа експертиза (л.42-47 от ДП, прочетено по реда на чл.282 НПК
л.86 от СП); заключение на техническа експертиза (л.50-59 от ДП); заключение на
комплексна медико-автотехническа експертиза (л.61-67 от ДП, прочетено по реда
на чл.282 НПК л.65 от СП); особено мнение на вещо лице (л.58-78 от ДП);
заключението на повторна КМАТЕ (л.81-92 от ДП, прочетено по реда на чл.282 НПК
л.65 от СП); писмо от СО Район Кремиковци – Кметство Бухово (л.93 от ДП); декларации
от участниците в дуатлона (л.100-167 от ДП); сателитни снимки на трасето
(л.168-168 от ДП); справка съдимост с рег. № 1160/10.10.2016 г. по описа на
РС-Враца (л.12 от СП); писмо от ОПП-СДВР (л.73 от СП); писмо от СДВР (л.79 от СП);
както и другите прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Въззивният съд намира, че при извеждане на фактическите изводи от първостепенния състав не са допуснати
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. В рамките на съдебното
следствие решаващият съд е събрал всички
възможни доказателства от значение за правилното решаване на делото, които са обсъдени с необходимото
внимание. Приетите факти намират опора в доказателствената
съвкупност, която според
въззивният съд се оказва недостатъчна, за
да бъде признат подсъдимият П. за виновен в извършване на вмененото му с обвинителния акт
престъпление.
С оглед задължението си въззивният съдебен състав да отговори пълно и
изчерпателно на наведените доводи на държавното обвинение за неправилност на постановената присъда, съдът разгледа основните
доказателства и доказателствени средства, въз основа на които контролираният
съд е формирал
изводите си.
Липсват основания, които да мотивират
въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен
акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по
делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В
тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста.
По делото безпротиворечиво се установи,
че на процесните дата и място се е провеждал дуатлон по бягане и колоездене със
старт и финал -картинг пистата на гр. Бухово. Свидетелските показания са
еднопосочни досежно обстоятелството, че част от трасето е бил асфалтов път с
дължина около 400 метра, който не е бил затворен за движение на леки
автомобили. Съвсем логично районният съд е констатирал, че това е тесен път без
маркировка и в преобладаващата си част със завои. Тези изводи са базирани на
големия обем от писмени доказателствени средства и снимков материал. Наличните
гласни източници и сателитни разпечатки определено сочат, че участъкът е
планински, с гориста местност, черни пътища в район на малки населени места.
Обичайно явление за подобен тип шосета са напуканият асфалт, неподдържаната
храстовидна растителност, намаляваща видимостта, дефицит на пътни знаци и
маркировка и недостатъчна широчина на лентите за движение.
Неправилно първата инстанция в
доказателствения си анализ се е позовала на обясненията на подсъдимия, тъй като
същите са дадени преди разглеждане на делото от новосформирания наказателен
състав и в проведеното последващо съдебно следствие не са приобщени по
надлежния ред.
С първостепенно значение за разкриване
на обективната истина са показанията на пострадалия У. поради характера им на
пряко и първично доказателствено средство. Същевременно следва да се съобрази и
че в качеството му на основна страна в процеса е възможна негова
заинтересованост от изхода на производството. Въпреки, че разказът на този
свидетел е приблизително три години след процесния инцидент, се забелязват
добре съхранени паметови възприятия, последователно изложени, отличаващи се с
детайлност и пунктуалност. Настоящият състав дава вяра на описанието на
трасето, специално оборудване, данните за скоростта на движение на велосипеда и
натискането на двете спирачки. Експертните заключения и показанията на
свидетелите У. и И. подкрепят напълно горните сведения. Не са налице
несъответствия и относно настъпилите обстоятелства постфактум. Няма спор за
реализираните травми и получената от тях болка, присъствието на другите
участници от състезанието, сигнализирането на медицинския екип и разговорът с
подсъдимия за щетите по автомобила му. Въпреки мнението на вещите лица и
обективната липса на сътресения по главата на пострадалия, водещи до припадък,
настоящия състав е склонен да даде вяра на твърденията за кратковременна загуба
на съзнание или най-малкото на спомени поради силния шок от случилото се. Изолирани
се явяват и декларациите за това, че свидетелят И. е помогнал на пострадалия У.
да се изправи от земята. От една страна свидетелката У. заявява, че последният
е станал сам, а от друга самият И. маркира - „видях, че има пострадал участник,
който стоеше отстрани“. В изложението си свидетелят И. допълва, че преди
неговото пристигане на мястото са били още няколко състезатели, които са
помагали на пострадалия, като това го е мотивирало да се върне по трасето и да
извести останалите за инцидента. На въпрос на прокурора този свидетел с
известна колебливост сочи, че пострадалият е бил отстрани на платното – „седнал
или легнал“, като след известно време са останали само двамата. Не е напълно
изключено в един по-късен момент свидетелят И. действително да е повдигнал
пострадалия, но този факт не може напълно да се установи и в противовес на него
са показанията на свидетелката У., поради което не следва да се дава вяра на
това твърдение. Като недостоверно и самостоятелно следва да се цени и заявеното
от пострадалия позициониране на тялото му след падането. Последният сочи, че е
бил до „предната дясна част на колата“, „от страната на пътника“, а според
повторната комплексна медико-автотехническа експертиза е паднал на терена вляво
от автомобила на нивото на предната лява врата. В тази връзка е редно да се
отбележи, че всички останали експертизи запазват мълчание по този въпрос при
становищата си относно механизма на пътно –транспортното произшествие.
Прецизен разбор следва да се направи и
на показанията на свидетелката У., тъй като тя се явява очевидец на процесното
произшествие като информацията, добита при разказа, й следва да бъде внимателно
преценена с оглед личните й взаимоотношения с подсъдимия и предполагаемото й
пристрастие. Същата е възприела движението на пострадалия от момента на
натискането на спирачките му, а не предварително, тъй като в разказа й е
описано неестественото движение на велосипеда, последващото му завъртане и
ударът в автомобила. Нейните показания не спомагат за решаването на спора дали
пострадалият е паднал върху автомобила и след това на платното или при
натискането на спирачките предикатно се е отделил от колелото. Фактът, че е
дала вода на пострадалия напълно кореспондира и с твърдяното от самия него. Този
съд се доверява и на интерпретацията й на разговора между подсъдимия и пострадалия
за уреждане на отношенията им по щетите, тъй като данни за него се съдържат и в
показанията на последния. Интересно и някак си неглижирано от първата инстанция
е следното твърдение „А. си записа телефона му и се разбраха да се чуят
по-късно“. Това не само свидетелства за кондицията на У., но и за неговата
адекватност, което допълнително подкрепя тезата, че ако е имало безсъзнателно
състояние, то е било изключително кратко без откъсване от реалността. В тази
връзка не е съвсем лишено от логика и правдивост твърдението, че пострадалият
сам е преместил колелото си. Настоящият състав намира за изчерпателни
показанията на свидетелката У. и в цялост ги кредитира.
Не следва да бъдат подминавани и изявленията
на свидетелите Л., П.и И., които въпреки косвеното им значение дават подробни и
последователни сведения за организацията на събитието, функциите на всеки от
тях в него, кореспонденцията с надлежните органи, взетите предпазни мерки и
ангажирането на медицински екип. Тези показания не само корелират помежду си,
но диалогизират и с приложените писма от отдел „Пътна полиция“, СДВР и
кметството на гр. Бухово. Цитираните гласни източници са хронологични, обстойни
и вътрешнобалансирани, което предпоставя
нужната достоверност.
Релевантни данни в съзвучие с гласните
сведения се извличат и от приложените по делото писмени доказателствени
средства. Протоколите за оглед очертават следите от пътното премеждие, обективирани
под формата на щети на велосипеда и автомобила. Щателно е огледано и мястото на
сблъсъка като редом с горните белези се черпи информация за механизма на
деянието. Описанието в протокола предлага обзор върху заварената на мястото
обстановка, както и възможност непосредствено да се наблюдават съществени
характеристики на намерените там вещи. Безспорно е констатирано, че след удара
и падането на колелото върху предната част на колата седалката му се е скъсала,
предната вилка вляво е била ожулена, получили са се деформации и подбитости по
предната броня на автомобила в десния й край, в средната й част под двата
предни фара, в стъклото на левия фар и предното панорамно стъкло в долния му
край. Приложените албуми и имплементираните в тях снимки допълнително изграждат
реализираната фактическа картина.
Проверяващият съд кредитира без съмнение
и писмата от Дирекция „Национална система 112“ на МВР, от СО Район Кремиковци –
Кметство Бухово и писмото от СДВР, които недвусмислено носят важима за процеса информация.
Установява се, че кметството на гр. Бухово е било информирано за дуатлона като
му е изпратено съдържание на програмата и карта на маршрута, но в темпоралния
порядък на произшествието не е постъпил сигнал на тел.112 от мобилния номер на
пострадалия, нямало е и уведомления за организиране на спортното мероприятие до
СДВР, за да се обезопаси трасето. Въпреки правилния извод в мотивите на първата
инстанция за липсата на осведоменост на органите на реда, същият е базиран и на
приложена по делото докладна записка от 05 РУ - СДВР. В тази връзка следва да
се отбележи, че докладната записка не е процесуално годен доказателствен
източник и съдържанието й не може да се обсъжда от съда, тъй като тя не е
надлежен носител на каквито и да било доказателствени факти. Решаващият съд е
игнорирал това, ползвал е посочената докладна записка – извел е факти въз
основа на нея и я ценил при изводите си за обема на отговорността на
подсъдимия, което е недопустимо. Това, обаче, не е повлияло на правилността на
крайния извод на контролирания съд за липса на осведоменост за мероприятието,
тъй като той е базиран на носена от други - годни доказателствени източници –
информация.
Така обсъжданите процесуални документи
съдът счита за съобразени с установения в съответните разпоредби в НПК
регламент за техните реквизити и форма, като отразените в същите факти
корелират напълно със свидетелските показания. Доколкото приема, че приложените
протоколи за действия по разследването удовлетворяват изискванията на
процесуалния закон и тяхното съдържание се подкрепя от останалите доказателства
и доказателствени средства по делото, съдът им се доверява и ги обсъжда като
част от доказателствената съвкупност, върху която изгражда изводите си по
същество.
В образуваното по случая досъдебно
производство са изготвени множество експертизи. Приложената по делото съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни изследва информацията относно настъпилите
вследствие на удара телесни повреди на пострадалия У., пояснявайки каква е
медико-биологичната им характеристика и механизма на възникването им, като прави
впечатление, че експертът е положил усилия да маркира възможните усложнения и
да вземе предвид необходимите рехабилитационни срокове. Контролиращият съд не
се съмнява в компетентността и правилността на заключението, няма основания за
неприемането му и затова резонно му дава вяра.
Останалите автотехнически експертизи от
индивидуален или комплексен характер дават отговори на едни и същи въпроси и е
коректно обсъждането им в съвкупност. За прецизност трябва да се уточни, че ще
бъдат пропуснати препратките към останалите гласни и писмени находки, поради
инкорпорирането им в коментираните заключения. Касателно мястото на удара не се
констатират никакви противоречия в дадените експертни становища като ригидно се
приема, че същият е бил на около 1600 метра преди село Желява и в неговата
посока по дължина на платното, а за широчината се сочи средата на платното за
движение. Словесно са налице различия по тази тема, но смислово съдържанията на
отговорите са идентични. Назначената КМАТЕ акцентира върху липсата на
прикосновение между велосипедиста и лекия автомобил, като пропуска да изчисли
точното местоположение на произшествието, но това не опровергава горните
изводи.
За скоростите на превозните средства
единодушно е дадено доверие на свидетелските показания с изключение на
особеното мнение на инж. Ч. и специалистите, взели участие в повторната комплексна
медико-автотехническа експертиза /КМАТЕ/. За разлика от констатациите на
първите експерти, че не е възможно опровергаването на твърденията от техническа
гледна точка, последните детайлно са анализирали всички обстоятелства,
извършили са необходимите замервания и обосновано са предложили друго виждане
по въпроса. Без съмнение е установено, че действителната скорост на велосипеда
е била в диапазона между 30 и 40 км/ч, а по отношение скоростта на автомобила
се наблюдават големи амплитудни разминавания. Според инж. Ч. долната граница на
скоростта на колата е била 40 км/ч, а повторната КМАТЕ приема 25 км/ч. Този съд
застъпва позицията за възприемане заключението на повторната КМАТЕ, тъй като посочената
в нея скорост съвпада с показанията на свидетелката У. и добре кореспондира на
движение на моторно превозно средство при втора предавка. Чисто житейски, ако
се съгласим, че автомобилът „ще придърпва“, както е отразено в особеното
мнение, при движение с 10-15 км/ч, то със сигурност при скорост от 40 км/ч., на
втора предавка и при изкачване на наклон, двигателят ще издава
силен шум, подсказващ несъответствието между скоростта и избраната предавката.
СГС се съгласява с позицията на долния съд, че скоростта на движение на
автомобила е била около 25 км/ч, тъй като е констатирано, че колата е спряла
мигновено и няма спирачни следи, което навежда на мисълта, че при двойно
по-голяма скорост резултатът нямаше да е същия и уврежданията на пострадалия
щяха да са по-тежки.
Разнородни са стойностите и при
определяне на опасната зона за спиране на двете превозни средства. Известно
припокриване се забелязва в мнението на експертите по отношение на опасната
зона за спиране на велосипеда, която е в порядъка на 18-35 метра, като според
ПКМАТЕ, ако скоростта му е била 40 км/ч, то опасната зона за спиране е
изчислена на 24-25 м. Широк е спектърът и при изчисление на зоната на спиране
на автомобила – 7-24 м. Тази разединеност при становищата на вещите лица е
показателна за липсата на конкретни и категорични данни на базата, на които да
бъде конструирано единно заключение премахващо всички съмнения за случилото се.
Най-детайлизирана е именно повторната КМАТЕ и разумът изисква нейното
доверяване.
Описвайки механизма на пътно-транспортното
произшествие, причините за удара и вероятността за предотвратяване на
произшествието, вещите лица постигат единомислие за това, че велосипедистът се
е движел по средата на пътното платно, а авто-техническата експертиза и първата
комплексна медико-автотехническа експертиза дори сочат, че неговите субективни
действия са причина за падането му. Прочитът на заключенията обаче отново е
разнопосочен относно движението на автомобила. Според особеното мнение на инж. Ч.
и повторната КМАТЕ подсъдимият е управлявал колата си на средата на пътното
платно, а техническата експертиза индиректно заключва, че левият габарит е бил
навлязъл в насрещната лента за движение. Автотехническата
експертиза изразява предположение, че леката кола се е движела около средата на
пътното платно и велосипеда е навлязъл в нейната пътна лента, а КМАТЕ изначално
се въздържа от коментар.
Тези аргументи оборват тезата на
прокурора, че е категорично установено шофирането на подсъдимия в насрещната
лента на платното. Напротив, много повече са основанията, критикуващи
движението на велосипедиста и предприетото от него сечене на завоите. По същия
начин се отхвърля и мнението на повереника на частния обвинител, който
декларира, че повторната КМАТЕ е установила реализация на пътно-транспортното
произшествие след средата на платното на движение на автомобила. Буквалното
тълкуване на тази експертиза не позволява подобна констатация. Дълбокият и
коректен прочит на даденият в първата задача отговор ясно показва, че мястото
на удара по широчината на пътното платно е била на „2-3 метра вляво от десния
край на платното за движение, считано в посоката на огледа“. Тази посока обаче
е била от вилна зона Желява към с. Желява, където се е движел велосипедистът.
При това положение и като се има предвид, че цялостната широчина на платното е
била от порядъка на 4,5 метра, може да се заключи, че именно колоездачът е
навлязъл в насрещната лента за движение. Средата на пътя е на около 2.25 м. от
заобикалящата пътя храстовидна растителност. Рационален е и
извода, че при движение на автомобила максимално в дясната половина на пътя, за
велосипеда би имало коридор в рамките на 2,5 м., което би осигурило безпрепятствено
разминаване. Последният обаче не свидетелства за насрещното навлизане на лекия автомобил
срещу велосипеда, нито държи сметка за това, че произшествието е станало на
остър завой, където е нормално и технически обосновано левият преден край на
автомобила да е леко в средата на платното при толкова тесен път. Макар и
по-пестеливо предната инстанция резонно е приела за обективно и компетентно заключението
на извършената в досъдебното производство повторна КМАТЕ, която е изготвена от
тесни специалисти, отговорили изчерпателно и ясно на зададените въпроси.
Адекватно са коментирани получените щети и падането на велосипедиста върху
предния капак на автомобила.
Констатация за чистото съдебно минало на
подсъдимия П., районният съд правилно е направил въз основа на приложената и
приета по делото като писмено доказателство справка за съдимост.
Въз основа на тази напълно изяснена
фактическа обстановка първостепенният съд правилно е приел, че осъществената от
подсъдимия деятелност не се подвежда под състава на чл.343, ал.3, пр.6, б. „а“,
пр.2 вр. ал.1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, поради което
въззивната инстанция намира от правна страна следното:
Визираното престъпление засяга
обществените отношения, свързани с транспортната безопасност. Тя е единство от
нормално функциониране на механичния транспорт и неприкосновеността на човешкия
живот, здраве и собственост.
От обективна страна спецификата на
разисквания състав инкорпорира в себе си няколко предмета. На първо място това е
моторното превозно средство. Според §6, т.11 от ДР на ЗДвП „моторно превозно
средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с
изключение на релсовите превозни средства“. Вече беше уточнено, че подсъдимият П.
се е движел с лек автомобил „Фолксваген голф“, който по своята същност е
моторно превозно средство. Законът дава изрична дефиниция и на понятието
автомобил като съгласно §6, т.12 от ДР на ЗДвП „автомобил“ е „недвуколесно
безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници
и товари или за теглене на други пътни превозни средства“. Буква „а“ на същата
норма пояснява, че леките автомобили служат за превозване на пътници, в които
броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава осем. Сред
предметите на престъплението е и велосипеда на пострадалия У., който представлява
пътно превозно средство най-малко с две колела, което се привежда в движение с
мускулната сила на лицето, което го управлява. Предмет е и самото пострадало
лице заради реализираните телесни увреждания. На последно място такива са и
правилата за безопасност, чието нарушаване е основна предпоставка за
консумирането на състава.
Изпълнителното деяние се изразява в
нарушаването на правилата за движение, които са установени в нормативните
актове, свързани с транспортната безопасност. Терминът „управление на моторно
превозно средство“ е дейност, извършвана по време на движение, преди или след
него, която се осъществява както при пряк контакт на дееца с МПС, така и при
даване указание на друго лице. Престъплението е резултатно под формата на
реално увреждане. В случая общественоопасните последици са настъпилата средна
телесна повреда на пострадалия У..
Квалифициращ признак по чл. 343, ал. 3 НК е налице, когато деецът без уважителна причина е напуснал мястото на
произшествието с цел да се укрие или да заличи доказателства или участието си в
транспортното произшествие /Решение № 129 от 13.08.2019 г. по н. д. № 564/2019
г. на Върховен касационен съд, ІІІ Наказателно отделение/.
Субект е всяко наказателноотговорно
лице.
От субективна страна деянието се
извършва при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 НК. При
самонадеяността деецът съзнава, че нарушава конкретни правила за движение,
предвижда настъпването на абстрактни общественоопасни последици и е уверен, че те няма да настъпят поради
наличие на определени обективни фактори. А при небрежността деецът не осъзнава,
че нарушава правилата за движение и възможните вредни последици, но е бил
длъжен да ги предвиди и предотврати.
Изложените по-горе теоретични
разсъждения, пренесени в конкретиката на казуса, сочат, че правилно
контролираният съд е достигнал до логичното заключение, че подсъдимият П. не е
осъществил повдигнатото му обвинение. Нещо повече, дадените от районния състав
разяснения досежно неспазването на нормативните предписания на ЗДвП и Наредбата
за управление на общинските пътища на територията на Столична община, регулиращи
провеждането на шествия и състезания от страна на организаторите на дуатлона,
са обстойни, ясни и пунктуални, недавайки основа за допълване от страна на
въззивната инстанция. Съвсем акуратни са изводите за негодност на поставените
знаци, които са служили за ориентир единствено на състезателите, както и тези
за нарушаване на чл.15, ал.1 и чл.80 от ЗДвП от страна на пострадалия У..
Резонни са и доводите за това, че
подсъдимият П. не е могъл да знае или да очаква последвалите събития, но
въззивният съд за разлика от предходния не изключва изобщо отразените в
съзнанието му възприятия за наличието на спортно мероприятие в инкриминирания
район. Нееднократно в експертизите е отразено, че подсъдимият предикатно се е
разминал и с други участници в дуатлона, като си е помислил, че може и да има
някакво състезание. Това е факт, който сам по себе си следва да изостри
вниманието на водача и на първо място да повлияе върху избраната скорост за
управление на автомобила. В случая от материалите по делото е изяснено, че в
момента на настъпване на удара подсъдимият се е движел със значителна под
разрешената за пътния участък скорост от 24-25 км/ч, ако приемем, че инцидентът
е настъпил извън населеното място. Останало е неразкрито обстоятелството дали процесният
път е част от селото, където допустимата максимална скорост ще е 50 км/ч.
Въпреки това изчислената от експертите скорост на движение е доста по-ниска от последната.
По технически път не може да се установи дали същата е била редуцирана преди
удара или е останала непроменена. Изложеното дотук свидетелства за това, че
подсъдимият П. е шофирал с необходимата съсредоточеност, съобразителност и в
съответствие със законовите разпоредби, регламентиращи допустимите скорости за
движение в подобни пътни обстановки.
Идентично е положението и с възведеното
обвинение за нарушаване на правилото по чл. 15, ал.1 от ЗДвП от страна на
подсъдимия. В мотивите си контролираният съд е отчел външни за деянието причини,
пречупени през призмата на административнонаказателната отговорност. Редом с
това е приел за обичаен начинът на навлизане на подсъдимия в десния завой, за
да си подсигури видимостта и адекватна реакция при насрещно движещ се участник.
Цитираните констатации до известна степен си противостоят и настоящият състав
не може да се солидаризира с тяхната кумулация. Задължението, което тази правна
норма създава, е с цел безпрепятствено попътно движение на превозните средства,
движещи се в една и съща пътна лента, за безопасно извършване на маневри
изпреварване и за насрещно движещите се автомобили, които при изпреварване
навлизат частично в насрещната пътна лента /Р №142/6.11.2019 г. на ВКС, 3-то
НО/. В процесния пътен участък платното е било от една лента за движение,
неразделена с хоризонтална маркировка и без осева линия. При установените факти
за широчината на платното - 4.5 метра, движение на подсъдимия при настъпване на
произшествието в собствената му пътна лента и място на удара на отстояние около
3 метра вляво от десния край на платното за движение, считано в посока към с.
Желява, изводите за формално нарушение на чл.15, ал.1 ЗДвП са неправилни. За
автомобила на подсъдимия ударът е настъпил в предната му лява зона. Съгласно
заключението на повторната КМАТЕ при движение на автомобила максимално вдясно
за велосипеда би имало коридор от 2,5 метра, което би осигурило безпрепятствено
разминаване. Автотехническата експертиза предполага, че ако леката кола се е
движела на разстояние не повече от 0,5 метра от края на платното за движение,
левият габарит на автомобила се е намирал около средата на пътя. Техническата
експертиза изчислява, че за да се създаде коридор от 2.25 м за велосипедиста
скоростта на автомобила е следвало да бъде от порядъка на 10 км/ч. Изрично е
допълнено, че високата скорост на пострадалия го е поставила в невъзможност за
аварийно спиране и избягване на удара. А особеното мнение на инж. Ч. е, че в
случая е била необходима минимална странична дистанция от 1.35 метра.
Изразените мнения не държат сметка за ширината на автомобила, тъй като не става
ясно как са направени необходимите замервания. Ако условно приемем, че същата е
около 1.7 метра, каквато е обикновено за автомобилите от тази марка и модел, то
излиза, че за да се осигурят въпросните 2,5 метра десният габарит на лекия
автомобил е трябвало да се движи на само около 30 см разстояние от банкета,
каквото изискване законът не поставя. Известна алогичност се състои и в това,
че по данните от делото, за да се разминат на този път два автомобила е
необходимо единият да спре, а другият да се движи бавно с ниска скорост, което
е сериозен индикатор за изключително тесен участък и трудно би могло да се
избегне движението в средната част на пътя. Отделно от това пострадалият У. е
управлявал велосипеда със скорост от 40 км/ч и е навлязъл в насрещната част от
страната на движение на подсъдимия, който се е намирал на отстояние много
по-малко от опасната зона за спиране на велосипедиста, която е от порядъка на
25 м, при което ударът в автомобила е бил непредотвратим. При преценката на
дължимото поведение на подсъдимия вещите лица не са държали сметка и за това,
дали при движение на автомобила на толкова малко разстояние от края на пътното
платно се създава опасност от напускане на очертанията му и излизане на
банкета. Според настоящия съдебен състав движението на подсъдимия по широчината
на пътното платно е било технически безопасно и съобразено с пътната
обстановка, поради което от негова страна не е допуснато нарушение по чл.15,
ал.1 от ЗДвП.
Без забележка са разсъжденията в
мотивите към първостепенната присъда относно квалификациращото обстоятелство
„избягал от местопроизшествието“. Вече бе уточнено, че тя ще е налице, когато
причинителят на съставомерните последици напусне местопроизшествието, за да
маскира авторството на деянието, своето състояние при неговото извършване или
да предприеме заличаване на някои следи. Правилна е интерпретацията на
доказателствата, че подсъдимият и приятелката му са оказали помощ на частния
обвинител, след което са провели разговор за репарирането на щетите и последният
е предоставил телефонния си номер. Осъщественият впоследствие телефонен контакт
по инициатива на подсъдимия, рационално е оценен в противовес на целта за
укриване. Разумни са и аргументите за непрекратяване на състезанието и
евентуална опасност от бъдещи инциденти.
В заключение, предходният съдебен състав
е упражнил суверенното си право да прецени обективността и достатъчността на
доказателствата и доказателствените средства и след задълбочен и цялостен
анализ на доказателствената съвкупност резонно е постановил, че не са събрани
достатъчно данни за виновността на подсъдимия. Не се е стигнало до
конфронтиране с принципните правила на чл. 102, чл. 104, чл. 105, чл. 106 и чл.
107 от НПК. В случая не се доказа безспорно, че травматичните увреждания на
частния обвинител са вследствие на неправомерното поведение на подсъдимия П..
Липсата на обективни признаци от състава
на престъплението прави безпредметно обсъждането на субективните такива.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като
такава следва да се потвърди. Същата е постановена при безспорна и коректно
изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон.
Така, при извършената, на основание
чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК, цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на
основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва
да бъде потвърден, а въззивният протест и въззивната жалба следва да бъдат
оставени без уважение.
Поради това и на основание чл.338 вр.
чл.334, т.6 НПК, Софийски градски съд, 9 въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 25.10.2017 г. по НОХД № 12122/2015 г. по описа на Софийски
районен съд - Наказателна колегия, 14 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.