№ 43
гр. Харманли, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20225630100762 по описа за 2022 година
Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно основание
чл.422 вр. чл. 415 ал.1 т. 1 от Гражданско процесуалния кодекс вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от
Закон за задълженията и договорите .
В исковата молба се твърди, че ответницата К. Я. П. ЕГН ********** от гр.
Харманли, отправила искане за сключване на договор за заем с ищцовото дружество „Сити
Кеш“ ООД. Искането било попълнено собственоръчно от Заемателя посредством сайта на
Заемодателя- https://credirect.bg.
Сочи се, че договорът за заем се сключва съобразно законовите разпоредби на
Закон за електронната търговия, Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Заемателят,
съобразно установената форма за кандидатстване от Заемодателя, предоставил своите лични
данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на
главница и период на погасяване), едно лице за контакт, както и посочил желания начин за
изплащане на отпусканата заемна сума. По този начин Заемателят обективирал волята си, че
желае да сключи договор за паричен заем със „Сити Кеш“ ООД.
Сочи се, че ищцовото дружество изпращало на посочената от Заемателя
електронна поща Общи условия, както и предоставял чрез своя сайт проект на договора за
заем, съдържащи цялата необходима пред договорна информация за искания от Заемателя
паричен заем. С натискане на бутон „Изпрати“ съгласно Общите условия Заемателят приел
така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се считало за
подписване на всяка страница на предоставените по описания по - горе начин документи
съобразно чл.10 от Закон за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги
(ЗЕДЕУУ), и то при условията при които последните му били предоставени. Съгласно чл. 10
от ЗЕДЕУУ електронното изявление било получено с постъпването му в посочената от
Заемателя информационна система.
Заемодателят потвърждавал сключването на договора за заем като изпраща на
посочения от Заемателя електронен адрес договор за паричен заем № 389982, заедно с
погасителния план към него и Общите условия. Съгласно Общите условия, приети от
Заемателя, договорът за паричен заем влизал в сила от датата на изпращането му от
1
Заемодателя на Заемателя (20.І.2020г.) и ставал задължителен и за двете страни.
Твърди се, че по силата валидно сключен между страните договор, заемодателят
- „Сити Кеш“ ООД изплатила на заемателя - К. Я. П., сумата от 1000 лв., а от своя страна
клиентът (настоящ ответник в производството) се задължил да върне заемната сума в размер
и срок съгласно уговореното. Сумата била изплатена на клиента в деня на сключване на
договора по посочената от него банкова сметка: *****.
В исковата молба се твърди, че длъжникът – ответницата не изпълнявала
редовно задълженията си. Общо платеното към момента на депозиране на заявлението било
в размер на 168лв., като с тази сума била погасена първата вноска по кредита (съгл.
погасителния план, приложен към договора) и тази сума не била достатъчна за пълно
погасяване на задълженията по кредита , като оставали дължими сумите, които се
претендират.
Твърди се, че ищцовото дружеството депозирало заявление по чл. 410 ГПК
срещу длъжника П. за сумите както следва: главница 1000лв. – съгласно Договор за заем №
389982/20.І.2020г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното погасяване на задължението; възнаградителна лихва: 240.90лв. - дължимата
и неплатена за периода 20.І.2020г. до 20.І.2021г. и законна лихва за забава: 397.13лв. -
дължимата и неплатена за периода от 08.ІХ.2020г. до 01.V.2022г.
Въз основа на Заявлението било образувано ч.гр.д. № 457/2022г. по описа на PC
Харманли и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по
заявлението. Длъжникът депозирал възражение по чл. 414а ГПК, което съдът не е приел,
като за заявителя възникнало правото по чл. 415 ГПК - да предяви установителен иск за
описаните по-горе суми.
Моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че К. Я. П.
ЕГН **********, дължи на ищеца „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *****, следните суми: главница:
1000 лв. - съгласно договор за заем № 389982 от 20.І.2020г. ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението;
възнаградителна лихва: 240.90лв. - дължимата и неплатена за периода 20.І.2020г. до
20.І.2021г. и законна лихва за забава: 397.13лв. - дължимата и неплатена за периода от
08.ІХ.2020г. до 01.V.2022г.
Претендират се присъждане на разноски по заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата К. Я. П. е депозирала отговор на исковата
молба, в който е изложила становището си, че предявения иск е частично недопустим и
неоснователен.
В отговора ответницата е заявила че е подала възражение не против цялото
вземане, а само за част от него. В частта, в която не било подадено възражение против
издадената заповед за изпълнение, същата била влязла в сила и не било налице правен
интерес от водене на настоящото дело, поради което в тази част производството по делото
следвало да бъде прекратено.
В отговора е направено възражения, че исковата молба е нередовна: в нея
нямало никакви конкретни фактически твърдения, които по ясен и разбираем начин да
посочват по какъв начин и върху каква главница съответно за какъв период и защо се
начислява законната лихва и защо според ищеца е в този размер. Изчислено чрез онлайн
калкулатор върху главница от 1 000 лв. дължимата законна лихва за посочения от ищеца
период не била 379.13лв., а – 168.00лв. Неясно защо се претентирало в по-голям размер. Не
било посочено кака се формират ГПР и фиксирания годишен лихвен процент, съответно в
коя част на погасителния план са включени. Възнаградителна лихва се дължала само ако
била уговорена, като не било посочено по силата на коя разпоредба от договора се дължала
същата.
Оспорва се предявения иск за законна лихва като неоснователен.
С отговора е направено възражение за нищожност на начислената в чл. 4
неустойка и на клаузите на чл. 6.1. и 6.2. от договора за кредит, за което съдът поради това,
че договорът е с потребител следял и служебно. Съдът бил длъжен и служебно да следи за
наличие на нищожни клаузи като противоречащи на ЗПК и за правата на потребителя и при
2
наличие на такива да ги обяви за недействителни. Изложени са подробни съображения в
тази насока.
Ответницата, с оглед направеното възражение за нищожност на начислената
неустойка счита, че с плащане на първата вноска от 168лв. по погасителния план на чл. 4 от
договора, е заплатила на ищеца част от неустойка в размер на 92.31лв. (начислена неустойка
184.82лв. намалена с 50% отстъпка или 184.82 : 2 = 92.31лв.), която била платена без
основание на ищеца и подлежала на връщане като получена при начална липса на
основание, тъй като договорът бил нищожен в тази част, като същото подлежало на
връщане от момента на даването. В тази връзка е направено изявление за съдебна
компенсация на вземането на ответника за сумата 92.31лв. с вземането на ищеца за законна
лихва, евентуално с другите вземания, до размера на по-малкото от тях.
Изразено е становището на ответницата , че клаузите за ГПР и фиксиран
годишен лихвен процент, ако се приеме, че следва иска да се разгледа и в тази част и е
допустим, също са нищожни като противоречащи на ЗПК, ЗЗПГТ и ЗЗД и на добрите нрави.
Следвало да бъдат взети предвид извършените от ответницата плащания-първа
вноска от 168лв., от която 92.31лв. следвало да се прихванат, а останалите 75.69лв. следвало
да се намалят от главницата, както и останалите плащания, за които ищецът не бил взел
отношение.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск за
законна лихва и да прекратите производството по делото в останалата част, като се
присъдите съответните разноски по делото.
Съдът, предвид събраните в хода на производството доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна :
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
намиращи правно основание в чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК. Предвид особения ред, по
който се предявява иска, обуславящ исковото производство като продължение на развилото
се заповедно производство е необходимо исковата молба да е подадена в едномесечен срок
от получаване на указанията по чл.415 ал. 1 от ГПК. В настоящия случай разпореждането на
съда е получено от представител на ищовото дружество на 28.VІІ.2022г., като исковата
молба е подадена на 29.VІІІ.2022г. по ел.поща - доколкото 28.VІІІ.2022г. е почивен ден
(неделя), поради което следва да се приеме, че едномесечният срок е спазен.
Предметът на търсената с исковата молба защита следва да съвпада с
претендираното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане
право. Налице е пълна идентичност /основание, размер, период/ между търсените със
заповедта парични вземания и предявените такива с исковата молба. Едновременно с това
ищец в настоящото производство е заявителят в заповедното. Ето защо може да се направи
обоснован извод, че исковете са допустими.
За да бъдат те основателни, е необходимо при условията на пълно и главно
доказване да бъде установено от ищеца наличието на материалните предпоставки: валидно
сключен договор за паричен заем Кредирект № 389982, сключен на 20.І.2020г. , сключен
между „Сити Кеш“ ООД и К. Я. П. и размер на претендираните суми и настъпване на
тяхната изискуемост.
От страна на ответницата П. не се оспорва сключването на процесния договор
Кредирект № 389982/ 20.І.2020г. по силата на който ищцовото дружество „Сити Кеш“
ООД е предоставил на ответницата сума в размер на 1000.00лв., със задължението да я
върне в срок от 12 месеца, при погасителни вноски както следва : 3 по 33.38лв. и 9 по
130.46лв. - включващи главница и лихва.
