Решение по дело №808/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба с вх. № 4587/09.10.2024 г. на И. И. А., [ЕГН], с адрес с. Бъзовец, общ. Две могили, [улица] съдебен адрес гр. Русе, [улица], вх. А, ет. 1, чрез адв. Д. П., АК Русе като се иска от съда да осъди „ОД на МВР град Русе да ми заплати за претърпените неимуществени вреди подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба сума в размер на ю ооолв., ведно с лихва за забава от деня на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.“. Претендират се деловодни разноски.

Във връзка с уточняване на основанието (акт, действие или бездействие), от което произтичат неимуществените вреди, съдът с Определение № 3071/29.10.2024 г. е дал указания на ищцата в тази насока. С молба с вх. № 4970/04.11.2024 г. ищцата е заявила следния петитум „Моля да осъдите ОД на МВР гр. Русе, адрес: гр. Русе, [улица]да ми заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно с лихва за забава от деня на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане в следствие на издадена Заповед за прилагане на ПАМ № 22-4569-000036/ 2О.О6.2О22г. на началник РУ Д. М. отменена като незаконосъобразна с Решение № 1207 от 09.04.2024г. по адм. д. № 134/2024г. допълнено с Определение № 1742 от 30.05.2024г. по описа на Административен съд Русе.“. В проведеното по делото съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуалния си представител адв. Д. П., като поддържат исковата молба на основания, изложени в нея и претендират разноски. Представена е писмена защита.

Ответникът по иска – Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Русе, представлявана в процеса от главен юрисконсулт Г. Д., надлежно упълномощена, счита заявената от А. искова претенция за неоснователна. Представя писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание поддържа вече изложената защитна теза и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение..

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе изразява становище, че искът е допустим и частично основателен.

С оглед предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, исковата претенция е заявена от активно легитимирано лице по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205, ал. 1 от АПК - като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от органа, от чиито акт, действия и бездействия са причинени вредите

Разгледана по същество, исковата претенция допустима за разглеждане и частично основателна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Със Заповед за прилагане на прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-4569-000036/20.06.2022 г., издадена от началник РУ Две могили, ОД МВР Русе, на основание чл. 171, т.1, б. “б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на ищцата е отнето свидетелството за управление на МПС (СУМПС) до решаване на въпроса с отговорността, но за не повече от 18 месеца. Основание за издаване на посочената ЗППАМ е факта, че на 18.06.2022 г., около 20:50 часа, като водач на лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], на път за село Бъзовец, А. е спряна за проверка от служители на РУ Две могили в гр. Две могили, до магазин „Л.“ поради невключени светлини на превозното средство. Извършена е проверка за употреба на алкохол (отрицателен резултат) и за употреба на наркотични вещества или техните аналози (положителен резултат за амфетамин) като за целта са използвани подробно идентифицирани технически средства. След установяване на положителния резултат от изследването за употреба на наркотични вещества, А. е задържана и конвоирана до УМБАЛ „К.“ АД Русе, където пред медицинско лице е дала биологични проби кръв и урина за изследване. Именно във връзка с нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1, изречение второ от ЗДвП, на А. е наложена процесната ПАМ – отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на ищцата на 20.06.2024 г.

А. е оспорила цитираната ЗППАМ № 22-4569-000036/20.06.2022 г. по съдебен ред, като е образувано адм. д. № 285/2022 г. по описа на Административен съд – Русе. Същото е приключило с Решение № 42/05.12.2022 г., с което жалбата на А. е отхвърлена и наложената ПАМ е оставена в сила. Съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП, съдебното решение не подлежи на обжалване.

С Постановление № 3453/01.02.2023 г. на прокурор в Районна прокуратура – Русе, Териториално поделение – Бяла, воденото срещу А. наказателно производство за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК е прекратено по причина, че в заключението на назначената токсикохимична експертиза не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците - приложения към чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Сочи се в исковата молба, че на 09.02.2023 г. след многократни разговори със служителите на КАТ Русе, на А. е върнато свидетелството за правоуправление - почти осем месеца след отнемането му без правно основание.

На 21.04.2023 г. А. е сезирала Върховния административен съд с искане за отмяна на влязло в сила Решение № 42/05.12.2022 г. по адм. д. № 285/2022 г. поради наличие на ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото и установяващо обстоятелство, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, поради това, че експертизата е изготвена след като делото е решено с влязъл в сила съдебен акт.

С Решение № 1234/05.02.2024 г. по адм. д. № 5154/2023 г., състав на Седмо отделение, ВАС е отменил Решение № 42/05.12.2022 г. по адм. д. № 285/ 2022 г. на Административен съд – Русе и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

С Решение № 1207/09.04.2024 г. по адм. д. № 134/2024 г., допълнено с Определение № 1742/30.05.2024 г. по описа на Административен съд - Русе е отменена ЗППАМ № 22-4569-000036/20.06.2022 г. като незаконосъобразна.

В исковата молба подробно се описва психологическото състояние на А. вследствие наложената ПАМ – посочено е, че тя никога не е употребявала наркотици, а положителния резултат на теста е направил така, че да изглежда престъпник и да доказва нещо, което не е извършила. А. започнала да се съмнява във всичко – в себе си; в хората около нея; в съдебната система; в обществото, в което живее; предположила, че някой може да е сложил нещо в храната й. По причина, че се страхувала да не й сменят пробите в лабораторията, няколко дни по-късно отишла в УМБАЛ „К.“ АД да провери дали пробата е там и поискала да й предоставят информация в тази връзка. Описани са отношенията със семейството й – възникнал тежък конфликт; обвинили я в употреба на наркотици; посочва, че нейният чичо всеки ден телефонирал и се интересувал от резултата от пробата, като твърдял, че А. лъже. Сочи се още, че хората от градчето си създали мнение, че е наркоманка; ищцата се срамувала да излиза по улиците и предпочитала да ограничи социалните си контакти. Релевирано е оплакване, че А. имала проблеми и с намирането на работа, никой не пожелал да я наеме, заради слуховете, които се разпространявали за нея. Според ищцата, отнемането на СУМПС създал и друг проблем – тя живеела в гр. Две могили, а нейната майка в с. Бъзовец. А. сочи, че преди налагането на ПАМ, тя всеки ден е посещавала майка си, която е с много здравословни проблеми – диабет, хипертония и при необходимост отвеждала същата в гр. Бяла или в гр. Русе. След тази случка, майката на А. влошила здравословното си състояние, хипертоничните кризи зачестили, но тъй като брат й, който живее с нея, нямал нито книжка, нито автомобил, се наложило А. да продаде собственото си МПС, за да може да плаща на хора да возят майка й до болниците. След връщането на СУМПС, за А. започнали кошмари – вследствие на преживения стрес всеки път като видела патрулна кола изтръпвала, изпотявала се и изпадала в ужас. Счита, че затова нейно състояние допринася и демонстрираното арогантно поведение от страна на полицейските служители както по време на вземане на пробата, така и впоследствие, когато няколко пъти е спирана за проверка с думите „Искаш ли да ти направим тест и да останеш пак без книжка?“, като са я проверявали дори когато зарежда автомобила с гориво на бензиностанция. Описани са преживяванията на ищцата – А. се чувствала онеправдана и безсилна да се противопоставя на подобно отношение, изпитвала постоянен стрес при управление на автомобила. Посочва, че избира внимателно пътя, по който ще отиде от Две могили до Бъзовец или до Русе, като се стреми да избяга по всякакъв начин патрулните автомобили; следи къде са отбелязани в едно мобилно приложение и изчаква да си тръгнат, като това понякога отнема много време. Не може да спи и да живее нормално, за свое успокоение публикувала във Фейсбук постановлението на прокурора, за да видят всички нейни познати, че не употребява наркотици и че не е наркоман. Това не помогнало много, тъй като имало коментари, че е платила, за да я оневинят. Оплаква се, че гази случка й е лепнала петно, което трудно ще изтрие, животът й се променил коренно и обмисля вариант да се премести в друг град, тъй като слуховете за нея не намаляват. Почти никой от познатите й не желае да се вози в нейния автомобил. Сега управлява автомобила си със страх и внимава много откъде минава, което е много уморително и иска „да приключи, не искам постоянно да съм под напрежение, да съм мнителна и да премислям постоянно какво стана.“. По изложените причини претендира обезщетение за причинените й неимуществени вреди от отменената незаконосъобразна ЗППАМ като счита, че справедливото обезщетение за претърпените и търпените все още стрес, неудобство, срам и тревожност на основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) възлиза на 10 000,00 лева.

С Определение № 3000/17.10.2024 г. съдът е разпределил тежестта на доказване между страните, като е постановил прилагането по настоящото дело на адм. д. № 285/2022 г. и адм. д. № 134/2024 г., и двете по описа на Административен съд – Русе.

Ответникът по иска – ОД МВР Русе, е представил писмен отговор чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в който накратко е описана фактическата обстановка във връзка с издадената и впоследствие отменена ЗППАМ. Изложени са подробни теоретични разсъждения относно основателността на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ; необходимостта от доказване на факта, че действията на административния орган във връзка с издаване на процесната ЗППАМ са неправилни; обхвата на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД; действията на административния орган при условията на обвързана компетентност при прилагане на чл. 171, ал. 1, буква „б“ от ЗДвП; вредата като понятие и видове вреди, и др. На база посочените съображения е направен извод, че „В случая не са налице незаконосъобразни актове, действия или бездействия на орган или длъжностни лица при изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.“. Релевирано е възражение относно размера на претендираното възражение, като се сочи, че същият е многократно завишен. Въведено е твърдение, че сочените от ищцата „неимуществени вреди от административна дейност на длъжностни лица от ОД МВР Русе трудно биха могли да бъдат отграничени от тези, настъпили от воденото срещу ищцата и прекратено наказателно производство, несъмнено негативните изживявания, свързани с наказателно производство, при съществуващия риск то да приключи с осъдителна присъда, са с по-висок интензитет от тези, свързани с извършване проверка за употреба на наркотични вещества и отнемане на СУ МПС. Срокът, през който А. е търпяла негативни последици, е пряко свързан с воденото досъдебно производство, доколкото именно с неговото приключване се решава въпросът за отговорността, който обуславя прекратяването на действието на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1,6. ;,б“ от ЗДвП и връщането на СУМПС.“. Изложено е становище, че от момента на отнемане на СУМПС (18.06.2022 г.) до настоящия момент е изминал период почти от две години и половина, като естеството на събитието не предполага сочения интензитет на неимуществените вреди. Искът се оспорва като неоснователен и недоказан, поради което е заявена претенция същия да бъде отхвърлен изцяло. Посочено е, че акцесорния иск за лихви следва главния иск, поради което също следва да се отхвърли. Търси се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ.

По искане на ищцата, до разпит при режим на довеждане са разпитани двама свидетели.

Свидетелката И. В. М. дава показания, че са приятелки с А.; познава я от 5 години; присъствала е при проверката на ищцата на 18.06.2022 г., когато заедно са пътували към с. Бъзовец по причина, че майката на А. се е разболяла. Посочва, че А. е спряна за проверка поради невключени светлини; полицаите взели документите на ищцата и отначало започнали да й пишат фиш за фаровете, но после се върнали да й правят проба първо за алкохол, а след това и за наркотици. А. оспорила положителния резултат на пробата за наркотици като посочила, че не употребява такива. По време на проверката полицаите започнали да й викат „Хайде А., хайде А. сега, хайде подписвай се тук, какво ще правим сега с тази кола“. Карали ищцата да се подписва на някакъв документ и тя не отказала да го подпише, но полицаите се подигравали в този момент, като тя спорила, че не е употребила такова нещо. М. присъствала на цялата проверка. Докато правели проверка за наркотици, полицаите изкарали това нещо (има се предвид техническото средство – бележка на съда) зад багажника, пред нея не са го отворили. А. отишла при М. и казала, че уредът показва, че е употребила наркотични вещества. След проверката полицейските служители наредили на А. да се качи в техния автомобил, а на М. казали да се прибере; свалили номерата на колата на ищцата; оставили личния й автомобил пред магазин „Л.“ в Две могили и заминали. Свидетелката посочва, че А. се прибрала в три часа през нощта; чувствала се много зле; ревяла; разказвала, че в колата полицаите се гаврили с нея като непрекъснато подхвърляли различни фрази. М. посочва, че от самото начало, докато още били заедно, полицаите са започнали с подигравки към А., което последната приела много лошо. Свидетелката дава сведение, че А. се съмнявала дали няма да сменят пробата й и затова известно време след като А. се прибрала, отишли в болницата в Русе да търсят пробата. М. сама се обадила на брата на А. да каже, че ищцата е с положителна проба и затова не са пристигнали, а роднините на ищцата започнали да се чудят как е станало. Свидетелката потвърждава, че А. се грижила за майка си, а след като са й отнели СУМПС е пътувала с автобус или понякога „хващала“ кола. Братът на А. нямал книжка, само ищцата имала, поради което се наложило да продаде колата си за да може да плаща на други хора, които да транспортират майка й до болницата в гр. Бяла. А. не работела, но гледала майка си постоянно. Не живеела на село при майка си постоянно, защото имала караници със снаха си и затова решила да живее в гр. Две могили и да си плащат заедно [жк], че в гр. Две могили хората избягвали А. след случката, и дори впоследствие, след като получила обратно книжката си, хората отбягвали да се качват при нея. Наричали я наркоманка, в селото се говорило, че е сменила пробите и сега също се говорило така. Относно връщането на книжката свидетелката посочва, че това е станало на 09.02.2023 г., защото преди това с А. били в болницата и след това отишли да я вземат. А. от една страна се успокоила след това, но от друга продължила да сънува кошмари; вечерно време се събуждала към 2-3 часа, ревяла, изпотена, стресирана. Посочва, че с И. живеят в апартамент в бл. „България“, в Две могили. Знае за сънищата й, защото спят в една стая и тя разказвала, че всяка вечер сънува полицаи. Преди две-три седмици А. и М. били в Бъзовец на разходка, не били на работа и отново ги спрели за проверка. Посочва още, че когато А. пътувала от Две могили за Бъзовец винаги се обаждала да каже на М., защото използвала обиколни пътища за избягване на полицаи и затова закъснявала. Освен с М., ищцата споделила и с „хората си“, че е останала без книжка, но това се било разпространило в цялото село, защото не я виждали с кола. М. не знае дали полицаите са казали на някого, че А. е останала без книжка. Когато излязъл документът, в който се виждало, че тя не е употребила, А. го публикувала в Facebook, но и така не й вярвали някои хора или някои хора не са разбирали, казвали, че тя е платила и си е взела пробите по този начин.

С. И. Б., брат на А., дава показания като свидетел, че сестра му се е обадила по телефона да му каже, че са спрели за проверка и са я тествали за алкохол и наркотици; свалили са й номерата на колата и са й отнели свидетелството за управление. А. била тръгнала да идва в с. Бъзовец да види майка им, защото била се влошила много и тогава е станало това. Б. посочва, че няма СУМПС. Когато майка им научила за случката, изпаднала в шок; била се влошила същия ден и нямало кой да отиде при нея. Сестра му получавала упреци от роднините, наричали я наркоманка, защото й взели свидетелството за управление. По това време сестра му се чувствала много зле, защото не можела да идва в селото, не искала да излиза никъде и да общува с хората. Прибирала се в селото с автобус и от село хващала кола да закара майка им в болницата в гр. Бяла. Продала си колата, защото майка им била болна и нямало друг вариант освен да си продаде колата и „да хване шофьор да закара майка ни на гр. Бяла в болницата“. Б. също нямал възможност да прави това, защото тогава не работил. Върнали на А. книжката на 09.02.2023 г., той бил заедно с нея и със свидетелката М., но това не успокоило много А., защото хората продължавали да я наричат наркоманка, не вярвали, че не е употребила наркотици. Посочва, че А. получила някакво постановление, че не е употребила наркотици, качила го във Facebook, за да докаже на хората, че не е употребила, но въпреки това продължавали да я наричат наркоманка и тя се притеснявала. Посочва още, че когато тръгнела от гр. Две могили за Бъзовец, почти всеки път я спирали и всеки път я тествали за наркотици и алкохол. Понякога А. обикаляла 10 км повече, за да отиде в селото и да не се срещне с полицаите, минавала през с. Обретеник, защото е стресирана от тях и полагала усилия да отбягва полицията. Б. дава показания, че майка им е диабетичка и с високо кръвно, той живее заедно с майка си, брат си и още една сестра. Налагало се И. да идва да се грижи за майка им, защото те нямали превоз, а трябвало да я водят в болницата в Бяла да си лекува диабета, защото постоянно е с висока захар и високо кръвно. А. си продала колата два месеца приблизително, след като й взели книжката през 2022 г., а нова кола си купила след като й върнали свидетелството за управление. Приблизително осем месеца нямала кола, през това време тя не работела, но това нямало връзка с невъзможността да шофира. Тя нямала други наложителни ангажименти извън Две могили, които да извършва с личен транспорт. Не знае дали сестра му е говорила с някои хора от селото, но ако някой от тяхното семейство е казал на някой, в селото се разпространявало бързо всичко, дори в една русенска медия, пишело, че са спрели жена на определена възраст от с. Бъзовец и са й взели свидетелството за управление. Мисли, че от техни близки са разбрали хората, не знае дали полицията е обяснявала на някого подробности във връзка с извършената проверка на сестра му на 20.06.2022 г. Дава сведение, че той, брат му и другата му сестра, с които живеят при майка им, нямат възможност да плащат транспортиране на тяхната майка до болницата в Бяла, защото не са имали работа.

В съдено заседание, на въпроси на съда, А. отговаря, че живее от 4-5 години в гр. Две могили, но не е адресно регистрирана, защото хазяйката, от която е наета квартирата, не желае да даде съгласие за целта. Когато са й отнели свидетелството за управление, не е работила, занимавала се постоянно с майка си, която боледува - сутрин, обед и вечер трябвало да й мери кръвната захар и кръвното; в момента майка й е на 60 години, а от 10 години е в това състояние. Посочва, че след случая е спряла да общува „няколко дни, седмица, 3-10 дни“ с приятели, приятелки, те й се обаждали и питали във Facebook защо не излиза; тя споделила с няколко приятелки за отнемането и оттам вече се е разпространила информацията. Във връзка с твърденията за лошо и подигравателно отношение на полицейските служители, не е информирала никого; приблизително преди месец я спрели и пак се държали така, постоянно се държали така с нея. Посочва, че това са едни и същи служители от Две могили, а тези от гр. Бяла и от гр. Русе не се държат така. Не познава всички служители на полицията от гр. Две могили, само някои от тях, особено този, който й отнел свидетелството за правоуправление, който всеки път като я спира, се държал подигравателно с нея. Не е омъжена, няма деца, възприема като семейство майка си; брат й, сестра й и брат й С., който свидетелства. Майка й е на таблетки във връзка с диабета и тя се чувства длъжна да се грижи за нея. Относно продажбата на собствения си автомобил посочва, че това е станало около 2 месеца след отнемане на книжката. Нова кола си купила след като излезли отрицателните резултати и връщането на книжката. Не е работила в периода, в който СУМПС е бил отнет, но за да си закупи нова кола имала малко спестявания от предходна работа в Гърция; майка й помогнала със собствената си пенсия, а също така помощ е получила и от баба си. На въпрос на съда относно шоковото състояние, в което майка й изпаднала, след като разбрала за положителната проба за употреба на наркотици, А. посочва, че майка й я запитала дали е вярно, а тя отговорила, че никога не би употребила и дори по празниците не пие за да може да помогне ако нещо се наложи, особено с майка й. Съдът прочете на ищцата фраза от нейната искова молба „Управлявам автомобила си със страх и внимавам много откъде минавам. Това е много уморително и искам да приключи, не искам постоянно да съм под напрежение, да съм мнителна и да премислям постоянно какво става“, като на въпроса дали в това състояние се чувства непрекъснато, А. даде положителен отговор. Не счита, че ако съдът й присъди обезщетение в размер на 10 000 лева това състояние ще се оправи, посочва, че то ще продължи. Посочва, че продължава да е притеснена от поведението на полицейските служители в Две могили и ги избягва, защото когато я спират, първото нещо, което ме питат е: „Искаш ли да те тестваме пак за наркотици“. След връщането на книжката поне 3 пъти са я тествали отново за наркотици.

А., в отговор на въпрос на прокурора защо се притеснява, след като се чувства невинна, посочва, че се притеснява от тези проверки, защото са й оставили петно пред хората, има роднини, които вече не искат да се возят с нея, чувства се много унижена, няма как да й мине това дори и ако й заплати държавата, оставено й е за цял живот петно. Отговаря още, че откакто е взета пробата е в това тревожно състояние и е притеснена, че може пробата й отново да излезе положителна.

В отговор на въпрос на процесуалния представител на ответника посочва, че когато полицейските служители искат да я тестват отново за употреба на наркотици, тя се обажда на майка си или на брат си, а веднъж се е обадила на адв. П., която я представлява в момента. Не я успокоява факта, че пробите са отрицателни, защото като невинна, когато не е употребила наркотици, пробата е била дефектна и е дала положителен резултат.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Производството по делото е по реда на чл. 203 – чл. 207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищцата е с постоянен адрес в с. Бъзовец, общ. Две могили, обл. Русе, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - Русе.

Не е спорно между страните, (е след проведена токсикохимична експертиза надлежно е доказано, че И. А. не е употребила наркотични вещества и/или техни аналози към момента на извършената проверка на 18.06.2022 г., във връзка с който положителен резултат е била издадена ЗППАМ 22-4569-000036/20.06.2022 г. от началника РУ Две могили, ОД МВР Русе. Спори се между страните, дали с издаването на тази заповед административният орган е постановил в този момент незаконосъобразен акт, за който впоследствие да носи отговорност за настъпилите в патримониума на А. вреди, независимо от техния вид. Ответникът отрича съществуването на причинно-следствена връзка между отмененото разпореждане и настъпилите вреди.

Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:

1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;

2. настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и

3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в конкретния случай отговорността на ОД МВР Русе.

Съдът ще изложи мотиви за всяка от предпоставките поотделно, както следва:

1. Първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника е наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата/общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.

В сезиращата съда искова молба като незаконосъобразен акт се сочи ЗППАМ 22-4569-000036/20.06.2022 г. на началника РУ Две могили, ОД МВР Русе като се установява, че за същата е проведено производство по реда на чл. 237 и сл. от АПК във връзка чл. 238, т. 1 от АПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение, след което посочената ЗППАМ е отменена с Решение № 1207/ 09.04.2024 г. по адм. д. № 134/2024 г. Следователно, обратно на тезата на ответника, налице е незаконосъобразен акт, постановен от длъжностно лице в състава на ОД МВР Русе.

Въз основа на съдебно установената незаконосъобразност на ЗППАМ, съдът приема, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от административен при изпълнение на административна дейност.

2. Настъпила вреда от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В правната доктрина по принцип вредата се разглежда като неблагоприятна промяна чрез засягане, накърняване или унищожаване на човешко благо – имущество, права, телесна цялост, здраве и психическо състояние. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице. За да бъде присъдено обезщетение е необходимо настъпилите вреди да са пряко и непосредствено следствие от увреждането, което в настоящия случай е породено от незаконосъобразен акт на ответника НОИ София. Приема се, че преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането и които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на увреждащото лице и вредите. Като непосредствени вреди се определят тези, които по време и място следват противоправния резултат и са настъпили по време и място, следващи именно и точно този противоправен резултат. Ищцата претендира компенсация на настъпилите неимуществени вреди, които са подробно описани в исковата молба.

Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ.

Съдът намира, че не всички твърдяни от ищцата неимуществени вреди са доказани в хода на съдебното дирене, както следва:

2.1. Не се доказа наличието на „тежък конфликт“, възникнал между А. и нейното семейство, като се сочи, че семейството не е вярвало, че „теста може да даде фалшив резултат, и ме обвиниха, че употребявам наркотици“. В съдебна зала А. посочи, че не е омъжена и няма деца, поради което под семейство разбира майка си, двамата си братя и сестра си. Свидетелите, единия от които нейния брат С. Б. не даде показания в тази насока. Чичото, за когото се твърди, че е отправял упреци към А., не е част от семейството.

2.2. Не се доказа твърдението, че „Мнение, че съм наркоманка си създадоха и хората от градчето, беше ме срам да излизам по улиците и тъй като трябваше да ходя навсякъде пеша или с автобус предпочитах да огранича социалните си контакти.“. Под „градчето“ следва да се разбира гр. Две могили, който по данни от различни източници в Интернет населението варира от 4 300 до 4900 жители в периода 2019 г. – 2024 г., както следва:

https://dvemogili.egov.bg/wps/portal/municipality-dve- mogili/municipality/ municipality. characteristics/ population

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B2%D0%B5_%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BB%D0%B8#:~:text=3721%20%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8%20(15%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82%202024%20%D0%B3.)&text=%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%82%20%D0%B5%20%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD%20%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%BD%D0%B0,4941%20%D0%B2%20%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%20%D0%94%D0%B2%D0%B5%20%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BB%D0%B8.

[интернет адрес]

Свидетелите М. и Б. не дават сведение за разпространението на подобна информация в гр. Две могили.

Не е скрепено с каквито и доказателства твърдението на свидетелката М., че „В Две могили хората я отбягваха след случката. Дори и когато си взе книжката, отбягваха да се качват при нея.“

2.3. Не се ангажираха доказателства относно оплакването на А., че „Имах проблем и с намирането на работа, никой не пожела да ме вземе, заради слуховете, които се разпространяваха за мен.“ . Независимо от факта, че съдът е разпределил тежестта на доказване между страните не се сочи къде и кога А. е търсила работа, и дали за същата е необходимо наличието на СУМПС. Напротив, самата ищца в съдебно заседание заяви, че не е работила в този период по причина, че се налагали грижи за майка й, която е с влошено здраве.

2.4. Относно проблемите, свързани с майката на А..

Това твърдение следва да бъде разгледано в няколко насоки:

2.4.1. Относно здравословното състояние на майката на ищцата не са ангажирани никакви доказателства. Недоказано е твърдението „… след тази случка обаче тя се влоши и хипертоничните кризи зачестиха …“. Не е известно първоначалното състояние на майката; не е известно кога точно се е влошило това състояние и дали причината е действително само отнемането на СУМПС на нейната дъщеря или има и други съпътстващи фактори в тази връзка; не е известно какво се разбира под зачестили хипертонични кризи. В съдебно зала ищцата сочи, че когато са й отнели свидетелството за управление, не е работила, занимавала се постоянно с майка си, която боледува - сутрин, обед и вечер трябвало да й мери кръвната захар и кръвното; в момента майка й е на 60 години, а от 10 години е в това състояние. Свидетелят Б. посочва, че „Когато майка ни научи за случката, изпадна в шок. Беше се влошила в същия ден и нямаше кой да дойде при майка ми.“ Може да се направи извод, че здравословното състояние на майката на А. е било нестабилно преди самото събитие, а не след неговото настъпване.

2.4.2. Независимо от показанията на свидетеля Б. остава неясно защо само А., при наличие на още двама братя (единият от които Б.) и една сестра, живеещи с майка й, грижи за последната е полагала само ищцата. Сочи се в исковата молба, че А. всекидневно е ходила при майка си да я види и да се погрижи за нея, т.е. да полага физически грижи за същата. При необходимост майката е отвеждана от А. в болницата в Бяла или в Русе. Фактът, посочен от Б., че не са имали работа в този период е на практика ирелевантен, защото и самата А. не е работила според собствените си твърдения. За братята и сестрите на А. не е било необходимо да са налични нито автомобил, нито съответно СУМПС за неговото управление във връзка с полагането на физически грижи за майката, когато не е било необходимо отвеждането на последната до лечебно заведение.

2.5. Продажбата на собствения на А. автомобил – в исковата молба е въведено твърдение, че поради невъзможност А. да шофира и транспортира майка си при необходимост; както и поради факта, че брат й не притежава СУМПС и автомобил, се е наложило А. да продаде автомобила си за да може да плаща на хора, които да транспортират майка й до болниците. Установи се както от показанията на свидетеля Б., така и от изявленията на А., че това е станало около два месеца след отнемането на СУМПС на ищцата. Съдът не кредитира това твърдение поради следните факти:

2.5.1. А. не е предприела сама действия във връзка с продажбата – в съдебно заседание посочва следното: „Когато ми отнеха книжката, минаха около 2 месеца може би и дойдоха от гр. Две могили двама полицаи и брат ми ми се обади, защото аз живея в Две могили, каза ми, че някакъв полицай е дошъл и е питал дали искам да си продам колата и дори ми каза какви пари дава той веднага.“.

2.5.2. А. е разполагала с достатъчно парични средства:

2.5.2.1. Не е работила – освен от исковата молба се потвърждава и от А. в съдебно заседание – „Не работих, занимавах се постоянно с майка ми.“. На въпрос на съда дали в периода, в който е била с отнето СУМПС е работила, същата дава отговор, че „Не, братовчед ми се обади от чужбина, за да ми каже, че може да ми намери работа като куриер, но аз му обясних, че в момента съм без свидетелство за правоуправление.“. Свидетелката М. също посочва, че „Тя не работеше, но гледаше майка си постоянно.“

2.5.2.2. Всекидневно е пътувала от гр. Две могили до с. Бъзовец, което разстояние по данни от Интернет е 12 -13 км и обратно

[интернет адрес]

https://directions.somemaps.com/bg/%D0%B4%D0%B2%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BB%D0%B8/%D1%81.%D0%B1%D1%8A%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86_%D1%80%D1%83%D1%81%D0%[интернет адрес]

[интернет адрес]?t=distances

2.5.2.3. Разполагала е със средства веднага да си купи нов автомобил по причини

„Нова кола си купих, когато ми излязоха отрицателните резултати и като ми върнаха свидетелството за правоуправление… Имах малко спестявания, защото работех преди това в Гърция 7 години, майка ми също ми помогна с пенсията си, помогна ми и баба ми.“

2.5.2.4. Показанията на свидетеля Б. :

„Сестра ми си продаде колата два месеца приблизително, след като й взеха книжката през 2022 г., а нова кола си купи след като й върнаха свидетелството за управление. Приблизително осем месеца нямаше кола, през това време тя не работеше, но това нямаше връзка с невъзможността да шофира. Тя нямаше други наложителни ангажименти извън Две могили, които да извършва с личен транспорт.“

2.6. Относно твърдението, че хората са научили за положителния резултат от проверката и обвиняват/наричат А., че е наркоманка, съдът счита, че с поведението си А. е допринесла за разкриването на тази информация. На въпрос на съда „Вие имате ли виждане по въпроса как хората са научили?“, А. посочва, че „Тъй като аз спрях да общувам няколко дни, седмица, 3-10 дни с приятели, приятелки, те ми се обаждаха и ме питаха във Facebook защо не излизам. Аз на няколко приятелки споделих, че ми отнеха книжката и оттам вече се е разпространило.“. Свидетелката М. посочва, че „Освен с мен тя сподели и с хората си, че е останала без книжка, но се беше разпространило в цялото село, защото не я виждаха с кола. Приятелите й все питаха и оттам вече са разбрали. Не зная дали полицаите са казали на някого, че е останала без книжка.“

Свидетелят Б. посочва, че „Не знам дали сестра ми е говорила с някои хора от селото, но ако някой от нашето семейство е казал на някой, в селото се разпространява бързо всичко, дори имаше в една русенска медия, където пишеше, че са спрели жена на определена възраст от с. Бъзовец и са й взели свидетелството за управление. Мисля че от наши близки са разбрали хората, не знам дали полицията е обяснявала на някого подробности във връзка с извършената проверка на сестра ми на 20.06.2022 г. „. Твърдението, за публикация в русенска медия не е придружено с доказателства.

С. А., чрез публикация в Facebook на прокурорското постановление също е допринесла за разпространението на събитието, тъй като то е станало известно на неограничен и неопределяем кръг лица, които дори да не са знаели причината за отнемането на СУМПС, след публикацията са имали възможност да си съставят собствено мнение.

2.7. Поведението на полицейските служители – твърденията за „гаврене“ с ищцата не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Посочено е в исковата молба, че за стреса, който А. преживява „допринася и демонстрираното арогантно поведение от страна на служителите както по време на вземане на пробата, така и в последствие, когато няколко пъти съм спирана за проверка с думите „Искаш ли да ти направим тест и да останеш пак без книжка“. Идвали са при мен дори когато зареждам на бензиностанция.“ Така изразеното твърдение не е свързано с конкретни факти – кои са служителите; кога са използвали тези фрази; кога се е случило това събитие и на коя бензиностанция, като ищцата не е предявила искане за събиране на доказателства в тази насока.

Свидетелката М. твърди, че А. „…ревеше, каза че в колата почнали да се гаврят, питали я кога ще продава колата. Те още от самото начало докато бяхме заедно, почнаха с някакви подигравки към нея.“. В отговор на въпрос на процесуалния представител на ответника в какво точно се състои неприемливото поведение на служителите, свидетелката М. сочи, че още в момента на проверката полицейските служители започнали да викат на А. „Х. А., хайде А. сега, хайде подписвай се тук, какво ще правим сега с тази кола“. Пак по сведение на М., А. й разказала, че в полицейската кола непрекъснато я питали кога ще продава колата си. Съдът не счита, че с така препредадените фрази от свидетелката, за които се твърди, че са използвани от полицейските служители, е налице поведение, несъвместимо с техни служебните задължения или в противоречие с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

2.8. Извършването на проверки от страна на полицейски служители след връщане на СУМПС – съдът счита, че в кръга на служебните правомощия на органите на полицията е да извършват проверки за употреба на алкохол и на наркотични вещества и/или техните аналози. Според А. има определено преднамерено поведение само на служителите от РУ Две могили, ОД МВР (макар тя да не познава всички от тях, но особено този, който е извършил проверката) спрямо нея и затова редовно я спират. Посочва в съдебно заседание, че това се е случило поне 3 пъти след връщането на книжката й, при което тя тогава се обажда на майка си, на брат си и на адв. П.. Следва да се посочи, че ако действително са извършени три проверки в рамките на периода 09.02.2023 г. до съдебно заседание, проведено на 12.11.2024 г., т.е. в рамките на период от повече от 21 месеца, този брой проверки не сочи на специално отношение. На въпрос на съда, А. посочи, че не е информирала съответните органи за поведението на полицейските служители, което е могла и е следвало да стори.

Съдът приема като релевантни за изхода на спора само описаните в исковата молба негативни лични преживявания, емоции и чувства на А., свързани с извършената проверка и показания към онзи момент положителен резултата за употреба на наркотично вещество – амфетамин. Това са посочените съмнения, които са възникнали у ищцата поради факта, че същата знае с категоричност, че не е употребявала наркотични вещества и свързаните с тях притеснения дали някой нещо не е направил специално, за да се постигне този положителен резултат – нещо в храната, подмяна на пробите за изследване. Описано е състоянието на ищцата и в свидетелските показания. Така М. описва състоянието й непосредствено след завръщането й в квартирата след даване на биологичните проби (А. ревяла и се чувствала много зле), а също и след връщане на СУМПС, че стресът който ищцата е преживяла, продължава – сочи се на тревожност, изпотяване, събуждане през нощта, страх по кои пътища да пътува за да не среща полиция и др. В тази насока са и показанията на нейния брат Б. – особено за пътуването по непреки пътища. С. А. посочва, че се страхува като управлява собствения си автомобил да не бъде спряна за проверка; избира пътища, по които не се провеждат полицейски проверки. Изявленията на ищцата, че се чувства като човек, на който е лепнато петно, че е наркоман и то е за цял живот също следва да бъдат съобразени.

3. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Безспорно е, че сочената връзка между отрицателните емоции и преживявания на ищцата, вследствие на издадената ЗЗПАМ и по-точно на установения положителен резултат за употреба на наркотично вещество съществува. В конкретния случай обаче задължително следва да се отчете факта, че когато при извършване на проверка от полицейски служители за употреба на наркотични вещества (с каквото правомощие те разполагат по закон) се установи положителен резултат, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма право дали да наложи или не принудителна административна мярка – за него е въведено императивно задължение да издаде ЗППАМ.

На практика спорът между страните се свързва с установяването твърдяните от ищцата неимуществени вреди и причинно-следствената връзка на същите с незаконосъобразната ЗППАМ.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че в конкретния случай този фактически състав, с всичките му елементи, е налице, тъй като ищецът доказва в настоящото производство наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между отменената като незаконосъобразна ПАМ и част от претендираните за настъпили от тази ПАМ неимуществени вреди. Установената в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ отговорност е обективна и пълна, защото е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които обаче са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. Като такива вреди. В конкретния случай съдът намира, че свидетелските показания на М. и Б. са допустимо, относимо и достатъчно доказателствено средство за установяване на претърпени неимуществени вреди

Съдът, както вече посочи, приема за доказани част от релевираните от ищцата проявления на претърпените от нея неимуществени вреди само относно личните й емоции, чувства и преживения стрес от отнемането на СУМПС, както и

причинно-следствената им връзка с незаконосъобразно наложената ПАМ, обективирана в ЗППАМ. Психоемоционалното състояние на личността и преживените негативни емоции от даден факт са абсолютно субективни прояви, които са с различен интензитет при всеки един човек и са обусловени като цяло от характеристиките на личността. Въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства съдът приема за доказани преживените от ищеца негативни емоционални и психически преживявания, но счита, че не са в твърдяния в исковата молба интензитет. Стресогенното събитие, с което се свързва настъпилото психофизическо състояние на лицето несъмнено е вследствие осъщественото незаконосъобразно налагане на ПАМ, видно от мотивите на съда отменил процесната мярка.

Трябва да се посочи, че незаконосъобразното прилагане на ПАМ от вида на тази, наложена на А., при която се спира временно от движение МПС на водач, който е употребил наркотични вещества, обективно води до негативни последици върху емоционалното състояние на адресата, тъй като на същия е вменено от страна на проверяващите едно сериозно правонарушение. Безпокойство и напрежение поражда и усещането за несправедливото санкциониране на водача на автомобила, тъй като водача е бил убеден и е знаел, че не е употребил наркотични вещества. Безспорно, към настоящия момент, това състояние продължава дълго време, до излизане на резултатите от проведената токсикохимична експертиза като при А. това е отнело почти осем месеца.

Съдебно признатата и установена фактическа, правна и доказателствена необоснованост на наложената ПАМ, при липса на материалноправната предпоставка за това и при прилагането на ПАМ в несъответствие с целта на закона, представлява адекватна причина с естество и характер, които биха могли да имат за последица за А. отрицателни емоционални усещания и негативни преживявания - страдание, чувство на безпомощност, унижение и накърняване на личното й достойнство, тревожност, страх; подозрителност. Всичко това обуславя извод, че неблагоприятната промяна в психическото и емоционалното състояние на ищцата, може да се приеме като такава, представляваща пряка и непосредствена вреда – типична и нормално настъпваща последица във връзка с незаконосъобразно наложената й ПАМ.

А. е заявила с исковата молба претенция за обезщетение в размер на 10 000 лева. Според § 1 от ДР на ЗОДОВ За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Въпросът с размерът на обезщетението на неимуществените вреди не е уреден от нормите на ЗОДОВ, поради което приложение намира чл. 52 от ЗЗД, съгласно който Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието справедливост по смисъла на цитираната разпоредба не е абстрактно, а съобразно задължителните указания по т. ІI от ППВС № 4/1968 г. е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да съобрази при определяне размера на обезщетението - видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищцата преди него. Неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях трябва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Нанесените неимуществени вреди на ищеца се изразяват в отрицателни емоционални и психически изживявания. Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост като едновременно с това удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси.

Предвид събраните по делото доказателства съдът приема за доказани всички елементи от отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в частта относно психоемоционалното състояние на А.(т. 2 – последен абзац), но не и на посочените в т. 2.1. до т. 2.8. други проявления на същото.

За да определи размера на обезщетението, съдът намира за основателно релевираното от ответника възражение в представения отговор на исковата молба, че „Освен това твърдените неимуществени вреди от административна дейност на длъжностни лица от ОДМВР - Русе трудно биха могли да бъдат отграничени от тези, настъпили от воденото срещу ищцата и прекратено наказателно производство, несъмнено негативните изживявания, свързани с наказателно производство, при съществуващия риск то да приключи с осъдителна присъда, са с по-висок интензитет от тези, свързани с извършване проверка за употреба на наркотични вещества и отнемане на СУ МПС. Срокът, през който А. е търпяла негативни последици, е пряко свързан с воденото досъдебно производство, доколкото именно с неговото приключване се решава въпросът за отговорността, който обуславя прекратяването на действието на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1,6. ;,б“ от ЗДвП и връщането на СУМПС.“

Основателно е и искането на прокурора във връзка с определяне размера на обезщетението, че „При определяне на справедливото обезщетение считаме, че следва да се съобрази липсата на процесуални нарушения, допуснати от административнонаказващия орган при издаване на отменената ПАМ, като са били съобразени изискванията в Наредба № 1/2018 г. за реда на установяване на концентрация на алкохол или употреба на наркотични вещества от водачите на МПС. В тази насока нито се твърдят, нито се доказват каквито и да е отклонения от предвидената процедура, както правилно е отбелязал и съдебният състав, който е разгледал адм. дело № 285/2022 г. на Административен съд - Русе. В нормата на чл. 171, т. 1, буква “Б” от ЗдвП като основание за издаване на ПАМ са предвидени алтернативно множество хипотези, като не е разписано изискване, когато употребата на наркотични вещества и на техни аналози се установява с тест, какъвто е настоящият случай, кумулативно да е направен и отказ от даване на биологични проби за химическо и токсикологично изследване. Резултатът от теста е бил опроверган по несъмнен начин едва след изготвянето на заключението на назначената химико-токсикологична лабораторна експертиза. Предвид горното, дори да е искал да го съобрази, административнонаказващият орган не е имал обективна възможност за това, а на практика не е разполагал с основание да се десезира по отношение на вменените му чл. 171, т. 2, буква “Б” от ЗдвП задължения, тъй като резултатите от изследването не са били налични. Всичко това обосновава една по-ниска степен на отговорност на ответника за вредите от отменения ПАМ, съобразно принципа за справедливост и доказването на настъпването на вредите в пряка причинно-следствена връзка с отменения акт. Следва да бъде съобразено, че СУМПС е върнато около 7 месеца преди максималния срок и непосредствено след решаване на въпроса с вината от прокурор, както и обстоятелството, че информация за наложената ПАМ не е разпространена от ответника, а ищецът по собствена инициатива и воля е публикувал в социалните мрежи постановлението за прекратяване на наказателното производство, което само по себе си не кореспондира с твърдения за нежелание за неразпространение на слухове. С оглед тези съображения намираме, че обезщетението не следва да надхвърля реално понесените неимуществени вреди, като искът следва да бъде уважен съобразно съдебната практика и икономическия стандарт в страната.“

Съдът като отчита причинените на ищеца неимуществени вреди по вид, степен и интензитет, установява, че негативните последици не разкриват по-голям интензитет от обикновените. С оглед така очертаните неимуществен характер на вредите, невисокият интензитет и продължителност в размер на около 8 месеца от 18 възможни месеца на неблагоприятните последици върху емоционалното и психическо състояние на И. А. съдът намира, че трябва да присъди справедливо обезщетение в размер на 1 200 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева, искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

За уважения размер на исковата претенция следва да бъде уважен и акцесорния иск за лихви, с начална дата датата на подаване на исковата молба и крайна – заплащане на присъденото обезщетение.

Ищцата е заявила искане за присъждане на разноски, а ответника – на юрисконсултско възнаграждение.

Относно разноските на ищцата:

Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

В съдено заседание процесуалния представител на ответника е направил възражение за прекомерност и иска присъждане на разноски в минимален размер.

Съдът е уважил предявения иск от Асенова частично, поради което ответникът следва да заплати извършените от нея разноски, но такива не са доказани по делото. Ищцата е заплатила държавна такса в размер на 10 лева, която следва да възложена в тежест на ответника.

Процесуалният представител на ищцата – адв. Д. П., АК Русе, претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), съгласно който Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 2. материално затруднени лица. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката, а не на страната. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът няма достатъчно средства за заплащане на възнаграждение за адвокат парични средства. В константната си практика ВКС приема, че съдът не изследва дали е налице соченото основание от адвоката когато е направил пряко искане да му се присъдят разноски н а основание чл. 38 от ЗАдв. Ответникът не е оспорил обстоятелството дали ищцата попада в сочената категория лица. Съдът намира, че делото не представлява фактическа и правна сложност, не се е наложило събиране на доказателства извън тези, които самата ищца е поискала, поради което следва да определи възнаграждения на процесуалния представител на ищцата в размер на 400 лева.

Относно разноските на ответника:

Нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ предвижда, че Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева по представен списък на разноските в съдебно заседание, като адв. П. е направила възражение за прекомерност. Съдът намира възражението за частично основателно - делото не представлява фактическа и правна сложност, но неуваженият от съда размер на исковата претенция е значителен, поради което съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 250,00 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд - Русе, четвърти състав,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Русе да заплати на И. И. А., [ЕГН], с адрес с. Бъзовец, общ. Две могили, [улица] съдебен адрес гр. Русе, [улица], вх. А, ет. 1, чрез адв. Д. П., АК Русе обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-4569-000036/20.06.2022 г., издадена от началник РУ Две могили, ОД МВР Русе, в размер на 1 200,00 (хиляда и двеста) лева заедно с лихви върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.

ОТХВЪРЛЯ иска на И. И. А., [ЕГН] за разликата над 1 200,00 лева до претендирания размер от 10 000,00 лева, заедно с претендираната лихва от датата на подаване на исковата молба върху тази част.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Русе да заплати на И. И. А., [ЕГН] сума в размер на 10,00 (десет) лева държавна такса.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Русе да заплати на адв. Д. П., АК Русе, с адрес гр. Русе, [улица], вх. А, ет. 1 адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 (четиристотин) лева.

ОСЪЖДА И. И. А., [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева.

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

ДА СЕ СЪОБЩИ настоящия съдебен акт, както следва:

1. На ищцата – чрез процесуалния й представител адв. Д. П., на електронен адрес посочен в писмената защита.

2. На ответника – на официално обявения електронен адрес за кореспонденция с Административен съд – Русе.

3. На Окръжна прокуратура – Русе – на официално обявения електронен адрес за кореспонденция с Административен съд – Русе.

Съдът указва на страните, че следва незабавно да потвърдят получаването на съобщението, в противен случай същото ще се счита за връчено по реда на чл. 137, ал. 3 от АПК.