Р Е Ш
Е Н И Е
№ 569/17.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, I-ви състав в съдебно заседание на
трети декември през две хиляди и двадесета година в състав :
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова и с участието
на
прокурора Галя Александрова
разгледа Адм.дело №433/2020г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на чл.1,
ал.2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр.
с чл.203 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба на П.П.Е. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат А., с която се претендира да бъде осъдена
Областна Дирекция на МВР Монтана да му заплати обезщетение за нанесени
имуществени щети в размер на 300 лева. По същество на спора, ищеца не взема
становище.
Областна
Дирекция на МВР Монтана, чрез пълномощника си юрисконсулт Димитрова, оспорва
исковата претенция, и излага доводи, че следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Встъпилия по делото прокурор от
Окръжна Прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че иска следва да бъде
отхвърлен, тъй като не са налице законови предпоставки за осъждане на
ответника.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид изложеното в исковата молба,
доводите на страните, събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Исковата молба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
От фактическа страна по делото не
е спорно следното:
С фиш за налагане на глоба серия
К №2458611, който е издаден от ОД на МВР Монтана на 09.12.2018г., на ищеца е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на разпоредбата
на чл.21, ал.2 от Закон за движение по пътищата ЗДвП). Ищеца е обжалвал фиш за
налагане на глоба серия К №2458611, който е издаден от ОД на МВР Монтана на
09.12.2018г., като с Решение 27.11.2019г. по АНД №237/2019г. по описа на
Районен съд Берковица жалбата му е уважена, като съдебното решение е влязло в
законова сила на 20.12.2019г, както се установява от отбелязването върху него.
От така описаните безспорни
обстановка и от събраните по делото доказателства, съдът, стига до следните
правни изводи:
Съгласно чл.203, ал.1 АПК, исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно чл.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда на АПК.
Условие
за допустимост на иска (чл.204, ал. 1 от АПК)
е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай
отменен като незаконосъобразен е фиш за налагане на глоба, който следва
да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт), като в
случая предвид обстоятелството, че с Решение 27.11.2019г. по АНД №237/2019г. по описа на
Районен съд Берковица е
отменен фиш за
налагане на глоба серия К №2458611, който е издаден от ОД на МВР Монтана на
09.12.2018г., следва да се
приеме, че това условие за допустимост на иска е изпълнено.
Настоящата съдебна инстанция счита предявения
иск за неоснователен, тъй като исковете по чл.203 и
сл. отАПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да са
основани на вреди, причинени от незаконосъобразни актове на административни
органи, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, а
в случая ищеца, в чиято тежест е установяване на твърдения вредоносен резултат не установява с надлежни доказателства, че е налице
основателност на исковата му претенция. Това е така, тъй като с Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2
по описа на този съд за 2016г. е прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. По делото не се
установява с годни
доказателста, че по АНД №237/2019г. по описа на Районен
съд Берковица, ищеца да е бил представляван от
адвокат или е ползвал
услугите на адвокат, който да му укаже правна помощ и съдействие по делото. В случая липсват каквито и да е доказателства от който да
се установи заплатеното от
ищцата адвокатско възнаграждение, което да е
реално платено при сключване на договора, което да съставлява
вреда, причинена пряко от отменения фиш за налагане на глоба, който има характер на административен акт, тъй като
той е издаден от административен орган и представлява властнически акт. Нещо
повече, в ОСЗ на 12.11.2020г. на основание чл.183 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК бе указано на ищеца, че следва да представи в оригинал Договор за правна
помощ и съдействие серия А №15156/06.08.2019г., като му бе указано, че при
непредставяне му ще бъде изключено от доказателствата по делото. Видно от приетото
на л.14 по делото съобщение, пълномощника на ищеца е получил надлежно това
указание на настоящият съдебен състав на 17.11.2020г., като по делото не беше
представен оригинал от Договор за правна помощ и съдействие серия А
№15156/06.08.2019г., което даде основание в ОСЗ на 03.12.2020г. с протоколно
определение да бъде изключен от доказателствата по делото. Следва да се
отбележи, че нито по образуваното дело пред Районен съд Монтана, нито по
образуваното дело пред Районен съд Берковица е представен Договор за правна
помощ и съдействие серия А №15156/06.08.2019г., което дава основание настоящия
съдебен състав да приеме, че с оглед изключването му от доказателствата по
настоящето производство, този договор не следва да бъде разглеждан като частен
документ, който установява реално заплащане на уговорено адвокатско
възнаграждение за правна помощ и съдействие във връзка с обжалването на фиш
за налагане на глоба серия К №2458611, който е издаден от ОД на МВР Монтана на
09.12.2018г. След като ищеца не основава исковата си претенция на други
доказателства, то следва да се приеме, че ищеца не установява по надлежден
начин нито една от предпоставките за уважаване на исковата му претенция.
Въпреки, че Договор за правна помощ и съдействие серия А
№15156/06.08.2019г. е изключен от доказателствата по делото и не се цени като
годно доказателство от настоящият съдебен състав, следва да се отбележи, че в
същия е посочено, че се сключва за -
„осигуряване на процесуално представителство пред Районен съд Монтана,
Районен съд Берковица по АНД №300/2019г.“. Настоящият съдебен състав изрично
отбелязва, че към дата 06.08.2019г., когато е сключен договора, няма как
договарящите се страни да знаят, че в Районен съд Берковица по жалбата на ищеца
срещу фиш за налагане на глоба серия К №2458611, който е издаден от ОД
на МВР Монтана на 09.12.2018г., ще се образува АНД №300/2019г., тъй като делото
е образувано на 30.08.2019г., което е видно от Протокола за избор на съдия
докладчик по делото. Налице е индиция за недостоверност на датата, която е
попълнена на договора за правна помощ и съдействие, който както стана дума
по-горе бе изключен от доказателствата по делото, но съдът не счита за
необходимо да обсъжда въпроса дали така представения договор е съставен за
целите на настоящата искова претенция и предвид изключването му от
доказателствата по делото не е обвързан да се произнася по истинността му.
При тези доводи настоящата
съдебна инстанция, счита за неоснователен и недоказан иска на П.П.Е. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат А., с който се претендира да бъде осъдена
ОД на МВР Монтана да му заплати обезщетение за нанесени имуществени щети в
размер на 300 лева, предвид което на основание чл.172, ал.1 от АПК във връзка с
чл.203 и сл. от АПК
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание чл.1, ал.2
от ЗОДОВ във вр. с чл.203 и сл. от АПК на ищеца П.П.Е. ***, подадена чрез
пълномощника му адвокат А., с който се претендира да бъде осъдена Областна
Дирекция на МВР Монтана да му заплати обезщетение за нанесени имуществени вреди
в размер на 300 (триста) лева, като недоказана и неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: