Р Е
Ш Е Н
И Е №365/8.7.2020г.
гр. ЯМБОЛ.08.07.2020..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ............. гражданска колегия, ІV-ти състав,
в закрито заседание на
.......04.06.2020 г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря ...........................С.М.….......…...................................и
в присъствието на
прокурора....................................................................................…като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА………………….гр.дело N .3679..... по описа
за 2019 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното................................................................
Производството по
делото е образувано по молба на К.Б.С. ***, с която желае да бъде отменена
заповед № *** от 19.09.2019 г., издадена от *** на РЗОК –Я., с която й е
наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”.
Претендира за
направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че
работи при ответника по трудово правоотношение от
Ищцата твърди, че
поради влошени взаимоотношения с *** на здравната каса от месец май
При направеният й
контролен преглед на 08.07.2019 г., се установило, че се нуждае от допълнително
лечение, поради което отпускът й бил продължен с болничен лист *** за период от
08.07.2019 г. до 06.08.2019 г. На 07.08.2019 г. й бил направен нов контролен преглед, на който
лекуващия лекар констатирал, че състоянието й не се е подобрило напълно и й бил
разрешен отпуск от 07.08.2019 г. до 05.09.2019 г.
След изтичането на
срока по болничните листове с молба с вх. №***год. поискала от *** на РЗОК –Я.
да й бъде разрешено ползването на платения годишен отпуск за
Отпуската й била
необходима, за да се възстанови след продължителното лечение и да стабилизира
психичното и емоционалното си състояние, както и да потърси адекватно лечение в
чужбина.
С писмо с изх.№*** г.
*** на РЗОК Я. я уведомил, че искането й не отговаря на чл.28 от ПВТР на НЗОК и
РЗОК, и поради натрупаните служебни ангажименти не разрешава ползването на
платен и неплатен отпуск на този етап.
На седми септември
състоянието й отново се влошило. Имала силен световъртеж, изпитвала силно
чувство на тревожност и обърканост. Тези симптоми продължили и на другия ден,
като на осми септември загубила съзнание за известно време, при което е паднала
и при удара си ударила главата.
След удара получила
много силно главоболие и гадене, поради което на 09.09.2019 г. постъпила по
спешност във ***- МБАЛ -гр.С.. Състоянието й било притеснително, тъй като
такава загуба на съзнание получавала за втори път. Първият такъв случай бил
през месец август, при която вследствие на загубата на съзнание и падането след
това получила нараняване в таза и на главата.
Веднага след
постъпването си в болницата на 9-ти септември й били направени лабораторни и
образни изследвания и й бил извършен консултативен преглед.
Поради извършените
изследвания и състоянието, в което се намирала, при първа възможност в 10,44 ч.
уведомила ***на РЗОК гр.Я. със есемес по телефона със следното съдържание „В
болнични съм”.
Според заключението
на лекарите това състояние вероятно е свързано с употребата на едно от
лекарствата изписани й за тревожното разстройство - ***. Била настанена в
отделението под активно наблюдение и лечение. Бил й издаден болничен лист от
лечебното заведение № *** за периода от 09.09.2019 г. до 01.10.2019 г.
Докато била в
болницата, на 11.09.2019год. *** на РЗОК - г-жа П. я потърсила по телефона,
като в проведен между тях разговор поискала информация в коя болница се намира,
в кое отделение и каква е причината за постъпването й.
След изписването й от
болницата и пристигането й в гр.Я. на 12.09.2019 год. изпратила по куриер
болничния лист, като същото е получено и заведено от РЗОК Я. с вх. №*** год.
На следващия ден, на
13.09.2019 г. получила писмо с изх.№ *** г. за представяне на писмено обяснение
за това, че не се е явила на работа в периода от 09.09.2019 г. до 12.09.2019 г.
и не е предприела необходимите действия за уведомяване на прекия ръководител.
Посочва, че с писмо с
вх.№***г. подала до ***писмено обяснение, в което описала, че има основателна
причина за неявяването си на работа и тя е свързана с настъпилото внезапно
влошаване на здравословното й състояние и признатата й временна
нетрудоспособност от компетентните медицински органи.
Независимо от това,
на 03.10.2019год. й била връчена Заповед № *** от 19.09.2019 г., с която на
основание чл.187, ал.1,т.1 от КТ, във връзка с чл.188,т.2 от КТ, чл.189,
чл.193, ал.1 и чл.194 от КТ й било наложено дисциплинарно наказание „***”.
Счита, че Заповед № ***
от 19.09.2019 г. е незаконосъобразна, поради следното:
1. При налагане на
дисциплинарното наказание
работодателят не е спазил изискването на чл.193 от КТ.
Ищцата твърди, че с
писмо с вх. № *** г. е представила в РЗОК Я. болничен лист, с който установява
временната си нетрудоспособност, която е уважителна причина според КТ за
неявяването й на работа за периода от 09.09-12.09.2019 г.
Отделно от това ***
бил извършил проверка в болничното заведение за установяване на факта, че е
приета за лечение във ***- МБАЛ -гр.С..
Независимо, че са
представени доказателства и *** сам е установил временната й нетрудоспособност
й налага наказание за неявяване на работа без да е разрешен платен и неплатен
годишен отпуск. В този смисъл *** не е разгледал дадените от нея писмени
обяснения и представените доказателства..
Издаването на
заповедта е продиктувано от лични мотиви за саморазправа с личността й, а не от
констатирано нарушение на трудовата дисциплина.
Според ищцата
заповедта не е мотивирана. В същата не е посочен час на извършените нарушения.
Твърди, че изложените фактически обстоятелства
относно „извършените нарушения” взаимно си противоречат, т.к. фактически е
невъзможно да бъдат осъществени едновременно и двете нарушения за които й е
наложено дисциплинарното наказание
Позовава с е и на
нищожност на цитираната в заповедта разпоредба на чл.30,ал.1 и ал.2 от ПВТРЦУ
НЗОК, тъй като същата противоречи на КТ и създава допълнителни задължения,
които не са предвидени в КТ.
Отделно от това
счита, че е била налице обективна невъзможност на 09.09.2019 г. да уведоми
прекия си ръководител до 1 час след началото на работното време.
Твърди, че нито едно
от посочените, претендирали от работодателя и описани в атакуваната заповед
нарушения са осъществявани. Предвид това, изложеното в атакуваната заповед по
отношение на претендираните нарушения не отговаря на действителното фактическо
положение, с оглед на което атакуваната заповед се явява незаконна и следва да
бъде отменена.
В хода на съдебното
дирене искът се поддържа.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявеният
иск като неоснователен.
Не оспорва, че ищцата
е в трудово правоотношение с ответника, като заема длъжността „***".
Не оспорва, че К.С. е била в продължителен
отпуск за временна нетрудоспособност.
Твърди, че ищцата е
извършила трудови нарушения, като е отсъствала от работа без да е информирала
прекия си работодател още през м.02. февруари 2019г., както и на 29.03.2019г.
След това на
09.09.2019г. отново се повтаря ситуацията от м.февруари, тъй като ищцата отново
не се явява на работа, без да е информирала никой за отсъствието си. Това е
документирано с протокол №***г. от проведено работно съвещание на *** и
началник отделите. В протокола е описана причината за свикването на
съвещанието, а именно отново неявяване на *** на работа. Описано е че е направен опит ***
на РЗОК, в присъствието на началниците, да се свърже с нея по телефона. Работно
съвещание е проведено и на 11.09.2019г., също документирано с Протокол №***г.,
съдържащ същите изводи - неявяване на работа на *** К.С. и това, че не е
направила опит да се свърже с прекия си ръководител, като е установено, че това
е самоотлъчка, тъй като не са спазени разпоредбите на чл.28 и чл.30, ал.1 от
Правилник за вътрешния трудов ред на централното управление на НЗОК и РЗОК. Те
определят реда за ползване на отпуск, съответно реда за уведомяване при
възникнала нужда от отпуск за временна нетрудоспособност. Всичко описано
потвърждава неправомерното и неправилно поведение на ищцата, която не е
направила необходимото, за да уведоми работодателя си за причините за
отсъствието си. Въпреки това, на 11.09.2019 г. отново *** е този който прави
опити за свързване със С. по телефона за изясняване за пореден път на
обстоятелството, защо *** не се явява на работа. И след многократни опити за
осъществяване на контакт, едва около 14:30 С. отговаря на обаждането. Като в
проведения разговор ищцата съвсем тенденциозно не дава обяснение за причината
за отсъствието си. Напротив, отново умишлено оставя в заблуждение работодателя
си, като с поведението си за пореден път изразява отношение на неуважение към
работодателя, както и незачитане на трудовите правоотношения.
