Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
04.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 6609 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото
е образувано по искова молба на В.Г.Ч. и А.Н.Б. срещу З. „Л.и.“ АД за
осъждането му да им заплати по 200 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на Н.Б.Ч.при ПТП на 26.11.2018 г., ведно със законните лихви
от 21.03.2019 г. до окончателното изплащане.
Ищците твърдят, че на 26.11.2018 г. около 06.30 часа в
гр. София, по бул. „Мария Луиза“ В.С.К.управлявал л.а. „Фолксваген“, модел „Кадди“ с ДК № *******блъснал пресичащия пътното платно Н.Б.Ч.,
в резултат на което настъпила смъртта му.
Пострадалият
бил съпруг на В.Ч. и баща на А.Н.Б..
Вина
за произшествието имал водачът В.К., който не съобразил поведението си с
нормите на ЗДвП.
Ищците
приели изключително болезнено новината за смъртта на своя родственик.
В.Ч.
създала със съпруга си дом и сплотено семейство. От Н.тя получавала подкрепа,
упора и утеха. След кончината му била лишена от възможност за посреща
трудностите в живота, да споделя щастливите мигове, да се грижи за децата и
внуците си заедно със съпруга си.
В
резултат на трагичния инцидент психическото състояние на А.Б. било изключително
тежко. С баща си Н.Ч.създали хармонична връзка, основана на взаимна обич и
уважение. Внезапно загубила бащината опора и подкрепа, помощ и съвети.
Ищците
постоянно усещали напрегнатост, нервност, отчаяние и безпомощност.
За управлявания от виновния водач В.К. автомобил имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното дружество.
На 21.12.2018 г. сезирали З. „Л.и.“ АД с претенции за
определяне и заплащане на застрахователни обезщетения, но произнасяне на
застрахователя липсвало. Молят съда да осъди ответника да им заплати по 200 000
лева обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законните лихви от 21.03.2019
г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в която оспорва исковете с твърдения, че
произшествието е настъпило и по вина на Н.Ч., който се движил по пътното платно
в нарушение на правилата за движение по пътищата. В съдебно заседание на
06.03.2020 г. ответникът е конкретизирал направеното от него възражение за
съпричиняване, а именно: че пострадалият е пресичал на място, необозначено с
пешеходна пътека.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно и обективно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищците са предявили
претенциите си пред ответното дружество на 21.12.2018 г.
Предявените
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основават на сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Фолксваген“, модел „Кадди“ с ДК № *******и З. „Л.и.“
АД. Наличието на валидно застрахователно правоотношение за водачите на л.а. „Фолксваген“
и ответника към 26.11.2018 г. се установява от справка на Информационен център
при ГФ.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
С влязла в
сила на 06.12.2019 г. присъда № 224/20.11.2019 г. по НОХД № 4444/2019 г. по
описа на СГС В.С.К.е признат за виновен в това, че на 26.11.2018 г. около 06.20
часа, в гр.София, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Кадди”
с рег. № *******, по бул. „Княгиня Мария Луиза” с посока на движение от бул. „Христо
Ботев” към ул. „Веслец”, в района на спирка на масов градски транспорт № 1333 „Централна
гара”, нарушил
правилата за движение по пътищата
- чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движение по пътищата: „Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението” -
като не предприел действия за намаляване на скоростта и спиране при
необходимост на управлявания от него автомобил, при което реализирал
пътно-транспортно произшествие с пресичащия пътното платно на бул. „Княгиня
Мария Луиза” и отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила,
пешеходец Н.Б.Ч., ЕГН:**********, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта
на Ч.- починал на мястото
вследствие на получената при пътно-транспортното произшествие тежка съчетана
травма, с тежки несъвместими с живота увреждания на вътрешните органи - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Съгласно
нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за граждански
съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В този смисъл съдът приема за осъществени всички елементи от фактическия
състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента е отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
който дължи да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
В.Г.Ч. е съпруга на Н.Б.Ч., а А.Н.Б. –
негова дъщеря, видно от удостоверение за родствени връзки изх. № УГ01-13625/03.12.2018
г. на СО, район „Надежда“. Ищците са сред най-близките родственици на пострадалия
при ПТП на 26.11.2018 г. Н.Б.Ч..
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Е.Б., сестра на пострадалия, че Н.Ч.и
съпругата му В.Ч. са живели като съпрузи в продължение на 34 години. Отношенията
им били основани на разбирателство, взаимно уважение и взаимопомощ. А.Б. нямала
свое семейство, а живеела с родителите си, като с баща си имала по-близка
духовна връзка.
Всяка от ищците е разчитала на моралната опора и
подкрепа на Н.Ч.. Внезапната му смърт им е причинила непреодолими страдания и трудности да се справят с ежедневната мъка, която изпитват.
Както В., така и А. редовно посещавали
гроба на Н.и непрекъснато преживявали загубата на своя баща и съпруг. Стресът от внезапната смърт на близкия родственик е неизмерима
и трудно може да бъде преодоляна. Към момента ищците търпят страдания, които ще
продължат и занапред.
Като взе предвид всички гореизложени обстоятелства и
съобразявайки се с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът
счита, че 100 000 лева е справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди за всяка от ищците. В тези размер ще бъдат репарирани в относително пълен
обем претърпените и продължаващи страдания на В.Ч. и А.Б..
Във връзка с възражение на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат е допусната и приета съдебна
авто-техническа експертиза, според която произшествието е настъпило на бул.
„Мария Луиза“ срещу „Централна жп гара София“, в платното за движение в посока
„Лъвов мост“. В 06.30 часа на 26.11.2018 г. е било
тъмно, но при работещо улично осветление, с добра видимост, но мокра пътна
настилка. Н.Ч.слязъл от автобус до десния тротоар и предприел пресичане на
потното платно в посока трамвайната спирка. Ч.се придвижвал по диагонал към
отвора в предпазен пешеходен парапет, когато л.а. „Фолксваген“, модел „Кадди“, управляван от В.К. го е застигнал и блъснал.
Пострадалият могъл да възприеме автомобила или поне да чуе шума от двигателя на
приближаващото МПС и да съобрази поведението си на пешеходец с пътната
обстановка. Това пострадалият не е сторил. Отделно от това, предприетото от
него пресичане е неправомерно действие, тъй като е бил длъжен да премине през
пешеходен подлез, за да стигне до трамвайната спирка. В случай, че пострадалият
не е предприел неправилното пресичане, той не би допринесъл за настъпилия за
него летален изход. С оглед на изложеното и при отчитане на обстоятелствата,
при които е настъпило произшествието, поведението на водача на превозното
средство и това на пострадалия пешеходец, настоящият състав намира, че степента
на съпричиняване от страна на ищеца е 30%. Съответно обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде намалено до размер от 70 000 лева.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Установява
се, че към молба от 21.12.2018 г., с която З. „Л.и.“ АД е сезирано с претенции
за изплащане на застрахователни обезщетения, ищците са приложили констативен
протокол, препис извлечение от акт за смърт, съобщение за смърт, удостоверение
за наследници и справка от Информационен център на ГФ. Посочили са и банкова
сметка, ***.
С други писмени
доказателства от значение за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение В.Ч. и А.Б. не са разполагали и следователно застрахователят е
дължал произнасяне. Срокът за произнасяне е изтекъл преди 21.03.2019 г., но предвид
диспозитивното начало в гражданския процес, лихвата върху обезщетението за
неимуществени вреди следва да се присъди от посочената в исковата молба дата – 21.03.2019
г.
Не се
установи ответникът да е изпълнил изцяло или частично задължението си да
заплати на наследниците на Н.Ч.обезщетения за търпените от тях неимуществени
вреди от процесното ПТП, поради което върху главниците от 70 000 лева
следва да се начисли лихва от 21.03.2019 г.
Тъй като ищците са били освободени от държавни
такси и разноски, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да
заплати по сметка на СГС държавна такса в общ размер от 5 600 лева.
На ищците е оказана безплатна правна помощ,
като в първоинстанционното производство те са били представлявани от адвокат.
Определено върху стойността на материалния интерес, дължимия хонорар, съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. адвокатски възнаграждения, съразмерно
на уважената част от исковете, възлиза на сумата от 5 930.40 лева.
Право на разноски има и ответникът. Съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение на 400 лева. От общия размер на разноските от 700
лева, на ответника се дължат 210 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З.
„Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Г.Ч.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Н.Б.Ч.при ПТП на 26.11.2018
г., ведно със законната лихва от 21.03.2019 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния размер от 100 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З.
„Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.Н.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Н.Б.Ч.при ПТП на 26.11.2018
г., ведно със законната лихва от 21.03.2019 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния размер от 100 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З.
„Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по
сметка на СГС сумата от 5 600 лева държавна такса по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.Г.Ч.,
ЕГН **********, с адрес *** и А.Н.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят
на З. „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** по 105
лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адв. Я.Д. *** сумата от 5 930.40 лева
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: