№ 194
гр. Благоевград, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20221210200109 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. К. ДР. с ЕГН ********** с адрес гр. Б.,
ул. „И.“ № против Наказателно постановление № 003502/13.12.2021г., издадено от
началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.3
ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 300лв. за нарушение на чл.139, ал.6 от същия
закон.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните. В тази връзка се навежда, че в НП липсвало описание на
изпълнителното деяние, като предвид съдържащо се в акта и наказателното
постановление несъответствие относно правната квалификация на нарушението,
съществено се нарушавало правото на защита на наказаното лице. Поддържа се, че
санкционираното нарушение представлявало маловажен случай по смисъла на чл.28
ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление .
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от
адв. Б.К., която поддържа депозираната жалба. Допълва, че събраните по делото
доказателства не установявали по несъмнен начин авторството на санкционираното
нарушение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Д. Р., която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като
издадено при спазване на процесуалните изисквания и на основание материално-
правните норми. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
1
за установено от фактическа страна следното:
На 22.08.2021г. свидетелите И.П. и А.П. – служители на сектор „Контрол и
правоприлагане“ в Национално Тол управление при АПИ изпълнявали служебните си
задължения на път I-1, 371+377, край с. Железница, общ. Симитли. Чрез електронната
система, монтирана в автомобила им, контролните органи получили справка, че към
тях приближава автомобил, за който не е заплатена дължимата се на основание чл.10,
ал.1, т.1 ЗП пътна такса.
Около 16.55 часа, на път I-1, 371+377, П. и П. спрели за проверка лек
автомобил, марка „С.“ рег. №, управляван от жалбоподателя Г.Д..
При извършената от контролните органи справка в електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, било установено, че на
16.08.2021г. в 18.30 часа, лек автомобил „С.“ рег. № е засечен по път 1, км.364+104,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за автомобила не е заплатена пътна
такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Нарушението било засечено от
контролно устройство с идентификатор № 20731, като в системата по чл. 167а, ал. 3 от
Закона за движението по пътищата номер е генериран доказателствен запис
003502/16.08.2021г.
При така направените в хода на извършената проверка констатации, св.И.П.
приел, че на 16.08.2021г. жалбоподателят е извършил нарушение на чл.139, ал.6 ЗДвП,
поради което на 22.08.2021г., в присъствието на свидетеля по установяване на
нарушението- П. и жалбоподателя, съставил срещу последния АУАН
№003502/16.08.2021г.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без да обективира
възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно
постановление, което връчено на жалбоподателя на 30.12.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели П. и П. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от сектор "Пътна
полиция" с рег. №111600-2998/23.02.2022 г., ведно със справка за собственици на
превозното средство; Писмо от АПИ с изх. №11-00-407/02.03.2022 г. ведно с
пълномощно, АУАН №003502/16.08.2021г.; Разписка от 22.08.2021г.; Заповед №ЧР-
НТУ-33/23.01.2019г.; Заповед №РД-11-167/08.02.2021г.; Заповед №РД[1]11-
486/20.04.2021г.; Справка за нарушения; Снимков материал; Писмо от АПИ с изх.
№94-00-21116/20.12.2021г.; Известие за доставяне .
При изграждане на фактическите си изводи, съдът се довери на показанията на
свидетелите П. и П., като съобрази тяхната последователност, непротиворечивост и
корелацията им с приетите по делото писмени доказателства. Високата
доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава и на това, че
същите възпроизвеждат преките си възприятия за релевантни към предмета на делото
обстоятелства.
Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и
изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си
изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
От показанията на свидетелите П. и П., доказателствен запис от 16.08.2021г. с
приложения към него снимков материал и съставения АУАН се установяват дата,
мястото и начина на извършване на проверката и на констатираното нарушение.
От справка от информационните фондове на МВР, че лек автомобил, „С.“ рег.
2
№ е собственост на жалбоподателя Г.Д..
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 30.12.2021г., а жалбата е от
13.01.2021г.), насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че Наказателното
постановление е издадено от оправомощено на основание чл.189е, ал.12 ЗДвП лице със
Заповед № РД-11-167/08.02.2021г. на председателя на управителния съвет на АПИ, а
АУАН съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, определен
със Заповед № РД-11-486/20.04.2021г. на председателя на управителния съвет на АПИ.
Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя за неяснота, касаеща датата и мястото на санкционираното нарушение,
предвид това че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП изрично е
посочено, че нарушението е извършено на 16.08.2021г. в 18.30ч. на път I-1, 366.104,
включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Въззивната инстанция, намира обаче, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати други съществени
нарушения на процесуалните правила.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазването на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН императивни изисквания към тяхното
съдържание. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление, санкционираното нарушение да бъде
описано пълно, прецизно и разбираемо, като се съдържат всички признаци на
посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно
описание на нарушението и съответствието на словесното му описание с правната
квалификация са основна гаранция за осъществяване на съответна на
административното обвинение право на защита.
В конкретния случай издаденото НП не отговаря на въведените с чл.57 ЗАНН
изисквания към съдържанието му, доколкото извършеното описание на приетото за
реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е
извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да
удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.139, ал.6 ЗДвП водачът на
пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство,
освен когато таксата е заплатена от трето лице.
В случая в атакуваното НП не са изложени твърдения, че на датата на
извършване на санкционираното нарушение – 16.08.2021г., за когато е установено, че
лек автомобил, „С.“ рег. № е засечен по път I-1, 366.104, включен в обхвата на
платената пътна мрежа не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП е
управляван от жалбоподателя Г.Д..
3
Посоченото е част от фактическия състав на нарушението по чл. 139, ал.6
ЗДвП, за чието извършване на основание чл. 179, ал.3 ЗДвП се налага
административно наказание. Констатираната липса на релевантен за обективната
съставомерност елемент на инкриминираното нарушение и на съответните
фактическите обстоятелства представлява нарушаване на императивните изисквания
на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН и предпоставя отмяна на санкционния акт.
Настоящият съдебен състав, намира издаденото НП и за материалноправно
незаконосъобразно.
В случая жалбоподателят е бил установен от контролните органи да управлява
ППС на 22.08.2021г., като по делото липсват каквито и да е доказателства, че именно
Д. е управлявал автомобила на датата, за която е установено нарушението на чл.139,
ал.6 ЗДвП, което би обосновало ангажирането на административнонаказателната му
отговорност на основание чл.179, ал. 3 ЗДвП. По делото не са налице доказателства на
16.08.2021г. лекият автомобил да е спиран за проверка от контролните органи на АПИ
или установяването по друг начин на водача на автомобила към тази дата. Ето защо
наказващият орган, чиято е доказателствената тежест не е ангажирал категорични
доказателства, установяващи по необходимия несъмнен начин, че именно Д. е
управлявал ППС-то и на 16.08.2021г. Изявлението на актосъставителя, че
жалбоподателят не е отрекъл, че той е управлявал автомобила и на 16.08.2021г. е
крайно недостатъчно да бъде установено по безспорен начин авторството на
извършеното на тази дата нарушение на чл. 139, ал.6 ЗДвП. В този смисъл настоящият
състав счита, че АНО не е ангажирал доказателства, които в нужната степен да
доказват, че на 16.08.2021 г. именно жалбоподателят е извършил нарушение по чл.
139, ал. 6 ЗДвП.
В случая би могло да се разсъждава за наличието на извършено от
жалбоподателя нарушение на чл. 102, ал.2 ЗДвП, която разпоредба въвежда
задължение за собственика на МПС да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство, предвид установеното по делото, че на
16.08.2021г. притежаваното от жалбоподателя МПС е засечено по път I-1, 371+377,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за същото не е била заплатена пътна
такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. Липсата обаче на съответните фактически
твърдения, изложени в акта и наказателното постановление препятства възможността
за квалифицирането на деянието на жалбоподателя като нарушение на чл.102, ал.2
ЗДвП.
Прецизността на изложението изисква да се посочи, че дори и да се приеме
наличието на възможност за посочване на коректната правна квалификация на
нарушението, каквито правомощия са предоставени на въззивния съд с Тълкувателно
решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. в
настоящия случай съдът не разполага с тази възможност поради посоченото вече
отсъствие на яснота за наличие на предпоставките за прилагането й предвид липсата на
съответните фактически твърдения представляващи обективните признаци от състава
на нарушението, което по съществото си представлява липса на повдигнато обвинение
за извършено такова административно нарушение.
Предвид горното наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен
контрол като издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила
следва да бъде отменено.
4
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството се поражда за жалбоподателя.
Разноските следва да бъдат възложени в тежест на Агенция „Пътна
инфраструктура“, която е юридическото лице, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно постановление
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, изр.1 предл.3 ЗАНН, Районен съд -
Благоевград НО, 7-ми състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 003502/13.12.2021г., издадено от
началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Г. К. ДР., с ЕГН **********, с адрес гр.
Б., ул. „И.“ № на основание чл.179, ал.3 ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 300лв. за
нарушение на чл.139, ал.6 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК Агенция
„Пътна инфраструктура“, да ЗАПЛАТИ на Г. К. ДР., с ЕГН **********, с адрес гр. Б.,
ул. „И.“ № сума в размер 300,00 лв./триста лева/, представляваща направени по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5