Посочва, че допускането
на такова поведение на неинформиране на прекия ръководител, не следва да се
толерира от никого. И по важното е, че никой работодател не би го сторил, ако
държи и съответно е отговорен за дейността на предприятието, което ръководи.
Въпреки всички действия на ищцата, обаче *** на РЗОК е действал в рамките на
правомощията си и е предоставял възможност да коригира поведението си. Но видно
от последните й действия през м. септември, това поведение на неглижиране на
задължението й за информиране на работодателя, в частност неявяване на работа,
без да е разрешено ползването на полагаемия платен и неплатен отпуск, а в
последствие за настъпил отпуск поради временна нетрудоспособност, са
предпоставка, *** на РЗОК да предприеме дисциплинарно производство, като и
наложи дисциплинарно наказание - „***". Не следва да се пренебрегва
фактът, че неминуемо такова поведение на *** на РЗОК-Я. води да разклащане на доверието
на работодателя, тъй като показва неуважение, непознаване на трудовите
изисквания в РЗОК и определено злепоставянето на работодателя и институцията
която той ръководи.
Относно посоченото от
ищцата за необходим отпуск за да се възстанови след продължително лечение и да
се стабилизира, счита написаното за взаимно изключващо се. На първо място,
полагаемият платен отпуск се дава за оказана трудова дейност от работника.
Разбира се това не важи за неплатения отпуск, но искането и съответно
разрешаването му е изцяло в правомощията на работодателя. Относно
възстановяването на лицето от лечението му, разрешаването или отказът за
ползване на отпуск, поради временна нетрудоспособност е изцяло в правомощията и
компетентността на лекарите специалисти провели лечението. Това задължение не е
от компетентността на работодателя. Затова пък е негово право дали да разреши
или не отпуска. Като въпреки, че в закона не е предвидено задължение за
работодателя да уведомява служителя за разрешаването или отказа да удовлетвори
искането му за ползване на платен отпуск, *** на РЗОК я е уведомил за взетото
от него решение с писмо изх.№***г. С последното С. е осведомена, че не е
спазила изискуемата форма за искане за ползване на отпуск съгласно, ПВТР и е
отказано ползването на двата вида отпуск.
Подчертава, че тъй
като работодателят не е бил информиран за причините за отсъствието на С., няма
как да е знаел, че са настъпили промени в здравословното й състоянието и че
същата ще бъде приета в болница за лечение в деня , в който е трябвало да се
яви на работа. Това е причината работодателят в лицето на *** на РЗОК-Я., да
приеме, че отсъствието на работника от работа е при неразрешен от него платен и
неплатен годишен отпуск, чието ползване работникът е поискал, което по същество
представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т.2 от КТ.
Оспорва твърдението
на ищцата, че била приета в болнично заведение по спешност, т.к. в приложената
епикриза не ставало ясно дали приемът е спешен или планов. Твърди също, че било
невъзможно да информира работодателя си поради това, че са й извършени изследвания
и състоянието й не позволявало, затова го е уведомила едва в 10:44 ч. чрез CMC
по телефон. Посочва, че в дадените от нея писмени обяснения с вх. РЗОК № ***г.
е написано, че поради това, че здравословното й състояние не позволявало външни
контакти /такива не са необходими в настоящия случай/ и сериозен проблем с
мобилните й телефони, е изпратила съобщение по Вайбър на личен телефон на ***
на РЗОК-Я..
Твърди, че такова
съобщение на е получено от *** на РЗОК-Я.. Изпращането на личен телефон не е
основание да се счита за уведомление, след като тя самата твърди че имат
влошени взаимоотношения с *** на РЗОК-Я.. Още повече, че и двете разполагали
със служебни телефони, които са им предоставени именно във връзка с осъществяваната
работа. Логично е да направи опит да се свърже с работодателя си по този
телефон или да пусне съобщение по него. Относно комуникативната възможност,
фактът „че е използван Вайбър" означава, че С. е разполагала с интернет и
е можела да предприема законови възможности за уведомяване както по телефон /с
тел. обаждане/, така и на официалния имейл на РЗОК, за да се увери, че
волеизявлението е достигнало до адресата. С поведението си работникът нарушава
и Етичния кодекс на служителите в НЗОК и РЗОК, който е задължителен за спазване
от всички служители и ръководни длъжностни лица /арг. Чл.28 от същия/.
Оспорва твърдението
на ищцата, че не е спазено изискването на чл.193 от КТ. *** на РЗОК не е нито
задължен, нито е трябвало да издирва работниците, които не се явяват на работа
и не го уведомяват за причините за отсъствието си.
Работодателят в
лицето на *** на РЗОК Я. е предприел и съответно осъществил разписаната в
чл.193 от КТ процедура.. Именно като е съобразил дадените обяснения,
работодателят е наложил адекватно наказанието за нарушението, което е
констатирано с протоколи (неявяване на работа в продължение на 4 дни).
Но в настоящия казус това невписване на
посочен час на извършено нарушение не е съществен пропуск, предвид обстоятелството,
че С. изобщо не се е явила на работа, при това в продължение на няколко дни.
Работодателят не
отрича факта, че е настъпила временна нетрудоспособност. Посочва, че на
работодателя не му е вменено законово задължение да издирва неявилият се на
работа работник, нито е длъжен да предполага, какво му се е случило или не.
Затова законът е предвидил работникът сам да информира своя работодател, като
това трябва да е направено така, че в настоящия случай С. е следвало да се е
убедила, че волеизявлението й за основанията за отсъствието й е достигнало до
страната, която е следвало да бъде информирана.
Относно нищожността
на ПВТР, посочва, че той е безспорно приет ,
че неговите разпоредби имат
нормативен характер, т. е. представляват общи правила за поведение и намират
приложение спрямо неограничен кръг от правни субекти (адресати). Правното
основание за издаване на ПВТР се съдържа в текста на чл. 181 КТ. Видно от зап.
№***г., за приемане и изпълнение на нов ПВТР, контролът по изпълнение му е
възложен на *** на РЗОК, който е и
съгласувал заповедта.
Счита, че оспорваната
заповед №***г. съдържа реквизитите на чл. 195, ал.1 от КТ и е достатъчно
мотивирана, правилна и непротиворечива.
С. е наказана за неявяването си на
работа в период от 4 /четири/ последователни дни, като изложеното в т.1 и т.2
от заповедта е основанието породило налагането на дисциплинарно наказание, като
причините са две, неявяване на работа без да е разрешен отпуск и по - късно
неявяването й поради настъпила временна нетрудоспособност. За настъпилите
промени в обстоятелствата, не е уведомен своевременно работодателят. А и те
реално не си противоречат, тъй като обуславят едно и също действие на С.
неявяване на работа, без тя да е предприела действия, които са изцяло нейно
задължение да уведоми работодателя , за причините за отсъствието си.
Посочва, че късното
уведомяване не променя факта на непрестиране на труд и това, че същата е имала
възможност още първия ден /09.09.2019г./ на отсъствието си да уведоми
работодателя си и което не е осъществила предвид представените писмени
доказателства - Протоколи от работни срещи/. Въпреки всичко описано с оглед
длъжността която заема и продължителният отпуск за временна нетрудоспособност,
работодателят е наложил по - леко дисциплинарно наказание по чл.188, т.2 от КТ,
поради което оспорва твърдението на С. , че „издаването на заповедта е
продиктувано от лични мотиви за саморазправа с личността й, а не от
констатирано нарушение".
В заповедта
нарушението е индивидуализирано със своите обективни признаци - време, място,
обстоятелства на извършването му. Независимо дали има препращане към друг
документ, тази индивидуализация е достатъчна по смисъла на чл.195, ал.1 КТ.
Счита, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е спазена изцяло,
като не са налице сочените от ищцата пропуски. Моли за отхвърляне на иска като
неоснователен, необоснован и недоказан, като им бъдат присъдени разноски,
представляващи юристконсултско възнаграждение, съгл. чл.78,ал.8 от ГПК.
В хода на
производството възраженията се поддържат, прави възражение на осн.чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцата.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Представена е
процесната заповед № *** г. на *** на РЗОК – Я. за налагане на дисциплинарно
наказание „***“ на К.Б.С., на длъжност „***„ на
РЗОК – Я.. В същата като мотиви е
записано въз основа на лично установено нарушение на трудовата дисциплина
извършено от К.Б.С., която в периода от
09.09.2019 г. до 12.09.2019 г. не се е явила на работа в течение на четири
последователни работни дни, без да й е бил разрешен предварително платен и
неплатен годишен отпуск, не е уведомила прекият си ръководител, каквото е
длъжна да направи съгласно разписно в чл.30, ал.1 и ал.2 от Правилник за
вътрешния трудов ред на централното управление на НЗОК и РЗОК № *** г. до един
час, след началото на работното време, в деня на отсъствието, ако не може да се
яви, поради възникване на временна
нетрудоспособност или ползване на отпуск за граждански, обществени и др. задължения. Предвид гореописаното на
служителя чрез куриер му е даден три дневен срок за даване на обяснения. ***
като е взел предвид посочено по-горе,
както и поведението на служителя К.С., написано в представените писмени
обяснения Вх. РЗОК № *** г., както и обстоятелството, че за пореден път не се
явява на работа и не уведомява прекият си ръководител за отсъствието си /всичко
документирано с протоколи от проведени работни съвещания на ръководството на РЗОК – Я. с № *** г., *** г., ***г./ е
нарушила трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.1 от КТ във вр. с чл.188, т.2 от КТ и при спазени изисквания на чл.189, чл. 193, ал.1 и чл.194 от КТ на ищцата е
наложено наказание „***“. Заповедта е връчена на К.Б.С. на 03.10.2019 г. чрез
куриер.
Ищцата е представила
писмо изпратено от нея на ответника вх. № *** г., с което е изпратила болничен
лист № *** г. издаден от *** – С.. Същата е представила епикриза издадена от
УМБАЛ „***“ АД – гр. С.З., според която ищцата е постъпила на лечение на
22.05.2019 г. и е изписана на 07.06.2019г. с окончателна диагноза „***“.
Според епикриза
издадена от ***– МБАЛ – С. ищцата е постъпила за лечение на 09.09.2019 г. и е
изписана на 11.09.2019 г. с диагноза „***“.
Представено е писмо от ищцата до ответника от 04.09.2019
г. с искане за ползване на платен
годишен отпуск за
Ищцата е представила
и 4 бр. болнични листи за временна нетрудоспособност. Първият издаден от *** за
периода 09.09.2019 г. – 01.10.2019 г. , вторият издаден от УМБАЛ „***„ АД за
временна нетрудоспособност 22.05.2019 г. до 07.07.2019 г., третия издаден от
„АГПСМП по ***.Й. – А. и ***“ СД за времена нетрудоспособност от 08.07.2019 г.
до 06.08.2019 г. и втори болничен от същото дружество за времена
нетрудоспособност от 07.08.2019 г. до 05.09.2019 г.
Ответникът с отговора
е представил трудов договор сключен с ищцата № *** г., допълнително
споразумение към него ДС № *** г., според които ищцата заема длъжността „***“.
За тази длъжност е представена 2 бр. Длъжностни характеристики връчени на
ищцата, отговор на писмо от 04.09.2019 г. до ищцата с което е уведомяват, че
искането за отпуск не отговаря на чл.128 от ПВТР на НЗОК и РЗОК и поради
дългото й отсъствие и натрупаните служебни ангажименти не й е разрешено на
ползването на платен и неплатен годишен отпуск. Представено е писмо изх. № ***
г. изпратено от ответника до ищцата, с което я уведомяват, че разрешенията за
оказване на съдействие на разрешаване на
отпуск се разрешават от прекия ръководител в нейния случай – *** на РЗОК.
Ответника е
представил Правилник за вътрешния трудов ред на Централното управление на НЗОК и
Районните ЗОК № *** г.
Във връзка с
твърденията си в отговора, както и посоченото в обжалваната заповед ответника е
представил Протокол № *** г. от
проведена среща между *** РЗОК – Ямбол, Началник Отдел ***, Гл.счетоводител и
старши експерт от 27.02.2019 г. от 09:25 часа, като тази среща е била проведена относно неявяване на работа
на К.С. – *** РЗОК в продължение на три дни а именно 22.05.2019 г., 26.02.2019
г. и 27.02.2019 г., като всички присъстващи са били запитани дали разполагат с някаква информация
за причините за отсъствие на *** от проведени
телефонни разговори или получени ел.пощи от К.С. и нейни близки, като и
тримата служители са отговорили отрицателно.
Ответникът е съставил
Протокол № *** г. за удостоверяване на факти от проведен телефонен разговор
между *** РЗОК – Я., *** РЗОК – Я. от 27.02.2019 г. относно неявяване на работа
на К.С., като тримата присъстващи служители
са нямали информация за причините за отсъствие на *** и се е взело
решение тя да бъде потърсена по телефона от ***. Посочено е, че разговорът се
провел в 11:33 часа в присъствието на М. С. – *** и от същия се установил, че
има издаден болничен лист от 25.02.2019 г. Отразено е, че най целесъобразно е
отсъствието на *** да бъде отразено като неплатен отпуск, поради непредставен
болничен лист, за което е издадено разпореждане от *** на ресорния служител.
Според протокол № ***
г. от работно съвещание на *** на РЗОК –
Я. с началниците на отдели от 09.09.2019 г. от 10 часа свикано във връзка с
неявяване на работа от К.С., в което е констатирано, че не са спазени текстове
на чл.28 и чл.30, ал.1 от Правилника за вътрешния трудов ред на ЦУ на НЗОК и
РЗОК.
Според протокол № ***
г. от работно съвещание на *** на РЗОК –
Я. с началниците на отдели от 11.09.2019 г. свикано по инициатива от *** отново с неявяване на работа от К.С. е
констатирано че към началото на това работно съвещание служителят отново не се
явил на работа за трети пореден ден, което представлява „самоотлъчка“ –
неявяване на работа без уважителни причини и без разрешение от страна на
работодателя.
С писмо изх. № *** г.
ответникът е дал възможност на ищцата да представи писмени обяснения на осн.
чл.193 ал.1 от КТ.
Такова е постъпило от
ищцата вх. № *** г. , като се посочва, че ищцата на 09.09.2019 г. й се наложило
по спешност да постъпи в болница в гр. С., като здравословното й състояние не
позволявало да осъществява външни контакти, продиктувано от отсъствието на ***
му и др. близки. Въпреки всичко това едва успяла на 09.09.2019 г. в 10:44 часа
чрез личния си телефон да изпрати съобщение по вайбър на личния телефон на ***
на РЗОК
- Я., като го уведомила, че е в болнични.
Ответника е
представил заповед № ***г., с което на Д.К.П.– К. - *** на РЗОК е разрешено
ползването на 1 ден платен отпуск, именно 29.03.2019 г.
Представена е и докладна записка от С.Б. – *** в отдел ** до ***
на РЗОК – Я., в която докладва,че на 29.03.2019 г. след 9 часа на личният й телефон се обадила г-жа С., за да я
уведоми, че е на лекар и ще закъснее.
Ответникът е представил и част от трудовото досие на
ищцата.
По делото по искане
на ищцата бе разпитан като свидетел Д.С. – ***. Същият твърди, че повод за
влошените отношения на ***с *** на Касата са неговите политически изказвания
против *** за разследване на дейността й в Общ.съвет. Свидетелят заяви, че на
07.09.2019 г. били в С.. Сутринта *** била в тежко психично състояние, със
силно главоболие, психически неуравновесена, като на 08.09. е паднала, загубила
равновесие и си ударила главата в хола, като е получила комоцио. На другият ден
- 09.09. той спешно я завел във ***към 8
часа сутринта, където я оставил, като тя
била в изключително тежко състояние. Била със световъртеж и болки в главата. След като излязъл от
заседание се опитвал да се свърже с нея по телефона, но той бил изключен.
Отишъл при нея в болницата в 11:30 часа и му обяснила, че не можела да говори,
тъй като била на изследвания от 8:30 часа. По нейна молба видял в телефона й,
че по вайбър тя е изпратила съобщение, че е в болницата. Посочва, че всички
болнични листи били обжалвани. Не били направили опит да се свържат с
работодателя, защото били следени.
При така установеното
от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно осн. чл. 357, ал.1 от КТ , вр. с чл.187, ал.1,т.1 от КТ, вр. с
чл.188, т.2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „***“.
Съдът намира иска за допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването
и поддържането му. Налице е правен интерес у ищцата от предявения иск по чл.357
от КТ, предмет на делото, и доколкото в КТ, раздел ІІІ "Дисциплинарна отговорност",
не е предвидена правна възможност работодателят, в качеството му на орган на
дисциплинарна власт, сам да отмени наложено от него на работник или служител
дисциплинарно наказание "***" и "***". Разпоредбата на
чл.344, ал.2 от КТ предвижда, че работодателят може и по свой почин да отмени
заповедта за *** до предявяването на иск от работника или служителя. От една
страна, тази правна норма не може да бъде тълкувана разширително, доколкото не
предвижда правна възможност работодателят по свой почин да отмени заповед за
налагане на дисциплинарно наказание "***", или "***", а
само възможност по свой почин да отмени заповед за *** /за прекратяване на ТПО
или ***/. От друга страна, дори и нормата на чл.344, ал.2 от КТ да се приложи в
настоящия казус по аналогия на правото или на закона, какъвто правен извод,
предвид изложените по-горе правни доводи, не може да бъде направен, то отмяната
по почин на работодателя следва да е до предявяване на иск от работника или
служителя пред съда, а в процесния случай ответникът - работодател не е отменил
наложеното наказание преди прекратява не ТПО и само в компетентността на съда,
сезиран с правния спор по законосъобразността на наложеното на ищцата
дисциплинарно наказание "***", е да го разреши със СПН.
Обстоятелството, че ТПО на ищцата с ответника е прекратено, не води до отпадане
на правния интерес у ищцата от установяване на незаконосъобразността на наложеното
и дисциплинарно наказание "***" и отмяната му, предвид моралното
съдържание на дисциплинарното наказание "***", като в настоящия
случай практическото значение на отмяната му като незаконосъобразно от съда за
ищцата би било морално. Отмяната на дисциплинарното наказание има обратно
действие - премахват се последиците на наказанието и се възстановява
положението отпреди налагането му. Заради обратното действие на отмяната,
работникът има интерес да води иска по чл.357 от КТ и след прекратяване на ТПО
с наложилия наказанието работодател, за да изчисти дисциплинарното си минало от
присъствието и укора на т.н. "морално наказание", и за да се разреши
повдигнатия спор за законността на налагането му. /Определение
№100/20.01.2014г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№3722/2013г., Определение
№1037/23.10.2013г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№3729/2013г./. Обстоятелството, че
наложеното на ищцата дисциплинарно наказание "***" не се вписва в
трудовата й книжка, не означава, че няма правен интерес от настоящия иск по
чл.357 от КТ, доколкото това обстоятелство не е подлежащо на вписване, съгласно
чл.349 от КТ.
Разгледан по същество искът по чл.357 от КТ се явява основателен и доказан
и следва да бъде уважен.
В тежест на работодателя е да докаже законността на наложеното на ищцата с
атакуваната Заповед № ***г.. на *** на РЗОК – Я. дисциплинарно наказание „***”
за нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1,т.1 от КТ, каквото главно
и пълно доказване в хода на процеса не беше проведено, поради което обжалваната
заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, с което искът за
отмяната й се уважи.
Оспорваната заповед е издадена от
компетентен орган-работодателя на ищцата и в пределите на неговата
дисциплинарна власт, при спазване изискванията за форма. Заповедта е издадена
на 19.09.2019г. за констатирано нарушение извършено от 09.09.2019г. до
12.09.2019г., при спазване на
двумесечния срок от откриване на нарушението и в едногодишен срок от
извършването му, съобразно изискванията на чл.194, ал.1 от КТ . Спазена е
процедурата по чл.193,ал.1 от КТ, като на ищцата са поискани обяснения с уведомително
писмо изх№ ***г., връчено чрез куриер и такива са постъпили от служителя с
писмо вх.№ ***г.
Съдът намира, че позоваването на
разпоредбата на чл.194, ал.3 от КТ от пълном. на ищцата в случая е неправилно,
т.к. касае единствено спазването на срока за налагане на дисциплинарните
наказания , което в случая не е спорно.
Според мотивите на издадената
заповед за дисциплинарно наказания , то е наложено за две нарушения на
трудовата дисциплина: 1.неявяване на работа в течение на четири последователни
работни дни, а именно от 09.09.2019г. до 12.09.2019г., без да й е разрешен предварително
платен и неплатен годишен отпуск и за това, че 2.не е уведомила прекия си
ръководител, съгл. чл.30, ал.1 и ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред на
централното управление на НЗОК и РЗОК № ***г. до 1 час, след началото на
работното време, в деня на отсъствието, ако не може да се яви, поради
възникване на временна нетрудоспособност или ползване на отпуск за граждански,
обществени и др.задължения.
Според чл.186 от КТ , за да е
осъществено нарушение на трудовата дисциплина, е необходимо от обективна страна
действието или бездействието да е противоправно. А противоправността е налице,
само ако не са изпълнени задължения , визирани в правна норма , или са
осъществени действия , забранени с правна норма.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че през процесния периода визиран в заповедта - 09.09-12.09.2019г.,
ищцата е била на лечение в ***- МБАЛ С., където е постъпила на 09.2019г. и изписана на 11.09.2019г., като й е издаден
болничен лист за отпуск поради временна неработоспособност от 09.09.2019г. до
01.11.2019г. с диагноза „***, без открита *** травма“. Този болничен лист е бил
представен на работодателя на 13.09.2019г., преди издаване на заповедта и посочен
от ищцата в писмените й обяснения. Същият е представен на работодателя в
предвидения законов срок - до два дни от издаването му , съгл. чл.9, ал.2 от
Наредбата за медицинска експертиза , както и в срока посочен в чл.31 , ал.1 от
Правилника за вътрешния трудов ред на централното управление на НЗОК и РЗОК.
Според него „При издаден болничен лист за временна неработоспособност ,
работникът или служителят е длъжен да представи болничния лист или да уведоми прекия си ръководител в двудневен срок от издаването на
болничния лист“. От събраните доказателства безспорно се установи, че на ищцата
й е отказано ползването на платен и неплатен годишен отпуск, поради
непредставяне на молбата за това в срока предвиден за това в чл.28 от ПВТР на
НЗОК и РЗОК и поради дългото отсъствие на ищцата и натрупаните служебни
ангажименти.
С оглед на посочено съдът приема,
че неявяването на ищцата на работа в период от 4 дни е било по обективни
причини-престоят й в болницата, като не извършва нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.186 от КТ – виновно неизпълнение на трудови
задължения, а е упражнила правото си, визирано в чл.162, ал.2 от КТ – ползване
на отпуск при временна нетрудоспособност. Правно ирелевантно е неявяването на
ищцата на работа и през други дни посочени в заповедта, тъй като тези дни не са
въведени от работодателя като нарушение на трудовата дисциплина. Ищцата е
действала и в съответствие с чл. чл.31 , ал.1 от Правилника за вътрешния трудов
ред на централното управление на НЗОК и РЗОК, който е в съответствие с чл.9,
ал.2 от Наредбата за медицинска експертиза. Направените възражения за
неспазване на етичния кодекс са също ирелеванти, доколкото такива не са
посочени, като дисциплинарни нарушения в атакуваната заповед.
По отношение на второто нарушение
визирано в процесната заповед , а именно неуведомяване на прекия си ръководител, съгласно разписаното в
чл.30., ал.1 и ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред на централното
управление на НЗОК и РЗОК до 1 час, преди началото на работното време, в деня на
отсъствието,при възникване на временна нетрудоспособност, съдът намира, че с оглед основанието на което
е издадена заповедта - .187, ал.1, т.1 от КТ тя е незаконосъобразна. Такова
нарушение на трудовата дисциплина няма в посочената норма, като в нея като
трудови нарушения са изброени – закъснение, преждевременно напускане на работа,
неявяване на работа или неуплътняване на работното време. Това нарушение може
да е основание за налагане на дисциплинарно наказание на друго основание, но не
и на посоченото чл.187,ал.1,т.1 от КТ. Поради това съдът намира за безпредметно
обсъждането на събрани доказателства установяващи факти в колко часа и по какъв
начин ищцата е уведомила *** на РЗОС за временната си нетрудоспособност.
С оглед изложеното, атакуваната заповед
№ ***г.на *** на РЗОК –Я. за налагане на ищцата на дисциплинарно наказание „***“
се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена, с което искът по чл.357,
ал.1 от КТ следва да се уважи.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на
ответника следва да се възложи дължимата ДТ за производството в размер на
50лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.
На основание чл.78 ал.1 ГПК
ответника дължи на ищцата направените по делото разноски по делото. Видно от
представения списък същата е сторила такива за адвокатско възнаграждение в
размер на 600. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адв. възнаграждение по чл.78,ал.5 от ГПК. Съобразно минималните размери
установени в чл.7, ал.2,т.1 от Наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение в действащата им към момента редакция,
за предявеният иск минималното възнаграждение е 150лв., което следва да се
присъди, предвид направеното възражение за прекомерност от ответника .
Воден от горното, ЯРС
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед №
*** г.на *** на РЗОК –Я., с адрес: гр.Я., ул.“***“ №***, представлявано от Д.К.П.,
с която на К.Б.С., ЕГН ********** *** за дисциплинарно нарушени по чл.187,
ал.1,т.1 от КТ и е наложено дисциплинарно наказание „***“, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
Осъжда РЗОК –Я. да заплати на К.Б.С.
направените по делото разноски в размер на 150лв.
Осъжда РЗОК –Я. да заплати в
полза на бюджета на съдебна власт, по сметката на Районен съд – Ямбол сумата от
50лв., представляваща държавна такса за производството, ведно с 5 лв., в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНИН СЪДИЯ: