Определение по дело №285/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

В исковата си молба ищецът П. Б. Б. твърди, че за претендираното вземане в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от 01.02.2011 г., е било подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и образувано ч.Г. дело № 188/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд, по което в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника Б. П. Б. за недължимост на претендираната сума. Твърди се, че на 11.08.2008 г. на основание, подписан между страните договор за заем с нотариална заверка на подписите на договарящите с рег.№ 11042 от 11.08.2008 г. на нотариус К. Д. рег. № 020, ищецът П. Б. Б. е предал в собственост на ответника по делото Б. П. Б. сумата в размер на 30 000 лева, срещу задължение на ответника да му я върне в срок до 11.09.2008 г. Сумата била предадена в брой от ищеца на ответника в деня на подписване на договора за заем, а Þменно на 11.08.2008 г. Твърди се, че в срока, а именно до 11.09.2008 г., както и към момента на предявяване на настоящия иск, ответникът не е върнал тази сума. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Б. П. Б. съществуването на вземане на ищеца в размер на 30 000 лева, по договор за заем от 11.08.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Б. П. Б., в представен по делото писмен отговор, прави следните твърдения и възражения: твърди, че сумата от 30 000 лева не му е предадена реално, че не е поел задължение да върне сумата от 30 000 лева в срок до 11.09.2008 г., както и че заемодателят не е разполагал със сумата в размер на 30 000 лева на 11.08.2008 г. Твърди също, че липса съгласие от негова страна да получи сума от 30 000 лева и да я върне в срок от един месец, както и че липсва съгласие от негова страна да подпише договора, в който да удостовери, че е получил сумата от 30 000 лева от ищеца. Твърди, че било постигнато съгласие с ищеца за друга по размер сума и при други условия. Прави възражение за нищожност на договора за заем от 11.08.2008 г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона и в частност поради противоречие с разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, и нищожност на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие. Прави също възражение, че договора за заем от 11.08.2008 г. е унищожаем, сключен при грешка и при измама. В съдебно заседание, Ч. своя представител по пълномощие, моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното като доказателство ч.Г.д.№ 188/2011 г. на Кърджалийския районен съд се установява, че същото е образувано по подадено от ищеца П. Б. Б. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на договор за заем от 11.08.2008 г., с нотариална заверка на подписите, с рег.№ 11042/11.082008 г. на нотариус № 020, с район на действие РС – К., като съдът е постановил издаване на заповед № 438 от 02.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу ответника Б. П. Б. от Г.К. за сумата 30 000 лева, представляващи неизплатено парично задължение по договор за заем с нотарилана заверка на подписите от 11.08.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 01.02.2011 г. До окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 600 лева, представляващи разноски – внесена държавна такса. С разпореждането си Кърджалийският районен съд е постановил незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Видно от Г.д.№ 188/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд Б. П. Б. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Със съобщение до П. Б. Б., получено на 10.03.2011 г., районният съд е указал на последния, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Видно от подадената искова молба, в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, П. Б. Б. е предявил иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземането от 30 000 лева по договор за заем от 11.08.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2011 г., предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.Г.д.№ 188/2011 г. на Кърджалийския районен съд.

От гореизложеното се установява, че са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване на претендирано вземане, а именно – издадена заповед за незабавно изпълнение, подадено възражение срещу заповедта за изпълнение и предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК иск за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение. В тази връзка неоснователен е довода за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес от същия и липса на активна легитимация на ищеца да предяви иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Видно от приложеният към ч.Г.д.№ 188/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд договор за заем от 11.08.2008 г., с рег.№ 11042/11.08.2008 г. на нотариус № 020, с район на действие РС – К., сключен между страните по настоящото дело, ищецът П. Б. Б., в качеството му на заемодател, предава на ответника Б. П. Б., в качеството му на заемател, на заем сумата от 30 000 лева, за срок до 11.09.2008 г., като след изтичане на този срок заемателят е длъжен да върне заетата сума. Съгласно чл.2 от цитирания договор, заемодателят се задължава да предостави на заемателя размера на сумата в брой в деня на подписване на договора, като с подписване на договора сумата се счита, че е получена от заемополучателя.

По отношение на цитирания договор за заем от 11.08.2008 г., по искане на ответника и на основание чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване истинността му, като ответникът не оспорва обстоятелството, че договора е подписан от него, нито че съдържанието му е поправено или преправено, а се оспорва посочения в договора размер на заетата сума, както и че е дадена реално. Предвид обстоятелството, че не се оспорва обстоятелството, че подписите са положени от лицата, посочени в него, нито че съдържанието на договора е поправено или преправено, то следва да се приеме, че оспорването истинността на договора е недоказано.

Що се касае до твърденията на ответника, че било постигнато съгласие с ищеца за друга по размер сума, различна от посочената в договора, и при други условия, то същите са несъстоятелни и се опровергават по един несъмнен начин от цитирания по – горе договор за заем от 11.08.2008 г., подписан от ответника. Съгласно същият, страните са постигнали съгласие ищецът да предаде в заем на ответника именно сумата от 30 000 лева за срок до 11.09.2008 г., като след изтичане на този срок ответникът е длъжен да върне сумата. Следва да се посочи, че съгласно чл.180 от ГПК, частни документи /какъвто е договора за заем/, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

Не опровергават горното и показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Д. и З. М.. Тук следва да се отбележи, че съгласно чл.164, ал.1, т.5 и т.6 от ГПК, свидетелски показания са недопустими в случаите, когато се отнасят до установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна, както и когато се отнасят до опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ, какъвто е и настоящия случай. Разпоредбата на чл.164, ал.2 от ГПК предвижда, че в тези случаи свидетелските показания се допускат само при изрично съгласие на страните, каквото, видно от протокола за проведено на 20.06.2011 г. съдебно заседание, ищецът не е дал.

Независимо от горното, показанията на свидетелите Д. и М., в частта им, с която сочат, че през месец август на ответника Б. Б. му трябвали пари на заем в размер на 4 000 лева, които взел от ищеца /”Пешо от заложната къща” – св.Д. и „от заложната къща на П.” – св.М./, не опровергават по никакъв начин факта, че между страните по делото е бил сключен договор за заем за сумата от 30 000 лева, нито установяват, че ответникът Б. е получил сума, по – малка от посочената в договора, а именно – 4 000 лева. Това е така, тъй като свидетелите установяват обстоятелства, които са чули от ответника, но нито един от тях не е присъствал при разговорите между страните по делото, при подписване на договора или при предаване на сумата. Така свидетелят Д. сочи, че през месец август 2008 г., пиейки кафе в офиса на ответника, последният му споделил, че му трябват пари около 4 000 лева, в резултат на което се сетил за ищеца, който имал заложна къща, обадил му се по телефона и излязъл, като свидетелят останал в офиса. След като се върнал ответникът казал, че е взел парите, но трябвало да се подпише върху по – голяма сума. Свидетелят М. установява, че ответникът Б. споделил с него, че му трябват 4 000 лева назаем и му казал, че ги е взел от заложната къща. Свидетелят изрично сочи, че документ за заем не е виждал и не е присъствал на самото предаване.

Несъстоятелни са доводите на ответника, че не е поел задължение да получи и съответно – да върне сумата от 30 000 лева в срок до 11.09.2008 г. Както се посочи по – горе, налице е подписан от страните писмен договор, установяващ постигнато съгласие за даване, респективно – получаване от ответника, на сума в размер на 30 000 лева, както и поемане на задължение от страна на последния да върне посочената сума в срок до 11.09.2008 г.

Що се касае õо твърдението, че сумата от 30 000 лева не му е предадена реално, то съдът намира, че същото се опровергава от събраните по делото доказателства. На първо място, съгласно чл.2, изречение второ от договора за заем от 11.08.2008 г., с подписване на договора сумата се счита, че е получена от заемателя – в случая от ответника. На следващо място, по делото е разпитан като свидетел В. Г., който установява, че в деня на подписване на договора и преди същия да бъде подписан, ищецът е предал сума ответника в кантората /или по – точно в стаичка – кухня/ на нотариуса, заверил подписите на страните по договора. Впрочем, посочените от ответника свидетели също установяват, макар и косвено – от самия ответник, че последният е получил сума на заем от ищеца, макар и в размер, различен от посочения в договора. Предвид изложеното по – горе обаче, показанията им в частта относно размера на получената сума са недопустими. Ето защо, съдът приема за установено от доказателствата по делото предаването от ищеца на ответника на сума в размер на 30 000 лева по договора за заем от 11.08.2008 г.

Или, от гореизложеното се установява, че по силата на сключен между страните договор за заем от 11.08.2008 г., ответникът е получил от ищеца сумата в размер на 30 000 лева срещу задължението да я върне в срок до 11.09.2008 г. Предвид изложеното, и доколкото по делото не са представени доказателства, установяващи връщане от страна на ответника на посочената сума или на част от нея, следва да се приеме за установено, че ответникът Б. дължи на ищеца връщане на сумата от 30 000 лева на основание сключения между тях договор за заем от 11.08.2008 г.

Несъстоятелни са в тази връзка възраженията на ответника, направени в представения по делото писмен отговор, за нищожност на договора за заем от 11.08.2008 г., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД – поради противоречие със закона и в частност поради противоречие с разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, и нищожност на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД – поради липса на съгласие. От гореизложеното се установи, че ответникът е подписал договора за заем от 11.08.2008 г., съгласно който страните са постигнали съгласие ищецът да предаде, а ответникът – да получи, сумата в размер на 30 000 лева, срещу задължението на последния да я върне в срок до 11.09.2008 г. Обсъдените доказателства установяват също така, че ответникът е получил реално сумата от 30 000 лева, предмет на договора за заем. От друга страна, доказателства, установяващи липса на съгласие от страна на ответника да получи сума от 30 000 лева, респективно – опровергаващи изявленията на ответника, направени в договора за заем, относно съгласието да получи цитираната сума и поемането на задължението да я върне в посочения срок, не са представени.

Несъстоятелно е и възражението, че договора за заем от 11.08.2008 г. е унищожаем, като сключен при грешка и при измама. Съгласно чл.27 от ЗЗД, унищожаеми са договорите, сключени при грешка и измама. За да е налице претендираното основание за унищожаемост на сделката, а именно – грешка, следва сделката да е сключена въз основа на неверни представи за действителността. В случая, не са налице неверни представи от страна на ответника относно размера на сумата по договора. Напротив, самият ответник, в представения по делото писмен отговор, признава, че е подписал договора за сумата от 30 000 лева, но посочените в договора параметри: по – голяма сума и по – къс срок за връщането й /според ответника/, ищецът обосновал с гарантиране и защита на интересите си. Последното обстоятелство в никакъв случай не обуславя грешка при сключване на договора за заем, а още по – малко – измама. Съгласно чл.29 от ЗЗД, измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи Ч. умишлено въвеждане в заблуждение. В случая липсват измамливи действия от страна на ищеца при сключването на договора, с които умишлено да е въвел в заблуждение ответника, доколкото, както се установи по – горе, ответникът е бил наясно, че подписва договор за сумата от 30 000 лева, която сума впрочем, с подписването на договора, е признал че е получил – чл.2, изречение второ от договора за заем от 11.08.2008 г.

Предвид изложеното, следва да се признае за установено съществуването на вземане на П. Б. Б. срещу Б. П. Б. в размер на 30 000 лева по договора за заем от 11.08.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2011 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед № 438 от 02.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.Г.д.№ 188/2011 г. на Кърджалийския районен съд. С оглед признаването на вземането по цитирания договор за заем, дължими са и присъдените разноски за издаването на заповед за изпълнение в размер на 600 лева.

При този изход на делото следва да се осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 132 лева, от които 607 лева – държавна такса за предявения иск и комисионна и 525 лева – адвокатски хонорар.

Водим от изложеното и на основание чл.422 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА, ЧЕ ОСПОРВАНЕТО на договор за заем от 11.08.2008 г., с рег.№ 11042/11.08.2008 г. на нотариус № 020, с район на действие РС – К., сключен между П. Б. Б. от Г.К. и Б. П. Б. от Г.К., Е НЕДОКАЗАНО.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на П. Б. Б. от Г.К., Б.”Б. **, В. .*, А., с ЕГН *, срещу Б. П. Б. от Г.К., У. *, В. .*, А., с ЕГН *, в размер на 30 000 лева по договор за заем от 11.08.2008 г., с рег.№ 11042/11.08.2008 г. на нотариус № 020, с район на действие Районен съд – К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2011 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед № 438 от 02.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.Г.д.№ 188/2011 г. на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА Б. П. Б. от Г.К., У. *, В. .*, А., с ЕГН *, да заплати на П. Б. Б. от Г.К., Б.”Б. **, В. .*, А., с ЕГН *, направените по делото разноски в размер на 1 132 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :