№ ...........
град
Шумен, 13.02.2024г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в
публичното заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра
Бойн
при участието на
секретаря В.Русева
и с участие на
прокурор М.Славчева от ШОП
като разгледа
докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 7 по описа на 2024г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс(АПК), образувано въз основа на касационна
жалба от Р.С.Д. *** с ЕГН: ********** срещу Решение № 109/20.11.2023г.,
постановено по АНД № 227/2023г. по описа на Районен съд- Нови Пазар.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие
с материалноправни и процесуални норми. Сочи се, че при издаването на АУАН и НП,
административно-наказващият орган е допуснал съществени нарушения, понеже
водачът е привлечен към отговорност за липса на контрол върху превозното
средство, което управлява, при което е причинено ПТП, без да е посочено на
какво се дължи това, съответно без да изясни фактическата обстановка. Налице е
непълна правна квалификация, понеже не е посочено точно разпоредба на б.“а“,
„б“ и „в“ на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП е нарушена. Освен това, АУАН е съставен
въз основа на предположения за авторството на транспортното произшествие, като
липсват доказателства, че касаторът е извършил нарушението. Отправя се искане за
отмяна на атакуваното решение и се претендират разноски. В открито съдебно
заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща представител. Представя
молба на 02.02.2024г., с която поддържа жалбата си.
За ответника по касация- Началник на РУ-
Нови Пазар към ОД на МВР-гр.Шумен, редовно призован, се явява упълномощен
процесуален представител- главен юрисконсулт С., която моли жалбата да бъде
отхвърлена и да бъдат присъдени разноски.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна,
като постановеното решение е правилно.
Съдът, като съобрази депозираната
касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл.211
ал.1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, а
разгледана по същество за неоснователна,
поради следните съображения:
Предмет на касационното
обжалване е Наказателно постановление №23-0307-000201/26.04.2023г., издадено от
Началник РУ-Нови Пазар при ОД на МВР– гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.185 от ЗДвП и с чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Р.Д. са
наложени две административни наказания “глоба” в размер на 20.00 лева за
нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП и 50.00лв. за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
От приетите по делото доказателства,
съдът установил от фактическата страна, че на 21.11.2022г. в 15:55 часа в град Нови
Пазар по ул."Цар Освободител" в посока към центъра на града жалбоподателят
управлявал лек автомобил "*****" с рег. №*****, собственост на трето
лице, като при извършване на маневра- десен завой за влизане в паркинг на
частен обект, не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява, в следствие на което блъснал съоръжение за контрол на достъпа до
паркинга, с което настъпило ПТП с материални щети. Водачът не останал на
местопроизшествието. От полицейски служители било предприето издирване на
автомобила чрез проследяване по камерите на общината и на частния обект. В
резултат на оперативните действия бил установен водачът Р.Д.. След установяване
на тази фактическа обстановка, служител при ОД МВР-Шумен, РУ- Нови Пазар, съставил
констативен протокол за ПТП с материални щети № 1817955/27.01.2023г., в който бил
посочен участникът и механизма на произшествието. Бил съставен АУАН Серия GA № 814599
на 27.01.2023г. за извършени от жалбоподателя административни нарушения по чл.20
ал.1 и по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя без възражения
по него, като в срока по чл.44 от ЗАНН, не постъпили допълнителни такива. Въз
основа на така съставения акт и материалите в административно-наказателната
преписка било издадено процесното Наказателно Постановление, с което водачът
бил санкциониран в два пункта за всяко нарушение.
При
така установеното деяние от фактическа страна, съдът формирал правен извод за
липса на допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване
на НП, водещи до неговата отмяна и за доказаност на нарушението от обективна и
субективна страна. В пределите на касационната проверка по чл.218 ал.2 от АПК и
с оглед релевираното в жалбата касационно основание, съдът намира, че решението
на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.
Настоящият съдебен състав споделя,
установената от съда фактическа обстановка, за която са били събрани всички
относими доказателства, като са разпитани множество свидетели. В решението си
съдът е направил обстоен и аргументиран анализ на доказателствения материал,
като е обсъдил кои факти приема за безспорно установени и въз основа на кое
доказателство. Правилни и обосновани са направените от въззивна инстанция
правни изводи, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на осн.чл.221
ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Правилна е и преценката
на първостепенния съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН.
Направените възражения в
касационната жалба за процесуални нарушения, съдът намира за неоснователни.
Фактическата обстановка е описана изчерпателно в АУАН и в НП. С оглед
приобщените по делото доказателства, както и след анализ на събраните писмени доказателства, касационната
инстанция приема, че релевираните административни нарушения, квалифицирани по чл.20
ал.1 и по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, са извършени виновно от касационния
жалбоподател.
Съгласно
чл.20 ал.1 от ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, като няма изискване в закона да се посочва на какво
евентуално може да се дължи липсата на контрол, още повече, че факторите
въздействащи върху действията на водача са били изяснени от контролните органи
и обективни пречки за ПТП извън волята на водача не са били налице. Правилно е
издирена и приложимата за нарушението санкционна разпоредба на чл.185 от ЗДвП,
съгласно която за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се
наказват с глоба 20.00 лв. От събраните по делото доказателства се установява
също така, че след като е причинил ПТП с материални щети, водачът е спрял, за
да види какви са последиците от произшествието и е напуснал мястото. Като
участник в ПТП, водачът е бил длъжен да остане на мястото и да изчака компетентните
органи на МВР и след като не е направил това, той е нарушил разпоредбата на
чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП и правилно е санкциониран за нарушаване на задълженията
като участник в пътнотранспортно произшествие по чл.175 ал.1 т.5 от с.з. с
глоба в размер на минимума- 50.00лв. и лишаване от право на управление на МПС
също в минималния размер- 1 месец. Действително
не е посочено кое от трите предложения на разпоредбата е нарушено, но доколкото
при процесното произшествие липсват други участници, то букви “б“ и „в“ от т.3
на чл.123 ал.1 са неприложими в настоящия казус. Жалбоподателят е разбрал в
какво се състои извършеното от него нарушение, за което е бил привлечен към
административно-наказателна отговорност.
Касационният състав намира за
неоснователни твърденията на ответника по касация, че посоченото в АУАН и в НП почива на предположения относно
авторството на деянията. Констатациите в Акта за установяване на
административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното, а същите се подкрепят от събрания доказателствен
материал. В производството пред въззивна инстанция, както и в настоящото
производство, жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи тази
презумпция.
Ограничен в пределите на касационната проверка
до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не
намира основания за неговата отмяна. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за
настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на
чл.63д ал.4 от ЗАНН в размер на 80 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона
за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание 63в от
ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в
сила Решение № 109/20.11.2023г., постановено по АНД № 227/2023г. по описа на
Районен съд- Нови Пазар.
ОСЪЖДА
Р.С.Д. с ЕГН: ********** *** да заплати
на ОД на МВР- гр.Шумен, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет
лева/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................
ЧЛЕНОВЕ:1. .......................
2. ......................