Доколкото договорът за заем за потребление е реален договор, същият се счита
за сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната
страна даде, а другата получи в заем парична сума. За осъществяването на фактическия
състав е необходимо реално предаване на паричната сума, тоест за основателността на
предявените искове е нужно ищецът да докаже предаването на паричната сума и
основанието за това.
Предоставянето на заемната сума в размер на 1000.00лв. не се оспорва от
ответницата, като в тази насока е и приобщеното по делото доказателство – платежно
нареждане за сумата от 1000лв. от 20.І.2020г. Следователно е налице и първата
3
предпоставка за уважаване на процесните искове.
Основните спорни въпроси предмет на делото са относно изискуемостта на
процесните вземания и размера им.
Съгласно приобщения по делото Договор за паричен заем Кредирект №
389982/20.І.2020г. (заверено като препис ксерокопие), за връщане на заемната сума в размер
на 1000.00лв. е било уговорено на части, а именно - 12 погасителни вноски, като последната
е била с падеж 20.І.2021г., тоест към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК 25.V.2022г. - 01.03.2022г.
главницата е била изцяло изискуема.
От процесния договор се установява че между страните е постигнато договорка
погасителните вноски да бъдат както следва: 3х 33.38лв. и 9х 130.46лв. - включващи
главница и лихва. Предвидено е, че годишния процент на разходите на заема е 48.13%, а
фиксирания годишен лихвен процент е 40.05%. Размерът на договорната лихва уговорена
между страните за целия период на договора за кредит е бил 274.28лв.
Съгласно чл.6 ал. 2 от процесния договор страните са споразумели, че в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение ответницата дължи и
неустойка в размер на 1 341.72лв., която съгласно погасителния план се заплаща на
различни части към всяка погасителна вноска.
Процесният договор попада в приложното поле на Закон за потребителския
кредит. От друга страна по отношение на договора е приложима и общата императивна
закрила срещу неравноправно договаряне, регламентирана в разпоредбите на чл. 143 вр. §13
т.12 от ДР на Закон за защита на потребителите, както и нормите на Европейското
общностно право. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.3 от ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като осигурява
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
Съгласно чл.6 ал.2 от процесния договор за паричен заем при неизпълнение на
задължението по чл.6 ал.1 в срок от три дни от усвояване на сумата по договора заемателят
да представи на заемодателят обезпечение по начина и реда и отговарящи на условията на
чл. 33 ал.1 от Общите условия : поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените).
Следователно ответницата, като заемател по процесния договор, е поела допълнително
задължение да обезпечи изпълнението на задължението си за връщане на главница и
възнаградителна лихва.
Следва да се посочи, че това задължение представлява начин за минимизиране
на риска от неизпълнение за кредитодателя. Това допълнително задължение за предоставяне
на обезпечение има присъщата на обезпеченията цел, а именно да се възстанови основния
дълг от трето платежоспособно лице. В резултат, ако не бъде предоставено обезпечение,
кредиторът няма да бъде лишен от изпълнение на вземането си, а ще бъде затруднен, поради
което е възможно да остане без ликвиден финансов ресурс или да направи разходи по
издирване на сексвестируемо имущество на потребителя, по предприемане на действия за
упражняване на притезанието по съдебен ред или за принудително изпълнение. Тези
последици ще бъдат налице само при неизпълнение от страна на длъжника, тоест при едно
забавено изпълнение. Следователно неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение не води до самостоятелни неблагоприятни последици съответно предвидената
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение служи за
обезщетяване на посочените вреди от неизпълнение на главното задължение.
Разпоредбата на чл.33 от ЗПК предвижда, че при забава на потребителят
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Законът не допуска кумулирането на обезщетение за забава в размер на законната лихва и
какъвто и да е друг вид обезщетение за вредите от забавено изпълнение. Ето защо
уговарянето на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
противоречи на императивна разпоредба на закона, а именно чл.33 от ЗПК.
Следва да се отбележи, че чрез уговарянето на неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение се постига още една неправомерна цел, а
именно прехвърлянето на тежестта от неизпълнението на задължението на кредитодателя за
извършване на обективна, добросъвестна и отговорна оценка на кредитоспобността на
потребителя. Съгласно чл.2 от ЗПК целта на закона е да осигури защита на потребителите
4
чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит. Един от аспектите на отговорно поведение на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредит е задължението на кредиторите преди сключването
на договор за кредит да направят оценка на кредитоспособността на потребителя.
Следователно с подобни клаузи (за предоставяне на обезпечение, за неустойка за липса на
такова, за такси за експресно разглеждане на документи) чрез икономически средства
кредиторите прехвърлят тежестта от неизпълнението на задължението за проверка на
кредитоспособността на потребителя на самия него, тъй като чрез тях се обезпечават
евентуалните неблагоприятни последици от неизпълнението на договора за потребителски
кредит и то поради поведението на кредитора. Кредиторът сам е поел риск да отпусне
реално необезпечен кредит, а само обезпечаем, доколкото е предвидено евентуалното му
обезпечаване в тридневен срок от усвояването на кредита.
Ето защо клаузите, касаещи предоставяне на обезпечение и са нищожни.
Между страните не се спори, а и ищецът още с искова молба е заявил, че
ответницата е заплатила сума в размер на 168.00лв. – представляваща първа вноска, в
изпълнение на задълженията си по договора за заем. Предвид на това, че не се е дължало
неустойка за непредоставяне на обезпечение- поради нейната нищожност, месечната вноска
по договора за кредит е била в размер на 33.00лв. съгласно плана за погасяване, като при
първите три вноски не се включва главница, а само договорна лихва. Следователно
заплатената от заемателката сума е послужила за погасяване на главницата по договора и
възнаградителните лихви по него, а не както кредиторът е приел, че се погасяват неустойка,
договорна лихва и главница. Със заплатената сума от 168.00лв. ответницата е изплатила
напълно първите 3 вноски по договора (съгласно плана за погасяване) и частично четвъртата
– 67.86лв. Съгласно чл.41 ал.5 от Общите условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми
„Кредирект“: “ Ако заплатената от Заемателя сума не е достатъчна за покриване на
дължимата вноски се прилага чл. 76 ал.2 от ЗЗД“ , а съгласно тази разпоредба: „Когато
изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се
най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.“ С оглед на това със
сумата от 67.86лв. е погасена изцяло дължимата по 4 -тата вноска договорна лихва в размер
на 33.38лв. и частично главницата като е останал незаплатен остатък от дължимата по
вноската главница в размер на 62.60лв.
Предвид изложеното следва извода, че към датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК неизплатения остатък от главницата
е бил в размер на 965.52лв., а неизплатената договорна лихва е била в размер на 140.76лв.
Ето защо съдът намира, че предявените искове по чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 т. 1 от
ГПК вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД са частично неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
за частта над 140.76лв. за договорната лихва до пълния предявен размер и над 965.52лв. за
главницата до пълния предявен размер.
Претендира се и лихва за забава върху главницата в размер на 397.13лв. за
периода от 08.ІХ.2020г. до 01.V.2022г. Забавата настъпва с изтичането на срока и не е
необходимо отправянето на покана от страна на кредитора за изпадането в забава на
длъжника - чл. 84 ал.1 изр.1 от ЗЗД. Не се спори , че ответницата до предявяване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е направила сама една
вноска от 168.00лв. на 19.ІІ.2022г. Ето защо следва да се приеме че ответницата е изпаднала
и дължи лихва за забава.
Предвид направеното от ответната страна възражение относно размера на
претендираната мораторна лихва и с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК съдът изчисли
дължимата мораторна лихва върху главницата в размер на 965.52лв. за периода от
08.ІХ.2020г. до 01.V.2022г., а именно 161.18лв. – чрез електронен калкулатор.
Предвид изложеното съдът намира, че искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1, т.
1 от ГПК вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД, следва да бъде частично отхвърлен за разликата над 161.18лв.
до пълния предявен размер.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.VІ.2014г., постановено по тълк. д. №
4 по описа за 2013г. на ВКС, ОСГТК - т.9, по общото правило на чл.235 ал.3 ГПК съдът
5
взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите,
настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска,
предявен по реда на чл.422 ГПК вр.чл.415 ал.1 ГПК, а съгласно т.11в - е допустимо
въвеждането на правопогасяващи възражения за плащане на ответника, които съдът е
длъжен да разгледа, като е допустимо както релевирането на правопогасяващи възражения,
чийто ефект е настъпил преди подаване на заявлението, така и след депозиране на
заявлението и до приключване на съдебното дирене в исковото производство.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ответницата, в
периода след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение и преди приключване на съдебното дирене, е заплатила по сметка на кредитора
сума в общ размер на 1100лв., както следва: на 28.VІ.2022г. - 300лв., на 21.VІІ.2022г.-
200лв., на 23.VІІІ.2022г. - 100лв., на 23.ІХ.2022г. - 100лв., на 10.Х.2022г. -100лв. , на
12.ХІІ.2022- 100лв. и на 13.І.2023г. - 200лв.
С оглед на това, че ответницата е заплатила сума в размер на 1 100.00лв., а
съобразно изложените по-горе съображения, исковете са основателни за суми в размер на:
965.52лв. - главница, 140.76лв. - договорната лихва за периода от 20.І.2020г. до 20.ІV.2021г.
и 161.18лв. мораторна лихва за периода от 08.ІХ.2020г. до 01.V.2022г., към приключване на
съдебното дирене процесните вземания са били частично погасени чрез доброволното им
изпълнение, като съобразна чл.76 ал.2 от ЗЗД са погасени изцяло задълженията за
мораторна и възнаградителна лихва, както и част от главницата, като е останала
неиздължена главница в размер на 167.46лв.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявените
искове към момента на предявяване на исковата молба са били основателни до следните
размери 965.52лв. - главница, 140.76лв. - договорната лихва и 161.18лв. мораторна лихва за
периода от 08.ІХ.2020г. до 01.V.2022г., но поради извършеното плащане в хода на процеса,
което съдът е длъжен да зачете съобразно нормата на чл.235 ал.3 ГПК, претенциите
мораторна и възнаградителна лихва както и за главница над сумата от 167.46лв. следва да
бъдат отхвърлени. Върху уважената част следва да се присъди и законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението.
Съгласно дадените разяснения в т.12 на посоченото по-горе Тълкувателно
решение съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Прието е, че съдът в исковото производство
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение.
В настоящия случай към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение ответницата е дала повод за образуване на заповедното производство,
тъй като към този момент, не е била погасила процесните суми. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността й за сторените от ищцовото дружество разноски по ч. гр. д. №
457 по описа на Районен съд Харманли за 2022г. От представените по него писмени
доказателства се установява, че действително направените разноски възлизат в размер на
25.00лв. за платена държавна такса и 50.00лв за юрисконсултско възнаграждение.
Претенция за заплащане на разноски в исковото производство е заявена и от
двете страни. При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Предвид
фактът, че ответницата с поведението е дала повод за завеждането на делото, на основание
чл.78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски.
Доколкото обаче част от процесните вземания са недължими не поради тяхното погасяване,
а поради нищожността на клаузите, на които се основават, право на разноски има и
ответницата.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е
сторил в исковото дело разноски от 32.76лв. за внесена държавна такса, а на основание чл.78
ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение от 50лв., или общо разноски
от 82.76лв., поради което и съобразно частта от исковете, която е отхвърлена като
6
неоснователна, преди извършеното от ищцата плащане, му се следват разноски в размер на
64.04лв.
Ответницата също претендира разноски, като по делото има доказани такива в
размер на 600.00лв - заплатено адвокатско възнаграждение по договори за правна помощ, в
които е отразено заплащането на уговореното възнаграждение в брой. Представен е и
списък за разноските по чл.80 от ГПК за същата сума.
С оглед частичното отхвърляне на исковите претенции поради тяхната
неоснователност на ответницата следва да бъде присъдена сума в размер на 135.74лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на К. Я. П. ЕГН ********** от гр.
Харманли, че вземането на „Сити Кеш” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С. ул. „*****, със законен представител Н*П*П – Управител, за сумата
167.46лв. – главница по Договор за заем № 389982/20.І.2020г. , ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 25.V.2022г. до окончателното погасяване на задължението –
СЪЩЕСТВУВА, като исковете за признаване за установено, съществуването на вземанията
за сумите 397.13лв. - законна лихва за забава дължима и неплатена за периода от
08.ІХ.2020г. до 01.V.2022г. , 240.90лв. – възнаградителна лихва дължима и неплатена за
периода 20.І.2020г. до 20.І.2021г. и главница за сумата над 167.46лв.до пълния предявен
размер от 1 000лв. – включени в издадената Заповед № 276/30.V.2022г. по ч. гр. д. № 457 по
описа на Районен съд Харманли за 2022г., като неоснователни и погасени поради плащане в
хода на процеса - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА К. Я. П. ЕГН ********** от гр. Харманли, да заплати на „Сити
Кеш” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „*****, със законен
представител Н*П*П – Управител, сумата от 75.00лв.- направени деловодни разноски в
заповедното производство по 457 по описа на Районен съд Харманли за 2022г., която сума е
включена в издадената от съда Заповед № 276/30.V.2022г.
ОСЪЖДА К. Я. П. ЕГН ********** от гр. Харманли, да заплати на „Сити
Кеш” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „*****, със законен
представител Н*П*П – Управител, сумата от 64.04лв.- направени деловодни разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. С. ул. „*****, със законен представител Н*П*П – Управител, да заплати на К. Я. П. ЕГН
********** от гр. Харманли сумата от 135.74лв. разноски по делото, съобразно
отхвърлената част на предявените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7