Решение по дело №565/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Пловдив, 09.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА

                             ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ

                                                     ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА                                 

                                                                                    

при секретаря Даниела Дойчева и Димитър Махмудиев, след като разгледа докладваното от съдията Веселин Хаджиев ВНАХД № 565 по описа на ОС Пловдив за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Решение № 168/30.01.2020 г., постановено по НАХД № 8193/2019 г., Районен съд Пловдив е признал обвиняемия М.Н.Г. – роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, работещ, неосъждан, с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН **********  за ВИНОВЕН в това, че на 15.09.2019 година в град Б., обл. Пловдив е управлявал МПС - двуколесен мотопед с рама № ***, което не е регистрирано по надлежния ред - престъпление по чл.345, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

На основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК вр. чл.345, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.78а, ал.1 от НК, съдът е ОСВОБОДИЛ М.Н.Г. от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛОЖИЛ административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Със същото решение, на основание чл. 189, ал.3 от НПК, Съдът е осъдил обвиняемия да ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 39,90 /тридесет и девет лева и деветдесет стотинки/ лева по сметка на ОД МВР – гр.Пловдив

Решението е обжалвано от обв. М.Г. чрез защитника му адв.С.Я. с искане за изменението му в насока намаляване размера на наложеното административно наказание до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита, че жалбата е неоснователна. На мнение е, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, и като такова моли същото да се потвърди.

Обвиняемият Г. и защитникът му редовно призовани не се явяват в съдебно заседание по въззивното производство.

Въззивният съд, като обсъди направеното с жалбата искане, становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното решение, съгласно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият М.Н.Г. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, трудово ангажиран, неосъждан, с постоянен и настоящ адрес:*** с ЕГН **********.

Обвиняемият е  неправоспособен водач, не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство.  Въпреки това през есента на 2018 година си закупил електрически мотопед с номер на рама ***. На 15 септември 2019 година, около 16,30 часа, докато управлявал скутера си в град Б., обл.Пловдив по ул.„****” пред № *** бил забелязан от полицейските служители Ц.Р. и В. Й., които го спрели за извършване на проверка. При беседа с него и след направена справка в информационните масиви на МВР от страна на двамата полицаи  се установило, че обвиняемият Г. бил неправоспособен водач и управляваният от него електрически скутер не е регистриран съгласно надлежния ред, нито е с поставени регистрационни табели. Скутерът, който управлявал  Г. представлявал моторно превозно средство - двуколесен мотопед и спадал към превозни средства от категория Lle-B, съгласно чл. 149, ал. 1, вр. с чл. 4 от Регламент (ЕС) №168/2019 год. Съгласно чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата, както и според Наредба 1-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистриране на пътни превозни средства, издадена от Министъра на МВР, този скутер е следвало да бъде регистриран и на него да бъдат поставени регистрационни табели.

Гореописаната фактическа обстановка, Районният съд е намерил за установена въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – обясненията на обв. М.Н.Г.; показанията на свидетелите И. Т.Т., Ц. К. Р. и С. М. М.; акт за установяване на административно нарушение бл.№*** от 15.09.2019 г.; протокол за оглед на веществени доказателства от 19.11.2019 г.; фотоалбум; справка за нарушител; характеристична справка.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена експертиза относно това дали номерът на рамата на управлявания мотопед е оригинален. Доколкото изясняването на това обстоятелство не е свързано с предмета на доказване за престъплението по чл.345, ал.2 от НК посоченото експертно заключение не е прието по делото.

Така приетата от Районния съд фактическа обстановка, настоящата въззивна инстанция намира за безспорно установена, а и същата не се оспорва от страните.

 Въз основа на така възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичния и непротиворечив анализ на доказателствения материал, първоинстанционният съд е направил законосъобразен и обоснован извод, че именно обвиняемият М.Н.Г. е извършителят на деянието, като е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.345, ал.2 вр. с ал.1 от НК за това, че на 15.09.2019 година в град Б., обл. Пловдив е управлявал МПС - двуколесен мотопед с рама № ***, което не е регистрирано по надлежния ред - престъпление по чл.345, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

Правилно първостепенният съд е приел, че престъплението е извършено от обвиняемия умишлено с ясно съзнание, че мотопедът не е регистриран, което обстоятелство същият е бил длъжен да провери преди управлението му.

Всъщност по делото няма спор нито относно фактите, нито относно правната им квалификация. Единственото искане във въззивната жалба на адв.С.Я., в качеството му на защитник на обв.Г. е за намаляване на размера на наложеното административно наказание до предвидения в закона минимум.

При определяне вида на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия, Районният съд правилно и законосъобразно е приел, че са налице материално правните предпоставките за прилагане на императивната разпоредба на чл.78а от НК, поради което обвиняемият следва да се освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от обв.Г. престъпление се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ под три години. Той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този реда и от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал.7 от НК, изключващи приложението на тези правила.

Така определената от Районния съд глоба в минималния размер от 1000/хиляда/ лева, настоящият съдебен състав намира за правилна и законосъобразна, съответна на обществената опасност на дееца и деянието, съобразена с множеството смекчаващи отговорността обстоятелства, като социалното поведение на обвиняемия, чистото съдебно минало, добрите му характеристични данни. Именно това наказание съответства на обществената опасност на деянието и дееца, и ще изпълни целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.

Искане на адв.С.Я. за намаляване на размера на наложеното административно наказание до предвидения в закона минимум се явява неоснователно, защото всъщност на обв.Г. е наложено именно минимално предвиденото в разпоредбата на чл.78а от НК наказание. Очевидно в жалбата се има предвид предвидения минимум на наказанието по разпоредбата на чл.345 от НК,  който е 500 лв. В случая обаче не е било възможно съдът да стори това, тъй като не е налице хипотезата на чл.78а,  ал.5 от НК. Това обстоятелство достатъчно ясно и правилно е разяснено в мотивите на Районен съд Пловдив и не следва да се преповтаря от настоящата инстанция.

Решението на Районният съд е правилно и в частта за разноските.

При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаването правата на страните, нито такива, които да са достатъчно основание за отмяна на атакуваното решение.

По изложените по-горе съображения, настоящия съдебен състав счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, поради което и на основание чл.338 във вр, с чл.334, т.6 от НПК съдът

 

Р Е Ш И:

                       

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 168 от 30.01.2020 г., постановено по НАХД № 8193/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                         2.